Решение № 267 от 21.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 529/2026 г.

Производството е по реда на чл.327 и сл. от НПК. С присъда №35 от 20.10.2025г., постановена по нохд № 657/2023г., Окръжен съд Благоевград е признал подс.С. К. А., роден на •••г. в гр. Благоевград, област Благоевград, българин, българско гражданство, висше образование с постоянен адрес: •••, женен, неосъждан, с ЕГН:•••••••••• за невиновен в това, че на 05.02.2021год., около 11.00 часа в град Благоевград, пред офис на дружество „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“ ЕООД, с ЕИК: 204250786, находящо се на адрес гр.Благоевград, ул. „Св. И. Рилски“ №15, противозаконно попречил на орган по приходите – И. А. Н. ЕГН: ••••••••••, заемащ длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП- София, дирекция „Контрол, отдел „проверки с изнесено работно място - офис Благоевград“ и Т. Д. Т. с ЕГН: ••••••••••, заемаща длъжност „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАТ София, дирекция „Контрол“, отдел „проверки с изнесено работно място - офис Благоевград“, като не ги допуснал да влязат в офиса на „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК: 204250786, като застанал навън пред входната врата на адреса пред служителите на НАП и ги заплашил с думите отправени към Т.: „Ще те убия и ще те излежа, внимавай къде ходиш и когато се прибираш, знам къде живееш и ще те намеря. Аз съм бил в затвора и пак ще вляза заради тебе, когато те убия! и към Н. с думите “… Опитай се да влезеш и няма да излезеш жив от там!“ , като им попречил да влязат в офиса на дружеството и да връчат на представител на дружеството искане за запознаване и преглед на документи, както и да съберат и обезпечат доказателства във връзка с извършване на насрещна проверка, възложена с резолюция от ТД на НАП – София за извършване на проверка, с № П – 22000121543 – 0РП – 001/05.02.2021г. на дружество „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК: 204250786, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал в извършване на престъплението по чл. 258, ал. 2, пр. 2 във вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда, съдът отхвърлил предявените граждански искове от Т. Д. Т. и И. А. Н. срещу подсъдимия С. К. А. за сумите от 10 000 /десет хиляди/ лв., от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни. Срещу постановената от БлОС присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратура Благоевград с твърдение, че тя е неправилна и незаконосъобразна. Съдебният акт е бил постановен след незадълбочен анализ на събраните доказателства и неправилното им и превратно тълкуване. Не било ясно защо съдът дал вяра на свидетелите В. Б., З. В. и К. А., които били икономически и социално обвързани и показанията им били съгласувани и твърде еднакви с цел да изградят защитна версия на подсъдимия. Собственик на счетоводния офис бил К. А. – син на подсъдимия, а двамата свидетели били регистрирани по няколко търговски дружества на същия адрес, които се обслужват счетоводно от К. А.. Наред с това показанията на Т. Т. и Н. били пълни и непортиворечиви и от тях се установявало, че са отишли на място за изпълнение на служебните им правомощия. Техните показания били подкрепени от показанията на св.П., С., Л.а и от писмените доказателства. По делото били установени отправени закани с убийство срещу служителите на НАП посред бял ден, което довело до стъписване на същите и изпитване на основателен страх и бързо се оттеглили. Прави се искане да изследва психическото им състояние и да бъде назначена съдебнопсихиатрична експертиза на същите, както и на подсъдимия, който многократно заявил, че е бил афектиран. Прокуратурата предлага да бъде отменена присъдата на ОС Благоевград и да бъде постановена нова, с която подс.С. А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.258 ал.2 пр.2 във вр. ал.1 от НК и да бъде осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване с 3 /три/ години изпитателен срок. По делото са постъпили допълнителни съображения към въззивния протест. Излагат се подробни аргументи и се прави анализ на доказателствения материал в подкрепа на становището, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Поддържа се искането да бъде отменена постановената от БлОС присъда и да бъде постановена нова осъдителна присъда, с която подс.А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Срещу постановената от БлОС присъда, в законоустановения срок е постъпила жалба от гражданският ищец и частен обвинител И. Н.. В нея се посочва, че съдът едностранно възприел гласни данни от С. А., К. А., З. В. и В. Б.. В тази връзка следвало съда да се запознае в детайли с притежаваните от свидетелите множество дружества и какви задължения имат към държавния бюджет, за да прецени тежестта на показанията им. Посочват се изпълняваните служебни задължения със св.Т., както и поведението, което подсъдимия имал в съдебно заседание. Жалбоподателят изразява несъгласие с проведеното съдебно производство и крайния резултат от него. В жалбата не е формулирано искане към съда. Жалба срещу постановената присъда е постъпила от гражданския ищец и частен обвинител Т. Т.. Съдът не обърнал внимание на подадената от пострадалата жалба, не било взето предвид какви заплахи са били отправени към нея от С. А.. Като свидетели били извикано колежките на съпругата на подсъдимия, които били изплашени и им било казано какво да говорят и били подчинени и зависими от семейство А.и. Твърди се, че тези свидетели виждали частния обвинител за първи път, но знаели много неща за нея. Посочва, че съпругата на подс.С. А. – М. А. също е орган по приходите, но незнайно защо изкривила фактите. Жалбоподателката заявява, че не познава К. А. /син на подсъдимия/ и никога не го е обиждала. Изразява се несъгласие с приетото от съда. Не се прави конкретно искане по отношение на постановената присъда. Жалба срещу присъдата на ОС Благоевград е постъпила от адв.С. в качеството му на повереник на частните обвинители и граждански ищци Т. Т. и И. Н.. Обжалва се както наказателно правната, така и гражданскоправната част на присъдата, с която съдът отхвърлил предявените граждански искове срещу подс.С. А. за сумите от по 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди за всеки от гражданските ищци. Заявява се, че присъдата е неправилна и законосъобразна, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон и се моли да бъде отменена. След изготвяне на мотивите към присъдата е постъпило допълнение към въззивната жалба от адв.С., като повереник на частните обвинители и граждански ищци Т. и Н.. Посочва се, че за да постанови своя акт, съдът найобщо е приел показанията на двамата пострадали за недостоверни, приел е твърденията на подсъдимия и е дал приоритет за достоверност на показанията на свидетелите, предоставени от последния. Повереникът описва безспорно приетите за доказани обстоятелства - сформиран екип от служители на НАП с цел извършване на насрещна проверка на фирмата на подс.А., заплашване на този екип при посещение на място в офиса и недопускане за извършване на проверка. Съдът възприел защитната теза, която подс.А. изложил в съдебно заседание. Застъпва се становище, че е спорен въпроса как е протекла срещата между пострадалите и подсъдимия и доколко при тази среща поведението на подсъдимия е станало причина двамата служители на НАП да не извършат своите задължения. Според съда, проверката е била невъзможна, тъй като управителя на проверяваното дружество не е бил в офиса и поведението на подсъдимия при срещата му със служителите на НАП не било от значение. Изразява се несъгласие с този извод на първия съд, както и с възприетото, че св.Т. е нападнала чрез обиди сина на подсъдимия, поради което последния се бил афектирал. Повереникът посочва, че пострадалите са предупредили своята колежка М. А., която е съпруга на подсъдимия, за предстоящата проверка, показвайки добро отношение, което сочи, че пострадалите не са имали негативно отношение към подсъдимия и сина му. Посочва се, че от обективна страна е налице възпрепятстване на служебна проверка от подсъдимия и служебно действие, което останало недовършено, поради срещата на пострадалите с подс.А.. Мотивът за действие на подсъдимия, според повереника е ирелевантен, тъй като е съставомерен резултатът – не са допуснати двамата служители да отидат и да изпълнят служебните си задължения. Без значение е също така какъв би бил резултатът от тази проверка. Не се споделя и изводът на решаващия съд, че са недостоверни показанията на пострадалите, тъй като не са се обадили на тел.112 и са подали жалби в полицията по-късно. Изтъква се, че последващите действия за регистриране на събитието не могат да се ползват за извод, че то не се е случило. Въз основа на тези съображения, повереникът на граждански ищци и частни обвинители моли да бъде отменена присъдата на БлОС и да бъде осъден подс.А., както и да бъдат уважени предявените граждански искове. В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция, представителят на САП поддържа протеста срещу присъдата на БлОС. Посочва, че на процесната дата, орган на власт - НАП, е предприел насрещна физическа проверка в офис на дружеството „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“, която да се извърши от свидетелите Н. и Т., които са били там в служебно качество и изрично са заявили пред подсъдимия формулирано вербално намерение да извършат въпросната проверка в офиса на дружеството. Счита, че обстоятелството, че управителят на същото не е присъствал там, по никакъв начин не е пречка да бъде извършена проверката и не ограничава правомощията на служителите като представители на този орган на власт. Завареното там лице – подсъдимият бил в трудово правоотношение с дружеството и е бил длъжен да осигури достъп. Съгласно чл.50, ал.3 ДОПК, протоколът, извършен при изготвена проверка, може да бъде връчен на работник или на служител, а съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ДОПК, органът по приходите има право на достъп до подлежащия на контрол обект. Прокуратурата посочва, че никъде закона не поставя изискване като условие управителят на дружеството да присъства, поради което чисто житейски са възможни различни хипотези, дори управителят да е в чужбина, и това не означава, че такава проверка не може да бъде извършена. В случая, подсъдимият е попречил на служителите на НАП да извършат проверка, като е отправил заплахи, изрично описани в обстоятелствената и в диспозитивната част на акта, с които си действия е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му с обвинителния акт престъпление. По тези съображения се моли да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт, като бъде признат подсъдимия за виновен и му бъде наложено наказание, съобразно санкционната част на нормата, което да бъде отложено в условията на чл. 66 НК. Като алтернатива се моли, ако не бъде приета обвинителната теза, да се приеме, че в случая е извършено престъпление „закана за убийство“ по чл. 144, ал. 3 НК, което не е изменение на обвинението, доколкото тези изрази, осъществяващи от обективна страна този състав на престъпление, са изрично посочени както в диспозитивната, така и в обстоятелствената част на акта. Поради това и не представляват изменение на обвинението, каквото във въззивната инстанция е невъзможно да бъде сторено. В този смисъл, ако се приеме този състав за осъществен, се моли да бъде признат подсъдимия за виновен по този член от закона – чл. 144, ал. 3 НК, като му бъде наложено наказание съобразно санкционната част, което може да бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. В съдебно заседание пред САС, повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т. Т. и И. Н. – адв. С. поддържа депозираните жалби. Твърди, че мотивите на Окръжен съд – Благоевград са изключително противоречиви и в тази връзка е налице липса на мотиви. Налице е противоречие в мотивите, тъй като в своята аналитична част в мотивите към присъдата, съдът е приел, че в случая не е налице престъпление и деянието на подсъдимия е невиновно, тъй като не се доказва „наличието на умисъл на престъпление“. Повереникът посочва, че липсата на умисъл е ситуация, при която съдът е приел, че са извършени всички елементи от състава на конкретно престъпление, но поради липса на субективната страна в действията, то не се установява. От анализа, който е направил Окръжен съд е видно, че той приема, че не е налице в първата си част състав на престъпление, тъй като управителят на дружеството, което са тръгнали да проверяват пострадалите лица, не е бил по това време в офиса, следователно не е могло да бъде извършена обективно исканата правомерна проверка. Т.е., анализирайки тези две съждения на Окръжния съд е видно, че от една страна тези съждения са в ситуация на алтернативност, тоест не би могло да се приеме, че дадено деяние не е престъпно и деецът е действал невиновно поради липса на умисъл като крайно съждение, а от друга страна да приемем, че е налице обективна пречка за осъществяване на всички елементи от състава на конкретния текст на чл. 258 НК. Поради това се сочи, че само на основание, че мотивите на Окръжен съд – Благоевград са противоречиви, би следвало присъдата да бъде отменена, тъй като те не дават представа какви са съжденията на съда по отношение на това налице ли е елемент и осъществен ли е целия състав на престъпление и липсва умисъл от субективна страна, или липсва част от изпълнителното деяние, в случая пречене, която част от изпълнителното деяние да не позволява довършване на състава на чл. 258 НК. Повереникът застъпва становище, че мотивите, с които окръжният съд е оневинил подсъдимия А., в случая са неправомерни. В своята аналитична част съдът правилно е приел, че на 05.02.2021г. двамата пострадали Т. и Н., които работят в ТД на НАП, са получили служебна задача да извършат проверка в дружество „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“. В изпълнение на тази проверка, Н. като главен инспектор по приходите и Т. като началник на екип, са отишли да извършат своите действия. За да обезпечат изпълнение на своята задача, те са позвънили, и това е безспорно, на майката на проверяваното лице – свидетелката А.а, която да осигури извършване на проверката. Окръжният съд е приел, че тази проверка не е била извършена поради наличие на конфликт, станал между подсъдимия и двамата пострадали, тоест всички елементи от състава, които изисква нормата на чл. 258 от НК, са налице. Проблем е доколкото мотивите, които е приел съдът, които са ръководили действията на подсъдимия, биха могли да бъдат извинителни. Биха ли могли да бъдат извинителни някакви лични възприятия от страна на подсъдимия, че той е действал личностно спрямо двамата пострадали и затова тези действия – личностни мотиви, оневиняват неговите действия. Повереникът посочва, че това е било опровергано от една страна от показанията на самия подсъдим, който в съдебно заседание заявява, че е бил наясно къде са били тръгнали двамата пострадали. Той е бил предупреден, че знае какви са действията, каква е целта на посещението на пострадалите в офиса на фирмата, в която е бил. Същевременно, той е работил на трудов договор в тази фирма. Обръща се внимание, че не е задължително управителят на фирмата да присъства при всички проверки, тъй като задълженията на проверяващите органи не изискват при всички проверки лицето да бъде в офиса. Има действия, при които неговото явяване е задължително, но има и действия, при които неговото присъствие не е задължително, така че само на доказателствено основание мотивите на Окръжен съд – Благоевград са неправилни, тъй като самият подсъдим заявява, че той е бил наясно за целта на посещението. Изразява се мнение, че тази защитна позиция, че той не е допуснал влизането на двамата данъчни в офиса, тъй като имал личен конфликт, в случая е неоснователна, тъй като анализът на действията на двамата пострадали говори за друго. Те не са извършили проверка, която да е била изненадваща, защото са се обадили на майката на проверяваното лице, бивша съпруга на подсъдимия, за да я предупредят за своето идване, тоест пострадалите в своите показания твърдят, че подсъдимият е бил наясно с целта на тяхното посещение, така че недопускането и конфликтът, който е възникнал между подсъдимия и пострадалите, по своето функционално предназначение е именно да препятства правомерно предприетите от страна на Т. и Н. действия по проверка на тази фирма. Тъй като при постановяване на структурата на своите мотиви Окръжният съд е достигнал до извод, че всички елементи от състава на чл. 258 от НК в случая са осъществени от подсъдимия и едва накрая е приел, за да може да достигне до логично становище за оневиняване на подсъдимия, че липсва умисъл, то според повереника умисълът, тоест наличие на лични конфликти, по делото не е установен, напротив – обаждането на свидетелката А.а от страна на пострадалите говори за добронамерено отношение. За да компрометира показанията на свидетелите Т. и Н., съдът се е позовал на техни последващи действия, които според тях разколебават тезата им, а именно, че те не са сигнализирали на тел. 112 от една страна и несвоевременно са се обадили на своите началници. Задава се въпрос, дали може последващото поведение на пострадало лице в случая да бъде извинително за действията на подсъдимия и в този случай означава ли, че при своевременно обаждане на тел. 112, то подсъдимият е действал виновно? В тази връзка повереникът посочва, че действията на двамата пострадали след инцидента, в случая неуведомяването на тел. 112 и несвоевременното уведомяване на техните началници свидетелката П. и свидетелката С.а, донякъде са продиктувани от онова добронамерено отношение, което са имали към подсъдимия и неговата съпруга с оглед предходното обаждане. Свидетелите са очаквали да уредят своите отношения без намеса на прокуратура, полиция и съд, при едно последващо правомерно поведение и изпълнение на възложената им задача по насрещната проверка на „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“. Това е причината за забавяне информирането на техните началници. На 07 февруари свидетелките П. и С.а са информирани за инцидента и са предприели съответните действия. Неуведомяването на тел. 112 и неправилните действия на пострадало лице никога не могат да служат за оневиняване на поведение на подсъдим. Поради това се прави извод, че доводите на Окръжен съд – Благоевград, изложени в мотивите към присъдата, са неправилни, противоречиви и не отговарят на събраните доказателства по делото. Самото противоречие между, от една страна наличието на невиновно поведение на подсъдимия поради липса на субективна страна, а от друга страна - липсата на елемент от състава изразяващ се в невъзможност да бъде осъществена тази проверка поради липса на самия управител в офиса в конкретния час на 05 февруари 2021г. в 11:00 часа, са противоречиви съждения, които не дават еднозначност на анализа, който е направил Окръжен съд – Благоевград. Поради това се оспорват като неправилни правните изводи, които касаят оневиняване на подсъдимия и поради това се моли да бъде отменена присъдата и да признат подсъдимия за виновен. Моли се да бъдат присъдени и обезщетенията, които претендират двамата пострадали за нанесените им неимуществени вреди. В мотивите на съда има твърдения в насока, че двете пострадали лица са недобронамерени, тъй като са граждански ищци и частни обвинители, което ги прави заинтересовани. Според повереникът, това становище е неправилно, тъй като те са заинтересовани дотолкова, доколкото са пострадали и търсят от съда справедливост. Ако се възприеме тази логика на съда, че всеки пострадал е заинтересован, то тогава цялото правосъдие би било лишено от съдържание, тъй като е нормално пострадалото лице да иска някаква справедливост за действията, които са престъпни спрямо него. Адв.С. посочва, че за да се докаже заинтересованост, би трябвало да има твърдения за недобросъвестност на пострадалия, а в случая няма нито едно съждение, нито едно доказателство, което да говори за недобросъвестност на пострадалите спрямо подсъдимия. По тези съображения се моли да бъде постановено решение на въззивния съд. Гражданският ищец и частен обвинител И. Н. поддържа казаното от повереника и посочва, че са били там по повод изпълнение на служебните си задължения. Заявява, че е от 34 години в НАП, но подобен цинизъм, придружен със заплахи за убийство, не е преживявал. Гражданският ищец и частен обвинител Т. Т. поддържа казаното от повереника си и потвърждава това, което е написала. Изразява несъгласие с решението, защото това, което й се е случило е недопустимо към държавен служител в една от най-добрите агенции. Подсъдимият бил запознат с всичко, те били добронамерени, уведомили съпругата му, която им е колежка и били посрещнати с плюване в лице, заплаха за убийство, да внимава къде ходи и как се прибира. В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.А. - адв.Д., не споделя виждането нито на държавното, нито на частното обвинение по отношение на направените от тях анализи с превратно тълкуване на доказателствата по делото, за да се обоснове някакво съставомерно поведение, каквото не е съществувало. Поради това предлага свой анализ на развилите се събития, който в най-общ план изглежда така: Доказателствата по делото не подкрепяли версията на двамата граждански ищци и частни обвинители, че са имали намерение да извършат проверка. В конкретния случай, видно от показанията на пострадалите, нямало никакво предварително уведомяване на лицето, на което трябвало да правят проверка. Лицето с най-висок ранг, което било разпитвано св. М. П., в съдебно заседание, проведено на 25.03.2024 г., заявила, че като орган на приходите, който следва да установи определени факти и обстоятелства, колегите трябвала да осъществят контакт с фирмата, за да може като отидат, да си свършат работата, иначе било губене на време. Никога не тръгвали на сляпо да правят проверка. Ако управителят го няма, трябвало да има лице с представителна власт, за да може да му се връчи документ. Според защитата, на 05.02.2021г. нямало никакви данни за подобно предупреждение, а се развил инцидент на улицата. Нямало предварителна проверка и дали пострадалите са имали намерение да ходят в този офис или не, никой не можел да каже. Изразява несъгласие с интерпретацията, която се дава на показанията на св. М. А. /която е бивша съпруга на подсъдимия/, че едва ли не те са направили един доклад, пълно изложение за намеренията да извършат проверка. Тази свидетелка дала показания, че от години не разговаря или рядко разговаря с бившия си съпруг /подсъдимия/, а предмет на този разговор между нея и двамата граждански ищци бил дали офисът се намира на същия адрес, на който е бил преди това, и тя потвърдила. Не било вярно, че инцидентът е бил пред офиса, а подсъдимият с тялото си закрил вратата. Св. Н. и св. Т. казали, че е станало на улицата, в разстояние между 5 и 10 метра от офиса. Инцидент, който се развил на улицата. Цитирани били думи на подсъдимия, казани пред първия съд, които били извадени от контекста и били абсурдни, неверни, нелогични. Защитата счита, че в конкретния случай не е имало проверка, нито намерение за проверка, защото не бил уведомен предварително управителя. Подсъдимият казал в обясненията си, че е станал инцидент на улицата, провокиран от непремерени изявления и квалификации, които св. Т. била направила по адрес на сина му К. А., който бил разпитан и като свидетел по делото. Защитата счита, че са били преиначени обстоятелствата, че необаждането на тел. 112 от свидетелите е последващ факт, който не можел да оправдае поведението на подс.А.. Излага се мнение, че ако те са тръгнали с намерението да извършат проверка, те не само имали право, но били задължени да се обадят на тел. 112, да пристигнат полицейски служители и да си свършат работата, и никой не можел да ги спре. Св. П. и св. С. заявили, че в конкретния случай не само, че имат право, а са длъжни това да направят. Абсурдни били твърденията на свидетелите Н. и Т., че единият нямал телефон, защото му бил някъде на ремонт и не се обадили изобщо на тел. 112. Доказателствата, които интерпретирал Окръжен съд – Благоевград не били в контекста на това поведение, а в контекста на неизпълнение на задълженията на самите служители на НАП, на самите граждански ищци. Посочва се, че на самата улица служителите на НАП се засекли с управителя К. А., но не го спрели, а се разминали. Твърди се, че били събрани достатъчно доказателства, че г-жа Т. познавала прекрасно цялото семейство А.и и не било вярно, че не го спряла, за да си върши проверката, защото не го познавала. Св. Т. заявила, че един месец преди това търсела управителя на фирмата К. А. във връзка с тази проверка и той я отклонявал, като заявявал различни причини - че бил болен, че починал член на семейството и така нататък, което се отрича да е било казано. По делото имало писмени доказателства с резолюция на св.Т. за разпоредена насрещна проверка от 05.02.2021г., поради което не било вярно, че месец преди това К. А. отклонявал проверката. Противоречиви, според защитата, били и показанията на свидетеля Н., на които също прави анализ. Обобщава се, че подсъдимият не е имал никакво противоправно поведение нито към тези служители, нито към други служители. Първоинстанционният съд кредитирал показанията на св.Н. и св.Т. единствено в частта, в която същите са възприели, че подсъдимият е бил афектиран, но това било именно защото служител на НАП казал, че синът му е мошеник и лъжец. Обобщава се, че Окръжен съд – Благоевград задълбочено е анализирал всички доказателства по делото, които не довеждали до доказване по несъмнен начин на съставомерно поведение от подсъдимия А.. Всички факти по делото и реалните твърдения за някакво престъпление оставали недоказани от обективна и от субективна страна, защото всички обстоятелства, включително и това, че управителят не е там, не са били пречупени през това, че НАП не може да си свърши работата, а напротив – били анализирани в контекста на субективната страна на поведението, за което се иска отговорност на подсъдимия. Според защитата, правилно първоинстанционният съд приел, че не може да има съставомерно поведение от субективна страна, а от обективна страна били засегнати отношения, свързани с личността на сина на подсъдимия, а не с изпълнение на служебни задължения на двамата свидетели. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд извел единствено възможните фактически и правни изводи и приложил нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, както и чл. 304 НПК. Поради това се моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде оставена в сила присъдата на Окръжен съд – Благоевград като правилна. В реплика, повереникът адв. С. заявява, че пледоарията на защитника е в подкрепа на становището на частното обвинение, защото съдържа данни, че това деяние не е извършено, докато мотивите на съда, за да оневини подсъдимия са, че деянието е извършено, но липсва субективният елемент. От изложената пледоария ставало ясно, че мотивите на съда са в противоречие с обясненията, дадени от подсъдимия, който заявил – „ясна беше целта на посещението; имаше конфликт, не ги допуснах“. Според защитата на подсъдимия липсва деяние, а не умисъл, поради което се моли това становище да взето под внимание. В дуплика защитникът адв. Д. заявява, че едно поведение може да е несъставомерно само от субективна или и от обективна страна, но това дава основание за оправдаване. Счита, че обществените отношения, които се засягат нямат общо с измислена 48 часа по-късно проверка, а е въпрос на лични отношения, които могат да бъдат предмет на НЧХ дела. Подсъдимият С. А. се явява в съдебно заседание пред САС и поддържа казаното от своя защитник. Допълва, че служители на НАП в съвсем друг отдел нямат право да ходят да предупреждават съпругата му /към онзи момент вече бивша/ и това го имало във вътрешния правилник. Реализирайки правото си на последна дума, предоставя на съда да вземе решение. Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста и допълнението към него, както и жалбите на гражданските ищци и частни обвинители и допълнението към тях, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното: Въззивната съдебна инстанция счита, че най-напред следва да се даде отговор на довода за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като това предопределя произнасянето по атакувания съдебен акт. След запознаване с материалите по делото, постановената присъда и изготвените мотиви, САС установи, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната съдебна инстанция и нарушава основни права на страните в процеса. То се състои в следното: Мотивите, с които окръжния съд е оневинил подсъдимия А., в случая са противоречиви и от тях не може да стане ясна волята му. Анализирайки доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че на 05.02.2021г. двамата пострадали Т. Т. и И. Н., които работят в ТД на НАП, са получили служебна задача да извършат насрещна проверка в дружество „ДА ЕКСПРЕС ЕКСПОРТ“ ЕООД, находящо се в гр.Благоевград, ул.“И. Рилски“ №15, свързана с дейността на друга обслужвана фирма. Именно в изпълнение на тази проверка, св.Н. като главен инспектор по приходите и св.Т. като началник на екип, са отишли да извършат своите действия. За да обезпечи изпълнение на своята задача, св.Т. позвънила на майката на проверяваното лице – свидетелката А.а, за да уточни дали офисът е на същия адрес. Окръжният съд е приел, че тази проверка не е била извършена поради наличие на конфликт, станал между подсъдимия С. А. и двамата пострадали Т. и Н., тоест всички елементи от състава, които изисква нормата на чл. 258 от НК, са били налице. За да направи този извод, първостепенният е съд обсъдил показанията на свидетелите Т. и Н., като приел, че те съдържат редица противоречия и несъответствия както помежду им, така и съпоставени с други доказателства по делото, което ги поставяло под съмнение. Освен това, според съда двамата свидетели били заинтересовани от осъждането на подсъдимия, тъй като били граждански ищци и частни обвинители. За прецизност, въззивната съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че не би могло само поради това, че тези свидетели имат качество на граждански ищци и частни обвинители, да се направи извод за наличие на заинтересованост, а такава би следвало да бъде обсъждана само ако по делото се съдържат конкретни факти в тази насока. На следващо място, при наличие на такива факти, следва подробно и аргументирано да се посочи кои доказателства се кредитират и защо и на кои доказателства не се дава вяра и защо. Едва след извършена съпоставка с останалата доказателствена съвкупност би могло да се направи извод за заинтересованост. Обратното би обезсмислило съществуването на фигурата на частния обвинител и граждански ищец в наказателния процес. Според нормата на чл.258 ал.1 от НК – „Който противозаконно пречи на орган по приходите да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда да две хиляди лева. В ал.2 е посочено: „Ако деянието по алинея 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. В конкретния случай изпълнителното деяние, в извършването на което е обвинен подс.А. е „противозаконно пречене на орган по приходите“, което окръжният съд приел за установено, видно от мотивите на стр.3 – „Проверка не била осъществена, тъй като възникнал конфликт между двамата служители на данъчните органи и подсъдимия.“ По-нататък съдът е приел, че проверката обективно не е било възможно да бъде извършена, независимо от поведението на подс.А., тъй като управителят на дружеството – К. А. не бил в офиса. По-надолу, на л.4 от мотивите, решаващият съд е посочил, че липсвали обективни данни, че действията на подс.А. са целели именно възпрепятстване на проверката, предвид отсъствието на управителя и знанието на подсъдимия, че проверката не може да се осъществи в негово отсъствие. Според окръжния съд, информация и обективни данни за липсата на умисъл за препятстване на данъчната проверка се съдържали и в показанията на самите пострадали. На стр.5 от мотивите се обобщава, че в случая липсата на умисъл за престъпление срещу финансовата и данъчна система се основава върху показанията на самите пострадали, които не обосновават с достатъчно доказателства, намерението на подсъдимия да възпрепятства проверката. Съвсем друг въпрос е върху кого лежи доказателствената тежест в наказателния процес. Самото противоречие между от една страна наличието на невиновно поведение на подсъдимия поради липса на субективна страна, а от друга страна липсата на елемент от състава, изразяващ се в невъзможност да бъде осъществена тази проверка поради липса на самия управител в офиса в конкретния час на 05.02.2021г. в 11:00 часа, са две противоречиви съждения, които не дават възможност да се разбере волята на съда, което ги приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Друг въпрос доколко е правилно становището на решаващия съд, че тъй като подсъдимия е действал личностно по отношение на пострадалите, то това го оневинява по обвинението, което му е било повдигнато. Съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви към която се приравнява и формалното мотивиране на съдебните актове е налице само в случаите, когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правни изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и неясни, че не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Липсата на мотиви към присъдата или решението е обявено в процесуалния закон за „абсолютно” (т.е. напълно безусловно, винаги съществено) нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК), а съдебната практика на свой ред е обявила за такова нарушение не само пълната им липса, но и липсата на част от тях, стига тя да се отнася до основните въпроси, на които трябва да отговори съдебния акт. Освен това, съдебната практика не схваща „липсата на мотиви“ само като пълна липса на специално предвидената в закона съобразителна част от съдебния акт, а може да липсват и само отделни съображения по основните въпроси или изложените съображения да са съществено непълни. В своята практика ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧ приема, че съдът следва да правораздава чрез излагане на ясни и адекватни аргументи за взетите от него решения и че само мотивираните съдебни актове могат да покажат на страните, че са били изслушани от съда и доводите им са били разгледани и тогава решението би било прието доброволно от тях. В мотивите към присъдата, съдът не е направил цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение на подсъдимия; не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат; не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на страните в процеса. Наред с това, в съдебния акт на първата инстанция са установени вътрешнологически противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на значими обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимия А.. Констатираните нарушения в съдържанието на проверяваната присъда, допуснати от първоинстанционния съд, както в своя комплекс, така и поотделно, накърняват правото на жалбоподателите, а и на самия подсъдим, да разберат ясно и недвусмислено съображенията, въз основа на които е оправдан подсъдимия, а освен това рефлектират отрицателно и върху възможността на въззивния съд безпрепятствено да установи действителната воля на първия съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. В този смисъл, поради констатираното противоречие в мотивите, изложени от първостепенния съд, САС счита, че на осн.чл.335 ал.2 от НПК присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като въззивната съдебна инстанция не може сама да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение. Поради това, настоящия съд не може да признае подсъдимият за виновен, каквото е искането на повереника на частните обвинители и граждански ищци. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно процесуалните правила, като бъдат взети предвид и доводите, изложени както в протеста на прокуратурата, така и тези в жалбите на частните обвинители и граждански ищци. Допуснатото процесуално нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, представляващо основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание. От това следва, че е безпредметно обсъждане на доводите в протеста на прокуратурата и в жалбите на частните обвинители и граждански ищци за нарушение на материалния закон.