Решение № 31 от 30.7.2026 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 87/2021 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. А. Ф., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. З., община Ч., област С. против В. О. Б., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. П., ул. „•••••••“ № •••, ет.*, ап. *, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № 55, том II, дело № 166/20.06.2012 г. по описа на нотариус Н.Б., с рег. № ••• на Нотариалната камара и с район на действие РС •••, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 475/20.06.2012 г., акт № 55, том II, дело № 249/2012 г. ищецът е собственик на: 1. застроено и незастроено дворно място с площ от 82 кв.м., съставляващо ПИ № •••, който попада с тази си квадратура в УПИ- ••-•••,•••, в кв. ••, целият с квадратура от 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при граници на поземления имот № •••: речно корито, ПИ № •••, ПИ № ••• и ПИ № •••, а границите на УПИ-••-•••,••• са: улица, УПИ-•••-•••, речно корито и УПИ-*-•••, ведно с построената в този имот жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., означена на плана като 2МЖ; 2. застроено и незастроено дворно място с площ от 82 кв.м., съставляващо ПИ № •••, който попада с тази си квадратура в УПИ-••-•••,•••, в кв. ••, целият с квадратура от 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при граници на поземления имот № •••: улица, ПИ № •••, ПИ № ••• и ПИ № •••, а границите на УПИ-••-•••,••• са: улица, УПИ-•••-•••, речно корито и УПИ- *-•••, ведно с построената в този имот стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м., означена на плана като 2/1 МС. Сочи се, че имотите са описани в нотариалния акт по регулационния план на с. *, одобрен със Заповед № 212/28.11.1968 г., че по одобрената през 2019 г. кадастрална карта на селото двата имота се индивидуализират като Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.•••, с площ от 69 кв.м., а по документ за собственост с площ от 82 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.•••, с площ от 91 кв.м., а по документ за собственост с площ от 98 кв.м. Твърди се, че ответникът е собственик на следния намиращ се в съседство имот: застроено и незастроено дворно място с площ по графични данни от 285 кв.м., съставляващо ПИ № ••• по регулационния план на с. * от 1968 г., който попада с 280 кв.м. в УПИ-•••-•••, в кв. ••, целият с квадратура от 291 кв.м., с неуредени регулационни сметки и с 5 кв.м. в УПИ ••-•••, в кв. ••, с неуредени регулационни сметки, при граници на поземления имот № •••: ПИ № •••, ПИ № •••, път, ПИ № ••• и речно корито, а границите па УПИ-•••-••• са: речно корито, УПИ-••-•••,•••, улица и УПИ-••-•••, ведно с построените в този имот: южна реална половина от Жилищна сграда близнак със застроена площ от 88 кв.м., означена на плана като 3/2пМЖ, северна реална половина от Жилищна сграда-близнак със застроена площ от 88 кв.м., означена на плана като 3/2пМЖ и Сграда върху 25 кв.м., означена на плана като пМС. Сочи се, че имотът се индивидуализира в кадастралната карта на селото като Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.••• с площ от 293 кв.м. по КККР на с. *, а по документ за собственост с площ по графични данни от 285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, със стар № •••, кв. ••, парцел •••, при граници: имоти с № 300341.501.•••, № 30034.501.•••, № 30034.501.••• и № 300341.501.•••. Ищецът обосновава правния си интерес от водене на делото, излагайки следното: През 2018 г. ответникът В.О.Б. завел срещу нея иск с правно основание чл. 109 от ЗС, но той бил отхвърлен изцяло с влязло в сила решение № 32/20.03.2019 г. по гр.д. №172/2018 г. на РС Чепеларе, неразделна част към което е скица № 42/03.09.2018 г., изготвена от вещо лице инж. Р.К.. Твърди, че имотната граница между ПИ № ••• и ПИ № ••• и ПИ № •••- собственост на ответника по действащия и към настоящия момент регулационен план на с. * е отбелязана на плана с черна линия и същата опира в ъгъла на жилищната сграда на ответника с идентификатор № 30034.501.•••.1. Ищцата сочи, че това обстоятелство се извежда от изложеното в обстоятелствената част на решението на РС Чепеларе и по-конкретно от заключението на вещото лице инж. К., а именно: „Съобразно плана имота на ищеца от изток на запад минава по черната линия и стига до северозападния ъгъл на къщата на ищеца. Той опира до къщата на ищеца и после тръгва надолу на запад“. Излага, че при изготвянето и одобрението на кадастралната карта на с. * през 2019 г. като граница между ПИ № •••, ПИ № ••• и ПИ № ••• е била посочена парцелната такава, поради което ответникът В. Б. е подал възражение и имотната граница между ПИ № ••• и ПИ № ••• и ПИ № ••• отново е била нанесена погрешно, като вместо същата да опира в северозападния ъгъл на къщата на ответника с идентификатор № 30034.501.•••.1, то тази граница е нанесена в разрез с действителната имотна граница по действащия регулационен план на с. *, така че да опира в североизточния ъгъл на жилищната сграда на Ф. с идентификатор № 30034.501.•••.1. В исковата молба се сочи, че в гаранционният срок на одобрената през 2019 г. кадастрална карта на с. *, на 19.11.2019 г. ищецът е подала до СГКК гр. Смолян заявление /молба/ с вх. № 01-525226, с което е поискала тази допусната грешка при нанасяне на действителната имотна граница между ПИ № •••, ПИ № ••• с ПИ № ••• да бъде поправена така както е по действащия регулационен план на с. *, одобрен през 1968 г., но й било отговорено, че границата между ПИ № •••, ПИ № ••• с ПИ № ••• е нанесена правилно и към настоящия момент кадастралната граница между имотите не съвпада с реалната граница между ПИ с ид. № 30034.501.•••, ПИ с ид. № 30034.501.••• с ПИ № 30034.501.•••. Ищецът счита, че тази грешно нанесена в кадастралната карта на с. * граница води до намаляване площта на имотите й, а от друга страна, до увеличаване площта на имота на ответника. Поради горното моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде установено по отношение на В. О. Б., че ищецът А. А. Ф. е собственик на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.•••, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3 на скици с изх. № 15-569054 и с изх. № 15- 569052, изд. на 30.05.2021 г. от СГКК гр. Смолян, като при изработването на кадастралната карта на с. * тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ с ид. №30034.501.•••, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.••• и ПИ с ид.№30034.501.•••. Претендира разноски. С молба вх. № 772/23.02.2026 г. уточнява, че вещото лице инж. Т. е установил по изготвената по делото СТЕ /т. 3/, че площта от ПИ е ид. № 30034.501.•••, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3, посочени на скици с изх. № 15-569054 и с изх. № 15-569052, издадени на 30.05.2021 г. от СГКК гр. Смолян, приложени към исковата молба, графично измерена е 4 кв.м. С оглед на това уточнява петитума на исковата молба, както следва: Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на В.О.Б., че А.А.Ф. е собственик на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.••• с площ от 2 кв.м., при граници: ПИ с ид. № 30034.501.•••, ПИ с ид. № 30034.501.••• и ПИ с ид. № 30034.501.•••, която неправилно е заснета в КК на с. * като част от ПИ с ид. № 30034.501.•••, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.••• и на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.••• с площ от 2 кв.м., при граници: ПИ с ид. № 30034.501.•••, ПИ с ид. № 30034.501.••• и ПИ с ид. № 30034.501.•••, която неправилно е заснета в КК на с. * като част от ПИ с ид. № 30034.501.•••, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.•••. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че заснетата граница между посочените имоти в кадастралната карта е правилна, тъй като тя отговаря на регулационните граници по приет и приложен дворищно регулационен план от 1968 г., при който съгласно изискванията на чл. 33 от ЗТСУ/отм./, регулационните граници по приложен план се приемат за имотни. Сочи, че регулацията в парцел •••-••• е била приложена /макар и наследодателят му О.Б. да не се е снабдил с нот. акт по регулация, за което ЗТСУ, отм. не е създавал задължение/, във връзка с което представя протокол от 27.04.1981 г., за оценка и заплащане на придаваемо место. Счита за невярно твърдението на ищеца, че границата трябвало да минава по стената на сграда № 1 в неговия имот № •••, а не по стената на сграда № 1, в имот № •••, собственост на ищеца. В тази връзка, излага следното: 1. че към момента на регулационния план, сграда № 1 на ищцата въобще не е съществувала, тъй като тя е строена по-късно, затова намира, че стената на въпросната къща, не може да бъде ориентир за вярната имотна граница между имотите; 2. въпросната сграда № 1 на ищцата не отговаря на площта, посочена в нейния нот. акт, тъй като незаконно е разширена като площ, като по този начин, южната стена на тази сграда минава точно по границата; 3. на тази граница винаги е имало материализирана ограда, която ищцата незаконно премахнала преди няколко години с твърдението, че границата следвало да минава по стената на жилищната сграда на ответника в неговия имот. Ответникът твърди, че изводът му за вярност на имотната граница е отразен и в писмото на Началника на СГКК Смолян с изх. № 20-40723/26.06.2020 г. Сочи, че между неговия имот № ••• и имот № •••, частично е налице грешка в границата, за която неколкократно сезирал СГКК, като въпросната грешка била констатирана с Протокол № 21-122-07/07.02. 2019 г., с който е разпоредено границите между посочените имоти да се отразят в съответствие с тези по кадастралния план. Тази грешка действително следвало да се изправи по негово искане, но счита, че тя няма връзка с иска на ищеца, предявен по настоящото дело. По повод позоваването на ищеца на постановеното решение по гр. д. № 172/2018 г. на РС Чепеларе, по което дело Б. предявил негаторен иск по чл. 109 от ЗС именно във връзка със сградата на ищеца, която била разположена точно на самата граница между неговия и нейния имот, ответникът признава, че искът бил отхвърлен, поради това че сградата, с оглед времето на изпълнение на строежа, била призната от съда в режим на търпимост, но счита, че дори и да е в режим на търпим строеж, това няма никаква връзка със спора по настоящето дело, тъй като предходното дело се отнасяло само да сградите, а не до границите между имотите. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца в исковата молба за това, че вещото лице К. по въпросното дело било установило някаква грешка в границата. Освен, че вещото лице не е имало такава задача, тъй като границите не са били предмет на спора, това заключение, нямало никакво отношение към настоящото, а освен това и заключение на вещо лице по друго дело, с друг спорен предмет не може да се ползва като доказателство. Твърди, че вярната имотна граница е границата, установена като регулационна по плана от 1968 г., като същата минавала по стената на сградата на ищеца, защото самият ищец чрез незаконния си строеж на същата сграда е изградила тази стена на къщата си по тази граница. С отговор с вх. № 1469/02.04.2026 г., допълнен с отговор с вх. № 1504/06.04.2026 г., подадени от ответника, чрез процесуалния му представител, във връзка с молбата – уточнение на ищеца от 23.02.2026 г., оспорва исковата претенция като неоснователна по подробно изложени съображения. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа иска. Оспорва отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли да бъде уважена изцяло като основателна и доказана исковата претенция на ищцата А.Ф., съобразно събрания доказателствен материал в тази насока. Претендира разноски. Представя списък на разноските. В предоставения от съда срок представя писмена защита. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Представя списък на разноските и договори за правна защита и съдействие от 05.12.2022 г. и от 14.02.2024 г. В предоставения от съда срок представя писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По делото са приети: нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № 55, том II, дело № 166/20.06.2012 г. по описа на нотариус Н.Б., с район на действие РС Чепеларе, съгласно който Л.А.П. е прехвърлила на дъщеря си А.А.Ф. описаните в исковата молба имоти; скица на поземлен имот изх. № 15-569054/30.05.2021 г., издадена от СГКК гр. Смолян; скица на поземлен имот № 15- 569052/30.05.2021 г., издадена от СГКК гр. Смолян; заповед № 234/20.06.2011 г. на кмета на Община Чепеларе за допускане изработване на ПУП-ПРЗ, ведно със скица с изх. № 56/11.05.2011 г., издадена от Община Чепеларе; скица № 33/21.05.2012 г., издадена от Община Чепеларе – в заверено копие и в оригинал; удостоверение за наследници с изх. № 59/30.03.2018 г. на Л.А.П., издадено от кметство с. *; геодезически снимки на ПИ № •••, ••• и •••, изготвени от инж. С.; решение № 32/20.03.2019 г. на РС Чепеларе по гр.д. № 172/2018 г., решение № 334/02.08.2019 г. на ОС Смолян по в.гр.д. № 216/2019 г., с което е потвърдено решението на РС Чепеларе; молба от 19.11.2019 г. до началника на СГКК гр. Смолян, входирана със заявление вх. № 01- 525226/19.11.2019 г., подадена от адвокат Н. П., като пълномощник на А. А. Ф., с която е поискано на основание чл. 53б от ЗКИР да бъде отстранена явна фактическа грешка в кадастралната карта на с. *, като границата между ПИ ••• и ПИ ••• със съседния имот № ••• да бъде нанесена така, както е в действащия регулационен план на с. *, а именно – по имотната граница; нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 60, том III, дело № 523/17.12.2004 г. на съдия по вписванията при ЧРС, по силата на който О.А.Б. е признат за собственик на 1/2 ид. част от ПИ № •••, ведно с построената в него северна реална половина, състояща се от изба – две изби и коридор, първи етаж – две стаи и коридор, втори етаж - две стаи и коридор, представляващи самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда – близнак върху 88 кв.м.; удостоверение за наследници на О.А.Б. с изх. № 14 4247/18.08.2017 г., издадено от Община Пловдив; нотариален акт за продажба на недвижими имот № 120, том I, дело № 119/18.11.2016 г. по описа на нотариус Х.Д., с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие РС ••, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 743/18.11.2016 г., акт № 166, том II, дело № 338/2016 г., по силата на който Д.И.Б. и Е.И.Д.са продали на В.О.Б. южната реална половина от жилищна сграда близнак, с площ 88 кв.м. и сграда върху 25 кв.м. по графични данни, а по нотариален акт 68 кв.м., ведно с прилежащата 1/2 ид. част от дворното място, в което са построени сградите, представляващ ПИ № •••, с площ по графични данни 285 кв.м.; удостоверение за регулационно положение с изх. № 94-Е-158/1/ от 24.10.2016 г., издадено от Община Чепеларе, съгласно което за ПИ № ••• е отреден УПИ •••-••• в кв. •• по плана на с. *, утвърден със Заповед № 212 от 28.12.1968 г. ПИ № ••• е с площ по графични данни 285 кв.м. Попада в УПИ •••-••• с 280 кв.м. и в УПИ ••-••• с 5 кв.м., като УПИ •••-••• е с площ по графични данни 291 кв.м. В поземления имот са застроени: сграда върху 88 кв.м. по графични данни /отбелязана като 3/2пМЖ/ и сграда върху 25 кв.м. по графични данни /отбелязана като пМС/. Границите на ПИ № ••• са: ПИ № •••, ПИ № •••, път, ПИ № ••• и речно корито, границите на УПИ •••-••• са: речно корито, УПИ ••-•••,•••, улица и УПИ ••-•••. Няма данни за уреждане на регулационни сметки; удостоверение за данъчна оценка изх.№ 7110000474/07.06.2021 г., издадено от отдел „Местни данъци и такси” към Община Чепеларе; удостоверение за данъчна оценка изх. № ••••••••••/07.06.2021 г., издадено от отдел „Местни данъци и такси” към Община Чепеларе; препис от протокол № 21-122-07.02.2019 г. на СГКК – Смолян, съгласно който по възражението на В.Б. с вх. № 06-5680/11.12.2018 г. за граници и площ на имоти № •••, № ••• и № •••, същото е уважено и е постановено да се отразят границите на имотите в съответствие с тези от кадастралния план, които са описани и в актовете за собственост, както и повторно да се анализират границите в съответствие с вещните права и чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР; писмо от АГКК гр. Смолян с изх. № 20-60553/04.09.2019 г. до В. Б., с което последният е уведомен, че възражението му е прието; писмо от АГКК гр. Смолян с изх. № 20-40723/26.06.2020 г. до В. Б., с което последният е уведомен, че границата между поземлени имоти с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• е отразена в кадастралната карта в съответствие с границата между поземлени имоти с пл. № ••• и № ••• по одобрение със заповед № 212 от 28.12.1968 г. кадастрален план на с. *; протокол за оценка на придаваеми се по регулации недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от 27.04.1981 г., от който е видно, че от имот пл. № 300, собственост на Г.И.Б. се придава към парцел № •••, собственост на О.и И.А.Б. и, тераса 48х10=480, като оценката е 404 лева и сумата е заплатена на собственика; скица на поземлен имот № 15- 973969/03.09.2021 г., издадена от СГКК гр. Смолян; писмо от Община Чепеларе с вх. № 1933/27.09.2021 г. на РС Чепеларе и писмо от кметство с. * с изх.№ 169/04.10.2021 г. Приета е изисканата административна преписка по искане № 01- 525226/19.11.2019 г., представена в заверено копие от СГКК – Смолян, част от която е писмо изх. № 20-65804-07.10.2020 г. от АГКК до адв. П., пълномощник на А.Ф., връчено на пълномощника на 08.10.2020 г. с известие за доставяне, с което, във връзка с постъпилата молба рег. № 01-525226- 19.11.2019 г. и напомнително писмо рег. № 07-16238-03.09.2020 г., същата е уведомена, че границата между поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• и поземлени имоти с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• е нанесена в кадастралната карта в съответствие с границата между имот пл. № ••• и имоти пл. № ••• и пл. № ••• по кадастралния план на с. *, одобрен със заповед № 212/28.12.1968 г. Приета е изискана от Община Чепеларе преписка, включваща: писмо от Община - Чепеларе с вх. № 2215/29.09.2022 г., ведно с приложени 2 броя заверени цветни копия от кадастралния и регулационен план на с. *, одобрен със заповед № 212/28.12.1968 г., и 2 броя скици на УПИ ••• - ••• и УПИ ••• - •••, ••• в кв. ••. В писмото е посочено, че на кадастралния и регулационен план на с. * в наличните копия /2 екземпляра/ има разлика на имотната граница между ПИ № ••• и ПИ № •••. Прието е писмо с вх. № 2619/09.11.2022 г. на РС Чепеларе, изпратено от Община Чепеларе във връзка с писмо от съда, ведно със скица № 56/08.11.2022 г. на поземлени имоти №,№ •••,302 и •••, кв. •• по плана на с. *, утвърден със заповед № 212/28.12.1968 г. на Председателя на ОНС гр. Смолян. В писмото е посочено, че скицата е изчертана в М 1:1000 от кадастралния план, изработен върху лист от специален картон с алуминиева вложка /2/, на който вътрешно регулационните линии и номерата на урегулираните поземлени имоти са отразени с молив и по същия начин са нанесени /изчертани/ на скицата. Приета е исканата по делото от СГКК – Смолян преписка с вх. № 2672/14.11.2022 г., а именно: копие от заповед № РД-16-35/02.11.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК за открИ.е на производство по създаване на КККР; копие от публикация в Държавен вестник (брой 96/2016 г.) за открИ.е на производство; копие от публикация в Държавен вестник (брой 94/2018 г.) за приемане на КККР; извадка от приетата кадастрална карта на с. *; копие на възражение рег. № 06-5680/11.12.2018 г.; извадка от протокол № 21-122- 07.02.2019 г. за разглеждане на постъпилите в срок възражения относно приетите КККР на с. * - копие от заглавната страница, страницата с решението на комисията по възражението и последната страница с подписите на членовете на комисията; копие от заповед № РД-18-3 79/03.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КККР; копие от публикация в Държавен вестник (брой 49/2019 г.) за одобряване на КККР; извадка от одобрената кадастрална карта на с. *; постъпили от АГКК – Смолян с писмо вх. № 2922/05.12.2022 г. копие от заявление рег. № 01- 218055/01.06.2020 г., ведно с приложенията към него (26 броя листа); писмо от СГКК - Смолян с вх. № 3126/21.12.2022 г. с приложения към него, подробно посочени в писмото в 5 точки, а именно: копие на заявление рег. № 01-573539/04.10.2022 г. - 6 листа; копие на заявление рег. № 07- 27762/11.10.2021 г. с приложен към него протокол от 27.04.1981 г. - 2 листа; копие на писмо изх. № 20-75358/03.11.2021 г. с известие за доставяне - 2 листа; копия на публикации в два централни всекидневника, както и на съобщението обявено на подходящи места с публичен достъп в сградата на СГКК, общината и кметството за приетите КККР на с. * (ДВ. бр. 94/2018 г.) - 3 листа; пълно копие на преписката по молба рег. № 01-525226-19.11.2019 г. - 79 листа; както и писмо от СГКК – Смолян с вх. № 185/20.01.2023 г., с което във връзка с разпореждане на съда от 09.01.2023 г. по настоящото дело се заявява, че повторно се изпраща заверено копие от заявление рег. № 01-218055/01.06.2020 г., ведно с приложенията към него (общо 25 листа). Приети са: цветна скица, изготвена въз основа на заповед № 211/28.12.1968 г., цветна снимка и по-контрастна черно - бяла снимка на процесните сгради, които представляват цветни и по – контрастни черно – бели изображения на тези, приложени към приетите преписки от СГКК – Смолян. Приета е скица № 47/23.09.2022 г. /геодезически план - ламиниран картон/, издадена от Община Чепеларе, в оригинал. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на доведените от ищеца свидетели: Г.Р.К. и Я.Я.Г., и доведените от ответника свидетели: М.А.И. и М.В.М.. В показанията си свид. К. посочва, че границата между имотите представлявала сокак. Твърди, че никога не е имало ограда или каквото и да било. Сокакът бил между къщата на Б. и плевнята на А.. Сокакът минавал по протежение на къщата на Б. и бил широк 1 метър. Оттам минавала А., тъй като гледали животни в плевнята и карали сено. През пътеката винаги е минавала А.. А. влизала от улицата в имота си през едно мостче и в ляво било жилището й. Сокакът идвал отзад и тя не минавала през него, за да влезе в къщата. Тя ползвала сокака само за стопанската сграда. Стопанската сграда не била залепена за жилищната й сграда. Частта от къщата на А., която гледала към сокака имала прозорци. Къщата била триетажна, като прозорците били на втория и третия етаж. Не помни дали има външна тоалетна в имота на Б.. Не знае кога е построена жилищната сграда, която ползва ищецът. Помни къщата от 1973 г., откакто била 10 годишна и къщата била там. От дясната страна на къщата не е минавала, само отпред минавала. На сокака е ходила, защото като деца са си играли там. Когато се влезе в двора на А., се минавало от ляво, за да се стигне до стопанската сграда. Не помни, не била виждала тоалетна, залепена за жилищната сграда на ищеца. Свид. Г. дава показания, че А. има къща и плевня. Къщата била на три етажа, а плевнята мисли, че е на един етаж. Сградите не били залепени. Б. имал къща близнак. Между двете къщи имало един сокак. Сокакът бил широк един метър, дълъг 5-6 метра. През него не минавала цялата махала. Ползвала го А.. По този сокак се отивало към плевнята. Там А. гледала животни. От пътя разтоварвали сено и го пускали през този сокак. От четири, пет години не гледали животни. А. продължавала да ходи до плевнята, въпреки че не гледала животни. Твърди, че не е виждала Б. да минава през този сокак. Само А. ползвала този сокак, който бил равен. Този сокак обхващал едно разстояние между къщите на Б. и на А. Ф.. Свид. Г. била родена през •••• г. и не помни родителите на Б. да са минавали през този сокак. Твърди, че между имота на А. и имота на Б. не е имало ограда. На втория етаж от къщата на А. имало един прозорец, а на третия етаж имало два прозореца от страната на сокака. Къщата на А. не била разширявана. Откакто свидетелят била родена помни къщата на А. по този начин. Свид. Г. е влизала в двора на А.. До жилищната сграда на А., от дясната страната към границата с Б.и, не знае дали е имало външна тоалетна. Не си спомня външна тоалетна. Не знае на сокака B.някъде да са имали външна тоалетна. В показанията си свид. И. посочва, че между плевнята на А. и имота на Б. е имало ограда с дъски вертикално разположени. Когато на А. й станала къщата тясна, плевнята я направили къща на мястото на оградата. Новата къща я съединили със старата, направили една голяма къща и новата част опирала в оградата. Била построена до границата. Дворът на B.бил настелен с камъни. Имало тоалетна между къщата на А. и входа на Б.и. Дупката на тоалетната на Б. си стояла още. B. съборили тоалетната през 70-те години. Новата къща А. също я правила през 70-те години и сега имали голяма, хубава къща на границата. Реката минавала на запад и от двата имота - и на Б. и на Ф. по предявената на свидетеля скица на стр. 10 от делото. Мостчето било откъм улицата и по моста се минавало към имотите на Ф. и Б.. Оттам минавал пътят и за къщата на А.Т.. След моста била къщата на А. Ф., а от другата страна в имота на Б. нямало сграда, а двор, настелен с камъни, и оттам нагоре от двора била къщата. Новата къща Ф. застроила в нейния имот до оградата и те нямали спор. В имота А. и сега имала плевня, но не там, а на друго място. Зад къщата на А. Ф. също имало плевня, но сега свидетелят не знае дали има. Минавали през T. и оттам влизала А. в къщата. Майката и бащата на А. имали животни. Имали стар имот откъм A. и оттам надолу вкарвали животните. През мостчето сега влизала A. веднъж годишно. M. и А. всеки ден оттам влизали, тъй като там живеели. Б. също идвал веднъж, два пъти в годината и той оттам влизал. Нямало откъде другаде да влиза. Зад къщите имотите били стръмни. Зад къщата на Б. било скат, нямало нищо – камънак. Новата къща на Ф. била долепена до старата. Дворът на Б. стигал до дувара на къщата на А.. Дворът бил нареден с камъни и бил до стената. Свидетелят М. сочи, че през 2006 г. отишъл при Б., за да му помага във връзка с поправянето на покрива и комините. Доставил му материалите. Обяснява, че когато се застане с гръб към реката с лице към имота, в ляво от имота, имало голяма пътека, през която носели материалите за къщата. От къщата на Б., ако тя остане в дясно, в ляво имало ограда. Свидетелят помни това, защото там паднал и си счупил кутрето. Оградата се намирала на 10-15 метра от моста. Оградата била дълга 7,8 до 10 м. Разстоянието между къщата на Б. и оградата било около метър и половина, колкото свидетелят е минавал с две кофи. Не си спомня в ляво от оградата да е имало постройки. След моста, централно бил дворът на Б.. В самия двор от ляво имало стара дървена външна тоалетна. Тоалетната била директно залепена за комшийската къща. След тоалетната имало двор. При предявяване на скицата, приложена на л. 10 от делото, свид. М. посочва, че в имота на Б. след тоалетната била къщата, като между къщата на Б. и съседския двор минавала пътека. До пътеката била оградата. От лявата страна на къщата на Б. била пътеката между неговия имот и комшийския. Там била и оградата, при която паднал. Минавали през тази пътека, защото трябвало да минат отзад, за да носят материали за покрива. В задната част на къщата покривът опирал в ската, защото било много стръмно. Между къщата на Б. и външната тоалетна имало дворче. Там носили материали. Входът към тоалетната бил отзад, не откъм улицата. Преди 2006 г. свидетелят не е ходил в имота. Бил на обекта един ден, защото паднал. Когато бил там, не е виждал от къде влизат съседите. След 2006 г. не е ходил в имота на Б.. По делото е изслушана и приета основна СТЕ, изготвена от вещо лице инж. М. Т., който след запознаване с материалите по делото, справки в Община Чепеларе и СГКК и оглед на място, е дал заключение, че към датата на влизане в сила на КК на с. *, одобрена със Заповед № РД-18- 379/03.06.2019 г. на изп. директор на АГКК гр. София, е действал кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 212/28.11.1968 г. Имотите на ищеца по плана от 1968 г. са заснети като имот с пл. № •••, имот пл. № •••, имот пл. № •••, за които е отреден УПИ ••-•••,•••, кв. ••, при граници: улица, УПИ •••-•••, речно корито и УПИ *-••• . Предназначението на урегулирания поземлен имот е за жилищно застрояване. Вещото лице е посочило, че от представените графични данни от Община Чепеларе: скица № 48/27.09.2022 г., скица № 49/27.09.2022 г. не може еднозначно да се определи местоположението на имотната граница между имот пл. № ••• и имоти пл. № •••, пл. № •••, както и на регулационната линия между УПИ •••-••• и УПИ ••-•••,•••. В кадастралния и регулационния план на с. * от 1968 г. границата между имот пл. № ••• и имот пл. № ••• е изобразена с условен знак - пунктирана линия, което съгласно Условните знаци от 1960 г. за кадастрални планове в М 1:500, М 1:1000 означава, че границата е спорна. Според заключението площта от поземлен имот с идентификатор № 30034.501.•••, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3, посочени в скици изх. № 15-569054 и изх.№ 15-569052 от 30.05.2021 г., приложени към исковата молба, графично измерена е 4 кв.м. Предвид, че не може еднозначно да се определи местоположението на имотната граница между имот пл. № ••• и имоти пл. № •••, пл. № •••, както и на регулационната линия между УПИ •••-••• и УПИ ••-•••,••• от представените скици и извадки от регулационния план на с. * от 1968 г. не може еднозначно да се каже дали повдигната в жълт цвят площ на скиците към исковата молба попада в имот пл. № ••• и имот пл. № •••, за които е отреден УПИ ••-•••,•••, кв. ••. От направения оглед вещото лице е констатирало, че на място между поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• и поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• няма материализирана граница. От северозападния ъгъл на жилищна сграда с идентификатор 30034.501.•••.1 до моста над реката е изградена ограда от метални колове с мрежа и метална врата - вход към имота на ищеца. От направената проверка в Община Чепеларе експертът е установил, че няма данни за уреждане на регулационни сметки по плана на с. * от 1968 г. за процесните имоти. Дворищните карнети към peг. план при направената проверка в Община Чепеларе не се открили. Регулационната линия между УПИ •••-••• и УПИ ••-•••,••• на представените скици и извадки от Община Чепеларе не е еднозначно определена. В участъка на спорната граница, изобразена с пунктирана линия, peг. линия не е изчертана. Посочено е, че сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• по КККР на с. * в плана на с. * от 1968 г. е отразена, като двуетажна полумасивна жилищна сграда (2пМЖ) в имот пл. № •••. Площта на сграда с идентификатор 30034.501.•••.1 по данни от КККР е 29 кв.м., а площта на жилищна сграда (2пМЖ) в имот пл. № ••• - графично изчислена е 25 кв.м., т.е има разлика от 4 кв.м. На изготвената и приложената към заключението комбинираната скица вещото лице е показало в сиви щрихи съществуваща каменна настилка, а в зелени щрихи, разкопан участък, който по твърдения на ответника е бивша тоалетна - яма, в кафява линия е показало границата между процесните имоти по скица към исковата молба, със синя линия - твърдяната от ответника имотна граница, преминаваща по стената на жилищната сграда на ищеца. При изслушването в съдебно заседание вещо лице инж. Т. посочва, че оригиналният регулационен план не се намира на съхранение в Община - Чепеларе. При предявяване на скицата, приложена на л. 162 от делото, вещото лице посочва, че между имоти ••• и ••• , кадастралната граница е показана с пунктирана линия, както и, че от всички представени графични материали от Общината, имотната граница е пунктирана линия. Заявява, че при проверката в Община Чепеларе не са му били предоставени данни за уреждане на регулационни сметки за процесните имоти. При проверката в Община Чепеларе на вещото лице било отговорено, че няма влязъл в сила индивидуален административен акт, в случая Заповед на кмета за попълване на кадастралната основа или за регулационни изменения, респ. такива не му били предоставени за периода от 1968 г. до действащата кадастрална карта - 2019 г. Пояснява, че поредността при изработването на кадастралната карта се изяснява като се направи графичен анализ на всички тези данни: границите по плана, материализирани такива на място и заснети и се прави графичен анализ. Фирмата изпълнител, която изработва кадастралната карта, прави този анализ и преценя, къде е границата. Поземленият имот представлява имот в съответствие с правото на собственост. Пояснява също, че границите се материализират с някакъв вид ограда. Дали ще бъде паянтова, масивна, полумасивна, това е граница. Друг е въпросът, дали е трайна или нетрайна. За конкретния случай, за конкретната каменна настилка, заявява, че не може да се определи, че е трайно материализирана граница. За хоризонталното определение, може да е ползване, но не и собственост. По делото е изслушана и приета допълнителна СТЕ, изготвена от вещо лице инж. И. М., който след запознаване с материалите по делото е дал заключение, като на приложената комбинирана скица № 1 (копие от наличната) с виолетов цвят е добавил границата между имот пл. № ••• и тези с пл. №№ ••• и ••• по плана на с. * от 1968 г. така, както е показана на приложената към делото скица № 56/08.11.2022 г. Посочено е, че върху (наличната) скица няма показани парцелни граници. Изчертаната на скицата с кафяв цвят линия между т. 1, т. 2 и т. 3 е претендирана граница между процесните имоти така, както е показана на скиците, приложени към исковата молба, извадки от КККР на с. *. По тази причина същата е непрекъсната, тъй като не е от плана на селото от 1968 г. Реалната граница в кадастралния план, видно от приложените скица № 3 и комбинирана скица № 1, е обозначена с прекъсната линия, условен знак за спорна граница. На приложената скица № 2 със стрелка е обозначен вход към имот пл. № ••• от към реката. Там е показан и навес, който е повдигнат в жълто. В жълто е повдигнат и на комбинирана скица № 1. На скицата няма отбелязани отходна яма и подпорна стена. С кръгчета на скица № 56/08.11.2022 г. са обозначени чупките на УПИ, а прекъснатата линия между имоти пл. №№ ••• и ••• е условен знак за спорна граница. На приложената скица № 3 е показано речното корито в обсега на прилежащите му имоти пл. №№ •••, •••, ••• и •••. От същата е видно, че на границата с имоти пл. №№ ••• и ••• има подпорна стена, на която не е отбелязана височината. Тъй като няма показани брегове, не се разбира как са защитени имоти пл. №№ ••• и •••. По данни от КККР на с. * площите на процесните ПИ са съответно: ПИ с идентификатор 30034.501.••• - 293 кв.м; ПИ с идентификатор 30034.501.••• - 91 кв.м.; ПИ с идентификатор 30034.501.••• - 69 кв.м. и ПИ с идентификатор 30034.501.••• - 545 кв.м. Площта между стената на жилищната сграда в ПИ с идентификатор 30034.50.••• и линията между т. 1 и т. 2 е 5.20 кв.м. При изслушването в съдебно заседание уточнява, че на стр. 3 от допълнителното заключение, в предпоследния абзац, където се посочва поземлен имот с идентификатор № 30034.501 - 545 кв. м., следва да се чете: „поземлен имот с идентификатор № 30034.501.••• - 545 кв. м.”, както и че на стр. 2 от допълнителното заключение в точка „V. Заключение на експертизата” следва да се чете: „по плана на с. * от 1968 г.” Посочва, че на комбинирана скица № 2 е показал в черен цвят границите на имотите по кадастралната карта на с. * от 2019 г., а със зелен цвят – по плана от 1968 г., като сградите и границите не съвпадат. Направил е съвместяването спрямо сградата в имот с пл. № •••. Пояснява, че много сгради нямат идеална правоъгълна форма, че те са малко като ромбоиди. От тази гледна точка съвпадането е почти изключено да е 100%, тъй като в картата са изправили сградите да са правоъгълни. Оттам може да се направи извод доколко кадастралният план е бил пригоден да се трансформира в кадастрална карта, защото би следвало преди да се пристъпи към изработването на карта при наличен действащ кадастрален план, да се извърши оценка на точността на този кадастрален план. И когато се установят голям процент несъответствия над допустими неточности, тогава вече се приема решение да не се оцифрява действащият план, а чрез преки геодезични измервания да се направи кадастралната карта. Тоест, развива се работна мрежа, снима се всичко, което е материализирано – сгради, огради, всичко, и се прави картата. Заявява, че е прегледал почти всички скици, включително и скицата, която е по предишното дело на инж. К.. Във връзка с въпроса дали в имот с пл. № ••• е имало тоалетна или навес посочва, че навесът, където е стрелката, не е затворен и че не е видял тоалетна. За навеса, който на комбинирана скица № 3 е повдигнат в жълто, вещото лице посочва, че в скицата от картона има една чертичка, която опира в сградата в имот с пл. № •••. Посочва, че в скица № 56 е загатнат навес, почти както и сега е показан. Навесът е показан като правоъгълник – четирите страни. Тъй като стените на навеса не е задължително да бъдат плътни, се изчертават с прекъсната линия. Има разлика между навеса в скиците. Пояснява, че на комбинирана скица № 1 черната линия е по кадастрална карта и другото го е направил с кафяв цвят, за да има разлика, а синята линия е по фасадата на сградата в имот с пл. № •••. Посочва, че в кадастралния план няма обозначена пътека, ивица земя между двата имота, но че едно е на място да има, друго е в плана да има. Заявява, че не е ходил на място не може да отговори какво е фактическото положение на място. Пояснява какво представлява картонът, като посочва, че когато се направи геодезическо заснемане на терена, сложи се на координатограф, за да може данните да се обработят и по координати, с координатографът се прави бод на всяка чупка, но линията не свързва бодовете, а се прокарва встрани от бода. Линията започвала малко встрани от бода и стига до следващия бод, обаче не се свързва с него. Става едно прекъсване и това е характерно на скицата, която е направена от картона, по отношение на границата към реката, където е и подпорната стена на имот с пл. № •••. Тоест, когато се прави кадастралният план върху твърдата основа, бодовете не се заличават. Те си остават и се виждат. Линията не достига до тях. За разлика от копието, което се изготвя въз основа на тази твърда основа на този кадастрален план, където линиите са непрекъснати. Те свързват директно бодовете и линията става непрекъсната, като това е ефектът на плана. След това са били отбодени върховете на парцелите към улицата, дворищнорегулационните линии, както са чупките и са сложени кръгчета със сив цвят. Тези кръгчета всъщност представляват чупките на парцелите. Това нещо е отбелязано с молив. Въз основа на това отбождане на чупките на парцелите и на уличната регулация, се изготвят т. нар. трасировъчни карнети, за които вещо лице Т. е писал, че не ги е намерил. Трасировъчният карнет отговаря на изисквания и за точност. По плана от 1968 г. са маркирани парцелите и с молив са сложени номера на парцелите. Затова и вещото лице със сиво е нанесъл кръгчетата и номерата на парцелите. Посочва, че е налице разминаване между това, което е дадено като отговор на възражението на ищеца, че в кадастралната карта е пренесена като граница между поземлените имоти тази от кадастралния план от 1968 г., и това което той е получил на скицата. Счита, че несъответствията може да се дължат на мащабите, с които е работено, като в тази връзка може да се говори за допустими грешки. По делото е изслушана и приета втора допълнителна СТЕ, изготвена от вещо лице инж. М., който след запознаване с материалите по делото и оглед на място е дал заключение, че огледът не е установил наличие на път като граница между ПИ с идентификатор 30034.501.••• и ПИ с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• по КККР на с. * от 2019 г., идентични (непълна идентичност) с имоти пл. №№ •••, ••• и ••• по кадастралния план на селото от 1968 г. Вещото лице е посочило, че видно от скица № 6, която е извадка от плана на с. * от 1968 г. и скица № 5 - извадка от КККР на селото от 2019 г., имот пл. № •••, съответно ПИ с идентификатор 30034.501.••• не са прилежащи на път, от който да се обслужват. В плана от 1968 г. отреденият за имот пл. № ••• парцел •••-••• в кв. ••, е следвало да се обслужва от улица от изток, която не е реализирана на мястото, където е предвидена. Източно от жилищната сграда в имота, теренът е много стръмен (между 30-35%) и това прави почти невъзможно обслужването й от там. Това, според вещото лице, е причината и за изместването на предвидената улица. Обслужването на имота се осъществявало по мост над реката от запад, който не е за преминаване на транспортни средства. Същият е показан на приложената скица № 4. Формално се преминавало и през имот с идентификатор 30034.501.•••, като на практика част от този имот е отделена с ограда, която също е показана на скица № 4. Със стрелка е обозначен и входа към него. През въпросния мост се осъществявал достъпът до имот пл. № ••• и имот пл. № •••, но отбелязаният на скицата вход към имот пл. № ••• не служи за достъп до имот пл. № •••. При извършения оглед на място вещото лице не е установило навес, опиращ в сградата в имот пл. № •••, както е отбелязан на плана от 1968 г. Експертът е посочил, че на фасадата на сградата се вижда нещо като отпечатък, нюанс в мазилката, което може да се обясни с разлика във времето на нейното изпълнение. Този отпечатък започвал от югозападния ъгъл на сграда с идентификатор 30034.501.•••.1, където е с височина 2,10 м и на разстояние 1.80 м в източна посока (до бетоновия праг, след който започвала каменната настилка) достигал до височина 2.60 м. Площта, заключена между линията с оранжев цвят, обозначена с т. 1, 2 и 3, и границата между ПИ с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• е 4 кв.м. Същата е отбелязана и в заключението на в.л. инж. М. Т.. Пространството между стопанската сграда на ищцата в ПИ с идентификатор 30034.501.•••.1 и жил.сграда на ответника в ПИ с идентификатор 30034.501.•••.1 е тясно (между 1.10 м и 1.30 м.) и основно може да служи за преминаване между тях. В този смисъл може да се каже, че служи като пътека. Всички имоти на ищцата (30034.501.•••; 30034.501.••• и 30034.501.•••) се обслужват от ПИ с идентификатор 30034.501.•••, там където на скица № 4 е отбелязана оградата (свързваща ъгъла на моста с този на жил. сграда) и входа към имота. Имат достъп до тях и от изток, там където терена е много стръмен. При огледа на място вещото лица разбрало, че преминават и между сградите в ПИ с идентификатор 30034.501.305 от север, което е въпрос на добра воля от неговия собственик. Цветовата разлика на южната фасада на сградата с идентификатор 30034.501.•••.1 има размер: широчина - 1.80 м, от югозападния ъгъл на сградата до отбелязания бетонов праг на приложената скица № 4, съответстващ на показания навес в плана на с. * от 1968 г. На място личал контурът на заснетия от инж. Т. и отбелязан на скицата разкопан участък, който е запълнен с каменист материал, но все още не е уеднаквен с околния терен. При изслушването в съдебно заседание вещото лице уточнява, че на скица № 4 към второто допълнително заключение, площта оцветена в оранжево и заключена между цифрите 1, 2 и 3, претендираната от ищцата част от поземлен имот с идентификатор 30034.50.••• е с площ 4 кв.м., като моли да се счете, че в предходното си допълнително заключение е допуснал техническа грешка като е посочил 5,20 кв.м. Заявява, че при изчисленията, които е направил със заключението, което се изслушва в днешното съдебно заседание, е стигнал до извода, до който е достигнал и инж. Т.. Пояснява, че е записал в заключението, че за имот ••• и ••• формално се преминава през имот ••• , защото в картата имот с идентификатор 30034.501.•••, който е обозначен на скица № 4, това, което е посочил с кафяв цвят като ограда, преминава през имот с идентификатор 30034.501.•••. След моста се образувал един триъгълник между тази ограда и южната граничната линия на имот с идентификатор 30034.501.••• по кадастралната карта на с. * от 2019 г. и именно за този триъгълник е имал предвид, когато е посочил в заключението, че формално собственикът на имот с идентификатор 30034.501.••• преминава през този триъгълник, за да достигне своя имот, като подход. Имот 496 е общински имот. Ако се има предвид границата на имот с идентификатор 30034.501.•••, няма да има достъп до моста. През моста директно се минавало в имот с идентификатор 30034.501.•••. Този мост служил само за имот ••• , но де факто за имот ••• нямало откъде да се минава. В тази част нямало откъде да минава собственикът за имот 301, 302, •••, там нямало път. Теренът бил много стръмен. Абсурдно било оттам да се обслужва. Посочва, че стена на жилищна сграда може да бъде използвана като трайна граница и че има такива случаи. Тоест, когато имало свързано застрояване в два парцела, в два УПИ и там можело да мине имотна граница. Посочва, че при завареното положение, при извършения оглед и при наличието на прозорци можело да се приеме, че границата опира в стената. Според вещото лице разликата може да се дължи на техниката на изработване на стария план и кадастралната карта сега. Кадастралният план е изчертан на материал, какъвто тогава е имало, който с течение на времето се деформира и тази деформация оказва отражение, когато се чертае, и тези разлики може да се явява продукт на деформация, не толкова на точността на плана, въпреки че я има. Обяснява разликите в зелените линии между предходната комбинирана скица № 2 и комбинирана скица № 5 с това, че последната е направена в по-голям мащаб и се виждат какви са разликите, че е въпрос на съвместяване, при което са взети близките сгради. По делото е изслушана и приета повторна СТЕ, изготвена от вещо лице инж. К. У., който след запознаване с материалите по делото е извършил съвместяване на графиката от ламинирания картон на Плана за регулация на с. * от 1965 г. с извадка от кадастралната карта. От изглед заснет през юли 2024 г. (Google maps) вещото лице е констатирало, че между ПИ 30034.501.••• и 30034.501.••• няма материализирана граница. Вещото лице е изготвило и представило: Комбинирана (съвместна скица) КК 2019 г. с плана на ламиниран картон от 06.1965 г. в М 1:500; Комбинирана (съвместна скица) КК 2019 г. с плана на ламиниран картон от 06.1965 г. в М 1:250 и Комбинирана (съвместна скица) КК 2019 г. с плана на ламиниран картон от 06.1965 г. в М 1:200. При изслушването му в съдебно заседание вещото лица пояснява, че има разлика между официалната година на одобряването на плана – 1968 г. и годината, отбелязана на геодезическото заснемане - 1965 г. В комбинираните скици, удебелените линии, в мащаба, в който е скицата, се получава разминаване в границата. Посочва, че по начина, по който е съставен кадастралният план, одобрен през 1968 г., графичният материал е с такива точности, които към онзи момент са били постижими и които към онзи момент са били възможни. Според вещото лицe в конкретния план дебелината на една линия, разгледана с лупа, е от порядъка на половин милиметър, понякога при очертаването стига 0,6 мм., което в мащаба на плана означава 50 см. - 60 см. разлика само от дебелината на линията. Подходът му е бил този, указан от страните, а именно - в такава степен да увеличи съвместените изображения, за да се прецени тази графична точност достатъчна ли е за създаването на плана и какво влияние и отражение има върху неговата точност и финалния вариант на този план, а именно кадастралната карта, одобрена през 2019 г. Посочва, че има три графични материала, които е приложил и най-уедреният мащаб е петкратно увеличен в сравнение с онзи мащаб, с който е приет кадастралният план през 1968 г. Тогава една линия е била дебела в плана 0,5 мм. На най-уедрените се виждало как тя вече става 2,5 мм. Всичко това ставало възможно само заради оптическото компютърно наслагване на двата модела, единият със сканирано изображение на картона, а другият - извадката от кадастралната карта, такава, каквато я е получил, заявена в КАИС. Заявява, че ако сега му бъде възложено да състави кадастралната карта, тя би изглеждала по начина, по който е направена и одобрена, защото, ако за това геодезично производство са били налични достатъчно средства и човешки ресурси, то е следвало всеки имот да бъде дозаснет и презаснет по нов геодизически способ. Тъй като обаче картите за населените места по-малки от градовете, както е с. *, се изготвят с по-малко участие на човешки ресурси, тогава геодезистите са работили на база на съществуващите преди това графични карти и материали. Показвайки на комбинираната скица с мащаб 1:200 ъгъла, който се получава между черните пунктирни линии от плана от 1968 г. и жилищната сграда в имот № •••, вещото лице посочва, че в случая отстоянието или е 0 или е 20 см., но не повече от 15 см. - 20 см. по самия план. В стария план сграда 501.•••.1 е била двуетажна полумасивна жилищна сграда в имот № •••. Посочва, че при трасировката с много голямо усилие той би оставил 20 см. от ъгъла на къщата до границата, но счита, че това не е основание да се променя кадастралната карта. За черната линия, която е по плана от 1968 г. посочва, че тя не продължава по фасадата на къщата на Б.. Това бил един пунктир. Счита, че към момента, към който тя е била заснемана преди 56 години, тя не е била съвсем уточнена, за да я оставят в този вид. Тя не продължавала по калкана на сградата надолу. За къщата на ищеца посочва, че тя не е само надстроена, а е и пристроена. Сградите на ищцата са претърпели промяна. Заявява, че концентрирането трябва да е по отношение на границата между сградата на ищцата и сградата на ответника, а тя била във вида, в който ги е съвместил в извадките. Съвместената извадката по същество била една и съща, но в три различни мащаба до увеличението, което е 1:200. Самата граница по начина претендиран от ищцата, не била извършена на място. Счита, че стена на една къща може да се приеме като материализирана граница, ако тя е запазена и стои. Преценката на място позволява, защото една постройка може да се счита за достатъчно трайно обозначаване и граница, която със сигурност може да бъде заснета по начина, по който контактува с терена. Счита, че случаят е такъв - границата стои между сгради, които са с десетилетно присъствие на терен. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: С ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР /първоначална редакция, сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/ е положителен установителен иск за собственост към момента на предявяване на иска, респ. - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на 235, ал. 3 от ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, която в случая не е налице, съществуването на спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК /за разлика от иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./, установяването на правото на собственост при който е към момента на влизане в сила на кадастралния план/. Целта на производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобИ.е на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни. От съществено значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план, но и доколко последващите промени в границата между имотите, вкл. и в последния действащ кадастрален план, са били извършени в съответствие с изискванията на съответния териториално - устройствен закон или се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка /в този смисъл и решение № 271/13.05.2009 г. по гр. д. № 240/2008 г. на ВКС/. С оглед на това предмет на установяване по иска по л. 54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към приключване на устните състезания и начина му на отразяване по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена тази промяна. Това е така, защото кадастралният план следва да отразява пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е установено това право към момента на приключване на устните състезания е основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка за допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. В настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като ищецът твърди, че неправилно спорната площ е нанесена като част от имота на ответника, вместо като част от имота на ищеца, както е по предходния кадастрален план. В конкретния случай от представения титул за собственост се установява, че по силата на алеаторен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 55, том II, рег. № 626, дело № 166 от 2012 г. на нотариус Н.Б., с район на действие РС •••, рег. № ••• на НК, ищецът се легитимира като собственик на следните недвижими имоти: 1. застроено и незастроено дворно място с площ 98 кв.м., съставляващо ПИ № •••, който попада с цялата си квадратура в УПИ ••- •••,••• в кв. ••, целият с квадратура 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки по плана на с. *, одобрен със Заповед № 212 от 28.11.2968 г., при граници на ПИ № •••: улица, ПИ № •••, ПИ № ••• и ПИ № ••• и при граници на УПИ ••-•••,•••: улица, УПИ •••-•••, речно корито и УПИ *-••• , ведно с построената в същия имот стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м., означена на плана като 2/1МС; 2. застроено и незастроено дворно място с площ 82 кв.м., съставляващо ПИ № •••, който попада с тази квадратура в УПИ ••-•••,••• в кв. ••, целият с квадратура 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки по плана на с. *, одобрен със Заповед № 212 от 28.11.2968 г., при граници на ПИ № •••: речно корито, ПИ № •••, ПИ № ••• и ПИ № ••• и при граници на УПИ ••-•••,•••: улица, УПИ •••-•••, речно корито и УПИ *-••• , ведно с построената в този имот жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., означена на плана като 2пМЖ и 3. 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място с площ 520 кв.м., съставляващо ПИ № •••, при граници на ПИ № •••: речно корито, ПИ № •••, земеделски земи в регулация, ПИ № ••• и ПИ № •••, като а). за част от този поземлен имот с площ от 310 кв.м. е отреден УПИ ••-•••,••• в кв. ••, целият с квадратура 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки по действащия регулационен план на с. *, при граници: улица, УПИ •••-•••, речно корито и УПИ *-••• , ведно със застроените в тази част на имота жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., означена на плана като 2пМЖ и стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м., означена на плана като 2/1МС; б). за част от този поземлен имот с площ от 135 кв.м. е отреден УПИ •••-••• в кв. 22, целият с квадратура от 520 кв.м., с неуредени регулационни сметки по действащия регулационен план на с. *, при граници: улица, УПИ ••-•••, УПИ ••-••• и УПИ ••-••• и в). за част от този поземлен имот с площ от 75 кв.м., която попада в улична регулация по плана на с. *, одобрен със Заповед № 212 от 28.11.1968 г. Ответникът се легитимира като собственик по силата на констативен нот. акт № 60, том III, дело № 523/2004 г. на съдия по вписванията при РС Чепеларе, с който О.А.Б. е признат за собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: 1/2 ид. част от застроено и незастроено дворно място цялото 285 кв.м., представляващо ПИ № ••• с граници: река, Г.И.Б., улица, Я.А.К., С.А.К. и А.Х.П., който попада с 280 кв.м. в означения по скица № 654/23.11.2004 г. на Община Чепеларе УПИ •••-••• с неуредени регулационни сметки и с граници: река, УПИ ••-•••, улица, УПИ ••-•••,••• в кв. •• по плана на с. *, ведно с построената в него северна реална половина, състояща се от изба – две изби и коридор, първи етаж – две стаи и коридор, представляващи самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда – близнак върху 88 кв.м. и удостоверение за наследници от 18.08.2017 г., издадено от Община Пловдив, р-н Южен, от което е видно, че О.А.Б. е починал на ••.••.•••• г. и е оставил за свои законни наследници децата си: В. О. Б., С.О.А. и Т.О.Б.. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 120, том I, рег. № 773, дело № 119/2016 г. на нотариус Х.Д., с район на действие РС •••, рег. № ••• на НК, ответникът е придобил собствеността върху следния недвижим имот: южната реална половина от жилищна сграда – близнак с площ 88 кв.м. по графични данни, отбелязана като 3/2пМЖ, и сграда върху 25 кв.м. по графични данни, отбелязана като пМС, а по нотариален акт от 68 кв.м., ведно с прилежащата 1/2 ид. част от дворното място, в което са построени сградите, представляващо ПИ № ••• с площ по графични данни 285 кв.м., който попада и за който е отреден УПИ •••-••• с 280 кв.м. и попада в УПИ ••-••• с 5 кв.м., като УПИ •••-••• е с площ по графични данни 291 кв.м. в кв. •• по действащия регулационен план на с. *, с неуредени регулационни сметки, при граници на ПИ № •••: ПИ № •••, ПИ № •••, път, ПИ № ••• и речно корито, и при граници на УПИ •••-•••: речно корито, УПИ ••-•••,•••, улица и УПИ ••- •••. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства и приети съдебнотехнически експертизи се установява, че първият и единствен регулационен план на с. * е този, одобрен със Заповед № 212 от 28.11.1968 г. От нотариалните актове, с които страните се легитимират като собственици на процесните имоти и удостоверение за регулационно положение с изх. № 94-Е-158/1/ от 24.10.2016 г., издадено от Община Чепеларе, е видно, че същите са с неуредени регулационни сметки. Представеният протокол за оценка на придаваеми се по регулации недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от 27.04.1981 г. не касае процесните имоти, а имот пл. № 300, собственост на Г.И.Б., от който се придава към парцел № •••, собственост на О. и И.А.Б., тераса 48х10=480. По отношение и на това придаваемо място обаче административната преписка, свързана с оценка и заплащане, не е открита в Община Чепеларе, съгласно писмо № 11-03-129-001/27.09.2021 г. Липсата на данни за уреждане на регулационни сметки за процесните имоти е установена и от вещото лице инж.М.Т. при направената от него проверка в Община Чепеларе. Освен това при тази проверка вещото лице е установило, че няма влязъл в сила индивидуален административен акт - заповед на кмета за попълване на кадастралната основа или за регулационни изменения за периода от 1968 г. до действащата кадастрална карта от 2019 г. В Община Чепеларе вещото лице не е открило и дворищни /трасировъчни/ карнети към регулационния план от 1968 г. Според вещо лице инж.Т. от представените графични данни от Община Чепеларе: скица № 48/27.09.2022 г., скица № 49/27.09.2022 г. не може еднозначно да се определи местоположението на имотната граница между имот пл. № ••• и имоти пл. № •••, пл. № •••, както и на регулационната линия между УПИ •••-••• и УПИ ••-•••,•••. В кадастралния и регулационния план на с. * от 1968 г., за оригинала на който вещото лице е посочило, че не се съхранява в Община Чепеларе, границата между имот пл. № ••• и имот пл. № ••• е изобразена с условен знак - пунктирана линия, което съгласно Условните знаци от 1960 г. за кадастрални планове в М 1:500, М 1:1000 означава, че границата е спорна. Вещото лице е изчислило, че площта от поземлен имот с идентификатор № 30034.501.•••, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3, посочени в скици изх. № 15- 569054 и изх.№ 15-569052 от 30.05.2021 г., приложени към исковата молба, графично измерена е 4 кв.м. Предвид, че не може еднозначно да се определи местоположението на имотната граница между имот пл. № ••• и имоти пл. № •••, пл. № •••, както и на регулационната линия между УПИ •••-••• и УПИ ••-•••,•••, от представените скици и извадки от регулационния план на с. * от 1968 г. не може еднозначно да се каже дали повдигната в жълт цвят площ на скиците към исковата молба попада в имот пл. № ••• и имот пл. № •••, за които е отреден УПИ ••-•••,•••, кв. ••. Вещо лице инж. Т. е посочил също, че сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• по КККР на с. * в плана на с. * от 1968 г. е отразена, като двуетажна полумасивна жилищна сграда (2пМЖ) в имот пл. № •••. Площта на сграда с идентификатор 30034.501.•••.1 по данни от КККР е 29 кв.м., а площта на жилищна сграда (2пМЖ) в имот пл. № ••• - графично изчислена е 25 кв.м., т.е има разлика от 4 кв.м. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице по повторната експертиза инж. У. посочва, че в стария план сграда 501.•••.1 е била двуетажна полумасивна жилищна сграда в имот № •••, като също е установил, че жилищната сграда на ищеца не само е била надстроена, но е била и пристроена, че сградите на ищеца са претърпели промяна. При направения оглед вещото лице инж. Т. не е установил материализирана граница между поземлен имот с идентификатор 30034.501.••• и поземлен имот с идентификатор 30034.501.•••, но е установил, че от северозападния ъгъл на жилищна сграда с идентификатор 30034.501.•••.1 до моста над реката е изградена ограда от метални колове с мрежа и метална врата - вход към имота на ищеца. В аналогичен смисъл е и първото допълнително заключение на вещото лице инж. И. М. /с направените частични корекции в съдебно заседание при изслушването, както и с второто допълнително заключение/. Вещо лице инж. М. е посочил, че върху приложената по делото скица № 56/08.11.2022 г. няма показани парцелни граници. На приложената към заключението комбинирана скица № 1 /копие от скица № 56/08.11.2022 г./ с виолетов цвят вещото лице е добавило границата между имот пл. № ••• и тези с пл. №№ ••• и ••• по плана на с. * от 1968 г. Изчертаната на скицата с кафяв цвят линия между т. 1, т. 2 и т. 3 е претендирана граница между процесните имоти така, както е показана на скиците, приложени към исковата молба, извадки от КККР на с. *. Вещото лице е пояснило, че поради тази причина същата е непрекъсната, а реалната граница между имоти пл. № ••• и пл. ••• в кадастралния план от 1968 г., видно от приложените скица № 3 и комбинирана скица № 1, е обозначена с прекъсната линия, условен знак за спорна граница. Наличието на изградена ограда, попадаща в ПИ с ид. № 30034.501.••• е установено и от вещо лице инж. И. М., изготвил втората допълнителна експертиза. Последният е установил, че имот пл. № •••, съответно ПИ с идентификатор 30034.501.•••, не са прилежащи на път, от който да се обслужват /скица № 6 – извадка от плана на с. * от 1968 г. и скица № 5 – извадка от КККР на с. * от 2019 г./. В плана от 1968 г. отреденият за имот пл. № ••• парцел •••-••• в кв. ••, е следвало да се обслужва от улица от изток, която не е реализирана на мястото, където е предвидена. Обслужването на имота се осъществявало по мост над реката от запад, който не е за преминаване на транспортни средства /скица № 4/. Формално се преминавало и през имот с идентификатор 30034.501.•••, като част от този имот била отделена с ограда /скица № 4/. През въпросния мост се осъществявал достъпът до имот пл. № ••• и имот пл. № •••, но отбелязаният на скицата вход към имот пл. № ••• не служил за достъп до имот пл. № •••. При изслушването в съдебно заседание вещо лице инж. М. пояснява, че е записал в заключението, че за имот ••• и ••• формално се преминава през имот ••• , защото в картата имот с идентификатор 30034.501.•••, обозначен на скица № 4, това, което е посочил с кафяв цвят като ограда, преминава през имот с идентификатор 30034.501.•••. След моста се образувал един триъгълник между тази ограда и южната граничната линия на имот с идентификатор 30034.501.••• по кадастралната карта на с. * от 2019 г. Именно за този триъгълник е имал предвид, когато е посочил в заключението, че формално собственикът на имот с идентификатор 30034.501.••• преминава през този триъгълник, за да достигне своя имот, като подход. През моста директно се минавало в имот с идентификатор 30034.501.•••. Този мост служил само за имот ••• , но де факто за имот ••• нямало откъде да се минава. В тази част нямало откъде да минава собственикът за имот 301, 302, •••, тъй като там нямало път. На следващо място, по въпроса дали пътеката с каменна настилка между процесните имоти може да се определи като трайно материализирана граница, вещо лице инж. Т. отговаря отрицателно. Пояснява, че границите се материализират с някакъв вид ограда. На изготвената и приложената към заключението комбинираната скица вещото лице е показало в сиви щрихи съществуваща каменна настилка, а в зелени щрихи, разкопан участък, който по твърдения на ответника е бивша тоалетна – яма. С оглед поставените задачи към допълнителната експертиза, по отношение на пътеката, в съдебно заседание вещото лице инж. М. посочва, че в кадастралния план няма обозначена пътека, ивица земя между двата имота, но след извършения оглед на място по второто допълнително заключение, експертът е установил, че пространството между стопанската сграда на ищеца в ПИ с идентификатор 30034.501.•••.1 и жилищна сграда на ответника в ПИ с идентификатор 30034.501.•••.1 е тясно (между 1.10 м и 1.30 м.) и основно може да служи за преминаване между тях. В този смисъл можело да се каже, че служи като пътека. На място личал контурът на заснетия от инж. Т. и отбелязан на скицата разкопан участък, който е запълнен с каменист материал. При огледа вещо лице инж. М. не е установил наличие на път като граница между ПИ с идентификатор 30034.501.••• и ПИ с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• по КККР на с. * от 2019 г., идентични (непълна идентичност) с имоти пл. №№ •••, ••• и ••• по кадастралния план на селото от 1968 г. На следващо място, по въпроса дали в имот с пл. № ••• е имало тоалетна или навес, на приложената към първото допълнително заключение скица № 2 на вещо лице инж. М. е показан навес, който е повдигнат в жълто. Вещото лице посочва, че навесът, там където е стрелката, не е затворен и че не е видял тоалетна. За навеса, който на комбинирана скица № 3 е повдигнат в жълто в имот с пл. № •••, вещото лице посочва, че в скицата от картона има една чертичка, която опира в сградата в имот с пл. № •••. Посочва, че в скица № 56 е загатнат навес. Навесът е показан като правоъгълник. Тъй като стените на навеса не е задължително да бъдат плътни, се изчертават с прекъсната линия. При извършения оглед на място вещото лице не е установило навес, опиращ в сградата в имот пл. № •••, както е отбелязан на плана от 1968 г. Експертът е посочил, че на фасадата на сградата се вижда нещо като отпечатък, нюанс в мазилката, което можело да се обясни с разлика във времето на нейното изпълнение. Този отпечатък започвал от югозападния ъгъл на сграда с идентификатор 30034.501.•••.1, където бил с височина 2,10 м и на разстояние 1.80 м в източна посока (до бетоновия праг, след който започвала каменната настилка) достигал до височина 2.60 м. От изглед заснет през юли 2024 г. (Google maps) вещото лице по повторната експертиза инж. У. също е констатирал, че между ПИ 30034.501.••• и 30034.501.••• няма материализирана граница. Становището на двамата експерти инж. М. и инж. У. е, че стена на жилищна сграда може да бъде използвана като трайна граница. Според вещо лице инж. М., при завареното положение, при извършения оглед и при наличието на прозорци можело да се приеме, че границата опира в стената. Според вещото лице разликата в границите може да се дължи на техниката на изработване на стария план и кадастралната карта сега. Кадастралният план е бил изчертан на материал, какъвто тогава е имало, който с течение на времето се деформирал и тази деформация оказвала отражение, когато се чертае, като разликите можело да се явяват продукт на деформация, не толкова на точността на плана. Аналогично е становището на вещо лице инж. У., който при изслушването в съдебно заседание пояснява, че в комбинираните скици, в мащаба, в който са, при удебелените линии се получава разминаване в границата. Посочва, че по начина, по който е съставен кадастралният план, одобрен през 1968 г., графичният материал е с такива точности, които към онзи момент са били постижими и възможни. Според вещото лицe в конкретния план дебелината на една линия, разгледана с лупа, е от порядъка на половин милиметър, понякога при очертаването стига 0,6 мм., което в мащаба на плана означавало 50 см. - 60 см. разлика само от дебелината на линията. Показвайки на комбинираната скица с мащаб 1:200 ъгъла, който се получава между черните пунктирни линии от плана от 1968 г. и жилищната сграда в имот № •••, вещото лице посочва, че в случая отстоянието или е 0 или е 20 см., но не повече от 15 см. - 20 см. по самия план. Посочва, че той самият при трасировката с много голямо усилие би оставил 20 см. от ъгъла на къщата до границата, но счита, че това не е основание да се променя кадастралната карта. За черната линия, която е по плана от 1968 г. посочва, че тя не продължава по фасадата на къщата на Б.. Това бил един пунктир, т.е. към момента, към който тя е била заснемана преди 56 години, тя не е била съвсем уточнена, за да я оставят в този вид. Тя не продължавала по калкана на сградата надолу. Самата граница по начина претендиран от ищцата, не е била извършена на място. От събраните по делото писмени доказателства не се установява наличието на влязла в сила заповед на кмета на Община Чепеларе за попълване на кадастралната основа или за регулационни изменения, относима към процесните имоти за периода от 1968 г. до действащата кадастрална карта - 2019 г. За такава не може да се приеме представената заповед № 234/20.06.2011 г. на кмета на Община Чепеларе, с която е допуснато да бъде изработен проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване за поземлени имоти №№ •••, ••• и •••, попадащи в УПИ – •••,••• в кв. •• по плана на с. * с определяне начин на застрояване по ограничителни линии на застрояване в устройствена зона „Жм“ и с която на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е спряно прилагането на действащия застроителен и регулационен план в частта, за която се отнася. Още повече, че липсват каквито и да било доказателства за изработването на такъв проект и същият да е бил одобрен с влязла в сила заповед на кмета на Община Чепеларе. Както се посочи по – горе, установява се от доказателствата по делото, че процесните имоти са с неуредени регулационни сметки, но от тях не се установява от кои съседни имоти към имотите на страните са придадени места и с каква площ. Единствено от представения протокол за оценка на придаваеми се по регулации недвижими имоти съгласно Закона и Правилника за изграждане на населените места от 27.04.1981 г., може да се направи извод, че от имот пл. № •••, собственост на Г.И.Б. към парцел № •••, собственост на О.и И.А.Б., е придадена тераса 48х10=480, но същият не касае предмета на спора. При това положение несподелим е доводът на ищеца /поддържан в тази част и в писмената защита/, че имот пл. № ••• е с площ 82 кв.м., съгласно документа за собственост на ищеца, а по скица на имота сега с ид. № 30034.501.••• по КК е с площ 69 кв.м., като площта му била намалена с преместване в КК на границата между имота на ищеца и имота на ответника. Подобно твърдение не намира опора в събраните доказателства. Освен това, видно от представената скица № 15-569054-30.05.2021 г., издадена от СГКК – гр. Смолян, на която ищецът се позовава, съседи на ПИ с ид. № 30034.501.•••, са освен ПИ с кад. №№ 30034.501.•••, 30034.501.••• и 30034.501.•••, но и ПИ с кад. №№ 30034.501.••• и 30034.501.•••, а и при претенция за собственост на реална част от ПИ с ид. № 30034.501.••• с площ 2 кв.м., неправилно заснета в КК като част от ПИ с ид. № 30034.501.•••, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.•••, то няма как да се получи разлика в площта на последния от 13 кв.м. Тезата на ищеца не се подкрепя и от представеното геодезическо заснемане от м. 10.2017 г. от инж. А.С., тъй като то е имало за задача да заснеме намиращите се в имоти № ••• и № ••• масивна камина и масивна чешма, а не измерване, анализ и документиране на пространствените характеристики на имотите. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост; че основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници; че е меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или друг документ пространство /решение № 1169/13.10.2008 г. по г.д. № 5251/2007 г. на ВКС, V г.о., решение № 912/15.01.1997 г. по г.д. № 661/96 г. на ВКС, 5-членен с-в, решение № 1171/22.12.2008 г. по г.д. № 4521/2007 г. на ВКС, I г.о., решение № 389/10.05.2010 г. по г.д. № 364/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 262/30.11.2018 г. по г.д. № 1519/2017 г. на ВКС, I г.о. и др./. Ищецът се позовава на решение № 32/20.03.2019 г. на РС Чепеларе по гр.д. № 172/2018 г., потвърдено с влязло в сила решение № 334/02.08.2019 г. на ОС Смолян по в.гр.д. № 216/2019 г., с което е отхвърлен предявеният от В.Б. против А.Ф. иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС да бъде осъдена ответницата да преустанови неоснователното си въздействие, с което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот № •••, както и върху построената в имота жилищна сграда близнак, по отношение на които имоти има качеството на съсобственик, като премахне незаконно построените от нея: жилищна сграда – триетажна, построена в част от имот с пл. № ••• и •••; да премахне изцяло дървен покрив, построен върху дървени подпори, опиращ в жилищната сграда на ищеца, построена в имот пл. № •••, който дървен покрив /навес/ е обозначен на скицата на вещото лице инж. К. с червени пунктири; да премахне стопанска сграда, обозначена на скицата на вещото лице в червен цвят като 2/1 МС, построена в имот пл. № •••; да премахне изцяло навеса от ламарина, свързващ покрива на стопанска сграда, обозначена на скицата на вещото лице в червен цвят като 2/1 МС и опираща до жилищната сграда на ищеца, за нейна сметка, както и на изготвеното по делото заключение от вещо лице инж. К. и скица, приложение към СТЕ, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението. Константна е практиката на ВКС по отношение характера на негаторния иск като иск за защита правото на собственост, чийто предмет по същността си не е правото на собственост на засегнатия или пречещия имот, макар правото на собственост върху тези два имота да има значение за основателността на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като по тях съдът се произнася само в мотивите като по преюдициални правоотношения /така определение № 24/15.01.2021 г. по г.д. № 2744/2020 г. на ВКС, II г.о. и цитираната в него съдебна практика/, а приета експертиза по друго дело не може да се ползва като доказателство по настоящото поради нарушение на принципа на непосредствеността /определение № 50540/19.12.2022 г. по г.д. № 2294/2022 г. на ВКС, I г.о./. По делото безспорно се установи, че ответникът В. Б. е подал възражение № 06-5680-11.12.2018 г. до СГКК Смолян във връзка с изготвените КККР на с. *, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗКИР, в което е посочил, че при заснемане на границата между УПИ •••-••• в кв. •• и УПИ ••-•••,••• е допусната грешка в северната й част, тъй като стената на жилищната сграда в неговия имот е заснета като граница с УПИ ••-•••,••• в кв. ••. Твърдял е, че неправилно е заснета северната граница на УПИ •••-••• и южната граница на УПИ ••-•••,•••, като южната граница на УПИ ••- •••,••• е навлязла в УПИ •••-••• с около 20 кв.м. без да са налице предпоставките за това. Поискал е да бъде направен повторен оглед и се заснемат правилно описаните граници. С писмо изх. № 20-60553-04.09.2019 г. от началника на СГКК Смолян, Б. е уведомен, че възражението му е уважено с предписание същите да се отразят след извършване на повторен анализ на границите на притежавания от него имот в съответствие с вещните права и данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР. Към писмото е приложено извлечение от протокол № 21-122-07.02.2019 г. на комисия, назначена със заповед № РД-14-01/15.01.2019 г. на изп. директор на АГКК. Съгласно изпратения на 08.02.2020 г. до началника на СГКК Смолян технически отчет от фирма „••••“ ЕООД, на която със заповед № РД-16- 35/02.11.2016 г. на изп. директор на АГКК е възложено изработването на КККР за землището на с. *, фирмата е изпълнила решението на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР за възражение № 06-5680-11.12.2018 г., отразено в протокол № 21-122-07.02.2019 г., т. 43, като са отразени границите по предходния кадастрален план. Посочено е, че границите между поземлени имоти 30034.501.••• и 30034.501.••• с поземлен имот 30034.501.••• по КККР съвпада с границата между поземлени имоти 302 и ••• и поземлен имот ••• по кадастралния план на с. *, одобрен със заповед № 212/28.12.1968 г. Към отчета са приложени извадки от КККР на с. * със съвместена граница от предходен план и със съвместена граница от предходен план преди отразяване на възраженията. С писмо изх. № 20-40723-26.06.2020 г. от началника на СГКК Смолян, изпратено на В. Б. във връзка с подадено от него заявление рег. № 01-218055 от 01.06.2020 г., към което са приложени 4 бр. нотариално заверени декларации от В. Б., от сестрите му С.А. и Т.Б., и от А.Т., както и скица № 15- 981747/28.10.2019 г. на ПИ с ид. № 30034.501.••• /л. 409, л. 419-422 от делото/, последният е уведомен, че възражението му е уважено с предписание същите да се отразят след извършване на повторен анализ на границите на притежавания от него имот в съответствие с вещните права и данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както и че границата между поземлени имоти с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• е отразена в кадастралната карта в съответствие с границата между поземлени имоти с пл. № ••• и № ••• по одобрения със заповед № 212/28.12.1968 г. кадастрален план на с. *. Във връзка със заявление рег. № 07-27762-11.10.2021 г. от В. Б. до началника на СГКК Смолян, с което е поискал да бъдат предприети необходимите действия за вярното отразяване на границите на поземления му имот, с писмо изх. № 20-75358-03.11.2021 г. на СГКК Смолян на същия е уведомен, че е служебно известно, че за местоположението на границите между ПИ с ид. 30034.501.••• и поземлени имоти с идентификатори 30034.501.••• и 30034.501.••• е налице спор, за който е образувано г.д. № 87/2021 г. на РС Чепеларе. В писмото са цитирани разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗКИР и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. С молба рег. № 01-525226-19.11.2019 г. и напомнително писмо рег. № 07- 162381-03.09.2020 г., подадени от адвокат П., в качеството й на пълномощник на А. Ф., до началника на СГКК Смолян е поискано да бъдат предприети съответните действия, така че границата между ПИ № ••• и ПИ № ••• със съседния имот № ••• да бъде нанесена така, както е в действащия регулационне план на с. *, а именно по имотната граница, т.е. на основание чл. 53б от ЗКИР да бъде отстранена явна фактическа грешка. С писмо изх. № 20-7704-31.01.2020 г. от началника на СГКК Смолян до управителя на „••••“ ЕООД е изпратена молбата на А. Ф. от 19.11.2019 г. В писмото е посочено, че от приложените към молбата документи се установява, че границата не е отразена в съответствие с тази по предходния кадастрален план, която е описана и в нотариалните актове са собственост и по този начин не е извършен коректен анализ на границите в съответствие с вещните права и чл. 43, ал. 1 т. 5 от ЗКИР, каквото е и решението в протокол № 21-122- 07.02.2019 г. на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, както и че в случая е налице дефект в кадастралната карта и кадастралните регистри, който следва да бъде отстранен. С писмо изх. № 20-65804-07.10.2020 г. от началника на СГКК до адвокат П., пълномощник на А. Ф., изпратено във връзка с молбата от 19.11.2019 г. и напомнителното писмо от 03.09.2020 г., същата е уведомена, че границата между ПИ с ид. 30034.501.••• и поземлени имоти с ид. 30034.501.••• и ид. 30034.501.••• е нанесена в кадастралната карта в съответствие с границата между имот пл. № ••• и имоти с пл. № ••• и пл. № ••• по кадастралния план на с. *, одобрен със заповед № 212/28.12.1968 г. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по положителен установителен иск за собственост, какъвто е този по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по тълк. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. В конкретния случай първият и единствен кадастрален план на с. * е бил утвърден със Заповед № 212/28.12.1968 г. на председателя на ОНС гр. Смолян. В разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./ се е предвиждало собствеността на недвижимите имоти, придадени по дворищно- регулационния план към парцели на други лица, да се придобие по силата на самия план. По отношение на обезщетяването на предишните собственици, приложими били правилата на чл. 46 и сл. от ЗПИНМ /отм./, както и правилата на § 106 и сл. от ППЗПИНМ /отм./, като основното правило е било, че съгласно чл. 46 от ЗПИНМ /отм./ отчуждените по дворищно- регулационните планове недвижими имоти е следвало да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията, като съгласно § 106, ал. 1 от ППЗПИНМ /отм./, заемането на придадените недвижими имоти се извършвало след обезщетяване на собственика по горния ред въз основа на влязлата в сила оценка. Нещо повече, с § 108 от ППЗПИНМ /отм./ е било предвидено за недвижимите имоти /местата със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в тях/, придадени към парцели на други лица, нотариусите да издават нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота. Именно при действието на нормата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм./ е бил приет кадастралния план на с. *, одобрен със Заповед № 212/28.12.1968 г. По делото обаче няма данни по плана от 1968 г. да са били извършени обезщетения на предишния собственик на имот № •••. В заключението си по основната СТЕ вещото лице инж. М. Т. посочва, че при проверката в Община Чепеларе не са му предоставени данни за уреждане на регулационни сметки за процесните имоти. В мотивите на ТР № 1/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че при законосъобразна регулация, регулационните линии стават имотни след завземането на придаваемата част по законоустановения ред, включително и въз основа на титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик. Следователно само нотариален акт за собственост по регулация, но не и нотариални актове по сделки установяват уреждане на регулационни сметки. При това в случая изрично в титула за собственост на ищеца от 2012 г., в който е обективиран алеаторен договор, е отразено, че УПИ ••-•••,••• в кв. •• е с неуредени регулационни сметки. През 2001 г. е приет Закона за устройство на територията. В § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ ПР, във вр. с § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, законодателят е предвидил т.нар. преживяване на закона, като е регламентирал 6-месечен преклузивен срок от влизане на закона в сила /31.03.2001 г./ за прилагане на дворищнорегулационния план, като при изтичането на този срок /30.09.2001 г./ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. С ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че с изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Понятието „неприложена регулация“ няма легална дефиниция, но същото се извлича от задължителните постановки на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, съгласно които регулационният план се счита приложен, когато определеното обезщетение за придадените по регулация части от съседен имот е било платено или е била упражнявана фактическа власт от повече от 10 години. Във връзка с тези задължителни тълкувания и константната съдебна практика по отношение на понятието „приложена регулация“, въпросите относно първия посочен от ВС начин за прилагане на регулацията /чрез заплащането на обезщетение/ са сравнително лесно установими чрез представяне на писмени доказателства, установяващи фактът на заплащането. Не така стоят нещата по отношение на втория възможен вариант за прилагането на регулацията /респ. за придобиването на имота след изтичането на 6-месечния преклузивен срок по ЗУТ/, а именно – упражняването на фактическа власт повече от 10 години. Следва да се посочи, че при действието на ЗТСУ /отм./ упражняването на фактическата власт за период, по-голям от 10 години, води до прилагане на регулацията и придобивното основание е именно придобиването по дворищно-регулационния план, а не придобито по давност. Именно с оглед на възможните спорове по отношение на обстоятелството дали дадена регулация е приложена и с оглед на приложението на § 8, ал. 1, във вр. с § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, с цел да не се стигне до неясноти и до правна несигурност, с приемането на ЗКИР (Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) се въведе разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, установяваща оборима презумпция по отношение на границите на имотите, отразени в кадастралната карта. Както е посочено в мотивите към т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, въпреки наличието на оборимата законова презумпция за вярност на отразените данни за имотите в кадастралната карта. Чрез тази презумпция се даде предимство при доказването на придобилите по приложена регулация собственици на имоти, които, особено при втория случай на прилагане по регулация /упражняване на фактическа власт повече от 10 години/, биха имали затруднения при доказването на тези факти. Същата, разбира се, доколкото приетите след 2001 г. кадастрални планове нямат вещно-отчуждително действие, не предклудира възможността на правните субекти да доказват наличието на грешка в кадастралната карта, респ. да защитават собствеността си. Доколкото обаче целта на законовите презумпции е да обърнат доказателствената тежест, именно върху оспорващия пада тежестта да докаже грешката в кадастралната карта съгласно оборимата презумпция на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР чрез всички допустими доказателствени средства по ГПК. Именно с оглед на всички горепосочени обстоятелства и с оглед на твърденията на страните в настоящия спор, доколкото спорът се концентрира върху местоположението на границите, твърденията на ищеца, че е налице грешка в кадастралната карта, като границата между имотите е на юг от посочената в кадастралната карта /или по – конкретно границата по кадастралния план от 1968 г./ останаха недоказани в настоящия процес. Съобразно заключенията на всички приети по делото съдебнотехнически експертизи праводателят на ищеца към нито един момент не е придобивал спорните части по регулация. Ищецът не твърди и да е придобил спорните части по давност, поради което по делото не са събирани доказателства в тази насока. Не е имало пречка регулацията да бъде приложена по втория посочен от ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС начин – чрез упражняване на фактическа власт повече от 10 години. Установяването на този факт обаче, в случай на такова твърдение, с оглед оборимата презумпция на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, би било в тежест на ищеца и същият би следвало да докаже, че границата между имотите се различава от посочената в актуалната кадастрална карта, респ. че регулацията е била приложена, което не беше доказано в настоящото производство. Още повече, че свидетелите Г.К. и Я.Г. дават показания за ползване на пътеката от ищеца, за да достигне стопанската си сграда, наречена от свидетелите „сокак“ /която пътека е установена при огледите и от вещите лице инж. Т. и инж. М. и е отразена в скиците, изготвени към заключенията/, без да са посочени времеви интервали, което говори за съществували добри междусъседски отношения, а не за упражнявана фактическа власт, включваща фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6- 74/. От друга страна, свидетелят М.И. дава показания, че новата къща на ищеца била построена до границата и те нямали спор; в имота на Б. имало двор, настелен с камъни; дворът на Б. стигал до дувара на къщата на А.. Тоест свидетелят дава показания за въпросната пътека, възприемайки я като част от имота на ответника. Свидетелят М.М. пък посочва конкретно, че през 2006 г., когато отишъл при Б., за да му помага във връзка с поправянето на покрива и комините, носели материалите за къщата през пътека, която минавала между къщата на Б. и съседския двор. Във връзка с твърдението на ответника, че в двора му имало тоалетна/навес, който опирал в къщата на ищеца, са дадени показания и от двамата свидетели И. и М., които еднопосочно твърдят наличието на тоалетна в двора на ответника, като според показанията на свид. И., между къщата на А. и входа на B.имало тоалетна, а според показанията на свид. М., в двора на ответника от ляво имало стара дървена външна тоалетна; тоалетната била директно залепена за комшийската къща; входът към тоалетната бил отзад, не откъм улицата. Съдът приема, че по описанието на местоположението на въпросната тоалетна от тези свидетели може да се направи извод, че същото съответства на посочения от вещите лица инж. Т. и инж. М. и означен на изготвените от тях комбинирани скици навес, който вещите лица не са установили на място, но според заключението на вещо лице инж. М., навес, опиращ в сградата в имот пл. № •••, е отбелязан на плана от 1968 г. Предвид всичко гореизложено съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за основателност на иска по 54, ал. 2 от ЗКИР. В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване правото на собственост върху придаваемите части към имота, който притежава, и след като такива доказателства не са представени, искът е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне. Налага се извод, че действителната граница между имотите на страните е границата съгласно актуалната кадастрална карта. По разноските: При този изход на делото право на разноски има ответникът. Представен е списък на разноските, съгласно който такива се претендират, както следва: сумата в общ размер от 1350 лева за адвокатско възнаграждение по представени три ДПЗС и сумата в общ размер от 707 лева - депозити за вещи лица. Същите са документално установени и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят в полза на ответника. Мотивиран от горното, съдът