РЕШЕНИЕ

№ 108

гр. гр. Лом, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Л.а Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20241620200096 по описа за 2024 година Административнонаказаното дружество „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД“, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление: с. Равно Поле, община Елин Пелин, обл. Софийска, ул. Трети март № 1, представлявано от ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК..........., със седалище и адрес на управление: с. Равно Поле, община Елин Пелин, обл. Софийска, ул. Трети март № 1, чрез адв. С. С. и адв. М. К., Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“, гр. София 1142, ул. „Фритьоф Нансен“ № 37А, ет. 5, обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана............ Наказателно постановление № 12-2400004 от 12.02.2024г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.

В с.з. административнонаказаното дружество редовно призовано, чрез представляващият го и пълномощника му, изпраща процесуален представител адв.С. С. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, като и бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С..............., която взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 12-2400004 от 12.02.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция на труда” гр.Монтана............ на жалбоподателят „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД“, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление: с. Равно Поле, община Елин Пелин, обл. Софийска, ул. Трети март № 1, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, а именно за това, че при извършена проверка на място на 17.10.2023г. по спазване на трудовото законодателство от дирекция „ИТ“ гр.Монтана, в строителен обект „Супермаркет Лидл“, с помещения за подготовка на хляб и хлебни изделия и открит паркинг, находящ се в гр.Лом, УПИ ХII, кв.257, ул.“Пристанищна“ № 41А, видно от представената информационна табела „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е възложител на строителен обект. В същата е документирано, че датата на откриване на строителната площадка е 01.09.2023г. „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД в качеството на възложител на строителен обект „Супермаркет Лидл“, с помещения за подготовка на хляб и хлебни изделия и открит паркинг, находящ се в гр.Лом, УПИ ХII, кв.257, ул.“Пристанищна“ № 41А, при планирам обем на работа за този строеж 220дни, с максимален брой работещи 125 души и при планиран обем на работа по-голям от 500 човекодни, преди започване на СМР в обекта не е уведомил за откриването на строителната площадка съответното поделение на ИА „ГИТ“ - Дирекция „ИТ“ гр.Монтана, като не е изпратено копие от съдържанието на информационната табела за строежа.

В депозираната жалба и писменото становище на пълномощника на представляващия дружеството се сочи, че в хода на проведеното административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с начина на съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като АУАН е подписан само от 1 свидетел, който е свидетел, както на установяване на нарушението, така и на съставянето на АУАН. На следващо място съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя не му е предявен, а е изпратен за връчване по пощата, и на последно място АНО не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да провери законосъобразността и обосноваността на съставеният АУАН преди да издаде НП. Излагат се доводи за противоречие на НП с материалния закон, тъй като при тълкуване на посочената за нарушена правна норма се налага извода, че възложителят е лице, различно от изпълнителя на строежа и в случая отговорността е за строителя – работодател каквото е дружеството „БС Конструкция“ АД, като субект на административното нарушение. Алтернативно се оспорва размера на наложената санкция, който е над минималният предвиден в закона и се явява завишен, поради което се прави искане за намаляването му до минимума предвиден в закона. Също при условията на алтернативност се прави възражение за маловажност на извършеното деяние и се прави искане за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С............... оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 17.10.2023г. св.С. Ш. и Л. Р., двамата инспектори в Д„ИТ” гр.Монтана извършили проверка на място в строителен обект „Супермаркет Лидл“, с помещения за подготовка на хляб и хлебни изделия и открит паркинг, находящ се в гр.Лом, УПИ ХII, кв.257, ул.“Пристанищна“ № 41А. При проверката на място инспекторите установили, че са започнали сторително- монтажни дейности, като видно от поставената на мястото информационна табела, строежа е планирам за повече от 30дни, и с повече от 500човека обем на работа. Била извършена справка в регистъра на табелите при която се установило, че „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД с.Равно поле“ в качеството се на възложител не е информирал съответното поделение на ДИТ гр.Монтана, като изпрати копие от информационната табела.

На адреса на седалището на дружеството с изх.№ 23102917 от22.12.2023г. била изпратена Покана за явяване на 12.01.2024г. в 10ч. в сградата на ДИТ гр.Монтана за съставяне на АУАН по чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Видно от приложената обратна разписка поканата била получена на 02.01.2024г. от С. И.. Тъй като на посочената дата не се явил представител на дружеството, на, то на 15.01.2024г. св.Л. Р. съставил АУАН № 12-2400004 в присъствието на св.С. Ш. и отсъствието на представител на дружеството акт за извършено административно нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. Съставеният АУАН бил изпратен по пощата на адреса, като видно от приложената обратна разписка поканата била получена на 18.01.2024г. от С. И.. Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-2400004 от 12.02.2024г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаният в с.з. свидетел Л. К. Р., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

По смисъла на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи „Възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. Това задължение възниква за възложителя при: 1. планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за работа на повече от 20 работещи едновременно; 2. планиран обем работа за повече от 500 човекодни.

Възложител, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата е всяко ФЛ или ЮЛ, за което се изготвя и изпълнява инвестиционен проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, дружеството-жалбоподател притежава качеството възложител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби. Именно възложителят е посочен като субект на нарушението съгласно нормата на чл. 12, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Видно от приложената към преписката снимка на информационната табела за обект „Супермаркет Лидл“, с помещения за подготовка на хляб и хлебни изделия и открит паркинг, находящ се в гр.Лом, УПИ ХII, кв.257, ул.“Пристанищна“ № 41А, строителната площадка е открита на 01.09.2023г. с възложител „Лидъл България ЕООД енд Ко“ КД с.Равно поле“, като е планирана дата за започване на работата 01.09.2023г., с планирана продължителност на работата – 220календарни дни, и планирам максимален брой работещи – 125бр.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на осн. чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която правна норма „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв до 15 000лв, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000лв до 10 000лв“. В случая наложеното административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/ е в размер близък до минималния такъв.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта.

В случая извършената проверка на място е от 17.10.2023г., а нарушението е установено със съставянето на АУАН на 15.01.2024г. или административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен преди изтичане на тримесечния срок от установяване на нарушението от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Монтана в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ.

АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.

Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, в присъствието само на 1 свидетел. Изискването на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или установяването му. Същевременно, в ал.3 от същата разпоредба е посочено, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Действително, ако е налице свидетел, присъствал при установяване на нарушението, актосъставителят следва да предпочете и посочи него в съставения АУАН. Това е така, защото свидетелите са източник на гласни доказателства в процеса и съдействат за установяване на обективната истина по случая. Непосочването на такъв свидетел обаче, дори да е налице, макар и да представлява нарушение, то само по себе си не е от категорията на съществените такива, опорочаващо административнонаказателната процедура до степен такава, че да се наложи отмяна на завършващият същата акт, а единствено създава за административния орган задължение да докаже тезата си по един несъмнен начин. Това според настоящата инстанция е сторено в хода на съдебното производство.

По изложените съображения съдът намира, че не представлява такова съществено нарушение и подписването на акта само от един свидетел, дори той да е от категорията присъствали при съставяне на акта. Критерият в случая, според съдебната теория и практика, е обосноваността на констатациите на акта. В случая показанията на актосъставителя са логични, единни и безпротиворечиви и позволяват на съда да формира изводи относно релевантните за случая факти. Поради което и според съда, в случая не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Субект на административно-наказателна отговорност по чл. 413, ал.2 от КТ е лице, което има качеството на "работодател".

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗБУТ, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда. Ползвана е законодателна техника на препращане към друга административнонаказателна разпоредба с посочен вид и размер на санкция. В тази връзка възложител, който не спазва изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, носи отговорност по чл. 413, ал. 2 от КТ и се наказва със санкцията по тази разпоредба, без да е необходимо да има статут на работодател, който наема работници за строителството на разрешения обект. Наемането на работници за изпълнение на СМР се извършва от строителя, а не от възложителя. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, "строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на същата наредба "възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционния проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ.

По делото по безспорен начин се установява, че административно- наказаното дружество е имало качеството на „възложител“ на строителния обект. В тази насока е и съдебната практика Решение № 926/08.07.2024г. на Адм.съд гр.Монтана по КАНД № 263/2024г. по описа на Адм.съд гр.Монтана, Решение№ 111/06.04.2021г. на Адм.съд гр.Враца по КАНД № 643/20202г. по описа на АС гр.Враца.

Отговорността на дружеството в конкретния казус е обективна и безвиновна. С откриването на строителната площадка, възложителят е бил длъжен да уведоми ДИТ, поради което след като не го е сторил, след тази дата нарушението е извършено.

Нарушението на посочените разпоредби, е формално и закона не отчита вредоносния резултат, поради което неизпълнението на това задължение, е въздигнато от законодателя в административно нарушение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното дружество в качеството на възложител е осъществило деянието, описано в АУАН и НП.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. предвижда, че възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. Това задължение възниква за възложителя при: 1. планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за работа на повече от 20 работещи едновременно; 2. планиран обем работа за повече от 500 човекодни / чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. /, като в случая тези факти не са оборени от оспорващата страна. Не се спори и, че административнонаказаното дружество притежава качеството възложител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Водим от горното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството за допуснатото нарушение, като при определяне размера на това наказание е определил близък до минималният предвиден в закона размер - 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, поради което обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно.

По искането за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъждат разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. В настоящето производство ДИТ гр.Монтана е представлявано от ст.юрисконсулт С..............., която е взела участие в проведеното с.з. и е представила Писмена защита.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.

Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.27е от НПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80лв /осемдесет лева/ до 150лв /сто и петдесет лева/.

В предвид на изложеното по-горе, съдът