Решение № 2435 от 21.11.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 501/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на “И. 2003“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. М. Б., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000823005909-091-001/29.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден частично с Решение № 136 от 23.08.2024 г. на Д. Ж. –директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който са установени задължения по ЗКПО за 2018, 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ на главницата и лихвите от 71 039, 07 лв.

Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и незаконосъобразен в частта, с която е потвърден и изменен с решението, като го оспорва в цялост. Прави възражение за нищожност на РА с довода, че заповедта за възлагане на ревизия не била подписана с квалифициран електронен подпис – сертификатът на подписът съдържал означение, че негов титуляр бил ТД на НАП, изписано до името на издателя на документа. Алтернативно излага съображения за незаконосъобразност на РА. Възразява, че неправилно бил приложен особения ред за определяне на задълженията по чл. 122 от ДОПК и оспорва изцяло формираните допълнителни задължения на дружеството по ЗКПО за ревизирания период, като необосновани и незаконосъобразни. Счита, че незаконосъобразно при определяне на задълженията е извършено смесване на особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК с общия ред по ЗКПО и излага подробно съображенията си за това в жалбата. На второ място, оспорва допълнително установения корпоративен данък по ЗКПО по подробно изложени съображения в жалбата. На трето място счита, че неправилно не са признати отписани вземания от клиенти на дружеството за 2019 г., погасени по давност и също подробно излага за това в жалбата. Оспорва изводите на органите по приходите по отношение на разчетните отношения между свързани лица и други дебитори/кредитори за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. като счита, че предприетото увеличение на счетоводния финансов резултат по чл. 15, чл. 16 ал. 3 т. 3 от ЗКПО за всички реализирани години е необосновано и незаконосъобразно, понеже е в несъответствие със събраните доказателства в хода на данъчната ревизия, която погрешно интерпретира и нарушава изрични законови текстове. Оспорва извършеното увеличение в размер на 48 221, 32 лв., отчетени по сметка - 614 за 2018 г., както и извършеното увеличение на финансовия резултат в размер на 67 658, 28 лв., отчетени като текущ разход за 2018 г. по повод лавандулов масив. Също така оспорва и извършените увеличения по реда на чл. 42, във връзка с изплатените ренти на физически лица за ревизираните години. Прави искане за признаване на преотстъпения данък по чл.171 ал.1 и ал.2 от ЗКПО за ревизирания период. Моли РА да бъде отменен като му се присъдят разноските по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт И. Н.-П. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и подробно излага съображения за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, потвърден и изменен с решението на директора на дирекция ОДОП в становище с вх. № 4103/18.11.2025 г. Изразява становище, че фактическите установявания и правните изводи на органите по приходите в хода на ревизията са правилни и обосновани. Счита, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице в някой части като подробно излага аргументи за това. Прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна и моли в полза на НАП да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 333, 13 лв. съобразно размера на обжалвания материален интерес 71 039, 07 лв.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и правна страна съдът приема за установено следното:

І. По допустимостта и основателността на жалбата Жалбата е допустима. Ревизионният акт е връчен на 05.06.2024 г., а жалбата срещу него е постъпила на 19.06.2024 г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.152, ал.1 от ДОПК. Жалбата и преписката са постъпили при директора на Дирекция „ОДОП“-Варна на 27.06.2024 г., който се е произнесъл с Решение № 136/23.08.2024 г. в 60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, с което е потвърдил ревизионния акт по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2018 г., 2020 г., 2021 г. в общ размер за трите периода от 18 501, 36 лв. главница и 8 191, 36 лева лихви и е изменил РА по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2019 г. като ги е намалил в размер на главницата от 30 885, 17 лева и лихви от 13 460, 90 лева. Решението е съобщено на 17.09.2024 г., а жалбата срещу него е постъпила при ответника на 01.10.2024 г., в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ІІ. Относно спазването на процесуалните правила за провеждане на ревизията:

Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000823005909-020-001 / 10.10.2023 г., изменяна със Заповеди Р-03000823005909-020-002 / 14.12.2023, Р-03000823005909-020-003 / 18.01.2024 г. Заповедите са подписани с електронен подпис от Р. М. С., началник Сектор „Ревизии“ и компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на С. А. –И., действаща като заместник в отсъствието на директор на ТД на НАП Варна В. В. Н.. Представена е заповедта на изпълнителния директор на НАП за заместване, а именно Заповед № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023 г., както и заповедта с № 5344/29.06.2023 г., с която е разрешено ползването на отпуск на 03.07.2023 г. от титуляра, заемащ длъжността директор на ТД ан НАП Варна.

Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на „И. 2003“ ЕООД, [ЕИК], за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2018 - 31.12.2021 г., определен е срокът, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК като на 07.03.2024 г. на дружеството е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, съдържащо необходимите реквизити и с което е предоставена възможност на ревизираното лице да изясни спорни обстоятелства.

На 10.04.2024 г. е издаден Ревизионният доклад с № Р-03000823005909-092-001 / 10.04.2024 г., подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на ревизията, А. Д. С. и С. Ж. С. - главен инспектор по приходите.

Срещу констатациите в доклада е подадено възражение на 13.05.2024 г. Ревизионният акт (РА) е издаден на 29.05.2024 г. като с РА за поправка, издаден на 07.06.2024 г. са извършени поправки на технически грешки на стр. 24, ред 8 от РА.

И двата акта са връчени на дружеството съответно на 05.06.2024 г. и на 10.06.2024 г. Възраженията на дружеството са описани в РА и са изложени съображения за тяхната неоснователност.

Срещу РА е подадена жалба с вх. № 31862/19.06.2024 г. Жалбата е разгледана от компетентния орган, Д. И. Ж. - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, който я е приел за частично основателна като е изменил РА в една част, а в останалата го е потвърдил.

Съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за провеждане на ревизията. Съдържанието на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 20.10.2023 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Връчени са и всички последващи заповеди за изменение на ЗВР, както и исканията за представяне на документи. Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на дружеството на 15.04.2024 г. като по искане на ревизираното лице срокът за подаване на възражение е продължен до 13.05.2024 г. ІІІ. Относно възражението за нищожност на РА Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че РА е нищожен, понеже електронният подпис на издателя на ЗВР, Р. С., не представлявал „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“.

Съобразно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Съобразно чл. 3, т. 12 от регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Следователно, както приема в мотивите си и Съдът на Европейския съюз в решение по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от регламента поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се определи като квалифициран електронен подпис. Електронният подпис трябва да е усъвършенстван електронен подпис, който съгласно чл. 3, т. 11 от Регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 26. Подписът трябва да е създаден от устройство за създаване на [жк], което съгласно чл. 3, т. 23 от Регламента следва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 2 към регламента. Подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламента, като съгласно този текст за това е необходимо това удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение 1 към Регламента.

Не е спорно, че електронните подписи, с които са подписвани, както издаваните в хода на ревизията актове, така и ЗВР, са създадени от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис. Независимо, че в удостоверението е посочена ТД на НАП Варна като структурата в НАП, с която физическото лице - автор на електронния документ, има сключено служебно правоотношение и от чието име действа, това не поставя под съмнение чие е волеизявлението за издаване на ЗВР. Основание за този извод е извършеното визуализиране на електронните документи в съдебното заседание, проведено на 28.01.2024 г., в присъствието на жалбоподателя. При прегледа на електронните документи, описан в протокола от заседанието, се установи, че титуляри на електронните изявления, представляващи ЗВР, заповедите за изменение, ревизионен доклад и ревизионен акт, са лицата, от името на които са извършени. При визуализиране на квалифицираните удостоверения за електронен подпис бе видно, че същите съдържат данни за титулярите на подписите – уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението, e-mail адресите на титулярите на [жк], имената и ЕИК на учреждението от чието име действат. Съдът приема, че тези данни са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на [жк], като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от регламента, отговарящи на изискванията на приложение 1, б. в към чл. 3, т. 15 от регламента.

Всъщност жалбоподателят не оспорва, че автор на волеизявлението в заповедта за възлагане на ревизия е именно лицето, сочено като нейн издател, Р. С.. Нито оспорва датата на издаване на ЗВР, вписана в документа, а се позовава единствено на някакви технически неточности в удостоверението, издавано от доставчика на удостоверителни услуги. Дори и да са налице неточности, същите следва да водят до основателни съмнения, че волеизявлението в документа не е на посочения издател или че ЗВР не е издадена на посочената дата. Съмнения по отношение на авторството на ЗВР няма, а колкото до датата на ЗВР в случая с правно значение е фактът на извършено връчване на ЗВР на 20.10.2023 г. По тези съображения съдът приема за неоснователно искането за прогласяване нищожност на оспорения ревизионен акт, заради наличието на неточности (според жалбоподателя) в удостоверението към електронния подпис на Р. С. – началник сектор „Ревизии“ към ТД на НАП Варна.

ІV. Безспорни установявания на ревизията При ревизията са установени следните безспорни факти:

Ревизираното дружество, „И. 2003" ЕООД е регистрирано на 17.10.2003 г. по реда на ДОПК в ТД на НАП Варна, офис Добрич с ЕИК по БУЛСТАТ 124622271. Едноличен собственик и управител на дружеството през ревизирания период е М. Б. С., починал на 22.10.2021 г. като след този момент дейността на дружеството се продължава от настоящия управител, Н. М. Б., която е и едноличен собственик на капитала. Промяната е в вписана в търговския регистър на 19.11.2021 г. Основният предмет на дейност на ревизираното дружество е производство на селскостопанска продукция. Дружеството декларира дейност с код 0111 „Отглеждане на зърнени (без ориз) и бобови растения и маслодайни семена" в годишните си данъчни декларации (ГДД) по чл.92 от ЗКПО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. „И. 2003" ЕООД съхранява материалните си запаси и дълготрайни материални активи в собствена складова база на в [населено място], околовръстен път, „Добротица" № 2.

Установено е и че дружеството има регистрация по ЗДДС от 29.05.2006 г. Не е спорно, че ревизираното лице, „И. 2003“ ЕООД е свързано лице с „Агролидер 66" ЕООД 201883772, ЗП Н. М. Б. и ЗП И. Ж. Б.. V. Относно оспорването на определянето на основата за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 – чл. 124а от ДОПК Жалбоподателят счита, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък е формирана незаконосъобразно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и оспорва провеждането на ревизията по този ред като излага доводи за липса на сочените в РА основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В тази връзка се позовава на заключението на вещото лице по делото, обосновано с правилата и принципите на Национален счетоводен стандарт 8.

Съдът приема за безспорно установено, че в хода на ревизията данъчно задълженото лице не представя на органите по приходите част от изисквани първични и вторични счетоводни документи. Самото ревизирано лице не оспорва, а заявява във всичките дадени писмени обяснения (напр. л.273, л. 1127, л. 1135), че при водене на счетоводството на ревизираното лице са допускани множество, грешки, неточности, неверни отразявания. В тази връзка органите по приходите конкретно сочат в РД извършвани промени в началните салда на някой сметки, изразяващи се в обединяване и промяна и констатации, че след поискване на ревизията не е представена информация (разшифровка) как са формирани началните салда на някой от счетоводните сметки към 01.01.2018 г. (т.ІІІ.3 от РД)).

Не е спорно между страните извършено изписване в счетоводството на дружеството на продукция лавандула през 2018 г. без отчитане на приход от нея (обяснение на л.1127). И експертът по делото потвърждава констатацията, че същевременно този лавандулов масив не е отразен като дълготраен актив в представения на ревизията данъчен амортизационен план ( л.1096-1099).

Безспорно е обстоятелството, че ревизираното лице неправилно е посочило в ГДД за 2019 г. правното основание чл. 42, ал. 3 и ал. 6 от ЗКПО за намалението на финансовия резултат със сумата от 194 205, 20 лева - признаване за данъчни цели на разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ. При ревизията обаче представя различни обяснения и представя доказателства, че извършеното намаление на ФР с горепосочената сума е извършено на друго правно основание- отписване на несъбираеми вземания от клиенти, т.е. на основанието по чл. 37 във вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗКПО.

Безспорно установена по делото е и липсата на отразена в счетоводството на дружеството информация за датата на възникване, основанието, конкретните размери на предоставените в заем суми от жалбоподателя на свързаните и други лица, както и представената на ревизията противоречива информация за начисляване/неначисляване на лихви за предоставените в заем суми.

Отделно от това и вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза потвърждава установените от ревизията разлики между начислената от ревизираното лице сума за рента и действително изплатената сума за рента на собствениците на земеделски земи и констатира липсваща информация как са отнасяни остатъците.

Съдът приема, че всички тези фактически установявания (разгледани по отделно по-долу), доказани с писмени доказателства и данни, обосновават наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, изразяващи се в липса на счетоводна отчетност и невъзможност от воденото счетоводство да се установи основата за данъчно облагане.

Съдът не установява допуснати процесуални нарушения при пристъпването към определяне на данъчните задължения по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Уважено е със съответното решение (л.1115) искането на управителя на дружеството (л.1112) за удължаване на срока за представяне на документи. На 29.02.2024 г. е съставено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че установяването на задължения за корпоративен данък за ревизирания период ще се извърши по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Уведомлението от 29.02.2024 г. (л.1108) е връчено на ревизираното дружество електронно на 07.03.2024 г. (л. 1106) като с него е предоставена възможност за становище в 14 дневен срок, че задълженията ще бъдат определени по реда на чл. 122-чл. 124а от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията е подкрепено със събраните доказателства.

При доказано наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, в съдебното производство жалбоподателят следваше да докаже, че че е било възможно определяне на задълженията по ЗКПО, въпреки явните неясноти и грешки в счетоводните записи. С разпореждането за насрочване на делото е указана доказателствената тежест на страните- на ответника да докаже наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-чл. 124 а от ДОПК, а на жалбоподателя да докаже твърденията си в жалбата, в това число и че воденото от дружеството счетоводство позволява определянето на данъчната основа.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят не доказва възможност за определяне на данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. по общия ред, основан на воденото от него счетоводство, поради което следва да се приложи фикцията на чл. 124, ал.2 от ДОПК за вярност на фактическите констатации на органите по приходите.

Законосъобразно не са признати за разходи в размер на 46 707, 92 лева за 2018 г. за водене на съдебни спорове, тъй като за тази сума ревизираното лице не е представило достатъчно документи на ревизията, доказващи извършването и времето на извършване на тези разноски.

В РА е прието за 2018 г. наличието на документално необоснован разход в размер на 48 221, 32 лв. Този извод е основан на следните обстоятелства: В подадената от дружеството годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., както и в отчета на приходите и разходите на дружеството, бил посочен размер на разходите 1 626 171, 13 лв. Сборът на разходите, натрупани в гр. 60 и изменението на незавършеното производство в сч. сметка 611, бил в размер на 1 577 949.95 лв. След съпоставка със счетоводните документи на ревизираното лице било констатирано, че в оборотната ведомост сумата на разходите за външни услуги по сч. сметка 602 била в размер на 623 502.91 лв. /л.260/, а в ОПР била отразена сума в размер на 671 724.23 лв. /л.1139/, т.е. налице била разлика в размер на 48 221.32 лв. От главната книга на дружеството било констатирано, че сумата е отчетена по дебита на сч. сметка 614 „Разходи за организация и управление“ и кредита на сч. сметка 498 „Други дебитори и кредитори“.

Според обясненията на дружеството, съдържащи се във възражение срещу издадения РД, сумата представлявала административни разходи по разноски за търговски дела, водени срещу „Булгрейн Трейдинг“ ЕООД и „Малц Трейд“ ЕООД с цел да се получат дължими на „И. 2003“ ЕООД суми от продадена продукция.

Ревизираното дружество твърди, че сумите били осчетоводени обобщено, тъй като касаят договори за правна защита и съдебни такси, за които не се издават фактури.

Органите по приходите обаче приемат, че независимо от представените с възражението документи за суми на обща стойност 47 614, 62 лв., за по-голямата част от тях липсвали платежни документи и не били представени всички необходими документи, касаещи въпросните търговски и граждански дела, от които да е видно кой е взискателят – дали „И. 2003“ ЕООД или свързаните с това дружество лица - „Агролидер 66" ЕООД 201883772, ЗП Н. М. Б. и ЗП И. Ж. Б.. В резултат, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради документална необоснованост, разходите в размер на 48 221, 32 лв. не са признати за данъчни цели и данъчната основа за 2018 г. е увеличена с тях.

Съдът приема за законосъобразни изводите на ревизията. Не кредитира заключението на вещото лице в тази част, тъй като констатациите на експерта са за извършени или частични плащания, или плащания от сметките на свързаните лица, без данни дали сумите са предоставени като в заем на жалбоподателя.

Жалбоподателят представя писмени доказателства с молба с вх. № 2092/23.01.2025 г., л. 179 и сл. – извлечения от банковите сметки на дружеството, изследван от експерта по делото.

Според заключението на вещото лице сумата от 16 600 лв. е преведена на 11.06.2018 г. от Н. М. чрез банков превод с платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета по сметка на СГС, като е посочено, че плащането е извършено от името на „И. 2003“ ЕООД с правно основание, , такса по дело 839/2018 - 2 процента“. По същия начин вещото лице установява, че ревизираното дружество е заплатило 400 лв. на 17.10.2018 г. и независимо, че банковият превод е извършен от ЗП Н. М. Б., то в платежния документ е посочено изрично, че е от името на “И. 2003“ ЕООД с основание „ депозит вещо лице по т.д.№ 839/2018 г. СГС, VI- 5 състав“.

По същия начин вещото лице установява преведените на три части суми в общ размер от 18 150 лева: на 11.06.2018 г. 6050 лева от банковата сметка на Н. М. Б., на 13.09.2018 г. 6050 лева от банковата сметка на ЗП И. Б. и на 06.03.2019 г. 6050 лева от банковата сметка на „И. 2003“ ЕООД в изпълнение на договор от 08.06.2018 г. за правна помощ и защита и съдействие, сключен между „И. 2003“ ЕООД и адв.С. Н. М., с предмет защита в производство по т.д.№ 839/2018 г. по описа на СГС, TO, VI-5 състав;

За сумата от 1350 лева по договор за правна помощ между жалбоподателя и адв.С. М. за защита по гр.д. № 5175/208 г. по описа на РС Добрич, експертът посочва не му се представят първични счетоводни документи за извършени плащания през 2018, 2019 г. или след това. За сумата [рег. номер].. по договор за правна помощ и съдействие, серия Б № 062332 от кочан 1889, сключен между адв.Ж. М. и „И. 2003“ ЕООД, с предмет „ процесуално представителство по т.д. № 339/2018 г. по описа на Добрички окръжен съд „ (стр.1216, папка 4 от адм.преписка), експертът сочи, че е заплатена в брой на 30.11.2018 По отношение сумата от 1 070, 00 лв. по договор за правна помощ и съдействие серия Б № 307846/16.02.2018 г., сключен между „ И. 2003 „ ЕООД и адв.П. У., с предмет: за защита по гр.д.№ 74808/2017 г. по описа на СРС и пред Районен съд Добрич, експертът установява, че била осчетоводена в счетоводството на дружеството на 31.12.2018 г., но били представени доказателства за плащане само на 400 лева от сумата, извършено на 19.02.2018 г. За сумата от 8 894, 62 лв., представляваща задължения по изп.дело № 20188100400257 по описа на ЧСИ Н.Н., било осчетоводено частично плащане на 02.07.2018 г. от 1500.

Според заключението на вещото лице документално необосновани са разходи от 756, 70 лв., представляващи 150, 00 лв. за заплатена ССчЕ по гр.д.№ 5175/2018 г. на ДРС, на 26.02.2019 г. с платежно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета ( стр.1209, папка 4 от адм.преписка) и сумата от 606, 70 лв. – понеже за тях няма първични счетоводни документи.

Независимо че дружеството е извършвало някакви разходи по водене на съдебни дела, от начина на отразяването им в счетоводството не може да се установи от кого са платени, като за част от тях не се представят дори доказателства за плащане, а са осчетоводени като извършени.

Установените от експерта в съдебното производство частични данни не позволяват определянето на достоверна данъчна основа.

2.По отношение на допълнително установени задължения по ЗКПО във връзка с непризнати разходи за създаване на масив от лавандула Ревизията не признава за данъчни цели за 2018 г. и разходи в размер на 67 658.28 лв., за които приема, че са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.

В РА са изложени мотиви, че през 2018 г. в счетоводството на дружеството е извършено изписване на продукция без да са отчетени приходи. Дебитирана била сметка 701 „Приходи от продажба на продукция" срещу кредитиране на сметка 303 по пера, както следва: 303 „Продукция - лавандула" – 52 345, 58 лв., 303 „Продукция – бял равнец" – 13 872, 78 лв., 303 „Продукция – нахут" – 1440, 00 лв.

Жалбоподателят е представил писмени обяснения (л.1127, папка 4), че е създал нов масив от лавандула като при отчитането на стопанската операция признава допусната счетоводна грешка за сумата от 67 118, 36 лв. ( 53 245, 58 лв. + 13 872, 70 лв.) – разходите за създаване на насажденията. Според обясненията неправилно сумата била отчетена като текущ разход, вместо разход, формиращ ДМА лавандулов масив. За отчетената като разход сума [рег. номер]. е посочено, че културата нахут била засята, но добив не бил получен, поради лошо качество на семената. Жалбоподателят предявил претенции към доставчици, но същите не били уважени.

Според ответника нито в хода на ревизията, нито в хода на административното или съдебното обжалване, са представени доказателства, че разходите, отчетени в намаление на сч. сметка 701 „Продукция“ в размер на 66 218, 36 лв., представляват формиране на трайно насаждение - ДМА. Според амортизационни планове на дружеството, нямало заведен дълготраен актив лавандула. Затова ревизията е приела, че не следва да съобразява извършена корекция за амортизируем актив в следващите три ревизирани години.

В заключението си вещото лице приема, че установения от експертизата дълготраен материален актив, представляващ лавандулов масив по себестойност е в размер на 66 218, 28 лв. ( 52345, 58 лв. + 13872, 70 лв.) и отговаря на условията за признаване като такъв съгласно СС 16 „Дълготрайни материални активи“. Вещото лице обосновава заключението в тази част като визира конкретните, установени от експертизата, разходи за създаване на насажденията от лавандула и нахут - разораване, торене, гориво, семена и др., описани в Таблица 1, стр.7 от заключението.

Вещото лице обосновава необходимост от полагаща се счетоводна и данъчна амортизация за всяка от следващите пет години в размер на 13 243, 66 лева.

Съдът не приема заключението на експерта и в тази част. Законосъобразно ревизията не е признала разходи от 67 118, 36 лв. – сочени като такива за създаване на насаждения от лавандула и нахут и за премахване на насаждението от бял равнец, понеже действително нито в хода на ревизията, нито по делото жалбоподателят е представил исканите още в хода на ревизията доказателства за нереализирани приходи- протоколи за бракуване на продукция, данни за неполучаване на добиви и др. Освен това от даденото от управителя на дружеството обяснение е видно, че насажденията не са изобщо били осчетоводени като дълготрайни материални активи. Едва в хода на ревизията е изразено становище, че дружеството е следвало да заведе счетоводството по отношение на тази сума по определен начин. Независимо, че жалбоподателят е посочил причини за неотчитане на приходи от насажденията - липса на добита продукция, което не е необичайно за конкретната стопанска дейност, съдът счита, че тази липса е следвало да бъде отразена в счетоводството на предприятието. По тези съображения съдът не приема заключението на експерта по отношение на третия въпрос. Заключението в тази част е неотносимо към спора, понеже представлява хипотетичен отговор на поставения въпрос и би било релевантно само в случай на наличие на доказателства за непроизведена продукция, за бракувана продукция.

Жалбата е неоснователна в частта й, с която се оспорват непризнати за данъчни цели на разходи в размер на 67 658, 28 лева.

3.Жалбата е неоснователна в частта на допълнително установени задължения по ЗКПО за 2019 г. във връзка с отписани вземания на клиенти Видно от мотивите и диспозитива на Решение № 136/23.08.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ решаващият орган е потвърдил изцяло РА и в тази му част като е приел, че законосъобразно органите по приходите не са признали извършеното с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. намаление на счетоводния финансов резултат със сумата от 194 205, 20 лева с посочено основание „Признаване за данъчни цели на непризнати разходи по чл. 42, ал. 1, 5 и 8 от ЗКПО“.

Жалбоподателят е представил протокол от общото събрание на дружеството /л. 1074/, в който е посочено, че на 01.06.2019 г. са обсъдени наличните по счетоводни данни вземания, чиято погасителна давност е изтекла, посочени в табличен вид на стр. 8 от решението. Съдът приема, че протоколът има достоверна дата, предвид обстоятелството, че съдружникът, който го е подписал е починал преди провеждането на ревизията, те. протоколът не е съставен за целите на ревизията.

Органите по приходите са приели, че липсва документална обоснованост и не са признали извършените по чл. 34, ал. 1 и чл. 37 от ЗКПО намаления на финансовия резултат със сумата 194 205, 20 лв.

Ответникът в становище от 18.11.2025 г. заявява, че за да се приложи чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, от съществено значение е на първо място да се установи наличие на вземане, както и момента, в който същото е станало изискуемо. В случая липсвали доказателства за възникване на част от задълженията, а именно не били представени фактури, издадени към част от клиентите В. С. В. и „БГПАК 2000“ ООД, а сумите от представените фактури, издадени към „Грийн Трейд 2009“ ЕООД и „АТ СИ.М.Агро“ ЕООД, не съответствали на отписаното вземане. Не били представени доказателства за отчетен приход към нито един от контрагентите, както и не били представени други доказателства, свързани с установяване датата на изискуемост на вземанията от процесиите клиенти.

Жалбоподателят оспорва тези изводи.

Според заключението на вещото лице по делото подлежащите на отписване доказано несъбираеми вземания на „И. 2003“ ЕООД към 31.12.2019 г. са вземания в размер на 193 431, 20 лв., от които 161 000, 00 лв. от „ Лев Агро“ ЕООД, 5 791, 20 лв. от „ Г. Т. 2009“ ООД и 26 640 лв. от “АТСИ.М-Агро“ ЕООД.

По отношение на контрагента „Лев Агро“ ЕООД експертът сочи, че жалбоподателят е завел партида по сметка 411 „Клиенти“, съдържаща счетоводни записвания за продажба на пшеница по фактура с № 0000000150/07.10.2008 г. за аванс пшеница с данъчна основа 55 000 лв. и 11 000 лв. ДДС равни на 66 000, 00 лв.; по фактура с № 000000160/13.01.2009 г. е осчетоводена продажба на пшеница реколта 2008 г. в размер на 200 000 лв. без ДДС (800 т. х 250 лв.), от които е приспаднат аванс 55 000, 00 лв. от фактура 150/07.10.2008 г. = на 145 000, 00 лв. данъчна основа и 29 000, 00 лв. ДДС, с обща стойност на вземане в размер на 174 000, 00 лв. с ДДС. Установява също, че през 2009 г. по кредита на сметката са съставени счетоводни записвания за извършени плащания по банков път от „ Лев Агро“ ЕООД по фактура с № 000000160/13.01.2009 г. в размер на 13 000, 00 лв., от които: на 27.04.2009 г. - 4000, 00 лв.; на 27.04.2009 г. - 4000, 00 лв. и на 08.06.2009 г. - 5 000, 00 лв. Вещото лице установява и че остатъкът на вземанията по фактура № 000000160/13.01.2009 г. след отчитане на плащания е в размер на 161 000 лв. (174 000 лв. - 13 000 лв.) Експертизата установява, че вземането е възникнало на 13.01.2009 г., станало е несъбираемо от 11.12.2009 г. / с изтичане на срока за издължаване до 10.12.2009 г. / и дата на изтичане на [възраст] давностен срок 11.12.2014 г., било е налично към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и към 31.12.2019 г., поради което правилно е отписано като несъбираемо.

По отношение на контрагента „ Грийн Трейд 2009“ ООД, вземането е установено по счетоводни данни от сметка 411 Клиенти - първа аналитична със салда за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. с дебитно салдо в размер на 5 791, 00 лв. в същия размер и към 31.12.2018 г., представляващо остатък от незаплатена сума за продажба на слънчоглед по съхраняваща се фактура № 417/10.04.2014 г. за 63 500 лв. и кредитно известие с № 419/16.04.2014 г. - издадени с обратно начисляване на ДДС съгласно чл.163а, ал.2 по ЗДДС - с дати на данъчно събитие / плащане -10.04.2014 г. и 16.04.2014 г. Вземането от „ Грийн Трейд 2009“ ООД е с установен от вещото лице срок за плащане 16.04.2014 г., е с дата на изтичане на [възраст] давностен срок 16.04.2019 г. По отношение на контрагента “АТСИ.М-Агро“ ЕООД ревизираното лице е представило фактура с № 337/18.06.2012 г., с дата на изискуемост следваща датата на фактура 19.06.2012 г. е с дата на изтичане на [възраст] давностен срок 19.06.2017 г. В счетоводството вземането е отразено в сметка 411 Клиенти - първа аналитична със салда за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. с дебитно салдо в размер на 26 640 лв. в същия размер и към 31.12.2018 г. Вещото лице дава заключение, че единствено за вземането на ревизираното лице от В. С. В. от 600 лева и за вземането от „БКПАК 2000“ООД в размер на 174 лева не били представени първични документи за тяхното основание и дата.

