Решение № 137 от 4.12.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 278/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С Присъда рег. № 4/27.03.2025 г., постановена по нох дело № 116/2025 г., РС-Кубрат: Признал подсъдимия Г. Г. В. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2023 г. в село Беловец, обл. Разград, в условията опасен рецидив, след предварителен сговор с непълнолетния В. Р. Й. от село Беловец, обл. Разград, отнел чужда движима вещ: 1 бр. моторен трион марка „Щил“, модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645 на стойност 910.00 лв., от владението на Д.С.Н. от село Беловец, обл. Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен, с което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Признал подсъдимия В. Р. Й. за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2023 г. в село Беловец, обл. Разград, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди, след предварителен сговор с Г. Г. В. от село Беловец, обл. Разград, отнел чужда движима вещ: 1 бр. моторен трион марка „Щил“, модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645 на стойност 910.00 лв., от владението на Д.С.Н. от село Беловец, обл. Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен, с което от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го осъдил на пробация, включваща следните пробационни мерки: 1/ на основание чл. 42б, ал. 1, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2/ на основание чл. 42б, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от шест месеца. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Г. Г. В. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 386.10 лева, представляваща разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд - Кубрат сумата 86.55 лева, представляваща разноски по съдебното производство, както и сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил Г. К. В. и Р.Й.Т., като законни представители и родители на непълнолетния подсъдим В. Р. Й. да заплатят солидарно в полза на ОДМВР - Разград сумата 386.10 лева, представляваща разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд - Кубрат сумата 86.55 лева, представляваща разноски по съдебното производство, както и сумата 5 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. Г. В. чрез защитника му адв. Г. М.. В същата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, несправедлива и несъразмерно тежка с извършеното престъпление. Твърди се, че подсъдимия В. е осъден за деяние, което не е извършил, както и че наложеното наказание от три години лишаване от свобода е несъразмерно тежко и несправедливо завишено. Твърди се също, че по делото не са налице доказателства относно това дали подсъдимият е грамотен. Изтъква се също, че по делото са възстановени нанесените от престъплението вреди. Наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и че е надценена степента на обществена опасност на дееца. Посочено е, че допълнителни съображения ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите към присъдата. Иска се да бъде изменена присъдата, като се отмени изцяло наложеното на подсъдимия наказание. Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв. Д. М. – защитник на подсъдимия В. Р. Й.. Със същата присъдата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при отстраними съществени процесуални нарушения. От въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. В условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Изтъква се, че подсъдимият е осъден за несъставомерно престъпление, а не за това което е извършил – по чл. 197, т. 1 от НК. Впоследствие са постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба от адв. Г. М. от АК-Русе като защитник на подсъдимия Г. Г. В., в които се излагат обстойни съображения и анализ на доказателствата по делото във връзка с първоначално депозираната въззивна жалба с искане за отмяна на присъдата или изменение на същата като в условията на алтернативност в случай, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Постъпили са и допълнителни съображения към въззивна жалба от адв. Д. М. като защитник на подсъдимия В. Р. Й., в които също се излагат подробни съображения в подкрепа на първоначално подадената жалба, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. В случай, че се констатират отстраними съществени процесуални нарушения, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е констатирал, че жалбите са подадени в срок. С жалбите не са направени доказателстевни искания. Писмени възражения срещу жалбите не са постъпвали. Жалбата на подсъдимия Г. В. и допълнителните съображения към нея се подържат и в съдебно заседание от неговия защитник. Релевират се подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, предвид неграмотността на подс. В., както и възпрепятстване на защитника да се запознае с материалите по същото. Изтъква се и нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство по отношение на другият подсъдим, който е непълнолетен и са извършвани процесуални действия без присъствието на негов родител. Изтъкват се съображения за неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото. Излагат се подробни съображения и за нарушения на материалния закон. Излагат се аргументи, че подс. В. не е извършил описаното в обвинителния акт престъпление. Навежда се възражение, че предмета на кражбата е бил негоден, тъй като не можел да се ползва по предназначение, а и не бил собственост на пострадалия, тъй като фактурата за закупуване на процесната машина била издадена на името на трето лице. Изтъква се, че мотивите към присъдата са изготвени много след предвидения в чл. 308 от НПК срок, което следва да се приравни на липса мотиви, ведно с последиците от това. Жалбата на подсъдимия В. Й. и допълнителните съображения към нея се поддържат и в съдебно заседание от неговия защитник. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и съдебното такова, както и нарушение на материалния закон. Навежда се възражение за допуснато процесуално нарушение при разпита на оперативния работник, който е извършвал действия по разследването, предвид законовата забрана за това. Защитникът счита, че повдигнатото с обвинителния акт престъпление по чл. 195 от НК е несъставомерно, тъй като противозаконно отнетата вещ е върната на правоимащото лице, което води за приложение на привилигирования състав на чл. 197 от НК. Участващият по делото прокурор намира жалбите за неоснователни. Счита, че обжалваната присъда е правилна и обоснована. В последната си дума подсъдимия Г. В. се придържа към становището на своя защитник. Заявява, че не е взел процесната машина и не е знаел, че същата е открадната, поради което я продал. Ако знаел, че същата е била открадната е нямало да я продаде. В последната си дума подсъдимият В. Й. се придържа към становището на своя защитник. Заявява, че той сам си е виновен и неправилно обвиняват другия подсъдим В.. Заявява, че той е взел машината. Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на първия съд са убедително доказателствено аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях. От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, първоинстанционният съд е установил правилно и е изложил в необходимата пълнота фактическата обстановка. Фактическите констатации и изводи, изложени в мотивите на обжалваната присъда, се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не се налага подробното им преповтаряне. Накратко от фактическа страна е установено следното: Подсъдимият Г. Г. В. е 26-годишен, с постоянен адрес в •••, българско гражданство, неженен, осъждан, начално образование, безработен. Подсъдимият В. Р. Й. е 16-годишен – непълнолетен, с постоянен адрес в с•••, българско гражданство, неженен, неосъждан, начално образование, ученик. През месец декември 2020 г. пострадалият Д.С.Н. придобил владението над 1 бр. моторен трион, марка „Щил", модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645, който му бил предоставен от неговия син, живущ във Франция. Първоначално тази движима вещ била придобита чрез сключена облигационна сделка на територията на Франция за сумата от 1280.90 евро, за което била издадена фактура № FA 105080849 (л.176-177). Тъй като вещта се повредила, била предоставена на сина на пострадалото лице, който след това му я дарил. Пострадалият Н. съхранявал моторния трион в стопанска сграда с административен адрес в село Беловец, обл. Разград, ул. "Добруджа" № 5. Имотът, в който се намирала стопанската постройка не бил обитаван целогодишно от пострадалия Н.. Този факт бил известен на подсъдимия Й., който бил съсед по имот в населеното място и той го споделил с подсъдимия В.. Подсъдимите са в близки родствени отношения – първи братовчеди. На неустановена дата през месец март 2023 г., в село Беловец, в поземлен имот с административен адрес ул. "Добруджа" № 9, двамата подсъдими взели решение да проникнат противозаконно в него, откъдето да отнемат противозаконно неопределени предварително движими вещи, мотивирани от финансовите си затруднения. В изпълнение на взетото решение двамата подсъдими се насочили към недвижимия имот на пострадалия. Достъпът до имота бил свободен поради липса на част от оградна мрежа. Подсъдимият В. през незаключена врата проникнал в стопанска постройка, докато по същото време подсъдимия Й., съгласно предварителното разпределяне на ролите помежду им, останал отвън и наблюдавал за движение на трети лица към имота. В стопанската постройка подсъдимия В., видял един моторен трион, марка „Щил", модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645, който взел с намерение противозаконно да бъде присвоен, след което напуснал стопанската постройка. След извършване на деянието, двамата подсъдими заедно с вещта се отдалечили от местопрестъплението до дома на подсъдимия В.. В дома на последния моторният трион бил положен в чувал, пренесен и укрит от подсъдимите. Месец след деянието подсъдимия В. взел решение да продаде инкриминираната вещ, но тъй като същата не работела, първо посетил дома на свидетеля И.П., за да набави необходимите части за привеждането й в работещо състояние. Пред свидетеля, подсъдимия В. разказал, че вещта е негова собственост. Свидетеят П. огледал вещта и установил, че тя представлявала моторен трион „Щил“, предназначен за рязане на дърва, след което подменил веригата и шината срещу сумата от 30, 00 лв. В края на месец април 2023 г., пострадалият Н. установил, че инкриминираната вещ липсвала от стопанската постройка, при което предприел собствено издирване на вещта. За целта провел множество разговори със съседи, включително и със свидетелят Н. Ю., който се занимавал с поддръжка и ремонт на подобен тип машини. Неуточнено време след проведения разговор свидетеля Ю. бил потърсен от свидетеля И.С., от който придобил информация, че същият закупил употребяван моторен трион марка „Щил" и съответно предал тази информация на пострадалия Н.. През месец май 2023 г. пострадалият Н. посетил дома на свидетеля И.С., който му разказал, че преди месец домът му бил посетен от подсъдимия В.иев, който носил със себе си моторен трион, марка „Щил“, модел 500 I 50СМ/20 36 и му го предложил за продажба, под предлог, че му трябвали пари за лечение на жена му. Подсъдимият В. предложил на свидетеля С. да закупи моторния трион за сумата от 300, 00 лв., като заявил, че вещта е негова собственост. След оглед на техническото състояние на вещта, свидетеля С. се съгласил да закупи същата за сумата от 150, 00 лв., тъй като подсъдимия В. му дължал пари. След като пострадалият Н. потвърдил пред свидетеля С., че въпросната машина е негова, последният доброволно предал владението. Същата вечер свидетеля С. посетил дома на подсъдимия В., с искане платената сума да му бъде възстановена, като това било сторено от бащата на подсъдимия, който му предоставил сумата от 150, 00 лв. На 12.05.2023 г. пострадалият Д. Н. депозирал писмена жалба до РУ Кубрат за извършена кражба на моторен трион, марка „Щил", модел 500 I 50СМ/20 36, което било основание за образуване на досъдебното производство. За предаването на отнетата вещ бил съставен протокол за доброволно предаване от 19.05.2023 г. През месец декември 2023 г. подсъдимия В., придружен от свидетелката Б. В.а Х., посетили дома на свидетелите Н.М. и Д. В. в село Беловец, обл. Разград, където подсъдимия В. лично направил волеизявление, че в съучастие с подсъдимия Й. извършил кражба на моторен трион марка „Щил" от дома на пострадалия Н., който след това продал на свидетеля С.. През лятото на 2023 г., докато работили в оранжерия в село Голямо Враново, обл. Русе, отново пред свидетелите Н.М. и Д. В., подсъдимия Й. заявил, че заедно с подсъдимия В. извършили кражба на моторен трион, но щял само той да поеме вината, тъй като е непълнолетен, а подсъдимия В. щял да влезе в затвора, ако бъде осъден за кражбата. В хода на съдебното следствие била назначена допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, която след извършен оглед на инкриминираната вещ, определил стойността на моторния трион, марка „Щил", модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645 в размер на 910, 00 лв. към месец март 2023 г., която не е оспорена от страните и е приета по делото. По делото е била изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на непълнолетния подсъдим В. Й., която е дала заключение, че подсъдимия Й. не страда от психично заболяване. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, не е бил с нарушени годности и е могъл да разбира свойството и значението на извършваното, като същият е бил в състояние да ръководи постъпките си. С оглед физическото и психическото състояние, той можел правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва в наказателното производство, да дава годни обяснения, ако желае, както и да носи наказателна отговорност. Същата не е оспорена от страните и е приета като компетентно изготвена и пълна. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, посочил доказателствата и доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и изводи. Изложил изчерпателни и аргументирани съображения кои свидетелски показания възприема и кои отхвърля и защо, които не е нужно да се преповтарят. Съдът е дал убедителен анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства (посочени по- горе и приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства). Правилно съдът кредитирал показанията на свидетелите И.С., Д. Н., Н. Ю., И.П., В. Х., Н.М. и Д. В., които са достоверни, вътрешно последователни и в пълна корелация помежду си, противно на въведените от защитата възражения. Показанията на всички свидетели са подкрепени от събраните писмени доказателства и няма никакво основание, което да внася съмнение в тяхната добросъвестност и достоверност. Правилно първият съд не кредитирал показанията на свидетелката Б. В.а, за която по делото са налице данни, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, а и след това е живяла на семейни начала с подсъдимия В.. Двамата са правили опити да имат общо дете. Отделно от това по делото са налице данни, че и към настоящия момент двамата са в добри отношения, макар и вече да не са заедно, което води на извод, че свидетелката е пряко заинтересована от изхода на делото. Споделят се изводите на първия съд, че показанията на свидетелката са противоречиви, предвид обстоятелството, че същата е заявила, че с подсъдимия В. са разделени от месец октомври 2024 година, а към датата на проведеното пред първия съд разпоредително заседание на 19.12.2024 година, подсъдимият поискал отмяна на взетата спрямо него мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ с аргумент, че свидетелката се намира в Република Италия и същият искал да я посети с цел продължаване процедурите за лечение на безплодието. Правилно първият съд кредитирал показанията на свидетелите Д. В. и Н.М., като достоверни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се. От същите се установява авторството на деянието, участието на двамата подсъдими в престъпното деяние, механизмът на неговото извършване, действията по укриване и разпореждане с отнетата вещ, както и уговорката между двамата подсъдими кой да поеме вината за извършеното, които данни са възприети пряко от свидетелите чрез разказите на двамата подсъдими. По делото не са събрани доказателства за твърдените влошени отношения между двамата свидетели и подсъдимия В., които да водят на извод за тяхната недостоверност и заинтересованост от изхода на делото. Посочените обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката В. Х., за която не са налице ограниченията по чл. 118, ал. 2 от ГПК, както и частично от обясненията на подсъдимия В. Й., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Кредитираните от първия съд показания на свидетелите И.С., Д. Н., Н. Ю. и И.П. разкриват по категоричен начин обстоятелствата около установяването на инкриминираната вещ, нейното състояние, както и действията на подсъдимия В. по разпореждането с нея. Същите правилно са възприети от първия съд като достоверни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, както и с останалия доказателствен материал по делото. Настоящият съдебен състав намира, че тук е мястото да се обсъди довода на защитата, свързан с принципната недопустимост на показанията на свидетелите Б.М. и В.А. на плоскостта на забраната, визирана в чл. 118, ал. 2 от НПК. Такъв довод е бил направен и в хода на първоинстанционните съдебни прения, който не е бил възприет от първия съд. Настоящият съдебен състав намира, че липсват пречки от процесуално естество, които да възпрепятстват възпроизвеждането от тяхна страна в процеса на непосредствено придобитите от полицейските служители възприятия от интересуващите делото факти (в конкретния случай – причините за провеждането на полицейската проверка, извършените оперативно-издирвателни мероприятия, установяването на инкриминираната вещ у свидетеля И.С., обстоятелствата около придобиването й от същия свидетел, състоянието на инкриминираната вещ, действията по нейното отремонтиране, участието на подсъдимия В. в процеса по отнемане на инкриминираната вещ, както и действията на същия за уговаряне на непълнолетния подсъдим Й. да поеме изцяло вината). От друга страна първият съд неправилно е пропуснал да изложи мотиви за изключване от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите Б.М. и В.А. в частта им, в която същите възпроизвеждат информация, получена от подсъдимия В. Й. свързана с неговото самоуличаване в извършването на инкриминираните престъпления в резултат на проведена беседа (с лице, което впоследствие е придобило качеството на обвиняем), което не се отнася за уличаването на други лица в извършване на престъпление, което спада към тъй наречения „оговор“. Действително буквалният прочит на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 18 от 2024 година въвежда пълна процесуална рестрикция служители на МВР, осъществили "разузнавателна беседа" със заподозрян, впоследствие придобил за същото деяние качеството на обвиняем, въобще да придобият процесуалното положение на участник в наказателното производство. Такава пълна забрана не е съответна на целта на закона – видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ДВ, бр. 18/2024 г., както и задълбочения анализ на изпълнението на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото "Д.М. срещу България" (жалба № 34779/09) от 8 юни 2018 г., което е и в основаната на предприетите законодателни промени. Изводът, който се налага от задълбочения анализ на решението на ЕСПЧ по делото „Д. М. срещу България“ (жалба № 34779/09) от 08.06.2018 г., което беше споменато, че е поставено в основата на мотивите относно преследваната цел със ЗИДНПК, ДВ, бр. 18/2024 г. в частта му относно чл. 118, ал. 2, е именно недопускане на свидетелски показания от полицейски служители, с които да се установява самопризнание на заподозрян (впоследствие обвиняем), извършено без гарантиране на правата му да откаже да дава обяснения и на адвокатска помощ. Това означава, че не е възможно да се ползват показанията на свидетелите – полицейски служители, в частта, в която те възпроизвеждат информация, получена от подсъдимия Й. в рамките на проведена с него разузнавателна беседа, която информация е свързана със самоуличаването му в извършване на инкриминираното престъпление. Едновременно с това обаче следва да се отбележи, че за всички останали интересуващи делото обстоятелства /извън самоуличаващите данните от разузнавателната беседа/, възприети от свидетелите полицейски служители и възпроизведени в проведените им разпити, не съществува пречка да бъдат ползвани като част от доказателствената съвкупност. /вж. Решение № 434 от 20.10.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 501/2025 г./ Няма спор, че в хода на оперативно-издирвателните мероприятия във връзка с подадения от свидетеля Н. сигнал е била налице "разузнавателна беседа" с подсъдимия Й., в която същият пред полицейските служители се е уличил в извършване на престъпление, което налага изключване от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелите М. и Атанасов в тази им част. В заключение, показанията на свидетелите Б.М. и В.А. следва да бъдат ценени единствено в частта, в която възпроизвеждат в производството свои възприятия, свързани с получена оперативна информация за противоправна дейност на подсъдимите, състоянието на противозаконно отнетата вещ, действията по нейното укриване и разпореждане, действията по привеждане на вещта в годно за предназначението й състояние, впоследствие установяването на вещта в трето лице - свидетеля И.С., както и за участието на подсъдимия Г. В. в извършване на изпълнителното деяние и уговорката с подсъдимия Й., непълнолетният да поеме вината за извършеното, което не би нарушило забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК, а стриктно би била спазена, ако се изключат от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители в частта им, в която заподозреният и впоследствие обвинен В. Й. е споделил самоуличаващи го обстоятелства, но не и тези уличаващи другия обвинен Г. В.. По този начин правата на подсъдимия Й., визирани в чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (правото на достъп до адвокат и правото да запази мълчание) са гарантирани в пълна степен, респ. справедливостта на процеса срещу подс. Й. ще бъде обезпечена в доказателствено отношение. Пропускът на първия съд да изключи тези показания от доказателствената съвкупност не променя фактическата обстановка по делото, поради което и не може да се цени като съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на атакуваната присъда. Възприетата от първия съд фактическата обстановка се установява по категоричен начин въз основа на останалия доказателствен материал събран по реда на НПК, съответно изключването на посочените показания от доказателствената съвкупност не влияе върху крайния решаващ извод на контролирания съд. След извършената преценка за допустимост на горепосочените доказателствени средства, въззивният съд констатира, че в събраната от първостепенния съд доказателствена съвкупност обективно липсват съществени противоречия относно значимите за правилния изход на делото факти, като въпреки това контролираният съд е изложил пространни и убедителни съображения относно процеса на формиране на вътрешното си убеждение по интересуващите делото данни и от кои източници на информация е приел за установени обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване. В този смисъл проверяваният съдебен акт съдържа детайлност и яснота на изведените фактически и доказателствени изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно са ползвани с кредит на доверие изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-оценъчна експертиза и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на непълнолетния подсъдим, приобщена по надлежния ред. Първият съд е извършил подробен анализ на двете експертизи, към който настоящата инстанция се присъединява и не намира за необходимо да преповтаря. Не може да се сподели възражението на защитника на подсъдимия В. за допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на атакуваната присъда, поради изготвяне на мотивите към нея след предвидените в чл. 308 от НПК срокове. Това е така, тъй като ако съдията-докладчик прекомерно забави изготвянето на мотивите, би могло да се ангажира единствено неговата дисциплинарна отговорност, но при евентуална инстанционна проверка контролиращият съд не може да отчете забавата като основание за отмяна на присъдата, защото установените в чл. 308 НПК срокове за изготвяне на мотивите са инструктивни за разлика от сроковете за обжалването на присъдата, които са преклузивни. Затова пропускането на първите не представлява съществено нарушение на процесуалните правила в смисъл на отменително основание при последващ въззивен или касационен контрол, докато пропускането на срока за обжалване на присъдата, включително когато се дължи на неизготвянето в срок на мотивите към съдебния акт, изключва допустимостта на жалбата, респ. същата не подлежи на разглеждане поради това, че е просрочена. Постановеният след срока съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен, ако отговаря на изискванията за валидност, допустимост и правилност. Във всички случаи неизлагането на мотиви изобщо е съществено нарушение на процесуални правила и представлява абсолютно основание за отменяване на присъдата, какъвто не е настоящият случай, доколкото мотивите макар и забавени, са изготвени и връчени надлежно на страните в процеса. Възражението на защитника на подсъдимия В. за допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правата на подзащитният му в хода на досъдебното производство, предвид неграмотността на подсъдимия и неоформянето в