Решение № 67 от 26.5.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 184/2024 г.

Предявени са от С. Т. П., ЕГН •••••••••• от гр.Д., ул.“••• срещу Гаранционен фонд, гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 искове за заплащане на следните суми, представляващи обезщетения за вреди, претърпени от ищеца като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• вследствие претърпяно на 11.12.2019г. по път II-27 между с.П., област Д. и гр.Д., на км.82+2 ПТП, виновно причинено от неидентифициран лек автомобил, както следва: 25500 лв., частичен иск от 800000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, 7800 лв., частичен иск от 400000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите начиная от 15.11.2024г. до окончателното изплащане на сумите. Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: На 11.12.2019г., около 08:25ч. на път II-27, км.82+2, в посока с.П. около гр. Д., ищцата С. П. управлявала, л.а. марка „Опел", модел „Корса" с рег. № •••. В същото време при управление на неустановено МПС, неизвестен водач, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила и навлязъл в нейната пътна лента, в резултат на което С.П. е напуснала пътното платно и е настъпило ПТП – сблъсък на л.а. марка „Опел", модел „Корса" в крайпътно дърво. Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП №162/2020г. по описа на 02 РУ гр. Д., пр.пр.№ 501/2020г. по описа на Районна прокуратура гр. Добрич. Причина за настъпилото ПТП са допуснатите от неизвестния водач на неустановеното МПС нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, които го задължават да се съобразява с конкретната пътна обстановка и да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между Д.ието на неизвестния водач на неустановеното МПС и настъпилите общественоопасни последици - телесните увреждания, причинени на ищцата. Съгласно разпоредбата на КЗ, ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд, гр. София, като са представени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета № 24-01- 331/2024 г., по която Гаранционен фонд не е заплатил обезщетение, поради което за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда. В резултата на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищцата С. П., както следва: Фрактура на тялото на Тh12 прешлен; фрактура на прешлени; хемопневмоторакс; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; загуба на съзнание; мозъчно; психически стрес и др. Непосредствено след инцидента на 11.12.2019г. пострадалата ищца е транспортирана от екип на спешен център до МБАЛ гр. Д. в тежко състояние, със загуба на съзнание, с невъзможност за движение на долни крайници. След направени рентГ.и изследвания е установена фрактура на Тh12 прешлен. Пострадалата С. П. е насочена и хоспитализирана в УМБАЛ „Света М.а" ЕАД гр. Варна. След медицински консилиум с участието на неврохирург е приета за оперативно лечение. В процес на оперативното лечение е направена транспозиция на увредения сегмент и транспедикуларно под рентгенографски контрол, чрез С-рамо, е поставена винтова стабилизационна система на L2 прешлен с два винта, на L1 прешлен два винта, на Тh11 два винта, Тh10 прешлен два винта, конектор и две титаниеви пръчки. Последвала е ламинектомия на Тh12 прешлен. Установено е разкъсване на дурата и наличие на ликворея. Осъществена е декомпресия на гръбначния мозък и съответните нервни коренчета, извършена е щателна хемостаза; поставен е тръбест подкожен дренаж. С. е изписана с препоръки за хигиенно-охранителен режим и медикаментозно лечение; да избягва физическо натоварване; назначена й е физиотерапия и рехабилитация; нуждае се от антидекубитален дюшек, санитарен стол и инвалидна количка. На 17.02.2021г. е направена магнитно-резонансна томография на цял гръбнак в шиен отдел, торакален отдел, лумбален отдел. Състоянието след металната стабилизация Тх10-Тх11-Л1-Л2 по повод полифрагментната фрактура на тялото на Тх12 е медуларна атрофия с посттравматична кистична трансформация на торакалния миелон на ниво Тх11-Тх-12; начална дегеративна дискова болест в торакалния и дисталния лумбален отдел на гръбнака. Пострадалата е преминала множество рехабилитационни курсове и физиотерапии. На 04.04.2022г. постъпва за продължаващо лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури в МБДПЛР „Сердика" ООД гр. София. На 25.05.2023г. С.П. отново е приета за лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури в „Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс" ЕАД гр. Павел Баня. На 11.12.2023г. е приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Сердика" ООД гр. София. На 16.03.2024г. пострадалата е започнала лечение в Отделение „Неврохирургия" към Частна болница „Реяп", Република Турция с диагноза Параплегия. Приета е в увредено състояние. Извършени са множество консултативни прегледи със специалисти, лабораторни и образни изследвания и след клинично обсъждане е установено, че има съвместими с тежка полиневропатия от смесен тип, при която сетивните и моторните влакна са включени заедно с двата долни крайника и се наблюдава подостър хроничен период в мускулите, инервирани от L1 и S1 сегмента, изследвани при ЕМГ изследване с игла. Открити са дифузни неврогенни находки, показващи засягане на преден корен и преден рог. На 30.04.2024г. ищцата отново е приета Отделение „Неврохирургия" към Частна болница „Реяп", Република Турция за Интраспинално приложение на стволови клетки. Преминала е оперативно лечение, видно от оперативен протокол Р704971/30.04.2024г. - трансплантация на хематоетични клетки. След непрекъснат и продължителен период на лечение, ищцата продължава да е в тежко физическо и емоционално състояние. Не може да се обслужва и да живее самостоятелно. Липсват движения от кръста надолу, изпитва постоянни болки и огромни неудобства поради липсата на самостоятелност и непрекъснатата нужда от чужди грижи. Животът на цялото семейство е реорганизиран, пострадалата не може да бъде оставена сама. Освен, че не може да се грижи за себе си, за задоволяване на най- елементарните си жизнени потребности, ищцата не може да се грижи и за детето си, за което се е грижела и издържала. Постоянните болки и безпомощното състояние, в което се намира, пълната промяна в живота й - от самостоятелна, работеща, много дейна и активна жена с пълноценен начин на живот и постоянни и добри доходи, организирана, отговорна и всеотдайна майка, жизнена и много енергична, след тежката травма всичко в живота й се срива. Губи своята самостоятелност, енергичност и пълноценност като работеща и млада жена, губи доходите си, а освен това изпитва постоянни болки и неудобства. Всичко, което й е давало удовлетвореност, сигурност и щастие е трайно и негативно променено. Тя е постоянно на легло или в инвалидна количка и има непрекъсната нужда от помощ. В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП ищцата С. Т. П. търпи болки и много страдания. Възстановяването не е приключило, а лечението и рехабилитациите продължават и към настоящия момент, тя не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на уврежданията С. е лишена от обичайния си начин на живот и следва да спазва предписания й режим. Към момента не е ясно дали ще настъпи дори частично възстановяване, както и в каква степен евентуално би се възстановила. В ежедневието си е принудена да разчита постоянно на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности, тя сама е в безпомощно състояние. Преди процесното ПТП ищцата е била здрава и активна жена на 30 години, с много приятели и с много работни ангажименти, реализирала е добри доходи и е осигурявала нормален живот за себе си и за детето си, но след инцидента всичко това се променя, тя е напълно лишена от обичайния си динамичен начин на живот, от контактите с приятелите, не е в състояние да полага грижи за детето си, не може да работи, а това се отразява негативно и на психическото и на материалното й състояние, изпитва постоянни неудобства и не се чувства добре. Към настоящия момент пострадалата не е възстановена от получените телесни увреждания, напълно неподвижна е от кръста надолу, продължават оплакванията й за болки в увредените области, предстоят й нови медицински интервенции и рехабилитация. Освен болките ищцата е изживяла и силен психически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание. Отделно от това тежките травми, изключително продължителния й болезнен процес на лечение, продължителните и травмиращи интервенции, постоянните болки, надеждите, тежките последици за здравето и активността на пострадалата и липсата на възстановяване и тежкото състояние, в което остава след инцидента, пълното й лишаване от самостоятелен и пълноценен живот, невъзможността да се грижи и да издържа детето си и настоящото тежко и безпомощно състояние, заедно с негативните прогнози за възстановяването й, пряко се отразяват на психическото й състояние и задълбочават отключилите се проблеми. Ищцата преживява много тежко факта, че не може да е пълноценна майка, каквато винаги е била, не може да е до сина си, както и факта, че момчето много страда и трудно понася сегашното й положение. Синът й е свикнал да има една активна, пълноценна, жизнена и енергична майка до себе си, а сега е свидетел на безпомощното й състояние и на постоянните й болки и страдания. Болката на сина й води до допълнителни изключително негативни преживявания за ищцата. В резултат на процесното ПТП ищцата освен неимуществените вреди е претърпяла и имуществените вреди в голям размер, като й предстоят и нови разходи за последващи медицински интервенции и прегледи при специалисти, провеждане на рехабилитация, закупуване на лекарствени средства и консумативи и др., които също следва да бъдат възстановени. След тежките увреждания ищцата не може да работи, зависима е изцяло от помощта на близките си, нуждае се от постоянни грижи, рехабилитация, лечение. До момента заплатените разходи за лечение са 400 000 лв. От посочената сума такава в размер на 7800 лв. е заплатена за оперативно лечение в УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД, гр.Варна, 40000 лв. за рехабилитационни процедури, вкл.роботизирани такива с Omega Plus, а остатъкът за болногледач месечно и извършване на трансплантация на хематоетични клетки. За в бъдеще пострадалата ще се нуждае от допълнително лечение, което отново е свързано със заплащане. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Съгласно разпоредбите от КЗ увреденият има право иск срещу Гаранционен фонд - София, тъй като в случая пътнотранспортното произшествие е причинено от неизвестен извършител, който е управлявал неизвестно МПС. Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорват се изцяло исковите претенции - по основание и размер. Оспорват се изцяло твърденията на ищцата, че във връзка с процесното ПТП е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение. Видно от публично достъпната информация, публикувана на интернет страницата на бТВ новините - ••• и излъчен репортаж по телевизия бТВ е, че всички средства, необходими за лечението на ищцата са събрани чрез целева дарителска кампания по набирателна дарителска сметка с •••, от която сметка са и извършените плащания за лечението на ищцата. Присъждането на обезщетение на ищцата за имуществени вреди би обогатило неоснователно същата, предвид липсата на действително претърпени имуществени вреди. В допълнение се твърди, че направените разходи за лечение в чужбина не са били необходими, като при извършване на идентични медицински манипулации същите биха били заплатени от Националната здравноосигурителна каса. Лисват обективни данни за наличието на обстоятелства, налагащи извършване на лечението в чужбина. Оспорват се изцяло твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на ищцата С. П., която нарушавайки разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП е управлявала л.а. „Опел“, рег. № ••• с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, като поради субективните действия – загуба на контрол над управляваното МПС е станала единствена причина за настъпване на ПТП. Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2400-1976 от 11.12.2019г. ищцата е санкционирана за настъпването на процесното ПТП с АУАН по ЗДвП № 861809/11.12.2019г., за което е издадено НП №19-0851-002448/20.05.2020г., което е връчено и влязло в сила за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В хода на воденото във връзка с процесното ПТП досъдебно производство № ДП №162/2020 РУ МВР 02 Д., пр.пр. №501/2020г. РП Добрич не е изготвяна автотехническа експертиза, не е извършван оглед на местопроизшествието, не са разпитани свидетели – очевидци, от чиито показния да става ясно, че в ПТП е участвало и неустановено МПС. Твърди се, че в процесния случай не са налице основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на неустановено МПС, тъй като С. П. е навлязла с управлявания от нея л.а. „Опел“, рег. № ••• внезапно коридора му на движение, без да е изпълнила изискванията на ЗДвП. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Не са налице доказателства водачът на неустановения лек автомобил да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносния резултат за ищеца. Оспорват се твърденията на ищцовата страна, че С. П. търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Оспорват се размерите на предявените искове за неимуществени вреди. Същите са прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Оспорва се претенцията за имуществени вреди. Направените разходи за лечение не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 24210131/15.08.2024г., е уведомена ищцата, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, които не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на ищцата С. П.. Твърди се, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на постраД. за настъпване на произшествието, респ. вредата – изключва изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има водачът на процесното неустановено МПС, се навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е управлявала л.а. „Опел“, рег. № ••• с несъобразена, неразрешна с пътните условия скорост, вследствие на което е загубила контрол над управлението на автомобила и е станала причина за настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл.20 от ЗДвП. Същата е управлявала увреждащото МПС л.а. „Опел“, рег.№••• без да постави задължителния обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Ищцата е извършила неправомерна и технически несъобразена спасителна маневра за напускане на пътното платно вдясно по посоката на движение, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл е и ТР № 106/1983г. на ОСНК на ВКС. С. Т. П. е допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва. Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на опредЕ.та в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Съгласно посоченото в исковата молба и от молбата до ГФ, както и от писмата до ищеца, не са били представени необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил ищеца, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е установено основанието за определяне на обезщетение, които не са били представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция. Ищецът е имал възможност да предяви нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но не го е направил. Фондът е учреден по силата на закон и е юридическо лице със специална цел – гарантиране изплащането на застрахователни обезщетения в определени със закон случаи и поради тази цел разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение при осъществяване на посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща напълно ненужно голям размер на законната лихва. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна: От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2400-1946/11.12.2019г. се установявава, че на същата дата около 8.20 часа е настъпило ПТП на път II-27, км.82+2 с участник и пострадал ищцата С. Т. П.. В протокола като причини за настъпване на ПТП са посочени: несъобразена скорост с атмосферните условия /гъста мъгла, мокър асфалт/. На 11.12.2019г. на ищцата С. П. е съставен акт №НП 19-0851-002448 за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В акта е посочено, че ищцата на 11.12.2019г., около 08:20ч. на път II-27 в посока гр.Д., км.82+2, управлява, л.а. марка „Опел", модел „Корса" с рег. № •••, нейна собственост и поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /гъста мъгла и мокра пътна настилка/ губи контрол над автомобила, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътно дърво, с което допуска ПТП. С наказателно постановление № 19- 0851-002448 от 20.05.2020г. на началника на ОДМВР Добрич, връчено на 28.05.2020г., за посоченото нарушение на ищцата е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. Не се установява наказателното постановление да е обжалвано. По заявление на ищцата от 25.02.2020г. е образувано досъдебно производство №162/2020г. по описа на Районна прокуратура Добрич. С постановление от 02.04.2021г. наказателното производство е спряно на основание чл.199, ал.1, чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НК, тъй като не е разкрит извършителят на престъплението по чл.343, ал.1, б.б, пр.1-во в.вр.чл.342, ал.1 от НК. Със застрахователна претенция вх. № 24210131/16.08.2024 г. ищцата е отправила до Гаранционен фонд искане за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от процесното ПТП. В отговор е изпратено писмо от Гаранционен фонд изх. №24-01-331/15.10.2024 г., в което е обективиран отказ за изплащане на обезщетение по съображения за недоказаност на претенцията. По искане на страните е назначена КАТСМЕ. От заключението се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 11.12. 2019г. около 08,00ч. лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ •••, управляван от С. Т. П. се движи по главен път II - гр. Б.- гр. Д., от с.П. към гр.Д.. Времето било мрачно, с гъста мъгла и видимост под 50 м., пътната настилка мокра и хлъзгава. В същото това време в посока от гр. Д. към гр. Б. се движи неустановен по марка, модел и номер автомобил. На около 300 м. след кръстовището за с.П. неустановеният автомобил, най-вероятно поради изпреварване или заобикаляна на препятствие, навлиза в лентата за насрещно движение, при наличие на знак и пътна маркировка забраняващи изпреварването, и при изкачване на наклон по хълм, който ограничава видимостта на движещите се превозни средства в посока гр. Б.. На около 400 м. преди кръстовището за с. П. при изкачване на наклон от около 10 градуса, при намалена видимост под 50м. и в зона забранена за изпреварване и за двете посоки с пътни знаци и пътна маркировка, пътуващата за гр.Д. С. Т. П., управляваща автомобил „Опел“ модел „ Корса“ с рег.