Този извод вещото лице обосновава с Национален счетоводен стандарт 32 „Финансови инструменти“.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице и в тази част, тъй като същото противоречи на правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, определящо условията, при наличието на които счетоводните разходи се признават за данъчни цели. Установените от експертизата водени редовно счетоводни записи по отношение на контрагентите на жалбоподателя по повод договорни отношения между тях противоречат на категорично установеното по делото неправилно осчетоводяване или неосчетоводяване на банкови извлечения или плащания в брой по счетоводни сметки 401 „Доставчици“ и 411 „Клиенти“, извършвано до 2019 г., когато дружеството сменя счетоводното обслужване.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства - изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.

За да бъдат приложени горепосочените правила е явно, че е необходимо наличие на водено достоверно счетоводно отчитане, което да е проследимо с първични счетоводни документи. Видно е, че действително в случая липсват доказателства за възникване на част от задълженията. Сумите от представените фактури, издадени към „Грийн Трейд 2009“ ЕООД и „АТ СИ.М.Агро“ ЕООД, не съответстват на отписаното вземане. Не са представени доказателства за отчетен приход към нито един от контрагентите, както и не са представени други доказателства, свързани с установяване датата на изискуемост на вземанията от процесиите клиенти.

Фактът на изтеклата погасителна давност, т.е. невъзможността вземането да бъде събрано принудително по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, би бил достатъчен за квалифицирането му като несъбираемо, при наличие на ясно и проследимо счетоводно отчитане на стопанските операции. В случая жалбоподателят е признал наличието на установените при ревизията несъответствия във воденото от него счетоводство като е посочил в писмени обяснения, че поради неправилно осчетоводяване или неосчетоводяване на банкови извлечения или плащания в брой по счетоводни сметки 401 „Доставчици“ и 411 „Клиенти“ са констатирани неверни остатъчни салда, както по дебита, така и по кредита на аналитични партиди на контрагенти, като изрично е обяснено, че тези разходи не са относими към финансовата 2019 г. и не формират данъчно признат разход за 2019 г. и с тези суми ще се извърши корекция на счетоводни грешки за сметка на отписването им от неразпределената печалба от минали години.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

След като неправилно извършените счетоводни операции и салдата на определени сметки, в т.ч, сч. сметка 411 „Клиенти“, не могат да се считат за достоверни, то е основателно възражението на ответната страна, че с отписване на салдото по сч. сметка 411 „Клиенти“ за сметка на неразпределената печалба и едновременно с това отписване на същите суми като несъбираемо вземане, „И. 2003“ ЕООД влиза в противоречие, резултатът от което е от една страна избягване заплащането на данък дивидент върху стойността на неразпределената печалба и втори път намаляване на дължимия корпоративен данък.

По тези съображения съдът приема, че законосъобразно при условията на чл. 122, ал. 2, т.2 и т. 3 от ДОПК ревизията не е признала за данъчни цели разходи от 194 205, 20 лв.

4.Жалбата е неоснователна в частта й, с която се оспорват допълнително установените задължения по ЗКПО за периода 2018 – 2021 г. във връзка с разчетни отношения със свързани лица и други дебитори/кредитори, категоризирани като заеми.

И за четирите данъчни периода ревизията установява наличие на предоставяни от ревизираното лице заеми на свързаните с него лица „Агролидер 66“ ЕООД, ЗП Н. Б. и ЗП И. Б.. Установява също, че представените от трите свързани лица счетоводни регистри съответстват на водената счетоводна отчетност при „И. 2003“ ЕООД. Ревизията приема, че според сключените между „И. 2003“ ЕООД, Н. Б. и ЗП И. Б. (Л.567-568) няма уговорено заплащане на лихви. Независимо от това дружеството изчислявало дължими лихви, според данни, вписани по дебита на сч. сметка 498 „Други дебитори и кредитори“ през 2018 г., в която били отразени записи с основание „заем“. За тези записи е прието в РА, че липсва на описание към кого са предоставени заемите.

В резултат от това ревизията приема, че за периода 2018 -2021 г. на ревизираното дружество са били дължими лихви от свързаните с него лица. Прието е, че дружеството е предоставяло в заем суми без да начислява приходи от лихви, което е квалифицирано като отклонение от данъчно облагане по см. на чл. 16, ал. 2 т. 3 от ЗКПО.

Цитираната разпоредба е във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, който гласи, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Според т.3, ал. 2 на чл. 16 ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.

Жалбоподателят възразява, че В РА изобщо не бил съобразен фактът, че „И. 2003“ ЕООД в едни отношения е Дебитор и следва да начисли разходи от лихви, а в други отношения е Кредитор и тогава следва да начисли приходи за лихви. Възразява също и че в РА и потвърждаващото го решение на директора, без никакъв анализ на доказателствата винаги и само са претендирани неначислени приходи от лихви, което третиране е изцяло погрешно.

Ответникът, в становището си от 18.11.2025 г. заявява, че в хода на ревизията са правени искания към ревизираното лице /л.1102-1105, конкретно на л.1104 гръб/ за доказване на начислените лихви, както и че не са представени сметоводни записи.

В заключението си вещото лице прави изчисления по наличните в ревизираното дружество счетоводни записвания като посочва, според тази данни какви биха били приходите и разходите за лихви на дружеството за всяка година.

Съдът приема за правилен и законосъобразен РА в частта му, с която органите по приходите са приложили данъчната регулация по чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО като са начислили процесните приходи от лихви за всеки от ревизираните периоди за целите на определяне на корпоративния данък. Дружеството не представя водено редовно счетоводство, от което може да се проследят заемните средства, предоставяни между жалбоподателя и свързаните лице, както и на други лица. Жалбоподателят не представя протоколи за прихващане на конкретни вземания и задължения с информация за тяхното основание и размер, както и конкретна информация, записи между кои от свързаните лица, на кои дати са възникнали вземанията. Същевременно е установено, че жалбоподателят е предоставял заемни средства на други лица. В хода на ревизията жалбоподателят излага противоречиви твърдения - представя доказателства за споразумения, в чието съдържание липсват уговорки за лихви. Едновременно с това представя и справки за изчислени приходи от лихви, които не са отразени в счетоводството му ( описани в 24-33 от РД и представени на ревизията (л.272, 659).

Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част, тъй като не е основано на редовно водено счетоводство и доказателства за предоставяне/заемане на средства между свързаните лица. От заключението не става ясно въз основа на какви счетоводни записвания и сделки са установени приходите и разходите за лихви на жалбоподателя за посочените периоди, след като данни не са предоставени на ревизията. В съдебното производство също не са предоставени документи, въз основа на които да се определи кой какво е дал и получил във връзка със сключените споразумения между свързаните лица. След като няма данни да са уговаряни и плащани лихви върху заемните средства ( според споразуменията), не става ясно на какво основание ревизираното лице си начислява приходи от лихви. Освен че няма представени писмени доказателства, съдът не установи в хода на ревизията жалбоподателят да е твърдял, че е извършил разходи за платени лихви към свързаните лица. По тези съображения не следва да се кредитира експертизата в частта й, с която са изчислени разходи за лихви.

5.По отношение на установени задължения по ЗКПО за периода 2018-2021 г. във връзка с начислени и изплатени ренти на физически лица.

Ревизията установява начислен от дружеството по-голям размер на дължимите ренти от действително изплатения като през 2018 г. са изплатени с 3410, 12 лв. по-малък размер ренти от начислените, пред 2019 – 57 178, 40, през 2020 -33290, 61 и през 2021 г. – 28474, 36 лв.

Справката за изплатени и реално изчислени ренти е предоставена от ревизираното лице.

В заключението си вещото лице потвърждава обстоятелството, че дружеството е начислявало и признавало разходи за рента в по-голям размер от действително изплатените през съответната данъчна година. Експертът също посочва, че за начислените и изплатените доходи от рента през ревизираните периоди, ревизираното лице не е водило ведомости за ренти, което е довело до неправилно отчитане и признаване на разходи, съответно до увеличение/намаление на СФР във връзка с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, ал. 3 от ЗКПО. Съдът не приема заключението в тази чу част. В заключението не се сочи да са установени данни за извършени впоследствие плащания, размерите и датите на плащанията с остатъците на неплатените ренти. Затова не става ясно защо те са включени във формирането на финансов резултат за следващи периоди.

Видно е, че експертът не е установил наличие на данни за извършени рентни плащания с неизплатените остатъци, за да ги отнася за други периоди и да формира с тях финансов резултат.

По тези съображения съдът намира за правилни корекциите на финансовия резултата, извършени от ревизията.

6. Право на преотстъпен данък При ревизията е установено, че през 2018 г. ревизирания период дружество инвестира преотстъпения данък в различни активи, подробно описани по вид и стойности в РД на стр. 47 и сл. Ревизията е извършила преотстъпване и на допълнително установения корпоративен данък съгласно чл. 171 от ЗКПО след формиране на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което не се оспорва от жалбоподателя.

Жалбата в тази част е неоснователна, понеже ревизията е извършила преотстъпване и на допълнително установения корпоративен данък съгласно чл. 171 от ЗКПО след формиране на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът не следва да обсъжда представеното допълнително заключение в частта му за установяване на новия размер на преотстъпения данък в съответствие с определените от експерта допълнителни задължения за внасяне.

Спорът между страните, описан в т.7 от решението на директора на дирекция „ОДОП“, е решен в полза на жалбоподателя, поради което не е предмет на настоящото производство.

Страните правят искания за присъждане на разноски. Съобразно резултата от оспорването и извършена компенсация, разноски следва да се присъдят на само ответната страна за юрисконсултско възнаграждение с оглед нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят е представил доказателства- множество извлечения от банкови сметки, които е могъл да представи на ревизията.

Така мотивиран, Административен съд Добрич