Решение № 3041 от 7.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 9150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 11406/14.06.2025 г., постановено по гр.д. № 68024/2023 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, са отхвърлени исковете на Сдружение „Музикаутор“, с ЕИК 831005050, против „Хипиландия“ ЕООД, ЕИК 205086763, за осъждане на „Хипиландия“ ЕООД да заплати на Сдружение „Музикаутор“, следните суми: 1/ Сумата от 10 800 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Apocalyptica, провел се на 03.09.2022 г. в Летен театър, гр. Пловдив, по силата на Договор № 400 от 01.09.2022 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 236.16 лева, за периода 24.10.2022 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. 2/ сумата от 3240 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Primordial, провел се на 15.10.2022 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 70.85 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./ 3/ сумата от 3645 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на SAOR, провел се на 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 627 от 31.03.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 79,70 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./, 4/ Сумата от 4050 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Watan, провел се на 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 88.56 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Сдружение „Музикаутор“, в което се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция съгласно чл.104, т.7 ГПК вр. чл.96 ЗАПСП. Въззивникът поддържа, че е оспорил своевременно представените декларации за отстъпване на авторските права, но първоинстанционният съд незаконосъобразно не е открил производство по чл.193,ал.1 ГПК. Сочи, че спорът бил за реално изпълнение на лицензионни договори, тъй като ответникът не изпълнил задълженията – не изпратил отчет със заглавията и времетраенето на реално изпълнените песни, и относно броя и цената на продадените билети за всеки един от концертите. Навежда, че ако е имал пряко отстъпени от авторите на изпълняваните песни право за публичното им изпълнение, ответникът е следвало да изпрати уведомление съгласно чл.23,ал.2, вр. чл.3,ал.1 ЗАПСП от лицензионните договор, то е изпратило уведомление. В жалбата се поддържа, че съгласно чл.23,ал.2, изр. 1 от лицензионните договори, декларации от автори на песни няма да бъдат взети предвид като правопогасяващи правото на Музикаутор да претендира договорени авторски възнаграждения, ако декларациите противоречат на членството на авторите- декларатори в чужди организации за колективно управление на авторски права. Въззивникът сочи, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника, който не го е уведомил за декларациите от изпълнителите. Сочи, че макар теоретично да е възможно авторът лично да отстъпи правата си съгласно чл.18,ал.1 ЗАПСП, този принцип в случая е напълно неприложим с оглед сключения лицензионен договор в полза на ответника – организатор на процесните концерти. Навежда, че съгласно представената писмена кореспонденция с организации за колективно управление на авторски права / ОКУП/ от Великобритания, Швеция и Финландия, посочените чужди автори не са имали правото директно да разрешават на организатор на техен концерт в България правото авторската им музика да бъде изпълнявана публично, като се допуска изключение – с изрично уведомяване от автора и одобрение от чуждата ОКУП, за което изключение обаче не били представени доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Въззиваемият „Хипиландия“ ЕООД не е депозирал отговор на въззивната жалба. В о.с.з. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че са представените декларации от авторите на песни са автентични, с оглед на което авторските права за концертите са уважени, респ. не са налице основания за заплащане на възнаграждение на Сдружение „Музикаутор“. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. По отношение на допустимостта на съдебния акт, въззивният съд намира следното: Производството е образувано по предявени пред СГС от Сдружение „Музикаутор“, срещу „Хипиландия“ ЕООД, искове с право основание чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане следните суми: 1/ Сумата от 10 800 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Apocalyptica, провел се на 03.09.2022 г. в Летен театър, гр. Пловдив, по силата на Договор № 400 от 01.09.2022 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 236,16 лева, за периода 24.10.2022 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. 2/ Сумата от 3240 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Primordial, провел се на 15.10.2022 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 70.85 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./ 3/ Сумата от 3645 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на SAOR, провел се на 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София, по силата на Договор № 1 Рег.№ 11406 / 14.06.2025 за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 79,70 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./, и 4/ сумата от 4050 лева, представляваща дължими авторски възнаграждения за организиран от „Хипиландия“ ЕООД концерт на Watan, провел се на 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София, по силата на Договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 88.56 лева, за периода 29.08.2023 г. до 27.10.2023 г. / след изменение на иска, заявено в о.с.з. от 26.11.2024 г./. С определение № 3730 от 30.10.2023г. постановено по т.д. № 2006 по опис на Софийски градски съд – Търговско отделение за 2023 г., на основание чл. 103 от ГПК съдът е приел, че родово компетентен да се произнесе по спора е Софийски районен съд, прекратил е производството пред себе си и е разпоредил делото да се изплати на родово компетентния съд. С определение № 2998/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 3122/2023 г. на САС определението на СГС е потвърдено, като е прието, че искът е родово подсъден на СРС. Настоящият съдебен състав споделя доводите в определението на САС, че разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП има предвид извъндоговорните отношения. Когато обаче, претенцията е следствие от неизпълнение на договор за предоставяне на правото да се ползва авторско право или сродно право срещу заплащане, то тогава подсъдността се определя според цената на предявения иск. Специалната подсъдност на окръжните съдилища е свързана с обезпечителната или привременната мярка, които са посочени в закона, но когато те са свързани с деликт. Изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска – чл. 96 ЗАПСП е приложимо само са специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право измежду които не е неизпълнението на договор, с предмет предоставяне ползването на авторското право срещу заплащане. Осъдителната претенция с правно основание чл. 79 от ЗЗД не е дерогирана със специална правна норма. Нормата на чл. 79 от ЗЗД не е обща спрямо нормата на чл. 95 от ЗЗД, когато претенцията е осъдителна за изпълнение на договор. ЗАПСП не предвижда цялостна правна уредба на правоотношенията свързани с авторски и сродни права, а само на изрично определени претенции, които произтичат от деликт и свързаните с тях осъдителни искове, искания за обезпечителни мерки и привременни мерки. Авторското право, респ. неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по чл.79,ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по договора за мандат. Разпоредбата на чл.96 ЗАПСП има своето систематично място в глава XII, уреждаща специалната „Гражданскоправна защита на авторското право и сродните му права”, която се реализира чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право /чл.94 и чл.94а/ и чрез „други искове” /чл.95/ при използване на обекти по чл.72 или база данни в нарушение разпоредбите на закона. Споровете между организацията за колективно управление на авторски права и правен субект, на който е предоставено правото с договор, не са от кръга на тези, защитими чрез специалните искове, предвидени в ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено авторско право, нито „други искове” по смисъла на чл.95 ЗАСП. Претенцията се основава на разпоредбите, регламентирани от по общата правна уредба в ЗЗД и изричното правило за родовата подсъдност без оглед цената на иска – чл.96 ЗАПСП е приложимо само са специално предвидените в този закон способи за защита на авторското право. Ето защо и искът е родово подъсден на СРС, а постановеното решение процесуално допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: Между страните няма спор, и от справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът сдружение „Музикаутор“, с ЕИК 831005050 е вписан в регистъра на сдруженията с нестопанска цел, воден при Софийски градски съд. Видно от ТРРЮЛНЦ ищцовото сдружение има за цел да се бори за по - ефективна защита на интересите, като осъществява колективна закрила на авторските права на своите членове, включително и при публично изпълнение и възпроизвеждане на техните произведения. Безспорно е също така, че сдружението на ищеца е вписано в регистъра по чл. 40б ал. 1 от ЗАПСП към Министерство на културата като организация за колективно управление на авторски права /ОКУП/. Не е спорно, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че между страните са сключени четири броя договори: 1/ договор № 400 от 01.09.2022 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви за концерт на Apocalyptica на 03.09.2022 г. в Летен театър, гр. Пловдив; 2/ договор № 4 50 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви за концерт на Primordial, провел се на 15.10.2022 г. в клуб Mixtape, гр. София; 3/ договор № 627 от 31.03.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви за концерт на 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София и 4/ договор № 450 от 13.10.2023 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви за концерт на Watan в Pirotska 5 Event Center, гр. София. По силата на описаните договори ответното дружество „Хипиландия“ ЕООД е организатор на проявата, а ищцовото сдружение действа в качеството си на ОКУП. По силата на договорите сдружението отстъпва на дружеството организатор неизключително право да използва публично музикални произведения, упоменати в договора /прогнозен сет лист/, срещу възнаграждение. Последното се определя по тарифа за концерти на сдружението ОКУП – като за целта дружеството организатор попълва предварителен образец за определяне на икономическата стойност, а след събитието окончателни отчети с информация за определяне на икономическата стойност на събитието. В случай че дружеството организатор не изпълни тези свои задължения, то дължи възнаграждение на сдружението ОКУП по реда на чл. 7 от тарифата му, който предвижда, че при събития с платен достъп икономическата стойност се изчислява според капацитета на мястото (брой посетителски места), умножен по цената на най-масовия билет съответни при липса на информация за най-масовия билет се взима предвид най-скъпия платен пропуск за събитието, обявен за продажба. Посочената информация била публично достъпна – а именно за мястото на провеждане на концертите, капацитета на местата, в които се провежда съответни цени на билети. Не се спори, че посочените четири концерта са реално организирани и реално проведени от ответното дружество, както и че ответникът не е изпълнил задълженията си по никой от четирите договора като не е предоставил съответната информация на сдружението. В тази връзка и последното от своя страна е определило възнагражденията си по договорите при прилагане на чл. 7 от посочената по - горе тарифа. По делото са представени общо пет декларации – от авторите и изпълнители на концертите, а именно: 1/ декларация от 15.10.2022 г. от А.А. за концерт на Primordial от 15.10.2022 г. в клуб Mixtape, гр. София; 2/ декларация от 31.03.2023 г. от А.М. за концерт SAOR от 31.03.2023 г. в клуб Mixtape, гр. София; 3/ декларация от 11.05.2023 г. от Eric Danielsson и останалите четирима членове на групата за концерт на Watan от 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София; 4/декларации от Jonatan Johansdon и Okai Jones и съответните членове на групата от 11.05.2023 г. за концерт на 11.05.2023 г. в Pirotska 5 Event Center, гр. София. По силата на същите подписалите ги лица са декларирали, че притежават пълни правомощия да предоставят авторски права и следователно да разрешават използването на произведения – като във всяка декларация са изброени съответните изпълнения, които се презентират на съответния концерт в съответната зала и на посочената дата – като са дадени разрешения на организатора дружеството „Хипиландия“ ЕООД за провеждане на събитието. Подписите на посочените декларации са оспорени от ищеца по делото като неистински. В тази връзка пред въззивната инстанция е открито производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на посочените декларации. От показанията на свид Бъкличаров /разпитан пред въззивната инстанция/ се установява, че същият е работил за известно време при ответното дружество, участвал е в организирането на процесните 4 концерта, като е отговарял за настаняването на артистите в България и тяхното придвижване. Свидетелят споделя, че всички оспорени декларации /находящи се на л.15-19 от СРС/ са били подписани в негово присъствие от съответните лица. Фактът, че свидетелят не си спомня индивидуално пълното външно описание за всеки от артистите не води до извод за недостоверност на свидетелските показания с оглед краткото време и големия брой хора, с които свидетелят е комуникирал по време на престоя на изпълнителите в България. Ето защо и съдът приема оспорването на представените декларации за недоказано. Относно концерта на Apocalyptica от 03.09.2022 г. в Летен театър, гр. Пловдив е представено нарочно споразумение от 15.08.2022 г. /л.108 и следващите от делото/, с което са уредени взаимноотношенията между артистите и дружеството „Хипиландия“ ЕООД – досежно процесното събитие в смисъла на предоставяне на права за провеждане и изпълнение на произведения и съответни възнаграждения. Налице е и договор от 03.05.2023 г. с дружеството „DOOMstar booking agency“ като представител на групата Watan за предоставяне на авторски права на „Хипиландия“ ЕООД при провеждане на съответния концерт на 11.05.2023 г. /от групи Watain, Bozler, Concrete winds/ срещу съответно възнаграждение. Представено и писмо от ищеца до собственика на клуб Микстейп 5, с което ищецът уведомява последния, че при липса на договор между организатора на събитието и клуба, клубът ще носи солидарна отговорност за заплащане възнагражденията на авторите. По делото ищецът представя съответни справки и писма, че авторите по представените от ответника декларации членуват в съответни ОКУП в своите държави – PRS, NCB, STIM, APRA, TEOSTO. От представените по делото декларации и споразумения за директно лицензиране на права за публично изпълнение на живо на всеки от четирите концерта се установява, че авторите и изпълнители на произведенията са предоставили права на ответното дружество „Хипиландия" ЕООД, в качеството му организатор на процесните събития – върху същите. Това изпълнява изискването на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП за предварително сключване на договор в писмена форма между лицето - организатор на концерта и осигуряващо неговото техническо обезпечаване и авторът на произведенията, които ще бъдат изпълнявани, по силата на който авторът предоставя предварително в писмена форма съгласието за публично изпълнение на живо на авторските си музикални произведения, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП. Обстоятелството, че ответникът, в качеството си на организатор на концерта има качеството на „ползвател на произведение“ по смисъла на пар. 1, т. 6 т ДР на ЗАПСП не може да промени горния извод, доколкото разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП е специална и дефинира изчерпателно кръга на лицата, с които следва да бъде сключен договора за. отстъпване на право с публично изпълнение. Приложим в случая е българският материален закон, поради което и с оглед даденото съгласие от авторите на произведения, се изключва възможността ответникът в качеството си на организация за колективно управление на права да събира възнаграждения за отстъпено право за публично изпълнение на произведенията. Сключените между страните договори се явяват лишени от основание, поради което и възнаграждение по тях не се дължи. Неизпълнението на задължението на ответника по договорите да съобщи на Сдружение „Музикаутор“ за директното отстъпване на авторски права не може да има за последица дължимост на възнаграждението на отстъпените авторски права. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че публичното изпълнение на музикално произведение от самия автор на песента (независимо дали изпълнението е осъществено самостоятелно или като част от музикална група) обусловя неизбежния извод, че произведението е изпълнено със съгласието на автора (нещо повече – използвано е от самия автор в упражняване на основното му право по чл. 18, ал. 1 ЗАПСП), което пък изключва правото на автора на обезщетение за вреди от неразрешено използване на произведението му при това изпълнение. Действително създаването на музикално произведение и изпълнението на музикално произведение представляват обстоятелства, които пораждат различни права на интелектуална собственост и имат различен обхват на закрила (създаването на произведението поражда авторски права, а изпълнението на произведението поражда сродни права), но тезата на ищеца, че съгласието на автора да изпълни свое произведение не включва съгласие за използването на произведението му е правен non sens, тъй като ще доведе до абсурдния извод, че авторът сам нарушава правата си върху произведението като го изпълнява публично без да е дал изрично предварително писмено съгласие, изискуемо с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗАПСП, на която се позовава ищецът. Различни изводи не следват и от разпоредбата на чл. 19 ЗАПСП, с която е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всяко използване на произведението му. На първо място, защото правилото на разпоредбата касае именно случаите на използване на произведението от трети лица, а не от самия автор. На второ място, защото възнаграждението, уговорено между автор и организатор на концерт за изпълнение на произведението от самия автор, включва и възнаграждение за използване на произведението, независимо дали това е изрично разписано в договора за публично изпълнение (в този смисъл решение №699 от 06.04.2015г. по в.т.д. №465/2015г. на САС). В този смисъл авторите на произведенията са получили възнаграждения за използване на произведенията им посредством получените възнаграждения от ответника за тяхното изпълнение. По изложените съображения и предявените искове за заплащане на авторски възнаграждения се явяват неоснователни. С оглед неоснователността на предявените главни искове, неоснователни се явява и предявените акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва. С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има въззиваемият, но същият не претендира такива, поради което и разноски не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът