Решение № 9005 от 9.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1596/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Териториален отдел Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ /ГД КП/ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез гл.юрк.М. М., против Решение № 319/16.03.2026г. на Районен съд – Варна, ІІ-ри състав, постановено по АНД № 3848/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № В-003874/14.08.2023г. на директора на РД гр.Варна за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище и Силистра към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП, на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, [ЕИК], гр.София, р-н Сердика, [жк], [улица], е наложена имуществена санкция, в размер на 35000,00лв. С обжалваното решение на дружеството са присъдени разноски, в размер на 2024,72 евро. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оспорва извода на ВРС за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между фактическите твърдения в АУАН и НП. Сочи, че в НП ясно и недвусмислено е описано нарушението – прилагане на нелоялна търговска практика, изразяваща се в отправяне на покана за покупка на стока на определена цена без наличие на достатъчни количества, попадащо в хипотезата на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП. Обстоятелството, че в НП е извършено позоваване на издадена в предходен момент заповед по чл.68л ЗЗП (имащо само допълващ характер), не води до промяна в правната квалификация на деянието, нито до въвеждане на ново обвинение. Намира за неправилен извода на ВРС относно приложението на чл.68л, ал.1 ЗЗП и за липса на нарушение поради липса на идентичност на процесната стока и стоката, предмет на заповедта по чл.68л, ал.1 ЗЗП. Твърди, че подобно тълкуване противоречи на закона, т.к. разпоредбата на чл.68л, ал.1 ЗЗП цели да предотврати повторното прилагане на вече забранена нелоялна търговска практика – предлагане на стоки без осигуряване на достатъчно количества. С влязлата в сила заповед е забранено прилагането на определен вид нелоялна практика, каквато в случая е установена, независимо че се касае за друг артикул. Счита, че даденото от съда тълкуване – че е необходима пълна идентичност на стоката, би довело до неоснователно ограничаване приложното поле на нормата и до възможност за заобикаляне на закона чрез формална промяна на предлаганите продукти. Оспорва и извода на ВРС, че не е налице заблуждаваща търговска практика, като сочи, че съдът не е оценил правилно обективното поведение на търговеца в контекста на чл.68ж, т.7 ЗЗП, т.к. промоцията е била обявена с фиксиран срок – 17 до 23 число, в който потребителите имат легитимно очакване да могат да закупят всички рекламирани артикули с отстъпка. Преждевременното изключване на конкретен артикул (смесител с термостат) без публично обявяване и без предварително упомената възможност за това, представлява невярно представяне на условията на промоцията и манипулативно поведение, целящо да повлияе върху решението на потребителя. Съгласно чл.68ж, т.7 ЗЗП, заблуждаваща търговска практика е налице и когато реално не се предоставя възможност на потребителите да се възползват от условията, както са обявени. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. С молба С.д. № 13502/23.06.2026г. юрк.М. поддържа жалбата и моли да бъде уважена като се отмени обжалваното Решение № 319/16.03.2026г. на РС – Варна по АНД № 3848/2024г. Поддържа претенцията за присъждане на разноски, както и възражението за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна - „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, [ЕИК], гр.София, чрез адв.В. К., оспорва жалбата по съображения в отговор вх.№ 40514/21.05.2026г. Доколкото в петитума на жалбата се иска отмяна на друго съдебно решение, счита че касационната жалба е процесуално недопустима, т.к. Административен съд – Варна не е сезиран с искане за отмяна на Решение № 319/16.03.2026г. на Районен съд – Варна, ІІ-ри състав, постановено по АНД № 3848/2024г. По същество счита, че наказателното постановление е правилно отменено от ВРС и моли Решение № 319/16.03.2026г. по АНД № 3848/2024г. да бъде оставено в сила. Сочи, че в НП едновременно са изложени твърдения, както за осъществяване на нелоялна търговска практика по чл.68в, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП, така и за неизпълнение на заповед по чл.68л ЗЗП, без ясно разграничаване на фактическите и правните основания на административнонаказателната отговорност. Твърди, че смесването на различни фактически състави и правни квалификации е довело до неяснота относно предмета на обвинението и кое точно поведение АНО е счел за противоправно, и квалифицира като нарушение, с което съществено е ограничено правото на защита. Счита и че правилно ВРС е приел, че Заповед № 349/25.05.2018г. е издадена във връзка с конкретен казус, поради което за да е нарушено изискването на чл.68л, ал.1 ЗЗП следва дружеството да е повторило точно същата нелоялна практика по отношение на точно същата стока или услуга. По арг. от Решение на ВАС № 9784/16.07.2020г. по адм.д. № 5113/2020г. счита и че правилно ВРС е приел, че липсва извършено административно нарушение, както по чл.68в, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП, така и по чл.68л, ал.1 ЗЗП, т.к. търговецът изрично е предупредил потребителите, че промоционалното предложение е валидно „до изчерпване на количествата“. По изложените съображения моли касационната жалба да се остави без разглеждане, алтернативно – да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. В съдебно заседание ответното дружество не се представлява. С молба С.д. № 13569/24.06.2026г. адв.К. оспорва касационната жалба и поддържа отговора по нея. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради липса на валидно заявено искане за отмяна на Решение № 319/16.03.2026г. на Районен съд – Варна, ІІ-ри състав, постановено по АНД № 3848/2024г. Действително в петитума на касационната жалба е допусната техническа грешка при посочване номера на решението, номера на делото и постановилия го съд, но в самото начало на жалбата е посочено, че се обжалва Решение № 319/16.03.2026г. по АНД № 3848/2024г. на ВРС и е заявено искане същото да бъде отменено. Искане за отмяна на Решение № 319/16.03.2026г. по АНД № 3848/2024г. на ВРС е релевирано и с молба С.д. № 13502/23.06.2026г. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 20.04.2023г., по повод постъпила жалба от потребител за изчерпан артикул – смесител с термостат „Liv&BО“, поместен на стр.39 в промоционална брошура на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД за периода от 17.04 - 23.04.2023г., служители на РД Варна при КЗП – свидетелите Ц. Х., В. И. и Г. О., извършили проверка в търговския обект - магазин „Кауфланд“, находящ се в гр.Варна, [улица], при която било установено, че посоченият артикул не е наличен в магазина. В хода на последвалата документална проверка, въз основа на представена справка, било установено, че за указания в брошурата период, за всички филиали на търговеца в гр.Варна, били доставени общо 6 бр. от артикула - смесител с термостат „Liv&BО“, които са били продадени още в първия работен ден за периода. На 19.04.2023г. бил доставен още 1 бр. смесител, продаден отново в същия ден. При тези констатации било прието, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД отправя покана за покупка на артикул - смесител с термостат „Liv&Bo“, без да е осигурил количества от стоката за всички дни на промоционалния период и осъществява нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП. По този начин на 20.04.2023г. в магазин „Кауфланд“, в гр.Варна, [улица], „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД е извършило нарушение на чл.68ж, т.5 ЗЗП, вр. чл.68в ЗЗП, за което на основание чл.233, ал.1 ЗЗП му е съставен АУАН № 003874/20.07.2023г. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № В-003874/14.08.2023г., в което АНО потвърдил констатациите, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД осъществява нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП. В допълнение АНО е посочил, че дружеството е приложило същата нелоялна търговска практика, за която има издадена Заповед № 349/25.05.2018г. на председателя на КЗП, влязла в сила на 27.01.2020г., потвърдена с Решение на ВАС № 1221/27.01.2020г., поради което дружеството не е изпълнило посочената заповед, която забранява нелоялна търговска практика по чл.68л ЗЗП, с което е нарушило разпоредбата на чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП. При горните констатации, на основание чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, с НП на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 35000лв. При определяне размера на санкцията е прието, че събраните доказателства, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат определяне на санкция в среден размер (при предвидени от 3000лв. до 70000лв.), която именно ще спомогне за осъществяване целта по чл.12 ЗАНН, с оглед предупреждаването и превъзпитанието на нарушителя към спазването на установения в страната правов ред и за оказването на възпитателно и предупредително въздействие върху останалите търговски субекти в страната. Съобразен е високият процент на инфлацията, както и че всяка липса на рекламиран продукт в обекта би имала негативни финансови последици за потребителите, които биха загубили време и средства за да посетят обекта на търговеца, от който да закупят рекламираният продукт, а той да не е наличен. От друга страна се касае и за нарушение на влязла в сила заповед, като дружеството показва, че самата забрана не е постигнала превъзпитаващия ефект. Съобразено е и имущественото състояние на нарушителя, съобразно обявените в Търговския регистър приходи от продажби. За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е довело до съществено затрудняване санкционираното лице да упражни пълноценно правото си на защита. В тази връзка ВРС е приел, че от една страна в НП се съдържат фактически твърдения с включено конкретно описание на осъществено административно нарушение по чл.68л, ал.1 ЗЗП, състоящо се в неизпълнение на издадена срещу въззивника ЗППАМ № 349 от 25.05.2018г., влязла в сила от 27.01.2020г., с която е забранено да прилага в дейността си нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП, а от друга страна в същото НП се съдържа и твърдение, че дружеството е извършило нарушение по чл.68в, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП. Съдържащото се в НП твърдение за осъществено нарушение по чл.68л, ал.1 ЗЗП не съответства на посочените в АУАН фактически твърдения и на съдържащата се там квалификация на описаното нарушение по чл.68в, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП. По тези съображения ВРС е приел, че описанието на нарушението в НП е неясно и объркващо за приетата от наказващия орган квалификация на твърдяното и санкционирано административно нарушение, поради което санкционираното дружество е съществено ограничено във възможността си да реализира пълноценно и адекватно правото си на защита. Отделно ВРС е приел и че не е осъществен състава на административно нарушение както по чл.68в, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП, така и по чл.68л, ал.1 ЗЗП, т.к. в промоционална брошура ясно е посочено, че обявените цени са валидни от 17.04.2023г. до 23.04.2023г. или до изчерпване на количествата. Позовал се е и на Решение на ВАС № 9784 от 16.07.2020г. по адм. дело №5113/2020г. с което е прието, че формулираният в съответната рекламна брошура модалитет изключва изначално приложимостта на хипотезата на чл.68ж, т.5 ЗЗП, доколкото търговецът изрично е информирал потребителя, че промоцията е валидна за посочения период до изчерпване на количествата. Средният потребител е имал възможност да възприеме цялата информация и е бил предупреден, че е възможно да не намери определен артикул при посещение в някой от търговските обекти на дружеството. Според ВРС не е налице и нарушение на Заповед №349 от 25.04.2018г., потвърдена с Решение на ВАС № 1221/27.01.2020г., тъй като цитираната в нея търговска практика и описаната стока не са идентични с установеното при процесната проверка. За да е нарушено изискването по чл.68л, ал.1 ЗЗП, е необходимо търговецът да е повторил точно същата нелоялната практика по отношение на точно същата стока или услуга. В противен случай изискването по чл.68л не е нарушено. То няма да бъде нарушено и ако търговецът прилага друга нелоялна практика по отношение на същата стока или услуга. Така постановеното решение като краен резултат е правилно. ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и в съответствие с тях и с приложимия закон е стигнал до обоснован краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че позоваването от АНО на чл.68л ЗЗП има само съпътстващ характер, както и че при преценката си за липса на заблуждаваща търговска практика, ВРС не е оценил правилно поведението на търговеца в контекста на чл.68ж, т.7 ЗЗП. Съгласно чл.68в ЗЗП, нелоялните търговски практики са забранени. Съгласно разпоредбата на чл.68г, ал.1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите, и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к (чл.68г, ал.4 ЗЗП). Според чл.68д, ал.1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Нелоялни търговски практики са и заблуждаващите търговски практики по чл.68ж ЗЗП, в т.ч. – покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена (т.5); Когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика – чл.68л, ал.1 ЗЗП. Тази мярка се прилага служебно или по направено искане от страна на потребител. За нарушение на чл.68в, чл.68г, чл.68ж, т.1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6, разпоредбата на чл.210а ЗЗП предвижда налагане на глоба в размер от 1000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. За неизпълнение на заповед по чл.68л, ал.1 ЗЗП, разпоредбата на чл.210в ЗЗП предвижда налагане на глоба, в размер от 2000 до 50000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 70000 лв. Не се спори, че със Заповед № 349/25.05.2018г., на основание чл.68л, вр. чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП, Председателят на КЗП е забранил на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД при упражняване на своята търговска дейност да използва нелоялна търговска практика, а имено: да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и безадресно (в пощенските кутии) отправя послания с невярна информация за стоки (включително и за спортна гривна Rancore ВВ10) с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката (включително и за спортна гривна Rancore ВВ10) или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време. Прието е, че по описания начин „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68 ЗЗП. Заповедта е потвърдена с Решение на ВАС № 1221/27.01.2020г. по адм.д. № 2156/2019г. (публично достъпно на сайта на ВАС), с което е прието, че предупреждението от търговеца „до изчерпване на количествата“ не е достатъчно за да оправдае липсата на разумни количества от промоционалната стока за съответния промоционален период и административният орган правилно е приел, че в конкретния случай като се вземе предвид вида на стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена, осигурените количества от промоционалната стока във всеки от търговските обекти не могат да се приемат за „разумни количества“. Заповедта по чл.68л, ал.1 ЗЗП, с която се налага забрана за използване на нелоялна търговска практика при осъществяване на търговска дейност, има за цел да преустанови прилагането на същата тази практика занапред във времето. Като условие за прилагане на тази мярка (забраната), законодателят е поставил факта на установяване от КЗП, че съответната търговска практика е нелоялна. Заповедите по чл.68л, ал.1 ЗЗП се издават в две хипотези – първата, при която председателят на КЗП забранява конкретно и точно описана търговска практика по отношение на конкретен продукт или услуга, и втората – при която забраната се налага за търговска практика, без посочване на конкретна стока или услуга, по отношение на която тази практика е прилагана. В случая макар в Заповед № 349/25.05.2018г. да е посочена конкретна стока, във връзка с която е подаден сигнал от потребителя и е извършена проверката - спортна гривна Rancore ВВ10, забраната за използване на нелоялна търговска практика, конкретно по чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП, е формулирана в заповедта общо – за всички стоки, включително и конкретната спортна гривна, за които се отправят послания в рекламни печатни издания, относно прилагането на промоционални цени за посочен период, без за този период търговецът да е осигурил доставка на разумни количества, вкл. от друг търговец. При това положение неправилно ВРС е приел, че за да се счита неизпълнена Заповед № 349/25.05.2018г., стоката, за която същата се отнася следва да е идентична със стоката, предмет на процесното нарушение. Предвид общо формулираната забрана в заповедта, за да е нарушена същата, съответно да е извършено нарушение по чл.68л ЗЗП, е достатъчно дружеството да прилага същата нелоялна търговска практика - по чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП, каквато именно е установена в случая с АУАН № 003874/20.07.2023г. Независимо от това, правилно ВРС е приел, че съдържащото се в НП твърдение за осъществено нарушение по чл.68л, ал.1 ЗЗП не съответства на посочените в АУАН фактически твърдения и е налице съществено несъответствие между съдържанието на АУАН и НП, съответно между установеното и санкционирано нарушение, което е ограничило възможността дружеството да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано. От обстоятелствената част на АУАН и дадената правна квалификация на противоправното поведение следва, че е повдигнато обвинение за нарушение по чл.68ж, т.5, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в ЗЗП, наказуемо по чл.210а ЗЗП. АНО е възприел и възпроизвел изцяло констатациите по АУАН, вкл. досежно правната квалификация, но е допълнил същите с изложените съображения за нарушаване на забраната по Заповед № 349/25.05.2018г., съставляващо нарушение на чл.68л ЗЗП. Неоснователно касаторът поддържа, че позоваването на чл.68л ЗЗП има само допълващ характер, т.к. видно от разпоредителната част на НП, АНО не е приложил санкционната разпоредба на чл.210а ЗЗП, а тази на чл.210в ЗЗП. При това положение правилно ВРС е приел, че твърдяното и санкционирано с НП нарушение е неясно и объркващо относно приетата от АНО квалификация на нарушението – нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Правилно ВРС е приел и че формулираният в рекламната брошура модалитет – „до изчерпване на наличностите“, изключва приложимостта на хипотезата на чл.68ж, т.5 ЗЗП. За разлика от основния състав на нелоялната търговска практика по чл.68г ЗЗП и от двата основни състава на заблуждаваща търговска практика по чл.68д и чл.68е ЗЗП, разпоредбата на чл.68ж, т. 5 ЗЗП регламентира търговска практика, за установяването на която не се изисква проверка нито за преценка за добросъвестност и професионална грижа, каквато изисква практиката по чл.68г ЗЗП, нито за предпоставките за заблуждаваща търговска практика по чл.68д и 68е ЗЗП, нито по отношение на нея е приложима и преценката от гледна точка на средния потребител. Визираната в чл.68ж, т.5 ЗЗП търговска практика е винаги заблуждаваща, когато се докажат елементите на визирания в разпоредбата конкретен фактически състав, в случая на чл.68ж, т.5 ЗЗП: 1) покана за покупка на стока на определена цена, 2) без да се сочат разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави стоката на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката, обема на рекламата и предложената цена. Доколкото съгласно § 13а, т.12 от ДР на ЗЗП, законът въвежда разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива за нелоялни търговски практики), разпоредбата на чл.68ж, т. 5ЗЗП би следвало да съответства на т.5 от Приложение І към чл.5, § 5 от Директивата, според която заблуждаващата практика е осъществена, когато е налице 1) оферта за продажба на продукт на дадена цена, 2) без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи стоката на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед на естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена или казано по друг начин без разкриването наличието на каквито и да били сериозни основания, които карат търговеца да вярва, че няма да може да достави стоката. Очевидно между разпоредбата на Директива 2005/29/ЕО и транспониращата я национална разпоредба (чл.65ж, т.5 ЗЗП) е налице различие, т.