Решение № 249 от 26.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 321/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх. № 02236/27.01.2026г. на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК: 202296070, ответник по делото, представлявано от управителя Х., А. Д., действащ чрез адв.Л. М. Г., АК Благоевград, срещу Разпореждане от дата 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512 на ЧСИ - Ш. Д. и с Разпореждане от дата 23.01.2026 г. по изп. дело № 20257960400512, с които съдебният изпълнител е определил разноските по изпълнителното дело. Разпорежданията на ЧСИ Ш. Д. се оспорват като изначало недължими, и/или алтернативно като неправилно определени.

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност, основани на доводи за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК, при действията на взискателя С. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. П., чрез пълномощника му- адв. И. Ц..

Сочи се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че с Определение с № 562/30.06.2023г. по гр. дело № 768/2023г. по описа на РС П., в полза на ищеца-взискател С. Б. е бил учреден ЗАЛОГ върху сумата от 67 716.01 лева, чрез внасянето на същия по банковата набирателна сметка на PC- П.. Сочи се с жалбата, за което се представят писмени доказателства, чи към датата на образуване на изпълнителното дело с № 20257960400512, на 19.09.2025г. тази сума е била НАЛИЧНА, е цел удовлетворяване на кредитора-взискател.

Сочи се още с жалбата на длъжника, че с Определение № 4005/25.08.2025г. по кас. гр. дело с 1585/2025г. по описа на ВКС, е постановено СПИРАНЕ на изпълнението на въззивно Решение № 606 от дата 19.12.2024г. постановено по в. гр. д. № 70012024г. по описа на ОС Благоевград, поради това че „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД е внесъл като обезпечение- втори по ред ЗАЛОГ, по набирателната сметка на ВКС, присъдената на ищеца сума в размер на 52 675 лева. Сочи се жалбата, че към датата на образуване на изп. дело № 20257960400512 - 19.09.2025г. тази сума също е била НАЛИЧНА, с цел удовлетворяване на кредиторавзискател.

В обобщение твърди се с жалбата от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, че към дата

19.09.2025г./датата на образуване на изп. дело № 20257960400512 по описа на ЧСИ Ш. Д., има внесени по сметките на съдилищата общо като залог/обезпечение в полза на кредитора С. В. Б.- сума в общ размер на 120 391.01лв.

Сочи се с жалбата по чл. 435 от ГПК от длъжника, че на дата 19.09.2025г., на следващия ден след окончателното определение на ВКС по спора, в 14:22 часа, адв. Г. е получил от „ФЕН- ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, на своя е-мейл адрес, банково платежно нареждане от дата 19.09.2025г. и с уникална референция - 022POUB25262A3H1 за сумата от 23 085.16лева, с която на ищеца е била заплатена дължимата законната лихва към 19.09.2025г. Тази сума е била платена около обяд на 19.09.2025г., в клона на ПИБ в гр. П.. Същевременно сочи се, че молбата за образуване на изп. дело, подадена от адв. Ц., е постъпила в кантората на ЧСИ на 19.09.2025г. в 14:51 часа, което логично означава, че законната лихва е платена „преди образуване на изпълнителното производство“ по см. на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излагат се доводи от пълномощника на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, че дори теоретично да се приеме, че главницата не е била платена преди образуването на ИД, то кредиторът поради наличието на два залога в полза на ищеца и поради това че С. В. Б. е разполагал, при прояване добросъвестност, с правото да подаде молба до съответния съд, прилагайки изпълнителния лист, с която да поиска сумата да му бъде преведена по банковата сметка, то без съмнение сумата от 23 085.16лв. е била платена на ищеца-взискател преди образуването на изп. дело № 20257960400512.

Въз основа на посочените факти, поддържа се с жалбата от пълномощникът на „ФЕН- ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД че претендираната от ЧСИ такса по т. 26 в размер на 5 419.48 лева е неправомерно и неправилно определена, защото сборът на дълга (главница+лихва) не е 76 569,06 лева, а теоретично само 52 675 лева. Съответно, на база т. 26 от Тарифата на ЧСИ, дължимата такса към ЧСИ би трябвало да бъде 3327.00 лева без ДДС или 3992.40 лева с ДДС. Оттук, горницата над 3992.40 лева- сума в размер на 1 427.08 лева с ДДС се явява неправомерно и неправилно изчислена и събрана от ЧСИ.

Твърди се още с жалбата на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, че ЧСИ - Ш. Д. е бил уведомен от длъжника, на 25.08.2025г. чрез изпратено е-мейл съобщение, което е приложено като писмено доказателство но изп. дело и по съдебното дело, че изпълнението на въззивно Решение № 606 от дата 19.12.2024г., постановено по в. гр. д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, е СПРЯНО. Към молбата за образуване на изп. дело № 20257960400512 не е приложено Определението на ВКС от 18.09.2025г. по кас. гр. дело № 1585/2025 г., с което спорът се решава окончателно. Съответно, от страна на ЧСИ нито е извършена служебна справка за това дали Определение № 4005/25.08.2025г. е все още в сила, нито ЧСИ е задължил взискателя да предостави заверен препис от това определение, с цел да се потвърди, че е отпаднало основанието за спиране на изпълнението на въззивното решение. Поддържа се с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, че тези пропуски на ЧСИ представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които изцяло опорочават провеждането на принудително изпълнение по изп. дело № 20257960400512. Отделно отново се акценкира, че дължимите към ищеца-взискател суми са платени в полза на ищеца чрез НЕ с един, а с цели два залога по реда на чл. 181, ал, 1 от ЗЗД, внесени по банковите сметки на PC П. и на ВКС. Поддържа се с жалбата, чее на основание чл, 433, ал. 1, т. 1 от ГПК (сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство) и на основание чл. 3 от ГПК, „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД не дължи заплащане на каквито и да е такси към ЧСИ по т. 26 от ЗЧСИ.

Развити са правни съображения с жалбата по чл. 435 от ГПК от длъжника, чрез неговия пълномощник- адв. Г., че отговорността за разноски при принудителното изпълнение по ГПК произтича от обстоятелството че длъжникът не изпълнява доброволно влязло в сила съдебно решение, с което е уважена претенция за парично притезание. Видно от изложените с жалбата факти, с внасяне като залог/обезпечение на общата сума в размер на 120 391.01 лева „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД по категоричен и недвусмислен начин е декларирало от длъжника воля и желание изпълнението на бъдещото осъдително решение да бъде ГАРАНТИРАНО чрез удовлетворяването на ищеца именно от така учредените в негова полза залози. Да се приеме обратното, би означавало да се игнорира базисна житейска и правна логика. Поддържа се още с жалбата, че съгласно приетото с ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, както обезпечението по чл. 282 ал. 2 и ал. 3 от ГПК, така и паричната гаранция по чл. 391 ал. 2 от ГПК, по своята правна същност съставляват суми, внесени в полза на кредитора като залог по чл. 181 ал.1 от ЗЗД. В много актове на ВКС е посочено, че така внесените суми служат по предназначение, за удовлетворяване на признатото със съдебно решение парично притезание, респ. за обезщетяване на кредитора за вредите, които биха могли да настъпят от неоснователно наложено обезпечение. В този смисъл поддържа се, че при налични по сметките на съдилищата- сума в размер на 120 391.01лв., която обезпечава на 100% вземането за главница, то логично и житейски оправдано е кредиторът да поиска от съда да бъде удовлетворен за вземането си именно от тези суми, съставляващи гаранции по смисъла на чл. 181 от ЗЗД.

