Решение № 265 от 22.6.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 950/2025 г.

Искове с правно основание чл.240 вр. чл.86 ЗЗД. Постъпила е искова молба от 11.11.2025г., уточнена с молба от 30.11.2025г., на Н. Д. А. от гр.София, ЕГН •••••••••• чрез пълномощника й адв.М. К. от САК срещу Х. А. Р. от гр.Кнежа, ЕГН •••••••••• с искане съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 20 451,68 евро /40 000 лева/, дадена в заем на 30.04.2024г., ведно със законната лихва в размер на 81,19 евро /158,80лв./ върху сумата считано от 31.10.2025г. - датата на изтичане на срока по нотариалната покана до 11.11.2025г. – датата на ИМ и разноските по делото. Твърди, че на 30.04.2024г. е предоставила на ответника Х. А. Р. парична сума в размер на 40 000 лева, като предаването е извършено по банков път и удостоверено с платежен документ/извлечение от същата дата. С превода на парите страните сключват реален Договор за заем по смисъла на чл.240 ал.1 ЗЗД, тъй като при този Договор облигационното отношение възниква с фактическото предаване на сумата и ответникът се задължава да върне същото количество пари. В подкрепа на твърденията ищцата прилага платежният документ от 30.04.2024г., както и нотариална покана, отправена чрез Нотариус Н. В. Д. с рег. № ••• при НК с район на действие РС – Кнежа, по постоянния адрес на ответника в гр.Кнежа, в която заемът е изискан със 7-дневен срок за доброволно връщане по посочената от заемодателя банкова сметка IBAN: •••. Нотариалната покана е получена от ответника на ••.••.••••г., както е видно от приложената покана и към момента на завеждането на настоящият иск сумата не е върната от ответника, макар че предоставеният му срок в поканата е изтекъл. Твърди също така, че при предоставянето на средствата не е уговорен падеж между страните, поради което заемодателят има право да изиска незабавно връщане на основание чл.69 ЗЗД, а заемателят изпада в забава след отправяне на покана на основание чл.84 ал.2 ЗЗД. Такава покана е отправена чрез нотариус и приложена към исковата молба, като в нея изрично е предупредено, че при неизпълнение ще се претендира законната лихва за забава от деня, следващ изтичането на 7-дневния срок, както и всички съдебни разноски по събиране на вземането. Счита, че от приложените писмени доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за заем, при което заемателят е получил в собственост сума от 40 000,00лв., без да е уговорен падеж, поради което същият дължи нейното незабавно връщане при поискване; неизпълнението след надлежната нотариална покана поставя длъжника в забава и обуславя дължимостта на законната лихва върху главницата до окончателното плащане на главницата. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 20 451,68 евро /40 000,00 лева/, дадена в заем на 30.04.2024г., ведно със законната лихва в размер на 81,19 евро /158,80лв./ върху сумата считано от 31.10.2025г. - датата на изтичане на срока по нотариалната покана до 11.11.2025г. - датата на ИМ и разноските по делото. Ответникът Х. А. Р. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор, в който твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства действително е видно, че с платежно нареждане от дата 30.04.2024 година по банков път ищцата е превела по сметка с титуляр Х. А. Р. сума в размер на 40 000,00 лева. Заявява също така, че превода на тази сума не бил на основание наличие на Договор за заем между тях. Целта на предаването на тази сума била съвсем друга и навежда с отговора доводи, че ищцата много добре знае, какви били уговорките им в действителност преди да се направи това плащане. След влошаване на отношенията между тях не могли да се реализират намеренията, които имали заедно с нея относно тези пари. С отговора ответника не отрича, че действително през месец Октомври 2025 година му е била връчена нотариална покана за плащане, но той не можал да изпълни тази покана, защото посочената банкова сметка, на която е следвало да извърши доброволно плащане не била на ищцата Н. Д. А.. Неоснователен е иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, според ответника, тъй като счита, че той не е бил в забава до момента на получаване от негова страна на исковата молба - нямало как да изпълни доброволно задължението си, когато не бил поканен адекватно. Посочената в искова молба банкова сметка, по която му се дава възможност да извърши доброволно плащане също не била на ищцата Н. Д. А.. Заявява, че признава иска, но твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска - бил поставен реално в невъзможност да изпълни доброволно задължението си. Моли да не бъде осъждан да заплаща разноски на ищцата. С отговора ответника заявява готовност да се обсъдят между тях параметри за постигането на съдебна спогодба по делото. Представя писмена защита с подробни съображения в подкрепа на доводите си като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на ищцата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Спорен по делото е въпросът дължи ли ответника Х. А. Р. исковите суми, както и направените по делото разноски, в т.ч. и разходи за адвокат на сочените от ищцата основания. За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и събраните свидетелски показания. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност – чл.164 ГПК. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на основанието на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на Договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, както е в конкретният случай – предаването на сумата е по банков път, наредена от сметката на ищцата с получател ответника и удостоверено с платежно нареждане от 30.04.2024г. С оглед заявеното основание на превода /даване на заем/ и липсата на данни, които да оборват същото, съдът приема, че с получаване на сумата е завършен фактическият състав на Договора за заем, което е породило задължение за ответника да върне заетите суми. Към това следва да се отчита и становището на ответника в отговора, че признава иска – т.е. признава, че дължи пари на ищцата и желае спогодба по делото. Доколкото липсва уговорен срок за връщане на сумата, на основание чл.240 ал.2 ЗЗД ответникът е бил длъжен да върне заемната сума в едномесечен срок от поканата за това, т.к. същата е получена на ••.••.••••г., едноседмичният срок даден в нея е до 30.10.2025г. Възражението, че ответника не е изпаднал в забава от 31.10.2025г., защото не е бил поканен да изпълни адекватно поради предоставена погрешна банкова сметка, която е посочена в поканата, е неоснователно т.к. от събраните по делото писмени и устни доказателства се доказа, че не само в поканата е отправено искане за изпълнение на дълга, а ответникът не е изпълнявал задължението си, поради което същият е в забава на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД, след като е поканен и не е платил в законоустановения срок. Според решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. От отговорите по реда на чл.176 ГПК на ищцата се установява, че между нея и ответника не е имало съвместен бизнес. С него се запознали покрай И. и М.М., които й били комшии на стария адрес в кв.„•••“, бл.1. И. и М. я запознали с него, когато той бил дошъл при тях в София. С господин Р. завързали приятелски отношения. Веднъж, когато били насаме – само двамата, той й споделил, че е притеснен. Попитала го какво става и той й казла, че се мъчи да направи една работа, но не става, няма пари, банките не му отпускат кредити. Когато го попитала за какво му трябват пари, той ми отговори, че иска да внесе от Дания много скъпа порода крави „Джерсей“, които са млекодайни и дават много хубаво мляко и иска да доразвие бизнеса си. Тя харесала идеята му. Той й предложил да влезе в сдружение с него, но тя не искала. Казала му, че ще му помогне с приятелски заем, за да купи кравите и след това като започне да изкарва пари от кравите, да й върне сумата. Уговорката им била, че до една година – М.ум до 30.04.2025 година, ще й върне парите. Този разговор се провел в дома й в град София, като били само двамата. Той изрично я помолил да не споменава за уговорката помежду им пред М. и И., защото, особено И. й била приятелка и я подкрепяла. Тя впоследствие починала. Веднага след разговора им двамата отишли с неговата кола до банка в град София да свършат работата. Това се случило на 30.04.2024 година, когато му превела парите по банков път – от нейна лична банкова сметка в Първа инвестиционна банка към неговата лична банкова сметка в Банка ДСК. След извършване на превода той дори гледал постъпилата сума през онлайн банкирането си. В платежното нареждане като основание пишело – „даване на заем“. След това я откарал до дома й в кв. „•••“, след което заминал за град Кнежа. На 06.05.2024 година той ги поканил да отидат в Кнежа, заедно с М. и И., по повод Гергьовден, да ги почерпи, да ядат агнешко. На същата сутрин пътували заедно с И. и М., като взела със себе си и децата си. Останали в Кнежа до вечерта, след което се прибрали тримата и децата обратно в София. Тя му превела парите на 30.04.2024 година, а при посещението й в Кнежа, когато отишла на 06.05.2024 година, установила, че той няма такава порода крави в обора си. Имал само български крави – черни, бели и на петна. Той й бил показал снимка на крави от породата „Джерсей“, които изглеждали нисички, с оранжев цвят, като сърнички, и които твърдял, че ще внесе от Дания. След Гергьовден, започнала да се усъмнява, тъй като М. и И. я уверявали, че произвежданото от него мляко е превъзходно и че навремето го е продавал тук в София, в квартала. Поради това решила да се поразходи по магазините и да пита с негова визитка, (която той лично й дал) дали са работили с този човек някога. Не били чували за такъв производител. Веднага му звъннал по телефона да го попита, защо никой не знае за него, а той й отговорил, че „са го забравили“. Тогава го помолила да й върне парите, но той казал, че вече не може, защото е капарирал кравите. Поискала да й представи документ за капариране на кравите, но той нямал. Впоследствие, самият той й казал, че с парите е платил данъци. От показанията на св.В.Н.Ш. се установява, че той е от „•••“. Не живее с Н.. Работели заедно - той бил готвач, тя била сервитьорка в „•••••“ в ••••••. В момента работи в строителството. Преди седем-осем месеца, през 2025 година, дочул разговор на ищцата с ответника, в който тя го молеше да й върне парите. Чул този разговор еднократно. Той й казал, че е досадна, че е противна, че ще я съди за лихварство. Когато попитал ищцата за какво става въпрос, тя му обяснила някои неща – че му е дала пари назаем, че той не й ги връща от доста време и че го моли да й ги върне. Видно от показанията на св.В.С.Д., живуща на съпружески начала с ответника, установява се, същата познава ищцата – идвала на фермата в Кнежа с М. и И., защото имали планове да работят заедно. Те щели да я направят съдружник към тяхната фирма. Да работят заедно и ще делят всичко. Тя искала да избяга от София и да дойде в провинцията. Не помни точно кога дошли тримата. Имали планове да вкарат крави. Когато тя дошла, имали само телета. Угоявали ги и предавали за месо. Имало 60-70 телета. Планът бил да вкарат крави и да произвеждат млечни продукти. После тя се отказала. Щели да подпишат договор, но тя се отказала. Щели да отглеждат млечни крави. При това съдружие трябвало да работят всички заедно. Отначало искали да почнат заедно работа, но нейните планове били други. Идва с предложение да работят заедно, но в същото време искала него да го хване, нея да изгони и той да я прибере с децата. Това го усетила, казала му го и се скарали жестоко. Отишла при родителите си. Точната сума не я знае, но знае, че не са малко. В настоящия случай, от показанията на свидетелите, които преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът възприема като обективни и непротиворечиви, се установява наличието на неформален договор за заем. Съдът счита, че с оглед събраните гласни доказателства се установява, че причината за даването на тази сума е договореното между страните същите да бъдат дадени като заем за закупуването на животни. Не кредитира показанията на съжителката на ответника – същата има мотив да поддържа неговата теза за съвместна работа във фермата с ищцата, защото е влязла в конфликт с ответника заради присъствието на ищцата в Кнежа. Неоснователно е и възражението за приложимост на разпоредбата на чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК при доказване на договор за заем над определената в закона стойност – 5 000,00лв.. В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. По делото не са ангажирани доказателства, които да навеждат на друг извод, а именно наличието на друга причина за даването на парите. Недоказани останаха твърденията на ответника, че парите са дадени предвид наличието на желание от страна на ищцата за започване на общ бизнес по между им. По изложените съображения, настоящият състав счита, че ищцата установи по пътя на пълното и главно доказване обстоятелството, че е дала претендираната сума въз основа на сключен между страните неформален договор за заем. Предвид наличието на облигационна връзка между страните, и безспорния факт, че парите са дадени от Н. А. на Х. Р. на 30.04.2024 г., но до настоящия момент не са върнати, съдът намира, че претенцията за връщане на сумата е основателна. Видно от приложената по делото нотариална покана – л.17 и л.18 от делото, Н. А. е поканила Х. Р. да й върне сумата от 40 000,00лв. в седмодневен срок от получаване на настоящата поканата. Видно от извършеното отбелязване, поканата е получена лично от адресата на ••.••.••••г. срещу разписка №3, като нотариус Н. Д. с рег.№ ••• на НК е удостоверила връчването на екземпляр от нотариалната покана. Доколкото не се установява срок, на който сумата, дадена в заем да бъде върната на заемодател, то съобразно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ГПК, вземането става изискуемо от датата на получаване на поканата, и съответно изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, а именно - от 30.10.2024 г. С оглед изложеното и при съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че предявеният осъдителен иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, както и предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД и следва същите да бъдат уважени за сумата в общ размер от 40 158,80 лева, представляваща главница по Договор за заем между физически лица в размер на 40 000,00 лева и законна лихва за забава в размер на 158,80 лева за периода считано от 31.10.2025г. - датата на изтичане на срока по нотариалната покана до 11.11.2025г. - датата на ИМ. За втория иск съдът изчисли законната лихва върху главницата за период от дванадесет дни и намери, че се дължи сумата от 158,80лв., с равностойност в евро от 81,19 евро. При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски от ищцата, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК – л.94 от делото, в общ размер на 9 700,80 лева, от които 7 420лв. за исково производство и обезпечение. В о.с.з. на 22.05.2026г. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.М. К. от САК. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за уважение на направеното възражение - определеното адвокатско възнаграждение за адв.М. К. в договора за правна защита – л.95 от делото е справедливо. Съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар е в справедлив размер при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, осъществените от пълномощника процесуални действия, материалният интерес по всеки от исковете и ориентировъчните размери на адвокатско възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Претендираното адвокатско възнаграждение за два осъдителни иска не надвишава ориентировъчните размери, визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на материалния интерес. Отчетена е правната и фактическа сложност на делото, което е проведено в две съдебни заседания с разпит на свидетели и осъществена процесуална защита. Отчетени са процесуалните действия, извършени от пълномощника, освен изготвяне на искова молба - изготвяне на нотариална покана, уточнение на исковата молба, процесуално представителство в двете съдебни заседания, осъществена защита съобразно възраженията на ответника, обезпечително производство. Поради изложеното съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 7 420,00лв., за които са представени операционни бележки, се явява справедлив такъв и следва да бъдат присъдени като разноски в полза на ищцата. Водим от горното, Плевенски окръжен съд