Решение № 34 от 28.1.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 6/2026 г.

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Постъпила е жалба, подадена от Б. А. Б. против отказ рег. № 20251212132349/16.12.2025г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх.№ 20251212132349/12.12.2025 г. за регистрация на новоучредяващо се сдружение с нестопанска цел „Обединена Македонска Организация Илинден- Пловдив“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде отменен и се задължи Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване . Съдът, като разгледа жалбата, намери следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заявление вх.№ 20251212132349/12.12.2025 г. е поискана регистрация на новоучредяващо се сдружение с нестопанска цел „Обединена Македонска Организация Илинден- Пловдив“, като заявителят е посочил, че ще се ползва от документите, приложени към предходно заявление вх.№ 20251201123140. ДЛР е постановило отказ по три основни съображения: Приело , че е заявен за вписване като самостоятелен орган на сдружението председателя, което не съответства на чл.23 от ЗЮЛНЦ и чл.6 от Устава; като средства за постигане на целите на сдружението в чл.4, ал.2, т.3 от устава се сочи, че то издава книги, сборници, вестници, календари, което е заявено като вписване на допълнителна стопанска дейност; неясен според устава е начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяване на кредиторите при ликвидация. Съгласно разясненията, дадени с т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1-2020 г., ОСТК, „Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, като водят до извода, че при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване.“. Това означава, че при обжалване на отказ по ЗТРРЮЛНЦ на длъжностното лице, съдът в производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ по жалба против такъв отказ извършва самостоятелна преценка налице ли са законовите предпоставки за вписване на заявените обстоятелства, при което не е обвързан от мотива за отказ и доводите в жалбата, а извършва пълна проверка на приложените към заявлението писмени документи и дали те удостоверяват възникнало и подлежащо на вписване сдружение с нестопанска цел в обществена полза, съответно депозираният устав отговаря ли на императивните законови изисквания при сдруженията в обществена полза. Не се споделя от съда първият основен мотив за постановяване на отказа относно заявените за вписване органи на сдружението. Видно е от подаденото заявление, че като органи на ЮЛ са посочени общото събрание и управителния съвет, състоящ се от трима души. Председателят на УС не е заявен за вписване като самостоятелен орган, а като представляващ сдружението в поле 10а от Заявлението. Тук не е налице соченото от длъжностното лице несъответствие по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. Правилно е констатирало ДЛР, че като едно от средствата за постигане на целите на сдружението е посочено в чл. 4, ал.2, т.3 от Устава издаването на книги, сборници, вестници , календари. По естеството си тези дейности имат стопански характер, поради което могат да бъдат вписани като предмет на допълнителна стопанска дейност / което е и сторено/, но не и да се означават като средства за постигане на целите на сдружение с нестопанска цел. В съответствие със законовите изисквания на чл.43 и чл.44 ЗЮЛНЦ, Уставът съдържа уредба относно имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите при прекратяване на сдружението, като в чл.18 от него са възпроизведени законовите текстове, което не кореспондира с мотивите на ДЛР. Независимо от казаното, налице са други несъответствия с императивни законови изисквания, които са пречка за регистрация на новоучреденото сдружение. Касае се за следното: В случая не е спазено императивното изискване на чл.7 от ЗЮЛНЦ, съгласно което, наименованието на сдружение с нестопанска цел трябва да включва ясно означение на вида на юридическото лице с нестопанска цел. Нито в протокола от учредителното събрание от 30.11.2025г., нито в Устава , се съдържа обозначение към наименованието на сдружението относно вида на юридическото лице с нестопанска цел съгласно чл.7, във вр. с чл.2 ал.1 от ЗЮЛНЦ. На следващо място налице е непълнота на Устава във връзка с изискването на чл.20, т.12 от ЗЮЛНЦ, съгласно което Уставът следва да съдържа/регламентира реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски. В чл.7, т.9 от Устава е предвидена компетентност на Общото събрание да взима решение относно дължимостта и размера на членския внос и имуществените вноски, но не и относно начина на внасянето им. Налице е непълнота на Устава, свеждаща се и до неизпълнение изискването на чл.20, т.10, пр. второ от ЗЮЛНЦ относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство. Разпоредбите на чл.11 ал.5 и ал.7 от Устава визират само последици – забрана за изискване обратно внесения членски внос и направени дарения и , както и за погасяване на непогасени задължения, които разпоредби не съответстват в пълнота на изискването на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ., На следващо място, учредяването на сдружение в обществена полза изисква спазване на специалните правила на Глава трета, Раздел I, на ЗЮЛНЦ, освен общите правила на Глава първа и Глава втора, Раздел I, съответно уставът на тези сдружения трябва да има допълнително въведено съдържание, което в случая не е изпълнено изцяло. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗЮЛНЦ, годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Прочитът на устава на новоучреденото сдружение сочи, че това императивно изискване не е въведено по никакъв начин. Уставът изобщо не урежда въпроса кой орган на сдружението приема годишния финансов отчет и не въвежда изискване това да стане след извършен независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Нормата на чл. 39, ал. 3 ЗЮЛНЦ е императивна и с нея е даден засилен контрол по отношение имуществото на сдруженията в обществена полза, респективно тяхното финансиране и разходване на това имущество. Уставът на сдружението не урежда материята и засилените изисквания при безвъзмездно разходване на имуществото на сдружение в обществена полза, с оглед на факта, че става въпрос за сдружение с нестопанска цел. Завишените законови изисквания са въведени с чл. 41 от ЗЮЛНЦ и с тях са дадени императивни ограничения при разходване на имуществото – тези по чл. 40, ал. 3 и тези по чл. 40, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Първите касаят безвъзмездно разходване на имущество в полза на т. нар. "свързани лица" и политически партии, при което се изисква квалифицирано мнозинство на решението на колективния орган от 2/3 от всички членове, а не повече от половината от всички членове по чл. 39, ал. 2 ЗЮЛНЦ. На тази императивна норма пряко противоречи чл. 8, ал. 2, т. 4 от Устава, според който решения за разпореждане с имущество се взима от управителния съвет. Изложеното налага извод, че не са налице законовите изисквания за регистрация на новоучредяващото се сдружение с нестопанска цел и отказът на ДЛР е законосъобразен. Във връзка с другите възражения в жалбата само ще се посочи, че съдът няма правомощия в това производство да проверява предпоставките за извършване на други вписвания в регистъра , още по-малко това може да е основание за отмяна на постановения отказ. В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други. По изложените съображения, съдът