Решение № 33 от 2.6.2026 г. на Районен съд - Мездра по дело № 119/2026 г.

ОТМЕНЯ ВА Наказателно постановление № 26-0300-000049 от 18.03.2026 год. на Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Д. К. Й. от гр. М. му е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 153.39 ЕВРО /СТО ПЕТДЕСЕТ И ТРИ ЕВРО И 39 ЦЕНТА/ за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП и АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 102.26 ЕВРО /СТО И ДВЕ ЕВРО И 26 ЦЕНТА/ за нарушение на чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДВП,като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН. В останалата си част по т.2 Наказателно постановление № 26-0300- 000049 от 18.03.2026 год.на Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., касаещо ГЛОБА в размер на 15.34 ЕВРО /ПЕТНАДЕСЕТ ЕВРО И 34 ЦЕНТА/ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП НЕ Е ОБЖАЛВАНО И Е ВЛЯЗЛО В СИЛА. ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр. В., ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Й. от гр. М. сумата от 150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ/ ЕВРО, представляваща направени в съдебното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Д. К. Й. от гр. М. , е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26- 0300-000049 от 18.03.2026 год. на Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М. Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г. П. от АК-В. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно в частта по т.1 и т.3.Визира се, че жалбоподателя притежава свидетелство за управление на МПС категория АМ, В1 и В от 02.04.1999 г. и до настоящия момент не е губил права по същото, както и притежава Свидетелство за трактористмашинист под рег. №5001/05.07.1999 г. Акцентува се, че както жалбоподателят, така и неговият процесуален представител не са съгласни с възведената квалификация по т.1 от НП, доколкото в нормата на чл. 156 от ЗДвП се изисква за придвижване на такъв колесен трактор по пътищата съответния водач да притежава Свидетелство за правоспособност за работа с такава машина и свидетелство за управление на МПС за каквато и да е категория. По тази причина не е налице квалификацията, която е вменена на жалбоподател, а именно, че управлява посоченото МПС без необходимите документи. По отношение на т.3 се приема, че е допуснато нарушение, което е предмет на съвсем друг нормативен акт, а именно разпоредбата на чл. 25 ал.1 т.5 от Закона за пътищата, която гласи, че се забранява влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на пътното платно, пътни съображения, пътни принадлежности, съответно с кал и други отпадъчни материали. Подчертава се, че Закона за пътищата е специален по отношение на ЗДвП и има съответно адмнинистративнонаказателна разпоредба в лицето на чл. 52 ал.1 т.3 от Закона за пътищата.По този начин се прави извод, че е допуснато разминаване между фактическа обстановка, квалифициране на нарушението по съответния текст и налагане на наказание в случая по чл. 179 ал.1 т.2 от ЗДВП, която на практика не съдържа изпълнително деяние. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното НП по т.1 и т.3, както и присъждане на направените по делото разноски съгласно представения по делото списък. Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателят е получил препис от атакуваното НП на 31.03.2026 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 06.04.2026 год. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен. По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Свидетелство за тракторист-машинист под рег.№5001/05.07.1999г., НП №26-0300- 000049/18.03.2026 г.,АУАН Серия G A Акт №4837419/26.02.2026 г.,Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Справка за нарушител/водач от 08.04.2026 г., заверено ксерокопие от СУМПС издадено на 25.03.2026 г. на жалбоподателя и Справка от Началника на РУ-М. под вх.№2437/08.05.2026 год.. Съответно са разпитани свидетелите И. В. С. и Н. Н. К. и двамата служители в РУ гр.М., като първият от тях е актосъставител, а свидетелят К. се явява свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. Акт за установяване на административно нарушение от 26.02.2026 г. и Наказателното постановление издадено въз основа на него са съставени затова, че на 26.02.2026 г., около 15:11ч. в о6л.В., общ.М., път - М.- Г. К. - Г. Б. - Р. - 3. П. - (К. - Б. и.) -на път III-103 км 12,570, е управлявал колесен трактор марка STEYR-4110 с рег. номер ... собственост на „Н.“ ЕООД с булстат 203022783, от град К., като не притежава съответната категория за управляваното МПС. Не носи свидетелство за управление на МПС. Водача при излизане от крайпътна територия изнася земна маса (кал) на пътното платно, като не взема мерки за отстраняването й с което създава опасност за останалите участници в движението. С това е прието, че виновно е нарушил: 1. чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно, че е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.2. чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и т.З. чл.5, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП - участник в движението изхвърля или оставя на пътя предмети или вещества застрашаващи другите участници. От нарушението имуществени вреди няма.Съответно са иззети 1 бр. рег. Табела с №... и СРМПС: .... С Наказателното постановление на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 153.39 евро, по чл.183 ал.1 т.1 пр.1. от ЗДвП - глоба в размер на 15.34 евро и по чл.179 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 102.26 евро. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на 26.02.2026 г. около 15:10 ч. при извършен обход на път III-103 и в частност на км. 12+570 е бил забелязан колесен трактор марка STEYR-4110 с рег. номер ..., че изхвърля кал, която е от гумите му и пада по шосето. Същият бил спрян на км. 12+570 преди с. К., като водача не представил. СУМПС. След направена справка се указало, че водача не притежава съответната категория за „Ткт“, която е категория за колесен трактор.Свидетелите твърдят, че след направена справка с ОДЧ се указало, че жалбоподателят е неправоспособен и че управлявания от него трактор се издирва. Акта е съставен на жалбоподателя затова,че същият е неправоспособен водач по чл. 150а от ЗДвП, че не носи съответното СУМПС на МПС от съответната категория и затова, че е участник в движението, който изхвърля или оставя на пътя предмети или вещества застрашаващи другите участници, т.е., тъй наречената кал. И двамата свидетели подчертават, че акта е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил му е прочетен и му е бил връчен препис, който той е подписал. Единственото възражение, което жалбоподателят е направил е във връзка собствеността на колесния трактор, като е твърдял, че е закупил трактора и има Договор за покупко-продажба и не е съгласен с твърдението, че трактора се издирва.От представената по делото Справка за нарушител/водач и от представените от жалбоподателя писмени документи,а именно Свидетелство за тракторист –машинист под рег. №5001/05.07.1999 г. и СУМПС под DA0732164/25.03.2026 г. се установява, че същият има придобити категории „АМ“, „В1“ и „В“ от 02.04.1999 г., респективно , че притежава Свидетелство за тракторист-машинист издадено от Министерство на образованието и науката и Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа.От същото свидетелство се установява, че жалбоподателят има придобита правоспособност на тракторист -машинист и има право на самостоятелна работа с основни марки верижни и колесни трактори и агрегатираните към тях селскостопански машини . При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Процесните АУАН и Наказателно постановление са били издадени от компетентни органи. Компетентността на издаващия наказателното постановление Началник на РУ- М. се извежда от изричен акт на Министъра на вътрешните работи - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават наказателно постановление по ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от Началника в РУ-М., а според т. 3. 8 от същата заповед сред определените да издават наказателно постановление по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при СДВР/ОД МВР. Според т. 2. 1 вр. т. 1.3.2 от цитираната Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП имат право полицейски органи, заемащи длъжност "полицейски инспектор VI-IV степен" с функционални задължения по контрол на пътното движение, „Младши автоконтрольор“ II-I Степен и Командир на отделение/Пътен контрол в ОД на МВР и техните териториални структурни звена изпълняващи служебните си задължения за звената „Сигма“ в ОД на МВР за дейснотите по чл. 165 от ЗДВП. Актосъставителят И. С. в качеството си на младши автоконтрольор е, определен да осъществява контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и КЗ, с което са му дадени функционални задължения по контрол на пътното движение. В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриването на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно в неговите точки 1 и т.3 . В случая жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност затова, че е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДвП при управлението на ППС колесен трактор марка STEYR-4110 с рег. номер ..... При извършената проверка е установено, че настоящия жалбоподател впоследствие е представил валидно свидетелство за управление на МПС №DA0732164/25.03.2026 г.за категориите "В", „В1“ и "АМ", както и свидетелство за правоспособност, което му дава право на самостоятелна работа с основни марки верижни и колесни трактори и агрегартираните към тях селскостопански машини издадено на 05.07.1999 година от Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ с техниката, предмет на този закон, могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Нормата на ал. 2 от посочената разпоредба регламентира придобиването и отнемането на правоспособността и, че това става по ред и условия, определени с Наредба на министъра на земеделието и храните. В тази връзка е приета Наредба № 12 от 22.04.2009 година на Министъра на земеделието и храните. Съгласно ал. 3 на чл. 13 от ЗРКЗГТ свидетелства за правоспособност се издават и подменят от Министъра на земеделието и храните или от упълномощено от него длъжностно лице, като в ал. 4, от т. 1 до т. 5 са посочени и категориите, които съгласно ЗРКЗГТ и видовете машини, които могат да бъдат управлявани след придобиване на съответната категория – категория "Твк" за колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини, категория "Твк-З" за специализирана и специална самоходна земеделска техника, категория "Твк-Г" за специализирана и специална самоходна горска техника, категория "Твк-М" за специализирана и специална самоходна мелиоративна техника /машини за земна работа/ и категория "Тпс" за преносима и стационарна техника. В нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗРКЗГТ е въведен императив, с който се задължават лицата при работа с техниката да носят и представят при проверка свидетелство за правоспособност за работа със съответната техника. Съгласно § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ "Превозно средство" е трактор, ремарке или сменяема прикачна техника, съгласно понятията в т. 8, т. 9 и т. 10 от Регламент /ЕС/ № 167/2013 година. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 12 от 22.04.2009 година за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника на министъра на земеделието и храните /обнародван в ДВ бр. 35 от 12.05.2009 година, допълнена в бр. 82 от 21.10.2011 година/, свидетелства за правоспособност за работа с техниката са документи, удостоверяващи правото на работа със съответния вид. В чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 са посочени условията, на които следва да отговарят лицата за придобиване на съответната правоспособност за работа с техниката за категория "Твк", а именно – да имат навършени 17 години, да имат придобита правоспособност за управление на МПС и завършен теоретичен и практически курс в учебна форма. А съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 15 от 07.04.2008 година за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, издадена от Министъра на земеделието и продоволствието, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството / обнародван ДВ бр. 40 от 18.04.2008 година/ се определя реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на предназначени и регистрирани за работа по ЗРКЗГТ колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, с изключение на верижните машини. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от посочената Наредба № 15 от 07.04.2008 година се задължават водачите на колесни трактори и друга самоходна техника да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на МПС. В ал. 2 на същата норма е посочено, че правоспособността за работа се определя от Наредба № 12 от 22.04.2009 година за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника на Министъра на земеделието и храните.В разпоредбата на чл. 14, т. 1 и т. 2 от Наредба № 15 от 07.04.2008 година за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ задължава водачите при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, да носят валидно свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника от съответната категория и валидно свидетелство за правоуправление на МПС за категория, позволяваща управлението на съответното МПС. В конкретния случай настоящия жалбоподател е притежавал свидетелство за правоуправление. Необоснован е извода на административнонаказващия орган, възприет изцяло от съставения АУАН, че жалбоподателят не притежава съответната правоспособност да управлява трактор по пътищата, отворени за обществено ползване с категория "Твк". В АУАН актосъставителят, а в последствие и в атакуваното НП не е посочено, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, каква точно категория е следвало да притежава жалбоподателят, за да има правото да управлява трактор по пътищата, отворени за обществено ползване. Действително това е следвало да бъде категорията, регламентирана в чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП, а именно категория "Ткт", която обаче норма е загубила своето действие към момента на съставяне на акта и атакуваното НП. В случая липсва каквато и да е норма, съгласно която притежаващите категория "Твк", придобита по реда на ЗРКЗГТ и Наредба № 12 от 22.04.2009 година за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника на министъра на земеделието и храните да нямат право да управляват съответната техника, предмет на правна регламентация на ЗРКЗГТ по пътищата, отворени за обществено ползване и, че същите, с тази категория, единствено и само могат да работят с техниката в полето. Очевидно наличието на два начина да придобие едно физическо лице правоспособност да управлява и работи с определен вид машини и техника, обърква в значителна степен контролните органи. В настоящия случай не е налице конкуренция между двата начина за придобиване на правоспособност за управление на трактор, но дори и да се приеме, че е налице такава, то следва да намират по – широко приложение разпоредбите на ЗРКЗГТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, тъй като съотношението между ЗРКЗГТ и ЗДвП не е съотношение на специален към общ закон. С новите изменения на чл.150а ал.2 т.16 от ЗДвП и чл.156 от ЗДвП, водачът има право да управлява колесния трактор STEYR-4110 по пътищата, а Точка 1 от съставения Акт, респективно т.1 от НП е изцяло незаконосъобразна и следва да отпадне. С промените в Закона за движението по пътищата държавата изцяло реформира режима за движение на земеделска техника.С новата редакция на чл. 156 от ЗДвП, законодателят уеднакви режима за придвижване на самоходни машини и колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване."За да придвижва самоходна машина или колесен трактор по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство, от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП.Следва да се отбележи, промяната в чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП, а именно:категория "Ткт" вече е премахната от структурата на шофьорските книжки (СУМПС) на МВР и в т. 16 остана единствено "трамвайна мотриса (Ттм)".Тъй като категория "Ткт" вече не съществува в СУМПС, КАТ няма право да я изисква на гърба на пластмасовата карта.За да се движи законно с трактора STEYR-4110 по републиканската пътна мрежа, водачът трябва да изпълни кумулативно две условия, които към момента на проверката всъщност са налице, а именно:Свидетелство за управление от коя да е категория по чл. 150а от ЗДвП. Водачът притежава валидно СУМПС с отбелязана категория „АМ“, „В1“ и „В“. Тъй като законът вече изисква "която и да е от категориите", категорията „В“ на жалбоподателят е напълно достатъчна пред КАТ, за да докаже, че познава правилата за движение и е положен изпит.Свидетелство за правоспособност за работа с тази машина: Водачът притежава "Свидетелство за тракторист-машинист", издадено от Министерство на земеделието .Извода за точка 1 в Акта и в НП е, че управление без съответна категория по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП,изцяло отпада. Водачът има правоспособност по чл. 156 от ЗДвП, комбинирайки правото си на работа (свидетелството от МЗ) и шофьорската си книжка (кат. B). Актосъставителят е приложил стария, вече несъществуващ режим за задължителна категория "Ткт".Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че е налице несъответствие на акта с материалния закон (липса на административно нарушение).Вмененото в АУАН и в НП нарушение затова, че водачът управлява колесен трактор, без да притежава съответна категория за него, е изцяло незаконосъобразно и е резултат от неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на актосъставителя и наказващият орган.С измененията в Закона за движението по пътищата изрично е променен режимът за придвижване на този клас техника по републиканската пътна мрежа.Разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП е изцяло изменена, като текстовете, касаещи националната категория за „колесни трактори (Ткт)“, са заличени и премахнати. Такава категория в СУМПС вече не съществува в правния мир и КАТ няма правомощие да изисква отбелязването на гърба на свидетелството за управление.Съгласно действащата императивна разпоредба на чл. 156 от ЗДвП, законодателят е въвел ясен кумулативен режим: „За да придвижва самоходна машина или колесен трактор по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП.Към момента на извършване на проверката от контролните органи, водачът е отговарял напълно и едновременно на двете законови изисквания по чл. 156 от ЗДвП, което е видно и от приложените писмени доказателства.Първото изискване (Правоспособност за работа) е водачът да притежава редовно издадено от Министерството на земеделието и храните „Свидетелство за трактористмашинист“ (Рег. № 5001), даващо му право самостоятелно да работи с колесни трактори.Второ изискване (Шофьорска книжка по чл. 150а от ЗДвП- водачът да притежава валидно национално СУМПС (№ DA0732164), в което има вписана действаща категория "В", В1 и АМ.Тъй като законът изисква притежание на „която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП“ (с цел единствено да се гарантира, че лицето познава правилата за движение по пътищата), категория "В" е напълно достатъчна. Константната съдебна практика на българските съдилища категорично отменя наказателни постановления, издадени при сходни обстоятелства: В тази насока следва да се посочи Решение по НАХД № 974/2023 г. на Районен съд – Б.Съдът разглежда случай, при който водач управлява колесен трактор, притежавайки свидетелство за правоспособност за работа от Министерство на земеделието и СУМПС за друга категория (в случая различна от Ткт), Решение по НАХД №974/2023 на Районен съд - Б. Съдът изрично посочва, че съгласно чл. 156 от ЗДвП изискването е изпълнено, тъй като водачът притежава и двете изискуеми от закона форми на правоспособност – за работа с машината и обща за управление на МПС, поради което Наказателното постановление е отменено като материално незаконосъобразно, Решение по НАХД по описа на Районен съд – П. Съдът приема, че при движение на колесен трактор по пътищата за обществено ползване е необходимо водачът да притежава едновременно две свидетелства – за правоспособност за работа (издадено от МЗХ) и свидетелство за управление на МПС от която и да е категория по чл. 150а от ЗДвП. Когато тези документи са налични, съдът постановява, че не е налице извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и отменя наложената санкция.Решение по Наказателно дело № 171/2018 г. на Административен съд - Стара Загора.Потвърждава се практиката, че съдилищата следят стриктно за спазването на специфичния дуалистичен режим по чл. 156 от ЗДвП. Когато лицето докаже и двете правоспособности, обвинението в "неправоспособност" се явява фактически невярно и правно необосновано. Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдебния състав намира, че в тази му част Наказателното постановление също се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението от обективна страна и липса на конкретика. Липсва индивидуализация и доказателства за реална опасност.В АУАН и в атакуваното НП липсва каквото и да е описание на количеството, обема или характера на твърдяната „земна маса (кал)“. Административнонаказващият орган не е ангажирал никакви обективни доказателства – липсват снимкови материали в преписката, които да установяват състоянието на пътното платно към момента на проверката. За да бъде съставомерно деянието по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, законът изисква предмети или вещества на пътя реално да „застрашават живота и здравето на хората или застрашават/пречат на движението“. В акта е записано бланкетно, че е създадена опасност, без това да е подкрепено с конкретни факти (например: наличен спирачен път, подхлъзване на друг автомобил или реално затруднение на трафика).От разпита на свидетеля И. С. става ясно, че проверката е извършена в момента на самото излизане на земеделската техника от крайпътната територия (нивата). Текстът на акта твърди, че водачът „не взема мерки за отстраняването й“. Напълно нелогично и житейски невъзможно е от водача да се изисква да отстрани замърсяване в същата секунда, в която техниката излиза на пътя, още повече че той е бил незабавно спрян за проверка от контролните органи. Жалбоподателят физически не е имал времевия прозорец и възможността да предприеме каквито и да било действия по почистване, тъй като е започнала процедура по съставяне на акт.Следва да се цитира съдебна практика по аналогични казуси.Съгласно константната практика на съдилищата (в това число Решение по НАХД № 412/2022 г. на РС-Л., Решение по НАХД № 102/2023 г. на РС-П.), когато липсват снимки, протокол за оглед на пътя или показания на независими свидетели (извън състава на МВР), които да потвърдят, че калта е била в размер, застрашаващ безопасността, съдът приема нарушението за недоказано. Самият факт на наличие на минимално количество пръст по гумите на селскостопанска техника по време на активна кампания е неизбежен и не съставлява автоматично административно нарушение, ако липсва реално настъпила опасност. Самото описание на нарушението е непълно и неясно. Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата "трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава. ". В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП се сочи, че жалбоподателя е замърсил околната среда, но въпреки това е прието, че е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Същевременно съгласно чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се наказва с глоба от 102.26 евро който изхвърля, оставя или разпилява по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението. Следователно ако в конкретния случай е прието, че жалбоподателят не е замърсил околното среда, то като нарушена би следвало да се посочи именно тази разпоредба. Видно е от цитираните разпоредби, че в първата от тях са посочени две изпълнителни деяния - изхвърляне и оставяне на пътя на предмети или вещества, а във втората три изпълнителни деяния - изхвърляне, оставяне или разпиляване по пътя на предмети или вещества, но в акта и НП не е посочено конкретно нито едно от тези изпълнителни деяния. Предвид изложеното се стига до извод, че при съставяне на АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3, предл. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а при издаване на НП са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 3 и т. 6 от ЗАНН – налице е разминаване между посоченото място на извършване на нарушението и описанието на последното, в което е посочено друго място на извършването му, описаните на нарушението е непълно и неясно и не дадена точна правна квалификация на деянието. Тези пороци не могат да бъдат санирани в съдебното производство. Посочените разпоредби от ЗАНН са императивни, като нарушаването им винаги води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че колесен трактор, който излиза от нива и цапа асфалта с кал, е класическо нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата (движение с непочистена машина). ЗДвП е общ закон за правилата за движение, докато Законът за пътищата урежда точно опазването на самата пътна инфраструктура от замърсяване. Полицаите са длъжни да приложат специалния закон, а именно Закон за пътищата.В тази санкционна норма, а именно чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП липсва изпълнително деяние "замърсяване с кал от трактор". Опитът на КАТ да нагоди калта под общия израз "изхвърля предмети/вещества" е тълкуване по аналогия във вреда на гражданина, което е абсолютно забранено в административнонаказателното право по чл. 46, ал. 3 от ЗНА. Когато КАТ опише едно деяние (кал от трактор), а го накаже по текст за друго (изхвърляне на опасни предмети на пътя), се нарушава правото на защита на лицето. Водачът не знае срещу какво точно се защитава – срещу това, че не си е измил гумите, или срещу това, че е изхвърлил предмет на път. Съдебния състав намира за основателно да отбележи отново, че вмененото нарушение по т.1 и т.3 от НП е изцяло незаконосъобразно, тъй като почива на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, без да се съобразят действащите нормативни промени.С измененията на Закона за движението по пътищата (обнародван в Държавен вестник, бр. 64 от 2025 г.), законодателят изцяло реформира режима за движение на земеделска техника, като заличи националната категория „колесни трактори (Ткт)“ от структурата на чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Такава категория в СУМПС вече не съществува и КАТ няма право да я изисква.Съгласно действащата императивна разпоредба на чл. 156 от ЗДвП, за придвижване на колесен трактор по пътищата, отворени за обществено ползване, от водача се изисква кумулативното наличие на две условия.Свидетелство за правоспособност за работа с тази машина (издадено от МЗХ) и Свидетелство за управление на МПС (шофьорска книжка), от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП.Към момента на проверката жалбоподателят изцяло е отговарял на тези изисквания. Притежавал е редовно „Свидетелство за тракторист-машинист“ (Рег. № 5001), даващо му право за работа с колесни трактори, както и валидно СУМПС (№ DA0732164) с вписани категории „АМ“, „В1“ и „В“. Тъй като законът изисква „която и да е от категориите“, притежаваната от него категория „В“ е напълно достатъчна, за да придвижва техниката по републиканската пътна мрежа във връзка със селскостопански мероприятия и обработка на земя.Актосъставителят и наказващият орган са приложили несъществуващ правен режим, поради, което по Точка 1 административно нарушение въобще не е осъществено. Относно точка 3 от Наказателното постановление, а именно вменено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – Замърсяване на пътя , че като участник в движението жалбоподателят е оставял на пътя вещества (кал), застрашаващи другите участници, са допуснати съществени процесуални нарушения и пълна недоказаност . Описаната фактическа обстановка – навлизане на път с непочистена земеделска машина и замърсяване на платното с кал – е предмет на регулиране от съвсем друг, специален нормативен акт. Това е разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата, която изрично забранява влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването им с кал. В същия закон, в чл. 52, ал. 1, т. 3, е предвидена и съответната специфична санкция за това деяние. На основание принципа Lex specialis derogat legi generali (Специалният закон дерогира общия), органите е трябвало да приложат Закона за пътищата, а не ЗДвП.Наказващият орган е наложил санкция по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Внимателният прочит на тази норма указва, че в нея не се съдържа изпълнително деяние „замърсяване с кал от трактор“. Приравняването на калта от гумите към „изхвърляне и оставяне на опасни предмети“ е извършено по тълкувателен път. Това е в директно нарушение на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, който изрично забранява по тълкувателен път или аналогия да се ангажира административнонаказателна отговорност .Допуснато е грубо разминаване между описаната фактическа обстановка (кал от гуми при излизане от нива) и квалификацията на нарушението по текст от ЗДвП, който визира съвсем различни хипотези. Това е нарушило правото на защита на жалбоподател, тъй като не става ясно срещу какво точно се защитава – срещу непочистена машина (по ЗП) или срещу изхвърляне на опасни вещи (по ЗДвП). На последно място, нарушението по ЗДвП изисква калта реално да е „застрашавала“ останалите участници. По делото липсват каквито и да е обективни доказателства – липсва снимков материал, протокол за оглед или показания на трети, независими лица, които да установяват обема на замърсяването и наличието на реална (а не абстрактна) опасност. Проверката е извършена в момента на самото излизане от крайпътната територия, поради което физически жалбоподателят не е имал времевия прозорец да предприема мерки по почистване, преди да бъда спрян от служителите на МВР. Следва да се посочи относима съдебна практика по т.1 и т.3 от атакуваното НП.Решение № 163 от 23.01.2024 г. на Административен съд – Х. по к.а.н.д. № 1076/2023 г.Съдът указва, че съгласно чл. 156 от ЗДвП, за придвижване на колесен трактор по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с машината (издадено от МЗХ) и свидетелство за управление на МПС от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП. При наличие на категория „В“ и документ за тракторист, субектът е правоспособен и съдът отменя глобата за „управление без съответна категория“.Решение № 260171 от 18.04.2024 г. на Районен съд – П. по н.а.х.д. № 911/2024 г.Съдът подчертава, че след като категория „Ткт“ е отпаднала от структурата на ЗДвП, КАТ няма право да изисква специфична категория за трактори . При наличие на обща шофьорска правоспособност (кат. В) и талон от Министерството на земеделието, участникът в движението е изряден . Наказателното постановление е отменено като материално незаконосъобразно.Решение № 42 от 20.03.2023 г. на Районен съд – Л. по н.а.х.д. № 412/2022 г.Съдът разглежда случай, при който КАТ санкционира тракторист по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за изнасяне на кал. Съдът отменя наказанието, мотивирайки се с допуснато нарушение на процесуалните правила и грешна квалификация. Посочено е, че замърсяването с кал от земеделска техника е нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата. Прилагането на ЗДвП вместо специалния закон води до служебна отмяна на НП.Решение № 88 от 15.05.2024 г. на Районен съд – К. по н.а.х.д. № 102/2024 г.Съдът указва, че разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не обхваща „наслояване на кал от гуми“. Приравняването на калта към „изхвърляне на вещи и опасни предмети“ представлява забранена аналогия в административното право съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове .Липсата на техническо замерване или доказателства за реална опасност прави акта недоказан. Съдебния състав намира за основателно да преповтори и акцентира отново последните съображения, които го мотивират да отмени атакуваното НП в неговите т.1 и т.3. Актосъставителят е вменил на жалбоподателя нарушение затова, че управлява моторно превозно средство (колесен трактор), без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада превозното средство. Тази правна квалификация е изцяло незаконосъобразна, предвид настъпилите изменения в материалния закон.С промените в ЗДвП (обнародван в ДВ, бр. 64 от 2025 г.), законодателят изцяло реформира режима за движение на земеделска техника, като премахна националната категория „колесен трактор (Ткт)“ от структурата на чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Към настоящия момент придвижването на колесни трактори по пътищата за обществено ползване се урежда от императивната норма на чл. 156 от ЗДвП. Същата въвежда дуалистичен кумулативен режим, изискващ от водача.Свидетелство за правоспособност за работа със съответната машина (издавано от Министерство на земеделието) и Свидетелство за управление на МПС, от която и да е от категориите по чл. 150а от ЗДвП.От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че към датата на проверката жалбоподателят Д. Й. е притежавал валидно Свидетелство за тракторист-машинист (Рег. № 5001) за работа с колесни трактори, както и валидно СУМПС с вписани категории „АМ“, „В1“ и „В“. Тъй като разпоредбата на чл. 156 от ЗДвП изисква притежанието на „която и да е“ категория с цел единствено гарантиране познаването на правилата за движение, съдът намира, че жалбоподателят е бил напълно правоспособен да придвижва процесната техника.Административнонаказващият орган е приложил несъществуващ и отпаднал правен режим, изискващ специфична категория за трактор, което съставлява нарушение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част. В този смисъл е и константната практика на съдилищата (вж. Решение № 163/2024 г. на АС – Х. по к.а.н.д. № 1076/2023 г. и Решение № 260171/2024 г. на РС – П. по н.а.х.д. № 911/2024 г.) По отношение на вмененото деяние – оставяне на пътя на вещества (кал), застрашаващи другите участници – съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя Допуснато е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка визира навлизане на път за обществено ползване със земеделска техника, чиито гуми са наслоени със земна маса (кал) от крайпътна територия (нива). Тази хипотеза е уредена със специална норма в друг нормативен акт – чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за пътищата, който изрично забранява влизането в пътищата с непочистени машини и замърсяването на платното с кал, като санкцията за това е предвидена в чл. 52, ал. 1, т. 3 от същия закон. Административнонаказващия орган е бил длъжен да квалифицира деянието по Закона за пътищата, а не по ЗДвП.В този смисъл Решение № 42/2023 г. на РС – Л. по н.а.х.д. № 412/2022 г.). Налице е нарушение на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Наказващият орган е наложил санкция по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.Разпоредбата на този текст не съдържа изпълнително деяние „замърсяване с кал от трактор“. Приравняването на изнасянето на кал към „изхвърляне или оставяне на вещи и опасни предмети“ представлява недопустимо разширително тълкуване по аналогия, което е изрично забранено в административнонаказателното право по силата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА. (В тази насока е Решение № 88/2024 г. на РС – Кнежа по н.а.х.д. № 102/2024 г.).Налице е недоказаност на съставомерните елементи. Нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисква веществата реално да „застрашават“ останалите участници в движението. По делото липсват каквито и да е обективни доказателства в тази насока – липсва снимков материал, протокол за състоянието на пътя или показания на независими свидетели. Опасността е изведена по абстрактен път. От гласните доказателства се установява, че проверката е извършена в момента на самото излизане на трактора на пътя, поради което водачът обективно не е имал физическата възможност и времевия прозорец да почисти платното преди спирането му от органите на МВР.Поради разминаването между описаното фактическо деяние и неговата правна квалификация, както и поради пълната му недоказаност, Наказателното постановление и в тази му част се явява незаконосъобразно. При този изход от спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 150 евро. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени два броя заседания и процесуалният представител на жалбоподателят е взел активно участие с представянето на устна защита. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е към минимума, т.е. при интерес от 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 400 лева и видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 150 евро / 293,37лева/, което е под минимума. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице в структурата на което е административния орган. В конкретния случай разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е ОД на МВР гр. В. Видно от депозираната по делото жалба и взетото в съдебно заседание становище, се установява, че обект на обжалване е единствено и само Наказателното постановление в неговата т.1 и т.3, касателно наложената санкция за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл. 5 ал.1 т.2 от ЗДВП.. Ето защо в останалата си част по т.2 Наказателно постановление № 26-0300- 000049 от 18.03.2026 год. на Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М., касаещо ГЛОБА в размер на 15.34 евро на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП не е обжалвано и е влязло в сила. На съдебното следствие бяха присъдени направени от свидетеля Н. Н. К. разноски, представляващи дневни разходи в размер на 11 евро, които бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото в закона няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН е приложима нормата на чл.190 от НПК. Разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК визира ,че когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 26-0300-000049 от 18.03.2026 год. на Началник РУ към ОД на МВР гр.В., РУ гр.М. по т.1 и т.3. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________