Така поддържа се с жалбата по чл. 435 от ГПК, че Взискателят по изпълнителното дело, след като на дата 19.09.2025г, е получил дължимата му се законна лихва от 23 085.16 лева, е имал възможността да ИЗБОРА, с писмена молба с приложение на издадения изпълнителен лист, да поиска или от РС- П. или от ВКС, да му бъде изплатена внесената като залог/гаранция главница в размер на 52 675 лева. Поддържа се, ме водени от користен интерес за претендиране на НОВ значителен по размер адвокатски хонорар от 5 836.80лв., взискателят и неговият процесуален представител пристъпват към образуването на изп. дело № 20257960400512, въпреки че на адв. И. Ц., са СЛУЖЕБНО и много добре известни следните Факти:

1.По сметка на PC-П. е внесен и наличен ЗАЛОГ за сумата от 67 716.01 лева; 2.По сметка на ВКС е внесен и наличен ЗАЛОГ за сумата от 52 675 лева.; 3. С е-мейл съобщение от 19,09.2025 в 16:50 часа, до официалния е-мейл на адв. Ц., посочен и в молбата за образуване на ИД: •••, с копиране на Адвокатска колегия - Благоевград:•••., изпратена е на адв. Ц. подадена от мен молба до ВКС, с която изразявам волята и желанието на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД внесената сума 52 675 лева да бъде незабавно преведена по сметката, която е посочена в исковата молба./имейла приложен към жаблата като доказателство/. Поддържа се, че при наличие на добросъвестност, можело е да бъде отговорено и уговорено между длъжника и кредитора подписването и подаването или на съвместна молба за изплащане на главницата, или дори молба само от страна на кредитора, с която изразява желание ВКС да преведе сумата от 52 675 лева в посочената в исковата молба банкова сметка. Сочи се, че вместо това последвало недобросъвестно поведение и подаване на молба за образуване на ИД.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, поддържа се че съдът следва да извърши преизчисляване, съответно намаляване, на незаконосъобразно начислените от ЧСИ такси по т. 26, тъй като:

1.Част от дълга - сумата от 23 085.16лева е била заплатена на ищеца-взискател ПРЕДИ образуването на изп. дело- плащането е от дата19.09.2025 г. на обяд, а самата молба за образуване на ИД е с печат на ЧСИ - „входиран 19.09.2025 г. 14:51 часа“. Ерго, разпореждането за образуване няма как физически да се изготви по-рано от напр. 15:20 часа на 19.09.2025 г.

2.Другата част от дълга - сумата от 52 744.70 лева е била платена на дата 23.09.2025г., когато ПДИ все още дори не е била връчена, както и когато, към тази дата, нито един от приложените изпълнителни способи (запори) реално не са били приложени, защото запорните съобщения до банките носят изх. номера от 19.09.2025г., но реално са постъпили в банковите институции късния следобед на 23.09.2025 г. (първия работен ден, след официалния празник 22.09.2025), когато сумата от 52 744.70 лева вече е била постъпила по сметката на взискателя, посочена в исковата молба. Ерго, категорично адвокатското възнаграждение по ИД следва да бъде намалено до 200 (двеста) лева, само за образуването на ИД.

3.Накрая, дори само от незаконосъобразното начисляване на адвокатско възнаграждение над сумата от 200 (двеста) лева, до приетите разноски от 5 836.80 лева, налага съдът да преизчисли/намали таксите на ЧСИ по т. 26, тъй като цитираното адв. възнаграждение е включено в размера на дълга и на таксите, която са събрани от ЧСИ върху този размер. С молбата по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, иска се от длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника адв. Г., съдът:

Да ОТМЕНИ разпореждане на ЧСИ- Ш. Д. от дата 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512, както и Разпореждане от дата 23.01.2026 г. по изп, дело № 20257960400512, в частта, с която като разноски по делото е прието адвокатско възнаграждение в размер на 5 836.80 лева, съответно е отказано редуцирането на тази сума до 200 (двеста) лева, като изцяло НЕЛЪЛЖИМО и НЕПРАВОМЕРНО, начислено в нарушение на чл. 3 от ГПК: „Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“. При условията на алтернативност и съобразно установената съдебна практика на окръжните съдилища (вкл. Решение № 106 от 29.03.2021г. по в. гр. д. № 220/2021г. на ОС-Благоевград), съставът на ОС-Благоевград да НАМАЛИ разноските по изп. дело № 20257960400512 под формата на адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200 (двеста) лева, съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 за възнагражденията за адвокатската работа, поради това че всички суми по изпълнителния лист са платени, реално без прилагането на изпълнителни способи, и са платени ПРЕДИ датата на ВРЪЧВАНЕ на ПДИ по делото - 25.09.2025 г.;

Да ОТМЕНИ разпореждане на ЧСИ- Ш. Д. от дата 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512, както и Разпореждане от дата 23.01.2026 г. по изп. дело № 20257960400512, съответно е отказано редуцирането на тази сума до 200 (двеста) лева, в частта, с която като разноски по делото са приети такси по т. 26 в размер на 5 419.48 лева като изцяло НЕЛЪЛЖИМО и НЕПРАВОМЕРНО начислени. При условията на алтернативност, съставът на ОС-Благоевград да НАМАЛИ разноските по изп. дело № 20257960400512 под формата на дължими такси към ЧСИ по т. 26 до реално дължимия размер- сумата от 3992.40 лева с ДДС, съответно да се признае за неправомерно и неправилно изчислена като такси на ЧСИ сума в размер на 1 427.08 лева с ДДС. Прави се с жалбата искане за присъждане в полза на жалбоподателя направените по настоящото дело разноски за адвокатски хонорар, в размер на 600лв.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК по делото е постъпило писмено възражение от взискателят- С. В. Б., чрез пълномощника му по делото- адв. И. Ц..

С писмения отговор сочи се че е депозирана жалба по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, в която формално се атакува разпореждане за „разноските за изпълнението“ и отказа за редукция на определения от ЧСИ адвокатски хонорар. Навеждат се доводи от взискателят чрез неговия пълномощник, че в тази част е допустимо съдът да контролира правилността на преценката за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК (приложим чрез чл. 434 ГПК), но не следва да се подменя фактическата рамка с хипотези за „злоупотреба“, несъвместими с действително развилото се изпълнение (наложени запори, събрани суми, признати плащания след образуване). Изразява се становище, че недопустимо е да се атакуват и таксите за ЧСИ, като в тази си част жалбата е недопустима и не следва да бъде разглеждана. По твърдението, че задължението било „платено/внесено за взискателя“ преди образуване на изпълнителното дело (чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК), навеждат се от взискателят следните възражения:

Оспорва се с писменото възражение по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че основната теза на длъжника е, че по две съдебни сметки били внесени суми като „залог/обезпечение“ (по сметка на PC-П. и по сметка на ВКС), поради което:

-взискателят „е трябвало“ да се удовлетвори от тях;

-образуването на изпълнително дело било излишно;

-разноските (вкл. такса т. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар) били недължими или следвало да се сведат до минимум.

Излагат се доводи, че внасянето на суми като обезпечение/гаранция по съдебна сметка не е тъждествено на „плащане“ по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, нито автоматично води до удовлетворяване на кредитора. За да се стигне до реално плащане към взискателя е необходим процесуален ред по съответното дело/съд. До този момент кредиторът не разполага с постъпили по негова сметка средства, нито може да бъде упрекван, че не е избрал „по-удобен“ за длъжника способ за реално събиране.

Отделно сочи се, че по образуваното изпълнително дело е безспорно установено, че след образуване са настъпили реални плащания и събирания:

-наложени са запори върху банкови сметки (ПИБ, УниКредит, ОББ) и вземания по договор за наем;

-на 23.09.2025г. е събрана сума 6 757,56 лв. по запор от „ОББ“ АД;

-след това взискателят признава плащания, извършени директно по сметката му след образуване- 23 085,16 лв. (признато с молба вх. № 16842/23.09.2025 г.) и 52 744,70 лв. (молба вх. № 16956/25.09.2025 г,);

-на 26.09.2025г. е събрана сума 4 952,86лв. като оставащи такси/разноски и адвокатско възнаграждение.

Тезата на възскателят, изложена в депозираното по делото писмено възражение е че изложените факти изключват приложението на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК в смисъла, който се опитва да му придаде жалбоподателят. Следва да се посочи, че представената квитанция не е в оригинал, като преводите са направени след образуване на изпълнителното дело. Оспорва се от взискателят, чрез неговия пълномощник твърдението на жалбоподателя- че лихвата 23 085,16лв. е била платена „преди образуване“ (часове на 19.09.2025г.) Жалбоподателят твърди, че лихвата е платена „на обяд“ на 19.09.2025г., а молбата за образуване била входирана в 14:51ч., поради което разноските били неправилно формирани върху „главница + лихва“.

Сочи се, че по изпълнителното дело е налично писмено признание от взискателя чрез пълномощника му, че плащането на 23 085,16лв. е след образуване на изпълнителното дело (молба вх. № 16842/23.09.2025г.). След като самият взискател е заявил пред ЧСИ момента на плащането като „след образуване“, твърдението в жалбата за „преди образуване“ е наймалкото недоказано и не може да обоснове отмяна/редукция на разноски.

Излагат се доводи с писменото възражение по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че дори и хипотетично да се спори за частично плащане в деня на образуване, това не прави изпълнителното производство „излишно“- към момента на сезиране на ЧСИ вземането по изпълнителния лист не е било погасено изцяло, а предприетите изпълнителни действия са довели до реално събиране (вкл. по наложен запор) и до последващи плащания от длъжника. Оспорва се с писменото възражение от взискателят, чрез неговия пълномощник искането с жалбата адвокатското възнаграждение 5 836,80лв. с оглед на възражение за „прекомерност“ (чл. 78, ал. 5 ГПК), да бъде намалено до 200 лв., с позоваване на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и твърдение, че делото било само „образуване“, без реални способи. Възразява се, че това твърдение е в разрез с установените действия и резултати по изп. дело: -по делото са предприети няколко изпълнителни способа (запори върху банкови сметки в три банки + запор върху вземания по договор за наем и други );

-от адв. Ц. е направено искане на основание чл. 426 ал. 1 от ГПК да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника "ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД” ООД, ЕИК 202296070 за сумата, посочени в по-горе посочения изпълнителен лист;

-от адв. Ц. е направено искане до ЧСИ да извърши цялостно проучване на имотното състояние на длъжника, вкл. в съответната Служба по вписванията към Агенцията по вписванията, НАП, съответната община, Дирекция „Местни данъци и такси” и КАТ, и НОИ, както и да се снабдите с всички необходими книжа и документи, във връзка с посочените подолу начини на изпълнение;

-от адв. Ц. е направено искане на основание чл.428 от ГПК, да поканите длъжника за доброволно изпълнение на задълженията му, като едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение, да пристъпите към принудително събиране на вземанията на кредитора;

-от адв. Ц. е направено искане на основание чл. 449 ал. 2 от ГПК, едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ да наложи възбрана, да опише и изнесе на публична продан недвижимите имоти, собственост на длъжника;

-от адв. Ц. е направено искане на основание чл. 449 ал. 2 от ГПК, едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение ЧСИ да наложи „запор”, опише и изнесе на публична продан моторните превозни средства, собственост на длъжника - "ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД" ООД, ЕИК 202296070, находящи се на паркинга собственост на дружеството кредитор; -от адв. Ц. е направено искане за съдействие от органите на KAT-ПП и ОДП за осигуряване на МПС за деня и часа на описа, като същите бъдат издирени и спрени от движение, като бъдат иззети регистрационните талони на превозните средства;

-от адв. Ц. е направено искане на основание чл. 449 ал.1 от ГПК в призовката за доброволно изпълнение да посочите деня и часа, в който ще се извърши описът;

• 8 пъти адв. Ц. е посещавал кантората на ЧСИ за справки по делото, като следва да се съобрази, че кантората на ЧСИ и делото е било в гр. П., а кантората на адвокат Ц. е в Благоевград;

-налице е реално принудително събиране;

-последвали са плащания по сметка на взискателя, признати като извършени след образуване;

-изготвяни са уточнителни запорни съобщения, уведомления за остатъчни такси/разноски и впоследствие- действия по вдигане на запори;

-изготвени са множество молби, във вр. с действия на длъжника и неговото процесуално поведение, представляващо подаване на множество молби по воденото изпълнително дело; Поддържа се с писменото възражение от взискателят-кредитор, че процесуалното представителство по изпълнителното дело не се свежда до „подаване на молба“. Налице е обичайна за парично вземане изпълнителна активност с предприети мерки за обезпечаване/събиране и с резултат. Налице са множество молби и искания от длъжника, с които адв. И. Ц. се запознавал в кантората, в друго населено място, взел е становища по тях. Именно процесуалното поведение на длъжника е наложила активна работа по изпълнителното дело от адвоката на взискателя.

Застъпва се становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че с оглед на материалния интерес, извършените действия и процесуалното поведение на взискателя, налага се изводът на ЧСИ в Разпореждането от 23.01.2026г., че няма основание за редукция поради прекомерност, като поддържа се от взискателят чрез неговия пълномощник, че този извод е правилен и обоснован.

Възнаграждението на процесуалния представител на взискателя адв. Ц. не е прекомерно, като се отчита както материалният интерес, така и реално извършените процесуални и изпълнителни действия и поведението на длъжника (множество молби и искания във вр. с които адв. Ц. следва да вземе становище), подробно описани в разпореждането на ЧСИ и намиращи се в изпълнителното дело. От съдържанието на изпълнителното дело се установява, че процесуалното представителство не се изчерпва с подаване на молба за образуване, а включва цялостно процесуално съдействие при провеждане на принудителното изпълнение, а именно: тези действия представляват типичната, но фактически многоетапна и интензивна дейност по ефективно събиране на значително по размер парично вземане, включваща правна преценка, процесуално планиране и проследяване на изпълнителните способи до реално удовлетворяване на кредитора. Поддържа се с писменото възражение на взискателя, чрез неговия пълномощник, че реалното събиране на суми и извършените плащания са настъпили именно в резултат на предприетите изпълнителни действия, а не независимо от тях. Самият факт, че длъжникът е пристъпил към плащане едва след налагането на запори и започване на изпълнението, потвърждава практическата необходимост от проведеното изпълнително производство и съответно от осъщественото процесуално представителство.

Излагат се доводи от взискателят- кредитор, че раззера на възнаграждението следва да се преценява не формално, а с оглед:

• размера на вземането;

• броя и вида на предприетите изпълнителни способи;

-фактическата и процесуална динамика на изпълнителното производство;

-постигнатия резултат - реално събиране на дължимите суми;

• командировки във вр. с изп. дело в друг град

Поддържа се, че при съобразяване на посочените обстоятелства възнаграждението е съразмерно на вложения труд, правната и фактическа сложност на изпълнителното производство и на постигнатия резултат, поради което не са налице предпоставките за него намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение е договорено между страните в правоотношето адвокат-клиент и съдебната намеса чрез редукция е допустима само при очевидна и съществена несъразмерност, каквато в случая не е налице.

Оспорва се от взискателят- кредитор исканото „преизчисляване“ на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Доколкото жалбоподателят гради тезата си върху недоказано твърдение за „плащане преди образуване“ на изпълнителното дело(най-вече на лихвата), то и искането за „намаляване на т. 26 до конкретно посочените с жалбата стойности не следва да бъде уважено без да се игнорира съдържанието на изпълнителното дело и признанията за плащания след образуване на делото.

Оспорва се твърдението наведено с жалбата по чл. 435 от ГПК- за „злоупотреба с права“ (чл. 3 ГПК) Поддържа се с писменото възражение по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че само по себе си образуването на изпълнително дело при наличен изпълнителен лист и непогасено задължение не е злоупотреба с право, а упражняване „на предоставено от закона право“. Още повече, длъжникът е извършил плащания след образуване на ИД и е налице принудително събиране по запор, което показва, че изпълнителното производство е било ефективно.

Предвид изложеното иска се от състава на ОС Благоевград:

-Да остави без уважение жалбата на „ФЕН - ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД срещу разноските по изпълнението, приети при образуване на изп. дело № 20257960400512/2025г. и обективирани в поканата за доброволно изпълнение.

-Да остави без уважение жалбата срещу Разпореждането от 23.01.2026г. на ЧСИ Ш. Д., с което е отказано редуциране на адвокатското възнаграждение, като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане възнаграждение за адвокатско хонорар в настоящото производство. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 436 ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ Ш. Д., с които се изказва становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, тъй като липсват основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, в каквато насока е и постановеното от съдебния изпълнител разпореждане.

Становището на ЧСИ е че не е налице злоупотреба с право от страна на взискателя по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като изпълнителният процес е сурогат на доброволното изпълнение, доколкото замества липсата на доброволно изпълнение от длъжника, а в настоящия случай сумите дължими по изпълнителния лист и дължимите такси и разноски в изпълнителното производство, са събрани именно след образуването на ИД. Излагат се доводи в мотивите на ЧСИ Ш. Д., че сумите по чл. 391 ал.2 от ГПК и чл. 282 от ГПК съставляват залог по смисъла на чл. 181 от ЗЗД, като се внасят по сметката на съответния съд/в случая по сметката на РС П. и на ВКС/. При липса на изричен договор, уредена е в закона специална процедура за освобождаване на сумата от залогодържателя/съда/ чрез връщането и по сметката на залогодателя или за превеждането и по сметката на ЧСИ за удвлетворяването на вземането на залогополучателя. Становището на ЧСИ е че при уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаването или превеждането на внесената като залог сума по сметката на съдебния изпълнител, изключена е възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 от ГПК, срещу което всеки кредитор залогодател на длъжника да има право да насочи изпълнение за свое установено парично вземане.

Поддържа се от ЧСИ становище, че искането да бъде признато за устновено от съда, че не се дължи такса по чл. 26 от ТТЗЧСИ, в размер на 5 419.98лв. е неоснователно. Излагат се доводи че и в изпълнителното производство съгласно чл. 79 от ГПК, разноските за изпълнението се дължат от длъжника. Таксите по изпълнението съобразно чл. 78 от ЗЧСИ също се събират от длъжника за извършваните изпълнителни действия в производството по принудително събиране в размери определени в ТТЗЧСИ, като при тълкуването на чл. 70 ал.1 и ал. 2 от ГПК, таксите се събират от длъжника, називисимо дали са платени авансово от взискателя или не са. В този смисъл неоснователно е възражението, че таксата по чл. 26 от ТТЗЧСИ не се дължи от длъжника. По отношение обжалването на размера на пропорционална такса, изразява становище за неоснователност на жалбата, доколкото пропорционална такса е стриктно изчислена съгласно съответните текстове на ТТР към ЗЧСИ.

С оглед на това се изказва становище от ЧСИ, че жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлена.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и неговия пълномощник, данните по изп. дело 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., представено в заверен препис, както и наведените възражения от взискателя, намира следното:

Не е спорно между страните по делото, а установява се и от представените писмени доказателства, че с Определение с № 562/30.06.2023г. по гр. дело № 768/2023г. по описа на РС П., в полза на ищеца-взискател С. Б. е бил учреден ЗАЛОГ върху сумата от 67 716.01 лева, чрез внасянето на същата по банковата набирателна сметка на PC-П., която сума към датата на образуване на изпълнителното дело с № 20257960400512, на 19.09.2025г. е била НАЛИЧНА по сметката на РС П. и е могла да послужи за удовлетворяване на кредиторавзискател- С. В. Б., за вземането му признато по съдебен ред, за което е бил издаден Изпълнителен лист № 128 от 25.08.2025г.

Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните доказателства по настоящото дело, че с Определение № 4005/25.08.2025г. по кас. гр. дело с 1585/2025г. по описа на ВКС, е постановено СПИРАНЕ на изпълнението на въззивно Решение № 606 от дата 19.12.2024г. постановено по в. гр. д. № 700/2024г. по описа на ОС Благоевград, поради това че „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД е внесъл като обезпечение- втори по ред ЗАЛОГ, по набирателната сметка на ВКС, присъдената на ищеца сума в размер на 52 675 лева., като тази сума към датата на образуване на изп. дело № 20257960400512 - 19.09.2025г., е била НАЛИЧНА по сметката на ВКС, като е могла да послужи за удовлетворяване на кредиторавзискател, за вземането му срещу „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, за вземането признато по съдебен ред въз основа на издадения Изпълнителен лист № 128 от 25.08.2025г. Въз основа на разпореждане на съда постъпило е по делото Удостоверение с вх. № 6998/24.04.2026г. от Първа инвестиционна банка АД София, с което се удостоверява, че въз основа на платежно нареждане за кредитен превод с референция 022POUB25262A3H1, е прието в банката на 19.09.2025г. в 13.46 часа. За така извършения превод адв. Г. е получил от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, на своя е-мейл адрес, банково платежно нареждане от дата 19.09.2025г. и с уникална референция - 022POUB25262A3H1 за сумата от 23 085.16лева, с която на ищеца кредитор- С. В. Б. е била заплатена дължимата законната лихва към 19.09.2025г. Тази сума е била платена по банкова сметка на ищеца посочена с първоначалната ИМ пред РС П..

С молба от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника адв. Г., депозирана пред ВКС на РБ на 19.09.2025г., въз основа на окончателно Определение № 4178/19.09.2024г. по кас.гр.д. № 1585/2025г. на ВКС, изразява се съгласие от молителят длъжник, сумата от 52 675лв., внесена по сметката на ВКС на 21.08.2025г. като обезпечение по реда на чл. 282 от ГПК, да бъде преведена по сметката на кредитора- С. В. Б., посочено още с ИМ въз основа на която е образувано гр.д. № 768/2023г. по описа на РС П..

С Разпореждане № 163 от 30.09.2025г. на съдията докладчик по кас.гр.д. № 1585/2025г. по описа на ВКС, V г.о., съдът след като е разгледал постъпилата молба с вх. № 17629/19.09.2025г. е приел същата за молба по реда на чл. 403 ал. 2 от ГПК, като е разпоредил да се изиска информация от ЧСИ Ш. Д. за образуване, страни и висящност на ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., както и за това дали е удовлетворен в пълен размер вземането на взискателя, като съдебния изпълнител е уведомен за постъпилата молба от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, като е дадена възможност и на молителят за представяне на информация пред ВКС във връзка с така депозираната молба.

Видно е че е изпратена справка по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с изх. № 14034/06.10.2025г. изискана по кас.гр.д. № 1585/2025г. по описа на ВКС. Изпълнително дело № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д. е образувано въз основа на молба с вх. № 16681, входирана на 19.09.2025г., в 14.51 часа, подадена от С. В. Б., ЕГН ••••••••••, от гр. П., чрез пълномощник- адв. И. Ц., срещу длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 202296070, със седалище в гр. П., за суми по ИЛ № 128/28.08.2025г., издаден въз основа на влязло в законна сила Решение № 606/19.12.2024г. по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на ОС Благоевград, за сумите- 52 675лв. главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на трудова злополука, случила се на 10.03.2022г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на увреждането- 10.03.2022г. до окончателното плащане на вземането. С молбата по чл. 426 ал. 2 от ГПК, възложени са на ЧСИ Ш. Д., правата по чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ, да пристъпи към принудително изпълнение, като извърши проучване на имуществото на длъжника, изпрати ПДИ, да наложи обезпечителни мерки ВЪЗБРАНА върху недвижимото имущество и ЗАПОР върху МПС, собственост на длъжника и запор върху банкови сметки на името на дружеството „ФЕН- ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД. Изпълнителното производство е образувано с Разпореждане на съдебния изпълнител от 19.09.2025г.,

Със запорни съобщения до трето задължено лице № 13507, № 13508, № 13509, № 13515, всичките от 19.09.2025г. са наложени запори върху банкови сметки, МПС и вземания на длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД.

С първото от атакуваните с жалбата Разпореждане от 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512 , по описа на ЧСИ - Ш. Д., още при образуването на делото, съдебният изпълнител е определил разноски в изпълнителното производство, които съобразно чл. 79 от ГПК, да бъдат възложени на длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, а именно: неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение по ИД в размер на 5 836.80лв., както и дължима сума по т. 26 от ТТЗЧСИ, в размер на 5 419.48лв. Видно е от материалите по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., че на длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 13497/19.09.2025г., която е надлежно връчена на длъжника, в която са били посочени и дължимите разноски в изпълнителното производство за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя и за дължимата такса по т. 26 от ТТЗЧСИ.

С молба от взискателят- С. В. Б., чрез пълномощника му адв. Ц., с вх. № 16842/23.09.2025г., направено е признание за извършено директно плащане по сметка на взискателя, след образуване на ИД, на сума в размер на 23 085.16лв., с основание „законна лихва по решение по гр.д. № 768/2023г.“

С платежно нареждане от 23.09.2025г., представено по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., видно е че по сметката на съдебния изпълнител е преведена сума в размер на 6 757.56лв., внесени от длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с посочено основание- „служебен превод частично“.

По образуваното ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., постъпило е искане- възражение от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника адв. Г., с вх. № 16905/24.09.2025г., с което се сочи че по информация от дружеството длъжник, постъпили са въз основа на платежни нареждания:

-банково платежно нареждане от дата 19.09.2025г., сума от 23 085.16лв., като дължима законна лихва;

-банково платежно нареждане от дата 23.09.2025г.- сума в размер на 52 744.70лв. като дължима главница и частично за законна лихва, като се твърди че сума в общ размер на 78 829.86лв. са изплатени на взискателя- С. В. Б., като са преведени по банковата сметка посчена от ищеца по гражданското дело № 700/2024г. по описа на ОС Благоевград. Твърди се с молбата от дружеството длъжник, че към дата 24.09.2025г. задължението на длъжника към кредитора по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е изплатено изцяло и напълно. Съобщава се на съдебния изпълнител, че изпълнението на въззивното Решение № 606/19.12.2024г. по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на ОС Благоевград, е спряно с Определение № 4005 от дата 22.08.2025г. по кас. дело № 1585/2025г. на ВКС. Иска се от ЧСИ на осн. чл. 422а ал. 1 и ал. 2 от ГПК, незабавно да вдигне всички обезпечителни мерки, наложено с негово разпореждане по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д..

С последваща молба искане от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника адв. Г., с вх. № 16940 от 25.09.2025г., поискано е от ЧСИ Ш. Д., да прекрати ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., поради изплащане на задължението към кредитора изцяло- главница и лихви.

С молба от взискателят- С. В. Б., чрез пълномощника му адв. Ц., с вх. № 16956 от 25.09.2025г., депозирана по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., уведомява се съдебния изпълнител, че след образуването на изпълнителното дело по сметката на кредитора са постъпили 52 744.70лв., с наредител „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, с основание „главница и лихви по решение по гр.д. № 768/2023г.“ сочи се в молбата че към момента няма плащане от длъжника на разноските в изпълнителното производство.

С Разпореждане от 25.09.2025г. по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на някое от основанията, изрично предвидени от закона в разпоредбата на чл. 433 от ГПК, тъй като не са платени таксите и разноските по същество, които следва да бъдат предявени на страните. Видно е от платежно нареждане от 26.09.2025г., че по сметката на съдебния изпълнител по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., внесена е по нареждане на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, сумата от 4 952.56лв., с посочено основание- „служебен превод“.

С обжалваното Разпореждане от дата 23.01.2026г. по изп. дело № 20257960400512, съдебният изпълнител е отказала да редуцира приетите с нейно разпореждане суми, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на пълномощника на взискателя – адв. И. М. Ц., в размер на 2 984.31 евро, равняващи се на 5 836.80бм.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК, същата е подадена чрез ЧСИ Ш. Д., по ИД № 512/2025г. по неговия опис и в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК.

Предмет на обжалване по чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. Жалбата от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез адв. Л. Г., депозирана пред съда в качеството на длъжник по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., е насочена срещу Разпореждане от дата 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512 на ЧСИ - Ш. Д. с което са определени от съдебния изпълнител разноските в изпълнителното производство за адвокатски хонорар и за такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, както и срещу Разпореждане от дата 23.01.2026г. по изп. дело № 20257960400512, с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира разноските по изпълнителното дело, съставляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя до размера от 200лв./сумата дължима за подаване на молба по чл. 426 от ГПК за образуване на ИД/ Искането е съставът на ОС Благоеврад да отмени атакуваните разпореждания на ЧСИ Ш. Д. от 19.09.2025г. и 23.01.2026г., като недължими, както и при условията на евентуалност да редуцира определеното възнаграждение за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, като го намали до размер от 200лв., както и да намали определената такса по чл. 26 от ТТЗЧСИ, като преизчисли същата съобразо намаления размер на дължимото адвокатско възнаграждение за пълномощника на С. В. Б.. Съставът на ОС Благоевград намира, че подадената жалба с вх. № 2858/17.02.2026г.е процесуално допустима. В предметния обхват на нормата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е предвидена законовата възможност за длъжника в изпълнителното производство- да обжалва актовете на ЧСИ касаещи разноските в изпълнителното производство, включително отказа на съдебният изпълнител да уважи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателите.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК, от активно процесуално легитимирана страна– длъжникът в изпълнителното производство, имаща право и интерес от атакуване на подлежащ на обжалване съдебен акт на ЧСИ.

Депозираната жалба е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, извършено по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., които са измежду лимитивно и изчерпателно посочените в разпоредбата на закона- чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, и които подлежат на инстанционен съдебен контрол по реда на чл. 436 и сл. от ГПК. С т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК е възприето становище, което е в съответствие с изменението на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК /редакция с ДВ бр. 86 от 2017г./ и с установената до този момент съдебна практика. На обжалване пред ОС по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските за изпълнението, а не само актовете на съдебния изпълнител, с които същият се е произнесъл по възражение да прекомерност, направено от длъжника по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, с които съдебният изпълнител е отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно. На обжалване по реда на чл. 436 и сл. от ГПК подлежи и разпореждането за разноските, посочено в поканата за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорено от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, като оспорването по този законов ред, не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В процесния случай ЧСИ е определил разноските с атакуваното Разпореждане от 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512 на ЧСИ - Ш. Д., за което е уведомен длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД с поканата за доброволно плащане. С разпореждането на ЧСИ, в сумата за разноски по изпълнителното дело, са включени сумата 5 836.80лв. за адвокатско възнаграждение и сумата 5 419.48лв. за пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, и двете дължими към ЧСИ.

В законовия срок е направено от длъжника искане по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което е отхвърлено от ЧСИ с обжалваното разпореждане от 23.01.2026г.

Съгласно чл. 79 от ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично изключените от закона такива, са за сметка на длъжника, като без значение е дали изпълняемото право е парично или непарично. По повод на разноските в изпълнителното производство между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение по силата на което взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има задължението да плати, за да ги възстанови. За дължимите разноски съдебният изпълнител съгласно чл. 434 от ГПК дължи произнасяне с изричен акт/протокол или постановление/, като може да се произнесе във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В закона обаче липсва задължение това произнасяне да се следва при всяко приключване на всеки отделен изпълнителен способ, нито произнасянето на съдебния изпълнител с един обобщаващ окончателен акт, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските за изпълнението, като такова задължение на може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй като процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително. Поради тази причина израза „постановление за разноски”, използван от законодателят в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, включва всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските в изпълнението, включително и произнасяне по разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. Ето защо оспорването на акта на съдебния изпълнител от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК е процесуално допустимо и възможно във всеки един момент от развитието на изпълнителното производство, включително и с изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника или със съобщението за образуваното обезпечително производство, без да е необходимо длъжникът да е упражнил правото си за възражение поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК пред ЧСИ в рамките на изпълнителното производство. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато са прекомерни, е уредена в чл. 78, ал. 5 ГПК, който също е в част първа "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т. е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 1. когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. На първо място разноските са за сметка на взискателя, когато изпълнителното дело бъде прекратено съгласно чл. 433 ГПК. Според чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена; квитанция от пощенска станция или писмо от банка, които удостоверяват, че процесните изпълняеми права са били изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Останалите условия за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ГПК са отменяване на изпълнителното основание /т. 4/; обезсилване на изпълнителния лист /т. 3/; прекратяване на изпълнителното дело по искане на взискателя /т. 2/; погасяване на изпълняемото право /т.7/; и когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка/т. 8/. От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че за да отпадне за длъжника задължението за плащане на разноските, следва изпълнителното дело да е прекратено поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство, т.е. длъжникът да не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Аналогични са съображенията за възлагане разноските на ищеца в исковото производство, когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото. На второ място разпоредбата на чл. 79 ГПК предвижда, че разноските понася взискателя и когато изпълнителните действия са били отменени от съда и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя.

В настоящия казус съставът на ОС Благоевград намира че не се установяват предвидените в специалният текст на чл. 79 ГПК изключения, в които длъжникът се освобождава от разноски. Не са осъществени условията за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ГПК, нито изпълнителните действия са били отменени от съда или са били изоставени от взискателя. Длъжникът – жалбоподател не доказва да е изпълнил задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, в който случай следва да се приеме, че същият не е дал повод за образуване на производството, поради което и няма основание за ангажиране на отговорността му за направените разноски от взискателя.

Наистина установява се по безспорен и несъмнен начин от писмените доказателства по делото, че към момента на образуването на ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д./19.09.2025г./ по набирателната сметка на РС П. е внесена от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД сумата 67 716.01лв. като залог в полза на кредитора по гр.д. № 768/2023г. по описа на РС П., за претендираното вземане от ищеца С. В. Б., съставляващо обезщетение за вреди причинени от трудова злополука. /Определение № 562/30.06.2023г. по гр.д. № 768/2023г. по описа на РС П./.

Установено е по несъмнен и безспорен начин че към същия момент/19.09.2025г./ с Определение № 4005/25.08.2025г. по кас. гр. дело с 1585/2025г. по описа на ВКС, е постановено СПИРАНЕ на изпълнението на въззивно Решение № 606 от дата 19.12.2024г. постановено по в. гр. д. № 700/2024г. по описа на ОС Благоевград, поради това че „ФЕН- ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД е внесъл като обезпечение- втори по ред ЗАЛОГ, по набирателната сметка на ВКС, присъдената на ищеца сума в размер на 52 675 лева, обезпечаваща изпълнението на невлязлото в законна сила въззивно решение за парично вземани или обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение. Несъмнено доказано е по настоящото дело, че така внесените суми са налични по набирателните сметки на РС П. и ВКС, като същите по правната си същност съставляват залог по смисъла на чл. 181 от ЗЗД и поради това са могли да послужат за удовлетворяване на кредитора-взискател, за вземането му срещу длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, признато по съдебен ред въз основа на издадения Изпълнителен лист № 128 от 25.08.2025г./т. 1 от ТР № 6/23.10.2015г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГТК/ Следва обаче да се приеме за безспорно, че наличието на внесени суми като залог по чл. 181 от ЗЗД по набирателните сметки на двете съдилища, не може да съставлява „плащане на задължението“, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК, доколкото сумите не се намират по банковата сметка на кредитора, поради което не е налице така приетото основание за прекратяване на изпълнителното производство. Наличието на тези суми по набирателните сметки на РС П. и на ВКС, не може да бъде основание за настоящия състав на ОС Благоевград и за да приеме, че се доказва плащане на длъжника преди образуването на изпълнително дело. В т. 2 от ТР № 6/23.10.2015г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГТК, изрично е прието че при липса на договор и постигнато изрично съгласие между страните, заложното правоотношение в този случай се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон, относно процедурата за освобождаване на сумата от залогодържателят/съдът/ чрез връщането и на залогодателя или превеждането и по сметката длъжника или ЧСИ, за удовлетворяване на вземането на залогополучателя. Прието е с цитираната т. 2 от ТР № 6/23.10.2015г. на ВКС по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГТК, че в този случай производството по освобождаване на сумите, внесени като гаранции по сметките на съда, следва задължително да бъде извършено чрез провеждането на двустранно производство по реда на чл. 403 ал.2 от ГПК, респ. чл. 282 ал. 5 от ГПК, като съдът следва да съобрази становището както на залогодателя, така и на залогополучателя, като е обвързан да предприеме предписанието на цитираната правна норма, в зависимост от това коя от хипотезите на правната норма е приложима/задържане на сумата, връщането и на залогодателя или превеждането на сумата по сметката на длъжника или по сметката на ЧСИ/. Изложеното изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 от ГПК, срещу което всеки кредитор на длъжника- залогодател има право да насочи изпълнение за свое парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист. Към дата 19.09.2025г., кредиторът С. В. Б. не е имал възможността директно да насочи принудително изпълнение срещу внесените в негова полза като залогополучател суми като обезпечения по набирателните сметки на РС П. и на ВКС, като поиска превеждането на сумите по банковата сметка на която е титуляр, тъй като за това е било необходимо съгласието на длъжника, както и провеждането от съда на производство по реда на чл. 403 от ГПК, което към този момент е било с несигурен изход. Неоснавателни са възраженията направени с жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК от длъжника- „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника му по делото- че кредиторът С. В. Б. е бил недобросъвестен, тъй като не се е възползвал от правото си да се удовлетвори за вземането си от сумите, внесени по набирателните сметки на двете съдилища, като не е имало необходимост да подава молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнително дело.

Съответно неосователно е и възражението за наличието на злоупотреба с права, съгласно чл. 3 от ГПК от страна на кредитора- С. В. Б., чрез неговия пълномощник, доколкото за него е била налице правната възможност- да изчака и да се насочи към удовлетворяване на вземането си след провеждане на процедура по чл. 403 от ГПК, респ. по чл. 282 ал. 5 от ГПК както пред РС П., така и пред ВКС на РБ или да се подсигури допълнително, като се възползва от предоставеното му от закона процесуално право да депозира молба по чл. 426 от ГПК и при наличието на потвърдено съдебно решение от въззивната и касационната инстанции, да поиска образуването на изпълнително дело за събиране на дължимите суми от длъжника по принудителен ред. Не може да съставлява злоупотреба с право, направения избор от страната да се възползва от изрично предоставената на кредиторите процесуална възможност да депозира молба по чл. 426 от ГПК и да поиска образуване на изпълнитело дело въз основа на издадения Изпълнителен лист № 128 от 25.08.2025г.

В разглеждания случай от събраните доказателства по делото не се установяват предвидените в специалният текст на чл. 79 ГПК изключения, в които длъжникът се освобождава от разноски. Длъжникът – жалбоподател не доказва да е изпълнил задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, в който случай следва да се приеме, че същият не е дал повод за образуване на производството, поради което и да се приеме че не са налице основаниа за ангажиране на отговорността му за направените разноски от взискателя. От изисканото от съда и представено по делото удостоверение от Първа инвестиционна банка АД, установява се че сумата 23 085.16лв., с наредител „ФЕН- ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД е постъпила по сметката на кредитора С. В. Б.- преди образуването на ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., но същата съставлява само сумата за дължимата законна лихва върху главницата присъдена по гр.д. № 768/2023г. по описа на РС П., но самата главница не е била платена и не се е намирала по сметката на С. В. Б., към момента на образуването на подаването на молбата по чл. 426 от ГПК пред ЧСИ/19.09.2025г./ Ето защо настоящия състав на ОС Благоевград намира за недоказано, както че длъжникът е бил изпълнил задълженията си чрез плащане, преди образуването на изпълнителното производство, така и че същият не е дал повод за образуването на изпълнителното производство. Ето защо не са налице основания за освобождаване на длъжника от отговорност за направените по изпълнението разноски, поради което съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските са за негова сметка и следва да му бъдат възложени.

Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Доколкото цитираната разпоредба се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то тя намира приложение и в изпълнителното производство. С изменението на разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 7, извършено с ДВ бр. 86 от 2017г., възражението за прекомерност може да бъде наведено и направо с жалбата по чл. 436 от ГПК, без въпроса за прекомерност да е бил повдиган и разглеждан от ЧСИ в изпълнителното производство. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Отделно от изложеното, съгласно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22, минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, са приети за необвързващи съда. Същите могат да бъдат само ориентир за съда при преценката за справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

По изпълнителното дело доказателства за реално сторени разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение са своевременно ангажирани чрез представяне на договор за правна защита и съдействие от 18.09.2025г., в който е изрично вписано заплащане в брой на уговореното между страните възнаграждение в размер на 5 231.20лева. Представеният договор служи като разписка за получаване на сумата, а удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява извършеното плащане.