№ ••• вижда на около 30 м. пред себе си светещи фарове на насрещно движещ се автомобил в пътната лента, по която тя се движи. За да избегне челния удар, водачката на лекия автомобил „Опел Корса“ предприема рязко маневра надясно, при което предусещайки настъпващата опасност се обръща назад, за да освободи детето си, което в този момент се вози на задната дясна седалка, закопчано в детско столче. За да достигне до детето си откопчава колана си и навеждайки се надясно и назад, откопчава колана на детското столче. В момента, когато тя се обръща назад и посяга към детето, лявата й ръка, държаща волана прави инстинктивно механично движение наляво и надолу, при което завърта волана на автомобила наляво. При тази рязка промяна на посоката на автомобила, същият се поднася надясно (практически водачът губи контрол върху автомобила) и автомобила пресича дясната граница на платното за движение, навлиза в края на крайпътна отбивка, преминава с десните колела през десния по посока на движението й пътен банкет и същите пропадат в отводнителната канавка. Пропадането (съприкосновението) на десните колела в отводнителната канавка ги превръщат в център на ротационно движение и под въздействие на въртящия момент от създалата се инерционна сила от скоростта и масата на превозното средство, лекият автомобил „Опел Корса“ се завърта на дясно по посока на часовниковата стрелка около хоризонталната ос на масовия център на тежестта си и се удря със средата на тавана на купето в голямо крайпътно дърво. След удара в дървото е последвало отблъскване (отскачане) на автомобил назад. Остатъчната инерционна сила от скоростта на движението, повдига задната част на автомобила нагоре, при което отскочилия от дървото автомобил, падайки обратно на колелата си, се завърта напред с центъра на ротационно движение мястото на удара в дървото, при което автомобила падайки обратно на колелата си първо се удря с преден ляв рог, предно ляво окачване и предан ляв ъгъл на предна броня в земната повърхност на банкета и преустановява движението си паднал на четирите си колела. Десните колела остават във отводнителната канавка, а левите остават на десния по посока на движението пътен банкет. Процесното ПТП е настъпило на главен път II - 29 гр. Б.- гр. Д., в зоната на около 400 м. преди кръстовището за с.П., на пътно платно с две ленти за движение за всяка от посоките и в самия края на изградена в дясно по посока на движението на лекия автомобил, пътна отбивка. Интензивността на движението е значително по-малка от това през деня. В момента на възникване на ПТП, по свидетелски данни, е имало само един автомобил, движещ се в срещуположната посока на лекия автомобил „Опел Корса“. В конкретния случаи, на прав участък, видимостта е ограничена на 60-70 м. от изкачването на хълма, през който преминава главния път преди кръстовището за с.П. и е била допълнително намалена от гъста мъгла в рамките под 50 м. в зона забранена за изпреварване и за двете посоки с пътни знаци и пътна маркировка. В зоната на пътния инцидент хоризонтална маркировка е избеляла от времето и слънцето М5- двойно смесена линия, разделяща платното за движение на две пътни ленти. Забранено е пресичането и от страна на непрекъснатата линия (забранено изпреварването в посоката на движение на лекия автомобил „Опел Корса“). Липсва маркировка очертаваща граница на платното за движение. Липсва и маркировка отделяща платното за движение и пътната отбивка. На 50 м. преди и след мястото на ПТП има поставени пътни знаци В24 „Забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди.“ Пътната настилка в зоната на ПТП е многопластова асфалтово покритие със засмолени пукнатини, без дупки, неравности или други препятствия по пътната платно. Пътното платно е двулентово, двупосочно, с обща ширина на двете ленти 7,80 м. От двете страни на платното за движение има добре подържан и окосен пътен банкет. В зоната на ПТП има уширение на платното за движение с изградена отбивка с ширина 2,80 м. и дължина 40м. В десния край на пътната отбивка има пътен банкет с ширина 1,60 -1,80 м. и изградена отводнителна канавка с обща ширина 60 м. и дълбочина от 0,65 м. В двата края на пътното платно, на разстояние от 4,8 -5,20 м. има засадени крайпътни дървета. Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ••• непосредствено преди удара в крайпътното дърво е била 46,86 км/ч., а при удара в крайпътното дърво 42,44 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег.№ ••• е 32,60 м. Разстоянието на виждане (възприемане) на опасността е 19.28 м. Според заключението при опасна зона за спиране на автомобила от 32,60 м. и разстояние на възприемане на опасността от 20,28 м., когато водачката на автомобила се е намирал на 19,28 м. и е имала възможност да възприеме опасността от ПТП, са й били необходими 32,60 м. за да преустанови движението си, но не са й достигали 13.32 м., за да спре, от което следва заключението, че е нямала достатъчно време, разстояние и възможност да реагира и да предотврати настъпването на ПТП. Теоретично водачката на л.а. „Опел Корса" с рег. № ••• е имала възможност да предотврати удара в крайпътното дърво, движейки се по края на дясната пътна лента и десния пътен банкет, без да влиза в отводнителната канавка. Според вещите лица в конкретната пътна обстановка действия, като рязкото завъртане на волана са неправилни. Всяко рязко движение на волана наляво или надясно на мокра и хлъзгава пътна настилка, поради факта, че винаги се появява инерционна сила пропорционална на масата и скоростта на автомобила, която с посока и направление допирателна на дъгата на завоя насочена е по тангентата в първоначалната посока на движение на автомобила, дори и при ниски скоростта на движение винаги е съпроводена със странично поднасяне на автомобила и загуба на контрол върху управлението. Затова при движение на автомобила и особено при мокра и хлъзгава пътна настилка, никога не се препоръчват действия с резки движения на волана и с рязка употреба на спирачките, защото автомобилът става практически неуправляем. Водачката на автомобила е възприела опасността от челен удар и моментално и правилно е взела решение да премине вдясно, като навлезе и продължи движението си в изградената от дясната и страна банкетна ивица, но го е направила неправилно - с бързо и рязко завъртане на волана, което е довело до загуба на контрол върху автомобила. Всички щети по л.а. „Опел Корса" с рег. № •••, подробно описани в заключението, са причинени при удара на автомобила в крайпътното дърво, с изключение на щетите по огледало външно ляво, пътепоказател на преден ляв калник, огъване с прохлузване по преден ляв калник, декоративна лайсна на преден ляв калник. Изброените щети е възможно да са от предходни произшествие, както и да са от контакт с друго превозно средство непосредствено преди настъпването на пътния инцидент, като според експерта и за двете твърдения няма достатъчно събрани доказателства по делото. Деформациите по предната лява част, както и падането на предна броня и предна декоративна решетка, са резултат от падането (връщането на автомобила) на пътния банкет вследствие на удара и рикушета от крайпътното дърво. Падането на декоративната лайсна на преден ляв калник, деформацията (вдлъбването) по преден ляв калник, както и изкъртването на пътепоказалеца (мигача) на левия калник, не са вследствие на удара в крайпътното дърво. Според заключението при пътния инцидент от 11.12.2019г. на главен път II - 29 гр. Б.- гр. Д. са участвали два автомобила - л.а. „Опел Корса“ с рег.№ •••, управляван от пострадалата С. П. и неустановено моторно превозно средство. Данни за това експерта черпи от свидетелските показания. Скоростта на неидентифицирания автомобил е била 72 км/ч. Лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ••• е оборудван с триточкови инерционни колани за водача, за пътника на предна дясна седалка, за пътника задна лява и задна дясна седалка. Петото място - задна средна седалка е оборудвана само с двуточкав предпазан колан. Автомобилът е снабден и с въздушни възглавници (Airbac ) за водача и за пътника на предна дясна седалка. При настъпване на ПТП или челен удар със скорост над 60 км/ч (за повечето автомобили, както и при марките на Опел, предпазните възглавници се задействат при удар от скорост над 60 км/ч.) ниропагроните свързани към електрическата част на системата на въздушните възглавници се задействат (гърмят) почти мигновено, запълват вътрешното пространство на възглавницата, която надувайки се предпазва от нараняване на водача от удар във волана и пътника на предната дясна седалка от удар в арматурното табло и предното челно стъкло. Триточковият предпазен колан включва лента (колан), „брава“ с катарама и прибираща се макара. Лентата на предпазния колан е изработена от устойчив материал. Тя се поставя върху тялото на пътника и е прикрепена е помощта на специални устройства в три точки: на средната колонка (или на задната колонка на купето) на плъзгаща се стойката; на прага на купето е болтова връзка и на специална връзка с ключалка. За да се адаптира коланът към ръста на конкретен човек, много дизайни предвиждат регулиране на горната точка на монтаж по височина. Ключалката осигурява заключване на предпазния колан и се монтира близо до долната част (седало) на седалката на пътника ( респективно и на водача). За да се свържете с ключалката, лентата (колан) е направен подвижен метален език в „бравата“ към катарамата. В експертизата се сочи, че за да се отговори на въпроса надеждни ли са предпазните колани за пътниците е важно да се разбере, какво се случва с тялото на пътника при възникване на катастрофа (ПТП). Когато човек (или предмет) се намира в автомобила, тялото се движи със същата скорост с която се движи и автомобила. При пътен инцидент/катастрофа или рязко спиране, автомобилът преустановява движението си, а човекът (пътникът) и предметите продължават движението си в купето на автомобила със същата скорост, с която се е движил до този момент автомобила докато срещнат някакво препятствие. И за водача и за пътниците това препятствие е предпазния колан. Предпазният колан държи тялото прилепнало на мястото на седалката по време на целия инцидент. Когато с автомобила настъпи пътен инцидент /катастрофа, преобръщане/, поставеният правилно триточков предпазен колан разпръсква (попива) действащите инерционни сили основно по гърдите, раменете и таза и не разрешава на тялото да извършва своеволни движения. Предпазните колани са добра защита на пътуващите в автомобила, но при високи скорости и настъпили инциденти те не са достатъчна защита, и затова много от конструкторите на съвременните автомобили поставят като допълнителна защита при високи скорости и въздушни възглавници - челни и странични airbag sandbag. По данни от материалите по делото С. Т. П. е управлявала собствения си лек автомобил с поставен предпазен колан до момента, в който тя вижда фаровете на насрещно движещ се автомобил в лентата, по която и тя се движи. Последвала е моментална реакция със завъртане на волана на дясно с цел избягването на челен удар. В следващата секунда време водачката възприема опасността от сблъсък и преобръщане на автомобила и затова се обръща назад към возещото се на задната седалка в детско столче дете. Целта й е била да го освободи от задържащия го колан, но за да го достигне тя трябва да се освободи от своя предпазен колан, който силно ограничава действията и движенията й в купето на автомобил. Това води до извод, че в момента на удара в крайпътното дърво ищцата С.П. е била с частично поставен (частично освободен) предпазен колан. Доказателство за горния извод са получените наранявания в областта на лявата половина на гръдния кош. Ако коланът е бил правилно поставен и не е бил частично освободен, тялото в момента на удара и обръщането е щяло да бъде прибрано от инерционния заключващ механизъм на колана към седалката и нямаше да има удар във волана на автомобила. Тогава биха се получили само синини в областта на лявото рамо oт самия колан. В приложената медицинска документация не са налице данни за травматични увреждания по тялото и крайниците на пострадалата, характерни за употребата на обезопасителен колан. Пострадалата ищца е получила гръдно- коремна травма и травма на гръбначния стълб, изразяващи се в наличие на въздух и кръв в лявата гръдна половина и контузия на бял дроб, ретроперитонеален хематом около левия бъбрек и счупване на тялото на десети, единадесети и дванадесети гръдни прешлени на гръбначния стълб. Установените травматични увреждания са резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет и отговарят да са получени по механизма на травма в купето на автомобила. При правилно поставен обезопасителен колан травматичните увреждания биха били по-леки, а гръдната и коремна травми биха могли и да не се получат. Същите са резултат от нанесен удар в лявата гръдна и поясна област в посока от ляво на дясно от деформираната в ляво врата и волана. Травмата на гръбначния стълб е в резултат на екстремно натоварване по дължината на гръбначния стълб в посока отгоре надолу от снишения и деформиран таван и би се получила и при правилно поставен обезопасителен колан. Тялото на С. Т. П. е имало контакт с волана на автомобила, тапицерията на предна лява и предна дясна врати, тавана на купето, долната част на арматурното табло и долната част на предна дясна седалката всичко това от интериора на купето. Не са налице данни за свободно инерционно движение извън купето на автомобила. Частичното поставяне на обезопасителния колан е възпрепятствало напускането на тялото на пострадалата на купето на автомобила през предното стъкло и последващо свободно инерционно движение на тялото извън автомобила. В момента на удара, тялото на водачката полита напред и на дясно поради освободения от ключалката колан и се удря във волана на автомобила, след което поляга на дясно върху предната дясна седалка. Силата на удара е значително намалена от факта, че раменната част от колана ведно с долния край преминаващ около талията на водачката, не са напълно освободени и са омекотили част от удара, като са поели по-голямата част от енергията на инерционните сили от удара в дървото. Поради факта, че предпазният колан не е бил напълно освободен, той е изпълнил част от предпазните си функции, като краката на водачката са се опрели (контакт с таблото без удар) в долния край на арматурното табло. С оглед заявеното оспорване от ответника на заключението по КАТСМЕ, по делото е допусната КАТТЕ, която описва следния механизъм на ПТП: На 11.12.2019 г. около 08.20 ч. по път II - 27, в посока от с. П. към гр. Д. се е движел лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№•••. Лекият автомобил е бил управляван от С. Т. П., като с нея в автомобила на задната седалка в дясно, на детско столче е пътувал синът й на 1г. и 8 м. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при облачно време и ограничена видимост вследствие на падналата мъгла до разстояние от 50 м. пред автомобила, по прав участък от пътя и при липсата на интензивно движение на превозни средства. Платното за движение е било с асфалтовата настилка, мокра, запазена, без неравности и повреди по нея в района на инцидента. Платното за движение по път ІІ – 27, по посока на движението на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• в района на мястото, където е настъпило ПТП има лек наклон изкачване с ъгъл на наклона около 23 градуса. Наближавайки мястото на произшествието, на около 400 м. преди Т-образното кръстовище за с.П., според водача С. П., тя е възприела движещ се друг автомобил с включени светлини в лентата й за движение и в срещуположна посока. Поради ограничената видимост, водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• е възприел насрещно движещия се автомобил на много малко разстояние пред себе си, поради което с цел да избегне челен удара с него е предприел маневра завой. Преди лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• да започне да изпълнява тази маневра и да се отклонява в дясно е настъпил удар между предните леви части на двата автомобила. След удара между двата автомобила, в резултат на неговото настъпване и предприетата маневра от водача, лекият автомобил управляван от С. П. се е насочил на дясно, пресякъл е уширението на платното за движение, намиращо се в района на произшествието и е преминал върху десния банкет. При движението си върху десния банкет, лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• е попаднал в сравнително дълбока водоотводнителна канавка, последвал е удар на предната му част в отсрещния борд на канавката, при което той се е наклонил силно вдясно, лягайки на дясната част на купето си и с таван, насочен по посоката си на движение. При това разположение на автомобила той е достигнал до крайпътно дърво, намиращо се вдясно от водоотводнителния канал и е настъпил удар в него със средната част на тавана на лекия автомобил. Ударът е нанесен в посока от горе на долу спрямо купето на автомобила, в областта на горната част на средните лява и дясна колонки. След настъпилото произшествие, лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• се е установил в покой, разположен с десните си колела във водоотводнителната канавка, левите върху десния затревен банкет и насочен с предната част на купето си в посока към гр. Д.. В заключението подробно са описани щетите, вкл.деформациите по лекия автомобил „Опел Корса“. Според експертите повредите по предната част на автомобила - облицовка предна броня в дясно, спойлер под предна броня, предна дясна комбинирана светлина и декоративна решетка, най вероятно са настъпили при навлизането на предната част на лекия автомобил във водоотводнителната канавка. Повредите по предната лява част на автомобила, евентуални повреди по облицовката на предната броня в ляво, предна лява комбинирана светлина, калник преден ляв, лайсна калник преден ляв, мигач страничен ляв и огледало ляво странично е технически възможно да са настъпили при удара с насрещно движещия се автомобил, посочен от водача С. П.. Тези повреди е възможно да са „причинени и от друго събитие“ /удар с друго превозно средство/ преди настъпилото пътно транспортно произшествие на 11.12.2029 г., но по делото няма данни за това. От техническа гледна точка, характера на тези повреди, като разположение, направление и вид, съответстват да са настъпили при удара с насрещно движещия се автомобил. Не е възможно повредите по предната лява част на лекия /деформации по преден ляв калник, счупени мигач страничен ляв, лайсна калник преден ляв и огледало ляво странично/ да настъпят при удара в крайпътното дърво. Всички останали повреди са настъпили при удара на лекия автомобил „Опел Корса“ в крайпътното дърво. Повредите по предната лява част на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. №••• дават основание на експертите да заключат, че при ПТП на 11.12.2019 г. е имало и друг участник - неизвестен автомобил, движещ си в противоположна посока. Експертизата приема, че непосредствено преди настъпването на произшествието лекият автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• се е движел със скорост около 50 км/ч. Няма данни, по които да е възможно да се установи скоростта на движение на автомобила, движещ се в посока към гр. Б.. При скорост на движение 50 км/ч. и отчитане състоянието на платното за движение опасната зона на спиране на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. №••• е имала дължина около 39,11 м. В момента в който лекият автомобил „Опел Корса“ е започнал да се отклонява в дясно, той се е намирал на отстояние около 30,45 м. преди мястото, където е започнал да навлиза в десния банкет. Ако водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ е реагирал своевременно и е предприел спиране в момента на отклоняването на автомобила му в дясно, той не е имал техническата възможност да спре преди да започне да напуска платното за движение и да предотврати настъпването на произшествието. Действията на водача на лекия автомобил „Опел Корса“ С. П. по време на настъпването на произшествието не са оказали влияние на механизма на удара между двата автомобила. Обстоятелството, че първо е настъпил удар между лекият автомобил „Опел Корса“ и насрещно движещ се автомобил водят до извода, че водачът С. П. е възприела правилно възникналата ситуация, но нейните действия не са оказали влияние върху настъпването на удара между двата автомобила. Ищцата представя по делото фактура №1000017602/16.12.2019г., издадена й от УМБАЛ Св.М.а ЕАД, гр.Варна и касов бон от 16.12.2019г., удостоверяващи заплащането на сумата от 7750,07 лв. за медицински консумативи /титаниев конектор за гръбначна стабилизация и комплект за гръбначна сталилизация/ и дейности, както и касов бон от 30.12.2019г. за сумата от 58 лв. – такса престой /л.343 – 348 по делото/. С отговора на исковата молба ответникът е представил преписката, образувана по заявената от ищцата пред него претенция за заплащане на обещетение, съдържаща и 11 броя фактури /л.62-67/ на обща стойност 27283,54 лв. за заплатени на медицински център Рего ЕООД процедури по рехабилитация и терапии; извлечения от банкова сметка •••, разкрита в ОББ АД, с титуляр С. Т. П., удостоверяващи заплащане през 2023-2024г. на сума в общ размер от 62400 евро на частна болница „Реяп“, Турция. От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че банкова сметка •••, разкрита в ОББ АД, с титуляр С. Т. П. е дарителска в лева, открита на 03.04.2020 г., активна към момента на проверката. От предоставено на вещото лице извлечение от сметката на ищцата за периода от 11.12.2019 г. до 16.07.2025 г. са установени постъпления от физически и юридически в размер на общо 263 038,05 лв., описани подробно в приложение №1 по дати, наредител, основание и размер. Според записванията в основания за постъпленията на средствата по банковата сметка същите са от дарения за лечение на ищцата С. Т. П.. За периода от 11.12.2019 г. до 16.07.2025г. транзакциите/преводите, осъществени към контаренти по банковата сметка са описани в таблица 1 по дати, основание и размери, като са в размер на общо 234 461,88 лв. Сред посочените транзакции са и плащания по горепосочените фактури и преводи към частна болница „Реяп“, Турция. От сметката са удържани и банкови такси в размер на 236 лв. С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Д. АД от 04.07.2024г. на ищцата С. Т. П. е опредЕ. 100% неработоспособност с водеща диагноза „счупване на гръбначен прешлен“ и с чужда помощ. Съгласно експертното заключение на вещите лица по КСМЕ в резултат на ПТП на 11.12.2019г. като водач на лек автомобил ищцата С. Т. П. е получила следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен с разместване на фрагментите към гръбначномозъчния канал, тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво, счупвания на телата на десети и единадесети гръдни прешлени, контузия на ляв бял дроб, кръв и въздух в лявата плеврална кухина. Многофрагментното счупване /взривната фрактура/ с дислокация на фрагментите на тялото на Тх 12 към гръбначно-мозъчния канал причинява контузия (разрушаване) на прилежащия гръбначен мозък. В резултат на това травматично увреждане на гръбначния мозък се прекъсват всички аферентни и еферентни пътища към долните крайници на съответното ниво. Загубват се активните движения за краката, както и се загубва повърхностната и дълбоката сетивности за долните крайници дистално от увреденото ниво, води до нарушен контрол върху тазовите резервоари и се достига до ретенция /задръжка/ на урината, което налага ползването на постоянен катетър. В този смисъл липсата на движения за долните крайници води до осакатяване на долните крайници. Нарушенията на тазовите резервоари води до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Всяко едно от описаните счупвания на десети, единадесети и дванадесети гръдния прешлени, само по себе си и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за период значително надхвърлящ 1 месец. Хемопневмотораксът /навлизане на кръв и въздух в лявата плеврална кухина/ в лява гръдна половина с контузия на белия дроб е тежко животозастрашаващо състояние, поради тежко ограничаване на дихателните функции на белия дроб, от което следва понижена окисляемост на кръвта и спадане на всички жизнени функции. Белодробната контузия също влияе крайно негативно на функциите на дроба. Всички травми съчетани с белодробни контузии протичат значително по-тежко от останалите съчетани с травми на други органи и системи. В този смисъл контузията на белия дроб обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Такова разстройство обуславя и навлизането на кръв и въздух в белия дроб. Възстановяването на гръбначно-мозъчните травми с пълна долна параплегия, както е в случая е практически невъзможно. Възстановяване на някои функции може да се очаква до две години след травмата, но след този период състоянието хронифицира и се появяват други негативни последици като контрактури за краката, декубитуси, спинални автоматизми, уроинфекции и други. Хемопневмотораксът и белодробните контузии подлежат на хирургично лечение и пациентите напълно се възстановяват. След ПТП на 11.12.2019 г. ищцата е приета в ОАИЛ на МБАЛ Д., където са й направени необходимите лабораторни и образни изследвания. След стабилизиране на общото състояние, на 12.12.2019 г. е транспортирана до УМБАЛ „Св.М.а” Варна, където е приета в клиниката по неврохирургия за оперативно лечение. Същият ден е поставен плеврален дрен в ляво поради данни за левостранен хемопневмоторакс. На следващия ден е извършена лапароскопия за изключване на абдоминално кървене. Ищцата е оперирана на 16.12.2019 г. Извършена е ламинектомия на Тх 11 и Тх 12 последвана педикуларна фиксация с 8 винта на Tx10, Tx11 и Л1, Л2. На 23.12.2019 г. е изписана със спокойна оперативна рана и без динамика в неврологичния дефицит. На 15.02.2021 г. е приета за лечение в МБПЛР „Сердика” гр. София за рехабилитация, от където е изписана на 23.02.2021 г. без съществено подобрение на неврологичния дефицит. Последват още три приема в същата болница през 2021г., 2022г. и 2023 г. с провеждане на рехабилитационни процедури. Провеждала е рехабилитация и в „Специализирана болница за рехабилитация - национален комплекс” ЕАД гр. Павел баня. На 16.03.2024 г. ищцата е приета за лечение в частната болница „Реяп” в Република Турция, където са й направени образни, лабораторни и инструментални изследвания. На 30.04.2024 г. отново е приета в същата болница, където интраспинално са й приложени стволови хемопоетични клетки. Вещите лица сочат, че ищцата С. Т. П. има съществено влошаване на здравословното си състояние именно в резултат на получените травми при ПТП от 11.12.2019 г. След ПТП и получените травматични увреждания ищцата не може да движи краката си, не ги усеща и трябва да се предвижва с инвалидна количка. Не може да се обслужва самостоятелно и не може да извършва обичайните за ежедневието дейности. Освен това се налага да използва ежедневен катетър и памперси за изпразване на тазовите си резервоари. Нарушена е личната й хигиена. Към настоящия момент, при проведения клиничен преглед се установява невъзможност за движения на долните крайници, липса на повърхностна и дълбока сетивност за същите, нарушения в тазовите резервоари, като всички тези остатъчни явления са във връзка с процесното ПТП и получената тежка травма на ниво дванадесети гръден прешлен със засягане на гръбначния мозък на същото ниво. Според вещите лица пълно възстановяване на ищцата е практически невъзможно. По принцип пациенти с такъв тип увреждания се нуждаят от рехабилитация и физиотерапия, както и от балнеолечение през целия си живот. Експертизата е установила, че направените разходи са във връзка с тежките травматични увреждания, вследствие на процесното ПТП. Според вещите лица проведеното лечение в Република Турция не е било необходимо, тъй като само още веднъж е констатирано фактическото състояние на ищцата. Предприетото лечение със стволови клетки при гръбначно-мозъчни увреждания не се прилага в страните от Европейския съюз поради доказаната му неефективност при тотални лезии на гръбначния мозък, както е в случая. Технологията със стволови клетки успешно може да се прилага при хематологични заболявания. Лечението на С. П. със стволови клетки не може да бъде проведено и в българска болница, тъй като, както е посочено по-горе такова не се прилага в страните от Европейския съюз, поради което и НЗОК не заплаща такова лечение. Според заключението на вещото лице по СПЕ претърпяният инцидент, получените тежки телесни увреждания, продължителното лечение и настъпилата инвалидизация имат ясно изразено отражение върху психиката на пострадалата ищца С.П.. Отбелязва се, че изводите за психичното й състояние се основават единствено на данните от проведеното психологично изследване и интервю, тъй като липсват медицински документи относно психичното й състояние, както преди, така и след инцидента. По време на интервюто изследваната ищца отрича да е имала психични заболявания или прояви преди пътнотранспортното произшествие. Данните от психологичното обследване сочат, че непосредствено след инцидента изследваната е реагирала с интензивен стрес, проявен чрез силен страх, чувство за безпомощност, отчаяние и изолация. Тези преживявания са били съпроводени с емоционална лабилност, плачливост, нарушения на съня и натрапливи мисли, отразяващи остра психоемоционална реакция на тежък травматичен опит. В последващия период се наблюдава частична адаптация и възстановяване на емоционалното равновесие. Пострадалата развива активни механизми за справяне, поддържани от високо ниво на самоконтрол, волева устойчивост и ориентация към действие. Въпреки това към настоящия момент се установяват признаци на тревожност, понижен емоционален фон, повишена чувствителност и нарушения на съня, които имат хроничен, но компенсиран характер. Емоционалните и личностните особености на изследваната сочат преживяна дълбока психотравма, довела до трайна промяна в начина й на емоционално и социално функциониране, без данни за психотична или тежка личностова декомпенсация. Психичните последици се изразяват в устойчиво тревожнодепресивно състояние с посттравматичен компонент, проявено чрез емоционална уязвимост, колебания на съня, промяна в житейския модел и зависимост от подкрепата на близките. По искане на страните, досежно механизма на ПТП, са събрани гласни доказателства с показанията на свидетели. Св.А. А. излага, че заедно с колегите си първи видяли ПТП-то и се притекли на помощ. Времето било зимно, имало много гъста мъгла. Рано сутринта около 8 часа, пътували към с. К.. Пътувайки към 8-8.15 часа видели светещ плафон на катастрофирал автомобил и решили, че вътре има хора. Обърнали техния автомобил и се върнали. Катастрофиралият автомобил бил в отбивката, в канавката били десните гуми и челно ударен в дървото. Отвътре се чувал женски глас. Жената в автомобила молела за помощ, заявила, че не си усеща краката и не може да излезе. Торсът й бил на предна дясна седалка, а краката на предна лява седалка /шофьорската/, била „полегнала“. Вратата била отворена, но опирала в пръстта, тъй като автомобилът бил наклонен и нямало как да се отвори. Докато вземали решение да надигнат автомобила, за да отворят вратата, чули жената да пита за дете. При това свидетелят и колегите му открили детето седнало до задната гума на автомобила, до калника. След като прибрали детето в техния автомобил, надигнали катастрофиралия и със свалена от предната седалка тапицерия извадили ищцата и я сложили на 2-3 метра. След това дошли пожарна, полиция и линейка. Свидетелят заявява, че при пътуването си в онази сутрин пред тях не е имало други автомобили, не помни в противоположната посока дали са срещнали такива. Св.Д. С. излага, че заедно със св.А. пътували от Д. по Балчишкия път посока С.. Било „пълна мъгла“. По пътя забелязали, че има блъсната кола, на която светел плафона. Направили обратен завой с техния автомобил и се върнали. Св.С. отворил колата. Торсът на жената бил на дясната седалка, а краката й били на лявата. Според К., пострадалата ищца се е мъчила да отваря вратата, за да излезе. Жената заявила, че от кръста надолу има адска болка и не може да си мръдне краката. Към този момент не е била с поставен предпазен колан. Докато подготвяли изваждането на пострадалата от колата св.К. видял детенцето й до задната дясна гума. То нямало видими белези, било се сгушило там. Най-вероятно майката е освободила детето и то е излязло през вратата, която била леко открехната, или през прозореца. Прибрали детето в техния автомобил и извадили ищцата от автомобила през дясната врата, с помощта на тапицерия от седалка. След това дошли линейка, пожарна и полиция и свидетелите С. и А. си тръгнали. Св.Н. Д. излага, че е баща на детето на ищцата и е съжителствал със същата по време на настъпване на ПТП. Ищцата излязла сутринта с детето, за да го води на ясла. След 10 минути се обадила на свидетеля, уведомила го, че е катастрофирала и го повикала. Той тръгнал веднага. Имало мъгла, видимостта не била добра – около 100 метра. На мястото имало спрял джип с трима човека, които се опитвали да помогнат. Ищцата още не била извадена от автомобила. Хората заявили, че са прибрали детето в джипа. Й. взел детето и го прибрал в своята кола. Той бил в шок и другите хора извадили ищцата от автомобила, като преди това го обърнали. След това дошли полицаи и линейка. На следващия ден, в болницата, ищцата обяснила, че в нейната пътна лента е излязъл сив джип или кола и тя за да избегне челен удар завива надясно, при което колата е излязла от пътя. Многократно след това ищцата описва ПТП по същия начин. След 2-3 дни свидетелят отишъл на паркинга, където бил прибран автомобила на ищцата /черен на цвят/ и видял, че има сива боя по преден ляв калник, там било „хлузнато“. Липсвали огледалото и фара. Автомобилът бил прибран на паркинг на транспортна фирма на П. П. - „Фактор - П“, редовно използван от КАТ за съхранение на катастрофирали камиони и коли. П.П. също видял това и заявил, че е „лузната колата“, има по нея сива боя и не могат да го убедят, че сама е излязла от пътя. След 3-4 години автомобилът бил предаден за старо желязо и свален от отчет. Свидетелят бил повикан в КАТ, където в присъствието на 4-5 „катаджии“, му заявили, че ищцата е виновна и му дали „разни документации“. Не помни дали се е подписвал на тези документи. Св.Б. Б., служител на Пътна полиция, излага, че в една мъглива сутрин, получили сигнал с колегата, с който били дежурни, за ПТП на балчишкия път. На място установили самокатастрофирала кола в дърво извън пътя, много гъста мъгла, много малка видимост – около 20-тина метра максимум, мокра настилка. Тъй като на място нямало други автомобили е прието, че автомобилът е самокатастрофирал. Момичето било там, както и хора, които заявили, че са взели бебе в тяхната кола, за да го стоплят. Дошли линейки, които отвели момичето и бебето, а свидетелят и колегата му останали на мястото. Обезопасили местопроизшествието и направили снимки на автомобила и на цялото местопроизшествие. Автомобилът бил със страничен удар и колата не можела да се движи. На мястото пострадалата ищца заявила, че при разминаване джип е ударил страничното огледало на управлявания от нея автомобил. При това свидетелят и колегата му търсили по пътя следи от стъкла, огледала, пластмаси, но не намерили нищо. Според свидетеля след като местопроизшествието е обслужено от тях и е съставен акт по ЗДвП на водачката, то досъдебно производство за процесното ПТП не е образувано. Св.В. С., служител на Пътна полиция, излага, че на датата на процесното ПТП бил назначен като автопатрул – КАТ. В споменатия час вероятно е получен сигнал за допуснато ПТП. При пристигане на място имало самокатастрофирал автомобил с дама и с малко детенце. На място имало мъж, който им помагал. Било докладвано на оперативния дежурен. Св.С. добре помни, че при проведената беседа с жената, тя казала, че друг автомобил е засякъл пътя й и за да не се удари челно е „тръгнала да бяга“ от него и тогава е самокатастрофирала. За това бил уведомен началникът на сектор „Пътна полиция“, който тогава разпоредил да се проверят и камерите на АПИ за въпросния автомобил. Направени били снимки с таблет, което е задължително при настъпило ПТП. Свидетелят сочи, че по принцип, ако е адекватен шофьора, екипът изследва какво се е случило, за да може да се докладва на оперативния дежурен. Св.П. П. излага, че има транспортна фирма за извънгабаритни товари и репатриране на автомобили. Образованието му е със специалност „транспортна техника и технологии“. Мъжът на ищцата й се обадил, че тя е катастрофирала по пътя от гр.Б. за гр.Д.. Свидетелят отишъл на мястото. Автомобилът бил в канавката и нямало логика да стигне до там, тъй като в лявата страна /по преден калник и шофьорска врата/ имало светло-бяло-сиво ожулване/удряне, боя от друга кола. А автомобила на ищцата бил черен или тъмно син и другият цвят се отличавал. Също липсвало огледалото на автомобила на ищцата, само външното парче било на пътя. Според свидетеля „ някой я е засякъл“. На място имало полицаи, които мерели. Към обяд автомобила бил репатриран до базата на свидетеля на отговорно пазене за огледи. За това не били съставени документи. След около месец служители на полицията идвали да оглеждат и да снимат автомобила. Там останал около една година и половина, след което св.Н. Д. я предал за скраб. Св.П. посъветвал св.Д. да държат автомобила до изготвяне на всички експертизи. По искане на ищцата, досежно неимуществените вреди, са събрани гласни доказателства с показанията на свидетели. Св.Н. Д. излага, че след ПТП ищцата е била лекувана в гр.В. около 20 дни. Направена й била операция на гръбнака, за да може да стои седнала в количката. Била на легло, без възможност да става. Майка й била придружител и я обслужвала. Имала болки в гърба, отпред й били напревени дренажи. Чувствала се зле, било й тежко, тъй като не можела да ходи и е на памперси. Докато ищцата била по болници и рехабилитации за детето й се грижели свидетеля и майка й. Според свидетеля ищцата е много борбена, веднага започнала с процедури, не се предавала. Първите три години постоянно ходела в С. на рехабилитации с робот. Св.Цв.Т. /майка на ищцата/ излага, че докато била в болница, от социалните мрежи разбрала за настъпилото с дъщеря й ПТП. В болницата в гр.Д. заявили, че нямат апаратура да я лекуват и ще съдействат с линейка да бъде придвижена до гр.В.. Вечерта за кратко я видяли в болницата. Ищцата постоянно питала за детето си, искала да се убеди, че то наистина е добре. Споделила, че не усеща краката си, не усеща нищо от кръста надолу. На следващата сутрин, с линейка и с прудружаващ лекар, ищцата била отведена в болница „Света М.а“, гр.Варна. В болницата ищцата престояла 12 дни, била изписана на 23-ти декември. По време на престоя в болницата близките не били допускани на свиждане. При извеждането й за скенер/ЯМР я виждали в коридора за 1-2 минути. Получавали информация от лекуващия лекар, който винаги казвал, че има по-важни неща от основната операция, защото в коремната област и в гърдите имало проблеми. Била направена операция на гръбначния стълб, на 12-ти прешлен, както и други манипулации, слагали й дренажи. След изписването от болницата, ищцата била настанена в дома на свидетелката с цел по-добра грижа за нея. Близките били предупредени, че ищцата ще бъде с катетри, на памперси. Било взето под наем специално болнично легло. Около два месеца ищцата била в неподвижно хоризонтално положение. Не трябвало да се обръща на едната или на другата страна, не трябвало да се къпе. Изтривали я с мокри кърпи, главата й миели в леген. Много често се запушвал катетъра, за което постоянно викали Бърза помощ, да го отпушат или да го сменят. Впоследствие от Бърза помощ спряли да идват. Веднъж се наложило св.Т. сама да махне катетъра, с помощта на обяснения от тел.112. Ищцата не можела да спи, имала болки и опъване отзад от операцията, която била голяма. За да се избегнат рани от залежаването бил използван специален дюшек. С помощта на близки, ищцата била леко надигана, за да може свидетелката да изтрива гърба й, тъй като препоръката била да не се движи. След това ищцата започнала рехабилитация в къщи, с рехабилитатор. Такъв идвал 2-3 пъти на различни периоди, за период от общо две години. В началото процедурите били много болезнени за ищцата. Тя имала и проблеми с метаболизма, които продължават. Катетърът бил премахнат, но не изцяло, когато ищцата започнала да ходи в С. на рехабилитация. Към момента, ищцата сама, на няколко часа си слага катетъра, за да се изходи. Без катетър не може да контролира изхожданията. Това създава неудобства, тъй като поставянето на катетъра трябва да се прави в легнало положение. Ако е излязла трябва да се прибере, за да си сложи катетъра. Ищцата все още изпитва болки в кръста, като лекарите не могат да установят от какво са. След първата операция на гръбначния стълб, ищцата провежда лечение чрез вливане на стволови клетки в Турция /8 пъти/ и рехабилитация в С.. При вливането на стволови клетки на ищцата се поставят упойки. Специално за лечението със стволови клетки и рехабилитацията, били организирани дарителски кампании /балове, базари/ и по този начин се финансирало лечението. В началото разходите за рехабилитацията /по 6000 лв. месечно/ се плащали от семейството, а впоследствие от дарителската кампания. Разходите за катетрите, които са доста скъпи, памперси, лекарства и пр. се поемат от близките. Те също заплатили за леглото и дюшека. За извършената операция /за избор на екип и за поставените импланти/ заплатил мъжът й. Преди много помагал мъжът й, понастоящем брат й. В болницата всички наричали ищцата „слънчевото момиче“. Тя не искала да й бъдат поставяни упойки, заявявала, че ще издържи. Преди ПТП ищцата била слънчева и много работела, понякога дори и на две места. Понастоящем не може да работи. След катастрофата й било много тежко, защото се налагало детето й да бъде при близките й. Когато ищцата ходела на рехабилитации, детето не можело да разбере защо майка му отсъства. Въпреки, че постоянно общували чрез видеовръзка, детето плачело и искало да бъде с майка си, особено когато боледувало. Това мотивирало ищцата да избягва да плаче и да се оплаква пред детето. Тя не искала то да вижда мъката и болката й, но плачела когато останела сама. За детето преживяното от ищцата също било много трудно и сега все още е трудно, въпреки, че то се опитва да й помага. А ищцата има нужда от помощ. Някой дейности тя може да върши самостоятелно /например да сготви/, но трябва да бъде отведена до съответното място. За да влезе да се изкъпе трябва бъде вкарана в банята. Понастоящем ищцата живее съвместно с брат си. През деня свидетелката обслужва ищцата, а през нощта брат й. Информация за предприетото лечение в Турция била намерена от самата ищца, докато свидетелката я обрижвала, както и детето й. Предприетото в Турция лечение дава резултат, ищцата е започнала да има чувствителност по ханша, бедрата и до коленето. След последното вливане, лекарите заявили със сигурност, че още при следващото такова ищцата ще започне да „заключва“ коляното, тоест ще може да стои изправена и ще започне чувствителността да слиза от коляното надолу. Последното вливане било направено през м.май 2024г. От лекарите в Турция е изразено мнение, че е възможно пълно възстановяване, при което ищцата ще може да се движи сама с канадки. Поради липса на средства не се правят други вливания, а рехабилитацията трябва да се прави след тях. Когато ищцата отишла в С. за първи път на рехабилитация, лекарите и рехабилитаторите били възхитени от това, че след такава операция тя може да прави движения на робота, на който я слагали. След всяка рехабилитация тя подобрявала състоянието си. Ищцата има право на рехабилитация по клинична пътека един или два пъти в годината, като допълнително провежда такава на собствени разноски. Св.Р.И. /без родство с ищцата/ излага, че е нейна приятелка и в деня на настъпване на ПТП я видяла за кратко в болницата. Ищцата била в съзнание, но нямала чувствителност от кръста надолу. Свидетелката искала да й засвидетелства подкрепа и да я успокои. В болницата в гр.Д. ищцата останала само един ден и на следващия била преместена в МБАЛ „Света М.а“, гр.Варна. Направени й били гръдна и коремна операции и я изписали на 23– ти декември. След изписването св.И. била неотлъчно до ищцата, посещавала я всеки ден според възможностите си. Ищцата била в къщи при родителите си. В този момент не можела да се обслужва, била на легло, неподвижна, с катетър. Грижи за ищцата полагала основно нейната майка. Помощта на свидетелката била повече емоционална. Ищцата била психически срината, тъй като не чувствала тялото си и била прикована на легло, не можела да се грижи за детето си. Преди ПТП ищцата била активен, работлив и слънчев човек. Винаги била готова да помогне на всеки в нужда. Ищцата споделяла на св.И., че й е тежко, иска да живее пълноценен живот и да може да се грижи за детето си и да бъде с мъжа си. Имала моменти, в които „падала“, но близките й я подкрепяли. Състоянието на ищцата не й позволява вече да работи. Не може да се грижи и да общува пълноценно с детето си, не може да играе с него. На детска градина може да го заведе единствено с придружител. Ищцата започнала рехабилитация няколко месеца след ПТП. Първоначално рехабилитатор я посещавал в дома й. Процедурите били болезнени, но тя се борела. След това се свързала с познати в гр.С., където била провеждана интензивна рехабилитация с робот и в Турция със стволови клетки. Били правени кампании за събиране на средства. За лечението в Турция /курс от четири вливания/ била необходима сума около 110 000 лева. Рехабилитацията с робот била на стойност 6000 лева месечно. Лечението се финансира със средствата събрани от дарителски кампании. Последната година нужната сума за лечението в Турция не била събрана, а там дават надежда, че ищцата може да се възстанови. Подобрение има, но за да продължи лечението са необходими средства. В България още в самото начало лекарите заявили, че няма почти никакъв шанс за възстановяване на ищцата. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявените искове черпят правното си основание от чл.558, ал.5 в.вр. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно чл.557, ал.1, т.1 от КЗ Гаранционният фонд носи отговорност за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, резултат от ПТП, настъпило на територията на Република България и причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/. Отговорността на ГФ е същата като отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 от КЗ и е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили уврежданията на пострадалото лице. Страната, която твърди наличието на деликта – ищцата, следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 558 вр. чл. 557 от КЗ - в тежест на ответника Гаранционен фонд, е да установи отсъствието на презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи фактът на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП с участието на ищцата като водач на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• и неидентифицирано превозно средство. Предвид липсата на събрани, както в ДП, така и в исковото производство доказателства за индивидуализиращите белези на МПС, се налага извод, че водачът му не може да бъде установен. Въпреки задължението му по чл.123, ал.1, т.2, б. "а" и "б" ЗДвП, водачът не е сигнализирал органите на реда за настъпилия инцидент и не е изчакал пристигането им, поради което следва да се приеме, че е напуснал местопроизшествието, без да спази изискуемата процедура. Следователно се счита за доказана специалната предпоставка по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърденият механизъм на ПТП, който ответникът оспорва, се доказа от заключенията и по двете експертизи – КАТСМЕ и КАТТЕ, които съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадени. Установено е, че при настъпване на процесното ПТП ищцата С. П. е възприела движещ се друг автомобил с включени светлини в лентата й за движение и в срещуположна посока. Поради ограничената видимост, ищцата е възприел насрещно движещия се автомобил на много малко разстояние пред себе си и с цел да избегне челен удара с него е предприел маневра завой, като преди това е настъпил удар между предните леви части на двата автомобила. След удара между двата автомобила, в резултат на неговото настъпване и предприетата маневра от водача, лекият автомобил управляван от ищцата С. П. се е насочил на дясно, пресякъл е уширението на платното за движение и е преминал върху десния банкет, след това попада в водоотводнителна канавка, следва удар на предната му част в отсрещния борд на канавката, при което достига до крайпътно дърво, като настъпва удар в него. Противоправността на Д.ието на водача на неизвестното МПС, движещ се с в в лентата за насрещно движение, произтича от разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Извод за участието в процесното ПТП на друг автомобил – неидентифициран е налице и в двете заключения. Това по КАТСМЕ го обосновава с обясненията на ищцата и свидетелските показания, а заключението по КАТТЕ въз основа на изследването на повредите по предната лява част на лекия автомобил „Опел Корса“ с рег.№••• /деформации по преден ляв калник, счупени мигач страничен ляв, лайсна калник преден ляв и огледало ляво странично/, водещо на извод за настъпването им при удара с насрещно движещия се автомобил. От изготвените по делото експертизи, както и приета медицинска документация, безспорно се установяват и другите елементи от фактическия състав на предявените искове, а именно – причинените на ищцата телесни и морални увреждания, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по основание. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, причинени страдания и др., съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. Същото трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Определяйки конкретния размер на обезщетението, настоящият съдебен състав съобразява причинените при ПТП на ищцата множество тежки телесни увреждания (многофрагментно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен с разместване на фрагментите към гръбначно-мозъчния канал, тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво, счупвания на телата на десети и единадесети гръдни прешлени, контузия на ляв бял дроб, кръв и въздух в лявата плеврална кухина), претърпените в кратък период от време хирургически интервенции и последвалия продължителен период на възстановяване и рехабилитация, съпроводен със силни болки. Причинените хемопневмоторакс в лява гръдна половина с контузия на белия дроб е било тежко животозастрашаващо за ищцата състояние. От събраните по делото доказателства, обсъдени и по – горе, безпротиворечиво се установява към настоящия момент изключително тежкото увредено общо състояние на ищцата, което с течение на времето няма медицински изгледи да се подобри. Едно от причинените при ПТП увреждания /гръбначно-мозъчната травма/ е довело до пълна парализа на долните крайници на ищцата С. П. - млада, активна майка и жена. Според заключението на СМЕ, възстановяване на някои функции на долните крайници може да се очаква до две години след травмата, но след този период състоянието хронифицира и се появяват други негативни последици като контрактури за краката, декубитуси, спинални автоматизми, уроинфекции и други. Увреждането превръща ищцата от деен и работоспособен човек, в такъв прикован на инвалидна количка, без прогноза за възстановяване и наложило драстична промяна в начина й на живот – личен и на нейните близки, довело до невъзможността й да се обслужва сама и създало усещане за безсилие, притеснения и неудобство у жена, която е принудена да разчита на помощта на своите близки. Като майка ищцата е лишена от възможност да се грижи пълноценно за малолетното си дете, което в този период има най-голяма нужда от това. Нещо повече, детето е принудено от обстоятелствата да обгрижва своята майка. Също така следва да се съобрази, че ищцата има нужда от доживотна рехабилитация, физиотерапия и балнеолоечение. Нуждае се от ежедневно обгрижване, постоянно използва катетър и др. Ищцата С.П., която е в средна възраст, ще продължава да търпи множество ограничения, предизвикани от невъзможността да движи долната част на тялото си, както и да регулира тазовите си резовроари. От значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и факта, че настъпилите увреди са се отразили негативно и на психиката на ищцата, преживяла дълбока психотравма, довела до трайна промяна в начина на емоционално и социално функциониране. Налице са психични последици за същата, изразяващи се в устойчиво тревожно-депресивно състояние с посттравматичен компонент, проявено чрез емоционална уязвимост, колебания на съня, промяна в житейския модел и зависимост от подкрепата на близките. Преценявайки от една страна възрастта на увредената и факта, че липсва благоприятна прогноза за възстановяване и оздравяване, съдът счита, че справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД е 800 000 лв. С така определения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от пострадалата неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост. Съдът намира, че по делото се установяват претърпени от ищцата имуществени вреди в общ размер на 7808,07 лв. за извършените от нея разходи за закупуване на медицински консумативи и такса престой УМБАЛ Св.М.а ЕАД, гр.Варна. За сумите за рехабилитация и за лечение в Турция по делото се установява, че са заплащани от дарителската сметка, открита на името на ищцата С. П., при което последната не е претърпяла имуществени вреди от тяхното провеждане. Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка на възраженията за съпричиняване на вредоносните последици. При разглеждането на възраженията съдът следва да извърши преценка доколко поведението на постраД. ищец е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Не се доказват твърденията на ответника, че ищцата се е движила с несъобразена с пътните условия скорост, вследствие на което е загубила контрол над управлението на автомобила, както и че е предприела неправомерна и технически несъобразена спасителна маневра за напускане на пътното платно вдясно по посоката й на движение, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно КАТТЕ действията на ищцата при настъпване на ПТП не са оказали влияние върху настъпването /механизма/ на удара, както и същата не е имала техническа възможност да спре преди да започне да напуска платното за движение и да предотврати настъпването на произшествието. Установява се, че ищцата при настъпване на процесното ПТП не е била с правилно поставен обезопасителен колан. От заключението по КАТСМЕ се установява, че в момента на удара в крайпътното дърво ищцата С.П. е била с частично поставен (частично освободен) предпазен колан. Частичното поставяне на обезопасителния колан е възпрепятствало напускането на тялото на пострадалата на купето на автомобила през предното стъкло и последващо свободно инерционно движение на тялото извън автомобила. При правилно поставен обезопасителен колан травматичните увреждания биха били по-леки, а гръдната и коремна травми биха могли и да не се получат. Травмата на гръбначния стълб би се получила и при правилно поставен обезопасителен колан. При това следва извод, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл.137 от ЗДвП, като поведението й е в причинна връзка с настъпването на част от вредоносния резултат. Налице е съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като при съпоставка на тежестта на допуснатото нарушение в конкретните обстоятелства съдът намира, че приносът на ищцата следва да се определи на 5 %. Съобразно това, дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800000 лв. следва да се редуцира до 760 000 лв. (800000 х 5% = 760 000 лв.). Въпреки този извод за съпричиняване, предявеният иск е частичен – за сумата от 25500 лв. като част от 800000 лв. За уважаване на частичен иск до посочения в него обем достатъчно е съдът да установи, че спорното право е с по-голям размер от предявения за защита. С оглед на приетото, че дължимото обезщетение (760000 лв.) значително надхвърля размера на предявения частичен иск за неимуществени вреди, то същият се явява изцяло основателен. Искът за причинените на ищцата имуществени вреди е основателен и доказан до размер от 7417,67 лв. (7808,07 лв. х 5% = 7417,67 лв.), до който следва да бъде уважен, а в частта до 7808,07 лв., предявен частично от общ размер 400 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България паричното вземане следва да бъде определено и присъдено в евровата му равностойност, опредЕ. съобразно чл.5 в.вр. чл.13 от ЗВЕРБ - 13037,94 евро /равностойност на 25500 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди и 3792,59 евро /равностойност на 7417,67 лв./ - обезщетение за имуществени вреди. По отношение на иска за заплащане от ответника на лихви за забава, съдът намира, че отговорността му възниква по силата на чл. 558, ал. 1, изр. второ във вр. чл. 497 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ и се дължи след изтичане на тримесечния срок, в който ответникът е бил длъжен да се произнесе. Претенцията пред него е била предявена от ищцата на 16.08.2024г., като тримесечният срок е изтекъл на 16.11.2024г. и ответникът е изпаднал в забава от следващия ден - 17.11.2024г. От тази именно дата следва да се присъди законна лихва върху дължимите обезщетения, а претенцията за предходния претендиран период от 15.11.2024г. до 16.11.2024г., вкл. да се отхвърли като неоснователна. По разноските: Ищцата не е сторила разноски по делото. Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищцата – адв.П. К. е оказала безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. Според актуалната практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес, фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в размер на 2500 евро с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице. На ответната страна също се следват сторени по делото разноски пропорционално на отхвърлената част от иска. Ответникът е сторил разноски в размер на 3046,35 евро – депозити по ССчЕ, СМЕ, КАТСМЕ, КАТТЕ. От тях съобразно отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 34,98 евро, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 1,17 евро по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 673,22 евро, представляваща дължимата държавна такса, опредЕ. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 1704,45 евро за СПЕ, СМЕ, КАТСМЕ. Водим от горното Окръжният съд,