Решение № 144 от 14.10.2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 167/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа на Ловешки окръжен съд е отхвърлен предявения от Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 срещу „Веси-Джери“ ЕООД (н), ЕИК 110547937, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 1 и М. И. Н. - временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр. Плевен, •••••••• иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., от които 13 742.48 лв. - главници и 4 838.17 лв. - лихви, начислени до 09.09.2021 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Веси-Джери“ ЕООД (н), обявен под № 20211011145654 по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление изх. № С 180011-022-0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, вписано в Централния регистър на особените залози под № 2021083001199. Със същото решение е осъдена Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на М. И. Н. - временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр. Плевен, •••••••• направените по делото разноски – адв. Възнаграждение в размер на 600 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В законния срок е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“ против Решение № 21/18.03.2022 год., постановено по т. д. № 86/2021 г. по описа на Ловешки окръжен съд. В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че както разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. трето от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 722. ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват от получената сума от реализацията на обезпечението. Съгласно посочената разпоредба, достатъчно било в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания - в конкретния случай вписани по реда на ЗОЗ запори. В тази връзка, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налагало извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнасяла единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Не можело да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че чл. 724, ал. 1 от ТЗ отричал правото на предпочтително удовлетворяване на кредитор, чийто вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ, доколкото цитираната разпоредба доразвивала разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като уточнявала как се удовлетворява кредиторът, след реализация на обезпечението, но не можела да се тълкува като корекция на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, съгласно която запорът, вписан по реда на ЦРОЗ бил приравнен по последици на обезпечение в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се удовлетвори от получените суми при реализация на имуществото върху което е бил наложен запор. Разпоредбата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ предвиждала правото на предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. Очевидно в текста на разпоредбата били включени освен договорените между длъжника и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека), и наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ), които били вписани в Централния регистър на особените залози съгласно чл. 26. ал. 3. т. 1 от ЗОЗ, където изрично било посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е запорът върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ. Излага се, че волята на законодателя била ясна и създавала привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. Тази привилегия не съществувала докато търговецът не бил в открито производство по несъстоятелност. Нормата на чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ била специална и изключва приложението на чл. 136 от ЗЗД. Твърди се, че в производството по несъстоятелност е създаден привилегирован ред на удовлетворяване на държавата като кредитор за вземания, обезпечени с вписан по ЗОЗ запор - първи ред, който не съществувал извън производството по несъстоятелност. Направен е извод, че доколкото в хода на производството по разглеждане на делото пред първата инстанция били представени доказателства, както че за обезпечаването на процесиите публични вземания са наложени запори по реда на ДОПК, така и за вписването на същите в Централния регистър на особените залози, съдът е следвало да уважи предявения иск. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. И. Н. - временен синдик на „Веси-Джери“ ЕООД (н), с адрес на упражняване на дейността: гр. Плевен, ••••••••, чрез адв. О. Л. от АК - Плевен. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – правилен. Твърди се, че процедурата по чл. 685 - 694 от ТЗ имала за цел да установи кои са кредиторите на търговеца, какви са основанието и размера на техните вземания, както и привилегиите и обезпеченията, с които се ползват, считано към датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което синдикът при приемането на вземанията, а също и съда при разглеждане на евентуалните възражения по чл. 692 от ТЗ, не можели да съобразяват новонастъпили (след откриване на ПН) факти при извършване на своята преценка. На следващо място се излага, че претендираната от НАП привилегия се обосновава не от юридическия факт на налагане на запор на банковите сметки на длъжника, а от последващото вписване на постановлението за налагане на запор на публичния изпълнител в ЦРОЗ, което в случая не било налице. Излага се още, че възможността на НАП да реализира имуществото на търговеца след откриване на производство по несъстоятелност обаче била ограничена до 6 месеца, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, като след тази дата били недопустими каквито и да е принудителни действия от публичен изпълнител спрямо елементи от масата на несъстоятелността. В случая вписването на запора в ЦРОЗ било извършено след откриване на производството по несъстоятелност (07.12.2020 г.), дори след изтичане срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК (07.05.2021 г.), поради което и при съобразяване на нормата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ това действие нито било допустимо, нито създавало някаква привилегия за НАП, а още повече поставянето на приетите публични вземания в най-предпочтителния ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Прави се критика на разширяването на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с думите „или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози“ . В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от „Веси- Джери“ ЕООД (н), ЕИК 110547937, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Иван Фурнаджиев“ № 1. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към производството разпоредби съдът е изложил подробни мотиви относно това, че наложения по ДОПК запор върху вземанията на дружеството длъжник е вписан в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Предвид императивната норма на чл. 638, ал. 4, изр. последно от ТЗ обаче е приел, че подобно действие е недопустимо. Приел е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнения заложният кредитор ще има качеството хирографарен, но не и обезпечен. В решението се изтъква, че според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, след изтичането на който срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за осребряване и разпределение на получените суми в производство по несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл. 193 от ДОПК, съгласно чл. 194 от ДОПК, кредитор, в полза на когото са наложени обезпечения по чл. 193 от ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193 от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори в случая когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му. Като аргумент за горното е посочена разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана вещ. Като краен извод, съдът е счел, че процесното публично вземане на ищеца НАП не се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон. С Решение № 73/07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е обявена неплатежоспособността на „Веси-Джери“ ЕООД с начална дата – 25.10.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност. С Решение № 20/24.08.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е възобновено производството по несъстоятелност. С молба изх. № М-24-04-346/20#14/14.09.2021 г. Национална агенция за приходите е предявила пред съда по несъстоятелността публични вземания към „Веси-Джери“ ЕООД в общ размер на 29 971.14 лв., от които главници – 23 242.55 лв. и лихви в размер на 6 728.59 лв. В Търговския регистър, под № 20211011145654/11.10.2021 г. по партидата на „Веси- Джери“ ЕООД били обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на длъжника. От предявените публични вземания от ищеца синдикът бил включил в списък на приети вземания сумата в общ размер на 29 971.14 лв., като предвидил поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ. С Възражение Вх. № 4046/18.10.2021 г., в срока по чл. 690 от ТЗ Национална агенция за приходите поискала изменение списъка на приетите публични вземания в общ размер на 18 580.65 лв., чрез признаване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на всички приети от тях вземания. С Определение № 143/12.11.2021 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражение на НАП Вх. № 4046/18.10.2021 г. и одобрил списъците на приетите вземания, обявени от синдика в търговския регистър на 11.10.2021 г. От Постановление от 23.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново за налагане на обезпечителни мерки се установява, че за обезпечаване на публичните вземания срещу длъжника „Веси-Джери“ ЕООД са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и Банка „ДСК“ АД. От Удостоверение № 1459993/30.08.2021 г. се установява, че към 30.08.2021 г. по партидата на „Веси-Джери“ ЕООД в Централния регистър на особените залози се съдържат следните вписвания: разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ - налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и Банка „ДСК“ АД. Предявените в производството по несъстоятелност от ищеца срещу „Веси-Джери“ ЕООД публични вземания са въз основа на Постановление изх. С180011-022- 0093172/23.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. Предявени са допустими положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на приети публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ (В т. см. - Определение № 9/07.01.2019 г., постановено по т. д. № 1619/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, II т о., ТК; Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. № 515/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК). Исковете са допустими - същите са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ от кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на ответното дружество, направил възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу определената поредност на удовлетворяване на приети публични вземания, включени в списъка на приетите вземания, което е оставено без уважение. Предмет на делото е само наличието на привилегиите по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за приетите вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ първи ред привилегировани вземания са вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) - от получената сума при реализация на обезпечението. Не е спорно, че с Решение № 73/07.12.2020 г., постановено по т. д. № 70/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е открито производство по несъстоятелност на „Веси-Джери“ ЕООД поради неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 25.10.2017 г., като същото е вписано в търговския регистър на 10.12.2020 г., както и че за обезпечаване процесните вземания кредиторът е наложил запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „Инвестбанк“ АД и Банка „ДСК“ АД, с Постановление от 23.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, вписани в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на 30.08.2021 г. (Удостоверение от ЦРОЗ от 30.08.2021 г. - л. 58). Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по- късно особен залог върху запорираното имущество (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС на РБ, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК). Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 от ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. (Определение № 519/15.11.2019 г., постановено по т. д. № 515/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, I т. о., ТК). Налагането на запор върху движими вещи или вземания на длъжника или възбрана върху имот не създава привилегия за кредитора инициирал налагането на обезпечение, а се явява обезпечителна мярка насочена към запазване на имуществото. Не се създава право на предпочитателно удовлетворение при принудително изпълнение, нито е правопрепятстващ факт за останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да искат изпълнение върху това имущество. Само цели да гарантира съхранение на имуществото на длъжника (чл. 452 от ГПК), без да създава право на предпочитателно удовлетворение.