Решение № 3223 от 30.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2449/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 416/10.01.2023 г. на 145 с-в, СРС, по гр. д. № 17920/2022 г., ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ••••••• е осъден да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 9 523. 74 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско на МПС“ полица № Е21990007547, за имуществени вреди по т. а. марка „Тойота“, модел „Хилукс“, peг. № ••••••• вследствие ПТП, настъпило в гр. София, НП „Витоша“, на 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.04.2022 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182. 54 лв., обезщетение за забава за периода от 26.01.2022 г. до 04.04.2022 г. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 363. 32 лв. и за периода от 03.12.2021 г. до 25.01.2022 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството. Въззивната жалба срещу решението в уважителната част е подадена от ответника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК •••••••, чрез представителя му с доводи, че в тази част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че съдът не е съобразил събраните пред него доказателства в цялост, както и САТЕ, според които МПС е управлявано със скорост, което не е несъобразена с пътните условия (заледен път), както и с релефа на пътя. Поддържа, че това е довело до загуба на контрол на автомобила и последвалото ПТП. Позовава се на проявена от водача на МПС груба небрежност и управление със скорост, несъобразена с пътните условия, както и на нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че съдът не е взел предвид издадения от МВР Акт № 467955, според който водача е нарушил пътен знак Г 19 - задължителни вериги за сняг най - малко на две от двигателните колела. Счита, че скоростта и неспазване на изискването за поставяне на вериги е довело до ПТП, което е можело да се избегне ако водачът е съобразил поведението си с пътните условия. Поддържа, че поведението му представлява „груба небрежност“ - по – засилена форма на небрежност, която е изключен от покритие риск по смисъла на ОУ на застраховката. Неспазване на задължението на застрахования да предпази имуществото от вреди съгласно чл. 385, ал. 1 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ, увеличава застрахователния риск. Излага доводи, че не е имало внезапно препятствие на пътното платно, нито в ПТП са участвали други автомобили, автомобилът се е движел сам, без вериги и с несъобразена скорост към хижа „Алеко“, което е станало причина за ПТП. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски. Въззиваемата страна - ищецът „С.Б.“ ЕООД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост. Счита, че ответникът не е конкретизирал по делото в каква се изразява грубата небрежност на водача на МПС, поради което възражението не е конкретизирано. Поддържа, че законосъобразно съдът е приел, че възражението за „груба небрежност“ не е ясно формулирано относно действията, в които се изразява и не е налице изключен от застрахователно покритие риск, като се позовава съдебна практика по въпроса. Счета, че ответникът е изпуснал сроковете за въвеждане на възражения за принос и за управление с несъобразена скорост, тъй като нито в отговора на исковата молба, нито по късно в първото съдебно заседание ответникът е релевирал възражения, че скоростта е станала причина за инцидента и счита това поведение за груба небрежност. Излага съображения, че ответникът не е установил какво е било ограничението на скоростта на движение, имало ли е знаци за такова ограничение, поради което тези възражения, въведени едва с въззивната жалба, са останали недоказани. Излага доводи, че се е реализирала хипотезата на груба небрежност, при която застрахованият не е положил грижата, която и най-небрежния би положил или че е съзнавал настъпването на вредите, но е смятал, че ще ги предотврати. Основателно СРС е приел, че по делото не се установява водачът да е управлявал със скорост по в- висока от критичната или да се е отнесъл неадекватно към пътната обстановка. От разпита на свидетеля се установява, че пътната настилка е било добра, а МПС е било с чисто нови зимни гуми и нее имало индикации за поставяне на вериги. Поддържа доводи, че дори да се приеме, че водачът е проявил небрежност, тя не е била груба, а обикновена и несъзнателна непредпазливост, която не съставлява отказ за изплащане на обезщетение. По тези и допълнителни съображения, моли решението да се потвърди. Претендира разноски в производството, съгласно списък. Прави възражение по размера на разноските на насрещната страна. Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи служебно само за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно чл. 405, ал 1 КЗ - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за лихви за забава върху него. Пред СРС са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Автокаско“ със срок на действие от 26.05.2021 г. до 25.05.2022 г. за т. а. марка „Тойота“, модел „Хилукс“, peг. № •••••••. Не е спорно и от свидетелство за регистрация се установява, че процесното МПС е собственост ищецът „С.Б." ЕООД. От Протокол за ПТП № 1540192, съставен на 25.12.2021 г. от служител при ОПП-СДВР, се установява, че на 01.12.2021 г. в гр. София, НП „Витоша", посока от хижа „Алеко“ към кв. „Драгалевци", т. а. „Тойота Хилукс", с peг. номер ••••••• реализира ПТП /самокатастрофира/ на около 1 км преди разклона за механа „Воденицата", поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя (заснежен), напускайки пътното платно, където се преобръща в дере. Във връзка с това на водача на товарния автомобил – Д. - Е.Р.А., е съставен акт за установяване на административни нарушение на 25.12.2021 г., за който няма данни да е влязъл в сила. Застрахователят ЗД „Б.И." АД е уведомен непосредствено след настъпване на произшествието за същото - на 03.12.2021 г. В писмо с изх. № ОК-50883/25.01.2022 г. ответникът е признал, че на 03.12.2021 г. в ЗД „Бил инс" АД е заведена претенция/щета № 2103035901 по застрахователна полица „Автокаско" № Е21990007547 застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на основание разпоредбата на Раздел VI, т. 2, подточка 2.9.1. от действащите Общи условия на договора по застраховка „Автокаско“. Във връзка с механизма на ПТП пред СРС е прието заключение на САТЕ, което не е оспорено от страните и въззивният съд също кредитира като компетентно. Според него всички щети по товарния автомобил са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по МПС към датата на ПТП по средни пазарни цени е в размер на 9 523, 74 лв. Във връзка с механизма на произшествието, описан и в протокола за ПТП, пред СРС е разпитан свидетеля Н.Д.Р., който е пътувал в товарния автомобил към датата на ПТП. Според него МПС е било с чисто нови зимни гуми, а пътната настилка е била сравнително добра. По пътя не е имало знак, за задължително поставяне на вериги. Като взе предвид установените факти, както и съображенията на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното: По имуществената застраховка „каско“ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на застрахователната отговорност на ответника включва: валидно застрахователно правоотношение, застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на застрахования, както изпълнено от последния на задължение за уведомяване на застрахователя за събитието - по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението. Посочените предпоставки за възникване на правото да получи застрахователно обезщетение подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения по иска. Като съобрази доказателствата по делото, въззивният състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че в производството е доказано безспорно валидното застрахователно правоотношение, в срока на което е реализирано процесното ПТП, настъпилите вреди за МПС и тяхната стойност. Спорен е въпросът дали вредите за застрахованото МПС съставляват покрит риск, както и дали е налице поведение на водача на застрахованото МПС при условията на груба небрежност, определящо го като „изключен риск“ на основание разпоредбата на Раздел VI, т. 2, подточка 2. 9. 1. от действащите Общи условия на процесния договор. Следва да се посочи също така, че застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само в изрично, лимитативно изброените в чл. 408, ал. 1 КЗ случаи: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение или 2. от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Посочената норма е императивна. Следователно по КЗ хипотезите на отказ от изплащане на обезщетение касаят пълно неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор или умишлено причиняване на вредите на застрахованото имущество. В случаите на частично неизпълнение на задължения по договора, застрахователя пак дължи обезщетение, но в намален размер (арг. от чл. 364, ал. 4 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ). В обобщение - по смисъла на действащия към момента на събитието КЗ, застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя или имат отношение към настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице. В посочените хипотези на неизпълнение на договорните задължения, законодателят е имал предвид само такова съществено неизпълнение, което би имало за последица настъпване на застрахователното събитие или увеличаване размера на вредите, или такова, което се препятства доказването им. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд не се установява да е настъпила някоя от визираните хипотези за отказ. Страните не се спорили, че съгласно клаузата на Раздел VI, т. 2, подточка 2. 9. 1. при настъпило застрахователно събитие застрахованият следва незабавно да уведоми съответните оторизирани органи. Действително по делото се установява, че застрахованият не е уведомил „незабавно“ органите на реда за настъпилото ПТП, във връзка с което на 25.12.2021 г. е съставен Протоколът за ПТП. Въззивният състав също като СРС приема, че неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми незабавно органите на МВР не представлява съществено неизпълнение, което може да обоснове отказ от плащане на застрахователно обезщетение в посочения по – горе смисъл. Не се установява и другото поддържано от ответника възражение, че е налице инсценирано събитие, като основание за отказ по смисъла на т. 1. 5 на Раздел ІІІ от Общите условия предвид това, че имало разминаване в посочената в Протокола за ПТП дата на събитието и в декларираните пред застрахователя данни. Неточността в отразяване на датата на събитието в уведомлението, като настъпило на 02.12.2021 г., вместо през нощта на 01.12 срещу 02.12.2021 г. - малко преди полунощ, както е посочено в Протокола за ПТП и според показанията на свидетеля Н.Р., също не може да обоснове отказ по смисъла на т. 1. 