Решение от 21.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3988/2021 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1, пр.2 и пр.3 и чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, обективирани в искова молба от 21.11.2014г. и молба-уточнение от 05.12.2014г., подадени по гр.дело №28327/2013г., и молба уточнение от 28.04.2025г., подадена по настоящото дело, за следното: -Прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба на 1/6 идеална част от недвижими имот, обективиран в нот.акт№ 89/2013г., с който С.Г.И. и Л.И.И. продават на Ц.П.А. собствената си 1/6 идеална част от недвижим имот, подробно описан в договора, -Прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт №110/2013г., с който В. Х.Х. и Й. Ж.Х. са продали собствената си по 1/6 идеална част от процесния недвижим имот на Ц.П.А., поради противоречие със закона, тъй като е заобиколена нормата на чл.33 от ЗС като продавачите не са направили предложение до всички собственици за продажба на съответните им идеални части, поради това, че са продадени идеални части от недвижим имот, на които продавачите не са били собственици, тъй като не са извършили плащане на приватизационната цена, поради липса на годен обект на собственост и липса на предмет. В исковата молба са изложени съображения за сключен договор за приватизационна продажба на предприятие, с което се прехвърля същото на част от колектива му. Продажната цена по договора е платена от ищеца Г.З., който по това време има сключен граждански брак с И.З., и от ответницата Ц.А.. Продавачите по процесните договори не са платили съответна на идеалните им части цена по приватизационния договор, поради което не са придобили права на собственост върху прехвърлените идеални части от недвижим имот, предмет на процесните договори, поради което ги считат за нищожни поради противоречие със закона, поради заобикаляне на чл.33, ал.2 от ЗС, липса на предмет, поради неплащане на продажната цена, както и поради това, че към датата на сключването им праводателят не е бил собственик на продаваните идеални части. Излагат доводи, че по силата на договор за продажба на предприятието „Люлин авто” ЕООД, при условията на чл.35, ал.1, т.1 от ЗППДОП (отм) е закупено предприятието „Люлин Авто“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 от ТЗ. Формата на приватизация на това основание е без вещно прехвърляне, което означава, че имотите, включени в патримониума на дружеството, не са преминали във вещна собственост на купувачите. Излага доводи, че не са представени доказателства по чл.271 от ТЗ за липса на разпределение на имуществото за подписан предавателен протокол, разделителен акт или нотариален акт, с който имотът да е прехвърлен от „Люлин Авто“ ЕООД към ответниците, от което е направен извод, че имуществото не е преминало в собственост на ответниците, нито е предоставено за стопанисване и управление от тях. Само дружеството „Люлин Авто“ ЕООД е собственик на имотите до съществуването си 27.06.2006г. На 10.11.2004г. с Решение № 6 от 10.11.2004г. по ф.д.№17 487/1990г. на СГС, партиден №479, рег.1, том 9, стр.167 е извършена промяна като е освободен управителя и няма назначен нов., от което е направен извод,че до 10.11.2004г. дружеството е съществувало не е ликвидирано и не е изпадало в несъстоятелност. С Решение от 23.06.2006 г. по ф. дело № 137/2006 г. на Софийски градски съд „Люлин Авто“ ЕООД е прекратено по иск на прокурора на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В решението изрично е посочено, че не е назначен ликвидатор, не е извършена ликвидация по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ, няма данни за съставяне на баланс, не са удовлетворени кредитори и не е разпределено имущество по реда на чл. 271 от ТЗ. Решение от 23.06.2006г. на СГС с което държавното дружество „Люлин -авто“ ЕООД е прекратено и обявено в ликвидация е влязло в сила 21.07.2006г. Излагат съображения, че от 21.07.2006г. (когато е влязло в сила Решението за прекратяване на дружеството„Люлин авто“ ЕООД) до 12.04.2013 г. до първата оспорена сделка и респективно втората сделка от 14.06.2013 г. , не е изтекъл изискуемият 10- годишни срок, поради което не е налице придобиване по давност. Освен това С.И. и Х. са отстранени от имота, поради това, че не са участвали в заплащане на цената по приватизационната сделка и не могат да се позовават на придобивна давност към датата на продажбата, поради което не са били собственици за да продават идеални части от недвижим имот. Излагат доводи, че ответниците С.И., В.Х. и техните съпруги не са участвали в заплащането на цената по приватизационната сделка. Видно от Договор за продажба на предприятието „Люлин- Авто“ ЕООД, гр.София, при условията и по реда на чл.35,ал.1,т.1 от ЗППДОП от 02.10.2001г., съгласно раздел I. Чл.1 „ПРОДАВАЧЪТ (министъра на икономиката) прехвърля на КУПУВАЧА (част от колектива на „Люлин- Авто“ ЕООД) собствеността на предприятието „Люлин- Авто“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по реда на чл.15 от ТЗ, чл.35 и сл. от ЗППДОП. Продажната цена на предприятието „Люлин-авто” ЕООД гр. София е определена в размер на 190 190.00 щатски долара, с левова равностойност определена по централния валутен курс на БНБ, от предходния ден от датата на подписване на договора/ 2141.97 лева, за 1 щатски долара/ или 407 382 лева. Съгласно чл. 40 ал. 3 от ЗППДОП купувачът получава отстъпка от цената, съгласно представените документи, в размер на 25 395лева, поради което продажната цена окончателно възлиза на 381 987лв. и е заплатена изцяло от Г.Н.З. и Ц.П.А., посредством платежни инструменти - компенсаторни записи и парични средства, като доказателства за това са приложени с исковата молба. Дължимите суми са заплатени в следната последователност: 1) В срока определен от Министерството на икономиката са платени в брой 10 % от стойността на продажната цена или 38 199лв. /тридесет и осем хиляди сто деветдесет и девет лева/, по следния начин: • чрез банка ЦКБ АД с платежно нареждане от 01.10.2001 г. по сметка на Министерството на икономиката е преведена сумата от 11 425лв.(единадесет хиляди четиристотин двадесет и пет лева), с вносител Г.Н.З.. • Разписка от 01.10.2001г. на Ц.А., с която същата декларира, че е внесла получената от Г.З. сума в размер на 7 675,13лв.(седем хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и 1 Зет.), по сметка на Министерство на икономиката, представляващи част от дължимите от него 10% по т.3.3. от Договор за продажба на предприятието „Люлин- Авто“ ЕООД, гр.София, при условията и по реда на чл.35,ал.1,т.1 от ЗППДОП от 02.10.2001г. Общо заплатената сума от Г.З. е 19 100,13лв. (деветнадесет хиляди сто лева и 13ст.), представляваща 10% или 38 199лв. по 3.3. от Договор за продажба на предприятието „Люлин- Авто“ ЕООД, гр.София, при условията и по реда на чл.35,ал.1,т.1 от ЗППДОП от 02.10.2001г. Другата част от дължимите 10% или сумата от 19 098,87лв. (деветнадесет хиляди деветдесет и осем лева и 87ст.) са заплатени от Ц.А.. Останалата разсрочена част от цената представляваща 90% или 343 788лв.(триста четиридесет и три хиляди седемстотин осемдесет и осем лева), Г.З. и Ц.А. заплатили посредством финансови инструменти -ПОИМЕННИ компесаторни записи, които подробно са описани в Протокол от 15.11.2001 г. и Протокол от 05.12.2001г.,като: • Г.З. е заплатил 175 800лв, представляващи 90% от стойността на сделката с финансови инструменти. • Ц.А. е заплатила 168 000лв, представляващи оставащата част от дължимите 90% от стойността на сделката с финансови инструменти. Цялата дължимата цена по приватизационната сделка по Договор за продажба на предприятието „Люлин- Авто“ ЕООД, гр. София, при условията и по реда на чл.35,ал.1,т.1 от ЗППДОП от 02.10.2001г. в размер на 381 987лв. е заплатена както следва: Г.З. заплатил 194 900,13лв, а Ц.А. 187 086,87лв. Дължимата сума по Договора за приватизационната продажба е заплатена без участието на физическите лица С.Г.И. и В.И.Х.. Единствено лицата, които са заплатили цената по приватизационната сделка - Г.З., И.З., Ц.А. и наследниците на съпруга й - могат да претендират участие в евентуално разпределение на имуществото, ако такова бъде извършено и то след изтичане на придобивната давност на 21.07.2016г. Ответниците Ц. П.А., С.Г.И., В.И.Х., Й.Ж.Х., Ц.А.Т. и Н.А.Н. са представили писмени отговори, в които излагат съображения за неоснователност на предявените искове. По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предложение второ от ЗЗД във връзка с чл.33 от ЗЗД, съдът приема следното: При произнасяне по посочения иск следва да се вземе предвид тълкувателно решение № 5/28.11.2012г. на ОСГКВКС, в което са изложени мотиви, че когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна – по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта. Вземайки предвид горепосоченото тълкувателно решение съдът приема, че предявените искове за прогласяване нищожност на двата договора за продажба на идеални части от недвижим имот са неоснователни. По иска с правно основание чл. 26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на процесните договори поради невъзможен предмет, съдът приема следното: Съгласно тълкувателно решение№3 от 2014г. на ОСГК НА ВКС, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. От съдържанието на процесните договори за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот се установява, че същият е надлежно индивидуализиран, съобразно статута му по действащия план, одобрен със заповед №РД-50-09-315/11.12.1989г. и № РТД-09-31/13.03.1998г. и представлява ПОЗЕМЛЕН имот с пл.№ 66, попадащ в част от УПИ –III за автосервиз и КОО и част от УПИ II-за паметник на културата, к-с „Захарна фабрика“ от кв.15, находящ се в гр.София, район „Илинден“, ж.к.“Захарна фабрика“, бул.“Сливница“ 116 с обща застроена и незастроена площ от 8550кв.м. Следователно продаваните идеални части са от недвижим имот, който е надлежно обособен и индивидуализиран, съобразно действащия устройствен закон, поради което са неоснователни изложените доводи за липса на годен обект на собственост. По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесните договори поради това, че продавачите не са били собственици, тъй като не са извършили плащане на цената по договора за приватизация или противоречие с добрите нрави, съдът приема следното: В съдебната практика се приема, че накърняване на добрите нрави е налице в случаите на значителна нееквивалентност на насрещните престации, а нееквивалентността е значителна, когато неравностойността на престациите е толкова съществена, че практически се приравнява на липса на престация и зачита интереса само на една от страните по договора /решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Преценката дали е нарушен принципът на еквивалентност в степен надхвърляща границите на нравствеността се прави към датата на сключване на договора, въз основа на договорените условия, а изпълнението или неизпълнението на поетите от страните задължения няма никакво отношение към изискването за еквивалентност. Неплащането на уговорената продажна цена е факт, който би могъл да породи договорната отговорност на купувача към продавача, да породи за продавача потестативно право на разваляне на договора, но не и да породи нищожност или друг вид недействителност на сключения договор. Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат на ответниците направените по делото разноски. Ответниците Ц.П.А., Н.Н.А. и Ц.А.Т. представят списък по чл.80 от ГПК, като претендират общо разноски в размер на 8500лева, от които 500,00лева възнаграждение за вещо лице и 8000, 00лева адвокатско възнаграждение. Съдът не установи по делото да е приета съдебно-счетоводна експертиза, поради което разноски за заплащане възнаграждение за вещо лице не следва да се присъждат. Поради изложеното на Ц.П.А., Н.Н.А. и Ц.А.Т. следва да се присъдят разноски в размер на по 2666,66лева или 1363,44евро. Ответникът В.И.Х. претендира 1022,58евро адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди. Ответникът С.Г.И. претендира 1585евро за възнаграждение за адвокат и вещо лице, от които следва да се присъдят 1329,35евро възнаграждение за адвокат. Ответникът Л.И.И. претендира 1585евро за възнаграждение за адвокат и вещо лице, от които следва да се присъдят 1329,35евро възнаграждение за адвокат.