Решение № 844 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Видин по дело № 231/2026 г.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на РДГ Берковица, против решение № 93 / 27.03.2026г. по АНД № 93/2026г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 311 от 05.09.2025г. на Директора на РДГ – Берковица и е наложена глоба в размер 300 лева/153.39 евро на основание чл.257,ал.1,т.2 от ЗГ. В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно решение, не са налице процесуални нарушения при издаването на НП, извършеното нарушение е доказано. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което бъде потвърдено НП. Ответникът по делото оспорва жалбата, счита са налице процесуални нарушения. Сочи, че ВРС е постановил правилно и обосновано решение. Претендира разноски за две инстанции. Окръжна прокуратура – гр.Видин не изпраща представител и не е взела становище по жалбата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното : Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима. Разгледана по съществото си, същата е основателна. Районен съд – Видин е приел за установено следното от фактическа страна: На 09.05.2025г. св.С., горски инспектор е съставил АУАН на ответника по касация за това, че като лице упражняващо лесовъдска практика е издал позволително за сеч № 0817069 от 28.04.2025г. в нарушение на чл.13, ал.4 от ЗГ въз основа на изменение на горскостопанска програма ГСП-51 от 28.03.2024г., изработена въз основа на ГСП-147 от 26.03.2015г., чийто срок на действие е изтекъл. Нарушението е извършено на 28.04.2025г. на територията на РДГ-Берковица,СЗДП ТП ДГС-ВИДИН,ИФ на ИАГ. На 05.09.2025г. при същата фактическа обстановка Директор РДГ- гр.Берковица е съставил НП №311/05.09.2025г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 108, ал.3 във вр. с чл. 13, ал.4 от ЗГ във вр. с чл.52, ал.1, т.1 от наредба №8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1,т.2 от Закон за горите му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева /равняващи се на 153,39 евро/.По делото е разпитан актосъставителя С., който дава показания, че е извършил проверка в информационната система на ИАГ и е констатирал, че А. като лице упражняващо лесовъдска практика е издал позволително за сеч въз основа на изменение на горскостопанска програма, изработена въз основа на ГСП, чийто срок на действие е изтекъл. ВРС е приел, че в актовете на АНО липсва каквото и да било описание на имота, за който е издадено позволителното за сеч, чия собственост е /частна, държавна и т.н./. Не е описано и кога е изтекъл срока на действие на цитираната ГСП-147 от 26.03.2015г., за която се претендира, че към момента на деянието вече не е била в действие. Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическата обстановка се основава на тях, но неправилно е приел, че са налице процесуални нарушения. Касационната инстанция счита, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, че ответника по касация е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 108, ал.3 във вр. с чл. 13, ал.4 от ЗГ, във вр. с чл.52, ал.1, т.1 от Наредба №8 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Установено е от обективна страна, че същия е издал позволително за сеч №0817069, представено по делото, въз основа на ГСП-51 от 28.03.2024г., изработена въз основа на ГСП-147 от 26.03.2015г., чийто срок на действие е изтекъл. Посочена е датата на извършеното нарушение, а именно 28.03.24 година. Чл.13, ал.4 от ЗГ гласи, че горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. В чл.52, ал.1, т.1 от наредбата за сечите в горите е предвидено, че сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: утвърден горскостопански план или програма. Нарушението е описано достатъчно ясно, датата на нарушението е посочена. Непосочването на датата, на която изтича срока на ГСП не е порок на НП, тъй като е посочана датата, на която е приет ГСП, а в закона, цитиран по-горе е посочен срока на действие, а именно 10 години, т.е. датата е определяема и не е необходимо да се изписва специално. По отношение на описанието на имота, за който е издадено позволителното за сеч, то подробното му описание в конкретния случай не е задължително, тъй като това не касае съставомерността на нарушението. От всичко изложено до тук следва извода, че НП не страда от пороците визирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както неправилно е приел ВРС. НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е неправилно, а НП е законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено. Наложената глоба също правилно е определена, като е наложена такава в минимален размер и съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Според разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 ЗГ - Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми, т.е. в конкретния случай, съобразявайки всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН, наказващият орган е наложил минималното наказание, предвидено в ЗГ. С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а решението на ВРС, като неправилно, следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и предвид своевременно изразената от касатора в настоящето производство претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във въззивното дело, такава за касационната инстанция няма направена, съдът счита, че следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 130.00 лева/66.47 евро, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24е от Наредба за заплащането на правната помощ.