к. Директивата изисква да не е налице никакво разумно основание, а националната разпоредба сочи само без разумно основание. В националната разпоредба разумното основание, поради което търговецът няма да може да достави стоката е обективно, т.е. то не е свързано с предварителната преценка на търговеца, че би могъл да не достави стоката, а с обективния факт на нейното недоставяне, докато в разпоредбата на Директивата липсата на разумно основание е досежно вярата на търговеца, че не е в състояние да достави стоката, и заблуждаващата търговска практика по точка 5 на Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО се изразява в неразкриването на това разумно основание на потребителя – знанието на търговеца за наличието на основателни причини, поради които няма да изпълни заявеното със съответната търговска практика – да достави стоката на обявена цена, за обявения период и в изискуемото съгласно разпоредбата количество. Така, противно на тълкуването, дадено с Решение № 1221/27.01.2020г. по адм.д. № 2156/2019г. (с което е потвърдена Заповед № 349/25.05.2018г.) и както приема ВАС в последващата си практика – Решение № 8731/12.07.2024г. по адм.д. № 4842/2024г., Решение № 11822/04.11.2024г. по адм.д. № 11414/2023г., Решение № 12896/20.12.2023г. по адм.д. № 11340/2023г., Решение № 759/21.01.2021г. по адм.д. № 7044/2020г., Решение № 3515/09.03.2020г. по адм.д. № 4378/2019г., това са съществени различия и националният съд, с оглед на задължението си да осигури правилното приложение на правото на ЕС, както и с оглед защита на правата на правните субекти, дадени им от правото на Съюза, е длъжен да остави неприложена националната правна норма, която не съответства на разпоредбата на Директивата, която транспонира, и да приложи разпоредбата на правото на Съюза, тъй като разпоредбата на точка 5 от Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО е ясна, точна и конкретна. От друга страна разпоредбата на чл.4 от Директива 2005/29/ЕО изрично предвижда, че държавите членки не могат да въвеждат по-ограничителни мерки от определените в директивата, дори и с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите – така в Решение на Съда на ЕС от 23 април 2009г., VTB-VAT и Galatea, С-261/07 и С-299/07, EU: C: 2009: 244, т.52 и Решение на СЕС от 25 юли 2018г., Dyson, С-632/16, EU: C: 2018: 599, т.28. В този контекст, преценката за осъществяването на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по чл.68ж, т.5 ЗЗП следва да бъде направена на основата на разпоредбата на точка 5 от Приложение І на член 5, параграф 5 от Директива 2005/29/ЕО – каквото всъщност тълкуване е дал и ВРС в обжалваното решение. Безспорно е, че в случая рекламирането на процесната стока от „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД в рамките на промоционалния период (17.04 – 23.04.2023г.) е покана за покупка на определена цена. Не се спори и от събраните в хода на проверката доказателства безспорно се установява и че за указания в брошурата период за всички филиали на търговеца в гр.Варна са доставени общо 6 бр. от артикула - смесител с термостат LIV&BO, които са продадени още в първия работен ден за периода, както и че на 19.04.2023г. е доставен още един, отново продаден в същия ден. В рекламната брошура за периода - на стр.35, на която е поместен процесният артикул, изрично е посочено, че артикулите със звездичка са специално предложение до изчерпване на наличностите. От така изначално обявените на потребителите условия на акцията, недвусмислено следва, че търговецът изначално е имал знанието и убеждението, че рекламираните стоки - специално предложение, са в ограничени количества и именно поради това е информирал потребителите за тези релевантни факти – че промоцията се отнася до изчерпване на наличностите. Поставеното от търговеца изрично условие „до изчерпване на наличностите“, всъщност е онази разумна причина, поради която търговецът знае и за която предварително е информирал потребителите, че може и да не успее да достави стоката в рамките на целия промоционален период. Уточненията сами по себе си предпоставят ограничени количества, респ. липсата на посочените артикули, за което търговецът коректно е предупредил потребителите при отправянето на поканата до тях. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН на ответната страна следва да се присъдят разноските за касационното производство, които видно от приложените към молба С.д. № 13569/24.06.2026г. доказателства – фактура № 7374/18.05.2026г. и потвърждение за входящ SEPA превод от 15.06.2026г. са извършени в размер на 2116,80 евро с ДДС. Във връзка с възражението на касатора за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, настоящият състав съобразява, че изплатеното възнаграждение (1764 евро без ДДС) е в минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не следва да бъде редуцирано. По арг. от § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., начисления ДДС се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав