Решение № 4189 от 18.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11852/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на ищците Й. К. С., ЕГН ••••••••••, А. Г. П., ЕГН ••••••••••, А. М. С., ЕГН ••••••••••, чрез своята майка и законен представител М. Н. Т., ЕГН ••••••••••, и Н. М. С., ЕГН ••••••••••, чрез своята майка и законен представител М. Н. Т., ЕГН ••••••••••, срещу ответници В. В. П., ЕГН ••••••••••, и Д. В. П., ЕГН ••••••••••, с която са предявени субективно и обективно съединени: - искове с правна квалификация чл. 42, б. „б“ , предл. 2 ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, а при условията на евентуалност- чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за прогласяване на нищожността, евентуално за унищожаване на Саморъчното завещание на М.М.А. от 28.03.2022 г., вписано в Агенцията по вписвания с вх. рег. № 19046 от 27.03.2023 г., том 4, акт № 218, и - искове по чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот, при квоти- ½ ид.ч. за Й. С. К., ¼ ид.ч. за А. Г. П., 1/8 ид.ч. за А. М. С. и 1/8 ид.ч. за Н. М. С. и за осъждане на ответницие да им предадат владението върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 68134.302.64.1.60, гр. София, Столична община, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес- гр. София, район „Възраждане“, бул. ••••, АПАРТАМЕНТ № 10, който самостоятелен обект се намира в сграда № 68134.302.64.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.302.64 , с предназначение: жилище, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, с площ от 74,58 кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, антре, тоалетна, коридор и дрешник, при съседни самостоятелни обекти в сградата по представената схема: на същия етаж 68134.302.64.1.61, под обекта- 68134.302.64.1.57, и над обекта68134.302.64.1.63, и при съседи по доказателствения акт: външна стена, апартамент № 11, улица, двор, апартамент № 13 и апартамент № 7, заедно с прилежащите му МАЗЕ, с площ от 4,46 кв.м., при съседи: мазе, коридор, улица и мазе, и ТАВАН, с площ от 4,79 кв.м., при съседи: таван, таван, коридор и края на покрива на сградата, както и с припадащите се 1,34% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху което е построена. Ищците Й. К. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на син, А. Г. П., ЕГН ••••••••••, в качеството си на внучка, А. М. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на правнучка, и Н. М. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на правнук, твърдят, че са наследници по закон на М.М.А., починала на 31.07.2022 г. Излагат се твърдения, че приживе М.А. е била собственик на процесния недвижим имот- Апартамент № 10, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул. ••••, въз основа на съдебна делба по гр.д. № 14146/1984 г. по описа на СРС, ГК. Поддържат, че през м. юни 2021 г. наследодателят е бил приет по спешност в болнично заведение, отделение „Нервни болести“, където бил диагностициран с „Генерализирана атеросклероза. Мултиинфарктна енцефалопатия. Психоорганичен и дементен синдром“. Твърдят, че поради здравословното си състояние, опасност от припадъци и затруднение за самостоятелно предвижване наследодателят бил записан в програмата „Топъл обяд“ към Агенция за социално подпомагане. На 25.02.2022 г. А. П. била уведомена с писмо от кмета на Столична община, район „Възраждане“, че нейната баба- М.А., била в изключително тежко здравословно и психическо състояние, като на 24.03.2022 г. последната била освидетелствана от комисия от психиатри от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, гр. София. При прегледа било установено, че М.А. била трудно подвижна, дезориентирана за време и събития, не разпознавала близките си и не можела да конкретизира годините си; мисловният процес бил монотематичен за живот в миналото, лишен от логичност и абстрактност; болестно снижени памет и интелект с нарушена фиксация и репродукция. Сочат, че М.А. не е била поставяна под запрещение. Твърди се, че в последните месеци от живота на наследодателя са установили, че непознати за ищците лица се представяли за роднини на М.А.. Сочат, че през м. май 2022 г. М.А. изчезнала от дома за възрастни с деменция, в който била настанена от ищците. След сигнал до органите на МВР М.А. била открита в частен хоспис за възрастни хора. Било установено, че личната й карта е била задържана от ответницата В. В. П., която всъщност е и лицето, което е настанило М.А. в частния хоспис за възрастни хора без знание и разрешение от ищците. След смъртта на М.А. ищците установили наличието на саморъчно завещание от 28.03.2022 г., с което наследодателят завещал цялото си имущество в полза на ответницата В. П.. Поддържат, че последната е прехвърлила процесния недвижим имот на дъщеря си и ответница по делото- Д. П., чрез договор за дарение от 03.05.2023 г. Ответницата Д. П., от своя страна, дарила на майка сиВ. П., ½ ид.ч. от същия имот. След справка в Агенция по вписване ищците установили, че на 17.12.2023 г., тоест два месеца след датата на депозиране на исковата молба в съда, ответницата В. П. е дарила собствената си ½ ид.ч. на другата ответница- Д. П.. Ищците поддържат, че съставеното завещание от наследодателя им в полза на В. П. е нищожно, доколкото същото не е саморъчно написано и подписано от М.А.. В условията на евентуалност поддържат, че завещанието е унищожаемо, доколкото здравословното състояние на наследодателя било обременено с трайно протичащо заболяване, довело до невъзможност за пълноценно ориентиране в заобикалящата го среда и отношенията с околните и за правилна преценка на реалността и формиране на автономна воля. Твърдят, че наследодателят не е бил способен да завещава поради обективна невъзможност да разсъждава нормално, да действа разумно и да разбира и ръководи постъпките си. Поддържат, че ответниците са във фактическа власт на имота, като възпрепятстват достъпа на ищците до него. Молят за уважаване на исковете. Претендират присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. В. П., ЕГН ••••••••••, и Д. В. П., ЕГН ••••••••••, са подали отговор на исковата молба, чрез адв. В. Б., с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват наведените твърдения за нищожност, респ.- за унищожаемост на процесното саморъчно завещание. Твърди се, че ответницата В. П. е полагала грижи по отношение на М.А., поради което в израз на благодарност последната е съставила процесното завещание по своя воля. Сочи се, че ответницата В. П. е настанила М.А. в специализиран хоспис за стари хора, след като състоянието на последната се е влошило и за ответницата е станало невъзможно да полага обичайните грижи. Моли се за отхвърляне на исковете. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от следното: СРС, с определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че Й. К. С., в качеството си на син, А. Г. П., ЕГН ••••••••••, в качеството си на внучка, А. М. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на правнучка, и Н. М. С., ЕГН ••••••••••, в качеството си на правнук, са наследници по закон на М.М.А., починала на 31.07.2022 г., както и че приживе М.А. е била собственик на Самостоятелен обект с идентификатор № 68134.302.64.1.60, представляващ- Апартамент № 10, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул. ••••, въз основа на съдебна делба и поставяне в дял с решение от 08.07.1985 г. по гр.д. № 14146/1984 г. по описа на СРС, ГК. Със саморъчно завещание, изготвено на 28.3.2022г., М.А. е завещала на В. П. цялото си движимо и недвижимо имущество. Завещанието е депозирано на 22.3.2023г. при нотариус, видно от протокол от 23.3.2023г., с който завещанието е обявено, по молба на ответницата В. П.. С нотариален акт № 34/3.5.2023г., В. П. е надарила дъщеря си Д. П. с имота, предмет на иска по чл.108 ЗС, като с н.а. № 195/9.6.2023г, Д. П. е дарила майка си В. П. с ½ идеална част от спорния имот. Видно от препис от акт за смърт, М.А. е починала на 31.7.2022г. Липсва спор, като от представените удостоврения за наследници се установява, че Й. С. е син на М.А., А. П. – нейна внучка, дъщеря на починалата на 17.7.2014г. дъщеря на А. З. С., а А. и Н. С.и – правнуци на А., деца на починалия Видно от преписи от решения, СРС по гр.д.№ 57893/2022г. е допуснал А. П. да приеме наследството на М.А. по опис, като с решение по гр.д. 20221110157897, е допуснато Н. С. да приеме наследството на наследството на М.А. по опис. По правото. Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска вещта от всяко лице, което я владее или ползва без наличието на основание затова. Първата предпоставка за уважаване на предявения иск е ищците да са собственици на спорния имот. Ответниците се легитимират с нотариални актове в тяхна полза, а ищците оспорват първоначалното основание за придобиване на имота от В. П. – завещателно разпрореждане. Съгласно чл. 13 от ЗН всяко лице, което отговаря на установените с разпоредбата изисквания може да се разпорежда с имуществото си за след смъртта чрез завещание, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещание цялото си имущество. В този случай наследяването по закон се изключва, тъй като видно от правната уредба на наследяването това по закон намира приложение, в случаите когато наследодателят не се е разпоредил с имуществото си чрез завещание. Разпоредбите на ЗН за валидността на завещанието, относими към спора, предвиждат следното.