Решение № 4198 от 5.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1255/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Младост“, [улица], Бизнес сграда „Ринг Тауър“ ет. 1, представлявано от управителя М. Г. А., срещу Решение № 128/01.07.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 49/2024 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 01-2300540/05.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. Сочи се в тази връзка, че неправилно административно-наказващият орган /АНО/ е възприел от установените при проверката факти и обстоятелства, че в случая е налице трудово правоотношение, респективно, че деянието е съставомерно по сочените в АУАН и НП текстове от КТ. Оспорват се и изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Жалбата се поддържа с депозирана по делото молба от процесуален представител. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 01-2300540/05.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, с което на „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Съдът е констатирал правилно приложение на закона при определяне на санкцията по вид и размер. Решението е неправилно. В разглеждания случай „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД е санкционирано за това, че на 03.08.2023 г., в експлоатирания от дружеството обект: Гранд – хотел „[община]", находящ се в [населено място], област Благоевград, [улица], в качеството му на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал лицето С. Й. П. да извършва трудова дейност в обекта на длъжност „Барман“, без да са й били предоставени екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ вменява задължение на работодателя да не допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. Отговорността на дружеството-работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран за неспазване нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че работника или служителя е допуснат до работа, преди да са му предоставени екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП в деня на започване на работа. От правна страна, за да е налице неизпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, в административно-наказателното производство и в производството пред съда, следва безспорно да се установи и докаже наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения „работодател и работник/служител“, които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия. Елементите на трудовото правоотношение са посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ, като основните от тях са: престиране на работна сила /трудови функции/ на дадено работно място в определено работно време, при спазване на определен ред и трудова дисциплина. Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на АНО и на районния съд, че към момента на проверка е било налице вече възникнало трудово правоотношение между „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД и лицето С. Й. П., доколкото същите се опровергават от събраните по делото доказателства. Видно е от същите, че при извършената проверка относно спазване на трудовото законодателство в обект: Гранд – хотел „[община]“, експлоатиран от „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД, лицето С. Й. П. е попълнила собственоръчно писмена декларация, в която е посочила определено работно място, длъжност, установено работно време и уговорено трудово възнаграждение, а като работодател е отразила именно дружеството-касатор. Въпреки това, обаче, на гърба на декларацията, П. е посочила, че се обучава за барман, което обстоятелство е удостоверила с подписа си. Видно също така от показанията на свидетелката А. – част от проверяващия екип, С. П. е заявила това обстоятелство и пред контролните органи в момента на проверката. Впоследствие, при извършената на дружеството проверка по документи, от страна на същото е представен Договор за квалификация с № 03/01.08.2023 г., сключен на основание чл. 235 от КТ, по силата на който, считано от сключването му, С. Й. П. е следвало да премине 3-дневно обучение, преди да постъпи на работа при дружеството на длъжност „Барман“. Съгласно чл. 235 от КТ, договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. По аргумент на чл. 237 от КТ, след завършване на обучението въз основа на договор по тази глава, трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. В договора задължително се посочват професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението – аргумент от чл. 234, ал. 2 вр. чл. 235 от КТ. Тези елементи в случая са налице, за което свидетелстват и събраните по делото доказателства. При тези факти по случая, предвид индицията за съществуващо между дружеството-касатор и лицето С. Й. П. правоотношение, притежаващо белезите по чл. 235 от КТ, опровергават извода за наличие на трудово правоотношение между тези субекти, респ. за възникнало за работодателя задължение да уреди същото съгласно трудовото законодателство. От данните по делото следва да се приеме, че отношенията между страните са във връзка с изпълнявания, считано от 01.08.2023 г., договор за обучение, регламентиран в чл. 235 във вр. с чл. 234 от КТ. От доказателствата по делото се установява, че към момента на проверката не е било уговорено предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията, за определен от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на труда – собственост на дружеството и месечно възнаграждение с постоянен размер. По изложените съображения, настоящият касационен състав на Административен съд – Благоевград счита, че по делото и в частност по административната преписка, не са събрани достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение, поради което с процесното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорността на „Г. Х. М. Е. М.“ ЕООД за неуреждането му като такова. Тук е мястото да се посочи, че тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, обстоятелствата при които е извършено, неговия извършител и вината му, е на административно-наказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по спорните факти. Наказателното постановление не може да почива на несигурни изводи и предположения относно извършеното административно нарушение и неговото авторство. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Преди да издаде санкционния акт, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства за тях. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а потвърждавайки същото, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и НП. Касаторът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград