Решение № 4858 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2785/2025 г.

Образувано е по жалба от „Слънчев дар“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез адв. Г. Г. от Адвокатска колегия -Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, [улица], вх. Б, ап. 4, против Писмо с изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, с което от оспорващото дружество, в качеството му на собственик на язовир „Вълчовец“, община Долна Митрополия, е поискано в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи в РДПБЗН – Плевен или по електронен път на посочен електронен адрес следните документи: 1. Актуален авариен план, разработен съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и аварии /ЗЗБ/ по реда на чл. 138а, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ и утвърден съгласно чл. 35, ал. 3, т. 1 от ЗЗБ; 2. Документи, удостоверяващи провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 2 от ЗЗБ; 3. Документи, удостоверяващи провеждането на обучение на работещите за защита при бедствия и аварии, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 7 от ЗЗБ; 4. Документи, удостоверяващи създаването, подготовката и поддържането в готовност на силите и средствата по чл. 35, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗБ и 5. Документи, удостоверяващи представянето на информация на кметовете на община Долна Митрополия за изготвяне на общински план за защита при бедствия, съгласно чл. 35, ал. 3, т. 3 от ЗЗБ. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „язовир“, дадено в т. 94 от ал. 1 на §1 от ДР на Закона за водите /ЗВ/, изразява становище, че повече от 10 години, както и към момента на постановяване на оспорения административен акт процесния язовир реално не съществува, а площта му се използва за отглеждане на селскостопанска продукция, което е лесно установимо по данни от ОСЗ – Долна Митрополия и ОДЗ - Плевен. Сочи, че дружеството е предприело необходимите действия за провеждане на процедура по ликвидация и изваждане от експлоатация на язовир Вълчовец и съоръженията към него, но същата все още не е приключила. С оглед актуалното състояние на съоръжението се твърди, че „Слънчев дар“ АД реално не е собственик на язовир, а становището на ответника в противен смисъл не съответства на действащата правна регламентация и е недостоверно. Цитирана е съдебна практика. Оспорващото дружество се позовава на съдебна практика, а именно Решение № 10715/03.11.2025 г., постановено по Адм. дело на ВАС № 3070/2025 г., с което е оставено в сила Решение № Решение № 381/13.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна, с което по жалба на „Слънчев дар“ АД е отменен като незаконосъобразен Констативен протокол № 03-04-42/30.05.2024 г. с дадени задължителни предписания от служители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ по повод на същия язовир. Основният аргумент и на двете съдебни инстанции, с които е обоснован този правен резултат от оспорването, е обстоятелството, че язовир Вълчовец и съоръженията към него физически не съществуват. На изложените основания се иска от съда да отмени обжалваното Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. В допълнително представена молба с.д. № 20649 от 08.12.2025 г. процесуалният представител на оспорващото дружество пояснява, че оспореното писмо по естеството си представлява разпореждане, доколкото с него на дружеството са дадени конкретни указания да представи документи относно „така наречения язовир Вълчовец“, която, освен разпоредителна част, съдържа и описание на неблагоприятните за дружеството административно-правни последици от неизпълнение на разпореждането. Допълва се, че като причина производството по заличаване и изваждане на язовира от експлоатация да не е приключило досега се посочва прекаленото тромавата административна процедура и бездействието от страна на компетентните административни органи. На 17.03.2026 г. в деловодството на съда по електронен път е депозирана нова молба от „Слънчев дар“ АД с.д. № 5504, с която жалбата се поддържа на изложените вече основания. Изразено е становище за даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател и по доказателствата. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Плевен в придружителното писмо, с което жалбата първоначално е изпратена в Административен съд – гр. Плевен и с допълнително представена по електронен път молба с.д. № 5527 от 17.03.2026 г., депозирана от неговия процесуален представител гл. юрисконсулт Ст. Н., оспорва жалбата на първо място като недопустима по съображения, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Алтернативно – жалбата се оспорва като неоснователна. В по-рано представен отговор на жалбата (л. 32 от делото) посочва, че дали е налице водностопанска система от категорията „язовир“ се преценява от компетентния съгласно приложимия закон – Закона за водите, орган, който има правомощията да определя списъка с язовири от I-ва и II-ра степен на потенциална опасност, да извършва тяхната категоризация и да предложи този списък на областния управител на съответната област. В конкретния случай има такъв утвърден от областния управител на област Плевен списък на язовирите в област Плевен, в който язовир Вълчовци фигурира като такъв. Посочва се, че този списък не е оспорен от „Слънчев дар“ АД, поради което същият е влязъл в сила по отношение на дружеството, с което е преклудирана възможността то да твърди, че този язовир не съществува както и неговата категоризация. Твърди също, че язовир Вълчовци не е изведен от експлоатация, както и че действия в тази насока не са предприемани от неговия собственик и докато в правния мир съществува това правно положение спрямо този обект следва да се прилагат изискванията на нормативните актове за този вид обекти, както и че дотогава, на органите, на които е възложено упражняването на контрол върху такива обекти, са компетентни да го осъществяват. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, АдмС-Варна, XIV състав, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Писмо с изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ПБЗН/ гр. Плевен, с което от оспорващото дружество, в качеството му на собственик на язовир „Вълчовец“, община Долна Митрополия, област Плевен, е поискано в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи в РДПБЗН – Плевен или по електронен път на посочен от органа електронен адрес следните документи: 1. Актуален авариен план, разработен съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и аварии /ЗЗБ/ по реда на чл. 138а, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ и утвърден съгласно чл. 35, ал. 3, т. 1 от ЗЗБ; 2. Документи, удостоверяващи провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 2 от ЗЗБ; 3. Документи, удостоверяващи провеждането на обучение на работещите за защита при бедствия и аварии, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 7 от ЗЗБ; 4. Документи, удостоверяващи създаването, подготовката и поддържането в готовност на силите и средствата по чл. 35, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗБ и 5. Документи, удостоверяващи представянето на информация на кметовете на община Долна Митрополия за изготвяне на общински план за защита при бедствия, съгласно чл. 35, ал. 3, т. 3 от ЗЗБ. Писмото е изпратено до дружеството с оглед на обстоятелството, че посочените документи не били представени от него в хода на проверката на язовирното съоръжение, извършвана от междуведомствена Комисия, назначена от областния управител на област Плевен на основание чл. 138а, ал. 3 от ЗВ и във връзка с участието в нея на служители от РДПБЗН. По настояване на оспорващото дружество в хода на настоящото съдебно производство към доказателствения материал е приобщено Административно дело № 1486 по описа на Административен съд – Варна за 2024 г., чийто предмет е била проверка законосъобразността на Констативен протокол № 03-04-42/30.05.2024 г., издаден от С. Д. – главен инспектор в Регионален отдел /РО/ Надзор на язовирни стени и съоръжения /НЯСС/ „Северозападна България“ Офис Плевен и Р. З. - главен инспектор в РО НЯСС „Северозападна България“ Офис Плевен, с който на оспорващото дружество „Слънчев дар“ АД са дадени задължителни преписания относно поддръжката на водното съоръжение язовир Вълчовец. Към доказателствата по делото е приобщен [нотариален акт] ••• за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията Акт ••••.(л. 42 и 43 от Адм.д. № 1486/2024 г.), по силата на който „Слънчев дар“ АД се легитимира като собственик на поземлени имоти с идентификатори: 22215.78.15, 22215.78.552, 22215.78.6, 22215.78.7, 22215.78.11, 22215.78.12, съставляващи части от Язовир „Вълчовец“ в община Долна Митрополия, област Плевен. В акта като начин на трайно предназначение на територията е посочено „територия, заета от води и водни обекти“, а като начин на трайно ползване е посочено „за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение“. Между страните в производството липсва спор относно факта, че със заповед № РД-12-13/12.08.2020г на областен управител на област Плевен е извършена категоризация на съществуващите в областта язовири по степен на потенциална опасност. В резултат на категоризацията и утвърдения на 03.11.2021г от същия орган списък на категоризираните язовири, собственият на оспорващото дружество язовир Вълчовец е определен като такъв от I-ва степен на потенциална опасност. По настояване на оспорващото дружество, на основание чл. 192 от ГПК съдът е изискал от Областна администрация гр. Плевен като трето неучастващо лице да представи в заверен препис административните преписки, въз основа на които са издадени заповед № РД-12-13 от дата 12.08.2020 г. на Областния управител на област Плевен, както и заповед № РД-12-22/07.09.2021 г. на Областния управител на област Плевен, ведно с протокол от дата 03.11.2021 г., утвърден от Областния управител, с който са класифицирани язовирите в област Плевен по степен на опасност, както и издадените заповеди, ведно с доказателства за връчването им и на протокола на „Слънчев Дар“ АД гр. Варна. Изисканите документи са представени от областния управител с писмо с.д. № 1859 от 29.01.2026 г. и са приложени към доказателствата от лист 51 до лист 84 от делото. Съдът, след като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на акта, освен на основанията, сочени в жалбата, и на всички основания по чл. 146 АПК, преценява следното: По допустимостта на жалбата Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, с което от оспорващото дружество „Слънчев Дар“ АД, в качеството му на собственик на язовир „Вълчовец“, община Долна Митрополия, е изискано в 14-дневен срок от получаване на писмото да представи в РДПБЗН – Плевен или по електронен път на посочен от органа електронен адрес документи, съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за защита при бедствия, подробно изброени в четири точки. Жалбата е подадена от лице, което е адресат на обжалваното писмо, и на което с него са вменени задължения, от което следва извод, че „Слънчев Дар“ АД има правен интерес от оспорването. По делото липсват данни кога дружеството е получило обжалваното писмо, но доколкото в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се оспори, съдът приема, че в разглеждания казус е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно който срокът за обжалване се удължава в полза на адресата на акта до два месеца. Писмото е с изходящ номер от 21.10.2025 г., а жалбата срещу него е постъпила в деловодството на ответника на 06.11.2025 г., т.е. в рамките на двумесечния срок, който изтича на 21.12.2025 година. Първоначално с жалбата е сезиран Административен съд – Плевен, но с оглед обстоятелството, че седалището на дружеството е регистрирано в гр. Варна, с Определение № 3469 от 14.11.2025 г. по Адм. д. № 858/2025 г. производството по делото пред АС-Плевен е прекратено и е изпратено по компетентност на Административен съд – Варна, следователно с разглеждане на спора е сезиран териториално и материално компетентният съд. Съдът намира за неоснователни твърденията на ответника за недопустимост на жалбата по съображения, че атакуваното писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на която и да е от предвидените в чл. 21 от АПК хипотези. Предвид съдържанието на писмото, правилно същото е възприето от дружеството-жалбоподател като разпореждане, тъй като с него на „Слънчев Дар“ АД е вменено задължение да представи конкретни документи като изрично са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на това разпореждане. Направеното от ответника волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата. Ето защо оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ и подлежи на съдебен контрол. Горното мотивира на стоящия състав на Административен съд – Варна да приеме, че жалбата е допустима, като насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, при наличието на всички предвидени в АПК положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата по същество. По основателността на жалбата Редът за осъществяване на контролът върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения се осъществява по реда на Закона за водите, наредбите по чл. 135, т. 1а, 2 и 13 от същия закон и Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ – аргумент от чл. 185, ал. 2 от ЗВ. Друга приложима законова уредба относно същата материя се съдържа и в Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, Наредба № 8121з-758 от 22.10.2014 г. за осъществяване на превантивна дейност от органите на пожарна безопасност и защита на населението на МВР, Наредба № 13/29.01.2204 г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Горното изброяване на приложимата нормативна уредба не е изчерпателно. Съгласно чл. чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите, Областният управител назначава комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 – веднъж на три години. В точки от 1 до 6 на същата алинея изчерпателно са изброени правомощията на тези комисии. Същите са междуведомствени и включват в състава си и представители на държавната Агенция за метрологичен и технически надзор, на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, на съответната областна администрация, на съответната басейнова дирекция, а така също и на съответната община, на територията на която се намира язовирът – аргумент от ал. 4 на чл. 138а от ЗВ. Оспореното писмо изхожда от Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. В него изрично е посочено, че документите се изискват от дружеството във връзка с извършвана по заповед на областния управител на област Плевен проверка по реда на чл. 35 от ЗЗБ от междуведомствена комисия, в чийто състав са включени и служители на РД ПБЗН – гр. Плевен. Съгласно чл. 59, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, Главна дирекция ПБЗН извършва превантивна дейност (т.1), подпомага дейностите по анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (т.12) и подпомага координацията на дейностите по установяване на критичните инфраструктури и обектите им (т. 13). С оглед цитираната правна уредба съдът приема, че оспореното писмо е издадено от материално и териториално компетентен орган. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Макар текстът на писмото да е лаконичен, от съдържанието му става ясно кой е неговия адресат и кой е издателят му, както и фактическите и правни основания за издаването му. Ясно е формулирана разпоредителната част на писмото и приложимата санкционна разпоредба в случай на неизпълнение на разпореждането на органа. Съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок то може да бъде оспорено, но този факт не се възприема от настоящия състав на съда като толкова съществено порок в съдържанието му, който сам по себе си да е достатъчно основание за отмяна на акт като незаконосъобразен. Още повече, че такава хипотеза е предвидена в чл. 140 от АПК и е в полза на адресатите на актове с такъв пропуск, както вече се коментира по-горе в изложението. За извършване на проверките по чл. 35 от ЗЗБ междуведомствените комисии няма установени срокове и специални правила – ангажираните с проверките служители и органи са задължени да извършат щателна проверка на всички обекти, криещи потенциална опасност от бедствия и аварии, и да събират всяка информация, която е от значение за предмета на проверката. В този смисъл, служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка от съда не установи допуснати от ответника нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната на писмото като незаконосъобразно, а и твърдения в този смисъл не се съдържат в жалбата. Спорът е за правилното приложение на материалния закон. Съдът намира за неоснователни твърденията на „Слънчев дар“ АД, че с оглед липсата на вода в язовир Вълчовец от повече от 10 години, както е установено при разглеждане на Адм.д. № 2650/2023 г. и на Адм.д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна, не е налице „язовир“ по смисъла на т. 94 на ал.1 от §1 от ДР на ЗВ. Както се посочи и по-горе в мотивите, категоризацията на язовир Вълчовец е извършена със заповед № РД-12-13/12.08.2020г на областен управител на област Плевен. Тази заповед е стабилен административен акт, за който няма данни да е оспорен или отменен от съд, поради което и обвързва състава на настоящия съд с доказателствената си стойност. Този извод на съда не се повлиява от приложеното на лист 39 от адм.д. № 1486/2024 г. Заявление за издаване на разрешение за ликвидация на язовир Вълчовец от 20.11.2023 година. Между страните не е спорно, че тази процедура не е приключила с окончателен акт. Както посочва и ВАС в свое Решение № 5244 от 20.05.2025 г., постановено по Адм.д. № 2126/2025 г., независимо от фактическото състояние и ползване на процесния язовир за други цели (като земеделски площи) инициираното от дружеството производство пред ДАМТН за ликвидация на язовира съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол върху техническото им състояние обуславя извода, че процесният обект до ликвидацията си съгласно чл.32 и сл. от посочената Наредба продължава да представлява язовир и съгласно класификацията си е от първа степен на потенциална опасност, поради което и собственикът му е задължено лице, съгласно ЗЗБ. Какви са конкретните причини, поради които производството по заличаване на язовир Вълчовец като такъв да не е приключило до момента на постановяване на настоящото решение са ирелевантни за изхода на правния спор. Горното сочи, че в разглеждания случай ответникът действа в условията на обвързана компетентност, тъй като не е в неговите правомощия да преценява налице ли е язовир, за чиято безопасност следи, или не. Този въпрос е решен с влязлата в сила заповед № РД-12-13/12.08.2020г на областен управител на област Плевен и не може да бъде пререшен в обратен смисъл от ответника. Следва да се посочи, че съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, като какъвто е определен притежавания от „Слънчев дар“ АД язовир Вълчовец, находящ се на територията на община Долна Митрополия, област Плевен. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовирът е класифициран като такъв от първа степен на потенциална опасност – обстоятелство относно което страните не спорят. За пълнота на изложението следва да се посочи и, че предмет на Решение № 10715/03.11.2025 г., постановено по Адм. дело на ВАС № 3070/2025 г., с което е оставено в сила Решение № Решение № 381/13.01.2025 г., постановено по адм. д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна, е законосъобразността на Констативен протокол № 03-04-42/30.05.2024 г. с дадени задължителни предписания от служители на ДАМТН. С мотивите на първинстанционния и контролиращия съдилища е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 190в, ал.1 „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири и съоръженията към тях по искане на собствениците въз основа на мотивирано становище на междуведомствен експертен съвет и по реда и условията на наредбата по чл. 141, ал. 2.“, а от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на собственика е проявена активност за реализиране на процедурата по извеждане от експлоатация на процесния обект. С подаването на искането отговорността за движението на административното производство преминава към компетентните административни органи, предвидени в закона. Независимо от изложеното конкретната хипотезата е различна и ответника - Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Плевен, не разполага с правна възможност по Закона за водите или друг нормативен акт да се произнесе по отношение на съществуването или не на процесното съоръжение, респ. да прави предложение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири и съоръженията към тях по искане на собствениците. Не се установява по делото, че по заявление за ликвидация на язовир и съоръженията към него /стр. 39 от адм. д. № 1486/2024 г. на АС Варна/ с дата 20.11.2023 г. по което има генериран уникален код на заявката 1700486223764, да е налице произнасяне на компетентния административен орган - Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, респ. при формиране на изричен или мълчалив отказ, последните да са обжалвани от страна на „Слънчев дар“ АД. Настоящият състав на съда не намира за необходимо да обсъжда основанията за посочване на посочената от ответника санкционна разпоредба на чл. 265, ал. 2 от ЗМВР, доколкото санкция по този ред не е налагана с оспореното писмо. Приложимостта на този текст от закона в конкретния случай би била предмет на едно бъдещо производство по оспорване на наложена такава санкция, но не и на настоящото. Горните мотиви на съда обосновават извод за неоснователност на жалбата и като такава същата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 200 лв., а именно 102,26 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав