Решение № 1300 от 9.12.2008 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 348/2008 г.

Производството е по реда на 145 ал.2 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на Ж.А.Х., Н.А.Х., С.А.Х., А.Й.М., Я.А.Х., Д.А.Х., В.А.Д., Б.П.П., Б.П.И., депозирана чрез адвокат Г.С.С. със съдебен адрес: ••• против Решение № 1051Б / 06.11.2007 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” Пловдив, постановено на основание чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ, с което наследниците на А.Д.Х. се обезщетяват за 2.150 дка земя на стойност 2247 лева с 2247 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2247 лева. Жалбоподателите твърдят, че Решение № 1051Б/ 06.11.2007 г. на ОС “Земеделие и гори” Пловдив е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по преписка с вх. № 1051/20.09.1999 г. е направено искане за обезщетяване с равностойна земеделска земя, като това искане е направено след отмяната на Решение № 1051/23.10.2000 г. на Поземлена комисия Пловдив. Според жалбоподателите административният орган е излязъл извън рамките на влязлото в сила съдебно решение и не се е съобразил с направеното искане за обезщетяване. Претендира се отмяната на атакувания административен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Общинска служба по земеделие гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея основания, приема, че същата е процесуално допустима, подадена от надлежни страни и в срок, видно от известие за доставяне № 1051, получено от Ж.А. Х. на 08.11.2007 г. и входирането на жалбата чрез административния орган с вх. № П-1557 от 22.11.2007г. до Районен съд – Пловдив. Съдът като взе предвид посочените в жалбата съображения, становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Атакуваното Решение № 1051Б / 06.11.2007 г. на Общинска служба “Земеделие и гори” - Пловдив е постановено по преписка за обезщетяване с вх. № 1051 от 20.09.1999 г. в Поземлена комисия Пловдив. На 26.01.1996г. Поземлена комисия – Пловдив с Решение № 3213, след като е разгледала преписката по заявление с вх. № 1051/21.10.1991 г. и писмените доказателства от Ж.А.Х. и на осн. чл. 18ж, ал.1, чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ е признала правото на собственост, но не е възстановила на наследниците на А.Д.Х. следния имот: нива от 2.150 дка, находящ се в землището на гр. Пловдив, местността “Северна индустриална зона”, имот № 83 по плана на Северна индустриална зона. Имотът е застроен от СЗ “Дружба”, / от представения по делото Протокол № 1 от 18.02.1959 г. е видно, че имот № 83 на А.Д. се отчуждава за завод за производство на стъкло на Министерството на леката промишленост, представено е и Удостоверение № 625/1958г./ Въз основа на влязлото в сила Решение № 3213/26.01.1996 г. на ПК Пловдив и по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ е постановено Решение № 1051О/23.10.2000 г. на ПК-Пловдив, с което се определя на наследниците на А.Д.Х. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 2.150 дка ІV категория с Решение № 3213/26.01.1996 г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 2.150 дка, ІV категория х 1045 лв./дка - на стойност 2247 лв., обезщетение всичко на обща стойност 2247 лв. Посочено е, че обезщетението със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците по чл. 18д, ал.3 и чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлен фонд.С Решение № 44 от 04.05.2006 г. ПРС е прогласил нищожността на Решение № 1051О/23.10.2000г. на ПК-Пловдив. С Решение № 11522 от 21.11.2006 г. Върховният административен съд на Република България е отменил решение № 44/04.05.2006 г. на ПРС и е отхвърлил протеста, подаден от Окръжна прокуратура – Пловдив, против Решение № 1051О/23.10.2000 г. на ПК Пловдив по преписка № 1051/1991г. като неоснователен. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че Решението по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗ е решение, постановено по междинно производство по искането за земеделска реституция и обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ, вр. чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ, определя само стойността на земята и не е нито актът, с който се признава правото на обезщетяване, нито е крайният акт за обезщетяване на правоимащите по реда на този закон. С молба до Началника на ОС “Земеделие и гори” – Пловдив с вх. № П-579 от 07.05.2007 г. жалбоподателите, чрез адв. С., са поискали обезщетяване с равностойна земя от общинския поземлен фонд. С писмо с изх. № П-1383/30.10.2007 г. до пълномощника на жалбоподателите ОС “ З и Г” – Пловдив е изпратила писмо, с което уведомява, че в изпълнение на решение № 11522/06 г. на ВАС и във вр. с чл. 19а ал.9 от ЗСПЗЗ, наследниците на А.Х. по пр. вх. 1051/91 г. ще бъдат обезщетени с ПКБ. Последвало е постановяването на атакуваното административно решение. По делото са приети още: списък и ситуационен план на имотите от ОПФ, предназначени за обезщетяване на собствениците на земеделски земи в Община Пловдив по землища, Решение № 162, взето с Протокол № 12 от 17.05.2001 г. на Общински съвет – Пловдив, с което на осн. чл. 10б ал.1, чл.10в ал.1 т.2 и т. 3 от ЗСПЗЗ е определен вида и местонахождението на земите от Общинския поземлен фонд, в размер на 50% от общия ОПФ за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б ал.1, чл. 10в ал.1 т.2 и т.3 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че общо ОПФ за обезщетение в Община Пловдив е 373.131 дка. В писмо с изх. № П 231 /05.03.2007 г. до Общински съвет Пловдив ОСЗГ Пловдив уведомява, че ОПФ на Община Пловдив към момента на постановяване на Решение № 162/ 2001 г. на ОС Пловдив е бил 746.052 дка земеделска земя. Приети са още: Предложение с изх. № 1455/20.11.2000 г. на Председателя на ПК-Пловдив- Първенец до Общински съвет – Пловдив, Протокол №1 от 11.11.2005 г. на ОС “З и Г” Пловдив относно земите от ОПФ по Решение на ОС Пловдив № 162 от 17.05.2001 г., с който е определено обезщетяването на правоимащите лица в Община Пловдив да се извърши с редуциране на стойността на дължимото обезщетение с К =0. 05 като за разликата до стойността на пълния размер на дължимото обезщетение, правоимащите лица да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове. Молба до Министерството на промишлеността от Ж.Х. без входящ номер, Клетвена декларация от наследниците на А.Д.Х. от 01.09.2000 г., с която се твърди, че не са получили акции и дялове /земи/ по чл. 18 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните предприятия. По делото е приета СИЕ, изготвена от вещото лице И.В.К., включена в списъка, одобрен от министъра на земеделието и продоволствието и от министъра на финансите, която Съдът намира, че следва да кредитира в частта, касаеща вида на обезщетението, като обективна и безпристрастно изготвена. В.л. посочва, че стойността на обезщетението е формирана при спазване разпоредбите на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи. За засегнатия тип земеделска земя е определена средна цена 1008, 00 лв. 2, 150 дка х 1008, 00 лв. = 2167, 20 лв. В Решение № 1051Б/06.11.2007 г. на ОСЗГ Пловдив е посочена стойност – 2 247, 00 лв., т.е. земята е надценена с 79, 80 лв. Оценката не е съобразена с определения коефициент за общината по чл. 219 ал.16 от ППЗСПЗЗ, тъй като е пропуснат срокът за приемане на молби за този вид обезщетения, който е 11.11.2005 г., съгласно Протокол № 1 /11.11.2005 г. на ОС “ЗиГ” Пловдив. Наследниците на А.Х. са депозирали молба пред ОСЗГ – Пловдив на 07.05.2007 г. с вх. № П-579/07.05.2007 г. В.л. констатира, че земите в ОПФ са с обща площ от 373, 11 дка, което е точно 50% от наличния фонд. Размерът на дължимото обезщетение на правоимащите лица за общината възлиза на 6818.160 дка на стойност 6223055 лв. Още се сочи, че жалбоподателите са депозирали искането си с вх. № П-579/07.05.2007 г. до административния орган след приетия и одобрен план за обезщетение, който е приет с Протокол на ОСЗГ- Пловдив от 11.11.2005 г. и е обнародван в ДВ бр. 59/01.07.2008 г. С оглед на горепосочените доказателства от правна страна Съдът намира следното: Атакуваното Решение № 1051Б от 06.11.2007 г. на ОС “З и Г” Пловдив е постановено по реда на чл. 19 ал. 17 т.2 от ППЗСПЗЗ, според която правна норма, на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 от чл. 19 ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори постановява решение за стойността на обезщетението с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ. Съдът установи, че решението по чл. 19 ал.8 от ППЗСПЗЗ е влязло в сила. Според чл. 19 ал.8 от ППЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие и гори постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие и гори пред районния съд. Решение № 1051О/23.10.2000г. е влязло в сила, съгласно Решение № 11522/21.11.2006 г. на ВАС, което решение е окончателно. Протокол № 1 на ОС “З и Г” Пловдив, с който е определен коефициентът за редукция е от 11.11.2005 г., т.е. преди да бъде постановено решението на ВАС и преди да бъде депозирана в ОС “ЗиГ”- Пловдив молба с вх. № П-579/07.05.2007 г. В конкретния казус, видно от събраните по делото доказателства и от заключението на в.л., сме изправени пред хипотезата на чл. 19а ал.9 от ЗСПЗЗ, според която Общинската служба по земеделие се произнася с решение за определяне на право на обезщетение по ал. 4, т. 3 /според която обезщетяване на собствениците е с поименни компенсационни бонове /, когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлената собственост, на които то се основава, са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5, /според която алинея Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя коефициент, представляващ съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение със земи за територията на общината, с който се намалява стойността на обезщетението със земя на всички правоимащи/. Съгласно чл. 35 ал.1 от ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2003 г.) обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове. Съдът намира, че от съществено значение в случая е обстоятелството, че предмет на спора не е стойността на обезщетението, а неговия вид с оглед съдържанието на нормата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ въз основа на която е постановен атакувания административен акт. При тези данни по делото съдът намира, че е налице съответствие между признатото по Решение № 1051О/23.10.2000 г. на ПК – Пловдив право на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове: 2.150 дка, ІV категория х 1045 лв./дка на стойност 2247 лв. и определеното обезщетение за 2.150 дка земя на стойност 2247 лв. с 2247 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2247 лв. по Решение № 1051Б/06.11.2007 г. Освен това земите в ОПФ са с обща площ от 373, 11 дка, което е точно 50% от наличния фонд, а дължимото обезщетение на правоимащите лица за общината възлиза на 6818.160 дка на стойност 6223055 лв., което доказва, че не всички правоимащи могат да бъдат обезщетени със земя. Въз основа на посоченото Съдът извежда правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, респективно – за неоснователност на жалбата. С оглед изхода на делото не следва да се присъдят съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2, предл. последно от АПК съдът