Решение № 1189 от 29.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 609/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 469, ал. 3 КЗ вр. чл. 305 КЗ срещу предпочитания ответник и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 301, ал. 2 КЗ срещу втория ответник, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 10.02.2015 г. между „ЗД Е.“ АД, като застраховател и „М.Г.“ ЕООД, като застрахователен брокер бил сключен договор № 2360/10.02.2015 г., по силата на който застрахователният брокер срещу възнаграждение се задължил да осъществява застрахователно посредничество по възлагане на потребители на застрахователни услуги, в резултат на което се сключват застрахователни договори със застрахователя. Твърди, че „М.Г.“ ЕООД не изплатило премиите/премийните вноски по описаните в приложения списък полици, които били включени в посочените в същия отчети и за които били издадени приложените към всяка полица електронни сметки. Посочва, че поради неизпълнението на брокера на задължението му да плати събраните премии по сключени застраховки с негово посредничество на 07.06.2021 г. му била връчена нотариална покана, с която бил поканен да заплати търсената сума в тридневен срок от получаването й. Твърди, че към настоящия момент ответникът не бил извършил плащане на дължимите суми. Посочва, че във връзка с чл. 305 КЗ „М.Г.“ ЕООД трябва да поддържа застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователния брокер. Към момента на неизпълнение на задълженията му, застрахователният брокер имал сключена застраховка „Професионална отговорност“ с „Д.з.“ АД. Твърди, че с уведомление, получено на 12.07.2022 г. от ответника, предявил претенция пред „Д.з.“ АД да изплати неиздължената по договора сума на основание сключената с брокера задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Посочва, че от „Д.з.“ АД не постъпило плащане, като срокът от 15 работни дни от представяне на доказателствата изтекъл на 02.08.2022 г. Счита, че за него е възникнал правен интерес за предявяване на иск за осъждане на „Д.з.“ АД да заплати на „ЗД Е.“ АД претенидраните суми, а в случай, че искът срещу него бъде отхвърлен, да бъде осъден „М.Г.“ ЕООД да заплати претендираните суми. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Д.з.“ АД да заплати на „ЗД Е.“ АД главница в размер на 10 000 лева, частични от 43 881, 46 лева, представляваща размера на неизплатените застрахователни премии по сключени във връзка с договор № 2360/10.02.2015 г. застрахователни полици, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 380, 54 лева мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева за периода от 02.08.2022 г. до 16.12.2022 г. При условията на евентуалност, в случай, че искът срещу предпочитания ответник бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, да се осъди „М.Г.“ ЕООД да заплати на „ЗД Е.“ АД сумата за главница посочена по-горе, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 525 лева за мораторна лихва от 10.06.2022 г. до 16.12.2022 г. Претендира разноски. С молба от 08.06.2023 г. уточнява, че процесният период, за който твърди, че не са превеждани застрахователни премии е от 14.08.2021 г. до 04.12.2021 г. Ответникът „Д.з.“ АД счита исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер. Твърди, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността му по застраховка „Професионална отговорност на застрахователни брокери и агенти“ в претендираните размери. Поддържа, че твърдяното вредоносно за ищеца събитие не се покрива от процесната застраховка на основание договореното в т. 7 във вр. с т.7.3. от Общите условия към нея. Твърди, че при проведената вътрешна проверка от „М.Г.“ ЕООД било установено, че служител на брокера чрез измамни действия, неправомерно е укривал и своил средства от събрани застрахователни премии. Посочва, че голяма част от приложените полици са с липсващи или „анонимни“ подписи на една и/или и на двете от страните по договора, част от полиците са с видимо положени подписи в по-късен момент, тъй като са върху препис със сканиран подпис и т.н., което поставя под въпрос валидността на учредените с тях застрахователни правоотношения, а оттам и основанието за събиране на застрахователните премии по тях. Счита, че съгласно закона брокерът не може да е застраховащ по процесните застраховки, тъй като по този начин би станал страна по застрахователното правоотношение. С оглед на това не става ясно в какво качество брокерът издава полици от системата на ищеца и кой подписва същите за застрахователя ищец след издаването им. Доколкото отношенията между ищеца и „М.Г.“ ЕООД, предмет на договора за застрахователно посредничество са от 25.02.2015 г. и не е точно установено в кой период от време за кумулирани претендираните вреди, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 197 КЗ отм., съответно по чл. 378 КЗ. Изрично оспорва твърдението, че вредите са кумулирани в периода на покритие по процесната застрахователна полица. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Ответникът „М.Г.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба. С протоколно определение от 09.02.2024 г. по гр.д. № 68542/2022 г. на СРС е допуснато изменение на иска, като искът за главница е увеличен на 43 881, 46 лева. С определение от 13.02.2024 г. на СРС е изпратеното делото по подсъдност на СГС и е образувано под настоящия номер. С молба от 30.05.2024 г. във връзка с дадени указания от настоящия съдебен състав ищецът уточнява, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявен както срещу главния ответник, така и срещу евентуалния ответник за сумата 380, 54 лева за периода от 02.08.2022 г. до 16.12.2022 г. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Представени са към исковата молба застрахователни полици и сметки за дължими суми по тях, с посочен посредник: М.Г. по посреднически договор № 2360, както и отчети за внесени застрахователни премии. Установява се, че на 10.02.2015 г. е сключен договор № 2360 между „ЗД Е.“ АД, като застраховател и „М.Г.“ ООД, като застрахователен брокер, с който страните уреждат взаимоотношенията си във връзка с осъществяването от застрахователния брокер застрахователно посредничество по възлагане от потребители на застрахователни услуги, в резултат на което се сключва застрахователен договор със застрахователя. В чл. 13, изр. 1 е предвидено, че застрахователният брокер получава право за издаване на електронни полици от информационната система на застрахователя. Съгласно чл. 13.1. застрахователният брокер, получил право на достъп до информационната система на застрахователя, е длъжен да издава електронни сметки от webinacs.euroins.bg за всяка събрана от него застрахователна премия, за новосключени полици и/или вноски по премии в случай на разсрочено плащане /в брой или по банков път/. Сметката следва да бъде издадена в деня на получаване на горепосочените суми. Сметката следва да бъде издадена в деня на получаване на горепосочените суми. Застрахователният брокер няма право да анулира издадени вече електронни сметки. В чл. 13.2. е уговорено, че сумата по всяка издадена електронна сметка се счита за събрана, следователно дължима от застрахователния брокер към застрахователя и следва да бъде преведена на последния съгласно уговорените в договора срокове. Съгласно чл. 14.4. преводът на получената от застрахователния брокер брутна застрахователна премия следва да бъде извършен към застрахователя в срок до 2 /два/ работни дни, считано от датата на получаването й. Със споразумение към договор № 2360/10.02.2015 г., подписано между „ЗД Е.“ АД и „М.Г.“ ООД страните са се съгласили, че отчитането на събраните премии по сключените застрахователни полици, както и на поредни вноски по полици на разсрочено плащане, с посредничеството на застрахователния брокер се осъществява като същите се внасят по банков път след изготвянето на електронен отчет от системата на застрахователя. Застрахователният брокер превежда нето премия по одобрения отчет до края на следващия работен ден по сметката на застрахователя. Видно е, че с нотариална покана от 18.05.2022 г., изпратена от „ЗД Е.“ АД до „М.Г.“ ЕООД ищецът е поискал от втория ответник да заплати сумата 44 163, 49 лева, представляваща непреведени падежирали премии, съгласно приложение, неразделна част от поканата, във връзка с договор № 2350/10.02.2015 г. Установява се, че на 11.07.2022 г. „ЗД Е.“ АД е изпратило уведомление до „Д.з.“ АД с искане ответникът да заплати сумата в размер на 34 270, 60 лева като обезщетение за нанесени вреди от неизпълнението на задължението за плащане на застрахователни премии от „М.Г.“ ЕООД, като застраховател по договор за „Професионална отговорност“. Към уведомлението е приложен списък с 264 бр. полици, сключени в периода от 11.08.2021 г. до 24.09.2021 г. и с общ размер на неизплатените застрахователни премии от 43 881, 46 лева. С писмо от 02.08.2022 г. от „Д.з.“ АД до „ЗД Е.“ АД ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение за причинените на ЗД „Е.“ АД вреди от застрахователния брокер, поради наличие на изключен риск по чл. 7.3. Представена е декларация от 19.04.2022 г. от управителя на „М.Г.“ ЕООД, изпратена до „Д.з.“ АД, в която се съдържат твърдения за установени злоупотреби от брокер и липса в размер на 39 139 лева причинена от въпросния служител. Видно е, че между „Д.з.“ АД и „М.Г.“ ЕООД е сключена на 25.02.2021 г. полица за застраховка „Професионална отговорност на застрахователни брокери и агенти“ с период на покритие от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г. Представени са и приложимите Общи условия към горепосочената застраховка. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период от м. 08.2021 г. до м. 12.2021 г. са изготвени 33 броя отчети от застрахователния брокер „М.Г.“ ЕООД. По 31 броя отчети изобщо не е заплатена застрахователна премия. По 2 броя от отчетите е заплатена частична застрахователна премия в общ размер на 874, 89 лева. Общият размер на неплатената застрахователна премия от „М.Г.“ ЕООД към „ЗД Е.“ АД е 41 491, 80 лева. Общият размер на неплатените суми по представените в табличен вид в заключението застрахователни договори е 43 881, 46 лева, в което се включват незаплатени вноски за застрахователна премия 41 491, 76 лева, данък 2% в размер на 814, 09 лева, сума за стикери в размер на 171, 60 лева и такса за Гаранционен фонд в размер на 1 404 лева. Експертът посочва, че се е запознал с подробна разбивка на включените суми във всеки един отчет – по кои полици са, какви са размерите на вноските, кои вноски са падежирали, номер на издадената „сметка“ за плащане на вноската. Счетоводните данни показват, че вноските по всяка полица, включени в съответен отчет фигурират в клона „отчетена сума“, но в колона „събрана сума“ фигурира нулева стойност. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът претендира от главния ответник „Д.з.“ АД сумата 43 881, 46 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „М.Г.“ ЕООД, като застрахован при ответника по застраховка „Професионална отговорност“ застрахователен брокер, изразяващи се в неизпълнение на сключен договор за застрахователно посредничество от 12.03.2015 г. за внасяне на дължими застрахователни премии за периода от 14.08.2021 г. до 04.12.2021 г. В чл. 432, ал. 1 КЗ изрично е предвидена възможност увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл. 380. Съгласно чл. 469, ал. 3, изр. 1 КЗ освен ако с нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. В чл. 305, ал. 1 КЗ /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г./ е предвидено, че застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка „Професионална отговорност“, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово действие или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2 500 000 лв. - за всяко застрахователно събитие, и 3 700 000 лв. - за всички застрахователни събития за една година. Съгласно чл. 305, ал. 2 КЗ застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени от действие или бездействие на всяко лице, оправомощено да управлява или представлява застрахователния брокер, член на неговия управителен или контролен орган или негов служител при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, в това число отговорност за неплащане към застрахователя на получена застрахователна премия, съответно за неплащане към ползвателя на застрахователни услуги на застрахователни обезщетения или суми, изплатени от застрахователя. Съдът намира за установено по делото, че за процесния период от м. 08.2021 г. до м. 12.2021 г. застрахователният брокер „М.Г.“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по договора така, както са разписани в чл. 13 и чл. 14 от договор № 2360, сключен между „ЗД Е.“ АД и „М.Г.“ ООД и не е превел получените застрахователни премии по сключените застрахователни полици след издаване на съответните сметки към тях. От изслушаното заключение се доказа, че представените към исковата молба сключени полици и изготвени във връзка с тях сметки с посредничеството на „М.Г.“ ООД са намерили отражение в счетоводството на ищеца, за същите са предоставени отчети от застрахователния брокер, но липсва заплащане на застрахователната премия. В чл. 13.2. от сключения между страните договор на 10.02.2015 г. изрично е предвидено, че сумата по всяка издадена електронна сметка се счита за събрана, следователно дължима от застрахователния брокер към застрахователя и следва да бъде преведена на последния в предвидените в договора срокове. В случая това не е направено, като за спорния период, съобразявайки приетата експертиза, неизплатените вноски за застрахователни премии възлизат на 41 491, 76 лева. Неоснователна е претенцията над този размер, доколкото в сумата до 43 881, 46 лева се включат суми за данъци, стикери и такси към Гаранционен фонд, каквито не се претендират с исковата молба от ищеца. По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, а за това обстоятелство са и ангажирани писмени доказателства, наличието на валидно застрахователно между „М.Г.“ ЕООД и „Д.з.“ АД по застраховка „Професионална отговорност на застрахователни брокери и агенти“, с покритие за периода от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г. В приложимите към договора Общи условия в чл. 4.2. изрично е предвидено, че застрахователното покритие по застраховката включва и отговорността на застрахования за неплащане към съответния застраховател, страна по застрахователния договор, сключен с негово посредничество, на получена застрахователна премия. При доказано неизпълнение от страна на „М.Г.“ ЕООД към „ЗД Е.“ АД следва да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховката „Професионална отговорност“ - ответникът „Д.з.“ АД. Съдът намира за неоснователна защитната теза на първия ответник, че е налице изключение от рисковото покритие, поради наличие на основание по чл. 7.3. от Общите условия. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 7.3. от Общите условия застрахователят не изплаща обезщетение за вреди, причинени от, свързани с или вследствие на измамно действие или бездействие от страна на застрахования, негов служител или друго лице, действащо от името на застрахования, довели до възникване на неговата гражданска отговорност по закон. В случая не се доказа измамно действие или бездействие от страна на застрахования, довело до възникване на гражданската му отговорност по закон, което да е основание за изключване отговорността на застрахователя. Представената декларация от 19.04.2022 г. от управителя на „М.Г.“ ЕООД представлява дадени свидетелски показания в писмен вид, които не са годно доказателствено средство, но дори и да се цени като писменото доказателство, същата не е достатъчна, за да обоснове наличие на изключение така, както е разписано в чл. 7.3. от Общите условия, доколкото не се доказа, че установеното нарушение е именно това, за което е настоящата претенция, както и че ангажирана отговорността на конкретното физическо лице. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че застрахователните правоотношения, по които са изготвени сметките са недействителни. От една страна „Д.з.“ АД е трето лице по отношение възникналите застрахователни правоотношения, поради което няма интерес да оспорва истинността на положените подписи. От друга страна е видно, че към всяка полица е налице издадена сметка за внесена сума, в която е посочено застрахованото лице, както и е отбелязано, че същото е заплатило дължимата премия. Неоснователно е и заявеното от „Д.з.“ АД възражение за изтекла давност, доколкото към датата на датата на исковата молба 16.12.2022 г. не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, предвид началния период на претенцията м. 08.2021 г. Предвид изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на предпочитания ответник „Д.з.“ АД за заплащане на сумата 41 491, 76 лева, представляваща неизплатени застрахователни премии по застраховки, индивидуализирани в списък към исковата молба за периода от 14.08.2021 г. до 04.12.2021 г., като за разликата до пълния заявен размер от 43 881, 46 лева искът следва да се отхвърли. Основателен се явява предявеният акцесорен иск за присъждане на законна лихва за забава. Видно е, че с писмо от 02.08.2022 г. ответникът е отказал на ищеца плащане, като заявената претенция и представените доказателства са от дата, предхождаща постановения отказ. Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в срока, като в чл. 108 КЗ е предвидено, че срокът не може да бъде по- дълъг от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. В разглеждания случай ищецът търси лихва за забава от по-късен момент и за размер, който е по-нисък от дължимия спрямо присъдената главница, поради което искът следва да се уважи изцяло за сумата 380, 54 лева за периода от 02.08.2022 г. до 16.12.2022 г. При този изход на спора съдът намира, че не следва да се разглеждат предявените при евентуалност искове срещу „М.Г.“ ЕООД, тъй като са уважени срещу предпочитания ответник „Д.з.“ АД. Това е така и по отношение отхвърлената част от иска за главница, тъй като съдът счете за основателно искането за ангажиране отговорността на първия ответник, но отхвърли част от иска поради недоказаност на претенцията в пълния предявен размер. Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца се претендират разноски в размер на 200 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което следва да определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 360 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 908, 17 лева. От страна на предпочитания ответник са извършени разноски в размер на 360 лева за юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 19, 44 лева. При извършена компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 888, 73 лева. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: BG76BPBI701600034750 при „Юробанк България“ АД. Така мотивиран, Софийски градски съд