Решение № 1717 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 352/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Елванлар - България“ ООД, с ЕИК ••• и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], подадена от процесуален представител, упълномощен от управителя на търговското дружество. Оспорва се Решение № 120/04.07.2024г., постановено по а.н.д. № 2/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали. Твърди се незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Направено е позоваване на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.д. № 1/2005 г., НК и се посочва, че в случая от допуснатото нарушение не са настъпили вредни последици нито за работника, нито за държавата. Сочи се също така, че нарушението е своевременно отстранено. Твърди се на следващо място, че описаното в АУАН № 09-2300288/10.10.20203 г. нарушение, не било констатирано при извършената на 20.01.2023 г. проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда“. Посочва се, че дружеството спазва всички нормативни актове с оглед защита на трудовото законодателство, за да не се нарушават правата на работните и служителите му. Искането е да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателното постановление. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище за даване ход на делото и изявление, че поддържа касационната жалба, като излага съображения идентични с тези в жалбата. В жалбата се поддържа от надлежно упълномощен юрисконсулт, който прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмена защита обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение на РС – Кърджали. Ответникът – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, чрез упълномощен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. В писмена защита обосновава подробно доводите си за законосъобразност на потвърденото с оспореното решение наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали. Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 2/2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение РС – Кърджали е: потвърдил Наказателно постановление № 09-2300288 от 24.11.2024 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.76, ал.3 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. на „Елванлар - България” ООД [населено място], с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], в качеството му на работодател, за извършено нарушение на чл. 9, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 и чл. 36, ал. 1, т. 5 от ППЗТМТМ. Със същото решение е присъдил деловодни разноски в полза на административно наказващия орган. РС – Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Приел е за доказано извършеното нарушение на чл. 9, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 и чл. 36, ал. 1, т. 5 от ППЗТМТМ, както и че липсват предпоставки за маловажност на нарушението. По отношение на последното съдът се е мотивирал с доводите, че нарушението не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Посочил е също така, че в случая не става въпрос за кратко закъснение за деклариране на правно значими факти пред съответния орган, а за един продължителен период месеца на бездействие от страна на работодателя. В обжалваното решение са изложени и мотиви защо е неотносимо към случая възражението на дружеството, че на 20.01.2023 г. била извършена проверка от служители на Диркеция „Инспекция по труда“, която не констатирала процесното нарушение. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка РС – Кърджали обосновано е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че е доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение на чл. 9, ал.2 вър вр. ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1, т. 5 от ППЗТМТМ. Основният довод в касационната жалба, който е бил поддържан и пред първоинстанционния съд, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, настоящата касационна инстанция намира за неоснователен. Легалната дефиниция за „маловажен случай“ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, който гласи, че "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Вмененото на дружеството нарушение на чл.9, ал.2 във вр. ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1, т.5 от ППЗТМТМ касае неспазване от страна на работодателя на нормативно установения 7-дневен срок за деклариране на заетостта на гражданин на трета държава в дирекция „Бюро по труда“ по месторабота на работника. Т.е. това е нарушение на формално извършване, като не е необходимо причиняване на вреда или щета. Следователно, при преценка маловажността му не може да се вземе предвид критерия „липсата или незначителността на вредните последици“. На следващо място, както правилно е преценил районния съд, закъснението за деклариране е за значителен период от време. Доказано е, че заетостта на чужденеца е започнала да тече от 05.12.2022 г., а уведомяването на съответната институция за това обстоятелство е извършено на 11.10.2023 г., т.е. със закъснение от близо 11 месеца. В този контекст твърдението в жалбата, че нарушението е своевременно отстранено, настоящата инстанция намира за неоснователно. Този довод се отнася за факта, че с декларирането на относимите обстоятелства от касатора са изпълнени в срок дадени задължителни предписания от контролните органи на ДИТ – Кърджали във връзка с процесното нарушение, което обаче, с оглед гореизложеното, не следва да се преценя като смекчаващо отговорността обстоятелство. Също така, видно от приложения към административнонаказателната преписка протокол за извършена проверка за спазване на трудовото законодателство, на обект, стопанисван от касатора, контролните органи са констатирали неизпълнение от страна на работодателя и на други задължения, произтичащи за него от други разпоредби на ЗТМТМ, което неизпълнение също осъществява административнонаказателен състав на формални административни нарушения. В тази връзка, посоченото в АУАН и НП нарушение не разкрива други смекчаващи обстоятелства, представляващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Другото възражение в касационната жалба e, че на 20.01.2023 г. на дружеството била извършена проверка от служители на ДИТ - Кърджали, която не констатирала нарушението, описано в процесните АУАН и НП, също е било предявено пред РС – Кърджали, на което е отговорено в обжалваното решение. Мотивите се споделят от касационния състав на АС – Кърджали, поради което не е необходимо да се преповтарят и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Други касационни основания за неправилност на решението не са посочени в касационната жалба. При извършена проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационният състав на АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила. При този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр. ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд