Решение № 968 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1951/2026 г.

Административно наказателно дело № 20262120201951 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на „С••••“ ЕООД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление в с. Ч•••, община К•••, област Б••••, представлявано от управителя К••• Б•••• П•••••, против Наказателно постановление № ДДГ- 02/17.03.2026 г., издадено от началника на Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Югоизточна България при Главна дирекция „Надзор на пазара“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С обжалваното наказателно постановление на дружеството са наложени три имуществени санкции, всяка в размер на 127,82 евро, на основание съответно чл. 52г, чл. 52в и чл. 52д от Закона за техническите изисквания към продуктите, за нарушения на чл. 46, т. 1, т. 3 и т. 4 от същия закон. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен в присъствието на представител на дружеството, че не е бил редовно предявен и връчен, както и че липсва достатъчно конкретно описание на нарушенията. Оспорва се и обстоятелството, че провереният продукт е бил предлаган за продажба. Поддържа се, че механичният крик е бил придобит за лично ползване от управителя, поради което дружеството не е осъществило вменените му нарушения в качеството на търговец. При условията на евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН с аргументи, че се касае за един продукт, за първо нарушение и за деяние с ниска степен на обществена опасност. Изложено е и възражение относно определянето на имуществените санкции в евро. Иска се отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Административнонаказващият орган, чрез надлежно упълномощения си представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушенията са установени по несъмнен начин, че процесуалните изисквания са спазени и че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 29.10.2025 г. служители на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършили планова проверка в търговски обект – авточасти „КРИСИ“, находящ се в гр. Б••••, бул. „З•••• С••••, стопанисван от „С••••“ ЕООД. Проверката била осъществена в изпълнение на контролните правомощия на служителите на агенцията по отношение на продуктите, предлагани на пазара. В търговския обект проверяващите установили механичен крик с товароподемност 1,5 тона, червен на цвят, с баркод 6958971232880, с произход Китай, предлаган на цена 24,50 лева. Продуктът бил поставен на щанд в търговския обект, като към него била обозначена продажна цена. При извършената проверка било установено, че върху продукта и неговата опаковка липсват обозначени наименование и адрес на производителя. Не била представена ЕО декларация за съответствие, нито инструкция или указания за употреба на български език. Констатациите били отразени във формуляр „Данни за проверен продукт“ № 060526/29.10.2025 г. и Констативен протокол за извършена проверка № 022897/29.10.2025 г. При проверката присъствал управителят на дружеството К••• П•••••, който подписал съставените документи без отразени възражения. Въз основа на констатираните обстоятелства дружеството било поканено с писмо от 11.12.2025 г. да изпрати представител за съставяне и предявяване на акт за установяване на административно нарушение на 16.01.2026 г. Поканата била получена на 15.12.2025 г. На посочената дата представител на дружеството не се явил, поради което актосъставителят Д. Д. Г. съставила АУАН № ДДГ-02/16.01.2026 г. в отсъствие на нарушителя, в присъствието на двама свидетели. В акта били описани три нарушения на задълженията на търговеца, произтичащи от чл. 46, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗТИП. Последвали действия за предявяване и връчване на акта чрез компетентните органи по местонахождението на адреса на управление на дружеството. От приложената административнонаказателна преписка се установява, че след изпращането на акта до кмета на с. Ч••• били осъществени действия по неговото предявяване на управителя. Върху екземпляр от акта е удостоверен отказ за подписване и получаване, при който са положени подписи на свидетели. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление. В хода на съдебното производство била разпитана актосъставителят Д. Д. Г.. Свидетелката потвърдила извършването на проверката на 29.10.2025 г., установеното местоположение на механичния крик в търговския обект, наличието на обозначена продажна цена и липсата на изискуемите документи и обозначения. Посочила, че крикът бил поставен на щанд сред стоките в магазина, а при проверката била отворена неговата опаковка, след което били установени липсите на необходимата информация и документация. Свидетелката потвърдила също, че управителят присъствал на проверката, бил запознат с констатациите и подписал документите без възражения. Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, логични и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства. Не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение обективността на свидетелката, нито съществени противоречия между показанията и останалия доказателствен материал. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на актосъставителя, констативния протокол, формуляра за проверен продукт, АУАН и останалите писмени доказателства, приети по делото. ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. I. Относно компетентността и процесуалната законосъобразност Съдът приема, че АУАН е съставен от длъжностно лице, оправомощено да установява нарушения по ЗТИП, а наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган съобразно представените по преписката оправомощителни заповеди. Неоснователно е възражението, че актът е незаконосъобразен единствено поради съставянето му в отсъствие на представител на дружеството. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН актът може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, когато той е известен, но след покана не се яви за съставянето му. В разглеждания случай дружеството е било поканено за съставяне на АУАН, като поканата е получена преди определената дата. Въпреки това не е изпратен представител. Следователно са били налице предпоставките за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Отделен е въпросът за последващото му предявяване и връчване. По делото са представени документи за предприети действия по връчването на АУАН чрез кмета на населеното място по адреса на управление на дружеството. Удостовереният отказ за подписване и получаване следва да бъде преценяван съобразно разпоредбите на чл. 43 ЗАНН. Съдът приема, че когато актът е действително предявен на надлежния представител на нарушителя и отказът да бъде подписан е удостоверен по предвидения в закона ред, този отказ не препятства развитието на административнонаказателното производство. В случая отразените в преписката действия, разгледани в тяхната последователност, сочат, че административният орган е предприел действия за предявяване на акта и уведомяване на дружеството за съдържанието му. Не се установява нарушителят да е бил лишен от възможността да организира защитата си. Следва да се отбележи, че правото на защита не се изчерпва с възможността за възражения при съставянето на акта. То се гарантира и чрез възможността за подаване на писмени възражения, представяне на доказателства и последващо съдебно обжалване на наказателното постановление. В случая, дружеството е упражнило правото си на съдебно обжалване, като е изложило подробни възражения както относно процесуалната, така и относно материалната законосъобразност на наказателното постановление. Съдът не установява нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита в степен, обуславяща отмяна на наказателното постановление. II. Относно описанието на нарушенията Неоснователно е възражението, че в АУАН и наказателното постановление липсва конкретизация на фактическите обстоятелства. И в двата акта са индивидуализирани датата и мястото на установяване на нарушенията, търговският обект, провереният продукт, неговите основни характеристики и конкретните несъответствия с нормативните изисквания. Посочено е, че се касае за механичен крик с товароподемност 1,5 тона, определен баркод, произход и продажна цена. Изрично са описани трите констатирани несъответствия. Тези обстоятелства позволяват на санкционираното дружество да разбере за какви конкретни действия или бездействия му се търси административнонаказателна отговорност. Съдът намира, че фактическото описание е достатъчно за индивидуализиране на всяко от нарушенията и за упражняване на ефективно право на защита. III. Относно доказаността на предлагането на продукта за продажба Основното материалноправно възражение на жалбоподателя е, че механичният крик не е бил предназначен за продажба, а за лично ползване от управителя. Съдът не възприема това възражение. От събраните доказателства се установява, че продуктът е бил разположен на щанд в търговски обект за продажба на авточасти и към него е била обозначена цена. Тези обстоятелства обективно сочат, че продуктът е бил включен сред предлаганите в търговския обект стоки. За да е налице предлагане на продукт на пазара, не е необходимо да бъде доказана действително осъществена продажба. Достатъчно е продуктът да е поставен в търговския оборот по начин, който обективно демонстрира готовност за предоставянето му на потребители. В случая механичният крик е бил изложен в търговски обект, сред останалите стоки, с обозначена продажна цена. Обстоятелството, че е установена само една бройка от продукта, не изключва неговото предлагане за продажба. Не е необходимо търговецът да поддържа определено количество наличности, за да възникнат задълженията му по ЗТИП. Твърдението, че продуктът е бил предназначен за лично ползване, не се подкрепя от доказателства, които да оборят установените при проверката обективни факти. Не са представени данни за отделянето му от търговските наличности, за обозначаването му като продукт, който не се продава, или за други обстоятелства, които да обяснят защо вещ, предназначена единствено за лично ползване, е била изложена на търговски щанд с цена. При това положение съдът приема за доказано, че дружеството е предлагало проверения продукт за продажба в качеството си на търговец. IV. Относно нарушенията на чл. 46, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗТИП Разпоредбата на чл. 46 ЗТИП установява задължения за търговците при предлагането на продукти, попадащи в приложното поле на съответните технически изисквания. Целта на тези задължения е да се осигури предлагането на пазара на продукти, за които са изпълнени нормативните изисквания относно тяхната идентификация, съответствие и безопасна употреба. По нарушението на чл. 46, т. 1 ЗТИП Установено е, че върху проверения механичен крик и неговата опаковка не са били обозначени наименованието и адресът на производителя. Тази информация има значение за идентифицирането на икономическия оператор, отговорен за производството на продукта, както и за неговата проследимост. Липсата на изискуемото обозначение представлява неизпълнение на задължението на търговеца да предлага продукти, отговарящи на нормативните изисквания за идентификация на производителя. Следователно е осъществен съставът на нарушението по чл. 46, т. 1 ЗТИП. По нарушението на чл. 46, т. 3 ЗТИП От доказателствата се установява, че при проверката не е била налична изискуемата ЕО декларация за съответствие. Декларацията за съответствие удостоверява по предвидения нормативен ред съответствието на продукта с приложимите изисквания. Предлагането на продукт без изискуемата декларация представлява самостоятелно нарушение на задълженията на търговеца. Ето защо съдът приема, че е доказано и нарушението по чл. 46, т. 3 ЗТИП. По нарушението на чл. 46, т. 4 ЗТИП Установено е също, че провереният механичен крик не е бил придружен от инструкция или указания за употреба на български език. Изискването за предоставяне на информация на български език е свързано с възможността потребителят да се запознае с правилния начин на използване на продукта и с необходимите мерки за безопасност. Това изискване има особено значение при продукти, чието неправилно използване може да създаде риск за здравето и безопасността на потребителите. Механичният крик е предназначен за повдигане на товари, поради което правилната му употреба предполага познаване на техническите ограничения и инструкциите за безопасност. Липсата на инструкция или указания на български език обосновава извода за осъществено нарушение на чл. 46, т. 4 ЗТИП. Трите нарушения са самостоятелни, тъй като всяко от тях засяга различно нормативно установено задължение на търговеца. Обстоятелството, че са установени по отношение на един продукт при една проверка, не ги превръща автоматично в едно административно нарушение. V. Относно приложението на чл. 28 ЗАНН Съдът обсъди и направеното при условията на евентуалност искане за приложение на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност следва да се извърши въз основа на конкретните обстоятелства, характеризиращи всяко нарушение, неговия характер, начина на извършване и степента на обществена опасност. В случая действително се касае за един продукт, като не са представени доказателства за предходни нарушения от същия вид. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни сами по себе си, за да обосноват маловажен случай. Нарушенията са свързани с неизпълнение на нормативни изисквания, имащи отношение към безопасността и информираността на потребителите. Липсата на обозначение на производителя затруднява проследимостта на продукта. Липсата на декларация за съответствие препятства удостоверяването на изпълнението на приложимите изисквания, а липсата на инструкция на български език ограничава възможността потребителят да получи необходимата информация за безопасното му използване. Съдът отчита, че не са установени настъпили вредни последици, но същите не са задължителен елемент от съставите на процесните нарушения. В конкретния случай не се установяват изключителни или специфични смекчаващи обстоятелства, които да сочат, че всяко от нарушенията разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. VI. Относно размера и валутата на имуществените санкции За всяко от установените нарушения е наложена имуществена санкция в размер на 127,82 евро. Този размер съответства приблизително на 250 лева при официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева. Съдът отчита, че наказателното постановление е издадено на 17.03.2026 г., след въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България предвидените в нормативните актове парични стойности в левове се прилагат при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване. Следователно самото посочване на имуществените санкции в евро не представлява нарушение на материалния закон. Наложените санкции са определени в минималния размер, предвиден за съответните нарушения, поради което не са налице основания за тяхното намаляване. VII. Относно разноските При този изход на делото и предвид направеното от административнонаказващия орган искане за присъждане на разноски, в негова полза следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ЗАНН. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно приложимата нормативна уредба, фактическата и правната сложност на делото и осъщественото процесуално представителство, поради което съдът го определи в размер на 80 /осемдесет/ евро. Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Районен съд – Б••••