Решение № 651 от 19.10.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1147/2021 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ ЕООД чрез пълномощника му адв. С. Б. против решение № 380/21.02.2018 г. на CГC, ТО, VI-7 състав., постановено по т.д.№ 1307/2016 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./. С решение № 292/31.01.2020 г. по т.д.№ 2822/2018 г. на Софийски апелативен съд е било потвърдено решение № 380/21.02.2018 г. по т.д. № 1307/2016 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ Е О ОД срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, гр.София при участието на третото лице-помагач на страната ответника „Корпоративна търговска банка“АД /н/ иск с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 27 000лв., представляваща частичен иск от общо дължимата 159 091.25 лв., съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“АД /н/ към 06.11.2014 г. - датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност. С решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о. е отменено решение № 292/31.01.2020 г. по т.д.№ 2822/2018 г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд е дал указания на въззивния съд да събере посочените в касационното решение доказателства. Във въззивната си жалба жалбоподателят „ДИКС 2001 Електроснабдяване“ ЕООД е изложил доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да го отмени като неправилно и постанови друго, с което уважи предявения иск. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата като представя и подробна писмена защита. Ответникът в първата инстанция Фонд за гарантиране на влоговете в банките чрез пълномощника адв.Д. Л. оспорва жалбата и развива подробни доводи за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението. Постъпил е отговор и от третото лице помагач на ответника „Корпоративна търговска банка“АД /н/ чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт Е. Б., в който също се развиват доводи за неоснователност на жалбата на ищцовото дружество. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззивният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Първоинстанционното производство е образувано по иск, предявен от „Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД за осъждане на ответника ДП „Фонд за гарантиране на влоговете в банките” на основание чл.23, във вр. с чл.4 от ЗГВБ /отм./ да заплати сумата от 27 250 лева, представляваща частичен иск от общо дължими 159 091.25 лева, представляващи гарантиран, но неизплатен влог в КТБ АД /н/ към 06.11.2014 г. - датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност. Ищецът твърди, че има качеството на вложител в КТБ по силата на договор за откриване на разплащателна сметка като средствата по сметката имали характер на гарантирани влогове. Поддържа, че не е договарял привилегировани лихвени условия с КТБ, поради което квесторите на КТБ следвало да го включат в списъка на лицата с гарантирани влогове. Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че по откритата на името на ищеца разплащателна сметка са били предоставени привилегировани лихвени условия, поради което и сумите по нея попадат в изключението на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, съгласно която разпоредба не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Третото лице помагач на страната на ответника „Корпоративна търговска банка”АД е по. В постъпила писмено становище КТБ поддържа възражение за недопустимост на иска поради това, че вземането на ищеца за изплащане на сумите по разплащателната сметка е включено в Списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения, поради което и за ищецът не съществувал правен интерес от предявяването на настоящия иск. При условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на иска. По делото е представен договор за разплащателна сметка със специално предназначение, сключен на 30.04.2013 г. между „Корпоративна търговска банка“АД /н/ и „Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД, по силата на който банката е открила на името на „Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД банкова разплащателна сметка със специално предназначение. Съгласно договора, сумите по разплащателната сметка са служат за обезпечаване задълженията на титуляра на сметката по сделките му с електрическа енергия, съгласно разпоредбите на чл.12 от Правилата за уславията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Съгласно чл.3 от цитирания договор, банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 4, 5%. Съгласно чл.11 Общите условия на банката по договори за разплащателни сметки на физически и юридически лица, Скалата за стандартните лихвени проценти, които банката прилага към привлечените средства от клиенти, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага. Съгласно Раздел 2, чл.6 от договора задълженията на титуляра са: да поддържа по откритата сметка сума, която да служи за обезпечаване на задълженията му на търговец на електрическа енергия в размер на 1/24 част от годишния си оборот от търговия с ел.енергия, но не по-малко от 150 000 лева, съгласно изискванията на чл.12, ал.1 от ПУРДЕЕМ; да се разпорежда със сумите по сметката единствено и само за изпълнение на задълженията си по сключени договори за попупко-продажба на ел.енергия. По делото е представена Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти, представляваща неразделна част от процесния договор. В нея е посочено, че лихвите по безсрочни привлечени средства по разплащателни, особени, ликвидационни сметки за сметки в лева е 0.10%. Съгласно чл. 3, раздел III от Скалата освен посочените в раздели I и II на Скалата стандартни лихвени проценти, Банката може да начислява по привлечени средства от клиентите лихвени проценти до 10 % на годишна база, за което сключва индивидуални договори. Представена е и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага, в чл.7 от която е пояснено, че особена сметка е сметка с титуляр, за който е открито производство по несъстоятелност. Представени са и Общите условия на банката по договори за разплащателни сметки на физически и юридически лица. Представени са извлечения от сметката на „Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД в „Корпоративна търговска банка“АД /н/ за периода от 30.04.2013 г. до 06.11.2014 г., в които е посочена и сумата на натрупващата се лихва по сметката. Видно от тях наличната сума по откритата разплащателна сметка със специално предназначение банкова сметка на „Дикс 2001-Електроснабдяване”ЕООД при „Корпоративна търговска банка”АД към 06.11.2014 г., когато е бил отнета лиценза за извършване на на банкова дейност на банката възлиза на 159 091.25 лева. Видно от представените решение № Л-414/23.09.2013 г. на ДКЕВР и лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-414-15/23.09.2013 г. „Дикс 2001- Електроснабдяване” ЕООД е лицензиран търговец на ел.енергия. Квесторите на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ са съставили и предоставили на Фонда за гарантиране на влоговете в банките списък на лицата с гарантирани влогове в банката, в който списък не е включен влогът на ищцовото дружество с мотиви, че средствата по сметката на ищеца в КТБ попадали в обхвата на влогове, договорени при привилигировани лихвени условия. Представено е възражение вх.№ Н2310-79/07.01.2015 г., подадено от „Дикс 2001-Електроснабдяване” ЕООД срещу това, че не е включено в списък на лицата с гарантирани влогове в банката. Изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза в първата инстанция е потвърдила, че наличната сума по откритата на 30.04.2013 г. на основание Договор за разплащателна сметка със специално предназначение банкова сметка на „Дикс 2001-Електроснабдяване”ЕООД при „Корпоративна търговска банка”АД към 06.11.2014 г., когато е бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на банката възлиза на сумата от 159 091.25 лева. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: Предявен е иск срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките, гр.София при участието на третото лице-помагач на страната ответника „Корпоративна търговска банка“АД /н/ с правно основание чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отм./ за заплащане на сумата от 27 000 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата 159 091.25 лв., съставляваща гарантиран, но неизплатен влог в „КТБ“АД /н/ към 06.11.2014 г. - датата на отнемане на лиценза на банката за банкова дейност. Към датата на приемане на Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на "К. Т. Б. " АД, действа Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. (отм. - ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), и в случая са приложими нормите на този закон. Съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.); , след като Българската народна банка отнеме издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантирания размер, представляващ пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ (отм.); , действаща към датата на отнемане на лиценза на "КТБ" АД, в посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1 от закона. За прилагането на закона е издадена Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.), чиито разпоредби са приложими в разглеждания случай. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата, лице, което претендира, че притежава влог по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ, но не е включено в списъка на правоимащите да получат гарантираната сума лица или оспорва данни от него, може да предяви писмените си възражения в срок до една година от началния ден на изплащане на гарантираните размери по влоговете, подкрепени с доказателства за правата му пред квесторите, ликвидаторите или синдиците на банката с отнет лиценз, които се произнасят по възраженията в 7-дневен срок от получаването им. При отказ за включване в списъка по чл. 7, ал. 3 или коригиране на данните в него вложителят може да предяви правата си по установения в действащото законодателство ред. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е възразил пред квесторите на "КТБ" АД (н.) в предвидения в чл. 10, ал. 2 от Наредбата едногодишен срок, считано от началния ден на изплащане на гарантираните размери на влоговете (т. е. от 04.12.2014 г. съгласно решение на Управителния съвет на Фонда). Ищецът е получил отказ от квесторите на "КТБ" АД (н.) с изх. № Н2310-522/02.02.2015 г. за включването на вземането. Както вече е посочено, съгласно чл.23 във вр. с чл.4 от ЗГВБ /отм./ Фонд за гарантиране на влоговете в банките изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка, като Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Възраженията на фонда са основани на изключението в чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./, съгласно което гарантираните размери на влоговете в банката не се изплащат на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Разпоредбата е транспонирана във връзка с разпоредбата на чл.7, ал.2 и Приложение I към него от Директива 94/19/ЕО, съгласно която Държавите - членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво. Изключенията са изброени в Приложение I като в т.11 от Приложение I „Списък на изключенията, посочени в чл.7, § 2“, е предвидено изключението „Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“. При съпоставяне на текстовете на разпоредбите от националното право и правото на ЕС се установява, че директивата въвежда изрично допълнително условие, необходимо за изключване от обхвата на гаранцията на съответния депозит - съответната индивидуално уговорена финансова отстъпка да е спомогнала за влошаване на финансовото състояние на кредитната институция. Текстът на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./ разширява приложното поле на изключението и ограничава обхвата на гаранцията в степен, по-голяма от предвиденото в директивата. По този начин разпоредбата на националното законодателство не реализира в пълнота предписанието на директивата за осигуряване на гаранция на депозитите и се явява, че конкретната разпоредба на Директива 94/19/ЕО е неточно транспонирана в текста на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./. Тъй като според апелативния съд са били изпълнени условията за пряко приложение на цитираната разпоредба на директивата, то задължението на Фонда по чл.23, ал.1 ЗГВБ /отм./ за изплащане задължението на банката към нейните вложители до гарантирания размер от 196 000 лева следва да бъде преценявано при пряко приложение на нормите на чл.7, §2, във вр. с т.11 от Приложение I от Директива 94/19/ЕО. Процесният договор за разплащателна сметка със специално предназначение е сключен на основание чл.12 от ПУРДЕЕМ, поради което релевантен в процесния случай е въпросът при какви условия, включително при какъв лихвен процент банката е сключвала договори по чл. 12 от ПУРДЕЕМ /Приложение № 1 към т. 1 на Решение № П-2 от 4.06.2004 г. Издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно регулиране, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004 г., отм., бр. 56 от 10.07.2007 г. /; чл. 8 а от ПУРДЕЕМ /приети с Решение П-4 от 8.06.2007 г. на ДКЕВР, ДВ, бр. 56 от 2007 г. / и чл. 19 от ПУРДЕЕМ. Установяването на тези обстоятелства има значение за извършването на съпоставка с условията по процесния договор от 30.04.2013 г., което ще позволи да се направи извод дали по отношение на другите търговци с електрическа енергия банката е предоставяла същите лихвени проценти по разплащателните сметки във връзка с издадените им лицензии и дали е налице допуснато от същата отклонение от обявените лихвени условия. В чл.1, ал.1 от договора страните са уговорили, че банката открива на името на титуляра банкова разплащателна сметка със специално предназначение, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва плащания по нареждане на титуляра до размера на разполагаемостта на сметката и при условията, поставени от Титуляра при откриването й. Разкритата от ищеца сметка в "КТБ"АД /н/ притежава характеристиките на разплащателна, както е посочено и в решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о. Доколкото тя е открита с оглед нормативно определено задължение по отношение на регулиран от държавата сектор от икономиката – на енергийния пазар, а както и с оглед конкретно посочената в Правилата функция - за обезпечаване на задълженията на лицензирания търговец по сделките с електрическа енергия, то предназначението й е да се осигури изпълнение на целите по чл. 2 ЗЕ, включително създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. В тази връзка е неоснователно позоваването на ищеца в исковата молба на раздел 2, т.2 от Скалата. Разпоредбата касае стандартния лихвен процент при срочен депозит и поради това не е приложимо за процесната разплащателна сметка, доколкото стандартните лихвени проценти по разплащателните сметки се уреждат в раздел 1, т.1 на същата Скала. При определянето дали определени лихвени условия са привилегировани следва да се отчита договорът, сключен с банката и вида и условията, при които се води съответната сметка. Особеностите на процесната разплащателна сметка налагат характеристиката на Специална/особена сметка и съответно необходимостта съпоставката да бъде извършена само сред кръга субекти, които са задължени да поддържат подобна сметка с оглед посочените по-горе Правила, а не сред всички потенциални титуляри на разплащателни сметки в банката, за да се яви обоснован и законосъобразен изводът относно наличието на предвиденото по чл.7, § 2 от Директива 94/19/ЕО и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.); изключение. За установяване на така посоченото релевантно обстоятелство въззивният съд е допуснал указаната с решение № 60116/19.11.2021 г. по т.д.№ 1459/2020 г. ВКС, ТК, I т.о. ССЕ като вещите лица са се запознали с договорите за откриване на сметки във връзка с лицензиите за търговия с електрическа енергия т. е. на аналогични на разкритата от ищеца сметка, които са представени от третото лице-помагач по делото "КТБ"АД /н/ въз основа на издадено удостоверение от КЕВР относно това кои лицензирани търговци на електрическа енергия са представили пред комисията изискуемо по Правилата удостоверение, издадено от "КТБ"АД/н/, за налична сметка в тази банка, открита по ПУРДЕЕМ и на осн. чл. 190 ГПК. Съдът възприема изводите на вещите лица, че на девет дружества /от посочените в представен от ищеца списък/ са били открити сметки в банката и по нито една от тях не е договорен лихвен процент от 4, 5%, а в размер на 0, 1 %. Неоснователни са възраженията на въззивника, че чл.З от Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти, предвижда обявени от банката стандартни лихвени проценти. Съгласно чл. 3, раздел III от Скалата освен посочените в раздели I и II на Скалата стандартни лихвени проценти, Банката може да начислява по привлечени средства от клиентите лихвени проценти до 10 % на годишна база, за което сключва индивидуални договори. Смисловото, граматично и логическо тълкуване на тази разпоредба, както и на нейното място в Скалата, налага извода, че същата урежда лихвени проценти, които са извън посочените в раздел I и II от Скалата стандартни лихвени проценти. В раздел I от Скалата са уредени лихвите по безсрочни привлечени средства, а в раздел II от Скалата са уредени лихвите по срочни привлечени средства. Обсъжданата разпоредба на чл.3 е в раздел III уреждащ не лихвените проценти, а условията за олихвяване и с тази разпоредба банката е предвидила възможност при определени условия да договори други, различни от стандартните лихвени проценти за привлечените от нея средства, на които лихви е сложила единствено горна граница без да посочва каквито и да било характеристики на договорите, за които тези лихвени проценти може да се отнасят. Уговореният с чл.3 от договора от 30.04.2013 г. за разплащателна сметка със специално предназначение лихвен процент в размер на 4, 5% е специално и привилегировано уговорен. С договора на ищеца е предоставен лихвен процент, който надвишава около 45 пъти стандартно приложимия лихвен процент за разплащателните сметки. Това се установява и от изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи, включително и тройната такава, изслушана по настоящото дело. Обсъжданият лихвен процент значително надвишава стандартно прилагания лихвен процент за същия вид депозити за същия период и по тази причина съдът следва да прецени дали този индивидуално уговорен лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, в приложение на т. 11 от Приложение I на директивата и за установяване на евентуалната причинна връзка. В заключението на изслушаните експертизи, както в първоинстанционното производство, така и при първото въззивно разглеждане на делото съдебно-икономическа експертиза е посочено, че влоговете в „КТБ“ АД /н./, по които са договорени привилегировани лихвени условия, са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката. Вещото лице е изчислило, че ако депозитите е преференциален лихвен процент бяха олихвявани със стандартните лихвени проценти, банката е щяла да спести разходи за лихви в размер на 26 650 641.31 лева, при което са изследвани привилегированите влогове за период само от две години /две години преди началната дата на неплатежоспособността/. Това означава, че за по-дълъг период загубите на банката, причинени от заплащането на по- високи лихви от обичайните, биха били още по-големи. За малко повече от година, за периода от 30.04.2013 г. до 6.11.2014 г. начислената лихва по разплащателната сметка на жалбоподателя е в размер на 9 091.27 лева и същата е отразена в пасива на банката. Вещото лице е посочило, че в случай, че банката не е предоставяла по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите й за ликвидност щяха да бъдат по-високи, което означава и по-добра ликвидност. Решението на БНБ от 20.04.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор е взето поради възникнали ликвидни проблеми на банката и невъзможност на КТБ да се разплаща със своите вложители. Вещото лице в допълнителната задача е посочило, че по- високите разходи на банката за заплащане на привилегировани лихви по влогове са довели до по-лоши финансовите резултати като в случай, че не е било така печалбата на банката би се увеличила, загубата й би се намалила, а собственият й капитал би бил по-висок. Следователно уговарянето на индивидуален по-висок/привилегирован лихвен процент е спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката. Предвид изложеното искът е неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: Въззивният съд намира, че с оглед изхода на делото отговорността за направените по него разноски следва да бъде носена от въззивника, който следва да заплати и тези, които са направени от въззиваемия по представения от него списък на разноски в последното съдебно заседание – 1 498 лв., както и заплатените от него и поискани в последното съдебно заседание разноски пред касационната инстанция в размер 1011 лв. Воден от изложеното, въззивният съд