Решение № 40 от 18.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 22/2026 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано по въззивна жалба от В. М. Г. чрез адвокат и пълномощник Р. Д. с адрес: гр. В., ул.” ••• против Решение № 583 от 31.10.2025 година по гр.дело № 2854/2024 година на РС-В.. Поддържа се в исковата молба, че атакуваното решение е недопустимо, нищожно, неправилно и незаконосъобразно и постановено свръх петитум и без делото да е разглеждано в съдебно заседание по въпросите, по които се е произнесъл съда. Твърди се, че по делото вече има постановено едно решение № 12 от 10.03.2025 година по същото дело, в което решение съдът се е произнесъл по всички въпроси. Решението е влязло в сила и не е обжалвано от нито една от страните включително и ищеца. В с.з. проведено на 17.02.2025 година страните по делото са се съгласили да бъде приложим спрямо родените от съвместното им съжителство деца обичайния режим на лични контакти и съдът е постановил в решението този режим да е следният: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,след което да ги връща по местоживеенето на майката ,. Без да се обжалва решението, което е влязло в сила като не обжалвано, ищецът е подал молба по чл.250 от ГПК и иска допълване на същото като цитира и изрежда всичките си искания в исковата молба и твърди, че това е искал да каже в с.з . Ответницата В. М. е подала на 23.09.2025 година писмен отговор и възражение срещу така подадената молба за допълване на решението и е оспорила обстоятелствата в молбата по чл.250 от ГПК, както и твърденията на ищеца, че имат съгласие за така цитираният в тази молба режим на лични контакти. Сочи, че Рс-В. не е обсъдил нейният писмен отговор и възраженията й срещу така подадената молба и е постановил ново решение без да е отменено старото и се произнася, уважавайки изцяло исковата молба и исканията на ищеца и молбата за допълване. Твърди се , че в случая районният съд е игнорирал изцяло интересите на децата тяхното желание и не е събрал никакви доказателства дали поисканото от ищеца е приложимо по отношение на тези деца и изпълнимо, нито е разгледал и взел в предвид становището на ответника. Твърди се, че с атакуваното решение е отменено решението постановено на 10.03.2025 година и има ново произнасяне относно режима на лични контакти без това решение да е обжалвано. Твърди се , че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.246 от ГПК - след като обяви решението по делото съдът не може сам да го отмени или измени. Поддържа , че Районният съд се е произнесъл свръх петитум и в противоречие с основният принципи при разглеждане на дела по чл.127 от ГПК, а именно да изследва интересите на децата и да ги защити, вместо това е игнорирал всичко това включително и законовите си задължения за установяване на факти и обстоятелства по делото и спогодбата между страните й и постановил един недопустим и противоречив със закона и морала акт. Сочи се, че Районният съд е нарушил и основните начала в Глава втора на ГПК състезателното начало, равенството на страните, установяването на истината, публичност и непосредственост и законност, диспозитивното начало. Твърди се , че подадената молба по чл.250 от ГПК , представлява въззивна жалба, а не искане за допълване на решението по чл.250 от ГПК. Моли Съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на районен съд В. от 31.10.2025 година и да отхвърлите подадената молба за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, като постановено в противоречие с процесуалните правила и в нарушение на материално правните норми. Ответната по жалба страна не е депозирала отговор на въззивна жалба. В съдебно заседание се поддържа становище, че решението е законосъобразно. Сочи се, че с първоначалното решение е описан традиционния режим на лични контакти, поради което са поискали допълване на решението и разширяване на режима, за да има възможност да не се отчуждават децата от бащата. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба против решение 583 /31.10.2025г по грд № 2854/24 на ВРС, становището на ответната страна и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното : Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Предмет на въззивна проверка е Решение № 583 /31.10.2025г по грд № 2854/24 на ВРС. Със същото се допълва на основание чл.250, ал.1 от ГПК, Решение № 121 от 10.03.2025г., постановено по гр.Д. № 2854/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с децата. ВРс е приел, че постановения диспозитив по основното решение,следва да се допълни и се определи на бащата З. К. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. •••, режим на лични отношения с децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН ••••••••••, както следва: „За официално обявените почивни дни за Коледната ваканция /като под ваканция се разбира официално обявената такава от МОН/, децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответната ваканция; За официално обявените великденски празници децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответния празник, съответно официално обявена великденска ваканция; Бащата З. К. З. да има правото да взима с преспиване децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• всяка нечетна година за пролетната, есенната и междусрочните ваканции, определени от МОН за времето от 09.00 часа на първия ден на ваканцията до 19.00 часа на последния ден от ваканцията; За рождения ден на детето З. З. К., ЕГН ••••••••••, а именно 15 март, за рождения ден на детето В. З. К., ЕГН ••••••••••, а именно 20 февруари, бащата З. К. З. ще има правото да празнува рождените дни с децата в деня, следващ рождения ден на същите, съответно 16 март и 21 февруари; Бащата З. К. З. ще има правото да взема децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• при себе си за своя рожден ден на 19 декември всяка година с преспиване за времето от 09.00 часа на 19.12. до 19.00 часа на 20.12. Оставил е без уважение молбата в останалата й част. В.ски окръжен съд установи следното : Гражданско дело № 2854/24 на ВРС, е образувано по искове от З. К. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. •••, чрез адвокат пълномощник С. Л. от АК - В., съдебен адрес: гр. В., ул. ••• против В. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ж.к. •••, с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния Кодекс /СК/. Не е спорно по делото, че З. К. З. и В. М. З.а са живели във фактическо съжителство до септември месец 2024 г. От съвместното съжителство на страните са родени децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН ••••••••••. Не е спорно, че и двете деца след фактическата раздяла на страните живеят с майката В. М. З.а на адрес: гр. В., ж.к. ••• С определение, постановено по делото на 09.01.2025 г., на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК, съдът е постановил привременни мерки до приключване на производството по делото, като упражняването на родителските права по отношение на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• е предоставено на майката В. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ж.к. •••, местоживеенето на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• е постановено да бъде при майката В. М. Г., ЕГН ••••••••••, на адрес: гр. В., ж.к. •••, режимът на лични контакти на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН ••••••••••, с техния баща З. К. З., ЕГН •••••••••• е определен да бъде всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00ч. на неделния ден до 18,00ч. на неделния ден. Бащата З. К. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. •••, се е съгласил да заплаща месечна издръжка на детето З. З. К., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ж.к. ••• в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, до влизанена решението по делото в сила, кака и се е съгласил да заплаща месечна издръжка на детето В. З. К., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ж.к. ••• в размер на по 300.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, до влизане на решението по делото в сила. Не е спорно по делото, че след определяне на привременните мерки няма промяна на обстоятелствата, а именно че децата живеят при майка си и тя фактически упражнява родителските права върху тях. От социалния доклад се установява, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката на децата. Сочи се, че грижите са адекватни на възрастта, потребностите, пола и интересите на децата. Социалните работници установили, че бащата също има изградена емоционална връзка с децата си. От раздялата между страните до момента децата не са ограничавани от срещи с бащата. Децата потвърдили, че излизат и се виждат с баща си редовно. Ходят да обядват в някое заведение и като цяло си прекарват много добре. Поради това в социалният доклад не е изразено категорично становище относно интереса на децата при кой родител е целесъобразно да живеят. В съдебно заседание на 17.02.2025 г. страните са постигнали споразумение упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде предоставено на майката; бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 350.00 лева за всяко дете, като режимът на лични контакти на бащата с децата да бъде традиционния такъв. Поради това първоинстанционният съд е уважил волята на страните и е постановил решение № 121/10.03.2025г- като е приел, че упражняването на родителските права по отношение на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• следва да бъде предоставено на майката В. М. Г., Местоживеенето на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• да бъде при майката В. М. Г., на адрес: гр. В., ж.к. •••, Режимът на лични контакти на децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН ••••••••••, с техния баща З. К. З., ЕГН •••••••••• да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето на майката. Бащата З. К. З., ЕГН •••••••••• е осъден да заплаща месечна издръжка на детето З. З. К. , ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН ••••••••••, в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане на основанието за плащането й или до настъпване на основание за нейното изменение. Бащата З. К. З., ЕГН •••••••••• е осъден да заплаща месечна издръжка на детето В. З. К., ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законен представител В. М. Г., ЕГН ••••••••••, в размер на по 350.00 лв., дължима до 30-то число на текущия месец, считано от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до отпадане на основанието за плащането й или до настъпване на основание за нейното изменение. Решението е съобщено на страните, като с молба с правно основание чл.250 ГПК З. К. З., ЕГН •••••••••• е поискал да се допусне допълване на постановено решение № 121 /10.03.2025г по грд № 2854/2024г. по отношение на заявения петитум в частта относно режима на бащата с децата. На основание чл. 250, ал.1 от ГПК, ВРС е счел за основателна молбата и е допълнил първоначално постановеното решение, като е разширил постановения режим по следния начин в решение № 583 /31.10.2025г. : ДОПЪЛВА на основание чл.250, ал.1 от ГПК, Решение № 121 от 10.03.2025г., постановено по гр.Д. № 2854/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с децата, като вместо постановения диспозитив, се счита следният: ОПРЕДЕЛЯ на бащата З. К. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: с. Ф., общ. НС, обл. В., ул. •••, режим на лични отношения с децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН ••••••••••, както следва: „За официално обявените почивни дни за Коледната ваканция /като под ваканция се разбира официално обявената такава от МОН/, децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответната ваканция; За официално обявените великденски празници децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• да са при баща си З. К. З. за времето от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на втория ден от съответния празник, съответно официално обявена великденска ваканция; Бащата З. К. З. да има правото да взима с преспиване децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• всяка нечетна година за пролетната, есенната и междусрочните ваканции, определени от МОН за времето от 09.00 часа на първия ден на ваканцията до 19.00 часа на последния ден от ваканцията; За рождения ден на детето З. З. К. , ЕГН ••••••••••, а именно 15 март, за рождения ден на детето В. З. К., ЕГН ••••••••••, а именно 20 февруари, бащата З. К. З. ще има правото да празнува рождените дни с децата в деня, следващ рождения ден на същите, съответно 16 март и 21 февруари; Бащата З. К. З. ще има правото да взема децата З. З. К., ЕГН •••••••••• и В. З. К., ЕГН •••••••••• при себе си за своя рожден ден на 19 декември всяка година с преспиване за времето от 09.00 часа на 19.12. до 19.00 часа на 20.12. Оставил е без уважение молбата в останалата й част. Предмет на въззивна проверка е именно това решение. По повод оплакванията във въззивната жалба, че решението е недопустимо ВдОс намира същото за неоснователно. Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск. В множество решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 58/20.07.2022 г. по т. д. № 309/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 201/16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 329/20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 157/30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 130/23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 163/24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, индивидуализирани от ищеца с исковата му молба. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В конкретния случай предпоставките на чл.270 ал.3 ГПК не са налице. Относно оплакванията във въззивната жалба за пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени от правната теория и от съдебната практика, напр. т. 8 на ППВС № 1/1985 г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на различни съдебни състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Съгласно константната практика, обективирана в множество решения на ВКС /напр. решение № 1188/19.11.2008 г. по гр. д. № 4694/2007 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 63/30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 318/29.11.2013 г. по гр. д. № 2009/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/, нищожно по смисъла на чл. 270 ГПК е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се изведе дори при тълкуване. Останалите нарушения на материалния закон и същественото нарушение на останалите процесуални разпоредби са относими към правилността на решението, чиято проверка се извършва в производството по обжалване на невлезлия в сила съдебен акт, както и в съответните хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. В конкретния случай не са налице и основания ВдОС да приеме, че решението е нищожно. Предмет на въззивна проверка е Решение № 583 /31.10.2025г по грд № 2854/24 на ВРС. Със същото се допълва на основание чл.250, ал.1 от ГПК, Решение № 121 от 10.03.2025г., постановено по гр.Д. № 2854/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата с децата, като вместо постановения диспозитив е постановен нов, за празнични, официални дни, ваканции и рождени дни. Относно „непълно решение“ по смисъла на чл. 250 ГПК е налице константна практика на ВКС /напр. решение № 475/26.10.2010 г. по гр. д. № 881/2010 г. на ВКС, ГК, ІI г. о. на ВКС, решение № 168/02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 118/30.07.2018 г. по гр. д. № 3047/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50089/13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, Непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва изобщо формирана и изразена воля на съда по част от спорния предмет на делото, както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет /по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск, по всички предявени по делото съединени искове и др./, изразил е така формираната своя воля в диспозитива на съдебното решение, липсва непълнота на съдебното решение. В настоящия случай в основното съдебно решение № 121 /10.03.2025г, ВРс изрично е изложил мотиви, че след постановяването на привременните мерки, няма промяна на обстоятелствата-децата продължават да живеят при майката, тя упражнява родителските права, адекватно според възрастта и техните потребности и интереси, не ограничава срещите с бащата. В този смисъл са и изявленията на децата пред социалните служби, това е отразено и в социалния доклад. Решаваща роля за постановяване на основното решение е изявлението на страните в заседанието от 17.02.2025г., в което са изразили съгласие относно режима на лични контакти на бащата с децата, да бъде традиционният такъв. Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителски права е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване с другия родител и за да може последния независимо дали упражнява родителски права да участва във възпитанието на децата и те да възприемат от него благотворно влияние. В случая определените лични контакти с бащата да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да ги връща по местоживеенето на майката, ще компенсират в достатъчна степен ролята на този родител в живота на децата и ще предотварти проявата на родителско отчуждение. При постановяване на първоначалното решение, родителите са присъствали в съдебната зала, изслушали са изявленията на процесуалните си представители, съгласили са се с традиционния режим на лични контакти, който е залегнат в решение № 121/10.03.2025г. Едва след постановяване на решението, с подаването на молба по чл.250 ГПК се твърди , че са съгласни с традиционния режим, но същия следва да се разшири, ведно с режима за празнични, официални дни, ваканции и рождени дни. Съдът намира, че постановеното допълнително решение № 583/31.10.2025г. е неправилно и следва да бъде отменено. Определянето на това кой от родителите да упражнява родителските права, следва да е съобразено с висшия интерес на децата, като им бъде осигурена семейна и социална среда, в която да се чувстват сигурни, защитени и значими. Необходимо е да се съобразят различните потребности на децата според възрастта им. Въпреки изразеното желание за спогодба такава не е сключена по делото, но страните са заявили, че са съгласни с традиционен режим, който режим ищецът З. К. се опитва да разшири с режима за празнични, официални дни, ваканции и рождени дни, с молбата по чл.250 ГПК. Съдът след като е бил сезиран с искове с правно основание чл.127 ал.2 СК и при липса на споразумение между родителите е длъжен да разреши този спор, като решението следва да е в съответствие с най-добрия интерес на децата и специфичните им нужди. Съдът определя режима на лични отношения, изхождайки на основание чл. 59, ал. 4 СК единствено от интереса на детето и свързаните с неговия интерес обстоятелства. Преценката е служебна, като съдът не е ангажиран от предложения от родителите режим на лични контакти. Настоящият състав няма съмнения относно родителския капацитет на нито един от двамата родители, тъй като от събраните доказателства се установява, че и двамата са годни да полагат адекватно необходимите грижи за децата. Видно от данните по делото от раздялата на страните до момента децата не са ограничавани от срещи с бащата, излизат виждат се редовно с него, имат изградена емоционална връзка. Бащата е изразил съгласие за традиционен режим на лични отношения , като след постановяване на съдебното решение, депозира молба по чл.250 ГПК. Не са налице основанията за допълване на решение № 121 / 10.03.2025г., тъй като липсва порок на постановения съдебен акт, който да обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, налице е произнасяне по същество на правния спор в обема на цялото искане на страната-заявено е искане за определяне режим на лични контакти и съдът се е произнесъл по същото, съобразно изявленията на страните преди хода по същество на делото в заседанието от 17.02.2025г. Поддържаните от ищеца З. К. искания за разширяване, конкретизиране, съобразяване на личните контакти с празнични, официални дни, ваканции и рождени дни би следвало да се разглеждат и обсъждат по реда на инстанционния контрол, евентуално чрез въззивна жалба, каквато липсва по делото. Предлагането на определен режим на лични контакти от страна на родителите, не задължава съда да ги възприеме и не го лишава от възможността да постанови друг такъв, съобразно интересите на децата, нуждите и потребностите им. С оглед неправилността на решение № 583/31.10.2025г по грд № 2854/2024г, същото следва да бъде отменено, като се остави без уважение молбата за допълване на решение № 121 /10.03.2025г. по грд № 1854/2024г. по описа на ВдРС. Водим от горното, съдът :