Решение № 6346 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 963/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от Ц. В. М. – изпълнителен директор, против Решение № 86 от 03.04.2026г. на Ю. П. - министър на околната среда и водите, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027г., с което е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността по сключен договор № ЗОП-72/12.12.2022г. с изпълнител ДЗЗД „Никея 2020“ по обособена позиция № 2 на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]“. С жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че същото е немотивирано, тъй като изложените мотиви са общи и формални и неотносими към предмета и сложността на поръчката, както и липсват такива относно начина на определяне размера на финансовата корекция, елементите на нередностите и тяхната обвързаност с установеното нарушение. Сочи се, че с решението е допусната неяснота относно приложимото правно основание, доколкото са цитирани разпоредби касаещи две различни нарушения на ЗОП – чл.59 и чл.107 от ЗОП, което се тълкува като допуснато съществено нарушение на производствените правила. По същество се прави възражение за неоснователност на изводите на РУО за допуснато нарушение на ЗОП, като в тази връзка е изложено, че административният орган неправилно тълкува даденото указание за наличие на опит на специалист по ЗБУТ. Сочи се също, че въведеният критерии за опит като специалист по ЗБУТ е съответен на изискванията на чл.59, ал.2 от ЗОП, в това число на предмета на поръчката и нейната сложност. Посочено е още, че въведеното изискване съответства на предоставената на възложителя оперативна самостоятелност при поставяне на определени изисквания към участниците. Прави се извод, че поради липсата на нарушение на чл.59, ал.2 от ЗОП, то не е налице и нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Изложено е още, че РУО не е извършил дължимата проверка и анализ на обстоятелствата, от които да обоснове наличието на нередност и по-точно настъпилата вреда за бюджета на ЕС и причинно-следствена връзка на тази вреда с допуснатото нарушение. Прави се също и възражение за несъответствие на решението с целта на закона, като в тази връзка се сочи, че в случая не е доказано въздействие на нарушението върху бюджета на ЕС, поради което в противоречие с принципа за пропорционалност същото е определено като нередност и въз основа на него е наложена финансова корекция. По същество се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, прави искане за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Околна среда 2021-2027“, чрез процесуалният си представител, в писмено становище по делото, оспорва жалбата като излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас излага становище за неоснователност на жалбата, като прави искане за нейното отхвърляне. Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу индивидуален административен акт и в преклузивния срок, поради което е допустима. От фактическа страна, съдът намира за установено следното: М. У. орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда 2021-2027“ (ОПОС 2021-2027) и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК ЕАД) е сключен административен договор № Д-34-73/24.09.2024г. (№ BG16FFPR002-1.001-0006-С01 от ИСУН) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПОС 2021-2027 в максимален размер на 280 509 785.68 лева за изпълнение на Втора фаза от проект с № BG16FFPR002-1.001-0006 „Интегриран воден проект за област Бургас-фаза 2“, финансиран по приоритет 1 „Води“ на Програма „Околна среда 2021-2027. Към договора са приложени и общи условия за изпълнение на проекти по Програма „Околна среда 2021-2027“, както и план за изпълнение на договорените дейности и др. Във връзка с изпълнението на договора от ВиК ЕАД е открита процедура за провеждане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежите на [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място]; [населено място] и [населено място]“. Поръчката е разделена на 6 обособени позиции, като предмет на настоящото производство е обособена позиция 2 с наименование „Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]“. Относно поръчката са публикувани обявление с изх.№ ОП-77-3/16.10.2020г. и решение за публикуване с изх.№ ОП-77-2/16.10.2020г. На сайта на АОП e публикувана и документацията за обществената поръчка, която е общодостъпна за всички. В Раздел ІІІ, т.ІІІ.1.3 и т.VІ.3 от публикуваното обявление и от публикуваното решение за обществената поръчка, както и в т.3 „Специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“ (ЗБУТ)“ от буква (Б) „Технически екип за изпълнение на строително-монтажните работи“ към т.3 „Технически и професионални способности“ от т.3 „Критерии за подбор на участниците“ от т.ІІ „Изисквания към участниците в процедурата“ от публикуваната документация е въведено следното изискване: изпълнителят да разполага с технически екип за изпълнение на СМР, в това число - „Специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“, което да се удостовери с наличие на валидно удостоверение (сертификат) по безопасност и здраве и координатор по ЗЗБУТ – съгласно изискванията на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗЗБУТ при извършване на строителни дейности или еквивалент, и който специалист да има професионален опит минимум 2 години като координатор Здравословни и безопасни условия на труд. Предвиденото е участниците да декларират съответствието си с критерия за подбор в част ІV, раздел В: „Технически и професионални способности“, поле „Образователна и професионална квалификация“ от ЕЕДОП. За участие в обществената поръчка, обособена позиция 2 са подадени 12 оферти. Същите са разгледани на заседания на нарочно определена комисия, за които са съставени надлежни протоколи, утвърдени от изп.директор на възложителя, както следва: протокол № 1 от 27.11.2020г., протокол № 2 от 16.08.2022г., протокол № 3 от 22.08.2022г. и протокол № 4 от 02.09.2022г. В протокол № 1 комисията е вписала забележка към офертата на ДЗЗД „ВИК Китен“, че участникът не отговаря на изискванията на възложителя относно специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“, тъй като предоставената информация не обосновава представен специалист със специфичен опит минимум 2 години като координатор Здравословни и безопасни условия на труд, и съответно са дадени указания за отстраняване на несъответствието. Подобни указания са дадени и по отношение на офертата на обединение „Аква 2020“ ДЗЗД, като комисията е приела, че не се установява изискуемият опит, както и не е ясно дали представеното удостоверение за завършено обучение по ЗБУТ е за координатор по безопасност на здравето. Забележки относно предложенията за специалист по ЗЗБУТ са направени и по отношение на офертите на Консорциум „ВиК Мрежи-Китен“ (не е доказана продължителността на опита), „Комплектстрой“ ЕООД (не е ясно дали притежава удостоверение за координатор по безопасност и здраве и необходимия опит като такъв), ДЗЗД „Енергия-Вода“ (не се установява изискуемия опит за специалист по ЗЗБУТ), ДЗЗД „Никея 2020“ (не се установява изискуем опит за специалист по ЗЗБУТ, тъй като в представения документ било посочено, че специалистът е изпълнявал длъжност - ръководител на екип), ДЗЗД „Антеа 2020“ ( от представените доказателства не се установявал изискуемия опит от 2 години като координатор), „Инмат София“ ЕООД (не се установява изискуемия опит като координатор по ЗЗБУТ). При провеждане на второто заседание, комисията е приела, че Консорциум „ВиК Мрежи-Китен“ следва да бъде отстранен, тъй като не е ясно дали посочената длъжност „специалист Здравословни и безопасни условия на труд“ е идентична с изискуемата длъжност – „координатор Здравословни и безопасни условия на труд“. След извършена оценка на подадените оферти, комисията е направила класиране, с което на първо място е определен участникът ДЗЗД „Никея 2020“. За резултатите от проведената процедура по разглеждане на офертите е изготвен доклад по чл.103, ал.3 от ЗОП, вр. чл.60 от ППЗОП, утвърден от изпълнителния директор на възложителя на 20.09.2022г. В резултат на проведеното производство от възложителя е издадено и решение № РД-09-1049-4/21.09.2022г., с което за обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“, в частта по Обособена позиция 2 – Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място], е определен за изпълнител участника ДЗЗД „Никея 2020“. Решението е изпратено до всички участници в процедурата. На 12.12.2022г. за изпълнение на посочена обществена поръчка е сключен договор № ЗОП-72 между ВиК ЕАД – възложител и ДЗЗД „Никея 2020“ –изпълнител. Договорната стойност е определена в размер на 6 929 129.02 лева без ДДС, включваща цена за изпълнение на обекта по ценови таблици на стойност 6 355 806.29 лева без ДДС и до 10% провизорни суми – 573 322.73 лева без ДДС. С административната преписка са представени офертите на всички участници в поръчката по отношение на обособена позиция 2. Същите се съдържат на приложените по делото технически носители. От страна на ИА ОСЕС е изготвен Окончателен доклад № 1 за извършен одит на операциите по Програма „Околна среда“ 2025, като констатациите в него засягат и провеждането на обществената поръчка с предмет: „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“, в частта по Обособена позиция 2 – Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]. В констатация 4 екипът от одитори е посочил, че възложителят е нарушил разпоредбите на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като е поставеното изискване специалистът „Здравословни и безопасни условия на труд“ да притежава опит с определена продължителност като координатор здравословни и безопасни условия на труд, което не е съобразено с предмета на поръчката, както и необосновано ограничава участието в процедурата на лица, които разполагат с експерти притежаващи опит, относим към изпълнението на предмета на поръчката, а именно опит в изпълнението на функциите на длъжностно лице (орган) по ЗБУТ. Посочено е, че допуснатото нарушение представлява нередност по смисъла на т.11 от Насоките за определяне на финансовите корекции, които се прилагат спрямо разходите, финнасирани от ЕС в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с Решение на ЕК от 14.05.2019г., съответно по т.11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за която е предвидена финансова корекция в размер на 5% от разходите по засегнатия договор за обществена поръчка, в случая договор № ЗОП-72/12.12.2022г., сключен с ДЗЗД „Никея 2020“. По отношение на така констатираното нарушение е регистриран сигнал за нередност № 220. На 05.03.2026г. от възложителя ВиК ЕАД (видно от представения преглед на кореспонденция) е получено уведомително писмо с изх.№ 26-00-402/05.03.2026г. от РУО, с което дружеството е информирано за регистрирания сигнал за нередност във връзка със сключения договор за БФП, финансиран по ОПОС, по обществена поръчка с предмет „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“, в частта по Обособена позиция 2 – Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]. В писмото е описано, че нарушението се изразява в поставяне на ограничително условие при определяне на критериите за подбор, а именно участникът да разполага с технически екип за изпълнение на строително-монтажните работи, включително със специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“ (ЗБУТ), който да притежава валидно удостоверение (сертификат) по безопасност и здраве и координатор по ЗЗБУТ - съгласно изискванията на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗЗБУТ при извършване на строителни дейности или еквивалент и специфичен професионален опит: минимум 2 (две) години опит като координатор Здравословни и безопасни условия на труд. Направен е извод, че фигурите на координатора по безопасност и здраве по смисъла на ЗУТ, съответно по Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата) и на лицата по безопасни условия на труд по ЗЗБУТ не са идентични и се изпълняват от различни субекти и доколкото в случая поръчката е с предмет строителство, а не за избор на консултант по чл.166 от ЗУТ, поставеното изискване към лицето за позиция специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“ (ЗБУТ) за наличие на придобит специфичен професионален опит с определена минимална продължителност като координатор здравословни и безопасни условия на труд не е съобразено с предмета на поръчката. Посочено е, че така поставеното изискване необосновано ограничава участието в процедурата на лица, които разполагат с експерти притежаващи опит, относим към изпълнението на предмета на настоящата обществена поръчка, а именно специфичен опит в изпълнението на функциите на длъжностно лице (орган) по ЗБУТ. Допълнено е, че съгласно посоченото в протокол № 2 от работата на комисията участникът Консорциум „ВиК Мрежи-Китен“ е отстранен именно защото не било ясно дали лицето е изпълнявало функциите на длъжностно лице по ЗБУТ или на координатор Здравословни и безопасни условия на труд и налице ли е изискуемият минимум опит като координатор, а не като длъжностно лице. Направено е заключение, че с така въведеното условие е допуснато нарушение на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП, като съответно наличието на ограничително изискване обосновава определянето на финансова корекция от стойността на разходите признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, в размер на 5% по сключения по обособена позиция № 2 „Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]“ договор № ЗОП-72 от 12.12.2022 г. с изпълнител ДЗЗД „НИКЕЯ 2020“ на стойност 3 542 807.41 евро без ДДС, определена на основание т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. Уточнено е още, че при определяне размера на финансовата корекция, в съответствие с чл.3, ал.1 от Наредбата, е отчетен характера и тежестта на нарушението и финансовото му отражение. Разяснено е също, че констатираното нарушение е от такова естество, че не е възможно да бъде реално установено финансовото отражение върху предоставената безвъзмездна финансова помощ, поради което при определяне на финансовата корекция е приложен пропорционалния метод. С уведомителното писмо е указана възможността на ВиК ЕАД да подаде възражение срещу констатациите на РУО относно наличието на нарушение и определения размер на финансова корекция, както и да представи доказателства. В предоставения срок не е подадено възражение. Производството е приключило с издаването на оспореното Решение № N-86/03.04.2026г. на РУО, с което във връзка с констатациите и правните основания, посочени в уведомително писмо с изх.№ 26-00-402/05.03.2026г, е наложена финансова корекция, представляваща 5% от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по договор № ЗОП-72/12.12.2022г., сключен между ВиК ЕАД и изпълнителя ДЗЗД „Никея 2020“, а именно в размер на 3 542 807.41 евро без ДДС. В допълнение в решението е посочено, че същото следва да се счита за първа писмена оценка съгласно чл.14, ал.4 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските фондове при споделено управление. Решението е публикувано в ИСУН на 03.04.2026г. и съответно е отворено от неговия адресат на същата дата, видно от приложената справка от ИСУН. При така установените факти се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице (чл.9 ал.5 от ЗУСЕФСУ). Съгласно чл.5 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и водите - министърът или оправомощено от него длъжностно лице управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от фондове и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС), както и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. Изложеното сочи, че компетентен да издаде решение за налагане на финансова корекция относно разходите по ОПОС е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Оспореното решение е издадено именно от министъра на околната среда и водите, поради което съдът приема, че е издадено от компетентен орган. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението, предмет на настоящото производство. В хода на процедурата е изпълнено изискването на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и управляващият орган е уведомил жалбоподателя за започване на производството, като му е осигурил възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства. Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност. Действително в решението е вписано като нарушение: „Незаконосъобразно определен за изпълнител участник в нарушение на чл.107, т.2, б. „а“ от ЗОП. Офертата на участника, определен за изпълнител не отговаря на изискванията на възложителя относно съдържанието на техническото предложение.“. Съдът намира, че вписването в решението на посочения текст се дължи на техническа грешка и не въвежда неяснота относно правната квалификация на установеното нарушение и правното основание за налагане на финансовата корекция. В мотивите на решението ясно е описано, че се касае за нарушение на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП, като всички фактически и правни изводи, касаят именно тези разпоредби, а не нарушение по чл.107, т.2, б. „а“ от ЗОП. Оспореният акт за определяне на финансова корекция е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в това число фактическите и правни основания, обективиращи волята на административния орган относно установеното нарушение, квалификацията му като нередност и размера на определената финансова корекция, мотиви относно основанията на органа да отхвърли направените от жалбоподателя възражения, поради което съдът приема, че същият е издаден в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във вр. с чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че оспореното решение съдържа, макар и кратки, точно и ясно формулирани мотиви относно констатираното нарушение, неговото естество, обосновка от фактическа и правна страна. Изложените съображения дават възможност да се установят мотивите на органа, въз основа на които е формирал своя извод за допуснато нарушение на ЗОП и избора на конкретна правна норма, въз основа на която това нарушение е [жк], които са достатъчни и за осъществяване на съдебен контрол. Наред с това, независимо че административният орган не е разгледал подробно и систематично елементите на нередност, в мотивите на решението е посочено, че установеното нарушение е от такова естество, че не може да бъде установено неговото реално отражение върху предоставената БФП, поради което за същото е приложим пропорционалния метод за определяне на финансова корекция. Посочен е също и начинът на определяне на основата за изчисляване на определената финансова корекция, а именно – разходите, определени за допустими по засегнатия договор. Действително мотивите са кратки, но доколкото дават яснота относно съответните елементи за налагане на финансова корекция, съдът приема, че оспореното решение е мотивирано в достатъчна степен, а дали тези мотиви са правилни е въпрос по съществото на спора. Финансовата корекция е наложена и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при установяване на нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Цитираната норма изисква най-напред да бъде установено нарушение на правилата за определяне на изпълнител и след това – това нарушение да се квалифицира като нередност. В случая РУО е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП, като е установил критерии за подбор, който е ограничителен. Видно от утвърдената към поръчката документация възложителят е предвидил като критерий за подбор изпълнителят да разполага със „Специалист „Здравословни и безопасни условия на труд“ (ЗБУТ), което да се удостовери с наличие на валидно удостоверение (сертификат) по безопасност и здраве и координатор по ЗЗБУТ – съгласно изискванията на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗЗБУТ при извършване на строителни дейности или еквивалент, и който специалист да има професионален опит минимум 2 години като координатор Здравословни и безопасни условия на труд. Според РУО с така въведеното изискване възложителят недопустимо е смесил фигурите на координатора по безопасност и здраве по смисъла на ЗУТ, съответно Наредба № 2 от 22.03.2004г. и на лицата по безопасни условия на труд по ЗЗБУТ. Органът е приел, че в случая доколкото се касае за поръчка с предмет строителство, а не за избор на консултант по чл.166 от ЗУТ, то изискването за опит като координатор здравословни и безопасни условия на труд е неотносимо към предмета на поръчката. Направено е заключение, че към изпълнението на предмета на поръчката е относим опит като длъжностно лице (орган) по ЗБУТ, поради което въвеждането на изискване за доказване на опит като координатор е ограничило участието в процедурата на лица, които разполагат с експерти притежаващи относимия към поръчката опит. Фигурите на координатор и на длъжностно лице по безопасност и здраве са регламентирани в чл.167, ал.2, т.3 от ЗУТ и Наредба № 2 от 22.03.2004г. и в чл.24 от ЗЗБУТ. ЗЗБУТ урежда правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (чл.1, ал.1 от ЗЗБУТ). Законът е приложим във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. С чл.24 от ЗЗБУТ е въведено задължение на всеки работодател да назначи длъжностно лице с подходящо образование и квалификация с цел организиране изпълнението на дейности, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове. Функциите и задачите на длъжностните лица в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове (органи за безопасност и здраве при работа) са уредени в Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове. Съгласно чл.2 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. органите за безопасност и здраве при работа подпомагат работодателя при изпълнение на задълженията му за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Основните функции на органите за безопасност и здраве при работа са посочени в чл.6, ал.1 от Наредба № 3/27.07.1998 г. и включват следното: организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; консултиране и подпомагане на работодателя и другите длъжностни лица по прилагане на изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при организиране и осъществяване на трудовата дейност; контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите; предлагане и прилагане на мерки за въздействие при нарушения на норми и изисквания и при неизпълнение на определените задължения. Цитираните разпоредби сочат, че ЗЗБУТ регламентира общите изисквания за осигуряване на безопасни условия за труд към всички работодатели и лица организиращи предоставяне на труд. От друга страна, нормата на чл.15, ал.1, б. „в“ от ЗКС задължава всеки строител да разполага с назначено на трудов договор лице за контрол по спазването на здравословни и безопасни условия на труд. Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. Следователно всеки строител, в качеството си на работодател, е задължен да има определено длъжностно лице по чл.24 от ЗБУТ. Фигурата на координатор по безопасност и здраве от своя страна е регламентирана в ЗУТ и Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в която Наредба са посочени и минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки. В тази Наредба са посочени специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на различните видове СМР. В текста на чл.5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. е предвидено, че възложителят или упълномощено от него лице определят координатор по безопасност и здраве по време на строителството, когато изпълнението на строежа е възложено на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнител/и (чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.). Съгласно чл.5, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. координаторите трябва да са правоспособни лица с [жк], професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. Съответно ал.3 на същата норма са посочените лицата, ангажирани в строителството, които могат да изпълняват функциите на координатор по безопасност и здраве, а именно: а) консултант (за строежи от първа до четвърта категория) и б) технически ръководител (за строежи от пета категория). Функциите на координатора по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа са описани в чл.11 от Наредба № 2/22.03.2004 г., като включват: координиране осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ при вземане на технически и/или организационни решения за едновременно или последователно извършване на етапите и видовете СМР; оценяване на необходимата продължителност за извършване на етапите и видовете СМР; координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ съгласно чл. 16, т. 1 и на плана за безопасност и здраве съгласно чл. 7, т. 2, когато такъв се изисква, от строителите и, при необходимост от защита на работещи, от лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност; актуализира плана за безопасност и здраве по чл. 7, т. 2 и информацията по чл. 7, т. 3 при отчитане на настъпилите изменения с напредването на СМР; организира съвместната работа между строителите, в т. ч. подизпълнителите и включилите се впоследствие в работата строители, на една и съща строителна площадка, осигурява взаимна информация и координира техните дейности с цел защита на работещите и предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести, като при необходимост включва в този процес и лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност; координира контрола по правилното извършване на СМР; предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка само на лицата, свързани с осъществяване на строителството. От своя страна, разпоредбите на чл.166 и чл.167 от ЗУТ сочат, че именно консултантът в строителството, т.е. строителният надзор, следва да разполага с координатор по безопасност и здраве и да предостави такъв на възложителя, въз основа на сключен договор. Анализът на посочените текстове сочи, както правилно е заключил и РУО, че длъжностното лице по ЗБУТ (лицето по чл.24, ал.1 от ЗЗБУТ) и координатора по безопасност и здраве по чл.5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. по същество са две различни фигури. Длъжностно лице по ЗБУТ следва да е осигурено във всяко предприятие, осъществяващо строителна дейност (предвид предмета на обществената поръчка), като функциите му касаят осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в това предприятие, съответно на строежа, и се осъществяват постоянно. От своя страна, координаторът по безопасност и здраве се определя в етапа на строителство, само когато е предвидено строежът да се изпълнява от повече от един изпълнител или при наемане на подизпълнители и конкретно за този строеж. Функциите, правата и задълженията на двете длъжности са различни и са определени на основание различни нормативни актове. Съответно, според Наредба № 2 от 22.03.2004 г. координаторът по безопасност и здраве има функции по администриране и координиране на дейностите по безопасност и здраве, а длъжностното лице по безопасност и здраве по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. осигурява обучението на персонала и инструктажа за безопасност и здраве. Наред с това, докато длъжностното лице по ЗБУТ се назначава от работодателя, който в случая на строителство е изпълнителя (строителя), то координаторът по безопасност и здраве се назначава от възложителя – самостоятелно или чрез избор на консултант, който от своя страна следва да осигури координатор по безопасност и здраве. Тук следва да се уточни, че не във всеки един случай на строителство фигурите на изпълнител и възложител съвпадат, какъвто е и настоящия случая, при който възложител е ВиК ЕАД, а изпълнител – съответното дружество, на което е възложено самото изпълнение на строежа – ДЗЗД „Никея 2020“. Следователно задължението да определи координатор по безопасност и здраве в случая е на ВиК ЕАД, като възложител, а не на дружеството, избрано за изпълнител. Изложеното обосновава извод, че осигуряването на координатор по безопасност и здраве не е вменено на строителя, а на възложителя, съответно и координаторът не е част от задължителните технически лица, с които строителят следва да разполага, какъвто е органът по ЗБУТ. В тази връзка, съдът приема, че изискването за минимален опит като координатор по безопасност и здраве към специалиста по ЗБУТ не съответства на предмета на поръчката – извършване на строителство, което не включва строителен надзор, доколкото обществена поръчка не е за инженеринг или за определяне на консултант по смисъла на чл.166 от ЗУТ. Действително няма норма, която да задължава възложителя да поставя като критерий за подбор единствено нормативно установените изисквания за осъществяване на дадената дейност. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определи критериите за подбор, които счита че биха гарантирали качественото изпълнение на предмета на поръчката. Тази оперативна самостоятелност обаче е ограничена от изискванията на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП. Съгласно нормата на чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. В чл.2, ал.2 от ЗОП от своя страна е предвидено, че при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Цитираните разпоредби ограничават възможността на възложителя да установява критерии за подбор от гледна точка на тяхното съдържание – критериите трябва да са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и същевременно да са съобразени с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗОП. В тази връзка преценката за законосъобразност на заложените от възложителя критерии за подбор трябва да отчита възможността му сам да определи критериите, които му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката и същевременно, спазването на предвидените ограничения в цитираните законови текстове. В случая заложеното изискване за минимален опит като координатор по безопасност и здраве не е от естество да гарантира качественото изпълнение на предмета на поръчката спрямо изпълнителя, доколкото последният, като строител, не носи отговорност за осъществяване на дейностите на координатор по безопасност и здраве. Тези дейности са част от друг технически персонал и отговорност за тяхното осигуряване носи възложителя, а не изпълнителя – строител. Не е въведено и изискване към строителите да разполагат с координатор по безопасност и здраве, за разлика от въведеното изискване за определено длъжностно лице по ЗБУТ. Критерии за подбор, който не е относим към предмета на поръчката, не е относим и към евентуалните участници в обществената поръчка, които следва да отговарят на изискванията за строители. Съответно такъв критерии необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка, които могат да докажат критериите за подбор, относими към предмета на поръчката и съответно към тях самите, но не и заложените критерии, които не са част от тяхната дейност, съответно от самия предмет на поръчката. Въпреки, че разполага с относителна свобода при избора на критерии за подбор, възложителят е длъжен да се съобразява с поставените законови рамки и да поставя само такива критерии, които допринасят за качественото изпълнение на поръчка и не ограничават участието, т.е. само критерии относими към поръчката и способни да определят компетенциите на евентуалните участници да изпълнят тази поръчка. Недопустимо е да се въвежда критерий, който е извън възложените компетенции на изпълнителя, които са необходими за извършване на конкретната поръчка, независимо дали това изискване обезпечава необходимостта от изпълнение на дейност, която следва да се обезпечи от възложителя (в случая осигуряване на консултант или координатор по безопасност и здраве). В обобщение следва да се посочи, че изискването за опит на специалиста по ЗБУТ като координатор по безопасност и здраве не е оправдано по никакъв начин от предмета на поръчката, съответно не е и пропорционално към изискванията за изпълнение на същата. Ето защо съдът приема, че правилно РУО е приел, че при обявяване на процесната обществена поръчка, в частност обособена позиция 2, възложителят е допуснал нарушение на чл.59, ал.2 и чл.2, ал.2 от ЗОП – въведено е изискване, което се явява необосновано ограничително, тъй като не е съобразено с предмета и сложността на поръчката и създава необосновано пречки пред участието на стопанските субекти (в този смисъл и решение № 3394/31.03.2023г., постановено по адм.д.№ 9899/2022г. по описа на ВАС; решение № 7974/16.07.2025г., постановено по адм.д.№ 3667/2025г. по описа на ВАС; решение № 10561/29.10.2025г., постановено по адм.д.№ 7129/2025г. по описа на ВАС). С оглед констатацията за допуснато нарушение, е необходимо да бъдат анализирани и останалите елементи на нередността, посочени в дефиницията, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, а именно – нарушението има ли или би ли имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността е елемент от фактическия състав на нередността, поради което неговата липса обосновава и липса на нередност, съответно незаконосъобразно наложена финансова корекция. В случая РУО описва допуснатото нарушение като такова, довело до ограничаване участието на потенциални субекти, чието финансово отражение не може да бъде конкретно определено, поради което е приложен и пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция. Наред с това, следва да се има предвид и че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата , което представлява своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на получателя на помощта, в чиято тежест се определя корекцията. Съдът споделя изводите на РУО в тази насока, като отчита, че допуснатото нарушение правилно е било [жк], б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности и правилно по отношение на същото е прието, че се явява приложим пропорционалния метод за определяне размера на финансовата корекция, доколкото е неопределимо финансовото му отражение. Както в българското законодателство, така и в законодателството на Съюза липсва изискване финансовото отражение на нарушението да представлява реална вреда. В тази връзка е допустимо едно нарушение да бъде прието като нередност и тогава, когато е налице само възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В настоящия случай, нарушението касае ограничаване участието на потенциални субекти да се включат в обществената поръчка. Това нарушение по същество не може да обоснове конкретна вреда, но същевременно създава потенциална възможност за нанесена такава, доколкото е възможно при липса на ограничителното условие в обществената поръчка да се включат оператори, чиито предложения са по-оптимални и съответно да бъде направен по-малък разход от бюджета под формата на изплащане на безвъзмездна помощ за финансиране изпълнението на сключения договор в резултат на обществената поръчка за изпълнение на строителство. В тази връзка, доколкото не може да се изключи възможността допуснатото нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд, то следва да се приеме, че същото отговаря и на това изискване за определянето му като нередност. Тук следва да се посочи, че е налице и причинно-следствена връзка между нарушението и потенциалната вреда, тъй като ако нарушението не беше допуснато, то можеше да се достигне до липса на вреда. Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, какъвто е настоящия случай, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет - Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности са посочени нарушенията, които следва да се приемат за нередностите по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции (чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности). Същевременно в разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че за нередности по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, какъвто е настоящият случай, финансовите корекции се определят по пропорционалния метод, когато не може да се установи размерът на реално установените финансови последици на нарушението. Аналогичен е и текстът на чл.5 от Наредбата за посочване на нередности, в който е предвидено, че размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици. Следователно законодателят е предвидил, че за нередностите по чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ е приложим пропорционалният метод, когато не може да се установи размерът на реално настъпилата вреда, какъвто е и настоящия случай. Изложеното сочи, че правилно РУО е преминал към определяне размера на финансовата корекция чрез квалифициране на нарушението като нередност по Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности и съответно е приложил пропорционалния метод за определяне на нейния размер, а именно прилагане на процентен показател, съобразен с конкретната норма, определяща нарушението като нередност. В тази връзка, следва да се посочи, че нарушение правилно е било [жк], б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. В хипотезата на т.11 от Приложението попадат случаите, при които възложителят използва основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. В отделни подточки към т.11 от Приложението законодателят е разграничил нарушенията по тази точка като е описал техните елементи и относимия размер на финансова корекция, съобразно първоначална преценка за тяхната тежест. В приложената от РУО буква „б“ законодателят е приел за нередност случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но въпреки това е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. Посочения текст очертава следните характеристики, на които следва да отговаря установеното нарушение, за да бъде квалифицирано като нередност по тази точка: приложени дискриминационни критерии, които ограничават достъпа на кандидатите, минимално ниво на конкуренция - две или повече оферти, отговарящи на тези критерии са допуснати. Както се посочи по-горе в изложението установеното нарушение необосновано ограничава участието на потенциални стопански субекти в обществената поръчка, като лишават участници, които покриват необходимите изисквания за участие в обществената поръчка, но не покриват допълнителния критерий за доказване на опит на координатор по безопасност и здраве. Така заложения критерий за подбор, доколкото има ограничително действие, и доколкото представлява критерий, който не е относим и пропорционален на обществената поръчка, по същество представлява дискриминационно условие. Същевременно обаче, както правилно е констатирал и РУО в оспореното решение, независимо от така заложения от възложителя ограничителен критерий за подбор, за участие в обществената поръчка, в частност обособена позиция 2, са подадени 12 оферти, като 8 от тях са допуснати до участие, съответно са отговаряли на заложения критерий. Доколкото съотношението между подадените оферти и тези, които са били отхвърлени, е значително ниско, то и нивото на конкуренция също е ниско. Следователно установеното нарушение попада в хипотезата на т.11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности и съответно правилно е определен и процентният показател на финансовата корекция, а именно 5%, съобразно посоченото в приложената правна норма. Правилно е определена и основата за определяне на размера на финансовата корекция, а именно - допустимите разходи по засегнатия договор, съобразно изискването на чл.5, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно твърдяното противоречие на националното ни законодателство (в частност Наредбата за посочване на нередности) с чл. 143, § 2 от Регламент № 1303/2013, във връзка с Решение на СЕС от 4 октомври 2024 год. по дело C-175/23 и соченото противоречие с принципи на европейското право. Националното законодателство, както и утвърдената съдебна практика, не сочи, че всяко нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка представлява нередност, която да обосновава налагането на финансова корекция. Напротив, Приложението към Наредбата за посочване на нередности прави разделение на тези нарушения по тяхното естество, като отчита и тежестта им посредством посочени конкретни ставки за определяне на финансовите корекции, което от своя страна създава предвидима систематизирана правна рамка, която е гаранция за равнопоставеност на всички получатели на БФП, като същевременно се запазва гъвкавостта за индивидуална преценка. След като СЕС допуска финансова корекция и в случаи, в които не може да се установи реалното засягане на бюджета, т.е. тежестта на нарушението, съответно тежестта на нередността, единственият възможен подход при определяне на размера на ставките е чрез нормативно регламентирана скала. Последното обаче не изключва задължението за разглеждане на останалите елементи от нередността, а именно наличието на нарушение и причинно-следствена връзка с настъпилата или предполагаемата вреда, като съответно се отчитат всички особености на нарушението при проверката дали осъществяват състава на нередност, каквато проверка се извърши в настоящия случай. В случая, се констатира нарушение по ЗОП, за което не може да се определи точния размер на финансово отражение на средствата от ЕСИФ, и това нарушение попада в конкретна хипотеза на Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, която е приложена от РУО, т.е. правилно е подходено при определяне основанието и размера на финансовата корекция. (В този смисъл: Решение № 4036/14.04.2026г., постановено по адм.д.№ 921/2026г. по описа на ВАС; Решение № 2526/09.03.2026г., постановено по адм.д.№ 581/2026г. по описа на ВАС; Решение № 12347/02.12.2025г., постановено по адм.д.№ 9632/2025г. по описа на ВАС; Решение № 4232/23.04.2025 г., постановено по адм.дело № 385/2025 г. по описа на ВАС; Решение № 2723/18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 594/2025 г. по описа на ВАС; и др.) По изложените съображения, съдът приема, че Решение № 86 от 03.04.2026г. на Ю. П. - министър на околната среда и водите, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2021-2027г., с което е наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността по сключен договор № ЗОП-72/12.12.2022г. с изпълнител ДЗЗД „Никея 2020“ по обособена позиция № 2 на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място]“, е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, при спазване на административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход от спора, с оглед своевременно отправеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответната страна се дължат разноски за водене на настоящото производство, както следва: 230.08 евро, равностойни на 450 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, посочено в представен по делото списък по чл.80 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът