Решение № 406 от 28.7.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 1603/2025 г.

Производството е по реда на глава 13 от ГПК, (”Основно производство”). Образувано е по ИМ на „В..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от В.С.Г. - управител, насочена против ответника ТП„ДГС-Р.“, ЕИК*, с адрес в *, представлявано от инж. И.Т.Г. – директор, съдържаща следната осъдителна претенция: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 846,70 €/1`656,00 лева - платена от ищеца гаранция по договор №*/04.01.2024 г., подлежаща на възстановяване след приключване на договора, ведно със законната лихва в/у посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В ИМ са наведени следните твърдения: през м.12.2023 г. ищецът участвал в обявен открит конкурс за възлагане на дейността „добив на дървесина“ от обект №*, като със заповед на дир. на ТП„ДГС-Р.“ инж. И.Г., дружеството било определено за изпълнител на дейността. В резултат на класирането и влязлата в сила заповед, страните сключили договор за добив на дървесина №*/04.01.2024 г.. След сключване на договора за добив на дървесина от обект №* било издадено и позволително за сеч №*/04.01.2024 г. за о.55„г“ и позволително за сеч №*/04.01.2024 г. за о.57,x1“, като двете били издадени от инж. К.Л., ст. лесничей при ТП„ДГС-Р.“. След издаване на позволителните за сеч, представители на ищеца стартирали извършването на сечта в обекта. При преместването на дърводобивната техника в о.57 „x1“ било установено, че в отдела имало много по-малко маркирана за отсичане дървесина от тази, която била описана в позволително за сеч №*/04.01.2024 г.. Директорът на ТП„ДГС-Р.“ инж. И.Г. обяснил по повод констатираното разминаване, че такива неща се случвали, следвало да се добиват маркираните за сеч дървета, както и че това нямало да представлява проблем при приключването на договора. Към 31.12.2024 г. дружеството добило цялото количество маркирана дървесина в о.55„г“ и 57 „x1“ на обект №*. Това дало от своя страна основание да иска връщането на внесената преди сключване на договора гаранция. След приключване на сечта в обекта, на 09.01.2025 г. била извършена теренна проверка в обект №*, о.57 "x1“ от служители на ТП„ДГС-Р.“, съвместно с инж. К.Л., за която проверка бил съставен констативен протокол серия ЮЗДП №*/09.01.2025 г. На проверката, извършена в обекта, не присъствал представител на „В..“ЕООД. Никъде в констативния протокол не било посочено какво според извършващите проверката отговорни служители е количеството дървесина, което е било добито, но не било извозено до временен горски склад. По повод на извършената теренна проверка само от служители на ответника е бил съставен и протокол за освидетелстване на сечище №*/10.01.2025 г, в който било описано, че на терен има отсечени и неизвозени до временен склад цели стъбла, стъблени секции и дърва за огрев. В протокола за освидетелстване на сечището обаче не било посочено количеството дървесина, за което се твърди, че е било добито, но не е било извозено до временен горски склад или количеството маркирана и недобита (неотсечена) дървесина, след приспадане на оставените според тях неизвозени до склад дървени секции. Ищецът възразява, че отразените констатации в протокола били неверни, тъй като всички дървета в обекта, които имали марка, били отсечени и извозени до временен горски склад в срока на издаденото позволително за сеч. На 28.01.2025 г. било изпратено писмо от страна на ТП„ДГС-Р.“, в което било описано, че ищецът не изпълнил задълженията си по договора, като е бил определен тридневен срок за изразяване на становище по констатациите, отразени в констативен протокол Серия ЮЗДП №*/09.01.2025 г. от извършена теренна проверка в обект №*. В тази вр. се твърди неспазване на чл.1.4. от Договор №*/04.01.2024 г.. На 28.07.2025 г. била връчена Заповед №*/28.07.2025 г. на дир. на ТП„ДГС-Р.“, с която същият наредил да бъде задържана гаранцията за изпълнение по договор №*/04.01.2024 г. от 1`656,00 лева, като изрично е посочено, че дружеството не изпълнило задълженията си по т.4.1. от Договора. Същият бил изтекъл на 31.01.2025 г, а задържането на гаранцията се извършвало на основание чл.7.7 от договора и е вследствие на депозирано становище с вх. №*/05.03.2025 г. на инж. К.Л.. По повод на депозираната молба от ищеца, била извършена теренна проверка от служители на ТП„ДГС-Р.“ и С.Г. - служител в дружеството ищец. Проверката била извършена на 14.08.2025 г, като в хода на същата било установено, че има маркирана дървесина, която не е отсечена, а същата е на възлови места на горски път. Възразява се, че „констатираните“ на терен неотсечени дървета били единични бройки, като същите не били маркирани за отсичане в периода на договора. Ищецът счита, че задържането на гаранцията от страна на ответника било необосновано, защото в сключения договор №*/04.01.2024 г. липсвала конкретика относно сроковете за задържане на гаранциите за изпълнение. ТП„ДГС-Р.“, в качеството си на възложител на дейността "добив на дървесина", не е спазил изискванията на чл.33, ал.3 то НУРВИДГТ, като в договорите, които били изготвяни от стопанството, не били уредени срокове за произнасяне по връщане или задържане на гаранция за изпълнение по договор за добив на дървесина. Акцентира се, че ищецът изпълнил качествено и в срок задълженията си по сключения с ответника договор №*/04.01.2024 г., поради което и последният дължал изпълнение на задължението си да върне предоставената от ищеца при подписване на договора гаранция за изпълнение. До настоящия момент това задължение не е било изпълнено и гаранцията не е била върната.

В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, такъв е постъпил от страна на ответника. С него исковата претенция се оспорва като неоснователна. Признава се за наличието на сключен договор от 04.01.2024 г. за добив на дървесина, с краен срок на освидетелстване на сечища в обекта до 22.01.25 г. На 09.01.25 г. била извършена теренна проверка на обект в подо.57 x1, в който проверяващите констатирали отсечена, но неизвозена до временни складове дървесина, като сечището не било почистено съгласно технологичния план. Съгласно т.7.7 от договора - за неизпълнение на задължения по същия възложителят може да задържи внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение като неустойка по договора. Ето защо била издадена заповед от 28.07.25 г. на дир. на ТПДГС-Р., с която било постановено задържане на гаранцията поради договорно неизпълнение, с/у която управителят на ищцовото дружество възразил. Била извършена повторна проверка на място, в която отново било констатирано, че по площта на сечището в конкретния подотдел имало участъци, в които била извършвана сеч, като на терен били оставени неотсечени маркирани дървета от различен степен дебелина.

На база приетите по делото док-ства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Безспорно е по делото, че на 04.01.2024 г. м/у страните в производството е сключен договор за добив на дървесина с №*/04.01.2024 г., по силата на който “В..”ЕООД, в качеството му на изпълнител, се задължил с/у възнаграждение да отсече, извози, рампира и измери на временен склад маркирана дървесина, както и да изгражда и/или поддържа извозните горски пътища в насажденията, в които извършва дърводобива, предвидени в утвърдения технологичен план. Пояснено е в чл.1.2 от договора, че дървесината е в обект №* МТ, състоящ се от подотдели 55 “г” и 57 “x1” на територията на ТП“ДГС-Р.”. Общото количество на дървесината за целия срок на договора е 724 куб.м., с посочени минимални количества за дърводобив по отделни отдели в чл.4.22, като крайният срок на договора е датата на освидетелстване на всички сечища в обекта, но не по-късно от 31.01.2025 г. Заложен е краен срок за сеч и извоз – 31.12.2024 г., а за освидетелстване на всички сечища – 21.01.2025 г. В договора е предвидено изготвянето и подписване на предавателноприемателен протокол за приемане на извършената работа във временния склад, за което страните осигуряват представител (чл.3.15 и чл.4.12). В чл.4.13 е подчертано, че изпълнителят отсича само определените за сеч дървета по цялата площ от насажденията и извършва възложените дейности, съгласно одобрения технологичен план за добив на дървесина за конкретното насаждение, като не оставя неотсечени маркирани дървета. Чл.6.1 от договора предвижда, че възложителят задържа гаранция за изпълнение на договора от 1`656.00 лева, която се освобождава след съставянето на констативни протоколи без забележки от страна на възложителя за освидетелстване на всички сечища в обект №*МТ, като според чл.7.7 изпълнителят дължи на възложителя неустойка за виновно неизпълнение на задълженията си по договора. Издадено е на 04.01.2024 г. позволително за сеч №* в полза на ищеца да извършва добив в отдел №55, подотдел г, в землище Г., на дървета, маркирани от Х.В. с контролна горска марка, при описани куб. м. на различната категория дървесина, вид бял бор, при очакван добив от 252 куб.м. На същата дата е издадено и позволително за сеч с №* за отдел №57, подотдел x1, с маркирани дървета от П.К., очакван добив от 472 куб.м. Впоследствие е издадено и позволително за сеч с №* от 26.06.2024 г., касаещ подо.57 x1, площно сечище от 8.000 ха., окачван добив от 472 куб.м., дата на карнет опис на поставяне на контролна горска марка от 14.09.2021 г.

На 09.01.2025 г. е издаден констативен протокол №* от горски стражар при ТП“ДГС-Р.” по отношение на обект №*, подо.57 x1, в който било отбелязано, че отделът не е усвоен изцяло, има останали маркирани и неотсечени дървета; наличие на цели стъбла, стъблени секции и дърва за огрев, неизвозени до временни горски складове; непочистено сечище; занижени обеми на част от дървените материали, налични на временния горски склад. Издаден е и протокол за освидетелстване на сечище №* от инж. К.Л., в който било отбелязано, че по позволително за сеч са 472 куб.м., действително отсечени са 251 куб.м., налични във временен склад – 106.33 куб.м., налични неотсечени маркирани стъбла, сечта не била изведена по цялата маркирана площ – площ по позволително от 8.000 (ха), а проведена на 4.200 (ха), като на терен има отсечени и неизвозени до ВС цели стъбла, стъблени секции и дърва за огрев. Протоколът е подписан от В.Г., лицензиран лесовъд на “В..”ЕООД. Ето защо била издадена заповед от 28.07.2025 г. от инж. И.Г., в която било отбелязано, че изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора – чл.4.11, а именно да извърши качествено възложените дърводобивни дейности и да почисти сечищата по указания в позволителното за сеч начин, поради което на основание чл.7.7 от договора била задържана гаранция за участие, внесена от ищеца, от 1`656.00 лева. На 14.08.2025 г.,о по искане на дружеството изпълнител, била извършена проверка от нарочна комисия, с председател инж. К.К., зам.дир. на ТП“ДГС-Р.”, в присъствието на С.Г. – представител на фирма “В..”ЕООД, като било установено, че по площта на сечището в подо.57 има неусвоени части, в които не е била водена сеч, като на терен са оставени на корен значителен брой стоящи, неотсечени и маркирани дървета от различни степени на дебелина; в сечището има налична малка част повалени и неизвозени до временни складове дървесина.

По делото е изслушана СЛтЕ, изпълнима от ВЛ инж. П.И.. Съдът кредитира напълно така изготвеното заключение, като възраженията с/у експерта и неговата експертна оценка, въздигнати от ищеца, съдът не намира за основателни, в тази вр. и не уважи искането за отвод на ВЛ. Към момента на изготвяне на заключението ВЛ не е в служебни или трудови правоотношения с ответника, то е отговорило изцяло на поставените въпроси, след двукратно посещение на процесното място, при второто посещение и с представители на ищцовото дружество, като не се доказват обстоятелства, които да пораждат основателни съмнения, че ВЛ е заинтересовано от изхода на делото, като дори да се приеме наличие на познанства на експерта със служители на ответника, то тези контакти не съставляват такива обстоятелства, защото те, с оглед конкретната професионалната дейност на експерта, са очаквани. В своето заключение ВЛ е мотивирало, че на място в сечището се установили налични маркирани, но неотсечени дървета, които са разположени в различна концентрация по цялата площ на сечището, че маркирането на дърветата в насаждението било извършено през 2021 г., като експертът констатирал завехване на марките, което показвало, че самото маркиране било извършено по едно и също време, като и че повечето от марките (както на стоящите, така на отрязаните дървена), вече не се четат като номера, вследствие влиянието на атмосферните условия, а в границите на обекта не се установило положени марки, различни от посочените в карнет – опис и позволителни за сеч, като с тези документи изпълнителят бил запознат към момента на сключване на договора, но не отправил възражение с/у маркирането на място. В присъствието на представители на страните, ВЛ изчислило, че стоящата маркирана, но неотрязана дървесина е от 68 куб.м., както и приблизително 15 куб.м. лежаща, маркирана и неизвозена дървесина.

По делото са изслушани и гласни док-ства – св. Г. и Г., служители на ищцовото дружество, които споделят че в хода на изпълнение на договора в процесния подо.57x1 било извършено допълнително маркиране от служители на горското стопанство, тъй като нямало достатъчно количество дървета за отсичане, като това дори било приета практика от ответника; била налице част от терена, която е труднопроходима, което наложило премаркиране (св. Г.). И двамата свидетели са категорични, че към момента на извършване на огледа с ВЛ забелязали по-пресни марки на дърветата, които били поставени в концентрирана територия, с цел да бъде обосновано задържането на гаранцията, като св. В. добавя, че на новопоставените марки умишлено бил заличен № на марката, за да не проличи несъответствието със съставения карнет, който посочва каква марка трябва да има поставена на дърветата в процесния район. Св. Г. посочва, че са останали неотсечени от него дървета в труднодостъпната част, като и св. В. е категоричен, че не е оставял отсечени дървета. Посочените свидетели са трудово ангажирани с ищеца, поради което съдът съобразява показанията им, с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК.

От правна страна съдът съобразява следното:

Съгласно чл.108, ал.1 от ЗГ, сеч се извършва въз основа на писмено позволително в полза на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (ал.2), като в случая по делото е безспорно, че по отношение на ищцовото дружество е издадено удостоверение за регистрация за извършване добив на дървесина от 21.04.2015 г., издадено от ИАГ към МЗХГ. Чл.104, ал.1, т.4 ЗГ, забранява сечта на немаркирани дървета, освен в строго определени случаи. Чл.50 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии уточнява, че марките са контролна горска марка, производствена марка, общинска марка - за маркиране на дървесина, добита извън горските територии, а чл.50 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите определя начина на поставяне на контролната горска марка, като ал.11 от тази разпоредба посочва, че за извършеното маркиране се изготвя карнет-опис по образец, утвърден от ИД на ИАГ, като условие за издаване на позволително за сеч е одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч (чл.52, ал.1 от Наредба №8). Самото маркиране е със срок на валидност от 3 г.. Съгласно чл.12б, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. в случаите, когато извършеното маркиране не съответства на посочения в позволителното вид сеч, лицата, притежатели на позволително за сеч, са длъжни преди започване на сечта да уведомят писмено съответната РДГ, като в случай че маркирането е в държ. или общ. горски територии - и съответното ДГС/ДЛС или община. Чл.109, ал.1 от ЗГ повелява, че в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Протоколът се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.

В случая ищецът обосновава, че е изправна страна по договора, изпълнил изцяло задълженията си по отсичане и извозване на дървесината до временен склад. Навежда възражение, че ако са налице останали маркирани, но неотсечени дървета, то това се дължи в поведение на представители на ответника, които маркирали допълнително дървета за отсичане, при това дори след приключване срока на договора. Ответникът от своя страна се позовава на неустоечна клауза – чл.7.7 от договора, обосноваваща възможност за задържане на внесена от изпълнителя гаранция, поради останали неотсечени дървета, както и отсечени такива, но неизвозени до временен склад, респ. непочистено сечище след изпълнение на дейността. Ето защо в тежест на ответника е да обоснове възникване на предпоставките, регламентиращи приложението на санкционната клауза. Първоинстанционният съд приема тази страна да се е справила с възложената доказателствена тежест. В тази вр. съдът, с оглед посоченото по-горе относно кредитиране на съд. заключение, приема че следва да съобрази същото изцяло, което се и явява контрапункт на изложеното от свидетелите, ангажирани от ищеца. На база на извършения двукратен оглед от страна на ВЛ, съдът приема, че на процесното място са налице маркирани, но неотсечени дървета, както и отсечени такива, но неизвозени до временен склад, без да се касае за мъртва дървесина. Експертът е уточнил и обема на тези количества дървесина, макар разпоредбата на чл.4.13 от договора да фиксира изискването за изпълнителя да не оставя неотсечени маркирани дървета, без да регламентира някакво минимално количество, което да е ориентир за спазване договорното задължение на ищеца, като взаимното тълкуване на разпоредбите на чл.4.13, вр. чл.4.11 и чл.1.1 от договора сочи на извода, че качествено изпълнение на възложените дейности е онова, което е пълно, тоест съобразно конкретните предвиждания за дърводобива и извозването на маркираните съгласно приложимата документация дървета. Ето защо е и ирелевантно констатираното разминаване м/у количеството на неусвоената дървесина в протокола за освидетелстване и заключението на експерта. ВЛ е категорично, че на място не е установил марки с различна боя (всички са черни), с еднакво завехване, което говори, че са поставяни в рамките на един и същи период от време, както и такива, които се различават от приложения карнет – опис. Цветът на марката е важен, защото ако се съобрази казаното от свидетелите за премаркиране на дървета, то съгласно чл.66, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии самото премаркиране се извършва с нов цвят на боята, различен от първоначално използвания. Самият карнет, в който първоначално били описани маркираните дървена, е условие за издаване на самото позволително и реалното извършване на сечта, в който смисъл ищецът е следвало да бъде запознат с неговите предвиждания и най-вече – съгласно 12б, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. е трябвало да уведоми писмено ДГС за разминаването м/у реалното на място маркиране на дърветата и посоченото в позволителното за сеч, каквото писмено възражение по делото не е приложено и не е открито от ВЛ. Освен това, представеният протокол за освидетелстване, който е съставен в срока по чл.109, ал.1 ЗГ, отразяващ резултатите от проверката след приключване на срока за сечта (31.12.2024 г.), е подписан от лицензирания лесовъд на ищцовото дружество, при това без възражения и забележка. Посоченият документ е частен свидетелстващ такъв, отразяващ неизгодни за изпълнителя факти и като подписан от негов представител се ползва с висока доказателствена стойност в процеса. Наред с това, самият свидетел на ищеца – Г., признава, че маркирани, но неотсечени дървета е имало, макар да посочва, че такива са останали поради недостъпно от техническа гледна точка място за сеч, но договорно изключение в този смисъл не е уредено. В тази част показанията му отново срещат опровержение от заключението на експерта, който изрично посочва, че маркираните дървета не са в 1 и съща площ от сечището. Ето защо съвкупният преглед на тези док-ства, наред с изслушването на ВЛ, обосновават по мнение на този съд извод за неточно договорно изпълнение от ищеца при дърводобивната дейност, рефлектиращо и в/у задължението на ответника за връщане на процесната сума, регламентирано в чл.6.2 от договора. При този изход на спора, разноски се следват на ответника, в полза на когото се присъжда юрк.ско възнаграждение съобразно законоустановения минимум.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,