Решение № 68 от 16.5.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 28/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение №260001/05.01.2022г. по т.д.№97/2020г. О С - Ловеч е отхвърлил предявеният от М. В. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Бургас, ••••••••, в качеството си на акционер в „Петрол" АД, ЕИК 831496285, чрез адв. О. Ш. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••••, против „Петрол" АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел "Ловеч", ••••••••, представлявано от Г. И. Т. и М. К. Д., с искане на основание чл. 75, ал.2 от ТЗ да бъде прогласена нищожността на решенията по т. трета и т. четвърта, на проведеното на 26.10.2020 година извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД - Ловеч, поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018 година, постановено по т.д. № 13/2017 година по описа на ОС - Ловеч, като неоснователен и недоказан. М. В. С., ЕГН ••••••••••, е осъден да заплати на „Петрол" АД, ЕИК 831496285, сумата от 800 лева за адв. възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т.10 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Въззивна жалба вх. № 260385/11.03.2022г. против решението в законният срок е подадена от М. В. С., чрез адв. Шишкова от САК. В същата се излагат следните възражения: Решение № 260001/ 05.01.2022г. е недопустимо, тъй като спорът, предмет на т.д. № 113/2018г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, е преюдициален по отношение на настоящия спор и съдът е следвало да спре производството до приключване на т.д. № 113/2018г. Тъй като същото не е направено, решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. Съдът отхвърлил предявения иск само и единствено относно решенията по т. 3 и т. 4 от проведеното на 26.10.2017г. извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД- формирал вътрешното си убеждение по част от иска, а за останалите решения по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 не се е произнесъл. Това обуславяло неправилност на решение № 260001/ 05.01.2022г. В атакуваното решение съдът приел, че е налице препокриване на решенията по ИОСА от 15.02.2017г. и част от решенията по ИОСА от 26.10.2017г., т.е. по същия въпрос и при същата фактическа обстановка, но въпреки това в противоречие с обилната практиката на ВКС, цитирана в ИМ и ДИМ, приел, че „за да бъдат обявени за нищожни следва да е налице влязло в сила решение на съда", поради което неправилно отхвърлил иска на М. С.. Претендирано е да се обезсили Решение № 260001/05.01.2022г. по т.д. № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважат предявените искове. С определение №260100/14.03.2022г. по същото дело ОС- Ловеч е оставил без разглеждане подадената по реда на чл. 250 ГПК молба от „Петрол“ АД за допълване на Решение №260001/ 05.01.2022г. по т.д. №97/2020г. и е отхвърлил подадената по чл. 248 ГПК молба от „Петрол“ АД за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна. Против определението е подадена частна жалба вх. №260571/07.04.2022г. от „Петрол“ АД, чрез адв. В. от САК в частта, с която съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената по реда на чл. 250 от ГПК молба от „Петрол" АД за допълване на решение № 260001/05.01.2022г., постановено по т.д. № 97/2022г. на Окръжен съд - Ловеч, както и в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба от „Петрол" АД за допълване и изменение в частта за разноските на решение № 260001/05.01.2022г., постановено по т.д. № 97/2022г. на Окръжен съд-Ловеч. В частната жалба се излагат следните възражения: Неправилно съдът отказал да допълни решението си- както ищецът, така и ответникът може да направи искане за допълване на решението, защото всяка от страните има правен интерес от окончателно решаване по същество на спора, с който съдът е сезиран. Неправилно съдът приел, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 27 600 лева с ДДС се явяват прекомерни с оглед обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на спора. Претендирано е да се отмени като неправилно определение № 260100/14.03.2022г. на Окръжен съд- Ловеч и делото да се върне за произнасяне по подадената от „Петрол" АД молба по реда на чл. 250 от ГПК, както и да се измени решение № 260001 от 05.01.2022г., постановено по т.д. № 97/2020г. по описа на Окръжен съд Ловеч, в частта относно разноските, като М. В. С. бъде осъден да заплати на „Петрол" АД сума в размер на 27 600 лева е включен ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. С Решение №260015/31.08.2022г. по т.д.№97/2020г. ОС- Ловеч е допълнил на основание чл. 250 от ГПК решение № 260001/ 05.01.2022 година по т.д. № 97/ 2020 година по описа на Ловешкия окръжен съд, като е отхвърлил предявеният от М. В. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на акционер в „Петрол" АД, ЕИК 831496285, чрез адв. О. Ш. от САК, против „Петрол" АД, ЕИК 831496285, с искане на основание чл. 75, ал.2 от ТЗ да бъде прогласена нищожността на решенията по т. трета и т. четвърта, на проведеното на 26.10.2017г. извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД- Ловеч, поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018 година, постановено по т.д. № 13/2017г. по описа на ОС- Ловеч, като неоснователен и недоказан. Със същото решение на основание чл. 247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260001/ 05.01.2022 година по т.д. № 97/ 2020 година по описа на Ловешкия окръжен съд, както следва: като на стр.5, ред 9 от диспозитива вместо „26.10.2020 година" се изпише и чете „26.10.2017 година". Въззивна жалба вх. №261413/27.10.2022г. против решението в законният срок е подадена от М. В. С., чрез адв. П. от САК. В същата се сочи, че е срещу решение №260015/31.08.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС, с което решение №260001/05.01.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС е допълнено на осн. чл. 250 ГПК, като съдът е отхвърлил предявеният от М. С. иск по чл. 75 ал.1 ТЗ с искане да се прогласи нищожност на решенията и по т.3 и т.4 от проведеното на 26.10.2017г. ИОС на акционерите на „Петрол“ АД. Във въззивната жалба се сочат същите възражения, посочени във въззивна жалба вх. № 260385/11.03.2022г. против Решение № 260001/ 05.01.2022г.: че е недопустимо, тъй като спорът, предмет на т.д. № 113/2018г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, е преюдициален по отношение на настоящия спор и съдът е следвало да спре производството до приключване на т.д. № 113/2018г. Тъй като същото не е направено, решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. Съдът отхвърлил предявения иск само и единствено относно решенията по т. 3 и т. 4 от проведеното на 26.10.2017г. извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД. Съдът формирал вътрешното си убеждение по част от иска, а за останалите решения по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 не се е произнесъл. Това обуславяло неправилност на решение № 2600015/ 31.08.2022г. В атакуваното решение съдът приел, че е налице препокриване на решенията по ИОСА от 15.02.2017г. и част от решенията по ИОСА от 26.10.2017г., т.е. по същия въпрос и при същата фактическа обстановка, но въпреки това в противоречие с обилната практиката на ВКС, цитирана в ИМ и ДИМ, приел, че „за да бъдат обявени за нищожни следва да е налице влязло в сила решение на съда", поради което неправилно отхвърлил иска на М. С.. Петитума на жалбата е да се обезсили Решение № 260015/31.08.2022г. по т.д. № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е допълнено на осн. чл. 250 ГПК решение №260001/05.01.2022г. по т.д.№97/2020г., като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Добавено е и искане за спиране и на въззивното производство по чл. 229 ГПК. С Решение №260018/02.11.2022г. по т.д.№97/2020г. ОС- Ловеч е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260015/ 31.08.2022 година по т.д. № 97/ 2020 година по описа на ОС- Ловеч, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, като диспозитива на решението се впише: вместо: ''ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Бургас, ••••••••, в качеството си на акционер в „Петрол" АД, ЕИК 831496285, чрез адв. О. Ш. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••••, против „Петрол" АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел "Ловеч", ••••••••, представлявано от Г. И. Т. и М. К. Д., с искане на основание чл. 75, ал.2 от ТЗ да бъде прогласена нищожността на решенията по т. трета и т. четвърта, на проведеното на 26.10.2017 година извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД - Ловеч, поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018 година, постановено по т.д. № 13/ 2017 година по описа на ОС - Ловеч, като неоснователен и недоказан." се впише: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. С., ЕГН 61 10080564, с адрес: гр. Бургас, ••••••••, в качеството си на акционер в „Петрол" АД, ЕИК 831496285, чрез адв. О. Ш. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. •••••••••, против „Петрол" АД, ЕИК 831496285, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, хотел "Ловеч", ••••••••, представлявано от Г. И. Т. и М. К. Д., с искане на основание чл. 75, ал.2 от ТЗ да бъде прогласена нищожността на решенията по т.1, т.2, т. 5 и т.6, на проведеното на 26.10.2017 година извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД - Ловеч, поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018 година, постановено по т.д. № 13/2017 година по описа на ОС- Ловеч, като неоснователен и недоказан. Въззивна жалба вх. №261665/14.12.2022г. против решението в законният срок е подадена от М. В. С., чрез адв. П. от САК. В същата се сочи, че е срещу решение №260018/02.11.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260015/31.08.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС, с което решение №260001/05.01.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС е допълнено на осн. чл. 250 ГПК, като съдът е отхвърлил предявеният от М. С. иск по чл. 75 ал.1 ТЗ с искане да се прогласи нищожност на решенията и по т.3 и т.4 от проведеното на 26.10.2017г. ИОС на акционерите на „Петрол“ АД. Във въззивната жалба се сочат същите възражения, посочени в описаните по- горе въззивни жалбаи: че решението е недопустимо, тъй като спорът, предмет на т.д. № 113/2018г. по описа на Окръжен съд- Ловеч, е преюдициален по отношение на настоящия спор и съдът е следвало да спре производството до приключване на т.д. № 113/2018г. Тъй като същото не е направено, решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. В атакуваното решение съдът приел, че е налице препокриване на решенията по ИОСА от 15.02.2017г. и част от решенията по ИОСА от 26.10.2017г., т.е. по същия въпрос и при същата фактическа обстановка, но въпреки това в противоречие с обилната практиката на ВКС, цитирана в ИМ и ДИМ, приел, че „за да бъдат обявени за нищожни следва да е налице влязло в сила решение на съда", поради което неправилно отхвърлил иска на М. С.. Петитума на жалбата е да се обезсили решение №260018/02.11.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260015/31.08.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС, с което решение №260001/05.01.2022г. по т.д.№97/2020г. на ЛОС е допълнено на осн. чл. 250 ГПК, като недопустимо, а ако се приеме, че е допустимо, да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Добавено е и искане за спиране и на въззивното производство по чл. 229 ГПК. Т.е. като краен резултат: с решенията си ОС- Ловеч е отхвърлил предявеният иск по чл. 75 ал.2 ТЗ, предявен от М. В. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на акционер в „Петрол" АД, ЕИК831496285, против „Петрол" АД, ЕИК831496285, да бъде прогласена нищожността на решенията от проведеното на 26.10.2017 година извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД- Ловеч, поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018г., постановено по т.д. № 13/2017 година по описа на ОС- Ловеч, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на „Петрол" АД, ЕИК831496285, в размер на сумата от 800 лева- адв. възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т.10 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивните жалби, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното: За да постанови съдебният си акт ОС- Ловеч е изложил съображения, че предявеният иск е с правно основание чл.75, ал.2 от ТЗ, предвид наличието на твърдения за приемане на решение от орган на дружеството, което противоречи на влязло в сила решение на съда по чл. 74 от ТЗ. Приел е, че решенията на проведеното извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД - Ловеч, предмет на настоящото производство, не са нищожни поради противоречие с решение № 62/ 22.06.2018 година, постановено по т.д. № 13/2017 година по описа на ОС- Ловеч, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на хипотезата на чл. 75, ал.2 от ТЗ- решения на общото събрание, които са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка. Посочил е, че е налице препокриване на решенията по ИОСА от 15.02.2017 г. и част от решенията по ИОСА от 26.10.2017г., т.е. по същия въпрос и при същата фактическа обстановка, но за да бъдат обявени за нищожни следва да е налице влязло в сила решение на съда. А от доказателствата по делото се установява, че атакуваните решения на извънредното общо събрание на акционерите на „Петрол" АД, проведено на 26.10.2017г. са взети преди да бъде постановено решение № 62/ 22.06.2018г. по т.д. № 13/2017г. по описа на ОС- Ловеч, с което на осн. чл. 74 ТЗ са отменени решенията, взети на проведеното на 15.02.2017г. извънредно общо събрание на акционерите на „Петрол" АД, като незаконосъобразни. Решението по чл. 74 от ТЗ, респ. заличаването на вписването, няма обратно действие по отношение на възникналите обстоятелства, настъпили след вписването и до заличаването му. Изложено е, че с решението по т.д. № 13/2018г., са отменени решенията, взети на проведеното на 15.02.2017г. извънредно общо събрание на акционерите, поради липса на предвидения в закона и устава кворум, предвид на това, че две от дружествата в несъстоятелност- акционери не са били надлежно представлявани, тъй като е следвало да се представляват от синдиците. Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Ловеч за неоснователност на предявеният иск по следните съображения: Видно от предявената искова молба, допълнителната искова молба, както и молба за изправяне на нередовности /л.34/ предявени пред първата инстанция, М. С.- акционер в „Петрол“ АД, е твърдял, че решенията на проведеното ИОС на дружеството от 26.10.2017г. са нищожни на осн. чл.75 ал.2 ТЗ, тъй като противоречат конкретно на влязлото в сила решение на съда по чл.74 ТЗ /Р.№62/22.06.2018г. по т.д.№13/2017г., влязло в сила на 12.10.2020г./, с което са отменени решенията на проведно ОС на дружеството от 15.02.2017г. Решенията на това ИОС касаели същият въпрос / т.3 и 4 от 26.10.17г. и т. 1 и 2 от 15.02.17г., а за останалите точки изводът не можел да бъде различен/ и били взети при същата фактическа обстановка /в нарушение на разпоредбата на чл.227 от ТЗ, поради липса на предвидения в закона и устава кворум, предвид на това, че две от дружествата в несъстоятелност- акционери не са били надлежно представлявани, тъй като е следвало да се представляват от синдиците/. Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, в Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският закон квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 вр. с ал.1 ТЗ, като според критерия на тази правна норма нищожно решение на ОС може да бъде само това, което е прието след влизането в сила на съдебното решение и е в предметните предели на основанията по ал.1- указанията на съда по тълкуването на закона, фактите и пр. Само в изброените хипотези нищожността може да се установи чрез самостоятелен иск по чл.124 ал.1 ГПК, който не е ограничен със срок. Ако потвърждаващото решение на ОС е прието преди влизането в сила на съдебното решение, по отношение на него критерият по чл.75 ал.2 ТЗ не се простира и проверката за неговата порочност следва да се основава на други критерии. Такъв е настоящият случай- решението на ОС е от 26.10.2017г., а съдебното решение на ЛОС по чл. 74 ТЗ /за отмяна решенията на ОС от 15.02.2017г./ е постановено на 22.06.2018г. и е влязло в сила на 12.10.2020г.- т.е. след взетите решения на 26.10.2017г. В тази връзка следва да се посочи, че цитираното от жалбоподателя решение №54/17.03.1998г. по гр.д.№492/1997г. на ВКС касае различна хипотеза, при която, макар и невлязло в сила, е било постановено решение на съд, а в случая към момента на провеждане на ОС на 26.10.2017г. не е било налице постановено решение по т.д. №13/17г. на ОС- Ловеч. Същото е постановено 8 месеца след процесното събрание, поради което към момента на провеждането му не е бил налице никакъв съдебен акт по тълкуването на закона, фактите и пр., с който ОС да е следвало да се съобрази. Когато са опорочени процедурата по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или същите противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт /в случая се сочи неспазване процедура и кворум за провеждане/, тези решения са незаконосъобразни- т.е. отменяеми, а не нищожни. Отмяната им може да бъде поискана само по реда и в сроковете по чл.74 ТЗ, а в случая няма данни и не се твърди такъв иск да е проведен относно решенията взети на ОС от 26.10.2017г. На основание гореизложеното, решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди. Само за пълнота следва да се отбележи, че: са налице решения по точки от проведеното ОС на 26.10.2017г., които не са били предмет на проведеното на 15.02.2017г. и само на това основание претенцията по чл.75 ал.2 ТЗ спрямо същите би се явила неоснователна; както и, че във въззивната жалба на М. С. срещу решението по чл.250 ГПК на ОС- Ловеч не са посочени други пороци относно това производство, които да бъдат предмет на съдебна проверка, а само се само преповтаря въззивната жалба срещу основното решение. Неоснователно е възражението във въззивните жалби, че решението на първата инстанция е недопустимо, тъй като спорът, предмет на т.д. №113/2018г. по описа на ОС- Ловеч, е преюдициален по отношение на настоящия спор и съдът е следвало да спре производството до приключване на т.д. № 113/2018г. По отношение на тази твърдяна преюдициалност настоящата съдебна инстанция мотивирано се е произнесла и по направено искане за спиране на въззивното производство по чл.229 ГПК в с.з. на 12.04.2023г., като е посочила, че т.д. № 113/2018г. по описа на Окръжен съд- Ловеч /с право основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, с искане да се прогласи нищожност на извършено прехвърляне на 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“ АД, собственост на „Петрол Холдинг“ АД (н.) и на „Алфа Кепитъл“ АД/, не е преюдициално по отношение настоящото производство. Защото „Петрол“ АД е публично дружество и за него са приложими съответно разпоредбите на специалния Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като съгласно чл. 115б от същия, правото на глас се упражнява от лицата, вписани в Централния регистър за ценни книжа 14 дни преди датата на Общото събрание, а съобразно нормата на чл. 136, ал. 3 от ЗППЦК, вписаните безналични финансови инструменти в Централния регистър на ценни книжа се смятат за финансови инструменти на техните притежатели спрямо кредиторите на „Централен депозитар“ АД на лицата по чл. 131, ал. 2 и всички останали трети лица. Също така и при потвърждаване на решението на Ловешкия окръжен съд по т. д. № 113/2018г. същото ще породи действия за напред. Неоснователна е и частната жалба „Петрол“ АД срещу определение №260100/14.03.2022г. по същото дело, с което ОС- Ловеч е оставил без разглеждане подадената по реда на чл. 250 ГПК молба от дружеството за допълване на Решение №260001/ 05.01.2022г. по т.д.№97/2020г. и е отхвърлил подадената по чл. 248 ГПК молба за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна. В частта по чл.250 ГПК частната жалба се явява без предмет, тъй като съдебното решение е допълнено- с определение №231/21.07.2022г. /втд №180/22г./ въззивният съд е върнал делото за произнасяне по чл.250 ГПК на първата инстанция, тъй като същият не се е произнесъл по целият петитум, посочен и уточнен от ищеца в исковата молба и уточняващата такава, което са посочили и двете страни по делото. В частта по чл. 248 ГПК частната жалба е неоснователна. Правилно ОС- Ловеч е приел, след направено надлежно възражение от другата страна, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 27 600 лева с ДДС се явяват прекомерни с оглед обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на спора. Производството по делото касае неоценяем иск, проведени са само две съдебни заседания, подадените отговори са с идентично съдържание и не е налице фактическа и правна сложност обосноваваща адвокатско възнаграждение в такъв размер. Разноски: С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Петрол“ АД направените разноски за настоящата инстанция, в размер на сумата 6 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС. Не е направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК от другата страна. По отношение на определението по чл.248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като в производство по разноски такива не се дължат. Водим от гореизложеното съдът