Решение № 14493 от 20.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 33924/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД с ЕИК •••••• и адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу Г. Й. К. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С, ж. к. „Л 2“, бл. 226, вх. 3, ап. 39, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 1269,31 евро /2482,55 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. „Л 2, бл. 226, вх. 3, ап. 39, аб. № 199134, ведно със законна лихва за период от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 187,02 евро /365,78 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 08.01.2025 г., сумата 25,03 евро /48,95 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 5,39 евро /10,55 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1678/2025 г. по описа на СРС, 118 състав. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на вещен ползвател на процесния имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Т С“ ЕАД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез адв. Д. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите. Оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответната страна в процеса с довод, че правната конструкция, на която се позовава ищецът по чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ е нищожна поради противоречието й с ЗЗП, правото на ЕС и Конституцията на РБ, поради което оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, респективно ответникът да притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Счита, че в настоящия случай ЗЗП се прилага с предимство. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищецът твърдял, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не конкретно до топлоснабдения имот на ответника. Релевира доводи за нищожност заповедта за изпълнение, съответно предявените искове били недопустими. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е извършвал. Поддържа, че за клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за услугата дялово разпределение. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия. Отрича да е приемал общите условия. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в същите. Възразява, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. При тези съображения и останалите подробно изложени такива в отговора на исковата молба моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Видно от приложеното ч. гр. д. № 1678/2025 г. по описа на СРС, 118-ти състав на 13.01.2025 г. заявителят е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания да предяви установителни искове за вземанията съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 ГПК, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело. По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ: Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Установява се от Нотариален акт № 22, том I, вх. рег. № 2840, дело № 20 от 2005 г., че на 25.03.2005 г. ответникът е придобил собствеността върху апартамент № 39, находящ се в гр. С, ж.к. Л, блок 226, вх. В, ет. 2. Не се твърди и не се установява след тази дата и до края на процесния период същият да се е разпоредил с придобитото право или да е учредил вещно право на ползване за имота, поради което съдът приема, че в рамките на процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. ответникът е собственик на имота. Следователно доказано е, че в този период ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 вр. т. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между него и ищцовото топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот на адрес: гр. С, ж. к. „Л 2, бл. 226, вх. 3, ап. 39, с аб. № при ищеца – 199134. Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължат на основание заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 153,ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Според мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) е прието, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Според решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 на СЕС, чл.9, §3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда-етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, вкл. когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се начисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 58 СЕС посочва, че Директива 2012/27/ЕС относно ефективната енергийност не предвижда изисквания, на които следва да отговаря формулата по т.6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването. Посочил е, че при тълкуване на Директива 2012/27/ЕС, СЕС вече е приел, че същата допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградна инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент /т.90-92 от решение по съединени дела С-708/17 и С-725/17/, т.е. наличието във формулата на фиксирана компонента /която не зависи от индивидуалното потребление на етажния собственик/ и променлива компонента /неговото индивидуално потребление/, не са в нарушение на европейското право. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Посочените параметри имат значение за т.нар. фиксирана компонента във формулата. Следователно с постановеното от СЕС решение по дело С-760/23, не е отречено възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти с сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, поради което предмет на изследване, във всеки конкретен случай, е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер. Това означава, че в случаите, в които е установено, че собственият на потребителя имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, респ. потребителят обективно се ползва от топлинната енергия, отдадена от общите части на сградата и топлообмена между отопляемите и неотопляемите обекти, предявеният иск за заплащане на тази енергия не може да бъде отхвърлен единствено по причина, че методиката за определяне на тази стойност е неточна или непрозрачна /в този смисъл Определение № 604 / 09.02.2026 г. по грд. № 1523/2025 г. на ВКС, IV ГО/. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Видно от заключението на СТЕ топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация за СЕС, е определяна съгласно емперична формула по т. 6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ с СЕС при действието на Наредба за топлооснабдяването № Е-РД-04-1/03.2020 г. В процесния период е действала именно Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването (2020 г.), издадена от министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г., а с решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм.дело № 746/2021 г. на ВАС, влязло в сила след процесния период - на 25.02.2025 г., т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл.61, ал.1 от нея, е отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК отмяната на формулите от методиката за дялово разпределение, установени с посочения акт има действие само за в бъдеще, поради което не се отразява на приложимите правни норми за конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие. /в този смисъл Определение № 604 / 09.02.2026 г. по гр. д. № 1523/2025 г. на ВКС, IV ГО/. От друга страна, дори да се приеме съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело С-289/21, че отмяната има обратно действие, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК. По отношение възраженията на ответника за наличие на годен уред за търговско измерване следва да се посочи, че в случая не се установява да е налице неизправност на общия топломер в абонатната станция и отклонения в измервателните му способности, които да поставят под съмнение отчетените стойности. Освен това не се твърди и не се установява в установения с чл. 70, ал. 8 ЗЕ срок да са извършени рекламации (възражения) по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка конкретно за процесните отчетни периоди, а след изтичане на този срок съгласно изричната норма на чл. 70, ал. 8, изр. последно не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на изравнителната сметка Неоснователни са множеството възражения от технически характер, направени от ответника чрез адв. Д. С., като в тази връзка съдът преценява съгласно чл. 202 ГПК и кредитира изцяло заключението на вещото лице със специални знания в областта. При кредитиране заключение на СТЕ съдът приема, че е налице действително доставяне на топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е общо в размер на 1253,93 евро /2452,58 лева/ и е формирана от стойност на ТЕ за сградна инсталация и за БГВ, като разходът на топла вода е определен въз основа на реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно изготвено, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и изводи. Поради това и съдът го кредитира изцяло. В случая не се доказват нито конкретни съществуващи в процесния период специфични характеристики на сградата, в частност в нейната изолация или в изолацията на отоплителната система, нито загуба на топлина енергия, които да налагат различно изчисление. Следователно доказва се доставянето на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода, поради това и искът е доказан в своето основание, и на основание чл. 162 ГПК съдът, възприемайки заключението на вещото лице и по изложените мотиви, определя размера на възникналото в полза на ищеца вземане за ТЕ за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. общо на 1253,93 евро /2452,58 лева/, до който размер следва искът да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер 2482,55 лева – отхвърлен. Своевременно, но неоснователно е наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече тригодишният давностен срок за погасяване на всяко месечно задължение, но същият не е изтекъл към датата на предявяване на иска - 13.01.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен искът и давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД/. По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва: Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на отхвърляне като неоснователен. По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава плащането на стойността й Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец. В случая видно от представения протокол № 1 от 18.09.2012 г. е, че Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти във вход „В“ в блок 226 в гр. С, ж.к. Л са взели решение за избиране на „Т С“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение. Доказано е от представените изравнителни сметки и заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е извършено именно от топлопреносното предприятие самостоятелно, поради което и в негова полза е възникнало вземане за стойността на услугата, която съдът на основание чл. 163 ГПК определя на 25,03 евро /48,95 лева/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е неоснователна. По разноските При този изход на спора ответникът дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПР разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 285,61 евро /558,61 лева/ за исковото производство от общо 58,16 лв – д.т., 391,17 лв – възнаграждение на вещо лице и 200 лв – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и в размер на 47,57 евро /93,05 лева/ за заповедното производство от общо 58,16 лв – д.т. и 50 лв – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът