Решение № 84 от 9.3.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 17/2026 г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят ••• оспорва НП № 009008 от 03.12.2025г., изд. от Вр.ИД председател на Комисия за защита на потребителите, като излага доводи за наличието на съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, с оглед нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспорваното наказателно постановление. Въззиваемата страна не се представлява. ДепозИ. писмено становище в подкрепа на НП от процесуална и материална страна. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт №009008 от 25.11.2025г., съставен от Т. К. Н., главен инспектор в Комисията за защита на потребителя - Област - В.Търново, срещу •••, за това, че на 18.11.2025 г., при извършена проверка в обект „студио за красота“, с адрес: •••, е установено, че търговецът е извършил двойно обозначаване на цените на услугите в левове и в евро, чрез ценоразпис, поставен на видно място в обекта, по официалният валутен курс - 1,95583 лв., при което закръгляването в евро на част от стоките не е направено, съгласно изискванията на чл. 13, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), както следва: 1. Боядисване - 38,00 лв./19,42 евро — цената следва да бъде - 19.43 евро; 2. Плитка - 15,00 лв. 7,66 евро - цената следва да бъде 7,67 евро; 3. Бретон - 7,00 лв./3,57 евро - цената следва да бъде 3,58 евро; 4. Детско подстригване - 25,00 лв./12,75 евро - цената следва да бъде 12,78 евро, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗВЕРБ. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №009008 от 03.12.2025г., от Вр.ИД председател на Комисия за защита на потребителите, с което на •••, за това, че на 18.11.2025 г., при извършена проверка в обект „студио за красота“, с адрес: •••, е установено, че търговецът е извършил двойно обозначаване на цените на услугите в левове и в евро, чрез ценоразпис, поставен на видно място в обекта, по официалният валутен курс - 1,95583 лв., при което закръгляването в евро на част от стоките не е направено, съгласно изискванията на чл. 13, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), както следва: 1. Боядисване - 38,00 лв./19,42 евро — цената следва да бъде - 19.43 евро; 2. Плитка - 15,00 лв. 7,66 евро - цената следва да бъде 7,67 евро; 3. Бретон - 7,00 лв./3,57 евро - цената следва да бъде 3,58 евро; 4. Детско подстригване - 25,00 лв./12,75 евро - цената следва да бъде 12,78 евро, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗВЕРБ, на основание чл. 59, ал. 5, т. 2 от ЗВЕРБ е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева / 306,78 евро/. Видно от показанията на св.Н. и св.С., двамата служители на КЗП, се установи, че на 18.11.2025 г., при извършена съвместна проверка със служители на РЗИ, в обект на •••, намИ.щ се в гр. •••, в който се извършвали фризьорски услуги било установено, че на част от цените на обявените стоки и услуги не било направено правилно закръгляване. За установеното бил съставен констативен протокол, а на 25.11.2025г., в офиса на КЗП –В.Търново, бил съставен АУАН. Актът бил съставен в присъствието на св. С. и св.Г., както и на управителя на •••. Видно от протокол от 25.11.2025г., управителят на •••, се е явила и в нейно присъствие е извършена проверка на статуса на дружеството в търговския регистър. С решение от 11.09.2025г., на МС, е определен А. Л. К. за временно изпълняващ длъжността – „ Председател на КЗП Със заповед №7891 от 21.10.2025г., св.Т. Н. е определен за длъжностно лице от Комисията за защита на потребителите, което има право да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на Комисията за защита на потребителите или на председателя на Комисията за защита на потребителите, на територията на областите Гарово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : Жалбата е основателна. Според съда, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност и на оспорвания краен акт – наказателното постановление. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42, т.1 и чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН, извършена индивидуализация на актосъставителя и на нарушителя, отразени са датите на проверка, в която е констатирано нарушението, така че точно да бъде определен момента на неговото извършване. По отношение на компетентността на актосъставителя съдът намра, че не е налице порок. Разпоредбата на чл.60, ал.1, т.5 от ЗВЕРБ, възлага АУАН да се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Комисията за защита на потребителите. Следователно, компетентността на актосъставителя произтича от акта на оправомощаване, с който е определено съответното длъжностно лице по чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН. В настоящата хипотеза, актосъставителят Н. е бил надлежно оправомощен да установява нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на Комисията за защита на потребителите или на председателя на комисията. Макар и оправомощаването в тази заповед да не е изрично, то принципно следва да се ограничи до кръга от подзаконовите и законовите нормативни актове, които са били в периметъра на контрол на КЗП, към момента на издаването. Предвид изричното правомощие на по чл..60, ал.1, т.5 от ЗВЕРБ, следва да се приеме, че ЗВЕРБ попада в кръга на нормативните актове, контролът по изпълнението на които е възложен на КЗП. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - временно изпълняващия длъжността председател на КЗП, който е компетентен по силата на закона – чл.60, ал.2, т.5 от ЗВЕРБ, да налага административни санкции по този закон. Обстоятелството, че се касае за временно изпълняване на длъжността, не ограничава предметния обхват на правомощията за длъжността. По същество обаче е налице и неправилно приложение на материалния закон при преценка на тежестта на нарушението, с оглед приложението на разпоредбата по чл.28 от ЗАНН. И това е така, защото нарушението е изолИ.н случай в дейността на търговеца и се касае за минимално несъответствие в рамките на едни евроцент, и то в полза на потребителите, а не на търговеца. Наказващият орган е изложил бланкетни мотиви в това отношение и е пристъпил към санкциониране като е преценил, че се касае до общ случай на това нарушение. Според легалната дефиниция на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона, следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. Анализът на легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ сочи, че редът по чл.28 от ЗАНН, намИ. съответно приложение и при юридическите лица. В случая не са налице каквито е да е било неблагоприятни последици за потребителите, правата на които са основен обект на защита от нормите на ЗЗП и цел в дейността на контролните органи, нарушението за първи път и липсват каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, подлежи на отмяна и прилагане на процедурата по чл.28 от ЗАНН. Няма претенции по разноските. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2, вр. с чл.28 от ЗАНН, съдът