Решение № 1953 от 9.5.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1069/2023 г.

Производството е по реда на чл. 28, ал. 1 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси /НОРИПДУКИ/.

Образувано е по жалба на Д. Ж. Д. срещу Заповед № 90/08.09.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково.

Изложени са съображения, че заповедта е нищожна. Допуснати били съществени процесуални нарушения при нейното издаване. Не била връчена заповед от 11.07.2023 г. за образуване на производството по установяване конфликт на интереси, нито жалбоподателят бил уведомен за заличаването му като член на съществуваща комисия. В новоназначената със Заповед от 11.07.2023 г. Комисия нямало нито едно лице с юридическо образование или от общата администрация. Жалбоподателят не бил поканен да бъде изслушан, да се запознае с документите по преписката, нито му била предоставена възможност да посочи нови доказателства и да направи възражения. За описаните, но недоказани нарушения, следвало да се проведе производство по Закона за държавния служител /ЗДСл/, но не и за установяване конфликт на интереси. Твърди се, че оспорената заповед била издадена в противоречие с материалния закон. Като служители с юридическо образование – жалбоподателят и Ж. К. получили резолюция от директора Н. П. „Да изготвят мотивиран доклад TLP-RED по установите нарушения и изпълнение на дадените препоръки в т. 1 – 10 в Доклад с изх. № КД-9/06.02.2023 г.“. В този смисъл допълва, че няма правомощия да назначава служители, да изготвя заповеди за назначаване или прекратяване на правоотношение, не е правил подбор на персонал и не е участвал при подбор на кандидати за работа в РИОСВ, като крайните актове се издавали и подписвали от Директора на РИОСВ. Не била налице хипотезата, при която за лицето да съществува частен интерес – облага от назначавани от Директора лица, които не са свързани по никакъв начин с жалбоподателя. По длъжностна характеристика имал задължение да даде мнението си за законосъобразност на заповедите по трудово и служебно правоотношение. Описаните заповеди от 21.01.2022 г., 23.05.2022 г., 20.04.2022 г. и трудов договор от 08.06.2022 г. за назначаване на служители били изготвени от Н. Н., в качеството й на длъжностно лице, като същата не била правила възражения, нито била сигнализирала жалбоподателя, че има установена нередност в комплекта от документи на кандидатите. Тези заповеди и трудов договор били съгласувани от Директора на Дирекция „АФПД“ – Р. С.. По отношение на заповедите от 12.09.2022 г. и 20.07.2022 г. твърди, че ги е съгласувала по законосъобразност и не са налице нарушения на ЗДСл. Заповедта с № ЧР-85/20.07.2022 г. представлявала междинен акт по провеждане на конкурс по ЗДСл. Не бил налице частен интерес, тъй като жалбоподателят не бил овластен да издаде краен индивидуален административен акт, а самият проект на такъв се съгласувал от трима държавни служители. Що се отнасяло до доклада от 10.02.2023 г., акцентира, че е изготвен в изпълнение на резолюция на Директора на РИОСВ – Хасково в изпълнение на текущи служебни задължения, не поражда правни последици, не бил годно основание за образуване или започване на дисциплинарно производство, нито за придобиване на права. Не бил налице първият елемент от фактическия състав на конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ, тъй като към момента на съгласуване на някои от спорните документи жалбоподателят е заемал длъжност „главен юрисконсулт“, а на останалите – длъжност „директор на дирекция „АФПД“, т.е. не е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ. Оспорва твърдението на органа, че частният интерес се следва от това, че не си е направил самоотвод от възложената от Директора на РИОСВ – Хасково резолюция за изготвяне на мотивиран доклад с цел да избегне неблагоприятно събитие, без да е ясно как е постигната облагата – с действие или бездействие. Допълва, че приложното поле на чл. 63, ал. 1 и чл. 58, изр. Второ, предл. Второ във връзка с чл. 54, предл. Последно ЗПКОНПИ било изключващо се. В този смисъл било неясно за лицето в какво се изразява предявеното обвинение, поради което и съществено било накърнено правото му на защита. Отделно, Директорът на РИОСВ – Хасково имал оперативната самостоятелност да прецени срещу кого да започне дисциплинарно производство, каквото всъщност било започнато и срещу жалбоподателя. Не била доказана и възможността частният интерес да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията по служба, като акцентира, че наличието на такъв частен интерес не може да бъде обосновано с „възможност“ или съмнение“ у М. В., непознато лице към месец февруари 2023 г., заемаща длъжност „директор“ от месец април 2023 г. Не била приложена правилната норма – чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ вместо чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно – последната да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Ж. Д., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди се, че към датата на издаване на оспорения акт Директорът на РИОСВ – Хасково не е бил орган по назначаване, поради което и следвало да бъде прогласена нищожността на същия. Срещу жалбоподателя бил подаден сигнал за наличие на конфликт на интереси на 11.07.2023 г., фактическият състав на който с оглед разпределената доказателствена тежест, административният орган не доказвал. От доказателствения материал се установяло, че липсвало противоправно поведение на жалбоподателя, както и, че изготвянето на Вътрешен доклад е единствено с цел да се подпомогне дейността на Директора в предприемането му на последващи проверката на Инспектората на МОСВ действия. Още повече, срещу Д. Д. имало дисциплинарно производство, като тя можела единствено да свърши работата си като служител. Не била установена незаконосъобразността на процесните заповеди, вкл. и доколкото отговорността за тях по длъжностна характеристика била на експерт „Човешки ресурси“. Не се доказала облагата, която Д. щяла да придобие, нито причинно-следствената й връзка с изготвянето на доклада. Допуснати били нарушения на процедурата по установяване конфликт на интереси. Не било свикано заседание, при което при тайно съвещание член на Комисията да бъде изключен от състава й, а отводите на Комисията не се предавали пред Директора на РИОСВ, който не участвал по никакъв начин в работата на тази Комисия. Липсвали както протоколиране на заседанията, така и информация как са вземани решенията, с какво мнозинство. Не било обсъдено цялостното поведение на държавния служител, наличието на други нарушения, наличието на добросъвестното му поведение, за да се направи анализ и преценка дали има наличие на конфликт на интереси. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендират се разноски– адвокатски хонорар, държавна такса и депозит за разпит на свидетели, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

В писмени бележки са изложени подробни съображения за прогласяване нищожността на заповедта, респ. за нейната отмяна. Твърди се, че заповедта била издадена от Директор на РИОСВ-Хасково, некомпетентен орган по установяване на конфликт на интереси съгласно § 2, ал. 8 от ДР на ЗПКОНПИ. По смисъла на § 1, т. 10 от ДР на същия закон орган по назначаването е органът, който избира или назначава, а когато такъв орган липсва - работодателят по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на КТ. Директорът на РИОСВ - Хасково към дата 08.09.2023 г. нямал качеството на орган по назначаването, респ. работодател по отношение на жалбоподателя Д. Д. по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 19 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Не била спазена законоустановената форма на атакувания административен акт /чл. 26, ал. 2 от НОРИПДУКИ и чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. Липсвали доказателства, че Д. е била облагодетелствана, както и, че изготвеният Вътрешен доклад от 10.02.2023 г. е бил благоприятен за нея. Напротив, спрямо нея било проведено дисциплинарно производство със същия предмет, по което производство не били установени нарушения и нямало наложено дисциплинарно наказание, нито спрямо Р. С. и Н. Н., едната съгласувала, другата изготвила заповедите за назначаване на служители по заместване - част от предмета на Вътрешния доклад от 10.02.2023 г. Акцентира върху факта, че в кориците по делото съществува Уведомление за самоотвод от Р. С. с резолюция от 11.07.2023 г. „Приемам искания самоотвод като основателен от лицето в качеството му на сигналоподател”, което категорично показвало лъжествидетелстване на Р. С. в проведеното съдебно заседание на 09.04.2024 г., в частта на показанията, че Директорът на РИОСВ — Хасково през месец юли 2023 г. й показал със заличени данни сигнала, „Видях сигнала…Доколкото си спомням, защото след това не съм се интересувала, в сигнала пишеше“. Нарушени били разпоредбите на чл. 25, ал. 4-7 във връзка с ал. 1 НОРИПДУКИ и чл. 72, ал. 6 и ал. 7 от ЗПКОНПИ. На жалбоподателя не била връчена призовка или съобщение за явяване с описание предмета на призоваване, съответно лицето не било изслушано от Комисията в хода на производството, за което не бил наличен и задължителният по закон протокол, респ. липсвал протокол, който се подписва от членовете на комисията и от лицето, срещу което е образувано производството. Нарушени били разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 – чл. 36 от АПК, като жалбоподателят не бил уведомен за образуваното срещу него производство, нито били събрани всички доказателства, не били обсъдени обясненията и възраженията му. Нарушението било съществено, доколкото е довело до провеждане на административното производство едностранно, като заинтересованата страна не била имала никаква възможност за участие и упражняване на правото си на зашита. Нарушени били разпоредбите на чл. 41 и чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз. През цялото време, в което е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, Д. Д. била получавала кореспонденция по служебен и личен имейл от Директора на РИОСВ, от деловодство и от колеги, като били известни данните за контакт с нея - телефони - личен и служебен, адреси - постоянен и настоящ, електронен адрес - личен и служебен, но органът не бил направил опит да я уведоми за започналото производство. Отделно, същата била в сградата на РИОСВ, на работа в периода 11-13.07.2023 г., но пак не била уведомена. Установеният конфликт на интереси бил подведен и под грешната правна норма по чл. 171, ал. 1 вместо по ал. 2 ЗПКОНПИ. Допуснати били съществени процесуални нарушения, като сочи, че производството било образувано от некомпетентен орган. Производството било образувано срещу член на постоянна комисия по чл. 2З от НОРИПДУКИ съгласно съществуваща Заповед от 29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ, в която Д. Д. била член с юридическо образование. Предвид липса на регламентирана процедура срещу член на постоянната комисия в администрацията се прилагала по аналогия на разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ЗПКОНПИ /§ 1 от Вътрешните правила/, в изпълнение на която производството по установяване на конфликт на интереси срещу член на Комисията по Заповед 29.10.2018 г. се образувало с решение на действащата комисия, която трябвало да проведе заседание и да изключи съответния член. В този смисъл Заповед № 78/11.07.2023 г. за създаване на нова комисия била издадена в противоречие със закона /чл. 18 във връзка с чл. 20 НОРИПДУКИ/. Отделно от това, нямало свикано и проведено заседание на Комисията по Заповед № 74/29.10.2018 г., на което Р. С. /член на комисията/ да уведоми за самоотвода си, като подаденото уведомление не било адресирано до никого и не било заведено в деловодна система на институцията. Тези съображения са изложени и по повод уведомлението да самоотвод на Н. Н. /член на Комисията/, като нямало данни как е била уведомена за подадения сигнал срещу Д., за да направи още на същия ден - 11.07.2023 г. самоотвод. Съответно и жалбоподателят не бил уведомен за случващото се на 11.07.2023 г., в който ден е на работа, за да бъде отстранен от Комисията и да узнае мотивите за това, както и да бъде уведомен, че срещу него е образувано производството по установяване на конфликт на интереси. Членовете на Комисията съгласно Заповед № 78/11.07.2023 г. подписали декларации за липса на конфликт на интереси, но не и Н.. Твърди се, че протоколите от заседанията на Комисията се водят без протоколист, удостоверил проведено реално заседание, без обективиране на обсъжданията на заседанието, без деловоден номер в системата на държавната администрация, без начален и краен час на заседанието, без яснота за единодушие на комисията, липса или наличие на особени мнения, без обсъждания за цялостното служебно поведение и задължения на жалбоподателя, без проучване на доказателствата, като няма доказателства как Комисията е разгледала и обсъдила всички книжа по производството за лицата Ж. К., Р. С. и Н. Н.. Органът не бил представил и доказателства защо по делото липсва утвърден протокол от заседанието, от който съдът да направи извод, че са спазени реквизитите и изискванията за редовно заседание. В такива случаи съдебната практика била категорична, че липсата на протокол била приравнена на липса на провеждане на заседание. Не е представен и не било спазено изискването по Приложение 1 към чл. 20 от Вътрешните правила в РИОСВ-Хасково за подаване на сигнал за установяване на конфликт на интереси, нито било ясно как сигналът е заведен в деловодната система и от кого - дали лицето, завело сигнала, е попълнило изискуемото по Приложение 2 към чл. 22, ал. 2 от Вътрешните правила. Правило впечатление и, че нямало никакви налични доказателства за уведомяване на Ж. К. за образувано производство срещу нея и/или предоставянето на възможност за запознаването й съгласно чл. 25 НОРИПДУКИ, като спрямо нея съществуващата по чл. 23 НОРИПДУКИ постоянна комисия по Заповед от 29.10.2018 г. не била извършвала дейност. Не бил наличен административен акт за прекратяване действието на Заповед № 74/29.10.2018 г., нито такъв с мотиви за подмяна на състава на Комисията, които да отговарят на разпоредбата на чл.11, ал. 3 от НОРИПДУКИ. По отношение на Д. Д. не били налице предпоставки за заменянето й/освобождаването й от действащата комисия по Заповед от 29.10.2018г. Не било ясно защо лицето Н. Н. подготвя, окомплектова преписка и дава обяснения и справки за Д. Д. в производството по установяване на конфликт на интереси, като в същото време било отведено съгласно уведомление от 11.07.202З г., вкл. и че не са налични искания/резолюции на Комисията или на Директора до нея за такива действия. Не съществувала разписана процедура за предаване на документи от Директора на РИОСВ – Хасково до назначената Комисия. Заповед № 81/28.07.2023 г. на Директор на РИОСВ била издадена без правно основание по НОРИПДУКИ и АПК, с цитирано постъпило искане, каквото с такъв номер не било налично. Не били спазени разпоредбите на чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 25, ал. 1 и ал. 4-ал. 7 от НОРИПДУКИ, като лицето, срещу което е образувано производството не било изслушано от Комисията по проверката /решение по адм. дело № 16862/2013 г., VII отд. на ВАС/, съответно - не било обективирано в протокол от проведено заседание на Комисията. Направено е заключение, че лицето Д. Д. е в разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 14.07.2023 г. до 15.08.2023 г., което възпрепятствало участието му в производството. В случая административният орган не бил доказал факта на уведомяване и изслушване на проверяваното лице, както и на предоставяне на възможност същото да изрази становище. Не била дадена и възможност да се ангажира адвокатска защита по време на проверката, нито на 16.08.2023 г., нито след това, с цел реализиране правото на защита. Незаконосъобразно била изготвена с Протокол № 4/11.08.2023 г. Покана изх. № от 14.08.2023г., като същата се появява по делото с дата 14.08.2023 г., не била връчена на лицето, до което се отнася, недоведена била по съдържание до знанието му, липсвали подписи на длъжностни лица, които са я връчили, липсвала дата на удостоверяване на извършен отказ лицето да подпише. Не ставало ясно как Комисията се е мотивирала да изготви покана до Д. Д. на 11.08.2023 г. за образувано производство срещу нея по НОРИПДУКИ, като същата все още се е намирала в отпуск по болничен, а в предходните протоколи Комисията била констатирала, че не може да й се предостави възможност за запознаване поради отсъствието й. Изготвеното Становище на Комисията от 29.08.2023 г. било неправилно и противоречиво, доколкото се искало удължаване на срока фиктивно за извършване на проверка срещу Ж. К.. Не бил изготвен протокол за случилото си на 16.08.2023 г., като присъствалите двама членове на Комисията - Настева и К. не били удостоверили с подписа си по никакъв начин действията си на тази дата, както и тези на Д., което правило недопустимо подобно описание едва на етап изготвяне на становище на комисията. В становището нямало фактически констатации, а бланкетно били копирани констатации от Доклада от 06.02.2023 г. на Инспектората и Вътрешен доклад от 10.02.2023 г. Не било обсъдено, че 7-те броя заповед и 1 брой трудов договор, 5 от тях са съгласувани от Д. Д. в качеството й на гл. юрисконсулт, от Р. С., в качеството й на директор на дирекция АФПД, и изготвени от Н. Н., и З бр. са съгласувани от Д. Д., в качеството й на директор на дирекция АФПД, от Р. С., в качеството гл. счетоводител, и изготвени от Н. Н.. Не бил обсъден и фактът, Р. С. противозаконно, чрез злоупотреба със служебно положение и незаконен пробив в информационната система на институцията, се е сдобила с Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., съдържащ се в компютъра на Д., за което деяние било проведено производство от Инспекторат на МОСВ /Доклад от 21.04.2023 г. с установени нарушения на трудовата дисциплина/. Не били събрани и обсъждани относими доказателства от проведено дисциплинарно производство срещу Д. по описаните в оспорения акт заповеди. Комисията била игнорирала конкретни факти, като не била извършила пълен и всестранен анализ на доказателствата, а оценила отделни от тях едностранно, водещо до липса на обективност и безпристрастност в работата на комисията. Оспорената заповед била издадена в противоречие с материалния закон. Липсвали кумулативно изискуемите по чл. 52 ЗПКОНПИ три материално правни предпоставки за установяване конфликт на интереси. С участието на жалбоподателя като един от трима служители в „съгласуване” на подписани и изведени от директор на институцията заповеди, ненаправен самоотвод на 08.02.2023 г. или изготвен от двама служители Вътрешен доклад на 10.02.2023 г. не се установявал личен частен интерес по смисъла на ЗКОНПИ. С изготвянето на Вътрешен доклад от 10.02.2023 г. по резолюция на директор на институцията Д. е изпълнявала служебно текущо задължение, възложено от ръководител. Констатациите, описани във Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., само потвърждавали или отричали вече установени факти от Инспектората на МОСВ, като в доклада на последния се споменавало името на Н. Н., гл. експерт „ЧР“, който извършвал подбор на персонал и участвал при събирането и окомплектоването на документите на кандидати за работа в РИОСВ, изцяло самостоятелно провеждал процедурите и изготвял заповедите за назначаване или освобождаване. Предвид това лицата Р. С. и Д. Д., макар й съгласували процесните заповеди, не били упоменати нито в Доклад от 06.02.2023 г. на Инспектората, нито във Вътрешния доклад от 10.02.2023 г., тъй като последните нямали правомощия и не участвали в подбор на персонал и преглед на документи на кандидати за работа. Не се установявала и твърдяната от органа облага във вид на обещание за избягване на отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие за Д.. Заповедите, които били съгласувани от Д. Д., от Р. С. и от Н. Н. за назначаване на служители, не представлявали посоченото в закона обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, тъй като същите не предопределяли съдържанието на Вътрешния доклад относно вида и размера на евентуални дисциплинарни наказания. Тежестта за доказване на вероятност да съществува частен интерес принадлежала на органа. Вътрешният доклад от 10.02.2023 г. не се свързвал с неблагоприятни правни последици и негативно засягане на правната сфера, имал информационен характер, предназначен само за Директора на РИОСВ с ниво на класификация TLP-RED, като Директорът бил решаващият орган и негова била преценката дали, кога и срещу кого да има последващи действия, предпоставени от препоръките в Доклад на Инспектората, а не от Вътрешния доклад, който е използван за собствени нужди от Директора по изготвяне на възражение срещу Доклада на Инспектората. Не се установявала и причинната връзка между действията на Д. Д. и частния интерес от тези действия. Жалбоподателят не бил упражнил властта си в собствен интерес, респ. в интерес на други свързани лица. Отсъствието на интерес водило до несъставомерност на нарушенията по чл. 58 ЗПКОНПИ. Не било доказано нарушение, извършено от Д. Д., Р. С. или Н. Н., нито бил доказан конфликт на интереси. По длъжностна характеристика жалбоподателят имал пряко задължение да оказва правна помощ на директора. Отделно, Д. нито била имала властническо правомощие, нито е съществувала възможност да избегне неблагоприятно събитие за себе си. Не била приложената разпоредбата на чл. 25 и чл. 29 от Вътрешните правила, като не бил даден отговор на въпросите: притежава ли проверяваният към момента на възникване на частен интерес и към момента на започване на проверката качеството задължено лице по ЗПКОНПИ; същността на осъществените служебни действия или бездействия; налице ли е частен интерес, който да води до облага; в чия полза би възникнала облагата - на задълженото лице или на свързаните с него лица; съставляват ли осъществените служебни действия елемент от служебните задължения или правомощия на лицето и др. Не били спазени принципите по чл. 4 и чл. 7 от АПК. Не се доказвала и възможността жалбоподателят да е искал да избегне неблагоприятно събитие предвид факта, че по-рано било проведено дисциплинарно производство по същия предмет. По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно – същата да бъде отменена. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Директор на РИОСВ – Хасково, редовно призован, се явява лично и се представлява. Оспорва изложеното в жалбата, вкл. и твърденията, че заповедта била нищожна и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото доказателства изцяло се потвърждавали трите кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 52 ЗПКОНПИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия. По съществото на спора са изложени подробни съображения в писмен отговор от 10.11.2023 г. и писмена защита от 26.04.2024 г. Оспорва твърденията за нищожност на акта. Твърди, че няма изискване в комисията, която е назначена за установяване на конфликт на интереси, да участва служител с юридическо образование. Позовава се на чл. 23, ал. 3 НОРИПДУКИ относно участието на резервен член. Нямало как да се свиква и да провежда заседание на комисия от трима членове, двама от които имат частен интерес и подават искане за самоотвод до органа по назначаване, и един - лице, срещу което има подаден сигнал за конфликт на интереси. Не се споделя доводът, че нищожността на заповедта, с която била назначена Комисията, обуславяла нищожността на заповедта, която се оспорва в случая. Производството било образувано по сигнал срещу Д. Ж. Д., която безспорно към този момент е служител в РИОСВ – Хасково, към който момент и орган по назначаването е Директорът на РИОСВ, следователно – не се следвало прекратяване на производството поради прекратяване на служебното правоотношение на първата на 16.08.2023 г. Не били налице твърдяните съществени процесуални нарушения, вкл. относно провеждане на заседание на Комисията, на което да се направят самоотводи и отводи и решение на комисията, тъй като съгласно чл. 22 НОРИПДУКИ производството започвало със заповед на органа по назначаването. По отношение на твърдението, че протоколите от заседанията на Комисията не били по утвърдения образец, се посочва, че същият не е приложен към Вътрешните правила, публикувани на уеб сайта на РИОСВ - Хасково и достъпни за запознаване на служителите с тях във вътрешната мрежа, което се потвърждавало от показанията на св. С. и св. Н. като членове на първоначално назначената комисия. Акцентира се, че при започване на първото от заседанията на Комисията членовете й най-напред подписали декларации за липса на конфликт на интереса, за всяко едно заседание се води протокол, в който подробно били описани предприетите действия от членовете на Комисията /общо пет/, като протоколите били приети като писмени доказателства в съдебното производство. Несъстоятелни били възраженията, че към 11.07.2023 г., когато все още била в служебно правоотношение, Д. Д. не била уведомена, както за започнатото срещу нея производство, така и за заличаването й като член на Комисията, тъй като същата е била в продължителен отпуск за временна неработоспособност от 14.07.2023 г. до 15.08.2023 г., както и, че не можело да се иска удължаване на срока за работата на Комисията. Налице било смесване на производствата по ЗДСл и по ЗПКОНПИ. Оспорва се твърдението, че лицето не е било уведомено за образуваното срещу него производство и не било запознато със събраните доказателства, тъй като това се дължало на неговото преднамерено поведение /вж. свидетелските показания на Настева и К./, като нещо повече, лицето било подало възражение в същия ден с обективиран отказ да му бъде връчена покана, удостоверен с подписите на служители на РИОСВ. Установявали се трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, а именно: лице, заемащо висша публична длъжност /РИОСВ - Хасково е териториално звено на орган на изпълнителната власт, чийто служител е била Д. Д., заемаща ръководна длъжност в администрацията като Директор на Дирекция АФПД/, наличие на негов частен интерес, изразяващ се в това, че Д., в качеството си на гл. юрисконсулт и директор дирекция АФПД, носи отговорност за описаните в доклада на Инспектората нарушения, но се е опитала да избегне образуването на дисциплинарно производство срещу нея, като не си е направила самоотвод, а е изготвила т. нар. Вътрешен доклад по начин, който не сочи нейната вина по отношение на констатираните с Доклада на Инспектората нарушения, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията й по служба. Акцентира, че Д. е съгласувала заповедта за назначаване на Ж. К., издадена преди изтичането на 10-дневния срок за подаване на възражения от кандидатите, които не са класирани на първо място, не си е направила самоотвод по изпълнението на възложената й задача относно установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки в Доклада на Инспектората от 08.02.2023 г., изготвила е Вътрешен доклад по начин, по който в съдържанието му изобщо липсвала информация за нейните действия по съгласуване без забележки и коментар на описаните в Доклада на Инспектората документи /7 бр. заповеди и трудов договор/, за които било констатирано, че са изготвени в нарушение на законовите изисквания, както и на задълженията и отговорностите й според длъжностните й характеристики от 06.07.2020 г. и 04.08.2022 г. Наличието на частен интерес се доказвал и от обстоятелството, че се предлага и е образувано дисциплинарно производство единствено срещу служителя, заемащ длъжността главен експерт „Човешки ресурси” - Н. Н., потвърдено от писмените доказателства по делото и от показанията на св. К.. Опровергани били показанията на св. Пачеманова относно това, че докладът бил само с „информативен характер“, тъй като върху същия била поставена резолюция „Одобрявам. Да се предприемат необходимите действия по дисциплинарно производство”, което категорично изключвало твърдения информативен характер. Производството по установяване конфликт на интереси нямало сходен характер с дисциплинарното производство, поради което и не следвало да се прави цялостна преценка на поведението на държавния служител. Оспореният акт бил издаден законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по списък.

