Решение № 4 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 985/2025 г.

О . Б . О . от гр.••••••••••, обл.Софийска, ул.•••••••••••••••••• с ЕГН:••••••••••, е обжалвал НП №9602 от 11.09.2025г. на Началника на Отдел „ОК и Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 лв., на основание чл.53, ал.1 т.2 пр.2 от ЗП, за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.”а”пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата поддържана и в допълнително писмено становище изготвено от процесуален представител адв.Владимир Николов се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане за цялостната му отмяна на това основание и присъждане на направените по делото разноски. Ответника по делото Началника на Отдел „ОК и Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, в придружителното писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител – юрисконсулт Миряна Младенова и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление и присъждане на юрисконсултски разноски. Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура”, свидетелите Н.М.А. и П.Г.П. на 21.08.2025 г., в 11:51 часа на път 1-1, км 140+00 на отбивна площадка в посока гр.Враца -гр.Монтана спрели за проверка МПС - самосвал, което превозвало асфалт от гр.Сливница до с.Медковец обл.Монтана, видно от Експедиционна бележка №012999 от 21.08.2025г. МПС било с 4 оси, както следва: - МПС с две управляеми оси марка •••••••••• с peг. №•••••••••• ползван от дружество Милен Транс ООД. В процеса на проверката било установено, че водач на проверяваното МПС е лицето - О.Б.О. от гр.••••••••••. След направено измерване на разстоянието между осите с ролетка № 1313/18/5 м/ и извършена проверка с техническо средство - електронна мобилна везна DFW-KR №118807 на по осово натоварване на ППС било установено че разстояние между осите е 1.45 м, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.990 тона при максимално допустимо натоварване на оста - 19 тона - съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 9.990 тона . Резултатите от извършената проверка били отразени и в издадената от проверяващите лица кантарна бележка №820/21.08.2025г., отразяваща точното тегло на измереното ППС. С оглед направеното измерване и констатацията, че процесното ППС е тежко ППС по смисъла на Наредба 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - контролните органи изискали от водача да представи Разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата/или квитанция за платени пътни такси/, за движение на тежко пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, но водачът не могъл да представи поискания документ на длъжностните лица на АПИ, /като и до приключване на съдебното следствие по делото от страна на водача не били представени/ поради което и проверяващите приели, че водача осъществява превоза в нарушение на законовите изисквания, тоест - без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За констатираното нарушение гл.инспектор Н.М.А. и в присъствието на свид. П.Г.П. съставил Акт за административно нарушение № 0010920 от 21.08.2025г., което нарушение е квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1 б.”а”пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като акта ведно с кантарна бележка е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения. Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление №9602 от 11.09.2025г. на Началника на Отдел „ОК и Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.53, ал.1 от ЗП за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.”а”пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 2500 лв. за констатираното нарушение. Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Н.М.А. и П.Г.П., както и от приобщените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства по приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба с вх. № 11-00-6044/01.10.2025г., АУАН, ведно с обратна разписка за връчен АУАН, извлечение от деловодната програма, относно получаване на жалбата, Наказателно постановление №9602/11.09.2025г., заверени копия от Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025г. на председателя на УС на АПИ и Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025г. на председателя на УС на АПИ, пълномощно, Кантарна бележка от измерване № 820/21.08.2025 г., свидетелство за регистрация на МПС - Част II, Експедиционна бележка № 012999/21.08.2025г., Пътен лист № 697558/21.08.2025 г.,Сертификати за съответствие за ролетка № 1313/18/5 м/, Протокол за годност на ел. везна модел DFW-KR №118807, пълномощно, Писмена защита и др. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения: Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта. НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. Независимо от изложеното, до тук според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна поради несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен. Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001г. не са относими към специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС. Наредбата е издадена на основание чл.139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й, административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП. Кръга от лица (физически лица), които носят административнонаказателна отговорност съгласно ЗП са собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл.53 ЗП в различните хипотези вкючително и в тази по чл.53, ал.1 т.2 пр.2 от ЗП сочена в атакуваното НП. С оглед на това настоящият състав приема, че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/: „за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.“ Разрешението се издава по реда, указан с Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001г. „Специалното ползване на пътищата“ е дефинирано с § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата, като „използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица“. Разрешителното, което се изисква по чл.26 от Закона за пътищата е различно от разрешителните, които се издават по чл.177, ал.3 ЗДвП, във връзка с разпоредбите н а Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл.18, ал.5 от Закона за пътищата специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет – Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС №179/4.07.2001г. Според § 2 ПЗР на тази Наредба, специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на Наредбата по чл.139 от ЗДвП. В процесния случай, обаче, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата), а з а движение на ППС, на което измереното натоварване на остта надвишава максимално допустимото натоварване на същата съгл. чл.7, ал.1, т.5 б."в" от Наредбата. Установеният ред за управляване на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл.177, ал.3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба №11/03.07.2001 г. и именно тази наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства, и техните ремаркета. При това положение, управляването на пътно превозно средство с размери, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред (какъвто е процесният случай), се санкционира на основание чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата, но не и на основание чл.53, ал.1 или 2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а” пр.2 от Закона за пътищата. Посочените в чл.53 от Закона за пътищата - физически лица са тези, които осъществяват транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица - водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл.26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл.53, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а”пр.2 от Закона за пътищата. В този смисъл е и ТП на ВАС и ВКС № 2/08.10.2025 г. по т. д. № 5/2023 г. съгласно което: „Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, съответно не е наредил превоза, а извършва само фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията се по трудов договор, какъвто е и конкретния случай, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП, за допуснато нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.53, ал.2 вр. чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б. "а" ЗП.“ С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, вр. чл.26, ал.2, т.1 б.”а”пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.„в“ и чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС се явява несъставомерно и недоказано, което от своя страна води и до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. С оглед изложеното жалбата против НП се явява основателна. Като такава следва да се уважи, а НП се отмени. Предвид изхода на делото, с оглед отправената претенция за присъждане на разноските сторените в производството от страна на жалбоподателя се явява основателна и следва да бъде уважена до размера на доказаните такива 500 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ - София, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева/съобразно представените по делото доказателства/, като същият е определен в съответствие с чл.8, ал.1, т.2 и във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №9602 от 11.09.2025г. на Началника на Отдел „ОК и Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 от ЗАНН. По гореизложените съображения съдът постанови решението си. Съдия при Районен съд – Враца: