Решение № 15356 от 31.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6771/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, уточнена по реда на чл. 143 ГПК в откритото заседание на 15.06.2026 г. (на лист 140 от делото) на „Иктинос констракшън“ ООД срещу „Софийска вода“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да предостави на ищеца изходни данни за проектиране на сградно канализационно отклонение и условия за присъединяване към ВиК мрежи на сграда, която да се построи в недвижим поземлен имот с идентификатор ........... и административен адрес: ......... Ищецът твърди, че е собственик на поземлен недвижим имот с идентификатор ........... в район „Студентски“ в София, в който иска да построи жилищна сграда. За целта му било необходимо да изготви инвестиционен проект, което съгласно чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ изисква да се предоставят от експлоатационните дружества на техническите мрежи около бъдещия строеж да се представят изходни данни за наличните възможности за присъединяване към тези мрежи, вкл. и ВиК мрежата. Ищецът твърди, че е поискал това от ответника, след като получил виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ от главния архитект на Столичната община, а на 18.04.2022 г. ответникът заявил, че не разполага с информация за изградена канализация на улицата пред имота на ищеца, поради което няма да представи данните. Ищецът направил ново предложение, като изготвил чрез подизпълнители проекти за възможни решения за свързване с канализацията, като отново направил искане до ответника, и отново получил отказ на 12.12.2023 г. Поради това ищецът смята, че ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост и иска съдът да го осъди да предаде данните. Претендира и разноски. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Софийска вода“ АД, с който не се взема становище по допустимостта и квалификацията на иска, а предявеният иск се оспорва по основание, като се излагат аргументи за това, че ответникът мотивирано бил обяснил, че в района на имота няма подходящи канализационни клонове и следвало да се обезпечи водоснабдяване през съседен имот, за което ответникът не бил получил документи. Поради това смята, че отказът да предостави данните е законосъобразен. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебното заседание ищецът заявява, че поддържа, че искането му е само за осигуряване на данни за техническите параметри на присъединяването, но смята, че това е негаторен иск. Претендира разноски по списък. Ответникът не взема становище и не изпраща представител. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно представения на лист 12 от делото неоспорен от ответника Нотариален акт № ......... г., том I, рег. № ...., нот. дело № ........... г. на нотариус Теодора Вуцова с № 033 от регистъра на Нотариалната камара ищецът е закупил недвижим поземлен имот с планоснимачен № ..... от кадастрален лист № ......... по плана на София, „Южна градска територия“ – III част, съставен през ........ г. Няма спор и от представена на лист 14 от делото скица от 23.12.2020 г. се установява, че към момента имотът е с идентификатор ..........., намира се в урбанизирана територия, и представлява и урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-..... от квартал 1 по плана на „Студентски град“ в София, с административен адрес: ......... Съгласно представено на лист 23 от делото писмо с изх. № САГ.....- (9)/..... г. за описания имот в полза на ищеца е издадена виза за проектиране на жилищна сграда до 7 етажа. По делото са представени от ищеца неоспорени от ответника две писма от последния както следва: – писмо с изх. № .......... г. (на лист 25 от делото), с което ищецът отказва да представи данни за свързване на имота на ищеца към ВиК мрежата с мотив, че на улицата пред него – бул. „........“ (от запад) няма изградено канализационно отклонение, като за основание за отказа се сочи чл. 14а, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредба № 4/2004 г.“), като е посочено, че в района има изградени мрежи, за които на ищеца била представена скица; – писмо с изх. № ....... г. (на лист 39 от делото), с което ищецът отказва да представи данни за свързване на имота на ищеца към ВиК мрежата с мотив, че трябва да се проектира нов уличен канал, данните за него са в Столичната община, и пред част от имота на ищеца към бул. „........“ имало друг имот, който не е известно с каква собственост е. Отново се цитира чл. 14а, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Съгласно представен на лист 26 – 38 от делото инвестиционен проект от 2022 г. на инж. Д. Кукурина, по възлагане на ищеца е представен проект за водоснабдяване и канал през друг съседен имот, като каналът ще бъде през отклонение към бул. „.......“ (на север от имота). Схемата е на лист 38 от делото. Съгласно представено от ответника и неоспорено от ищеца писмено становище с изх. № ТУ-1774/26.04.2023 г. ищецът е отказал да приеме проекта на ищеца, тъй като каналът на бул. „.......“ е с диаметър 250 мм и не може да поеме отточни води от два имота. Съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза по делото, прието в заседанието от 05.11.2025 г. (на лист 97), а в писмен вид – представено на лист 90 – 93 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, цената за изработване на искания проект към 2025 г. е 11 878 лева, като съдът с протоколно определение от 05.11.2025 г. е определил по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК цена на иска от 5939 лева, или 3036,56 €. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: На първо място, настоящият съд е определен да разглежда иска по гражданскоправен ред съгласно Определение № 6036/16.03.2026 г. по въззивно частно гражданско дело № 1474/2026 г. на Софийския градски съд, Ι‑д въззивен състав, което е задължително за настоящия съд по отношение на указанията, че става въпрос за гражданскоправен спор. Определението не е задължително в частта относно правната квалификация на предявения иск, която не може да се разглежда по реда на частните жалби, тъй като е въпрос по съществото на делото и може да бъде определяна с указания единствено от касационния съд при връщане на делото за повторно събиране на доказателства по реда на чл. 294 ГПК. Въпреки дадените указания настоящият съд е свободен в мотивите си (тъй като при въззивно обжалване на решението съдебният състав, на който делото е разпределено, отново ще обсъжда въпроса за допустимостта на иска и разглеждането му от родово компетентен съд) да обсъди характера на спора. Настоящият съдебен състав продължава да смята, че спорът не е гражданскоправен. Претенцията на ищеца намира правна опора в правилото на чл. 13 от Наредба № 4/2004 г., която урежда етап в процедурата по инвестиционно проектиране, уредена в чл. 137 – 147 ЗУТ. Това е административна процедура, която приключва с издаване на административен акт за съгласуване на инвестиционен проект от съответния компетентен орган по градоустройство (главен архитект, областен управител или министър съгласно чл. 141, ал. 1, 5 и 6 ЗУТ). Именно в рамките на това сложно производство дружествата, експлоатиращи технически мрежи, вземат участие като съгласуват проектите, преди одобрението им, и дават данни как проектираните строежи ще се свържат със съответните експлоатационни мрежи. Допустимо е това да стане по два начина – или пряко по искане на заинтересования инвеститор – чл. 84, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 4/2004 г., или чрез органа, който съгласува инвестиционните проекти – чл. 140а, ал. 1 ЗУТ. Целта на това административно производство е издаване на положителен административен акт за разрешаване на строителството, от който възникват като административноправни отношения, така и гражданско право да се държи строеж в собствен имот (тъй като незаконният строеж подлежи на премахване – чл. 225 – 225а ЗУТ). В тази процедура очевидно спрямо експлоатационното дружество инвеститорът в бъдещия строеж не упражнява свои граждански права спрямо дружеството – такива граждански права възникват след одобряване на виза за проектиране или съгласуване на инвестиционния проект (вж. чл. 140а, ал. 8 ЗУТ – за времето на строителството), и след приключване на строителството – по аргумент от чл. 84, ал. 2 – 3 ЗУТ и чл. 177, ал. 1 ЗУТ – при въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно в производството за съгласуване на инвестиционните проекти дружествата, които предоставят вода, ток, газ и комуникации – т.нар. „експлоатационни дружества“ – извършват дейности, които водят до приключване на административното производство за одобряване на проекти и разрешаване на строителството. За тези дейности § 1, т. 1 АПК лицата, които извършват тези „обществени услуги“, имат качество на приравнени на административни органи, като самият АПК не съдържа дефиниция на понятието „обществени услуги“, но тя е въведена в допълнителна разпоредба на ЗАдм именно с § 19 АПК, като § 1, т. 3 ЗАдм гласи, че „обществени услуги“ са и водоснабдителните и канализационни услуги за задоволяване на обществени потребности, когато във връзка с предоставянето им се осъществяват административни дейности. Предоставянето на данни за проектиране, което се съгласува с административен орган, е именно такава дейност. Подобни дела са подсъдни на административните съдилища и са принзипно различни – доколкото се отнасят до разрешаване на едно бъдещо строителство – от цитираната от ищеца съдебна практика, отнасяща се до налични и изградени водопроводни системи , по спорове за тяхното ползване (които определено не са и не могат да бъдат административни) – споровете, разрешени с Определение № 6164/09.05.2014 г. по административно дело № 4171/2014 г. на ВАС; Определение № 7455/14.06.2017 г. по административно дело № 5619/2017 г. на ВАС; Определение № 3750/25.07.2024 г. по гражданско дело № 1809/2023 г. на ВКС, I ГО; Решение № 42/10.04.2018 г. по гражданско дело № 2189/2017 г. на ВКС, II ГО, и Определение № 3750/25.07.2024 г. по гражданско дело № 1809/2023 г. на ВКС, I ГО. В случая въпросът не е дали по съществуващи тръби да се пусне вода и кой да я плаща, а дали въобще могат да бъдат изградени такива, което е въпрос по разрешаване на строителството от адмистративен орган – отношения на власт и подчинение, а не на размяна между равнопоставени субекти. Поради това и пред съда по настоящото дело е повдигнат административен спор, като разрешаването му по реда на АПК би създало много улеснения на ищеца, ако той упорито не настояваше делото му да се гледа именно от гражданските съдилища. Гражданските съдилища обаче не могат да предписват конкретно специфично поведение в изпълнение на закона, докато по реда на АПК това е възможно – чл. 173, ал. 2 АПК. В случая съдът може само да издаде едно общо предписание към ответника да предостави данни на ищеца, но не може да укаже на първия точно какви и в съответствие с кои изисквания на законовата и подзаконовата административна уредба, нито да прилага санкцията на тежките глоби за неизпълнение на решения на административен съд по чл. 290 АПК – до 613,55 € седмично, а вместо това се налагат изпълнителни глоби само в по-малкия размер по чл. 527, ал. 3 АПК – до 204,52 €, и то не всяка седмица, а само при изрична покана на ищеца. Освен това, ако ответникът предаде данни във формата на наредбата, които не са очевидно неточни, няма как да се прецени дали тези данни отговарят на изискванията на подзаконовия акт, тъй като гражданският съд не може да дава указания за законосъобразност на изпълнението, което ще направи решението по делото почти безсмислено. Но ищецът упорства в желанието си да получи едно трудно изпълнимо решение на гражданския съд, в което е подкрепен от съставите на Софийския градски съд, поради което и ще го получи, без да е ясно как би го ползвал. Инатът все пак е скъпо удоволствие. Разглеждайки претенцията като граждански иск, съдът намира следното: Съдът е сезиран с иск за осъждане на експлоатационно дружество на ВиК мрежа да предостави на инвеститор, който желае да проектира сграда, да предостави изходни данни за наличните точки за достъп но ВиК мрежата с правна квалификация 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 198г, т. 1 ЗВ; чл. 84, ал. 1 ЗУТ; чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 144, ал. 2 ЗУТ. Искът се уважава, ако съдът установи, че ищецът има имот на лицензионната територия на ответника като ВиК оператор, като е заявил желание да проектира строеж в имота пред ответника и е поискал информация за изходните точки за водоснабдяване и канализация. Настоящият съдебен състав не е обвързан от квалификацията, дадена от въззивния съд в производството по частната жалба срещу определението за прекратяване на делото по подсъдност – въпросът за правната квалификация на иска може да се разглежда само по съществото на спора след изслушване на страните в открито съдебно заседание, а грешки в квалификацията на иска може да се поправят само със съдебно решение. Възжеланата от ищеца правна квалификация на иска като негаторен по чл. 109 ЗС, не може да се приложи към искане за предоставяне на информация. Неоснователно и в производството по частната жалба съставът на въззивния съд приема такива доводи, обосновавайки се с общите изводи, дадени от Върховния касационен съд (ВКС) в Решение № 42/10.04.2018 г. по гражданско дело № 2189/2017 г., II ГО. Настоящият съдебен състав напълно споделя абстрактно изразеното виждане, че правото на собственост включва и възможността недвижимите имоти в урбанизираните територии да бъдат водоснабдени, като това е и задължение на експлоатационните дружества съгласно чл. 84, ал. 1 ЗУТ, ако е спазено изискването по чл. 125а ЗВ – да не се включват нови потребители към канализационни отклонения, които не могат да поемат натоварването от имотите им. В цитираното решение обаче този извод не се отнася към създаването и прокарването на нови мрежи, а в регистрирането на вече включени потребители към съществуващи, прокарани и построени мрежи – т.е. нищо в нормативната уредба не налага задължение да се строи водопровод или канал безусловно. Абсолютно същият фактически състав – наличие на съществуващи водоснабдителни и канализационни съоръжения и спорове за ползването им – е взет предвид и по другите цитирани от ищеца дела на ВКС – приключили с Решение № 40/10.07.2020 г. по гражданско дело № 3064/2019 г., I ГО, и Определение № 3750/25.07.2024 г. по гражданско дело № 1809/2023 г., I ГО. Правото на достъп до вода по чл. 84 ЗУТ обаче нито е абсолютно (самата разпоредба предвижда, че не се прилага за включване в канализационни мрежи, които нямат капацитет, чрез препратката към чл. 125а ЗВ), нито при строящи се и бъдещи сгради е част от правото на собственост к а т о вещно право. Правото на собственост действително включва и абстрактната възможност да се строи в собствения имот, но не и конкретна такава – от него не следва право да се построи сграда с определен вид, обем и параметри. По действащото българско право строителство се допуска само ако е разрешено по административен ред – чл. 148, ал. 1 ЗУТ и изключенията, предвидени в чл. 151 ЗУТ, сред които не са сгради с височина седем етажа. От своя страна разпоредбата на чл. 109 ЗС се намира в глава „защита на собствеността“, т.е. иск с подобна квалификация е възможен само за защита на собственост и други вещни права. Основна характеристика на вещните права е тяхната специалност, отразяваща връзката им с една вещ – предмет, които има трите качества материалност, обособеност и полезност. Поради това вещните права съществуват само за вече изгладени и съществуващи в материалния свят телесни обекти. Бъдещата строеж не може да е предмет на защита като право на собственост, тъй като тя все още не съществува, не е телесна, и не може да има такива права върху нея, още по-малко – да се търси защита за тях. Вещните права отразяват статиката в гражданския оборот – отношенията по повод съществуващото, за разлика от облигационните права, които се занимават с неговата динамика – с промяната на вещите или правата върху тях и възникването на нови такива. Затова и не може да има негаторен иск относно конкретна бъдеща сграда и параметрите на строителството . В това отношение следва да се направи и уточнението, че изразените от Софийския градски съд аргументи, че с негаторен иск може да се брани правото на застрояване на собствен имот, е по принцип вярно. Въпросът е обаче от какво може да се брани това право, като по въпроса има множество и безпротиворечиво поддържани в доктрината становища – на първо място с негаторния иск се защитава елемент на вещното право такова, каквото то съществува към момента на завеждане на иска (Венедиков, П. Ново вещно право. С., ИК „Петко Венедиков“, 2008, 254. Василев, Люб. Българско вещно право. С., УИ „Св. Клиемнт Охридски“, 438), а на второ – защита може да бъде насочена към предотвратяване на влошаване на положението на имота или отстраняване на пречещите на собствеността елементи (Венедиков, П. Цит. съч., с. 255. Василев, Л. Цит. съч., с. 433). В случая това означава две неща – на първо място ищецът поддържа, че с предявения иск защитава не бъдещото си право, а и сега съществуващата възможност да строи в имота си. Такъв иск би бил допустим и би се квалифицирал като негаторен, ако ответникът с поведението си създаваше фактически пречки (вкл. поради ограничения на административното право) да се извърши строителство – напр. застроява така съседни имоти, че ако ищецът би искал да строи това, което е възможно за него сега, новопостроените от ответника сгради ще засенчат бъдещия строеж и ще ограничат допустимата по закон височина на строителство. Такъв иск би бил допустим и ако ответникът прекъсне водопровод или канализационен клон към имота на ищеца. Но няма уредена в законодателството възможност да се изисква въз основа на частноправно субективно право трети лица да благоприятстват условията за един бъдещ строеж. Най-малкото, правото да се строи в конкретен обем и за определени от собственика цели не възниква естествено и по силата на закона, а едва след издаване на разрешение за строеж (вж. горе на стр. 4). На второ място нямаме и негаторен иск за задължаване на някой активно да инвестира средства в това да подобри нечий имот – тъй като предмет на иска според формулировките в исковата молба изглежда е това – да бъде накаран ищецът да си организира мрежата така, че да достави вода и достъп до канализация към имота на ищеца. Това обаче не е премахване на пречка пред строителството, а задължение за активно съдействие. Същото не намира никаква опора в закона, дори и в правото по чл. 84 ЗУТ. Първият аргумент в тази насока е, че съществува цял законодателен акт – ЗРВиКУ, който се занимава с въпросите как се планират инвестициите във ВиК мрежата в страната, и по неговите правила – чл. 10 – 11 ЗРВиКУ се създават нарочни бизнес планове, които по административен ред определят развитието на ВиК мрежата. Цялата уредена процедура би била напълно лишена от смисъл, ако гражданите въз основа на субективно право, извличано от собствеността им, могат да задължат по съдебен ред операторите на ВиК мрежи да свържат имотите им за сметка на последните. Оттук очевидно няма негаторен иск, чрез който да може да се иска предоставяне на данни – не може да има такъв иск за едно вещно право, бранещо съществуващото положение, който да предвижда бъдещи задължения за активно инвестиране в скъпоструващи съоръжения. Това не означава, че посоченият в исковата молба иск е недопустим. Напротив, той се основава на задължения на ответника, но не такива, които произтичат от правото на собственост на ищеца. Става въпрос за облигационни задължения, произтичащи от монополното положение на ответника да предоставя услуга от обществен интерес, поради което в закона е уредена принуда за договаряне (институт на правото, подробно разработен в немската правна теория – нем. Kontrahierungszwang) – по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗУТ и съответната подзаконова уредба. Поради това, доколкото съгласно чл. 13, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. всеки възложител на строеж може да поиска и да получи от оператора на ВиК мрежата изходните данни, посочени в същата разпоредба, то ответникът е длъжен да даде тези данни, без да предвижда проект за развитие на мрежата си – просто да посочи точките и съоръженията, от които може да се вземе вода за имота на ищеца, и съответно – да се оттекат канализационни води, като посочи и дебитите. Оттам нататък ще бъде работа на ищеца да проектира връзката на имота си със съответните водопроводни и канализационни тръби. За уредените спрямо конкретни лица задължения в подзаконови нормативни актове, от които възниква облигационна връзка, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД предвижда и иск за реално изпълнение. Поради това възраженията на ответника – както заявените в отговора на исковата молба, така и извънсъдебно в писмата до ищеца – за изисквания как да се проектира и изгради ВиК отклонение (или повече) до имота на ищеца, не се отнасят към задължението за предоставяне на данните по чл. 13, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. – тази разпоредба изисква да се посочи докъде е изградена мрежата и как би могло да се осъществи включване в нея (към края на тръбите, както са в момента). Възраженията на ответника не се основават на невъзможност да предостави информация, а на основания за отказ от присъединяване по чл. 14а от Наредба № 4/2004 г. Има обаче разлика между присъединяване и предоставяне на данни. Ответникът е длъжен да предостави данните, каквито са налични при него, и да посочи докъде се простира мрежата му и с какви ограничения. След това ищецът, доколкото става въпрос за инвестиционно проектиране, ще трябва на свои разноски да направи проект, който ответникът едва после – в процедурата по чл. 140а ЗУТ – да одобри, и този проект в крайна сметка да се одобри и от компетентния орган – главния архитект, който ще реши откъде да минат тръбите. Въз основа на съгласувания от последния проект пък може да се учредяват сервитути, да се търсят права на прокарване и преминаване и други – това са последващи етапи от проектирането, които нямат нищо общо с уреденото като право на ищеца и поискано от него предоставяне на данни (а не на готов проект) – данните са необходими, за да се изработи проекта, и не може да се саботира работата по него чрез отказ за предоставянето им. Това означава, че и двете страни не разбират правилно смисъла на подзаконовата уредба и последователността на процесите в проектирането, както са замислени от закона – ищецът очаква, че ответникът има едва ли не задължение за своя сметка да прокара тръби до улицата пред имота му; ответникът, обратно, очаква, че ищецът следва да получи от него не данни, а готово експлоатационно решение, което да покаже как ще бъде свързан имотът към ВиК мрежата. Съдът обаче не може да отговаря на идеализираните представи на страните как с неговото решение всичко ще тръгне и строителството може да започне в деня след влизането му в сила (или пък да се окаже напълно невъзможно) – не е работа на съда да разрешава градоустройствени въпроси, още по-малко начина на проектиране и строителство на водопроводни и канализационни отклонения. Решението ще се ограничи строго и само до посоченото в закона като данни за предоставяне. Към момента обаче задължение на ищеца е да представи само данните, и тъй като вече беше уточнено, че настоящото решение не е по административно дело и гражданският съд не може да даде конкретни указания какво ще се съдържа в данните (за изборът на процедура си е виновен само ищецът), искът следва да се уважи, доколкото съществува право на ищеца според установените данни по делото, като ответникът да бъде осъден да представи данните по чл. 13, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. за съществуващите мрежи, или: – по т. 1 на разпоредбата – схема със ситуационното разположение на водоснабдителните мрежи и съоръжения в участъка за присъединяване на имота, включително свободен напор и данни за техническите параметри (характеристики) – материал и диаметър на тръби, дълбочина и местоположение на провода и съоръженията към него (както тези съображения съществуват и възможно най-близо до имота); – по т. 2 – точката, до която операторът изгражда ( според действащия бизнес план и предвиденото в инвестиционната програма, тъй като искът е само за данни, не за строителство), поддържа и експлоатира водопроводното отклонение, и изисквания за разположение на водомерния възел на водопроводното отклонение (според съществуващото състояние на тръбите); – по т. 3 – начин и място за присъединяване към водопровода – съществуващата крайна шахта, най-близо до имота на ищеца; – по т. 4 – минимални отстояния на проводите и съоръженията за присъединяване и други изисквания, гарантиращи експлоатационната сигурност на присъединяването и качествата на питейната вода; – по т. 5 – други специфични изисквания на оператора, необходими за проектиране на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна инсталация и/или на разположените водопроводни мрежи в имота; – по т. 6 – срок за присъединяване към водопроводната мрежа (с оглед на съществуващата мрежа и актуалните строителни и експлоатационни планове на ответника, без нужда да ги променя); – по т. 7 – планирани от оператора дейности по реконструкция или изграждане на нови В и К проводи (мрежи) или съоръжения, които имат пряка връзка към присъединяването на имота. Всичко това съответства на изричното искане на ищеца в последното заседание, че искът му се ограничава само до предоставяне на данни. Ищецът няма субективно право да задължава ответника да прокарва каквито и да е тръби до имота му по определен начин, като чл. 84 ЗУТ урежда такова абстрактно право на водоснабдяване, но по никакъв начин не предвижда, че разходите за строителство, които не са включени в плана по чл. 10 ЗРВиКУ, са за сметка на водоснабдителното дружество – в крайна сметка който иска да строи имот на място, където няма водопровод, следва да си построи водопровода, или да чака момента, в който операторът на ВиК мрежата може да си го позволи. Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказаните разноски са в размер на 237,56 лева – държавна такса; 500 лева – депозит за вещо лице, и 2700 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 14.01.2025 г. (на лист 135 от делото), който съдържа и разписка за, или общо следва да се присъдят на ищеца 1757,60 €. Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,