5 от ОУ, нито е индиция, че е налице инсценирано събитие, както твърди ответника. Предвид изложеното, основателно СРС е приел за недоказани и неоснователни възраженията на ответника, че е налице изключен от покритие риск. Обоснован е извода, че застрахователят дължи обезщетение на ищеца за установените по делото вреди от ПТП. На следващо място ответникът е поддържал възражение за проявена груба небрежност от страна на водача на МПС при настъпване на инцидента. Пр и такова възражение в негова тежест е да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод за проявена такава небрежност от водача на МПС като причина за настъпване на ПТП. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния договор предварително, защото формите на неизпълнение на задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395, ал. 4, пр. 1 КЗ. В този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 50186 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1192/2022 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др. В случая ответникът не е конкретизирал пред СРС, в отговора на исковата молба или в хода на делото, в какво поведение на водача се изразява проявената от него груба небрежност, както е приел и СРС в мотивите на оспореното решение. Едва във въззивното производство се излагат твърдения, че водачът е допуснал груба небрежност при управление със скорост, несъобразена с пътните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и на нарушения на пътен знак Г 19 - задължителни вериги за сняг най - малко на две от двигателните колела. Конкретизирането на възражението и излагане на нови съображения, които не са поддържани пред районния съд, а се излагат за първи път във въззивната жалба, настоящият състав намира за преклудирано. Въпреки това и в допълнение към изложеното от СРС по този въпрос следва да се посочи, че законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност (обикновена) е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност представлява по - засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижата, която би положил и най- небрежният човек при подобни условия. (решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014 г., II ТО). Като съобрази представените пред СРС писмени и гласни доказателства въззивният състав приема, че в производството не се установяване проявена от водача на МПС груба небрежност в посочения смисъл. Не се установява той да е съзнавал, че ще настъпи ПТП, но да се е надявал, че ще го предотврати. Не е установено конкретно поведение на водача, което да се изразява в груба небрежност, а не в проявена обикновена небрежност. В акта за установяване на административно нарушение водачът на МПС е санкциониран само за управление с „несъобразена скорост“ с пътните условия – заснежен участък. Както е посочил и СРС не всяко управление на МПС с несъобразена скорост може да се квалифицира като такова при проявена от водача груба небрежност. Според показанията на свидетеля, автомобилът е бил с нови зимни гуми и на участъка от пътя не е имало знак за поставяне задължително на вериги. Дори да се приеме, че водачът не е взел всички възможни мерки, за да обезопаси движението на товарния автомобил съобразно пътните условия, този факт сочи по - скоро на проявена обикновена небрежност, но не и на груба такава. Разграничението е от значение, понеже при проявената обикновена небрежност отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение не може да се изключи изцяло. Предвид изложеното до момента и от съвкупния анализ на доказателствата, в това число заключението на САТЕ и свидетелските показания, се установява както механизма на ПТП, така и причинно - следствената връзка на претърпените от ПТП вреди с този механизъм. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че са налице предпоставки за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ. По размера на вредата: Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи. Вещото лице по САТЕ е дало заключение, че вредите по МПС, към датата на ПТП, са в размер на 9 523, 74 лв., за колкото е предявен иска, след изменението по чл. 214 ГПК. Основателно главният иск е уважен за доказания размер на вредите. Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в жалбата не са изложени никакви конкретни съображения, поради което въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря изложеното от СРС за дължимост на обезщетението за забава, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК. Основателно и при липса на други доказателства за размера на обезщетението, съдът го е определил съблюдавайки правилото на чл. 162 ГПК - за периода на забава от 26.01.2022 г. до 04.04.2022 г. в размер на 182. 54 лв. и е уважил иска за този размер. В обобщение въззивният съд приема, че решението следва да се потвърди в оспорените уважителни части, като постановено при правилно прилагане на материалния закон, включително в частта по присъдените в тежест на ответника разноски. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора, право на разноски пред СГС има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Като се съобрази интереса по спора по правилото на чл. 7, ал. 2 НМРАВ и извършените от страната процесуални действия настоящият състав приема, че претендираното от ищеца реално договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 250 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да се присъди в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Воден от горното, Софийският градски съд