Решение № 1346 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 409/2024 г.

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 47 от 10.05.2024 г. постановено по АНД № 20231450200184 на Районен съд – Мездра, с което е отменено Наказателно постановление № НП-213/01.09.2022 година на Министъра на земеделието, с което за нарушение чл. 2 ал. 1 вр. чл. 3 от Закона за опазване на земеделските земи /3033/ и чл. 7, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ на „Дионисомарбле“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК 121670026, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, във вр. ал.1, т. 1 от 3О33, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Касационният жалбоподател Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител Ц. Н. – юрисконсулт при ОД „Земеделие“ – Враца, [населено място], [улица], ет. 1, в касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразност. Излага съображения, че изпълнителното деяние - извършване на дейност, водеща до увреждане/замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като върху по-голяма част от имота има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], е констатирано на 11.05.2022 г. след извършена проверка на място. Сочи, че въпросното нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3 от 3О33 и чл. 7, ал. 1 от ППЗОЗЗ е (трайно) продължено - осъществява се с едно деяние, изразяващо се в бездействие, или в съвкупност от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато състава на нарушението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно противоправно състояние, което продължава до неговото прекратяване. В случая, наличието на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата, се изразява в извършване на дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Счита, че от страна на „Дионисомарбле“ ЕООД се осъществява непрекъснато състава на нарушението, като през определен период от време се извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. В качеството му на собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], който е със статут на земеделска земя, за „Дионисомарбле“ ЕООД е възникнало задължение да извърши определено действие, т.е. да не извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя и към 11.05.2022 г., е установено, че това задължение не е изпълнено, като през цялото това време се осъществява състава на нарушението на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3 от 3О33 и чл. 7, ал. 1 от ППЗОЗЗ, до момента на неговото прекратяване, който към настоящия момент не е настъпил. Твърди, че поради тази причина АУАН № 13/30.05.2022 г. и НП № НП-213/01.09.2022 г. са издадени за нарушение, констатирано на 11.05.2022 г., а не за нарушение, извършено когато в имота е започнало да се натрупват отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата, с оглед на което е от значение кой е собственика на имота към този момент, защото негова е отговорността за извършеното в имота нарушение, респ. собственикът е автор на деянието. Сочи, че от изложеното е следва, че датата на извършеното нарушение е 11.05.2022 г. и субектът на нарушението е правилно определен в процесното НП № НП- 213/01.09.2022 г., а именно „Дионисомарбле“ ЕООД. По отношение на изложеното в мотивите на Решение № 47/10.05.2024 г. на Районен съд - Мездра, че АУАН № 13/30.05.2022 г., е съставен в присъствието на свидетели не очевидци, което налага извода, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП № НП- 213/01.09.2022 г., излага съображения, че непълнотата на данните в АУАН относно свидетелите не влече след себе си порочност на целия акт. Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) дава възможност наказателно постановление да се издаде дори и при наличие на нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и самоличността на нарушителя - чл. 53, ал. 2 от същия закон. По отношение на изложените от съда, че не е ясно коя хипотеза на чл. 41, ал. 1 от 3033 се визира от административнонаказващият орган, твърди, че в НП № НП-213/01.09.2022 г. изрично е записано, че „Дионисомарбле“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 7, ал, 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от 3О33, въз основа на което административнонаказващият орган е наложил на дружеството административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева. Счита, че от процесното НП е видно, че нарушената административнонаказателна разпоредба е чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от 3033, съгласно която на ЮЛ се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., което извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Ц. Н. поддържа касационната жалба по доводи изложени в същата. Моли за отмяна Решение № 47/10.05.2024 г., постановено по АНД № 184 по описа за 2023 г. на Районен съд - Мездра, като неправилно и необосновано на основание чл. чл. 209, т. 3 от АПК и вместо него да се постанови решение, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. От ответника по касационната жалба от „Дионисомарбле“ ЕООД, с ЕИК 121670026, със седалище и адрес на управление [населено място] 1309, общ. Столична, р-н „Красна поляна“, [улица], ет. 6, ап. 19, представлявано от Г. Д., като пълномощник на управителя Н. Д., чрез адв. В. Д. – АК Враца, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана. Счита, че съдът правилно и при съобразяване с приетите по делото доказателства е установил фактическата обстановка по делото, като е счел, че вмененото нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 7. ал. 1 от ППЗСПЗЗ, не представлява административно нарушение. Сочи, че на място е извършена проверка от актосъставителя Х. Х. и от свидетелите П. М. и Г. К., които се установило, че не са участвали при съставянето на процесния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява кои точно дейности, извършени от жалбоподателя са довели до увреждане на имота, кои - до замърсяване и кои - до разрушаване на земеделска земя. Не са налице каквито и да било данни, че проверяващите са извършили екологични замервания относно качествата на земеделската земя. Към датата на съставяне на АУАН - 30.05.2022 г., актосъставителят не е извършил проверка и не е установил, че всъщност „Дионисомарбле“ ЕООД е подало предложение до Председателя на КЗЗ при МЗ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Въпросното предложение е прието като писмено доказателство по делото и от съдържанието на същото се установява, че към датата на съставяне на АУАН е налице производство по разрешаване промяната на предназначението и нито актосъставителят, нито административно - наказващият орган са извършили допълнителни проверки в тази насока. Твърди, че правилно съдът е установил, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаване на АУАН и НП по смисъла на ЗАНН, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че посочените в АУАН свидетели, а именно Т. и Т. се явяват свидетели при съставянето на акта, като това тяхно процесуално качество не е посочено в съставения АУАН. В същият е отразено, че те са свидетели при констатиране на нарушението и при съставяне на акта, като това обстоятелство не отговаря па обективната истина. Сочи, че при изготвяне и съставяне на акта на 30.05.2022 г. не са участвали свидетелите М. и К., които са присъствали при проверката. Излага, че АУАН е съставен в присъствието на свидетели неочевидци, което счита за нарушение, налагащо отмяна на атакуваното НП. На следващо място излага, че правилно съдът с приел, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 oт ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправна разпоредба. Излага, че от една страна в НП се твърди нарушение на чл. 2. ал. 1 oт 3О33, т.е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, а същевременно жалбоподателят се санкционира за увреждане, замърсяване и разрешаване на земеделска земя. Сочи, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 41, ал. 1 от 3О33 е визирана от административно-наказващия орган. В тежест на „Дионисомарбле“ ЕООД са вменени няколко нарушения, а именно: че е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, че не ползва земеделската земя в обхвата на поземлен имот с [идентификатор] но КККР на землището в [населено място], общ. Мездра за земеделски цели. Наред с това наложената административна санкция е една и не става ясно за кое от двете деяния се налага - това по чл. 44, ал. 1 т. 1 или за това по чл. 44 ал. 1, т. 2 от 3О33. Счита, че това препятства упражняването на правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Сочи, че правилно съдът е отбелязал, че не е отразена дата/периодът на извършване на нарушението както в АУАН, така и в НП. Излага съображения, че в АУАН и в НП е посочено, че върху имота има наличие на отпадъци представляващи насипни скални отпадъци, образувани при добива от кариерата, чиито посочване като „отпадъци“ счита, че не е достатъчно да ги обоснове като такива, за да отговори на Закона за управление на отпадъците, респективно на ЗОЗЗ. Сочи още, че това, което се установява по делото е, че комисията извършваща проверката на 11.05.2022 г. не е предприела действия по установяване на обстоятелството кой е изсипал скалните остатъци. Счела е, че след като имотът е собственост на жалбоподателя, той е отговорен, в качеството си на собственик, без да изследва в какво състояние е бил имота преди датата на проверката, като и свидетелите посочили, че преди датата на проверката не са посещавали процесния имот. Счита, че правилно съдебният състав е приел, че не е спазено изискването на чл. 42, ал. 1, т.6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като неправилно е опреден субектът на нарушението. Единственият довод, за да се приеме, че деецът на процесното нарушение е „Дионисомарбле“ ЕООД е титулът за собственост на имота и в този смисъл нито се доказа въпросният имот в какво състояние е бил преди да се придобие, нито се доказа да е приключило ползването му, нито се доказа, това което е складирано е него да е складирано от собственика, нито че складираното съставлява отпадък, нито че същият се насипва в момента на проверката. По време на проверката от контролните органи, счита че не е изяснена причинно-следствената връзка между твърдяното увреждане на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището в [населено място], общ. Мездра и неправомерното поведение на в тази връзка от „Дионисомарбле“ ЕООД. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован се явява надлежно упълномощения адв. В. Д. – АК Враца, която поддържа отговора по касационната жалба, като подробни доводи излага в представени по делото писмени бележки. Моли касационната инстанция да остави в сила оспореното решение на РС – Мездра като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в касационната жалба пороци. С Определение № 9874/19.09.2024 г. по адм. дело № 8668/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана. С Решение № 221 от 30.06.2023 г. по КАНД № 243/2023 г. на АдмС – Враца е обезсилено Решение № 21 от 27.02.2023 г. по АНД № 333/2022 г. на Районен съд – Мездра и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 184/2023 г. на Районен съд – Мездра, предмет на касационното производство. Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима за разглеждане по същество. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Касационната жалба, разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция приема, че касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила – чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Мездра е приел от фактическа страна, че на 11.05.2022 година служители на Областна дирекция „Земеделие“ – Враца извършили проверка на място в обект - поземлен имот с [идентификатор] по КККР в землището па [населено място]. Контролните органи установили, че от страна на „Дионисомарбле“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя К. П. е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като върху по-голяма част от имота има наличие на отпадъци представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива на кариерата. По отношение собствеността на имота, на проверяващите бил представен Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим [имот номер] Т. 111 per. № 2776 нотариално дело № 356/2015 година, вписан в служба по вписванията Мездра, според който „Дионисомарбле-България“ ЕООД е придобило правото на собственост върху [имот номер] в землището на [населено място] с площ от 3.251 дка и начин на трайно ползване: ливада, с категория на земята при неполивни условия - девета. Направената справка за актуалното състояние на „Дионисомарбле“ ЕООД в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията показала, че търговското наименование на дружеството на 21.07.2021 година е променено на „Дионисомарбле“ ЕООД от „Дионисомарбле-България“ ЕООД. Сред материалите в административно - наказателната преписка е Скица № 15-553651/23.05.2022 година, издадена от Службата но геодезия, картография и кадастър [населено място] /л.63-л.64/, в която е записано, че посочения по-горе поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] е с трайно предназначение като земеделска земя и начин на трайно ползване - ливада. Отбелязано е също, че номерът по предходния план на поземления имот е 016173 - същият, с който е описан имота в посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Констатациите от проверката били изложени в Протокол, подписан от свидетелите Х. Х., П. М. и Г. К.. Последният изготвил и снимков материал. Въз основа на събраните материали, на 30.05.2022 година в присъствието на свидетелите Т. Т. и П. Т. - служители на ОД „Земеделие“ - Враца свидетелката Х. Х. съставила на „Дионисомарбле“ ЕООД АУАН за нарушение на чл. 2, ал. 1 вр. чл. З от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 7, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Районният съд приема, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на правилата на чл. 40 ал. З ЗАНН. Въззивният съд счита, че от гласните доказателства по делото безспорно се установява, че свидетелите Т. и Т. са всъщност единствено свидетели при съставянето на АУАН, като това обстоятелство обаче не е посочено в неговото съдържание. По отношение и на двамата актосъставителя Х. е отбелязала, че са присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта, като първото обстоятелство не отговаря на обективната истина. Въззъвният съд счита, че категорично по делото е установено, че при изготвяне и съставяне на акта на 30.05.2022 г. не са участвали свидетелите М. и К., които са установили констатираното нарушение. С оглед правилата на чл. 40, ал. З ЗАНН актосъставителя Х. е следвало да състави АУАН в присъствието на свидетелите М. и К. и тъй като това не е сторено и актът е съставен в присъствието на двама други свидетели, районният съд приема, че е налице съществено процесуално нарушение. Административно-наказващият орган при изпълнение на задълженията сия по чл. 52, ал. 4 ЗАНН е следвало да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Вместо да стори това въззивният съд възприема, че същият е издал обжалваното НП при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за съставяне на АУАН. На следващо място, районният съд излага, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материално-правна разпоредба. В съдържанието на АУАН и НП е посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗО33, т.е. използване на земеделска земя не за земеделски цели, докато в санкционната част на постановлението юридическото лице е наказано за увреждане, замърсяваме и разрушаване на земеделска земя. Посочено е, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 41, ал. 1 от ЗОЗЗ е приел административнонаказващият орган. В тежест на „Дионисомалбре“ ЕООД с обжалваното постановление са вменени няколко нарушения, а именно: че е извършвана дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя; както и че ползва земеделската земя в обхвата на поземлен имот с [идентификатор] от КККР на [населено място] за неземеделски нужди без да е променено предназначението на поземления имот. При така изложената фактическа обстановка районният съд счита, че не става ясно кое нарушение всъщност се приема за извършено, тъй като се говори както за увреждане, замърсяване, така и за ползване на имота за неземеделски цели, като за последното е прието, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Същевременно с диспозитивната част на НП дружеството-жалбоподател е санкционирано за извършени нарушения на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Отбелязва, че имуществената санкция, наложена с постановлението е една и не става ясно на практика за кое от двете деяния се налага - за това по чл. 44, ал. 1, т. 1 или за това по чл. 44, ал. 1, т.2 от ЗОЗЗ. Това според съда води до невъзможност за реализиране в пълнота на правото на защита от страна на дружеството-жалбоподател. Въззивният съд е счел, че дадената квалификация с наказателното постановление е непрецизна и предвид това, че нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ е бланкетна и не установява правило за поведение, което да е възможен предмет на нарушение. Съгласно тази разпоредба, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Изпълнителното деяние е ползването на земеделска земя за неземеделски цели, като самото ползване винаги е свързано с определено действие и не може да се осъществи нарушението чрез бездействие. По тази причина според съда е направена препратка към чл. 3 от Закона за опазване на земеделските земи, който гласи, че собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества, тоест увреждане, замърсяване и разрушаване са изпълнителните деяния, с които се твърди да е бил нарушен законът. От друга страна съдът излага, че разпоредбата на чл. 7, ал.1 ППЗОЗЗ регламентира правото на собственик на земеделска земя свободно да избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. В този смисъл районният съд приема издаденото НП за опорочено и подлежащо на отмяна. На следващо място съдебния състав посочва, че не са спазени и изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като има неяснота относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че се извършва дейност, водеща до уреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя и с това се приема, че жалбоподателят е нарушил чл. 2, ал. 1 във връзка с чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 7 ал. 1 oт Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. В НП е посочено, че върху по-голяма част от процесния имот има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата. Отбелязано е също, че няма промяна на предназначението на земеделската земя в имота. От наличното описание на нарушението и установената от страна на административно-наказващия орган фактическа обстановка, счита че не е ясно въз основа на какво се приема, че е налице неправомерно използване на земеделската земя не по предназначение, като се образуват отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, както и в какво се изразява деянието, предизвикващо увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя. Отделно от това, не е конкретизирано кое от трите вредоносни резултата - увреждаме, замърсяване и разрушаване се визира или пък и трите едновременно. Излага мотиви и в посока, че от страна на контролните органи не е доказан видът и характеристиките на материала, за да се приеме, че същият представлява „отпадък“ по смисъла на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а от тук и констатацията на проверяващият и на наказващият орган за замърсяване и увреждане на земеделската земя. В АУАН и в НП са посочени отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, чието посочване като „отпадъци“ въззивният съд приема, че не е достатъчно да ги обоснове като такива, за да отговори на Закона за управление на отпадъците, респективно на ЗОЗЗ, тъй като не се установява за кой точно вид отпадъци се касае, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗУО. Сочената разпоредба е за посочени различни видове отпадъци, които подлежат на регулация от страна на държавата по реда на ЗУО. Индивидуализацията на конкретния вид отпадък, счита че е от съществено значение предвид подвеждането към отговорност и вменяване на нарушение, изразяващо се в замърсяване и увреждане на земеделска земя от страна на жалбоподателя. Районният съд приема още, че не е изяснено и в какво се състои изпълнителното деяние, тъй като липсва описание в този смисъл, както в АУАН, така и в НП. Чисто визуално комисията е преценила, че на мястото се извършва нарушение, тъй като върху по-голямата част от имота има наличие на отпадъци, образувани при добива от кариерата. Имотът е ливада, което практически е пустееща земя. Свидетелят М. уточнява, че констатираното от комисията на място представлява увреждане и разрушаване, но не и замърсяване на земеделската земя и същата може да бъде възстановена, като се застеле с хумусен слой след почистване от скалните остатъци и така да бъде приведена в състояние за използване по предназначение. След преценка на данните, съобщени от свидетелите - контролни органи, въззивният съд възприема, че комисията, извършила проверката на 11.05.2022 година, не е установила кой е „изсипал“ отпадъците. Приела е, че след като имотът е собственост на дружеството-жалбоподател, то същото е нарушител, без да изследва въпроса за състоянието на имота преди датата на проверката. От показанията на свидетелите Х., К. и М., въззивният съд приема, че същите не са посещавали имота преди датата на проверката. При това положение контролните органи са приели търговското дружество като нарушител единствено на база документа за собственост. От гласните доказателства установява, че никой от разпитаните свидетели няма преки впечатления за това кой е извършил процесното нарушение. С оглед показанията на свидетеля М., че бил нарушен хумусният слой на имота, съдът е посочил в мотивите си, че предвид легалното определение за хумусен пласт, дадено в т. 21 от ДР на Закона за почвите, като слой от едни или повече почвени хоризонти със съдържание на хумус, равно или по-голямо от 1 на сто (или със съдържание на органичен въглерод, равно или по-голямо от 0.6 на сто), определен в средна проба през 10 см. може да се каже, че по никакъв начин не се установява хумусните пластове на земеделската земя да са била замърсени, увредени или разрушени. Несъмнено е, че използването на земеделска земя извън основната цел не винаги има за резултат замърсяване, увреждане и разрушаване. Административно-наказващият орган окомерно е констатирал, че е нарушен хумусния пласт слой, без да е правен някакъв лабораторен анализ. На следващо място, са изложени мотиви, че както в АУАН, така и в НП не е отразена датата/периодът на извършване на нарушението, съгласно изисквания на чл. 42, т. 3, и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По този въпрос в постановлението е посочено, че „на 11.05.2022 година от страна на дружеството се извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя“. Съдът посочва, че начинът, по който са изложени данните, не позволява да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Освен това, от събраните доказателства не установява по категоричен начин в кой момент е извършено нарушението, тъй като в деня на проверката в имота не е извършвана каквато и да било дейност от страна на търговското дружество. Изясняването на датата или периода на извършване на деянието, както правилно е посочил въззивния съд е от съществено значение, тъй като предопределя решаването на други моменти, които имат и правно значение - приложим закон, спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН, упражняване правото на защита, което винаги се осъществява спрямо конкретна дата на нарушението. Отделно от това правилно въззивния съд е изложил мотиви, че от доказателствената маса по делото не се изяснява и дали към 18.09.2015 година - датата на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот фактическото състояние на имота е било идентично с констатираното па 11.05.2022 година, защото ако това е било така няма правно основание да бъде търсена административно-наказателна отговорност от търговското дружество за описаното нарушение, тъй като, според свидетелят М., насипването в този имот е на голяма височина и започва от 2011 година, според картите и самолетните снимки, с които се е запознал. По делото от страна на наказващият орган са представени три броя цветни снимки на имота, направени с GPS, за които свидетелите твърдят, че отразяват действителното състояние на процесния имот към 11.05.2022 година, като районният съд не споделя тази теза. Във въпросните снимки липсва каквато и да е информация, която да свързва процесния имот със заснетите там имоти. Освен това, според К. и М., датата на тези снимки не е актуална, защото нямат поддръжка и батерията на джипиеса не е била сменена. Процесиите джипиеси не подлежат на контрол и не са актуализирани. В този смисъл от свидетелските показания според районния съд не позволява да се сподели тезата на наказващият орган, че въпросните снимки са направени в деня на проверката, както и че същите съдържат необходимите реквизити, тъй като датата не е актуална и макар да са уточнени координатните точки на имота и посоката и да показват местоположението на имота, то те не установяват състоянието му към посочената в административните актове дата. Поради изложеното, съдебния състав на въззивния съд приема, че липсата на дата на административното нарушение е съществен порок на административно - наказателния процес, обуславящ незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед наведените доводи в жалбата. Съдът е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Районният съд е изложил подробни и аргументирани доводи относно наличието на несъответствие между словесното описание на нарушението и приложената материалноправна разпоредба, неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, неустановеност на вида и характера на материалите, недоказаност на нарушението, датата на която е извършено, както и субекта на нарушението. В обстоятелствената част на оспореното наказателното постановление изрично е посочено, че: „на 11.05.2022 г. от страна на „Дионисомарбле“ ЕООД се извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя, като върху по-голяма част от имота има наличие на отпадъци, представляващи насипни скални остатъци, образувани при добива от кариерата. Видно от състоянието на скалните отпадъци, може да се съди за действия, извършени в предходен период." Нито в наказателното постановление, нито в АУАН от 30.05.2022 г. се сочи дата или период на извършване на административното нарушение. Видно от всички доказателства, а и няма спор, че административното нарушение е констатирано на 11.05.2022г., а е извършено в „предходен период“, който е неуточнен, както е посочено в АУАН и НП. Според касационната инстанция погрешно датата на констатиране на административното нарушение 11.05.2022 г. е посочена като дата на извършване на същото. Правилно е прието от РС, че: както АУАН, така и НП, страдат от съществен порок, а именно непосочване точната дата/период на извършване на нарушението, което е недопустимо, тъй като датата на извършване на всяко административно нарушение е задължителен реквизит съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Непосочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Касационната инстанция споделя и другите допълнителни аргументи на районния съд за отмяна на наказателното постановление, че в АУАН и НП липсва пълно описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които е извършено - нарушение на реквизитите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на яснота досежно нарушените законови разпоредби, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По изложените по-горе съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Мездра, като други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника съгласно чл.63д от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение, доказателства за който са приложени в настоящето производство претендирани в размер на 350, 00лева /триста и петдесет/, за касационното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие, както и 5, 00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Претендирания размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност по делото и е под минимума по чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,