Решение № 75 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Девин по дело № 433/2025 г.

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.45, ал.5 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК от „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, с адрес: гр. С., п.к. 14••, Район „Т.“, бул. Б. № •• В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Б. Т. да се установи по отношение на И. А. И., с ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: ••••••••••, представляван от назначен особен представител адв. З. Д., съществуване на вземане по Договор №63••••/17.08.2020г. за потребителски кредит в полза на „АПС Б. Б.“, с ЕИК •••••••••, сумата в общ размер от 644.66 лева, както следва: 1) Главница в размер на 400.00 лева; 2) Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.00 лева за периода от 17.08.2020г. до 16.09.2020г, 3) Законна лихва за забава върху главницата в размер на 232.66 лева за период 16.09.2020г. до 26.03.2025г.; 4) Както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда ( вх.№1178/09.04.2025г.) до окончателно изплащане на вземанията, дължими по издадена Заповед рег. № 77/10.04.2025г. по ЧГрД № 154/2025г. по описа на Районен съд – Девин, както и сторените разноски по ЧГрД № 154/2025г. за държавна такса в размер 30.84 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл.78 ГПК претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер 50.00 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че във връзка с разпореждане № 884/05.09.2025г по ч.гр.д. № 154/2025г. по описа на Районен съд - Девин, получено на 17.09.2025г., с което са уведомени, че на длъжника И. А. И., с ЕГН •••••••••• е била връчена издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца „АПС Б. Б.“ е обоснован правен интерес от предявяване на иск, с който да установи вземането си по отношение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 154/2025г. по описа на Районен съд – Девин. Вземането произтича от сключен на 17.08.2020г. с ответника ДПК № 63••••, по който е получил парична сума в размер 400.00 лева от кредитора „С. - К.“ АД, срещу задължението му да го върне с 1 вноска от 400.00 лева, в срок до 16.09.2020г., когато е падежирала, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Кредитът е предоставен при фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. ДПК № 63••••/17.08.2020г. е сключен, съгласно чл. 9 ЗПК. В раздел „Неустойки“ от договора страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. ДПК е бил сключен по електронен път, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 22.03.2024г. „С. - К.“ АД като цедент е прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. В константната съдебна практика е прието, че старият кредитор (цедент) може да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Моли съда да установи съществуване на вземане по отношение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 154/2025г., в общ размер от 644.66 лева, както следва: 1) главница в размер на 400.00 лева; 2) договорка възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.00 лева за периода от 17.08.2020г. до 16.09.2020г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 232.66 лева за период от 16.09.2020г. до 26.03.2025г.; 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и заплатената държавна такса по ч.гр.д. № 154/2025г. по описа на Районен съд – Девин в размер 30.84 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. законна лихва за забава но Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците . На основание чл.78 ГПК претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител адв. З. Д. е представен писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Ищецът основава претенцията си на договор за продажба на вземания (цесия) от 22.03.2024г., сключен между „С. К.“ АД и „АПС Б. Б.“ ЕООД. Оспорва активната легитимация на ищеца, тъй като липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, по реда на чл.99, ал.З ЗЗД. ДПК № 63••••/17.08.2020г., по смисъла на чл.9 3ПК следва да бъде обект на съдебен контрол за съответствие с императивните норми на ЗПК и 33П, относно ГПР и реалното оскъпяване. Съгласно чл.19, ал.4 3ПК всички разходи, които потребителя е длъжен да плати, следва да бъдат включени в ГПР. При неизпълнение на това изискване, съгласно практиката на ВКС и СЕС (дело С-42/15 Home Credit Slovakia), клаузите относно разходите са нищожни, а кредита следва да се третира като безлихвен и без допълнителни разходи. Относно главница в размер на 400.00 лева, ответникът оспорва дължимостта на суми над чистата главница, доколкото не са доказани законосъобразни основания за допълнително оскъпяване. Претенцията за законна лихва за забава 232,66 лева е прекомерна и несъразмерна спрямо главницата. Клаузите на договора, предвиждащи значителни санкции при забава и автоматични оскъпяване на кредита, могат да бъдат квалифицирани като неравноправни, по смисъла на чл. 143, т.10 и т.12 от 33П, доколкото създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. С оглед потребителския характер на правоотношението и установената съдебна практика, моли съда да съобрази служебно евентуалната нищожност на тези клаузи при постановяване на съдебния си акт. Поради това моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност да уважи иска само до размера на чистата главница, без договорна лихва, неустойки и допълнителни разходи. В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт Б. Т., в писмено становище поддържа иска. Ответникът, чрез назначения особен представител адв. З. Д. моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност да приеме, че договорът е сключен при нарушение на императивни норми на потребителската защита, съгласно ЗЗП и ЗПК и да го уважи само до размера на чистата главница. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното ЧГД № 154/2025г. по описа на Районен съд - Девин се установи, че с вх. № 1178 на 09.04.2025г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, което е уважено частично с издадена Заповед № 77/10.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу ответника за сумите: 400.00 лева (четиристотин лева) - главница по Договор за потребителски кредит № 63••••/17.08.2020г.; 12.00 лева (дванадесет лева) - дължима договорна лихва, за периода от 17.08.2020г. до 16.09.2020г.; 232.66 лева (двеста тридесет и два лева и 66 ст.) - дължима законна лихва за периода от 16.09.2020г. до 26.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата 400.00 лева, считано от 08.04.2025г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото: 30.84 лева (тридесет лева и 84 ст.) за държавна такса и 100.00 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от НЗПП. С Разпореждане рег.№ 331/10.04.2025г. по ЧГрД № 154/2025г. по описа на РС - Девин, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата 897,44 лева, неустойки по чл.17 от ДПК №63••••/17.08.2020г., на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и поради обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На 29.09.2025г., с вх. №3228, изпратен по ЕПЕП, ищецът е предявил настоящият установителен иск, на основание чл.422 ГПК в едномесечен срок, даден с Разпореждане № 884/05.09.2025г. по ЧГД № 154/2025г. по описа на Районен съд – Девин, връчено на 17.09.2025г., поради връчване на заповедта, чрез залепване. Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим, а по същество е частично основателен по следните съображения: Няма спор по делото, а и от представен Договор за потребителки кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 63••••/17.08.2020г., сключен на 17.08.2020г. се установи, че е сключен между „С. – К.“ АД, наричан в договора кредитор и И. А. И. – потребител, с предмет на договора – предоставяне на потребителски кредит под формата на паричен заем, с максимално разрешен лимит по кредитната линия 400.00 лева, с лихвен процент по кредита 0%. Годишен процент на разходите 0 %, общо дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора 400.00 лева, със срок за погасяване 30 дни. Договорът е сключен с обезпечение. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, потребителят е поел задължение в срок до 3 дни от подписване на договора да: 1) Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2 ) Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други), в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.13, ал.2 от договора третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. От приложения към Договор за потребителки кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 63••••/17.08.2020г. погасителен план се установи, че сумата на кредита е 400.00 лева. Общо дължима сума по кредита (главница + лихва) за един лихвен период при промоционални условия за първи кредит е 400.00 лева. Общо дължима сума по кредита (главница + лихва + неустойка), когато не е осигурена гаранция/поръчител за един лихвен период при промоционални условия за първи кредит 400.00 лева, общо дължима сума по кредита (лихва + неустойка) за удължаване с още един лихвен период: 120.00 лева. Срокът на всеки транш е 30 дни. Годишен лихвен процент 0 %. ГПР при промоционални условия 42.58%. Срок на кредитната линия 12 месеца. Дата на вноска по първи транш 16.09.2020г. В чл.29 ОУ към ДПК Потребителят дължи следните разходи и такси - за продължаване срока на договора по чл.41, в размер на 30 на сто от непогасената главница по кредита към момента на отправяне на искането за продължаване на срока; такса за удостоверение за наличие или липса на задължения в размер 10 лева, без ДДС; такса за направени разходи за събиране на просрочени задължения 10.00 лева за всеки отделен погасителен период, които не могат да надхвърлят 120.00 лева. Разходи за комуникация и изпращане на съобщения, съгласно тарифа на кредитора. Съгласно чл.44 в случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска дължи на кредитора законна лихва за забава по основен лихвен процент на БНБ върху всяка забавена погасителна вноска, посочена в погасителния план. Чл.45 В случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, за който не е предоставено дължимото обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, причинява на кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположение, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал.2 В случай на настъпване на изискуемост на дължимата неустойка, потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Ал.3 неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил дължимото обезпечение. В част II от Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на кредит са записани основни характеристики на кредита: 1. Вид потребителски; 2. Общ размер 400.00 лева; 3. Кредитът се усвоява на траншове, като всеки одобрен транш се превежда до 24 часа от сключване на договора; 4. За срок от една година, като с изтичането му, срокът се продължава с една година за общо три години от сключването му, ако в 30 дневен срок от изтичането на първоначалния или всеки следващ едногодишен, никоя от страните не изрази писмено желание за неговото прекратяване; 5. брой вноски 1, с падежна дата 16.09.2020г.; 6. Обща дължима сума 400.00 лева, в която са включени дължимата главница и лихва; 8. Потребителят по своя преценка следва да предостави обезпечение на кредита – банкова гаранция или поръчител. Част III разходи по кредита: 1. Фиксиран годишен лихвен процент 36.00%; 2. Годишен процент на разходите 0 %, при условие че договорът ще е валиден за съответния период и всяка страна ще изпълнява по него точно и в срок своите задължения. Съгласно Част III разходи по кредита: 1. Лихвен процент по кредита - 36 % фиксиран годишен лихвен процент за срок от 12 месеца; 2. ГПР 0%, при условие, че договорът ще е валиден за целия период и всяка страна ще изпълнява точно задълженията си по него и няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, на което и да е задължение от договора и е усвоена сумата от 400.00 лева на първи транш за срок от 30 дни погасяване на главницата за една година; 4.3 Свързаните в договора разходи са описани, в част III, т.4.6. В случай, че потребителят не предостави обезпечението, посочено в част II, т.8, в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, се начислява неустойка, като обезщетение, с общ размер 0.00 лева. Неустойката се заплаща на части ежемесечно, съгласно погасителен план. Съгласно чл.4.6 Разходи, дължими при просрочие законна лихва за забава ОЛП + 10%, на основание ПМС №426/18.12.2014г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения и всички разходи за събиране на сумата. При неизпълнение, на което и да е договорно задължение и при просрочие, потребителят дължи неустойка в размер на 1% от просрочената сума. При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното: Спрямо сключеният между страните ДПК №63••••/17.08.2020г. са приложими разпоредбите на ЗПК, тъй като съгласно чл.9 ЗПК, въз основа на него кредиторът е предоставил на ответника, като потребител по смисъла на §13, ал.1, т.1 ЗЗП кредит с разсрочено плащане. Съгласно чл.9 ал.3 ЗПК Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Безспорно от съдържането на договора се установи, че кредиторът е предоставил кредит в размер на 400.00 лева, по който ответникът не е изпълнил в срок задълженията си – да върне сумата, съгласно условията на договора за кредит. Безспорно е, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г. „С. - К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, което е индивидуализирано в Приложение № 1, приложено към настоящата искова молба спрямо ответника. Неоснователно е възражението в отговора на особеният представител на ответника, с което оспорва активната легитимация на ищеца, поради липса на надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.З ЗЗД. В трайната съдебна практика на ВКС е прието, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК. (Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС). Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото, в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Уведомяването на длъжника - ответник е извършено надлежно с връчване на исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът дължи на ищеца парично вземане в размер на сумите по ч.гр.д. № 154/2025г.: 1) главница в размер на 400.00 лева; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 232.66 лева за период от 16.09.2020г. до 26.03.2025г.; 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Неоснователен е иска за 2) Договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.00 лева за периода от 17.08.2020г. до 16.09.2020г, по ч.гр.д. № 154/2025г. по описа на Районен съд – Девин, поради основателност на възражението за нищожност на договора за кредит в неговата цялост, а не само в частта на неустойката, за която съдът с Разпореждане № 331/10.04.2025г. по ЧГрД № 154/2025г. е отказал да издаде заповед за сумата в размер на 897,44 лева – неустойка, съгласно чл.17 ДПК 63••••/17.08.2020г., за която е приел, че е налице противоречие с императивни норми на ЗЗП и ЗПК, и е отхвърлил заявлението. Договор № 63••••/17.08.2020г. е за потребителски кредит, по смисъла на чл.9 3ПК, поради което подлежи на засилен съдебен контрол за съответствие с императивните норми на ЗПК и 33П, относно ГПР и реалното оскъпяване. Съгласно §2 ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В Част III, разходи по кредита от Стандартен европейски формуляр: 1. ГЛП фиксиран в размер 36 %; 2. ГПР 0 %; В разходите не са посочени реалните параметри на предоставения кредит, при заявена неустойка по договора, е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика и разходи, формиращи ГПР в размер 0 %, при реално дължима сума 1483,88 лева към кредитора, съгласно извадка от приложението към договора за цесия. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. ЗЗП урежда с императивни норми неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, съгласно § 13а, т.9 ДР, във връзка с Директива 93/13/ЕО и преюдициални запитвания по приложението на Директивата е възприето разбиране, че съдът следи служебно и се произнася относно неравноправност на уговорки в потребителски договор. ( т.1 и т.3 ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013 ОСГТК на ВКС; Решение по дело С -243/08г на СЕС; Решение по дело С -472-11; С -488/11; Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., ТК). Съгласно §19, 20, 43 и 47 от Директива 2008/48/ЕО потребителят следва да е получил адекватна информация относно условията и стойността на кредита, преди да бъде сключен договорът за кредит. §