Въз основа на твърденията на страните и събрания по делото писмен доказателствен материал А. съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

1. Производството по реда на чл. 18, ал. 1 от НОРИПДУКИ е образувано по повод постъпил сигнал в РИОСВ – Хасково на 11.07.2023 г. срещу Д. Ж. Д., на длъжност „директор на дирекция“ „Административни, финансови и правни дейности“ /АФПД/, с данни за конфликт на интереси. Изложени са твърдения за извършени от същата и Ж. К. нарушения относно изготвяне на Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., съдържащ предложение за образуване на дисциплинарно производство по постъпил доклад от Инспектората на МОСВ от 09.06.2023 г. за извършена извънпланова проверка на РИОСВ – Хасково. Твърдяло се, че Д. е участвала в дейностите, свързани с провеждането на конкурсни процедури, за които в доклада било категорично установено нарушение на ЗДСл и НПКПМДС /л. 189/.

2. Със заповед № 74/29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Хасково е назначена комисия в състав - Р. П. С. /Директор на Дирекция АФПД/, Н. Т. Н. /главен експерт „Човешки ресурси“ в Дирекция АФПД/, Д. Ж. Д. /старши юрисконсулт в Дирекция АФПД/, и резервен член – М. Д. К. /Директор на Дирекция КОС/, утвърждават се Вътрешните правила за организацията, реда за извършване на проверки и воденето на регистър на декларациите по чл. 35, ал. 1 ЗПКОНПИ и за установяване на конфликт на интереси в РИОСВ – Хасково /Вътрешните правила; л. 38-41/ и образец на протокол от проверка на комисията /л. 188/.

Член от назначената със заповед № 74/29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Хасково комисия – Н. Т. Н. е направила самоотвод на 11.07.2023 г., приет като основателен от Директора на РИОСВ – Хасково /видно от резолюция, л. 186/.

Член от назначената със заповед № 74/29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Хасково комисия – Р. П. С. е направила самоотвод на 11.07.2023 г., приет като основателен от Директора на РИОСВ – Хасково /видно от резолюция, л. 187/.

Със Заповед № 78/11.07.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково е назначена Комисия в състав – М. Д. К., Л. Г. Н. и С. И. К., резервен член – Н. Н., която да се запознае със сигнала за конфликт на интереси и да изготви становище налице ли е такъв в срок до 27.07.2023 г. /л. 185/.

Със Заповед № 81/28.07.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково предвид обема на събраните писмени доказателства и поради отсъствието на Д. Ж. Д. /временна неработоспособност съгласно болничен лист от 14.07.2023 г. до 15.08.2023 г. – л. 151/ по искане на членовете на Комисията, в резултат на взето по време на заседание решение /л. 93-94/, срокът за приключване на проверката и изготвяне на становище бил удължен до 29.08.2023 г., вкл. /л. 92/.

Изготвена била покана за изслушване на лицето на 24.08.2023 г. /л. 73-74/. Същото обаче се явило на 16.08.2023 г. за подписване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато било поканено от членовете на комисията Л. Н. и С. К. за среща в заседателната зала в сградата на РИОСВ – Хасково.

На срещата Д. била уведомена устно за образуваното производство за установяване на конфликт на интереси и й била представена покана с опис на всички събрани в хода на проверката писмени доказателства, вкл. и папка, съдържаща тези доказателства. Д. прочела поканата, написала възражение за неспазване на процедурата по връчването й /л. 72/ и отказала да удостовери с подписа си получаването на поканата и запознаване със събраните писмени доказателства. Отказът бил удостоверен с подписите на свидетелите П. Д. и Н. Н. – служители на РИОСВ – Хасково /л. 73/.

На 24.08.2023 г. Д. Д. не се явила за изслушване, нито била представила допълнителни възражения или доказателства /протокол; л. 71/.

3. От служителите М. Д. К. – Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, Л. Г. Н. – главен експерт в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, С. И. К. – главен експерт в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ е изготвено становище по проверката и е установен конфликт на интереси от лицето Д. Ж. Д. /л. 66-70/, като становището е представено на Директора на РИОСВ – Хасково на 29.08.2023 г. ведно със събраните в производството писмени доказателства /л. 65/.

3.1. Видно от становището, в Доклада на Инспектората били описани следните нарушения /л. 111-147/:

• съгласуване от страна на Д. Д., главен юрисконсулт, на заповед от 21.01.2022 г. за назначаване на С. С. /за първи път/ за държавен служител на длъжност младши експерт до завръщане на титуляря, заемащ длъжност старши експерт, без същият да притежава изискваща се по КДА една година професионален опит или V младши ранг /л. 178, т. 2 на стр. 60 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., главен юрисконсулт, на заповед от 23.05.2022 г. за назначаване на С. Т. /за първи път, с ранг V младши/ за държавен служител на длъжност младши експерт до завръщане на титуляря, заемащ длъжност старши експерт, без същият да притежава изискваща се по КДА една година професионален опит или IV младши ранг /л. 177, т. 3 на стр. 60 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., главен юрисконсулт, на заповед от 20.04.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на М. П. в срока за изпитване, като било посочено, че притежава ранг V младши /л. 176; т. 4 на стр. 60-61 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., директор на дирекция АФПД, на заповед от 12.09.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. К. по взаимно съгласие в срока за изпитване, като било посочено, че притежава ранг V младши /л. 174; т. 5 на стр. 61 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., главен юрисконсулт, на трудов договор от 08.06.2022 г. с М. Д. на длъжност старши специалист в дирекция АФПД без наличие на една година професионален опит в областта на административното обслужване /л. 88, т. 6 на стр. 61 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., главен юрисконсулт, на заповед от 20.04.2022 г. за назначаване на М. П. за държавен служител на длъжност младши експерт преди изтичането на срока за подаване на възражения от кандидатите, които не са класирани на първо място /л. 175, т. 8 на стр. 61 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., директор на дирекция АФПД, на заповед от 12.09.2022 г. за назначаване на Ж. К. за държавен служител на длъжност юрисконсулт в дирекция АФПД преди изтичането на срока за подаване на възражения от кандидатите, които не са класирани на първо място /л. 173, т. 8 на стр. 61 от Доклада/;

• съгласуване от страна на Д. Д., директор на дирекция АФПД, на заповед от 20.07.2022 г. /л. 171-172/, с която се определя комисия със задача: да проведе конкурсна процедура за обявено свободно място – началник отдел „Превантивна дейност, биологично разнообразие, защитени зони и територии“, като членове на комисията били Ж. К. и М. П., които не притежавали професионална квалификация и опит /т. 9 на стр. 61 от Доклада/;

3.2. Видно от становището, бил изготвен Вътрешен доклад от Д. Д. и Ж. К. /л. 95-111/, в който се установяват нарушения:

• рекапитулация на длъжностно разписание в сила от 11.07.2022 г., неподписано от служител, отговарящ за човешките ресурси и ръководител на финансово ниво;

• за назначаване на С. С. със заповед от 21.01.2022 г.;

• липса на разработени длъжностни характеристики;

• за назначаване на С. Т. със заповед от 23.05.2022 г.;

• за назначаване на М. П. със заповед от 23.02.2022 г.;

• за назначаване на Ж. К. със заповед от 25.05.2022 г. - за сключване на трудов договор от 08.06.2022 г. с М. Д.. С Вътрешния доклад бил направен извод за системно и продължително неизпълнение на преките задължения от страна на Н. Н., главен експерт „Човешки ресурси“ в Дирекция АФПД, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗДСл, като е отправено предложение до Директора на РИОСВ – Хасково да започне дисциплинарно производство.

В становището е посочено, че в изготвения Вътрешен доклад Д. Д. и Ж. К. не са разгледали нарушенията, установени при издаването на заповед от 21.01.2022 г., заповед от 23.05.2022 г., заповед от 20.04.2022 г., заповеди от 12.09.2022 г., на трудов договор от 08.06.2022 г., заповед от 20.04.2022 г., заповед от 20.07.2022 г. 3.3. В становището се твърди, че всички цитирани заповеди и трудов договор са съгласувани от Д. Д. в нарушение на законовите изисквания въпреки задължението й по длъжностна характеристика да контролира законосъобразното изготвяне на актове по трудово и служебно правоотношение, както и допълнителните споразумения и заповеди към тях. Не било споменато, че в качеството й на Директора на Дирекция АФПД не е разработила длъжностни характеристики на заетите и свободни длъжности от длъжностното разписание на ръководената от нея дирекция /т. 11 от Доклада/.

3.4. Обсъдени са задълженията на Д. Д. като главен юрисконсулт съгласно длъжностната й характеристика от 06.07.2020 г. /оказва правна помощ за законосъобразното осъществяване правомощията на служителите и Директора на РИОСВ – Хасково, оказване на правна помощ на Директора и експертите на РИОСВ – Хасково за законосъобразното изпълнение на възложените им функции и задължения, дава задължително мнение за законосъобразността на заповедите и други вътрешноведомствени актове, контролира законосъобразното изготвяне на актове по трудово и служебно правоотношение, както допълнителните споразумения и заповеди към тях, следи за законовото провеждане на конкурсите за назначаване на държавни служители, л. 155-158/ и на Директор на Дирекция АФПД съгласно длъжностната й характеристика от 04.08.2022 г. /контрол за законосъобразност на изготвени проекти на договори, разпоредителни документи и други актове и документи, свързани с дейността на РИОСВ – Хасково; следи за законосъобразното провеждане на конкурсите за назначаване на държавни служители в РИОСВ – Хасково по реда на ЗДСл, и подбори по КТ; съгласуване на изготвените заповеди за назначаване на държавните служители, трудовите договори на работещите по трудово правоотношение, заповедите за освобождаване и пенсиониране на служителите – л. 152-154/.

Във връзка с тези правомощия и задължения по служба Директорът на РИОСВ – Хасково Н. П. назначила на 08.02.2023 г. комисия в състав Д. Д. и Ж. К., които да изготвят мотивиран доклад TLP – RED по установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки в Доклада от Инспектората на МОСВ /т. 1 – т. 10; л. 111/. С т. 10 от Препоръките на Доклада на Инспектората на МОСВ Директорът на РИОСВ – Хасково следвало да предприеме мерки за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителите, допуснали нарушенията, описани в Доклада.

Твърди се, че според доклада Д. Д., в качеството й на юрисконсулт и директор на Дирекция АФПД, е съгласувала заповед от 21.01.2022 г., заповед от 23.05.2022 г., заповед от 20.04.2022 г., заповеди от 12.09.2022 г., трудов договор от 08.06.2022 г., заповед от 20.04.2022 г., заповед от 20.07.2022 г., като не е изпълнила задълженията и отговорностите си по длъжностни характеристики – основание за образуване на дисциплинарно производство по чл. 93, ал. 1 ЗДСл.

3.5. Избягването на дисциплинарно производство за Д. Д. отговаряло на определението за облага по чл. 54 ЗПКОНПИ /избягване на отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие/, бил и налице частен интерес, който можел да повлияе /и е повлиял/ върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията й по служба – да изготви мотивиран доклад по установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки в Доклада на Инспектората на МОСВ.

3.6. След запознаване с Доклада на Инспектората на МОСВ от 06.02.2023 г. Д. Д. била длъжна да си направи незабавно самоотвод по изпълнение на задачата - да изготви мотивиран доклад TLP – RED по установените нарушения и изпълнение на дадените по т. 1 – т. 10 препоръки в Доклада от Инспектората на МОСВ, като посочи и частния си интерес /чл. 63, ал. 1 ЗКПОНПИ/.

В нарушение на чл. 54, предл. последно от ЗКПОНПИ с цел избягване на дисциплинарна отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие за себе си Д. Д. била изготвила Вътрешния доклад /08.02.2023 г. – 10.02.2023 г./, в който изобщо липсвала информация, че тя е съгласувала без забележки и коментар 7 броя заповеди и 1 трудов договор, изготвени в нарушение на законовите изисквания и задълженията й по длъжностни характеристики от 06.07.2020 г. и 04.08.2022 г. Същата предлагала да се проведе дисциплинарно производство само срещу служителя, заемащ длъжността „главен експерт“ „Човешки ресурси“, въпреки че самата тя е следвало да контролира законосъобразното изготвяне на актове по трудово и служебно правоотношение и провеждане на конкурсите за назначаване на държавни служители в РИОСВ – Хасково.

Започнало е дисциплинарно производство срещу Н. Н., което не било завършило поради освобождаването на Н. П. от длъжността Директор на РИОСВ – Хасково.

3.7. Въз основа на горното по отношение на Д. Д. К. е установила конфликт на интереси и е мотивирала извода си, че са налице основания за предприемане на предвидените за това действия.

4. Въз основа на горното със Заповед № 90/08.09.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково:

• е установен конфликт на интереси по отношение на Д. Ж. Д. като Директор на Дирекция АФПД в РИОСВ – Хасково и лице, по отношение на което се прилагат разпоредбите на ЗПКОНПИ /§ 2, ал. 1, т. 1 ДР с. з./ за това, че за периода от 08.02.2023 г. до 10.02.2023 г. в нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗПКОНПИ не е уведомила органа по назначаването си за наличието на частен интерес и не си е направила самоотвод от възложената й с резолюция на директора на РИОСВ – Хасково задача: Да изготви мотивиран доклад TLP – RED по установените нарушения и изпълнение на дадените по т. 1 – т. 10 препоръки в Доклада от Инспектората на МОСВ от 06.02.2023 г., както и в изпълнение на правомощията си и задълженията си по служба е изготвила Вътрешен доклад от 10.02.2023 г. в свой частен интерес, така че да избегне отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие за себе си – нарушение на чл. 58, изр. Второ, предл. Второ във връзка с чл. 54, предл. Последно от ЗПКОНПИ;

• и на същото лице е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ.

Заповедта е връчена на 19.09.2023 г. /л. 58/.

По делото са събрани следните писмени доказателства – заповед от 16.08.2023 г. на директора на РИОСВ – Хасково, видно от която считано от същата дата е прекратено служебното правоотношение с лицето Д. Ж. Д. /л. 207/; Вътрешни правила по прилагането на ЗПКОНПИ за администрацията на КПКОНПИ /л. 229-236, които съдът не кредитира като относими за разрешаване на конкретния правен спор, вкл. и доколкото те са приложими за администрацията на КПКОНПИ, а не за която и да е друга администрация, независимо от основанието на което са издадени/; страници 9 и 10 от Вътрешните правила /приложение № 1 към чл. 20, ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 22 от Вътрешните правила – л. 248-249/; Становище от Н. П. във връзка с Доклада на Инспектората на МОСВ и последващи събития в РИОСВ – Хасково /л. 291-299/ и други.

Изслушани са свидетелските показания на Р. П. С., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал, с изключение на частта относно изясняване на факта кое лице е подало сигнала, по повод на който е образувано административното производство по установяване конфликт на интереси. Същата била член на Комисия за установяване на конфликт на интереси съгласно заповед от 2018 г., като се е запознала с Вътрешните правила и е подписала съответните декларации. През юли месец е разбрала за сигнала за конфликт на интереси срещу Д. Д. – служител в РИОСВ, от г-жа В., Директор на РИОСВ – Хасково. Сигналът бил във връзка с изготвен от Д. В. доклад и от Ж. К. по повод Доклад на Инспектората от февруари месец относно дейността на РИОСВ – Хасково. Заседание на комисията от заповедта 2018 г. не била свикано, като си била дала отвод. Твърди, че членовете на Комисията не са компетентни да освобождават член от нея, а самоотводът, който свидетелят е дал, не е бил разгледан от Комисията от 2018 г. Самоотводът бил представен и приет от Директора на РИОСВ, който не участвал в работата на Комисията. Твърди, че в сигнала пишело, че Д. Д., директор на Дирекция АФПД, и Ж. К., юрисконсулт в РИОСВ – Хасково, са изготвили Вътрешен доклад по Доклад на Инспектората от извършена проверка през края на 2022 г., началото на 2023 г., касаещ извършени нарушения, освен от Директора тогава на РИОСВ – Хасково Н. П., и от служители, вкл. и на жалбоподателя, по отношение на които имало предложение да се потърси дисциплинарна отговорност. Свидетелят /главен счетоводител към юли 2023 г./ бил запознат с Вътрешния доклад, тъй като срещу него бил подаден сигнал от Д. за неправомерно достъпване на доклада и трябвало да дава обяснения. С. участвала в съгласуването на заповедите за назначаване или освобождаване на държавни служители по отношение на финансовата част /размер на работните заплати/, дали е спазено утвърденото щатно разписание, но не била установила никакви несъответствие. М. К., която е изпълнявала длъжността директор на РИОСВ – Хасково, е отправила покана до свидетеля за даване на обяснения относно съгласуването на заповедите, но не и било наложено наказание. Според свидетелят Д. Д. е в конфликт на интереси, защото е изготвила Вътрешен доклад по Доклад на Инспектората, по който би трябвало да дава обяснения като засегната от него. Твърди, че имало указания да се образува дисциплинарно производство срещу четирима служители – Н. Н., Б. П., Т. И. и Д. П.. Свидетелят не знае дали Директорът на РИОСВ – Хасково е говорил с друг член от Комисията, нито дали Д. била уведомена за сигнала.

Изслушани са свидетелските показания на Н. Т. Н., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Същата заемала длъжността главен експерт „Човешки ресурси“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ и била член на Комисията съгласно заповедта от 2018 г., към която нямало приложения, заедно с Д. Д. /с юридическо образование/, Р. С. и М. К. /резервен член/. Свидетелят обяснява, че като член на Комисията бил извикан от Директора на РИОСВ – Хасково и уведомен за постъпил сигнал срещу Д. за установяване на конфликт на интереси. След изчитане на сигнала, подал самоотвод до Директора на РИОСВ - Хасково, тъй като в сигнала се споменавал Доклад на Инспектората на МОСВ на база извършена извънредна проверка, която обхващала дейността на Дирекция „АФПД“, без да е свикано заседание на комисията. Като главен експерт „Човешки ресурси“ свидетелят изготвял проекти на заповеди по назначаване и прекратяване на правоотношения в проверявания период, като заедно с Р. С. уведомили г-жа П. за проблеми с назначаването на С. С., който не отговарял на класификатора на длъжностите и изискванията за една година професионален опит. Същата ги информирала, че след като не отговарял за „старши експерт“ да бъде назначен на длъжност „младши експерт“, след което бил назначен. С Д. Д. не била обсъдила пропуските, но допълва, че не била получила и някакви възражения по конкретната заповед. Срещу свидетеля било образувано дисциплинарно производство, приключило без дисциплинарно наказание. Същият предоставял документи на Директора на РИОСВ – Хасково във връзка с образуваното производство по установяване на конфликт на интереси.

Изслушани са свидетелските показания на Н. П. П., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят обяснява, че през декември 2022 г. била назначена проверка от Инспектората на МОСВ, който излязъл с Доклад през месец февруари 2023 г. Тогава свидетелят като Директор на РИОСВ – Хасково се запознал с Доклада, касаещ нарушения от началото на назначаването му на длъжността - ноември 2021 г. След изчитане на доклада решил, че Директорът Дирекция „Административно-правно обслужване“ и юрисконсултът на РИОСВ следва да дадат становище/мнение, въз основа на които да подаде възражение до по-горна институция - до Инспектората на Министерски съвет и до Президента на Република България. Твърди, че не било необходимо Д. Д. да се дава отвод, тъй като Директорът на РИОСВ взима решения напълно самостоятелно, но с подпомагане от служителите на Инспекцията с ръководни експертни функции. Свидетелят уточнява, че се е водил от Правилника за дейността на РИОСВ и длъжностната си характеристика, за да вземе информирано решение, като така действал и при други ситуации с други служители. В случая поставил резолюция кои лица следва да изготвят становище, като напълно осъзнавал, че тяхното действие е с абсолютно информативен характер. След получаването на Вътрешния доклад пуснал писма към Инспектората на Министерски съвет и към Президентството на Република България. Посочва, че в самия Доклад на Инспектората имало препоръки за последващи действия към конкретни лица, на които да потърси дисциплинарна отговорност. Започнали били изслушвания, но не успяла да ги изпълни, тъй като била освободена от длъжност. Сочи, че е смятала да потърси отговорност на директорите на дирекции, каквито били Д. Д. и Р. С.. Уточнява, че от 23.02.2023 г. не заема вече длъжността и разполага с личен електронен подпис.

Изслушани са свидетелските показания на М. Д. К., на длъжност Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. От седми месец 2023 г. била член на Комисия за установяване на конфликт на интереси, в състава на която нямало лице с юридическо образование. Твърди, че имало много заседания на Комисията, които се провеждали предимно в стаята на колежките й С. и Л.. За заседанията се съставяли и подписвали протоколи, описани в становището. Не била сигурна дали тези протоколи са завеждани в деловодната система на РИОСВ. Д. Д. била в отпуск и едва, когато е дошла да подписва прекратяването на отношенията с РИОСВ, й била връчена поканата. Колежките й, тъй като свидетелят бил в отпуск, ѝ разказали, че ѝ е дадена пълна възможност да се запознае с папката с документи, но тя отказала, удостоверено с двама свидетели. Не бил направен опит, въпреки че отсъствала дългосрочно, да получи уведомление, че срещу нея се води производство. Свидетелят, в качеството му на изпълняващ длъжността Директор на РИОСВ, е образувал дисциплинарни производства срещу Р. С. и Д. Д. предвид Доклада на Инспектората, като уточнява, че предишният директор г-жа П. била образувала производства срещу четири колежки - три от „Превантивна дейност“ и две срещу Н. Н.. Допълва, че нито едно от образуваните производства срещу Р. С., Д. Д. и Н. Н. не било приключило с дисциплинарно наказание, тъй като приключил конкурсът и назначили нов директор. С. Д. била образувала дисциплинарно производство, защото съгласно Доклада на Инспектората на Министерството, заповедите били съгласувани от нея, в качеството ѝ на юрисконсулт или на Директор на Дирекция, а в длъжностните характеристики било изрично написано, че тя трябва да контролира законосъобразността на тези актове, да подпомага законосъобразното им изготвяне. Дисциплинарното производство не било приключило, тъй като била в болничен, а трябвало да бъде изслушана. Като член на комисията за установяване на конфликт на интереси посочва, че са обсъждали образуваното дисциплинарно производство срещу Д., която с доклада си изцяло е пренебрегнала своето съучастие в издаването на процесните заповеди, а е започнато дисциплинарно производство срещу Н. Н., която не решавала кой да бъде назначен, а изпълнявала нареденото й от директора Н. П.. По отношение на Р. С., изпълняваща длъжност началник на отдел на дирекция към датата на съгласуване на заповедите, съответно директор на дирекция, ги е съгласувало само за финансовата част.

Изслушани са свидетелските показания на С. И. К., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Същата била член на Комисията по установяване конфликт на интереси, на която заседанията били провеждани на работното им място, в помещението, в което работят с Л. Н.. Там били разглеждани всички документи и изготвяни протоколите. Въз основа на всичко представено по преписката, въпреки че сигналът се отнасял и за Ж. К., било установено, че производството може да се води само срещу г-жа Д Д.. Последната не била уведомена за сигнала срещу нея, постъпил на 11.07.2023 г. Едва на 16.08.2023 г. същата се явила в сградата на РИОСВ за прекратяване на нейните служебни взаимоотношения, като след приключване на цялата процедура, заедно с Л. Н. я поканили в заседателната зала. До този момент не били правили опит да я поканят, тъй като се намирала в продължителен отпуск по болничен до 15.08., вкл., и били взели решение да не бъде обезпокоявана. Свидетелят твърди, че поканата била заведена в деловодната система към дата 14.08. След като Д. Д. се явила в РИОСВ, била запозната с образуваното срещу нея производство, реагирала емоционално, вкл. и относно неяснотата кой е подател на сигнала. Подадена й била поканата с опис на всички документи, по които е работила Комисията, вкл. и с посочена дата, на която следва да се яви за даване на устни обяснения, посочено й било правото на адвокатска защита и възможността да поиска да бъдат събрани нови доказателства. Д. взела поканата, но решила да си тръгва, без да я дочете докрай, като те я предупредили, че ще удостоверят отказа с двама независими свидетели. След това тя написала възражение, което да бъде заведено в деловодната система и копие от което да й бъде връчено. Свидетелят отбелязва, че през цялото време поканата била в нейно държане, вероятно успяла да я прочете, но не пожелала да се запознае със събраните в производството документи. Протокол за връчване на поканата не бил съставен, но имало свидетели, които са удостоверили отказа да я подпише, въпреки че според свидетелят Д. имала абсолютно пълен достъп до нея. К. нямала достъп до дисциплинарното производство, образувано срещу Д.. Уточнява, че е запозната със съдържанието на Доклада от Инспектората в частта, която е относима към работата на Дирекция „Административно-правно обслужване“ със заключенията и препоръките, които са направени, със съдържанието на изготвения Вътрешен доклад и документите, предоставени в хода на производството, вкл. и длъжностните характеристики относно служебните задължения, които г-жа Д. имала. Към поканата имало документи, подредени под опис в самостоятелна папка, която била до членовете на комисията, тъй като Д. не пожелала по никакъв начин да се запознае с документите.

Изслушани са свидетелските показания на Л. Г. Н., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Разказва, че същата била член на Комисията за установяване на конфликт на интереси, като била запозната със заповедите на директора във връзка с получен сигнал за явен конфликт на интереси, след което попълнила декларации за липса на конфликт на интереси. Допълва, че всяко заседание на Комисията било протоколирано, надлежно заведено в деловодната система, като цялото производство било подробно описано в становището, изготвено от Комисията. Твърди, че Д. Д. била уведомена с Покана за образуваното срещу нея производство, която е изготвена от Комисията в деня, в който тя дошла в РИОСВ да подпише заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Поканена била в залата на петия етаж за връчване на поканата, с която я уведомявали, че срещу нея е започнало производство, като едновременно й предоставили папка с документи, хронологично подредени. Преди 16.08 не били правили опити да й връчат поканата, защото била в отпуск по болест, болничен. Не били протоколирали срещата за получаване на поканата, тъй като тя отказала да удостовери връчването й с подпис. Реагирала емоционално, че отказват да бъде разкрита самоличността на сигналоподателя. Предупредили я, че отказът ѝ ще бъде удостоверен с подписите на двама свидетели, след което тя написала възражение, заведено в деловодната система и копие от което й било дадено, като през цялото време поканата била в нея. Свидетелят възприел, че Д. била запозната със съдържанието на поканата. Отказът, удостоверен с подписи на двама свидетели, бил обективиран в самата покана. В производството били разгледали това, което е описано в Доклада на Инспектората и във Вътрешния доклад, който е изготвила Д., вкл. и длъжностните й характеристики за длъжността „юрисконсулт“ и „директор дирекция“, за да се запознаят с правата и задълженията, които имала. Всички документи били в папка, която била до нея, поставена на масата, но тя отказала да се запознае с тях.

Изслушани са свидетелските показания на Ж. В. К., които съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Същата не била уведомена от РИОСВ, че срещу нея има подаден сигнал за конфликт на интереси, като единствената кореспонденция, която имала с тях, след като бях уволнена от работа, била във връзка с предоставяне на различни документи, необходими във връзка с постъпване на нова работа. Уточнява, че е работила с Д. Д. по изготвяне на Вътрешния доклад, по резолюция на г-жа П., тогава изпълняваща длъжността „Директор на РИОСВ“. След проверка от Инспектората към МОСВ бил изготвен Доклад за множество нарушения в Инспекцията, в който според г-жа П. имало множество пропуски от проверяващите, и поради това същата, за да подаде възражение, възложила на свидетеля и Д. изготвяне на Вътрешен доклад. Твърди, че дисциплинарните производства се образуват от органа по назначаването, а свидетелят и г-жа Д. не разполагали с такива правомощия. Целта на Вътрешния доклад била единствено защита на Инспекцията като институция, но не и да бъде повод за образуване на дисциплинарно производство, въпреки че в Доклада на Инспектората били дадени препоръки за образуване на такова производство. Заявява, че независимо от Вътрешния доклад щяло да има дисциплинарно производство. Свидетелят К. не си спомня в Доклада на Инспектората да не се споменава за извършени нарушения от Д. Д. или Р. С., поради което Вътрешният доклад нямал за цел да се правят нови констатации, а да се даде правно становище по вече направените констатации в Доклада на Инспектората към МОСВ. Допълва, че заедно с Д. не проверявали сами себе си, като не си спомня или поне не е била информирана за образувано срещу нея дисциплинарно производство.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол, в установения по чл. 149, ал. 1 АПК срок.

Разгледана по същество, е НЕ ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав следва да посочи, че е „настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията /обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./, с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ /понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество /загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г./ включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 ДР и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията. Изменения на приложимата в случая Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и установяване на конфликт интереси не са извършвани“ /така вж. Решение по адм. дело № 5264/2023 г. на ВАС, Шесто отд./.

На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на РИОСВ – Хасково /вж. трудов договор от 28.04.2023 г. – л. 36/ съгласно чл. 26, ал. 1 НОРИПДУКИ и чл. 29, ал. 1 от Вътрешните правила. Безспорно жалбоподателят попада в кръга от лица по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./, тъй като е служител на администрацията на орган на изпълнителната власт. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 5, ал. 1 ПУДРИОСВ РИОСВ са административни структури към министъра на околната среда и водите /централен орган на изпълнителната власт, чл. 19, ал. 2, т. 4 и чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за администрацията/, администрация, която подпомага директора на РИОСВ като орган на изпълнителната власт при провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище и извършва дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. По аргумент от § 2, ал. 8 и § 1, т. 10 ДР ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 6, ал. 1, т. 19 от ПУДРИОСВ орган по назначаването на служителите в РИОСВ е нейният директор, вкл. и по отношение на директора на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ /обща администрация/, каквато длъжност е заемала Диляна Д. /чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 5, чл. 9, ал. 2 ПУДРИОСВ/. При това се формира извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената заповед по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, оспореният акт е издаден при спазване на изискуемата писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК, чл. 26, ал. 2 НОРИПДУКИ, чл. 29, ал. 2 от Вътрешните правила/, като в него се съдържат фактическите и правните основания, въз основа на които е формирана волята на органа. Установената от събраните писмени доказателства фактическа обстановка е подведена под релевантния по време, място и лица закон. При това се формира извод, че не е налице основание за отмяна на заповедта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На трето място, съдът дължи преценка спазени ли са процесуалните правила при издаване на оспорения акт и ако са нарушени, съществено ли е това нарушение до степен, че да е ограничено правото на защита на лицето в образуваното срещу него производство по установяване конфликт на интереси.

В случая административното производство е образувано по подаден на 11.07.2023 г. сигнал срещу Д. Д. до органа по назначаването – Директор на РИОСВ – Хасково, съгласно чл. 23 във връзка с чл. 20, ал. 1 от Вътрешните правила и чл. 18, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 НОРИПДУКИ. В него са посочени и конкретни данни за твърдяното нарушение, място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено, като сигналоподателят се позовава на документи, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала. Сигналът е регистриран незабавно в РИОСВ, като са поставени входящ номер и дата. Без значение е дали сигналът е подаден по образеца /вж. Приложение 1 към чл. 20, ал. 1 от Вътрешните правила – л. 249/, тъй като същият има изискуемото съдържание по чл. 20, ал. 2 от Вътрешните правила и чл. 6, ал. 2 НОРИПДУКИ.

Проверката за наличието или за липсата на конфликт на интереси е извършена от комисията от служители по чл. 11, ал. 1, т. 2 НОРИПДУКИ. Първоначално членове на тази Комисия са били Р. С. /директор на дирекция „АФПД“/, Д. Д. /старши юрисконсулт в дирекция „АФПД“/, Н. Н. /главен експерт „Човешки ресурси“ в дирекция „АФПД“, и резервен член М.К. /директор на дирекция „КОС“/ съгласно Заповед № 74/29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Хасково. Впоследствие съгласно чл. 19, ал. 1 Вътрешните правила, чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 НОРИПДУКИ членовете на Комисията Р. С. и Н. Н. са направили самоотвод от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба, а именно – да участват в състава на Комисията, която да разгледа подадения срещу Д. Д. сигнал за установяване конфликт на интереси, доколкото се установи по делото, че първата безспорно има качеството сигналоподател /л. 187/, а спрямо втората са искани обяснения по повод образувано срещу нея дисциплинарно производство именно във връзка с констатациите и препоръките на Доклада на Инспектората на МОСВ. Ирелевантно е обстоятелството дали същите е следвало да подават отвод. Този въпрос, а именно – съществувал ли е за тях в действителност частен интерес, не подлежи на изследване в настоящото производство. Проблем би възникнал, ако за лицата е съществувал частен интерес, но същите не са направили самоотвод, разгледали са сигнала и са провели производството, като са се произнесли при наличие на обосновано съмнение, че това се случило субективно, а не обективно и безпристрастно. По аргумент от горецитираните разпоредби и на основание чл. 17, ал. 2 НОРИПДУКИ се формира извод, че в случай на самоотвод лицето уведомява Директора на РИОСВ, като посочва частният интерес, причина за това, а при липса на отвод, но при данни за частен интерес във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба на служител в съответната администрация органът по назначаването или съответната постоянна комисия са длъжни да направят отвод, като в тази хипотеза са посочени алтернативно лицата, които имат задължението да направят отвод при наличието на предпоставките за това. Неправилно се приема от жалбоподателя, че Директорът на РИОСВ – Хасково не е компетентен да приеме отвода, тъй като той е орган по назначаването и лице, което определя състава на постоянната комисия за установяване на конфликт на интереси.

По отношение на Д. Д. като член на Комисията приложение намира разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НОРИПДУКИ, съгласно която когато се извършва проверка за наличието или за липсата на конфликт на интереси спрямо член на съответната комисия, той не участва в нея, а на негово място участва резервен член. Резервният член в случая е М. К.. Не намира приложение разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от ЗПКОНПИ /отм./, тъй като тя касае производство по установяване на конфликт на интереси на член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

При така осъществилите се факти и на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НОРИПДУКИ, чл. 6, ал. 1, т. 19 ПУДРИОСВ е изменена Заповед № 74/29.10.2018 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, като със Заповед № 78/11.07.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково е назначена Комисия в следния състав – М..К /директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ – КПД/, Л. Н. /главен експерт в дирекция „КПД“/, С. К. /главен експерт в дирекция „КПД“/ и резервен член - Н. Н. /началник на отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в дирекция „КПД“/. Съставът на тази Комисия е постоянен, като не се споделя възражението, че в него няма служител с юридическо образование, доколкото съгласно чл. 11, ал. 2 НОРИПДУКИ това е само възможност.

Със заповедта от 11.07.2023 г. на органа по назначаването е образувано и производството по установяване конфликт на интереси в съответствие с чл. 22, ал. 1 НОРИПДУКИ. От тълкуването на приложимите норми се обуславя изводът, че би следвало първо производството да е образувано и след това да се промени съставът на Комисията поради наличието на частен интерес на двама от членовете й и поради твърденията за конфликт на интереси спрямо третия. Това нарушение на административнопроизводствените правилата не е съществено, тъй като новоназначената Комисия е тази, която провежда всички заседания, не се ограничава правото на защита на лицето, спрямо което е образувано производството, а и не се следва съждение, че ако не беше допуснато, резултатът от проведеното производство би бил различен.

Със заповедта от 11.07.2023 г. органът по назначаването е определил и срок, в който Комисията следва да се запознае със сигнала, да го разгледа и да изготви становище, а именно – до 27.07.2023 г. Впоследствие този срок е изменен до 29.08.2023 г. съгласно заповед № 81/28.07.2023 г., по повод направено искане от членовете на Комисията от 26.07.2023 г. Не е налице законова забрана Комисията да иска по-дълъг срок за произнасяне по даден сигнал. Ограничението, което законодателят поставя, е по отношение на органа по назначаването, а именно – последният се произнася с мотивирана заповед, съответно решение за наличието или липсата на конфликт на интереси, в срок до два месеца от образуването на производството /чл. 26, ал. 1 НОРИПДУКИ, чл. 29, ал. 1 от Вътрешните правила/. В случая този срок е спазен, като Директорът на РИОСВ – Хасково се е произнесъл с оспорената заповед на 08.09.2023 г. Членовете на новоназначената Комисия са подписали декларации за липса на конфликт на интереси, с изключение на резервния член /чл. 182-184/. Данни, че Н. Н., е участвал в някои от проведените заседания и се е запознал с документите по случая, няма. Подобна декларация следва да бъде подписана от него в хипотезата, че административното производство по установяване на конфликта на интереси се е провело с негово участие. Резултатите от заседанията, които са проведени, са обективирани в протоколи, с описание – място, дата и час на провеждане, присъствали членове, като под взетите решения членовете са поставили подписите си /л. 181, л. 94, л. 91, л. 74, л. 71/. Без значение са обстоятелствата, че протоколите не са съставени по конкретен образец, какъвто не е представен от ответника, вкл. и че от тях не се установява по какъв начин всеки от членовете на Комисията е гласувал, както и, че не са водени от протоколист, какъвто законът не изисква. Независимо от разпределената доказателствена тежест и липсата на образец, по който Комисията да изготвя протоколите от проведените заседания, съдът намира за релевантно, че от протоколите се установява кои са лицата, присъствали на заседанието, и какви са взетите от тях решения по повод конкретния сигнал за установяване конфликт на интереси, като тези лица, всички членове на Комисията, са подписали всеки един от протоколите. Не се установява някой от членовете на Комисията да е имал възражения в хода на образуваното производство, като намира приложение и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НОРИПДУКИ, че решенията им се вземат с мнозинство половината от състава, т.е. от двама от тримата членове на Комисията. Що се отнася до възражението, че протоколите не са изведени в деловодната система на РИОСВ, подобно изискване не се поставя от законодателя, а и те заедно с цялата административна преписка и становището се представят на органа по назначаването след приключване на проверката /чл. 25, ал. 8-9 НОРИПДУКИ, чл. 28 от Вътрешните правила/. Следва да се акцентира и, че в протоколите по повод конкретния сигнал не следва да съдържат данни относно поведението на лицата Ж. К., Р. С. и Н. Н., тъй като производството се води по отношение на Д.Д. и изготвения от нея Вътрешен доклад, като е важно да се отбележи, че въпреки това видно от протокола от 11.08.2023 г. по отношение на Ж. К. не са констатирани нарушения, обуславящи извод за установен конфликт на интереси. По принцип е без значение дали по отношение на други лица се води производство по установяване конфликт на интереси и какъв е резултатът от него.

На основание от чл. 25, ал. 1 - ал. 2 НОРИПДУКИ и чл. 26 от Вътрешните правила Комисията е изискала да й бъдат предоставени от Директора на РИОСВ – Хасково необходимите за изясняване на случая документи /л. 180, л. 90/, вкл. и дали е започнато дисциплинарно производство срещу лицето Н.Н., на длъжност главен експерт „Човешки ресурси“. Копията на тези документи Директорът на РИОСВ – Хасково е получил от лицето Н. Н., на длъжност главен експерт „Човешки ресурси“ /л. 179, л. 87/. Съдът обаче не приема, че е нарушена процедурата, вкл. и доколкото всички представени по преписката документи са част от трудови или служебни досиета на работници или служители, които се съхраняват именно от лицето, което заема посочената по-горе длъжност „Човешки ресурси“. Отделно от това, документите са представени с приемо-предавателни протоколи от 24.07.2023 г. и 11.08.2023 г. /л. 148-149, л. 87/ от Директора на РИОСВ – Хасково на член от Комисията – М. К., поставили подписите си в част „приел“ и „предал“. След получаване на документите и поради значителния им обем Комисията е обективирала решението си да поиска удължаване на срока за произнасяне със становище. Видно от приложеното искане, Комисията не иска удължаване на срока с мотив извършване на проверка срещу Жаклин Кръстева, както сочи жалбоподателят, а излага аргумент, че от 14.07.2023 г. до 15.08.2023 г. Д.а Д. е в отпуск поради временна неработоспособност.

Не се приема за основателно възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започналото спрямо него производство по смисъла на чл. 26, ал. 1 АПК. В действителност няма данни по делото, че са направени каквито и да е било опити, лицето, което все още е било на работа на 11.07.2023 г., да бъде уведомено за образуваното по заповед от същата дата производство спрямо него за установяване конфликт на интереси. Законодателят не поставя обаче изискване веднага след образуване на производството лицето, спрямо което е подаден сигнал, да бъде уведомено за това. Напротив, по аргумент от чл. 72, ал. 5-7 ЗПКОНПИ /отм./, чл. 25, ал. 4 – ал. 7 НОРИПДУКИ, чл. 27 от Вътрешните правила се формира извод, че едва след събиране на всички доказателства от Комисията на лицето се предоставя възможност да се запознае с тях, да изрази становище, да посочи нови доказателства, които да се съберат, и да бъде изслушано.

В конкретния случай е изготвена на 11.08.2023 г. покана до Д. Д. за уведомяването й за започналото производство по установяване на конфликт на интереси за явяването й за изслушване на 24.08.2023 г., в 13: 30 ч., в сградата на РИОСВ – Хасково. Без значение е обстоятелството защо Комисията се е мотивирала да изготви покана до Д. Д. на 11.08.2023 г. за образувано производство срещу нея по НОРИПДУКИ, въпреки че същата все още се е намирала в отпуск по болничен, а в предходните протоколи било констатирано, че не може да й бъде предоставена възможност за запознаване поради отсъствието й. Без значение е и, че до лицето е изпращана служебна кореспонденция на електронен адрес, на който обаче не било изпратено уведомление за образуваното производство. Видно от съдържанието на покана с изх. № АП-281/4/14.08.2023 г., на 16.08.2023 г. на г-жа Д. Д. се предоставят за запознаване събраните в производството доказателства, указана й е възможността писмено да направи възражения и да даде обяснения в 7-дневен срок, както и да представи нови доказателства, вкл. и, че има право на адвокатска защита, като са посочени мястото, датата и часа за провеждане на изслушването, което е близо две седмици след изготвяне на поканата. Не представлява нарушение фактът, че С. К. и Л. Н. не са обективирали в протокол действията си по връчване на поканата. Това е така, тъй като по връчването на поканата на 16.08.2023 г. самото лице е депозирало възражение, в което сочи, че именно С. К. и Л. Н.а „държаха обемна папка с листа, като заявиха, че мога да се запозная на момента. Обясних, че нямам време и днес идвам в РИОСВ – Хасково по друга задача, но същите не проявиха разбиране“. Във възражението се сочи, че лицето не е наясно за какво става въпрос и че е нарушена процедурата по запознаване с преписката. Поканата е връчена при отказ, в присъствието на двама свидетели, удостоверен с техните подписи върху нея. От поканата и възражението към нея, от становището на Комисията до Директора на РИОСВ – Хасково, както и от изслушаните показания на свидетелите Н.и К., се формира безспорно изводът, че по отношение на лицето Д. е направен опит за уведомяване за образуваното спрямо него производство по установяване на конфликт на интереси и за отправяне на покана за изслушване на определените място, дата и час. Както бе посочено по-горе, едва след събиране на всички доказателства, му се предоставя възможност да се запознае с тях, да възрази или даде обяснения в 7-дневен срок. В случая Д. е отказала да се запознае със събраните по преписката доказателства, изтъквайки лични причини за това, като други възражения или обяснения по случая не е депозирала. Липсват данни по делото да е поискала от Комисията да се запознае на други дата и час със събраните писмени доказателства, така че да упражни правото си на възражение или обяснение. Нещо повече, лицето е депозирало възражението си още на 16.08.2023 г., като по отношение на неговата неоснователност Комисията е изложила съображенията си в становището до Директора на РИОСВ – Хасково. Тук е мястото да се посочи и, че правото на лицето да възрази, да даде обяснение, да посочи нови доказателства, е различно от правото му да бъде изслушано от Комисията. Доказа се, че лицето не се е явило в РИОСВ – Хасково в определените за изслушване от Комисията дата и час. От твърдения факт, че на лицето не била връчена покана за изслушване, не се следва извод за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, тъй като чрез отказа си да му бъде връчена такава покана то само се е лишило от участие в образуваното спрямо него производство. Без значение е обстоятелството, че лицето М. К. е отсъствала при връчване на поканата, тъй като законът не изисква всички членове на Комисията да присъстват при отправяне покана за запознаване с материалите по делото и изслушване, а отделно, съгласно чл. 11, ал. 4 от НОРИПДУКИ решенията за това могат да се вземат с мнозинство повече от половината от членовете на Комисията.

В определения със заповедта срок и на основание чл. 25, ал. 9 НОРИПДУКИ Комисията е изготвила становище, което ведно със събраните писмени доказателства са представени на Директора на РИОСВ – Хасково за произнасяне. Въз основа на цялата административна преписка органът по назначаване е установил, че е налице конфликт на интереси по отношение на Д. Д., и на същата е наложил глоба, като следва да се отбележи, че в производството по установяване на конфликт на интереси не се изследва цялостното поведение на служителя, каквото изискване се поставя при образувано срещу същия дисциплинарно производство.

Не представлява процесуално нарушение, че от страна на Комисията и от органа не бил обсъден фактът, че Р. С. противозаконно, чрез злоупотреба със служебно положение и незаконен пробив в информационната система на институцията, се е сдобила с Вътрешен доклад от 10.02.2023 г., съдържащ се в компютъра на Д., за което деяние било проведено производство от Инспекторат на МОСВ /Доклад от 21.04.2023 г. с установени нарушения на трудовата дисциплина; л. 279-290/. Този факт е единствено индиция за съществуващи междуличностни и вътрешнослужебни конфликти, но няма отношение към производството по установяване конфликт на интереси. Още повече и, че възлагането и изготвянето на Вътрешен доклад, дори и само с информативен характер, използвайки ниво на класификация при обмен на информация TLP-RED само за определени получатели, т.е. с ограничаване на информацията до присъстващите на срещата, която информация се предава устно или лично /чл. 6, ал. 7 във връзка с Приложение № 2 от Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност/, има за последица въз основа на същия да се изготви мотивирано възражение по констатациите и препоръките на Доклада от Инспектората на МОСВ от страна на Директора на РИОСВ – Хасково, именно в качеството му на такъв, което обстоятелство не се оспорва, при това с дата на подписване и депозиране след като Наталия Пачеманова е освободена от длъжността Директор на РИОСВ – Хасково /л. 291-299/.

От изложеното се формира извод, че не са допуснати нарушения, които съществено да са опорочили производството по установяване на конфликт на интереси, така че да се препятства участието на лицето и да се ограничава правото му на защита. Дори и да се приеме, че са допуснати нарушения, в своята съвкупност те отново не обусловят съждение за невъзможност лицето да разбере за кое негово противоправно поведение е образувано производството, така че да организира своята защитна теза. Спазени са принципите на процеса по чл. 7 – чл. 9 АПК и разпоредбите на чл. 34 – чл. 36 АПК, като Директорът на РИОСВ – Хасково, въз основа на установеното и събраните от помощния си орган – назначената Комисия, доказателства, е формирал волята си при напълно изяснена фактическа обстановка. В този смисъл не са налице основания за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На четвърто място, на преценка подлежи обстоятелството издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./ „конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба“. От тълкуването на тази разпоредба се следва извод, че за да бъде установен конфликт на интереси, е необходимо наличието на частен интерес, но само когато този интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба, т.е. когато частният интерес и влиянието върху изпълнението на правомощията или задълженията по служба са в причинно-следствена връзка.

Съгласно чл. 53 от ЗПКОНПИ /отм./ „частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение“. От тълкуването на тази разпоредба се следва извод, че за да е налице частен интерес, то той трябва да води до облага за конкретното лице, която може да бъде от материален или нематериален характер.

Съгласно чл. 54 от ЗПКОНПИ /отм./ „облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие“. От тълкуването на тази разпоредба се следва извод, че облага от нематериален характер може да бъде избягване от отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

Съгласно чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм./ „лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Т. лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба“.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ „когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването“.

В случая не е спорно, че тези разпоредби са приложими и по отношение на жалбоподателя, лице по § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗПКОНПИ /отм./. Същият не попада в кръга от лица, заемащи висши публични длъжности, по чл. 6, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ /отм./ Спорно е дали Д. Д. е следвало да уведоми органа за наличието на частен интерес и да си направи самоотвод по възложената й с резолюция на Директора на РИОСВ – Хасково задача „Да изготвят мотивиран доклад TLP-RED по установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки по т. 1 – т. 10 от Доклад с изх. № КД-9/06.02.2023 г. на Инспектората на МОСВ“ по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./, както и дали е изготвила Вътрешен доклад от 10.02.2023 г. в свой частен интерес /чл. 58, изр. Второ, предл. Второ от ЗПКОНПИ/.

По отношение на първото, съдът намира, че жалбоподателят Д. е следвало да уведоми органа за наличието на частен интерес и да си направи самоотвод, тъй като видно от събраните по делото доказателства заповедите и трудовия договор, при издаването и сключването на които са допуснати нарушения, са съгласувани от Д. в качеството й на главен юрисконсулт или директор на Дирекция „АФПД“. Ирелевантни са обстоятелствата дали има други лица, които са съгласували заповедите, и кои са лицата, които са ги изготвили, както и какво е било дължимото поведението на Д. при съгласуването им с оглед длъжностната й характеристика според длъжността, която е заемала към датата на съгласуването им, и получените преки нареждания от Директора на РИОСВ - Хасково, който назначава служителите в инспекцията. Без значение е и, че тези заповеди не са оспорени, както и дали спрямо Д. за съгласуването им е било образувано дисциплинарно производство. Не се твърди от органа, както се сочи от жалбоподателя, че била налице хипотеза, при която за лицето съществувал частен интерес – облага от назначавани от директора лица, тъй като не се сочи свързаност на което и да е от лицата с жалбоподателя, нито се твърди частен интерес, който е възникнал по отношение на жалбоподателя именно от назначаването на тези лица.

В случая конфликтът на интереси не е обусловен от евентуален частен интерес от възникване или прекратяване на служебни или трудови правоотношения, а от това, че лицето е изготвило Вътрешен доклад във връзка с констатирани нарушения и отправени препоръки с Доклада на Инспектората на МОСВ, касаещи именно изпълнение на негови служебни задължения.

Що се отнася до това дали Д. е следвало да съгласува процесните заповеди и договор, това е предмет на обсъждане в друго производство, каквото безспорно би било дисциплинарното, което е и различно от настоящото. Тези производства – по установяване конфликт на интереси и дисциплинарното, макар и да се провеждат пред един и същи орган, касаят преценка на поведението на лицето в единия случай при изпълнение на служебни задължения, но при наличие на частен интерес, а в другия – неизпълнение на служебни задължения. Редът, по който се провеждат тези производства, е различен, резултатът от тях – също. Приемайки, видно от представените писмени доказателства /л. 22, л. 26-27/ и от показанията на св. К., че срещу Д. е единствено образувано от Директора на РИОСВ – Хасково, действащ в условията на оперативна самостоятелност, но не е приключило дисциплинарно производство, вкл. и в резултат на отправените с Доклада на Инспектората на МОСВ препоръки предвид констатираните нарушения при изпълнение на служебните й задължения, то в това производство не се изследва наличието или не на частен интерес, който да обуслови конфликт на интереси. Всъщност от едни и същи факти за лицето се следват различни последици, но е важно да се уточни, че се касае за различни обществени отношения, които се регулират от законодателя – спазване на служебната дисциплина и предотвратяване на конфликт на интереси при изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

Отделно от това, от прочита на Доклада на Инспектората на МОСВ не се съдържат конкретни твърдения за извършени нарушения от страна на жалбоподателя при назначаването на служители или прекратяване на правоотношения с такива и при провеждането на конкурси. Сочат се единствено нарушения, извършени от Директора на РИОСВ – Хасково. Пряко от Доклада на Инспектората на МОСВ не биха могли да се изведат твърдения за извършени от Д. нарушения, като това може да се осъществи само след събиране на всички цитирани документи и изясняване на спорните факти и обстоятелства. В този смисъл при самото възлагане с резолюция да се изготви мотивиран доклад по установените нарушения и изпълнение на дадените препоръки жалбоподателят няма как да е наясно, че тези нарушения всъщност касаят и изпълнение на негови служебни задължения. До този извод лицето може да достигне само след като се запознае с всички цитирани в Доклада на Инспектората на МОСВ документи и установи по отношение на тях своето пряко участие. Законодателят не поставя изискване към кой момент може да възникне частен интерес. Такъв в случая може да не е налице при възлагане на конкретното правомощие или задължение по служба, а да възникне впоследствие, както и впоследствие да се констатират данни за частен интерес във връзка с изпълнение на това конкретно правомощие или задължение по служба. В действителност за Д.при запознаването й с Доклада на Инспектората на МОСВ все още не са налице данни, въз основа на които да се твърди, че е налице или би могъл да възникне частен интерес. Въпреки това по отправената резолюция от Директора на РИОСВ - Хасково тя е следвало да направи самоотвод и да уведоми органа по назначаването в момента, в който е била наясно, че всъщност данните от Доклада на Инспектората на МОСВ касаят нарушения при назначаването на служители или прекратяване на правоотношения с такива и при провеждането на конкурси, когато тя е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ или „директор на Дирекция“.

Отделно, процедурата по чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ /отм./ има за цел да защити лицата, за които е възникнал частен интерес и поради това не са изпълнили разпоредено им задължение, да не носят отговорност за нарушение на служебната дисциплина. Лицето безспорно не е предприело действия за предотвратяване на конфликта на интереси. Дори и да се приеме, че Димова не е можело да си направи самоотвод и да не изпълни нареждане на Директора на РИОСВ – Хасково, то на анализ подлежи обстоятелството каква е в действителност причината, поради която лицето е изготвило Вътрешния доклад от 10.02.2023 г. Видно от Вътрешния доклад от 10.02.2023 г. Д. Д. и Ж. К.не са установили нарушения, които да са извършени от първата по повод назначаването на служители или прекратяване на правоотношения с такива и при провеждането на конкурси, извършени без забележки и коментар, когато тя е заемала длъжността „главен юрисконсулт“ или „директор на Дирекция“. Опровергани са показанията на свидетеля П., че докладът имал само с „информативен характер“, тъй като върху същия е поставена резолюция „Одобрявам. Да се предприемат необходимите действия по дисциплинарно производство“. Така за установените нарушения в Доклада на Инспектората на МОСВ, а впоследствие в изпълнение на дадените в същия препоръки с Вътрешния доклад се констатират описаните по-горе нарушения единствено по отношение на лицето Нина Николаева /главен експерт „Човешки ресурси“/, спрямо която е образувано и дисциплинарно производство. В този Вътрешен доклад не се съдържат всички факти и обстоятелства, при които са били издадени конкретните заповеди и е сключен трудов договор, по какъв начин и от кого са били съгласувани, доколкото главният юрисконсулт или директорът на Дирекция „АФПД“ с оглед длъжностните характеристики най-общо следят за законосъобразното изпълнение на възложените функции на експертите от РИОСВ – Хасково, за провеждане на конкурсите, за изготвяне на актове по трудови или служебни правоотношения, на заповеди, допълнителни споразумения, за съгласуване на последните. При това се обуславя извод и, че с Вътрешния доклад по начина, по който е изготвен, се цели да се избегне отговорността на Д. вкл. и за същата да не последва неблагоприятно събитие. Изготвянето на Вътрешния доклад има за цел да се избегне ангажиране на дисциплинарна отговорност поради неизпълнение на възложени служебни задължения. Не без значение е и фактът, че според свидетеля П. Вътрешният доклад има само информативен характер, което изцяло противоречи на защитната теза на жалбоподателя, че последният не е можел да се противопостави на изготвянето му. Напротив, ако възлагането му не е обусловено от изпълнение на задълженията по служба, то на още по-силно основание лицето е можело да откаже изпълнението на резолюцията, тъй като на същото не би могло да се ангажира дисциплинарна отговорност поради нарушение на служебната дисциплина. Налице е нарушение на забрана и ограничение при изпълнение на служебните задължения, тъй като лицето е действало в частен интерес. Безспорно се констатира, че Д.Д. е действала с цел получаване на облага от нематериален характер, поради което и за нея е възникнал частен интерес, за който законодателят не изисква да е повлиял, а допуска само възможността този частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Чл. 52 ЗПКОНПИ /отм./ не изисква доказване дали в действителност и как изпълнените правомощия и задължения по служба са повлияни от установения частен интерес, достатъчно е той да съществува като възможност, т.е. да е налице съмнение в начина, по който тези правомощия и задължения са изпълнени, както и частният интерес да е свързан с упражняването на тези правомощия и задължение. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, или такова по § 2, ал. 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ /отм./, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, които са му възложени, вкл. и тези, които са възложени на съответното ведомство или учреждение. Дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, по отношение на субекта, извършил нарушението, е обществено укоримо. В този смисъл решение по адм. дело № 1233/2024 г. на ВАС, Шесто отд.

Ирелевантно е обстоятелството, че лицето М. В., Директор на РИОСВ – Хасково, е непознато за жалбоподателя към февруари 2023 г., тъй като конфликтът на интереси се установява с оглед осъществилите се в правната действителност факти спрямо конкретното лице, в случая спрямо Д.Д., като не се изследва дали този конфликт на интереси е в резултат от отношенията на това лице с лицето, което има качеството на орган по назначаване Не се изисква спрямо органа по назначаване да е обоснована възможност или да е възникнало съмнение, че е налице частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Нещо повече, именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм./ лице, заемащо публична длъжност, съответно лице по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./, да участва в подготовката на актове или да извършва други действия от визираните в чл. 58 от ЗПКОНПИ /отм./ в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, респ. посочените в § 2, ал. 1 от ДР ЗПКОНПИ /отм./ лица, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Така вж. Решение по адм. дело № 4849/2023 г. на ВАС, Шесто отд.

Не би могло да се твърди, че тази възможност или съмнение биха могли да се породят само у конкретното лице, което е орган по назначаване, в случая Н. П.а. Без значение е според съда кое е лицето, които заема длъжността „директора на РИОСВ“. Субективното възприятие на органа по назначаването не се поставя като критерий за установяване конфликта на интереси, тъй като органът се води от установеното по преписката, предвид събраните писмени доказателства и от изслушването на лицето. Обратното би означавало, че ако едно лице вече не заема тази длъжност /на орган по назначаването/, както е в случая, да не може да се търси отговорност на лицето, за което безспорно е установен конфликт на интереси. Не такава е целта на закона. В този смисъл е ирелевантно, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена след прекратяване на служебното правоотношение на Д. Д. /считано от 16.08.2023 г., л. 207/. Изрично в оспорения акт е посочено, че се установява конфликт на интереси по отношение на Димова, в качеството й на директор на дирекция „АФПД“ в РИОСВ – Хасково, за извършени нарушения в конкретен период 08.02.2023 г. – 10.02.2023 г., когато служебното й правоотношение не е било прекратено. Горното се обусловя и от тълкуването на чл. 21 НОРИПДУКИ, чл. 73 ЗПКОНПИ /отм./, съгласно които производството по установяване на конфликт на интереси може да се образува в срок до 6 месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му.

Съгласно чл. 171, ал. 1 – ал. 2 ЗПКОНПИ /отм./ „лице, заемащо висша публична длъжност, което наруши разпоредба на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв.“, като за същото нарушение лицата по § 2, ал. 1 се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Раздел Втори от глава Осма от ЗПКОНПИ /отм./ въвежда именно забраните и ограниченията при изпълнение на служебните задължения. В случая се констатира безспорно, че жалбоподателят е нарушил чл. 58, изр. Второ, предл. Второ ЗПКОНПИ /отм./, като последица от това, че не си е направил самоотвод по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗПКОНПИ /отм./. Не се констатира неяснота от страна на съда относно това в какво се изразява противоправното поведение на Д. Д., така че бездействието и последвалото го действие да бъдат приети като елемент от фактическия състав на конфликта на интереси. В глава Петнадесета „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗПКОНПИ /отм./ не се съдържа разпоредба, въз основа на която да бъде ангажирана отговорност на лице за това, че не е предприело каквито и да е било действия за предотвратяване на конфликта на интереси, т.е. че е бездействало. Съдържа се единствено разпоредба, с която се ангажира отговорност на лицето за това, че е нарушило, т.е. действайки, забраните и ограниченията при изпълнение на служебните се задължения. В действителност в оспорения акт е цитирана разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ /отм./, относима за лица, заемащи висша публична длъжност, но с оглед фактите по делото не е спорно обстоятелството, че Димова е лице по § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗПКОНПИ /отм./. Законодателят е приел, че размерът на наложеното наказание „глоба“ за двете групи лица по ал. 1 на чл. 171 ЗПКОНПИ /отм./ и по ал. 2 на чл. 171 ЗПКОНПИ /отм./ следва да бъде различен, като не е направена разлика нито по отношение на вида на нарушението, за което се налага това наказание, нито във вида на наказанието. В този смисъл за лицето не се препятства правото да разбере за кое негово поведение е ангажирана отговорността му, тъй като и в двете хипотези се касае за нарушение на Раздел Втори от глава Осма от ЗПКОНПИ /отм./. Допуснатата грешка - чл. 171, ал. 1 ЗПКОНПИ /отм./ вместо чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ /отм./, не влияе върху правната квалификация на извършеното от жалбоподателя действие /конфликт на интереси/, като установеното по делото напълно кореспондира с фактическите констатации, изложени в оспорения акт. При това органът правилно, законосъобразно и явно справедливо е наложил наказание в предвидения минимален размер предвид чл. 171, ал. 2 ЗПКОНПИ /отм./ Формира се извод, че не са налице основания за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Заключение: Директорът на РИОСВ – Хасково е издал законосъобразен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Горното е съобразено и със следната практика – Решение по адм. дело № 11384/2021 г. на ВАС, Шесто отд., Решение по адм. дело № 10352/2022 г. на ВАС, Шесто отд., и др. С оглед изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, уговорено и платено съгласно договор за правна защита и съдействие /списък по чл. 80 ГПК; л. 206, л. 305/. Разноските се дължат на РИОСВ – Хасково на основание чл. 2, ал. 2 от ПУДРИОСВ и по аргумент от § 1, т. 6 ДР на АПК.

Така мотивиран, А. съд – Хасково