Решение № 24 от 7.4.2026 г. на Районен съд - Момчилград по дело № 92/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Делото е образувано във връзка с подадена жалба от И. К. М. против Наказателно постановление № ЗОП-150#3 от 25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на основание чл.247, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл. 260, ал.2 от ЗОП, й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3135.22 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, както и че е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че в процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Текущ ремонт с цел подобряване на обществената среда в залата на НЧ „Нов живот – 1926“, гр. Момчилград“, не е ограничила конкуренцията с включване на изискване, което необосновано да ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка, и което не е съобразено с предмета и стойността на обществената поръчка. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Закона за камарата на строителите, изпълняващите строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал.1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите дейности в позиция „Строителство“, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ЗУТ задължавала строителя да има застраховка за професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Сочи, че при съобразяване с горепосочените законови разпоредби са заложени изискванията за участие в процесната процедура. Посочва, че издалият АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е оправомощен за това със заповед на Г.Г-К, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата. В тази връзка излага доводи, че с Решение № 5/22.06.2023 г., постановено по к.д. № 5/2023 г., Конституционния съд на Република България е обявил за противоконституционно решението на Народното събрание, с което г-жа Г.Г-К е определена на изпълнява длъжността председател на Сметната палата на Република България. По този повод счита, че са отпаднали с обратна сила породените правни последици, а именно - валидността на определянето на гжа Г.Г.-К. за председател на Сметната палата на Република България, независимо от обстоятелството, че последната фактически е упражнявала тази длъжност към датата на издаване на Заповед № 158/11.04.2024 г., с която е оправомощен актосъставителя, съставил АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, .т.е АУАН бил издаден от некомпетентен орган. Прави оплакване, че в наказателното постановление липсва описание на извършеното нарушение, както и обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Бил нарушен и чл. 52, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган бил длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка е месечен срок, а наказателното постановление било издадено близо пет месеца след съставянето на АУАН. Жалбоподателят счита, че ако се приеме, че е налице административно нарушение, то е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се посочва, че административнонаказващият орган не е изложил мотиви за евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При тези съображения моли Наказателно постановление № ЗОП-150#3 от 25.04.2025 г., издадено от председателя на Сметната палата на Република България да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят И. К. М., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Е. П. от АК – Кърджали. Последната поддържа подадена жалба и представя допълнителни мотиви към нея. В хода на делото по същество моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като поддържа изложените съображения в подадената жалба и в представените допълнителни мотиви. Претендира разноски. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е подаденото становище, с което оспорва жалбата, излага съображения по съществото на делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова, надвишаващо минимално определение размер по чл. 18 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и пред компетентния съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С Обява за събиране на оферти № F364349/19.04.2023 г. И. К. М., в качеството си на кмет на Община Момчилград и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т.9 от ЗОП е открила възлагане на обществена поръчка с предмет: „Текущ ремонт с цел подобряване на обществената среда в залата на НЧ „Нов живот – 1926“, гр. Момчилград“. Обявата за събиране на оферти за оповестяване на откриването на процедурата са изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки и на 19.04.2023 г. по партидата на възложителя е регистрирана поръчката с уникален номер на поръчката – 00239-2023-0010. С обявата, на същата дата, е публикувана документацията за участие в процедурата. В раздел II, т. II.1.1 от обявлението е посочен предмета на поръчката, а именно - „Текущ ремонт с цел подобряване на обществената среда в залата на НЧ „Нов живот – 1926“, гр. Момчилград“; в т. II 1.4 възложителят е посочил кратко описание на дейностите, които следва да бъдат извършени, а именно: направа на метална конструкция на стена; боядисване на метални профили; доставка и монтаж върху готова метална конструкция на два пласта пожароустойчив огнеупорен гипсокартон; доставка и монтаж на акустична каменна вата; боядисване на нови стени с бяла латексова боя до пълно покриване, вкл. грундиране; направа и разваляне на вътрешно тръбно/модулно скеле за работа по нова стена; демонтиране на съществуваща подова настилка на сцена и балкон; доставка и монтаж на дървено дюшеме 4-4.5 см. по сцена; доставка и монтаж на масивен дървен дъбов паркет 18 мм. на балкон – I – во качество и други подробно индивидуализирани с количествените сметки и технически спецификации на изискванията на възложителя в съответствие с чл. 48, ал.1 от ЗОП. В раздел III „Критерии за подбор на участниците“ от Указанията за участие в т. 3.2 „изисквания към икономическото и финансовото участие на участниците“ е посочено, че участникът следва да е вписан в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България за изпълнение на първа група, пета категория строежи или за изпълнение на по - висока категория строежи. строеж, в която попада обекта на поръчката – първа група, пета категория. С т. III 1.2 „Икономичско и финансово състояние“ от обявата за събиране на оферти възложител е поставил изискване към участниците да имат застраховка „Професионална отговорност в строителството“ по смисъла на чл. 171, ал.1 от ЗУТ за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, с лимит на отговорността покриваща минималните застрахователни суми за съответните дейности, съгласно Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството или еквивалентна застраховка за професионална отговорност. Уточнено е, че обект на поръчката е строежи от пета категория. Отразената прогнозна стойност на поръчката в обявлението е за сумата от 132962.05 лева, без ДДС, която сума е посочена и в указанията за участие. Документи за участие в така обявената обществена поръчка са подадени единствено от „••••••••••“ ЕООД, което дружество с Протокол № 2 от работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти за участие в обществената поръчка е класирано на първо място, а на 12.05.2023 г. между Община Момчилград и „••••••••••“ ЕООД е сключен Договор за СМР № С-РД-36-77/15.05.2023 г. за изпълнение на обществената поръчка. Със Заповед № ОД-05-03-006/09.05.2024 г., издадена от заместник – председателя на Сметната палата на Република България е възложено извършването на одит за съответствие при управлението на публични средства и дейности на Община Момчилград, който да обхване периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2023 г. След извършената проверка по отношение на процесната обществена поръчка е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ЗОП – 150/04.12.2024 г. В акта е посочено, че е извършено нарушение на чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал.2, във вр. с чл. 195 от ЗОП. В съставения акт е изложено, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.6 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, строежите по чл. 137, ал.1 от ЗУТ се разпределят по групи и категории, като в т. 1.5 са посочени строежите от първа група, пета категория, както и че строителите, които изпълняват отделните видове СМР, посочени в КИД -2008, позиция „Строителство“ се вписват в регистъра в самостоятелна (пета) група с подразделение, съответстващо на КИД – 2008, на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. В т.2.2. от отговор с изх.№ № 0404-135 от 30.08.2024 г. на кмета на общината на въпросник вх. № 0404-130/28.08.2024 г. било посочено, че премета на възложената поръчка представлява текущ ремонт на основание чл. 151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Изложено е, че видно от § 5, т.43 от ДР на ЗУТ „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б)извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и напарва на отвори в тях , когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал.1, при които не се променя трасето и техническите характеристики. Съобразно посочените разпоредби, актосъставителят е приел, че включените в предмета на обществената поръчка дейности представляващи „текущ ремонт на строеж“, а не „строеж“ или „реконструкция и основен ремонт на строеж“ от първа група, пета категория по смисъла на чл. 5, ал.6 от ПРВВЦПРС, не попадат в приложното поле на разпоредбата. В съставения АУАН е посочено също така, че съгласно чл. 14, ал.5 от ЗКС, строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежите от трета, четвърта и пета категория и получили удостоверения за тях, могат да изпълняват само посочената категория строежи, а съгласно чл. 14, ал.6 от ЗКС строителите, вписани в регистъра за изпълнението на отделни видове строителни и монтажни работи по чл. 3, ал.2 и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват само дейности, за които са вписани регистъра. В този контекст актосъставителят е счел, че поставеното изискване от възложителя за наличието на правоспособност за изпълнение на строежи от първа група, пета категория от участниците, не е нормативно определено със закон или подзаконов акт. На следващо място в съставения АУАН е отразено, че съгласно чл. 61, ал.1, т.2 от ЗОП, възложителят може да изисква от участниците в обществената поръчка да имат застраховка „Професионална отговорност в строителството“, когато такова изискване произтича от нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, строителят бил задължен да има застраховка за цялостно изпълнение на строителството или на или на отделни видове на строителни и монтажни работи , като в чл. 5, ал.2 от същата наредба били определени минималните застрахователни суми за строител, като в тази разпоредба не била определена минимална застрахователна сума за строител, изпълняващ текущ ремонт, включващ отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в КИД – 2008, позиция „Строителство“, какъвто е предмета на поръчката. Следователно поставеното изискване участниците да притежават застраховка „Професионална отговорност в строителството“ за строежи от пета категория не произтича от нормативен акт. Посочва се, че това изискване не е съобразено с премета и сложността на поръчката и това условие ограничава участието на лица, които могат да изпълнят предмета на обществената поръчка, но не притежават посочената застраховка. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № ЗОП-150#3 от 25.04.2025 г., в което са изложени идентични съображения, като тези, посочени в съставения АУАН. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П. Д. Х., Д. С. И. и Л. А. Л.; от писмените доказателства – Наказателно постановление № ЗОП-150#3/25.04.2025 г.; копие на Заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметна палата на Република България; АУАН № ЗОП-150/04.12.224 г.; Разписка от 04.12.2024 г.; Докладна записка с рег. ЗОП-150#2/12.12.2024 г.; копие на Заповед № ОД-05- 03-006/09.05.2024 г.; заповед № 158/11.04.2024 г.; Справка за отговорните длъжностни лица в Община Момчилград; копие на Обява за събиране на оферти № РД-16-155/19.04.2023 г.; Информация за документа – Обява за събиране на оферти № F364349; копие на Указания за участие в обществена поръчка; копие на Протокол № 1 за работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти за участие в обществената поръчка; копие на Протокол № 2 за работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на подадените оферти за участие в обществената поръчка; копие на Договор за СМР № С-РД-36-77/12.05.2023 г. Въпросник с вх. № 0404- 130/28.08.2024 г.; Отговор на въпросник изх. № 0404-135/30.08.2024 г.; копие на Становище съгласно чл. 151, ал.1, т.1 от ЗУТ; Констативен протокол от 29.08.2024 г. – Приложение № 2.33; При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Издаденият АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са издадени от компетентни органи. В тази връзка са представени Заповед № 154/08.04.2024 г., с която Г.Г-К е определена на изпълнява правомощията на председател на Сметната палата на Република България, а със Заповед № 158/11.04.2024 г. актосъставителят е оправомощен да издава актове за установяване административни нарушения. Тук е мястото да се отбележи, че е неоснователен довода, изложен в подадената жалба, че актосъставителят е бил оправомощен да съставя АУАН от лице без представителна власт. Г-жа Г.Г-К е била определена да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата на Република България със Заповед № 154/08.04.2024 г., издадена от редовно избрания на 28.07.2023 г. от 49 – то Народно събрание председател на Сметната палата, към посочената дата, а именно – г-н Димитър Главчев. Поради това към датата на оправомощаване на актосъставителя г-жа Г.Г-К е изпълнявала длъжността „председател“ на Сметната палата на Република България, което налага извода за редовността на процедурата по оправомощаване на актосъставителя. Жалбоподателят излага съображения относно случили се събития преди относимите към настоящият казус дати – 08.04.2024 г. и 11.04.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП, възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: 1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние и 3. техническите и професионалните способности, а съгласно разпоредбата на ал.2 от същата разпоредба, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Безспорно възложителят на обществената поръчка има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към потенциалният изпълнител, но тази негова самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. В настоящия случай безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че жалбоподателят, в качеството й на възложител е одобрила Обява за събиране на оферти № F364349 от 19.04.2023 г., публикувана на същата дата, в която като предмет на обществената поръчка е посочен „Текущ ремонт с цел подобряване на обществената среда в залата на НЧ „Нов живот – 1926“, гр. Момчилград“, с прогнозна стойност 132962.05 лева, без ДДС. Съгласно § 5 т. 43 от ДР на Закона за устройство на територията, "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, при които не се променят трасето и техническите характеристики. В конкретния случай текущият ремонт - предмет на обществената поръчка, включва изпълнение на отделни строително-монтажни дейности, които имат за цел подобряване и поддържане на процесната спортна площадка в гр. Момчилград. По силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите и чл. 4 от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя на вписване в регистъра подлежат строителите, които изпълняват строежи на територията на Република България от първа до пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗУТ или отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД- 2008), позиция "Строителство". Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Правилника за реда за вписване и водене на Централен професионален регистър на строителя, строежите по чл. 137, ал. 1 от ЗУТ се разпределят по групи и категории. Строителите, които изпълняват отделни видове СМР, посочени в КИД-2008, позиция "Строителство" се вписват в регистъра в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008 на основание чл. 6 от ПРВВЦПРС. Съобразно гореизложеното, съдът намира, че включените в предмета на обществената поръчка дейности представляват "текущ ремонт на строеж", а не "реконструкция и основен ремонт на строеж", който се квалифицира като такъв от първа група, пета категория. Строително-монтажните дейности, подлежащи на изпълнение, попадат в позиция "Строителство" от Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) и за тяхното изпълнение е достатъчно строителите да бъдат вписани в регистъра само в самостоятелна (пета) група с подразделяне, съответстващо на КИД-2008, съгласно чл. 6 от ПРВВЦПРС. Относно изискването участникът да притежава валидна застраховка "Професионална отговорност в строителството", съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума, съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, съдът съобрази, че съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП възложителят може да изисква от участниците в обществената поръчка да имат застраховка "Професионална отговорност в строителството", когато такова изискване произтича от нормативен акт. В конкретния случай предмет на обществената поръчка е извършването на текущ ремонт. С оглед на това, че в Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството не е определена минимална застрахователна сума за строител, изпълняващ текущ ремонт, включващ отделни видове строителни и монтажни работи, посочени в Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), позиция "Строителство", то поставеното изискване участниците да притежават застраховка "Професионална отговорност в строителството" не произтича от нормативен акт. Събраните писмени доказателства се подкрепят от показанията на свидетелите П. Х., Д. И. и Л. Л., които съдът кредитира като достоверни, последователни и взаимнодопълващи се. Свидетелите поддържат установеното при извършената проверка и всички изложени обстоятелства във съставения АУАН. В хода на производството по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели С.М.О. и М.А.М. – служители в Община Момчилград. Св. Севдалин Огнянов посочва, че обекта се финансирал от Министерство на труда и социалната политика, по програма „Красива България“, като самата процедура била строго контролирана от тях. Била им изпращана цялата документация и те само попълвали данните за проекта и данните на Община Момчилград. Свидетелства и за това, че посоченото министерство упражнявал и последващ контрол на документацията, както и че проекта е изпълнен и въведен в експлоатация. Нямало никакви забележки относно проведената процедура и изпълнението на поръчката. Показанията на св. М.М. са в същата насока. По същество посочените свидетели не отричат констатираните обстоятелства при извършената проверка, като съдът кредитира техните показания, относно проведената процедура на обществената поръчка, както и относно изпълнението и въвеждането в експлоатация на обекта. Съдът намира за необходимо обаче да посочи, че независимо че Община Момчилград са използвали предоставената от Министерство на труда и социалната политика документация, то възложителя – кмета на Община Момчилград, определя изискванията и условията, на които трябва да отговарят участниците. Също така е без значение и извършения последващ контрол от посоченото министерство, тъй като отговорност за поставените изисквания носи възложителя, който следва да съобразява същите със относимите законови разпоредби. При тези съображения, съдът счита, че въведените ограничителни изисквания по отношение на годността за упражняване на професионалната дейност –наличието на правоспособност за изпълнение на строежи от първа група, пета категория от участниците, както и същите да притежават валидна застраховка "Професионална отговорност в строителството", съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума, съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, не са съобразени с предмета и сложността на конкретната обществена поръчка и не са нормативно изискуеми, като включването им е довело до ограничаване на конкуренцията и ограничаване на достъпа на стопански субекти до участие в процедурата. По този начин необосновано е ограничено участието на стопански субекти, които отговарят на всички нормативни изисквания и биха могли да изпълнят дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, но не отговарят на поставените условия - да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителя и да имат издадено удостоверение за изпълнение на строежи от първа група, пета категория, както и да притежават валидна застраховка "Професионална отговорност в строителството", съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, с минимална застрахователна сума, съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството. В случая възложителят не е съобразил ограничителния характер на заложените критерии. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепят констатациите в АУАН и НП, че с обявата за събиране на оферти и указанията за участие в обществената поръчка в този им вид е било създадено ограничение, което противоречи на принципите на ЗОП. Съдът намира, че така поставените условия ограничават конкуренцията и достъпа до участие в обществената поръчка и са в нарушение на чл. 2, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 от ЗОП. В тази насока е и Решение № 2428/05.03.2026 г., постановено по адм.д. № 774/2026 г. по описа на ВАС. Размера на наложеното административно наказание „глоба“ също е правилно определен, като следва да се изтъкне, че административнонаказващият орган няма възможност за преценка при определянето му, тъй като той е определен от законодателя като процент от стойността на сключения договор с включен ДДС. В настоящия случай стойността на договора възлиза на 156761 лева, а 2 % от същата се явява сумата от 3135.22 лева. Деянието е извършено виновно. Кметът на Община Момчилград, в качеството му на възложител по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП е следвало да съобрази императивните разпоредби на ЗОП при определянето на изискванията за годност за упражняване на професионалната дейност и участниците да притежават валидна застраховка "Професионална отговорност в строителството", на които трябва да отговарят участниците в процедурата. На същият е било известно, че тези изисквания нямат законова обосновка, но въпреки това е въвел и одобрил същите като изисквания към бъдещите участници в обществената поръчка. При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на административно нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото по закон съдържание, подписан е от лицата посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При установяване на нарушението са спазени всички процесуални правила, и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем. Също така при издаването на обжалваното наказателното постановление са спазени всички процесуални изисквания и същото е издадено от компетентен орган – председателя на Сметната палата на Република България. Изложеното обосновава извод за осъществени от обективна и субективна страна признаци на състава на административно нарушение по чл. 2, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 от ЗОП, за което на жалбоподателят е ангажирана отговорността, като деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган правилно. Настоящият случай също така не разкрива белезите на маловажност с оглед дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и т.н. За наличието на съставомерност по чл. 2, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Като самостоятелно завишаващ опасността на проявата фактор следва да се посочи стойността на обществената поръчка, която е значителна. Сред заложените от законодателя принципи за възлагане на обществени поръчки в чл. 2, ал. 1 на ЗОП са прозрачността и свободната и лоялна конкуренция. Като е поставил необосновано ограничителни за други участници в процедурата изисквания, кметът на Община Момчилград е препятствал постигането на изброените цели на закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите на генералната превенция. Обстоятелството, че към момента на налагане на санкцията от наказващия орган договорът е бил изпълнен, не занижава степента на обществена опасност на извършеното. Отсъствието на други участници, които да са обжалвали процедурата поради заложени дискриминационни условия, също не придава изражение на нарушението, отличаващо го от обикновените прояви от този вид и не обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН. Установената фактическа обстановка по делото сочи, че се касае за типичната за този вид нарушения обществена опасност и липсват каквито и да било доказателства в обратна насока. Предвид изложеното се явява неоснователен и довода, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН. Неоснователни са доводите, че липсва описание на извършеното нарушение. Точно обратното, в издаденото наказателно постановление точно и ясно е посочено извършено нарушение (описано по – горе в настоящото решение), както и нарушените разпоредби от ЗОП. Неоснователни са и доводите, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е в съдебната практика, че посочения в същата едномесечен срок за произнасяне по административнонаказателната преписка е инструктивен и не може да доведе на самостоятелно основание до отмяна на издаденото наказателно постановление. Следва да се отбележи, че последното е издадено в преклузивния шестмесечен срок след издаване на акта, съгласно чл. 34, ал.3 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 260, ал.1 от ЗОП, според която актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната палата, се съставят от оправомощени одитори в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. Нарушението е констатирано с издаването на Констативен протокол от 29.08.2024 г., а АУАН е издаден на 02.12.2024 г., т.е. срока за издаването му е спазен. Безспорно е спазен и регламентирания тригодишен срок от извършване на нарушението. Съдът не споделя застъпената теза в представените допълнителни мотиви от процесуалния представителна жалбоподателя, че постановеното изискване участниците да имат право да изпълняват строежи от категорията строеж, в която попада обекта на поръчката - първа група, пета категория, е в пълно съответствие с премета на обществената поръчка. Същата основно се обосновава с обстоятелството, че описаният в техническата спецификация обект – народно читалище, по отношение на който е планирано извършване на строително – ремонтни дейности е сграда за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м. или с капацитет до 100 места за посетители, и като такъв е обект по чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. В случая няма съмнение, че народното читалище представлява обект от първа група, пета категория, но от съществено значение не е обекта от коя категория е, а характера на дейността, която е предвидено да бъде извършена от изпълнителя, а именно - дали това е текущ или основен ремонт, или реконструкция на строеж. Обекта на поръчката е посочен като текущ ремонт и заложените дейностите са свързани с „подобряването и поддържането в изправност“ на залата подлежаща на ремонт, поради което и поставените изисквания не намират законова опора. По тези съображения, обжалваното наказателно постановление се явява правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които са събирани доказателства, като в нито едно от тях не е участвал лично процесуалния представител на административнонаказаващия орган, а единствено е представил писмено становище по делото, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лева, а не претендираното такова от 150 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление е председателят на Сметната палата на Република България, именно в полза на последната, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени разноските по делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът