Решение № 265 от 19.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 916/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Инвестбанк“ АД срещу Решение № 2600011/07.04.2022г. по т.д.№ 262/18 по описа на ОС - Плевен, с което е осъден да заплати на Х. М. А. сумата 20 000 евро, представляваща парична сума по договор за банков влог, внесена на 12.09.2008г., ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане; сумата 47 500евро, представляваща парична сума прехвърлена по сметка с IBAN ••••••••••, ведно със законната лихва от 23.11.2018г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски. Постановеното решение е поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 06.02.2023г., като в първия диспозитив да се чете „представляваща парична сума по договор за банков безсрочен влог № 1832361798978000 от 12.09.2008г., внесена на каса на 12.09.2008г. по сметка № ••••••••••, а във втория диспозитив да се чете вместо „прехвърлена по сметка IBAN ••••••••••“ да се чете“ внесена по договори за срочен депозит VIP, съответно на 10.01.2012г. за 30 000евро и на 14.06.2012г. за 17 500 евро, внесени на каса на посочените дати и прехвърлени с два броя платежни нареждания от 07.01.2013г. по сметка IBAN ••••••••••“. Твърди се, че се обжалва постановеното решение изцяло с твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като в диспозитива на съдебния акт не са посочени договорите, по които се дължат процесните суми, като съдът е излязъл извън границите на претендираното с исковата молба. Твърди се, че решението е необосновано и не е съобразено със събраните доказателства. Излагат се подробни съображения. Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение и постановено ново по същество, с което бъдат отхвърлени исковете. В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Излагат се съображения за правилността на решението. Постъпила е и въззивна жалба срещу Решение № 260001/06.02.2023г. по т.д. № 262/18 по описа на ПлОС, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, в която жалба се твърди, че решението е неправилно за първия диспозитив, тъй като е допусната поправка, като е вписан номера на сметката, по която е внесена сумата 20 000 евро. Решението било неправилно и за поправения втори диспозитив, тъй като били посочени две суми по два договора за влог, като не са били посочени банковите сметки, по които са били внесени сумите. Твърди се, че това решение е постановено при допуснато процесуално нарушение, тъй като делото не е било отложено, въпреки, че за пълномощника на страната е била налице невъзможност да се яви в с.з. поради установено заболяване. В срок не е депозиран отговор по тази жалба. Въззивните жалби са депозирани в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговарят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност. В исковата молба се твърди, че на 12.09.2008 г. ищцата сключила договор за влог с ответната банка, съгласно който са приети парични средства за съхранение на името на Х. А. по банкова сметка в евро с № ••••••••••. Ищцата твърди, че не може да посочи IBAN на сметката, тъй като не разполага с него. Твърди, че на 12.09.2008 г. в 10, 16 часа по горепосочената сметка е внесена от ищцата сума в размер на 20 000 евро. При проверка за наличност по банковата сметка, установила, че внесената сума не е налична. След получаване на извлечение от банкова сметка и след разговори с представители на банката узнала, че сумата от 20 000 евро е изтеглена на каса още на 31.10.2008 г. Банката е представила извлечение от сметка, съгласно което сумата е изтеглена на три пъти, както следва: сума в размер на 1348, 88 евро в 16, 23 часа на 31.10.2008 г., сума в размер на 18650, 00 евро в 16, 49 часа на 31.10.2008 г. и 1, 12 евро, изтеглени на 14.11.2008 г. Ищцата Х. А. твърди, че не е теглила сума от 20 000 евро, нито е упълномощавала някой да се разпорежда с тази сума по описаната сметка. Твърди, че ответната банка е поддържала заблуждение у Х. А. за наличие на вложената сума по сметката, като е изплащала лихви върху тази сума. Твърди, че на 20.11.2018 г. е изпратила покана за плащане до „Инвестбанк" АД - София за възстановяване на паричните суми от 20 000 евро в 3-дневен срок от получаване на поканата. Ищцата твърди, че до настоящия момент не й е върната сумата в размер на 20 000 евро. На следващо място, твърди, че на 10.01.2011 г. е внесла на касата при ответната банка по разкрита на нейно име банкова сметка с IBAN •••••••••• в евро, сума в размер на 30 000 евро, с основание „6-месечен VIP депозит". Съгласно изготвена вносна бележка сумата била приета от банков служител, а именно лицето А. Б. А.. Предаването на сумата по каса било извършено в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен. Ищцата твърди, че на 10.01.2012 г. Договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 6, 250%, а Банката се е задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка на Х. А. съгласно т.3 от Договора. Твърди, че е изтеглила лихвата в деня на подновяване на депозита в размер на 935 евро, за което представя доказателство. Сумата била получена отново в клон на „Инвестбанк" АД в гр. Плевен на каса № 18 от служител А. Б. А.. На 14.12.2011 г. ищцата Х. А. твърди, че е внесла на каса при ответната банка по открита банкова сметка на нейно име IBAN •••••••••• в евро, сума в размер на 17 500 евро с основание „6-месечен VIP депозит". Съгласно изготвена вносна бележка сумата била приета от банков служител, а именно лицето А. Б. А.. Предаването на сумата по каса било извършено в офис на Банката, находящ се в гр. Плевен. Ищцата твърди, че на 14.06.2012 г. бил подновен Договора за депозит, като бил подписан договор с годишен лихвен процент от 5, 600%, а банката се е задължила да заплати авансово лихва по банкова сметка № 4436179800 в размер на 490 евро. Сумата била получена от същия служител на Банката - А. А. авансово за 6-месечния период. На 07.01.2013 г. с две платежни нареждания твърди, че прехвърлила сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500 евро по друга своя банкова сметка с IBAN •••••••••• с основание „прехвърляне на средства". Двете суми били преведени от сметките по разкритите срочни депозити, като отново операциите били извършени от служител на банката - А. А.. Ищцата твърди, че при проверка за наличността по сметка ••••••••••0 установила, че прехвърлените суми размер на 47 500 евро не са налични. Изпратила покана за плащане до ответника от 20.11.2018 г. за възстановяване на горепосочените суми по посочената банкова сметка в срок от 3 дни от получаване на поканата. Ищцата посочва, че при установяване липсата на средствата банковите сметки е оспорила извършените платежни операции пред управителя на банковия клон в гр. Плевен. Моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 20 000 евро и 47 000 евро, като дължима по сключените между тях договори за банков влог, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска. В постъпилия отговор ответникът е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението в исковата молба, че на 12.09.2008 г. ищцата е открила влог на свое име, като по силата на договора за банков влог, банката е приела за съхранение сумата от 20 000 евро. Ответникът посочва, че банкова сметка с № •••••••••• на името на Х. М. А. не съществува в Банката. Ищцовата страна не е откривала банкова сметка с посочен номер и няма как да претендира, че има вземане от несъществуваща банкова сметка. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата, че на 10.01.2011 г. е внесла на каса в банката по разкрита на нейно име банкова сметка IBAN •••••••••• в евро сума в размер на 30 000 евро, като твърди, че такава сметка не съществува. Твърди, че не е сключван Договор за депозит от 10.01.2011 г., за който ищцата твърди, че не разполага с такъв в оригинал. Такъв договор за депозит не бил подписван от страна на „Инвестланк" АД. Договорът не бил подписван и от Х. А. и не е бил разпечатен от системата на банката. Операцията във вносна бележка от 10.01.2011 г. не била отразена в ПП Дакомс. Подписът на банков служител не бил на А. А., подписът на касиер също не бил на касиера на банката към 10.01.2011 г. и отпечатъкът от печата не бил идентичен с печата на „Инвестбанк" АД, с който към онзи момент е работено в клон - гр. Плевен. Ответната страна оспорва изцяло твърденията в исковата молба, че на 10.01.2012 г. Договорът за депозит бил подновен, като такъв Договор от 10.01.2012 г. не бил подписван нито от Банката, нито от ищцата. Посоченият в него IBAN бил несъществуващ, не е подписван от нито една от страните и не е разпечатан от системата на банката. В тази връзка, ответната банка оспорва и твърдението на ищцата, че на 10.01.2012 г. е получила сума от 935 евро като лихва по депозита от несъществуващия договор от 10.01.2012г. Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищцата, че на 14.12.2011 г. е внесла на каса при ответника по банкова сметка IBAN •••••••••• в евро сума в размер на 17 500 евро, с основание „6- месечен VIP депозит". Изложени са идентични възражения за несъществуване на договор за депозит от 14.12.2011 г., както и че такава сметка не съществува в Банката. Също се оспорва и подписа на банковия служител, който не е на А. А., подписа на касиер и отпечатъка от печата на Банката, който не е идентичен с истинския печат на „Инвестбанк" АД. Оспорват се и твърденията на ищцата, че на 14.06.2012 г. е подновен договора за депозит, като такъв не е подписван. Оспорва се и получаването на сумата от 490 евро като лихва по депозит от несъществуващ договор от 14.06.2012г. Банката оспорва и твърденията в исковата молба, че ищцата е прехвърлила общо сумата от 47 500 евро в друга сметка, като твърди, че посочените банкови сметки от ищцата в исковата молба никога не са разкривани, тези номера на сметки са проверени, освен в системата на банката и в специализирани сайтове за проверка на валидността на IBAN. Според ответника не е възможно да се прехвърлят средства по несъществуващи сметки, като представените документи от ищцата в тази връзка са неистински, документите не са изходящи от „Инвестбанк" АД, не са подписвани от служители на банката, същите не са подписвани и от ищцата Х. А.. Положените печати не били идентични със съществуващите в Банката печати и употребявани към момента на съставяне на представените документи. Ответникът заявява, че оспорва така представените писмени доказателства относно тяхната истинност. Ответникът е направил възражение за изтекла давност на исковите претенции, тъй като ищцата е узнала и поискала извлечение от сметки, което твърди, че й е предоставено на 23.06.2010 г. Ищцата не била уведомила Банката в преклузивния 13-месечен срок, след изтичането на който платежната операция, независимо от това, че не е разрешена, не може да бъде коригирана с всички произтичащи от това последици. Налице била изтекла обща 5-годишна погасителна давност. Ответникът претендира да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции, като неоснователни. В допълнителната искова молба, ищцата уточнява, че част от действията по договорите са извършвани от неин пълномощник – нейната майка Д. А., като представя пълномощно. Същото е оспорено своевременно от ответника. От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна: По делото е представен договор за откриване и водене на безсрочен влог № 1832361798978000 от 12.09.2008г., сключен между „Инвестбанк“ АД и Х. М. А., по силата на който е открит безсрочен влог в евро на Х. М. А., с № ••••••••••0. Договорът е безсрочен. В договора е посочено, че „Инвестбанк“ е представлявана от А. Б. А., в качеството й на пълномощник на представителите на банката. Според заключението на съдебно- графологичните експертизи, изслушани по делото, подписът за „пълномощник на банката“ е положен от А. Б. А.. Подписът за „титуляр“ е положен от Х. М. А. и ръкописния текст с нейното име е изписан от нея. По делото е представена вносна бележка от 10.01.2011 г. за внесена сума от 30 000 евро в полза на Х. М. А. по сметка IBAN •••••••••• в ТБ „Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Х. М. А.. Същата е подписана за „банков служител“ от А. Б. А., съгласно заключението на изслушаната тройна и петорна съдебно-графологичната експертиза. Според заключението на тройната експертиза, на вносната бележка подписът в графа „подпис на наредителя“ не е положен от Х. М. А.. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е посочено „6м. VIP депозит“. Според заключението на тройната експертиза, ръкописният текст на посочената вносна бележка е изпълнен от А. Б. А.. Подписът за „касиер“ не може да бъде изследван поради слаба графична характеристика, нечитаем строеж и транскрипция в положения вид. Отпечатъкът от печат на с надпис „Каса1“ съответства на ползвания от ответната банка печат, съобразно водения регистър на печати. Представен е по делото Договор за срочен депозит „ VIP“ от 10.01.2012 г. между ТБ „Инвестбанк“ АД и Х. М. А. за сумата 30 000 евро. По силата на този договор депозантът влага в банката сумата 30 000 по сметка •••••••••• евро за срок от шест месеца до 10.07.2012г., като банката се задължава да изплати фиксирана годишна лихва в размер на 6, 250 %, която може да бъде получена авансово от депозанта по сметка № 4436179800…., а в случай че не бъде спазен срока и сумата бъде изтеглена преди това, размерът на лихвата се удържа от депозираната сума. От страна на ТБ „Инвестбанк“ АД договорът е подписан от А. Б. А.. И тройната и петорната експертиза дават заключение, че подписът е поставен от лицето, което е посочено за представител на банката. Подписът за „депозант“ не е положен от Х. М. А.. Отпечатъкът от печат с текст „ibank“ не положен с печат, описан в регистъра на употребяваните печати от ответната банка за процесния период. Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 07.01.2013г. за превод на сумата от 30 000 евро с наредител Х. М. А. за прехвърляне на сумата от сметка IBAN •••••••••• по сметка IBAN ••••••••••0, в което не е посочено основание. Съгласно заключението на петорната съдебно- графологични екеспертизи подписът за „подпис на наредителя“ е положен от Х. М. А., а в графа „ BIC на банката на наредителя“, подписът е положен от А. Б. А.. Според заключението на същата експертиза отпечатъкът на печат върху платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата от 30 000 евро не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е идентичен с печатите, използвани от същия период от време. В нареждане- разписка от 10.01.2012г. е за плащане в брой на сумата 935 евро с наредител и получател Х. М. А., подписът за банков служител е положен от А. Б. А., според заключението на петорната съдебно- графологичната експертиза. В нареждането разписка не е посочено основанието за плащане на сумата. Положеният печат не съответства на печатите, използвани от същия период от време от банката. По делото е представена вносна бележка от 14.12.2011 г. за внесена сума от 17 500 евро в полза на Х. М. А. по сметка IBAN •••••••••• в ТБ „Инвестбанк“ АД, Плевен с вносител Х. М. А.. Същата е подписана за „банков служител“ от А. Б. А., съгласно заключението на изслушаната тройна и петорна съдебно-графологичната експертиза. Според заключението на експертизата, на вносната бележка подписът в графа „подпис на наредителя“ не е положен от Х. М. А.. Като основание за внасяне на сумата във вносната бележка е посочено „6м. VIP депозит“. Според заключението на тройната експертиза, ръкописният текст на посочената вносна бележка е изпълнен от А. Б. А.. Подписът за „касиер“ е положен от А. Б. А.. Отпечатъкът от печат на с надпис „Каса18“ не съответства на ползвания от ответната банка печат, съобразно водения регистър на печати. Представен е по делото Договор за срочен депозит „ VIP“ от 14.06.2012 г. между ТБ „Инвестбанк“ АД и Х. М. А. за сумата 17 500 евро. По силата на този договор депозантът влага в банката сумата 17 500 евро по сметка •••••••••• евро за срок от шест месеца до 14.12.2012г., като банката се задължава да изплати фиксирана годишна лихва в размер на 5, 6 %, която може да бъде получена авансово, в деня на откриване на депозита, от депозанта по сметка № 4436179800…., а в случай че не бъде спазен срока и сумата бъде изтеглена преди това, размерът на лихвата се удържа от депозираната сума. От страна на ТБ „Инвестбанк“ АД договорът е подписан от А. Б. А.. И тройната е петорната експертиза дават заключение, че подписът е поставен от лицето, което е посочено за представител на банката. Подписът за „депозант“ е положен от Х. М. А.. Отпечатъкът от печат с текст „ibank“ не е положен с печат, описан в регистъра на употребяваните печати от ответната банка за процесния период. Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 07.01.2013г. за превод на сумата от 17 500 евро с наредител Х. М. А. за прехвърляне на сумата от сметка IBAN •••••••••• по сметка IBAN ••••••••••0, в което не е посочено основание. Съгласно заключението на петорната съдебно- графологична експертиза подписът за „подпис на наредителя“ е положен от Х. М. А., а в графа „ BIC на банката на наредителя“, подписът е положен от А. Б. А.. Според заключението на същата експертиза отпечатъкът на печат върху платежно нареждане от 7.01.2013г. за превод на сумата от 17 500 евро не е идентичен с отпечатъците от печат, предоставени от „Инвестбанк“ АД в книгата за печати на банката, както и не е идентичен с печатите, използвани от същия период от време. В нареждане- разписка от 14.06.2012г. е за плащане в брой на сумата 490 евро с наредител и получател Х. М. А., подписът за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, „контролен подпис“ и за „получател“ са положени от Х. М. А., според заключението на петорната съдебно- графологичната експертиза. Подписът за „банков служител“ в същия документ е положен от А. Б. А.. В нареждането разписка не е посочено основанието за плащане на сумата. Положеният печат не съответства на печатите, използвани от същия период от време от банката. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните са установява, че сметки на Х. М. А. са разкрити само във Финансов център Плевен и сметките са: IBAN ••••••••••, номер по счетоводната програма 624361798978003, вид – депозит в евро; дата на откриване - 12.09.2008 и дата на закриване – 14.11.2008г.; IBAN ••••••••••, номер по счетоводната програма 1624361798978014, вид – депозит в евро; дата на откриване - 14.11.2008и дата на закриване – 14.09.2009г.; IBAN ••••••••••, номер по счетоводната програма 1624361798978025, вид – депозит в евро; дата на откриване - 23.01.2009 и дата на закриване – 15.12.2009г.; IBAN ••••••••••0, номер по счетоводната програма 1832361798978000 /в ПП Дакомс/, 173297800471174001 /в ПП Банкер 3/, вид – безсрочен влог в евро; дата на откриване - 12.09.2008г., който не е закрит в момента. Видно от извършената справка в счетоводната информационна система, на Х. М. А. никога не са разкривани сметки с IBAN •••••••••• и ••••••••••. Тези номера на сметки са проверени освен в работната системата на банката и в специализирани сайтове за проверка на валидността на IBAN- посочените два IBAN не са валидни. Сметка •••••••••• е вътрешнобанкова сметка във валута EUR/евро/ и тази сметка е свързана с Каса 12, Мания Тауър в клон на банката в гр.Плевен. Сметката •••••••••• не е сметка на клиенти. Чрез тази сметки се извършват вноски или тегления на каса към или от сметката на клиентите на банката. Движението по сметка IBAN ••••••••••, срочен депозит VIP е както следва – внасяне на сумата 20 000 евро на каса на 12.09.2008г. в 10.16 часа с наредител Х. М. А.; на 31.10.2008г. в 16.23 часа – възстановяване на платена авансова лихва в размер на 1 348, 88 евро с наредител Х. М. А.; на същия ден в 16.49 часа изтеглени на каса от Х. М. А. сумата 18 650 евро и на 14.11.2018г., остатъка от 1, 12 евро е прехвърлен по безсрочен влог от Х. М. А.. За внесената сума на 12.09.2008г. в размер на 20 000EUR има вносна бележка с № D00703 с дата 12.09.2008г., като има счетоводна операция в ПП Дакомс. Сумата е внесена по сметка с •••••••••• открита на името на Х. М. А. и тази сметка кореспондира със сметка №•••••••••• – 5021. Сумите от 1348, 88 евро и 1, 12 евро не кореспондират със сметка N2 ••••••••••. Със сумата от 18650 евро се „кредитира” сметка № ••••••••••. Сметката - по която са извършени описаните операции е открит срочен VIP депозит с IBAN: ••••••••••. В банката са налични документи за извършените операции по коректната сметка с вътрешнобанков №••••••••••/ неправилно посочена от ищеца сметка N9••••••••••/, както следва: Вносна бележка с № D00703 от 12.09.2008г. за сумата от 20 000EUR с вносител Х. М. А. и основание - 12месеца: VIP – инвестиционен; Договор за срочен VIP депозит от 12.09.2008г.; Декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП; Мемориален ордер с №D03135 от 31.10.2018г. и референция №0181384367393 за възстановяване на изплатени лихви по депозита в размер на 1348, 88EUR с положени подписи и клеймо; Нареждане-разписка с №D03175 от 31.10.2008г. за изтеглена сума - 18650, 00EUR с получател Х. М. А., с положени подписи и печат; Декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.З от ЗМИП; Заявка за теглене на сума в брой; Мемориален ордер №D02734, референтен №02004893844441333 за прехвърляне на остатък от сметката за срочен депозит, която се закрива по сметката за безсрочен влог, в размер на 1, 12. От извършената справка в счетоводната информационна система, вещото лице е установило, че на ищцата, никога не са разкривани сметки с IBAN •••••••••• и ••••••••••. Сметки с такива номера не съществуват при ответника. Тези номера на сметки са проверени освен в системата на банката и в специализирани сайтове за проверка на валидността на IBAN- посочените два IBAN не са валидни. Сметка •••••••••• е вътрешнобанкова сметка във валута EUR и тази сметка не е свързана с клиентите на банката. Няма регистрирани операции на 07.01.2013г. за прехвърляне на средства от сметки с IBAN •••••••••• и IBAN •••••••••• към сметка с IBAN ••••••••••0. На 07.01.201 Зг. не са регистрирани и сторно операции. Не са извършени плащания, описани в нареждане-разписка от 10.01.2012г. за 935 EUR и в нареждане-разписка от 14.06.2012г. за 490 EUR. Документът нареждане-разписка не съдържат информация за произхода на средствата, които се теглят от сметката. Сметките, посочени от ищцата за извършени кредитни преводи на 07.01.2013г. не съществуват в базата от данни на ПП Дакомс. Невъзможно е да има наличности по несъществуващи сметки. Описаните в представени договори за VIP депозити - 6м., от 10.01.2012г. и 14.06.2012г. номера на сметки съответно с IBAN: •••••••••• и IBAN: •••••••••• не съществуват. Дължимите лихви по срочен депозит VIP за срок от 6 месеца са на база лихвения бюлетин на „Инвестбанк”АД за съответните периоди: за срочен депозит за сумата 30 000 евро за периода от 10.01.2012г. до 10.07.2012г. – 937, 50 евро и за срочен депозит за сумата 17 500 евро за периода 14.06.2012г. до 14.12.2012г. – сумата 490 евро. По сметка с IBAN ••••••••••0 няма отразено движение на 14.06.2012г. за изтеглена на каса в размер на 490 EUR.На дата - 14.06.2012г. не е регистрирана сторно операция за сумата от 490EUR. По сметка с IBAN ••••••••••0 няма отразено движение на 10.01.2012г. за изтеглена на каса сума в размер на 935EUR. На дата - 10.01.2012г. не е регистрирана сторно операция за сумата от 935EUR. По банкова сметка с IBAN: ••••••••••0 на името на Х. А. има внесени суми преди 10.01.2012г. и преди 14.06.2012г., като следва: -за периода от 12.09.2008г. до 10.01.2012г. и до 14.06.2012. има 3 броя вноски на каса, както следва: На 21.09.2010г. внесена сума от 1450, 00 EUR с основание „вноска”; На 12.07.2011г. внесена сума от 940, 00 EUR с основание „вноска”; На 15.09-2011 г. внесена сума от 620, 00 EUR с основание „вноска”. Представени са от ответната страна писмени доказателства: нареждане –разписка от 31.10.2008г. № D03175, с която ищцата Х. М. А. е изтеглила в брой сумата 18 650 евро на 31.10.2008г. от сметка ••••••••••. Същите са оспорени от ищцата. Според заключението на петорната експертиза, подписите в този документ за „ подписи на лицата, които се разпореждат“, „получил сумата“, „контролен подпис“ и „получател“ са положени от Х. М. Представена е декларация от 31.10.2008г. по чл. 4 ал.7 и по чл. 5 ал.6 т.3 от ЗМИП от ищцата за произхода на средствата, предмет на тегленето в брой, като заключението на петорната експертиза е, че подписа е положен от ищцата. Представен е мемориален ордер № D03135 от 31.10.2008г., за сумата 1 348, 88 евро, платени лихви по VIP депозит и мемориален ордер № D02734 от 14.11.2008г., за сумата 1, 12 евро, прехвърлена сума и закрита сметка на клиент. От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода от 01.09.2000г. до 31.12.2015г., ТБ „Инвестбанк“ АД е използвала програмния продукт „DAKOMS“. От прегледа на продукта се установява, че клиента Х. М. А. е имала разкрити четири банкови сметки в евро за периода, като три от тях са закрити е една е действаща. Според вещото лице, не е възможно програмният продукт да генерира и разпечата договор, ако не е открит депозит на клиента. Откриването на депозит и депозитна сметка става едновременно. Ако не е запазен договора за депозит, няма разкрита сметка. Генерираният договор не може да се променя ръчно преди разпечатването му на принтер. Договорът не може да се запише на текстов файл, да се експортира към текстов редактор или да се презапише на друг не-хартиен носител. Технически е невъзможно да се нанасят промени, манипулации и обработка на текстовете. По делото е представена справка от НАП, от която е видно, че А. Б. А. е работила при ответната банка за периода от 03.10.2000г. до 05.12.2013г. Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 3844/25.06.2010г., с което Х. М. А. упълномощава майка си Д. Х.а А. да я представлява пред всички банки в страната, да открива сметки в лева и валута, като извършва всякакви правни и фактически действия от нейно име, във връзка с ползването на сметките и да се разпорежда с тях, както и да сключва и изменя договори за банкови сметки. На 20.11.2018г. ищцата е изпратила до ответника писмена покана за заплащане на сумите 20 000евро; 30 000 евро и 17 500 евро, като е твърдяла, че има договори за влог и не е теглила посочените суми. Видно от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Е. Т., която е била управител на клона на банката в град Плевен за периода от 25.03.2014г., ищцата е направила оплакване пред нея през 2015г., че следва да има наличност по сметките си, но няма такова. Свидетелката е могла да предостави само извлечение по банкови сметки, тъй като всички архиви се пазели в централата на банката в град София. Свидетелката обяснява подробно начина на откриване на сметка за времето през което тя е работила при ответника. Свидетелката не е работила по едно и също време с А. Б. А., но знае, че е била ръководител на офис в Плевен. Свидетелката Т. Б. работила като счетоводител в банката от 2004г. Същата посочва, че при проверка на досието на ищцата не е установила в него да се намира пълномощно. Не си спомня ищцата и не помни кога й е правила справка за движения по сметки. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: При условията на обективно, кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 421 ал. 1 от ТЗ. По предявения иск за връщане на дадената по договор за влог от 12.09.2008г. сума в размер на 20 000 евро: Искът е допустим. Неоснователно е възражението на жалбоподателя във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като страната първоначално е искала връщането на сумата 20 000евро, внесена по банкова сметка № •••••••••• и съдът е следвало да се произнесе само по така направеното искане. На първо място, с допълнителната искова молба, ищцата е уточнила, че не й е известен точния номер на банковата сметка по която е внесла сумата по твърдения от нея договор за влог, но е уточнила претенцията си като е индивидуализирала същата чрез посочването на датата на внасяне на сумата и размера на същата. От събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установява, че между ищцата Х. М. А. и ответника ТБ „Инвестбанк“ АД е бил сключен договор за банков влог на 12.09.2008г. по силата на който ищцата е внесла сумата 20 000 евро в ответната банка по сметка № ••••••••••. Писмен договор за влог или вносна бележка, не е запазен между страните, но от заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че такава сметка е била разкрита (означението й е „срочен депозит VIP), по същата сметка ищцата е внесла сумата 20 000 евро, като тази банкова операция е отразена в програмния продукт, с която е работила ответната банка по това време. Установява се също така от заключението на съдебно-икономическата експертиза и от доказателствата представени от ответника, че ищцата е получила авансово лихвата по влога на 12.09.2008г. в размер на 1 348, 88 евро. по разкритата на нейно име сметка за безсрочен влог с IBAN ••••••••••0 и е изтеглила сумата на каса в същия ден. Установява се и, че ищцата е изтеглила сумата 18 865 евро на 31.10.2008г., като съобразно условията на депозита, получената от нея авансово лихва в размер на 1 348, 88 евро на същата дата е удържана от банката. По посочената сметка за срочен влог е останала сумата 1, 12 евро, която на 14.11.2008г. е била преведена по безсрочния влог на ищцата. Ищцата е оспорила своите подписи под представената бележка за теглене на сумата 18 865 евро, както под представената декларация за произход на теглените средства от същата дата. 31.10.2008г. Заключението на петорната съдебно-графологична експертиза установява, че подписите са поставени от ищцата т.е. налице са писмени доказателства, че договорът за влог е бил изпълнен от страна на ответника, като на ищцата е върната вложената сума, като авансово платената лихва е била удържана, съобразно условията на същия, тъй като не е бил спазен срока му. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Искът не е погасен по давност. Ответната страна твърди, че за извършването на операциите ищцата е разбрала на 23.06.2010г., но не е представила доказателства за това. Към исковата молба действително е представена „справка по салдата на аналитичните ведомости на клиенти“, касаеща депозита от 20 000 евро, в която е отбелязано, че е изготвена на 23.06.2010г., но няма доказателства кога същата е предоставена на ищците. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на ПлОС, следва решението и решението за поправката да бъдат отменени в тази част и постановено ново решение, с което искат да бъде отхвърлен като неоснователен. По предявените искове за връщане на дадената по договор за влог от 10.01.2011г. г. сума в размер на 30 000 евро и от 14.12.2011г. сума в размер на 17 500 евро: Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност се установява сключването на договори за влог между ищцата и „Инвестбанк" АД на 10.01.2011г. за сумата 30 000евро и на 14.12.2011г. за сумата 17 500 евро. Договорът за паричен влог (банков влог) е реален и се счита за сключен с фактическото предаване на сумата от влогодателя на служител на банката. Това предаване се удостоверява с документите за всички вноски, които банката е длъжна да издаде на влогодателя съгласно чл.422 ал.1 ТЗ. Ищцата е представила две вносни бележки, издадени от ответната банка, удостоверяващи предаването на паричните суми, посочени в тях, и съдържащи информация, че предаването е с цел депозит за срок от 6 м., както и вида на депозита, така както е означен в банката - VIP. Тези вносни бележки съставляват частни документи и като такива се ползват с формална доказателствена сила относно авторството им, т.е. съставляват доказателство, че удостоверените в подписания документ изявления са направени от лицата, посочени като техни автори. Такива документи се ползват и с материална доказателствена сила, но само в случай, че удостоверяват неизгодни за издателя факти. Доказателствената сила на частен документ би могла да бъде оборена от страната, на която документът се противопоставя и която го оспорва, при доказване на неговата неавтентичност, като потвърждаването, че положеният подпис е на лицето, посочено като автор на изявлението, задължава съда да зачете признатата от закона доказателствена сила на документа и да го цени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В конкретния случай, е установено от приетата графологична експертиза (тройна и петорна), че и двете вносни бележки са автентични документи по отношение на положеният от А. А. подпис. Установено е от експертните заключения, че и двете вносни бележки не са подписани от ищцата, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като интерес от опровергаване факта на авторството си има само соченият за автор - ищцата, но не и трето лице. В случая ищцата не само не оспорва, а напротив, се позовава на вземанията си по тези документи, като в допълнителната искова молба уточнява, че сумите са внесени от нейно име. Безспорно е, че автор на изявленията за приемане на сумите по двете вносни бележки от името на Банката е лице, което е неин служител и като такъв, действията му ангажират кредитната институция. Във въззивната жалба се навежда довод, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е била оспорена датата, на която са били съставени оспорените документи и съответно не е приел за доказано оспорването. Навежда се довод, че лицето А. А. е подписала документите по време по което не е била служител на ответната банка. Оспорване на представените писмени доказателства относно датата на тяхното съставяне не е било своевременно изрично заявено с отговора на исковата молба. Писмените доказателства са били представени с исковата молба и срока за тяхното оспорване е последяващото процесуално действие на насрещната страна – отговора на исковата молба. Действително към съдебно-графологичната експертиза, която е била поискана от ответника е бил поставен въпрос: „На коя дата са положени съответните подписи и дати?“, но твърдение, че лицето, което е подписало процесните документи не е било към момента на тяхното съставяне, служител на банката, също не е било наведено в срока за възражения – срока за отговор на исковата молба, поради което не следва да бъде разглеждано. Обстоятелствата, че в Банката не са открити посочените във вносната бележка банкови сметки, че в счетоводно- информационната система не е било регистрирано внасянето на сумите, че липсва поставен референтен номер за операциите, че на едната бележка не е поставен печат, а на другата има печат, който не е регистриран в банката, че наименованието на Банката не е посочено прецизно, не са годни да рефлектират върху действителността на договора за влог. Банката носи отговорност за действията на своите служители - за неспазване от тях на вътрешните правила относно документооборота, за липса на осчетоводяване на внесените от ищцата суми, за неоткриване на банкови сметки, за непоставяне на печат върху вносни бележки или полагането на извадени от употреба печати и др. Тя упражнява спрямо тях работодателска власт и може да търси от тях дисциплинарна отговорност, като всички тези вътрешни отношения не могат да се отразят на правата на клиентите на Банката, които са й доверили управлението на паричните си средства. От ищцата, дори при полагането на максимална грижа, не е можело с основание да се очаква да допусне, че не договаря с банката, с която е имала изрядни предходни договорни отношения, че IBAN, който й е посочен, представляващ последователност от 22 буквени и цифрови знака за еднозначно международно идентифициране на банкова сметка, не е валиден, не може да се очаква да познава установените в банката процедурни правила и изисквания към документите. За нея не е имало съмнение, че правоотношенията й по двата договора за банков влог са действителни, още повече след като при подновяване на депозитите й е заплатена договорената лихва. В нареждане- разписка от 10.01.2012г. е за плащане в брой на сумата 935 евро и в нареждане- разписка от 14.06.2012г. е за плащане в брой на сумата 490 евро, няма посочено основание за плащане, но заключението на вещото лице по икономическата експертиза е, че сумите по размер съответстват на лихвения процент, установен от банката за периода, начислен върху главниците по двата договора за банков влог. Липсата на всички реквизити на вносната бележка, не се отразява на действителността на договора за банков паричен влог в случая, тъй като вносната бележка съдържа съществените елементи на договора и е подписана от служител на банката. Лицето, подписало вносната бележка от името на банката, е било неин служител и в това си качество е задължило същата като влогоприемател. Обстоятелствата, че посочената във вносната бележка сметка не е открита, че не е извършено осчетоводяване в банката на внесената сума, че не е отразен превода, нареден от ищцата по съществуваща нейна сметка в банката, че не е са отразени платени лихви, не могат да бъдат противопоставени на ищцата. В тази връзка съдът съобразява разпоредбата на чл.422 ал.2 от ТЗ, според която при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни. По изложените съображения съдът приема за доказани твърденията на ищцата за наличието на валидни облигационни правоотношения между нея и банката, основани на договори за банков влог, налице е и неизпълнение на задължението на банката да върне при поискване внесените средства. Доказването на тези обстоятелства обуславя извод за основателност на заявената искова претенция в пълен размер по двата договора за влог. Обстоятелството, че след изтичане на срока на първоначалния депозит е налице сключен нов договор за влог, а след изтичането на неговия срок – внасяне сумите по безсрочен влог не променя вида на вземането на ищцата – токова по договори за банков влог на посочените суми. В срок, ответната страна е навела възражение за погасяване по давност на вземането на ищцата по двата влога с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Възражението е неоснователно, тъй като, давностният срок е започнал да тече от м. март 2015 г., когато А. твърди, че е узнала за липсата на средства по сметката си, и съответно към датата на предявяване на иска – 26.11.2018г., този срок не е изтекъл. По отношение на направеното възражение, че правото й да търси корекция на операции по сметките й е погасено с изтичане на 13- месечния срок по чл.55 ал.1 от ЗПУПС - отм., т.е. към април 2016 г., така предвиденият срок е свързан с възможността за извънсъдебно коригиране на банкова сметка при неразрешени или неточно извършени операции, но не въвежда преклузия за правото на вложителя по договор за банков влог да предяви иск за изпълнение на договорните задълженията на банката за връщане на вложената парична сума. По изложените съображения, тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно основателността на посочените два иска, съвпадат с тези на ОС-Плевен, следва да бъде оставено в сила обжалваното решение в тази му част. При този изход на производството на жалбоподателя се дължат разноски пред първата инстанция в размер на 2 570 лв. и за въззивната инстанция - съразмерно на уважената част от жалбата му в размер на 2 242 лв. На въззиваемата страна се дължат разноски за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 4 900лв. Представен е списък на разноските за възнаграждение в размер на 7 000лв. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА. Направено е възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. Уговореното адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер, съобразно цената на предявените искове, съответно защита по въззивните жалби. Ръководен от изложеното, съдът