Решение № 683 от 13.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 554/2023 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 49068/23.05.2023год. на Г. А. Т., като родител и законен представител на В. Л. Д. срещу Решение № 494/12.04.2023год., постановено по т.д.№ 1415/2022год. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявени от жалбоподателя против „ Сел- Д.и“ ЕООД иск с правно основание чл. 20, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на „ Сел-Д.и“ ЕООД с вписване № 20220719121125, а именно: вписване на Л. Г. Д. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството и иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че е нищожно вписване № 20220719121125 на обстоятелствата по партидата на „ Сел-Д.и“ ЕООД, а именно: вписване на Л. Г. Д. като едноличен собственик на капитала и като управител на дружеството и с което В. Л. Д. е осъден да заплати на „ Сел-Д.и“ ЕООД разноски по делото в размер на 1000лева. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение не е съобразено с изложеното във връзка с правния интерес от предявяване на исковете в Определение № 2873/14.11.2022год. по възз.ч.гр.д.№ 2875/2002год. на САС. Твърди се, че в решението е направено неправилно тълкуване и прилагане на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002год. по т.д.№ 1/2002год. на ОСГК на ВКС с оглед конкретиката и спецификата на настоящия спор. Неправилен се сочи извода на съда, че атакуваното вписване не засяга и не променя правното положение на ищеца като наследник на починалия управител и едноличен собственик на капитала на „ Сел - Д.и“ ЕООД, тъй като вписването на нов управител и едноличен собственик на капитала на дружеството представлявало съсредоточаване на цялата власт и правомощия на управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството в едно лице, което давало възможност на последното да отчуждава негови имоти и да се разпорежда с цялото имущество на дружеството, което пряко увреждало наследствените права на ищеца, а и на останалите наследници. Жалбоподателят, в качеството му на малолетен и недееспособен имал интерес при законосъобразно прекратяване на съсобствеността спрямо дружествените дялове да получи 1 / 4 от реалните активи на дружеството, изразени в имоти, вместо финансовата стойност изчислена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Погрешно било съждението на първоинстанционния съд, че притежаването на дялове по наследство обуславяло единствено правото на малолетния наследник да получи равностойността на припадащата му се идеална част от дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на праводателя. Поддържа се, че това била разпоредба касаеща имуществените последици при напускащ съдружник, както и че жалбоподателя бил наследил идеални части от дружествените дялове на процесното дружество, което означавало че притежава правото на собственост върху тях и респ.можел да се разпорежда с тях.Погрешно било и виждането че интересът на ищеца като наследник на починалия едноличен собственик на капитала не може да бъде защитен по реда на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮБНЦ чрез оспорване като несъществуващи на или нищожни вписаните обстоятелства относно продължаване дейността на ответното дружество, включително вписване на едноличен собственик на капитала и управител.При липса на реално и законосъобразно прехвърляне на наследените от ищеца идеални части от дружествените дялове, то извършеното вписване можело да се приравни на неоснователно обогатяване, на кражба или обсебване. Ако вписания нов управител и едноличен собственик на капитала – наследника Л. Д. имал желание да управлява дружеството, то тя следвало да заплати приспадащата се част от имуществото на останалите наследници. Като неправилен се сочи и извода на съда, че дори и да бъде извършено заличаване на оспореното вписване, то това нямало да доведе до реализация на единствено признатото от закона на този наследник право по отношение на дяловете на наследодателя от капитала на дружеството. Твърди се че това не било така, тъй като правото на собственост на ищеца върху наследените идеалните части би му се възстановило и той би могъл да ги продаде. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици. В подаден писмен отговор от „ Сел Д.и“ ЕООД се излагат доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес за ищеца от неговото предявяване. След смъртта на едноличния собственик на капитала-наследодател на ищеца се поддържа че в негова полза са възникнали единствено имуществени права, но не и членствени такива като обективната невъзможност за встъпване като член на дружеството препятства напълно възможността за каквото и да било оспорване на обстоятелствата, касаещи партидата на самото дружество. Аргумент за противното не можел да се извежда от евентуално развитие на процедурата по ликвидация, тъй като ликвидацията не била единствената задължителна последица от смъртта на едноличния собственик на капитала. Поддържа се, че единствените правни последици за малолетния наследник се изразяват в изплащане стойността на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, поради което всички останали доводи за възможна делба и след това продажба на получените части от дружествения дял се явяват несъстоятелни.Сочи се, че между наследниците на починалия едноличен собственик на капитала е сключено споразумение от 26.05.2022год., в което било предвидено кой и в какъв обем поема наследствения дял, уреден бил и механизъм за удовлетворяване на вземанията и така постигната договореност била оформена съгласно изискването на чл.129 от ТЗ. По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски за въззивното производство. Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното: Пред СГС са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.29, ал.1, предл.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ищецът твърди, че починалият му дядо- С. Л. Д. е бил управител и едноличен собственик на „ Сел-Д.и“ ЕООД и че една от наследниците му- Л. Г. Д. била направила няколко неуспешни опити да бъде вписана в ТР по партидата на дружеството като негов управител и едноличен собственик на капитала. Тези обстоятелства били вписани при третото им заявяване със заявление вх.№ 20220713102149. Ищецът твърди също така, че така извършено вписване било незаконосъобразно, тъй като към заявлението не било приложено решение на наследниците на едноличния собственик на капитала по см. на чл.157 от ТЗ за продължаване на дейността му, нито бил представен договор за доброволна делба, сключен в предвидената в чл.129, ал.2 от ТЗ форма между наследниците на за прехвърляне на наследствените дялове на наследника Л. Д..Никой от останалите сънаследници не бил направил и отказ от наследство. С представения към заявлението протокол от проведено общо събрание не се установявало обективираните в него решения да са взети с мнозинство от 3 /4 от капитала и това било невъзможно, тъй като на събранието не са присъствали всички наследници.Нямало и доказателства за прекратяване на възникналата между наследниците съсобственост или такива, от които да било видно, че наследниците са прехвърлили притежаваните от тях дялове в полза на Л. Д..С оглед на изложеното се поддържа, че вписаните обстоятелства не са настъпили поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. С молба вх.№ 58974/19.09.2022год. и в изпълнение указанията на съда са изложени от ищеца обстоятелства в обосновка правния му интерес за предявяване на исковете. Посочено е, че същият се открива в разликата между имуществените права, с които ищецът ще разполага при наличие на ликвидационен дял от дружеството, в случай че то бъде прекратено и имуществените права, с които разполага. Ответното дружество е подало писмен отговор, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Поддържа се, че тъй като ищецът е малолетен и по отношение на него е налице обективна невъзможност за встъпване като член на дружеството, то за него липсвал правен интерес да оспорва обстоятелствата, касаещи партидата на самото дружество като в тази връзка е налице позоваване на Решение № 60117/28.10.2021год. по т.д.№ 1588/2020год. на ВКС. Наличието на правен интерес не следвало да се извежда от възможността да бъде развито производство по ликвидация на процесното дружество, в който хипотеза наследникът би получил нещо различно спрямо предвиденото в чл.125, ал.3 от ТЗ, тъй като ликвидацията не била задължителна последица от смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството. Поддържа се, че искът освен недопустим е и неоснователен. Било налично решение, обективиращо желание единствено на наследника Л. Д. да встъпи в членствените си права, в който смисъл било взетото решение. Това решение било обективирано в протокол от 26.05.2022год., в който било извършеното разпределение на дяловете между страните и било предвидено кой и в какъв обем поема наследствения дял и е уреден механизма на удовлетворяване на вземанията. Протоколът бил изготвен в изискуемата се по закон форма и същият обективирал решения, взети при спазване на изискуемото мнозинство от 3 / 4 от капитала. В Допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените вече доводи, като се позовава и на мотивите на съдебния акт, постановено в производство по чл.25 от ЗТРРЮЛН касателно един от отказите за вписване на обстоятелства по партидата на „ дружеството, вписани атакувани чрез 2ска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. В допълнителен писмен отговор, в който се поддържа, че приемането на решение от общото събрание на наследниците за продължаване членството на само един от тях било широко разпространена практика.Оспорва се лансираното от ищеца виждане, че наследникът, който не желае да или не може да бъде член на дружеството по обективни причини, може да сключи договор за прехвърляне на дружествен дял, с мотив, че той не притежава такъв. Правните последици за него се ограничавали до възникване на вземане спрямо дружеството, до чието удовлетворяване ще се стигне чрез изплащане стойността на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Тъй като били налице данни, че дружеството не е прекратено в образуваното производство по иск на прокурора по чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ, то не било възможно образуването на ликвидационно производство, за да бъдат уредени отношенията между съдружниците по начин, различен от установения в чл.125, ал.3 от ТЗ. По така предявените искове СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни.Решаващият съд е приел, че е атакуваните с иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства не засягат и не променят правното положение на ищеца касателно притежаваните от него по силата на закона имуществени права. Тъй като ищецът бил малолетен, същият не можел да иска продължаване на дейността на ответното дружество, нито да придобие качеството съдружник, а има само имуществени права спрямо дружеството.Притежаването на дялове обуславяло само правото му да получи равностойността на припадащата му се част от дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на наследодателя като вписването на новия управител не рефлектира върху тези права. Дори и да постанови заличаване на вписването по реда на чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, действието на съдебното решение е занапред и то нямало да доведе до реализация на единствено признатото от закона на този наследник право по отношение на дяловете на наследодателя от капитала на ответното дружество. За изчерпателност е посочено, че вписаните обстоятелства са валидно възникнали и вписването на нов управител и едноличен собственик на капитала на процесното дружество не страда от порок, водещ до неговата нищожност. Обжалваното решение е валидно.Същото е и допустимо, тъй като не е постановено по иск, по отношение на който липсва правен интерес за предявяването му, каквито доводи се поддържат от въззиваемото дружество и в настоящото производство. С обжалваното решение са разгледани по същество искове с правно основание чл. 29, ал.1, т. 3 и т.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Положителна процесуална предпоставка за предявяване на искове с правно основание чл.29, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТРРЮЛНЦ е наличието на правен интерес за ищеца от установяването на нищожността на вписаните обстоятелства или установяване несъществуване на вписаните обстоятелства. Съгласно Определение № 727 от 20.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 610/2009 г., II т. о., ТК, правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.29 от ЗТР следва да бъде признат на лицето, чието правно положение се засяга и зависи от вписаното обстоятелство и което би се променило вследствие на заличаването му. Преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В настоящия случай искът по чл.29 от ЗТР е предявен от малолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала и управител на „ Сел-Д. „ ЕООД. С предявяването му се иска да бъде признато за установено, че вписваните по заявление вх.№ 20220713102149 обстоятелства по партидата на процесното дружество обстоятелство, а именно вписването на Л. Д. / също наследник на починалия управител и едноличен собственик на капитала на „Сел Д.“ ЕООД/ за нов управител и едноличен собственик на капитала на дружеството не са валидно възникнали, тоест са несъществуващи и при условията на евентуалност- да се установи, че вписването им е нищожно.Ищецът не обосновава правния си интерес с наследяване на членствените права и съответно с възможността при заличаване на процесното вписване да заяви искане при условията на чл.157, ал.1 от ТЗ да продължи дейността на дружеството, а с по-високата стойност на ликвидационния дял, която би получил при прекратяване на дружество и при откриване и провеждане на ликвидационното производство в сравнение със стойността на наследения дружествения дял, който би получил съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. Ищецът не счита и не твърди че заявеното и извършено вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала препятства получаването на равностойността на наследения дружествен дял, а изрично / в молба вх.№ 58974/19.09.2022год./ поддържа наличието на сериозна финансова разлика между стойностите на дължащия му се и наследен дружествен дял и ликвидационният дял, който би получил при прекратяване на дружеството и провеждане на ликвидационно производство. При тези твърдения и обосновка, настоящият съдебен състав намира за процесуално допустим предявения от малолетния наследник на починали едноличен собственик на „ Сел Д.и“ ЕООД иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, отчитайки съществуващата, че при уважаването му и настъпване на предвидените в чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ последици –заличаване на вписаните със заявление вх.№ 20220713102149 обстоятелства възможност за прекратяване на дружеството в хипотезата на чл. 157 от ТЗ и откриване на производство по ликвидацията му, при която и съгласно чл. 271 от ТЗ би се стигнало до разпределение на имуществото между наследниците на починалия едноличен собственик на капитала. При откриване на производство по ликвидация ищецът би получил ликвидационен дял, остойностен на база пазарна цена на активите на дружеството, каквото остойностяване законът не допуска при определяне на равностойността на дружествения дял съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ./ така решение № 64/09.06.2009год. по т.д.№ 504/2008год. на ВКС/. Степента на вероятността за прекратяване на въззиваемото дружество при уважен иск по чл. 155, т.3 от ТЗ и откриване на производство по ликвидация по отношение на него е съизмерима със степента на вероятност за продължаване дейността на дружеството при съгласие за това между наследниците, поради което съображенията на въззиваемото дружество, че производство по ликвидация е само една от възможните последици при настъпила смърт на едноличния собственик на ЕООД, не може да съставлява аргумент за липса на правен интерес у ищеца, за наличието на който е достатъчно съществуването й и вероятността за нейната реализация. Пречка за това не се съставлява и вече прекратеното производство по чл.155, т.3 от ТЗ, доколкото при настъпване на последиците по чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ /при уважаване на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ/ възможността инициране и провеждане на производство по чл. 155, т.3 от ТЗ ще възникне отново. На настоящия съдебен състав е известно цитираното от процесуалния представител на въззиваемото дружество Решение № 60117 от 28.10.2021год. по тд.№ 1588/2020год.по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. С него е отречен правния интерес на малолетен наследник на починал собственик на капитала да предяви иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства по отношение на извършени вписвания за нов собственик на капитала и нов управител, но в хипотеза на обоснован правен интерес с намерение да заяви искане при условията на чл.157, ал.1 от ТЗ да продължи дейността на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е починал. Настоящата хипотеза не е такава, поради което същото се явява неприложимо, респ. позоваването на него е несъстоятелно. Както вече се посочи преценката за наличието на правен интерес от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца и вида на търсената защита, а в настоящия случай, конкретиката на спора и твърденията на ищеца налагат извод за наличие на правен интерес от предявяване на иска, до който извод е достигнал и състава на САС в постановеното от него Определение № 2873/14.11.2022год, постановено по ч.гр.д.№ 2875/2022год.. Тъй като обжалваното решение е допустимо, то следва да бъде извършена преценка за правилността му съгласно чл. 269 от ГПК въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания: По делото се установяват следните релевантни за съществото на спора факти: Не е спорно по делото, а и това се установява от извършената по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка, че С. Л. Д. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „ Сел-Д.и“ ЕООД. Същият е починал на 13.03.2022год. и е оставил като законни наследници следните лица: съпруга- Л. Д., дъщеря- Я. Д., дъщеря- Е. Д. и внук- В. Л. Д. като тези обстоятелства се установяват от представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ УГ01-2851 от 28.03.2022год. Видно от представеното удостоверение за раждане В. Д. е роден на ••••••••год., а от приложеното Експертно решение на ТЕЛК- че на същия му е определена 100% неработоспособност поради наличие на заболяване „ Детски аутизъм“. Не е спорно по делото, а и от направената от съда по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка се установява, че по заявление вх.№ 20220713102149 по партидата на „ Сел- Д.и“ ЕООД е извършено вписване под № 2022071921125 от 19.07.2022год. на следните промени, а именно: заличаване на С. Л. Д. като едноличен собственик на капитала и вписване на Л. Д. като нов управител и едноличен собственик на капитала на „ Сел Д.и“ ЕООД. Така вписаните обстоятелства са били заявени за вписване с две предходни заявления пред ТРЮЛНЦ към АВ – заявление вх.№ 20220601124547 /01.06.2022год. и заявление вх.№ 20220613083922/13.06.2022год., по които е постановен отказ съответно под № 20220601124547- 2/07.06.2022год. и № 20220613083922-2/17.06.2022год. Първият отказ е обжалван по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ и потвърден с Решение № 997/15.08.2022год., постановено по т.д.№ 1089/2022год. на СГС, което е влязло в сила на 21.10.2022год. По делото е представен протокол от проведено на 26.05.2022год. заседание на общото събрание на „ Сел Д.и“ ЕООД, на което са приети следните решения: 1.Продължаване дейността на дружеството „ Сел-Д.и“ЕООД, 2.Встъпване на Л. Д. в правата на починалия С. Д., като поема всички дялове и остава едноличен собственик на капитала, 3.Приема се нов статут на „ Сел Д.и“ ЕООД и 4.Избор на Л. Д. за управител на дружеството. В т.2 е обективирано и решение, че на останалите наследници ще се изплати съответната идеална част от наследствения дружествен дял съгласно балансовата му стойност към момента на смъртта. В протокола е посочено, че на събранието присъстват следните лица: Л. Г. Д., адв. В.- като пълномощник на Е. С. Д.-Г. и адв. П. П. като пълномощник на Г. Т.-родител и законен представител на В. Л. Д.. При тези фактически констатации съдът прави следните правни изводи: Искът по чл. 29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез който се атакува извършено в търговския регистър вписване, е насочен към установяване на пороци при вписването или на вписани от Агенция по вписванията несъществуващи обстоятелства. Влязлото в сила решение, с което по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо вписаното обстоятелство, е предвидено в чл.30 от ТЗ като основание за заличаване на извършеното вписване. Съгласно константната практика на ВКС на РБ и ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС на РБ, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало или не е възникнало валидно. В първата хипотеза обстоятелството не е съществувало още към датата на вписването му. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по - късно по исков ред е установена нищожността му.В първата хипотеза, за да бъде заличено вписването, ищецът по иска с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че основателността на иска, с който се атакува процесното вписване, е обусловена от установяването в хода на процеса, че вписаното обстоятелство не е валидно възникнало и не е съществувало към момента на вписването му. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване несъществуването на вписаните по заявление вх.№ 20220713102149 обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В патримониума на законните наследници на починалия едноличен собственик на капитала на дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл.127 от ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. При взето решение за продължаване дейността на дружеството, когато наследниците на починалия едноличен собственик на капитала са няколко, е възможно дейността на дружеството да бъде продължена само от един наследник или от няколко от наследниците. В тези случаи е необходимо да бъде извършено разпределение на общо притежаваните дялове и прехвърляне на притежаваните от наследниците идеални части от имуществените права по наследените дялове. Допустимо е сключване на договор за доброволна делба с предмет дружествения дял на наследодателя /решение № 161 от 11.01.2011год. на ВКС по т. д. № 28/2010 г., I т. о. / или на друг договор /продажба, замяна и др. / за прехвърляне на притежаваните идеални части от имуществените права по наследените дялове от страна на наследниците, които няма да продължат дейността на дружеството, на наследниците, които ще участват в дружеството. Договорите следва да бъдат сключени в предписаната от закона форма по чл.129, ал.2 от ТЗ. Само наследниците, за които е взето решение да продължат дейността на дружеството и които придобиват имуществените права върху наследените дялове на основание валидна сделка, следва да подпишат нов дружествен договор и да изберат управител на дружеството. Вписването по партидата на дружеството на заявените промени в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 от ТЗ е обусловено не само от решение на наследниците по чл.157, ал.1 от ТЗ, но и от валидни сделки с правен ефект по отношение прехвърляне на идеалните части от наследените дялове от наследниците. В настоящия случай не се установява останалите наследници да са прехвърлили притежаваните идеални части от имуществените права по наследените дялове на сънаследника Л. Д. чрез способите, посочени по-горе. Не се установя наличието на сключени договори в предвидената от чл.129, ал.2 от ТЗ форма, с която сънаследниците да са се разпоредили в полза на сънаследника Л. Д. със собствените идеални части от наследените дялове и такова не е обективирано в цитирания протокол от 26.05.2022год., макар същият да е с нотариално заверени подписи и съдържание. От една страна в протокола не се съдържа ясно формулирана воля за прехвърляне на идеални части от имуществените права по наследените дялове на сънаследника Л. Д. като заявена от останалите сънаследници /с оглед съдържанието на формулираното под т.2 от протокола решение и с оглед общата формулировка на т.2 от предложения на събранието дневен ред/ и от друга – липса обективирано съгласие от сънаследниците за такова прехвърляне, в частност съгласие на участвалия в събранието сънаследник В. Д./представляван от адв. П. / и на неприсъствалия на събранието сънаследник Я. Д.. Адв. П. е гласувал „против“ вземането на решение за поемане на дяловете от Л. Д., което се приравнява на липса на съгласие, а такова изобщо не е заявено от сънаследника Я. Д. /последната не е участвала в събранието/. При липсата на обективирано в процесния протокол постигнато съгласие от всички сънаследници за прехвърляне на идеални части от имуществените права по наследените дялове на сънаследника Л. Д. се следва, че същата не ги е придобила и не е станала едноличен техен притежател. По същите съображения протоколът не е би могъл да се разглежда и като обективиращ договор за доброволна делба, с който да е извършено разпределение на общо притежаваните дялове между сънаследниците.Протоколът не обективира изразена воля и съгласие от всички сънаследници за ликвидиране на съсобствеността върху наследените дялове и за прехвърляне на идеалните части от имуществените права по наследените дялове в полза на сънаследника Л. Д.. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че Л. Д. не се легитимира като притежател на всички дялове от капитала на процесното дружество, за да може, след вземане на решение по чл. 157, ал.1 от ТЗ за продължаване дейността на дружеството, да се впише като едноличен собственик на капитала на дружеството и съответно като негов управител. От това се следва, че с извършеното вписване под № 2022071921125 от 19.07.2022год. са вписани по партидата на „ Сел Д.и“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, които не е възникнали валидно и е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, което прави основателен предявеният главен иск по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ и подлежащ на уважаване. С оглед уважаване на главния иск не се дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като с обжалваното решение исковете по чл.29, ал.1, предл.3 и чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ са отхвърлени, то същото е неправилно и следва да се отмени /включително и в частта за разноските / като вместо него се постанови ново, с което главният иск по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ да се уважи, а предявеният при условията на евентуалност иск по чл.29, ал.1, предл.1 от ЗТРРЮЛНЦ- да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, в настоящия си състав