съответствие с правилата на НПК на проведените процесуални действия с негово участие също е неоснователно. На първо място следва да се посочи наличието на законова забрана след разпоредително заседание пред първата инстанция да се навеждат възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията – докладчик, или които са приети за несъществени. С определение № 10/20.01.2025 година, постановено по вчн дело № 17/2025 година по описа на ОС – Разград, състав на въззивния съд е приел за неоснователно наведеното идентично възражение за допуснати процесуални нарушения в хода на ДП, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимия В. при съставяне на документите от проведените с негово участие процесуални действия, предвид неговата неграмотност, като е недопустимо този въпрос да бъде пререшаван от настоящата инстанция. Само за пълнота настоящия съд следва да изложи принципната си позиция по този въпрос, доколкото подсъдимия В.а, като неграмотен е упълномощил защитник /първоначално адв. М. от АК – Сливен, а впоследствие адв. М. от АК – Русе/ и всяко действие извършено с него е ставало с участието на професионален адвокат, който го е консултирал и насочвал, поради което и не може да се възприеме, че правото му на защита е нарушено. Не се споделя и възражението на защитата на подсъдимия В. за допуснато процесуално нарушение при провеждане на процесуалните действия в хода на досъдебното производство с другият подсъдим Й., който е непълнолетен, предвид неучастието на неговата майка. Това възражение също е преклудирано, съгласно разпоредбата чл. 248, ал. 3 от НПК, тъй като не е поставено в проведеното пред първия съд разпоредително заседание. За пълнота следва да се посочи, че липсва законово задължение за разследващите органи да извършват процесуално-следствени действия с непълнолетно лице, само и единствено при участието на техен родител или попечител. Преценката за участие на родител, попечител или друго лице, което полага грижи по закон при извършване на следствени действия с непълнолетен е предоставена на наблюдаващия прокурор, когато това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 388, ал. 2 от НПК. Въпреки това, съдът констатира, че всички процесуално-следствени действия с участието на непълнолетния подсъдим Й., са извършвани в присъствието на неговата майка. Правилно първият съд е възприел като защитна тезата на подсъдимите, че изпълнителното деяние по отнемане на процесния моторен трион е осъществено единствено от подсъдимия Й., без участието на подсъдимия В.. Обясненията на двамата подсъдими са твърде противоречиви. В хода на цялото наказателно производство обясненията им се променят на няколко пъти. В първите си разпити след привличането на всеки от тях, в качеството им на обвиняеми лица са изложени подробни обяснения за участието на двамата обвиняеми в извършване на престъпната деятелност, механизмът на осъществяване на изпълнителното деяние, разпределянето на ролите между двамата участници, действията на двамата след завършване на престъпната дейност по укриване на отнетата вещ и разпореждането с нея. Тези обстоятелства напълно съответстват на останалия доказателствен материал по делото, събран и проверен по реда на НПК. Всеки един от подсъдимите лично е споделил за своето участие в престъпната дейност пред свидетелите Н.М. и Д. В., както и за това, че непълнолетният следва да поеме изцяло отговорността за извършването на противозаконното отнемане на моторния трион. От останалите свидетелски показания на И.С., Д. Н., Н. Ю., И.П. се установява по категоричен и непротиворечив начин състоянието на инкриминираната вещ, начина на разпорежда с нея, както и кой от двамата подсъдими е извършил тези разпоредителни действия и каква сума е получил за това. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в доказателствената дейност на контролирания съд не са налице процесуални нарушения от категорията на абсолютните, нито се констатират пропуски и нарушения, които да доведат до съмнителност на осъдителните изводи на съдебния акт. От правна страна: Кражбата е най-разпространеното посегателство против собствеността с обект – обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост или правото на държане върху движими вещи. Субект на кражба по основния състав може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта, какъвто несъмнено е подсъдимият. От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Инкриминираният моторен трион е чужда вещ за подсъдимите и има определена стойност, установена по експертен път. За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да се намира в нечие владение – във фактическа власт на конкретен правен субект, като е без значение основанието, на което вещта се намира във фактическа власт на този субект. Както вече беше подчертано, предмет на кражба може да бъде само вещ, върху която друго лице, а не деецът, упражнява владение – под владение следва да се разбира възможност за фактическо разпореждане с вещта, без да е необходимо във всеки един момент държателят да наблюдава или пази предмета на престъплението, нито да има непрекъснат физически контакт с него. Във връзка с разглеждания елемент от обективната страна на престъплението по чл. 194 и сл. от НК в ППВС 6-71 и Р.116-03-II е прието, че чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от несобственика й, стига да упражнява фактическата власт върху нея в момента на отнемането й, т.е. ще е налице кражба и когато вещта е отнета от държателя й без значение какво е основанието за упражняване на фактическа власт върху предмета на посегателство, каквато фактическа власт несъмнено е упражнявал свидетеля Д. Н., тъй като инкриминираната вещ се е намирала в стопанска постройка, изградена в неговия имот. От изложеното до тук се прави извод за неоснователност на възражението на защитата за несъставомерност на деянието, тъй като вещта била отнета от несобственик. Настоящият въззивен състав не може да сподели изводите на първата инстанция за наличие на предварителен сговор при осъществяване на престъпното деяние от двамата подсъдими. Съгласно трайно установената практика предварителното сговаряне изисква съгласието и решението за извършване на деянието у извършителите да е постигнато не непосредствено преди кражбата, а в един по-ранен момент. Това им дава възможност да премислят това решение, евентуално да набавят средства за извършване на деянието, да съставят план и изобщо чрез действията си да укажат на налична по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба, т.е. престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК се извършва предумишлено, при взето решение в сравнително спокойно състояние, при обсъждане на мотивите за и против извършване на деянието. В съдебната практика е направено разграничение между обикновено извършителство и предварително сговаряне, съгласно което при внезапно възникнал умисъл за извършване на кражба от две или повече лица, е налице обикновено съизвършителство, а не предварително сговаряне. В конкретния случай от събрания доказателствен материал не се установява наличието на предварително сговаряне между двамата подсъдими. Действията на двамата подсъдими навеждат на извод за възникнал внезапен умисъл у тях за осъществяване на престъпната деятелност, доколкото непосредствено след като подсъдимия Й. уведомил подсъдимия В., че съседният имот не е постоянно обитаем, последният предложил да проникнат в него и да вземат каквото им хареса. Именно непосредствено след предложението на подсъдимия В. отправено към подсъдимия Й., двамата предприели действия по проникване в необитаемия имот, като първият влязъл в стопанска постройка, където се намирал предмета на кражбата, а вторият подсъдим стоял отвън, за да пази. Впоследствие двамата подсъдими се отдалечили от мястото на извършване на кражбата и предприели действия по укриване на противозаконно отнетата вещ от владението на свидетеля Н.. В същото време върховната инстанция последователно застъпва становището, че лицето, което пази, докато другият съучастник отнема вещта и след това двамата заедно с вещта се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, е съизвършител. Това е така, не защото е пазил при отнемането на вещта от другиго, а защото е участвал обективно във втората фаза на изпълнителното деяние – в трайното установяване на свое владение (ТР.54-89-ОСНК). Именно участието на подсъдимия Й. във втората фаза на изпълнителното деяние – установяване на трайно свое владение (отдалечаване от местопрестъплението с откраднатата вещ, поставянето на машината в бял чувал и укриването й в друг имот), превръща този подсъдим в съизвършител. Правилна е била преценката на първия съд, че извършеното противозаконно отнемане на чужда движима вещ от двамата подсъдими не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, като е отчел стойността на предмета на престъплението, който надхвърля минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на деянието. Следва да се допълни, че при преценка за маловажност на случая трябва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези относно обществената опасност на дееца, като се има предвид, че стойността на предмета на престъплението е съществен, но не единствен критерий за квалифициране на деянието като маловажен случай. В конкретния случай освен, че предмета на престъплението надхвърля стойността на минималната работна заплата за страната към момента на извършването му, то и извършителите разкриват една по-висока степен на обществена опасност, която не позволява деянието да се определи като маловажен случай. Изложеното изключва приложението на чл. 194, ал. 3 от НК. Правилно първият съд е достигнал до извода, че престъпното посегателство от подсъдимия Г. В. е извършено при условията на опасен рецидив, като са налице материалноправните предпоставки на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, доколкото подсъдимият е извършил настоящото престъпление след като е бил осъден за умишлено престъпление с присъда № 19/29.10.2021 г., влязла в сила на 16.11.2021 г. по нох дело № 121/2021 г. по описа на РС-Кубрат, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е следвало да изтърпи при първоначален общ режим, както и се установява, че същият е осъждан трикратно за умишлени престъпления от общ характер, като за две от тях е определено наказание лишаване от свобода, едното от които не е отложено за изтърпяване по реда на чл. 66 от НК. Правилно съдът е преценил, че към настоящия момент от изтърпяване на последното наказание от подсъдимия В. не са изтекли визираните в чл. 30 от НК срокове. Това налага квалифициране на престъплението по по- тежкия състав на чл. 196 от НК, но доколкото не се установи наличието на предварителен сговор е необходимо да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление като се преквалифицира от чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК в такова по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С оглед на изложеното се налага необходимост от преквалифициране на извършеното престъпление от подсъдимия В. Й. от такова по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК в такова по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Налага се и необходимост от преквалифициране на извършеното престъпление от подсъдимия Г. В. от такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК в такова по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. Несъстоятелно е възражението на защитника на подсъдимия Й. за квалифициране на престъпната деятелност по привилигирования състав на чл. 197 от НК, предвид връщането на откраднатата вещ до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция. За да се приложат поощрителните разпоредби на чл. 197 НК за намалена наказателна отговорност, е необходимо деецът да върне откраднатото имущество или да заплати левовата му равностойност, изчислена към момента на възстановяването. За да се приложи по-лекото наказание, законът изисква откраднатата вещ да бъде „върната или заместена“. Това означава, че не е достатъчно просто стойностното възстановяване на вещта, а връщането на вещта такава, каквато е била към момента на отнемането, респ. на други подобни вещи, когато те са заместими, а когато липсват – тяхната реална парична равностойност.Възстановяване на откраднатите вещи по смисъла на този текст е налице, когато те са върнати на лицето, от което са отнети, без значение дали от виновния, или от друго лице, но не и в случаите, когато това са сторили органите на полицията или на разследването. В конкретния случай само активните действия на органите на реда и пострадалия са способствали за откриване и връщане на откраднатата вещ на правоимащото лице, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 16.09.2023 г. /л. 12 от ДП/ и разписка от същата дата /л.13 от ДП/. С оглед на изложеното следва извода, че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили в съучастие, като съизвършители престъпния състав на престъплението кражба, като по отношение на подсъдимия В. кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, отнемайки чужда движима вещ – моторен трион марка „Щил“, модел 500 I 50СМ/20 36 RS188533645 на стойност 910.00 лв., от владението на Д.С.Н. от село Беловец, обл. Разград, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят не е маловажен. Правилно първият съд е преценил, че в конкретния случай подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл, тъй като са знаели, че отнемат чужда вещ, съзнава ли са наличието на общност на умисъла, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да я присвоят, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, участието на две лица, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са желали настъпването на тези последици – да присвоят в съучастие под формата на съизвършителство предмета на престъплението, за да се разпоредят след това с него в свой интерес. Настоящият съдебен състав не намира причина да бъде ревизирана позицията на контролирания съд относно вида и размера на наложеното на подсъдимия В. Й. наказание, което е отмерено след преценка на съотносимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства, като приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление няма да доведе до промяна на така определеното наказание. Правилно при определяне на наказанието първият съд е приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК. Изменението на квалификацията на извършеното от подсъдимия Г. В. престъпление налага ревизиране на наложеното от контролирания съд наказание лишаване от свобода, доколкото в конкретния случай наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено и отмерено в рамките от две до десет години, съобразно чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва да бъде определено при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като съдът намира, че с определяне на наказанието в минимален размер от две години лишаване от свобода биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия В. при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНС. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира при първоинстанционното разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, като по гореизложените съображения намира, че същата следва да бъде изменена в посочените части и потвърдена в останалата част, на основание чл. 334‚ т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.2 и чл. 338 от НПК Воден от горното Съдът