Настоящият състав на ОС Благоевград намира че по изпълнителното дело са представени убедителни писмени доказателства/Договор за правна защита и съдействие № 17/18.09.2025г./, от който е видно че кредиторът С. В. Б. и адв. И. М. Ц., са договорили и е извършено реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 5 231.20лева/с начислен ДДС/, обуславящо извода че такова се дължи от длъжника по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. Тези две действия запълват хипотезите на чл.10, т.1 и чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой- тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В настоящия случай ведно от договора за правна защита и съдействие и пълномощното, представена е пред ЧСИ, видно е че уговореното между страните възнаграждение за адвокатски хонорар, в размер на 5 231.20лева е платено предварително и в брой от упълномощителя на упалномощения адвокат.

По конкретното изп.дело, с оглед поведението на длъжника по изпълнението, пълномощникът на взискателя реално е извършил действия по образуване на делото, като е депозирал молба по чл. 426 от ГПК в кантората на ЧСИ Ш. Д. на 19.09.2025г., с която освен че е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ, адв. Ц. е поискал извършване на цялостно проучване на имущественото и имотното състояние на дружеството длъжник, поискано е от пълномощника на взискателя налагане на обезпечителни мерки чрез ЗАПОР на ППС, банкови сметки и вземания на длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД от трети лица, поискано е налагане на ВЪЗБРАНА върху установените недвижими имоти, собственост на дружеството длъжник. С молбата по чл. 426 от ГПК, взискателят чрез своя пълномощник, е поискал започване на принудителни действия срещу длъжника, чрез посочване на няколко изпълнителни способи за принудително изпълнение.

Доколкото макар да не са извършени много на брой процесуални действия от пълномощникът на взискателя, след подаването на молбата по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното дело, настоящият състав на ОС Благоевград намира, че се касае за реално извършени процесуални и изпълнителни действия съобразно с поведението на длъжника, като именно поисканите от взискателят и извършените от ЧСИ изпълнителни действия са довели до реалното събиране на всички суми за удовлетворяване на вземането на С. В. Б. от неговия кредитор- „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД. Всички поискани с молбата по чл. 426 от ГПК процесуални способи за принудително изпълнение, са били изпълнени от ЧСИ Ш. Д. и точно те са довели до крайната цел на изпълнителното производствоудовлетворяването на кредитора за съдебно признатото му вземане срещу длъжника- а именно до събирането на всички дължими суми за удовлетворяване на вземането на взискателя. Съдът съобрази че при определяне на разноските от ЧСИ, неизменно следва да се отчетат и възлагат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия казус извършени са достатачно реални процесуални действия от пълномощника на взискателя, като процсеулната активност на адв. Ц. е довела да осъществяването на всички посочени с молбата по чл. 426 от ГПК процесуални способи, което от своя страна е довело да ефективното постигане на целите на изпълнителното производство. Не са останали посочени, но неизпълнени от ЧСИ способи на принудително изпълнение, което да доведе до намаляване на отговорността на длъжника за разноските за адвокатски хонорар по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. По изложените съображения настоящият състав на ОС Благоевград приема за неоснователно искането с жалбата по чл. 436 от ГПК- адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано само до размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., т.е. до минималния размер от 200 лв. Предвид всичко изложено настоящият въззивен съдебен състав приема, че е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение не само за образуване на изпълнително дело, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната взискател по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, за които е издаден Изпълнителен лист № 128 от 25.08.2025г.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал. 2 от Наредбата /чл. 10 т. 2 от Наредбата/.

Същевременно видно е от материалите по приложеното ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., че именно наложените по искане на взискателя от ЧСИ запори върху банковите сметки на длъжника, върху вземанията на „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД от трети лица търговци, от наложения запор върху ППС, собственост на дружеството длъжник, са довели до успешното събиране по изпълнителното дело на сума в общ размер от 64 454.82лв., които са послужили за удовлетворяване на взискателя- С. В. Б. за дължимите му се суми като обезщетение от вреди, претърпени при трудова злополука. Следователно и за в бъдеще от пълномощника на взискателя има основания да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата, доколкото от активността на взискателя зависи хода на изпълнителнителното производство, като останал е отворен пътя за насочване на изпълнение чрез посочване на други изпълнителни способи. След като не е платено доброволно преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението.

Не може да се приме от състава на въззивния съд твърдението с жалата по чл. 436 от ГПК, че в настоящия казус следва да се приеме, че действията по защита и процесуално

представителство по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., са ограничени само до подаване на молбата по чл. 426 от ГПК, като съществен с оглед размера на дължимото адвокатско възнаграждение, е обема на дадените пълномощия на пълномощника на взискателя, а не само фактически извършените по изпълнителното дело процесуални действия. С оглед на общото пълномощно за процесуално представителство и защита от упълномощителя- С. В. Б., на упълномощения адвокат- И. М. Ц., очевидно е че въз основа на същото, преди да депозират молба за образуване на изпълнителното производство, били са извършвани от упълномощената адвокатска кантора редица проучвания на фактите, анализ на установената фактическа обстановка, както и правна оценка за начина на защита и процесуално представителство. Изработена е стратегия за процесуално представителство и защита, както и план за последователност на правните действия за нейното осъществяване. В този смисъл не може действията на пълномощникът на взискателя в рамките на образуваното изпълнително производство, да бъдат сведени практически само до подаването на молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнително дело. При наведено възражение за прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от насрещната страна, съдът следва да определи пределните граници на деликтната отговорност на страната предизвикала спора/чл. 51 ал.1 изр. 1 от ЗЗД/, като се основава на обективни критерии: „действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката на конкретните характеристики на осъществената защита и процесуално представителство- вида и характера на предявените искове, извършените от защитника процесуални действия по делото, при отчитане на времето и обема на извършената дейност при подготовката за извършването на конкретните процесуални действия. Принципно доколкото се отнася да договорно възнаграждение, съдът не следва да се намесва в договора сключен между страната и нейния пълномощник/чл. 20а от ЗЗД/ Само ако установи че адвокатското възнаграждение е договорено в съществено отклонение относно мярката, наложена от пазара за нормалния паричен еквивалент за осъществена адвокатска дейност при същия интензитет и по дела с подобна фактическа и правна сложност, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер, като преценката е към момента на сключване на договора за правна помощ и защита. Националният закон задължава съдът да остави без уважение възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако установи че адвокатското възнаграждение е уговорено в минималния или близко до минималния размер, приет с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, а ако същото е уговорено в по- висок размер, да го намали до минималния размер предвиден в цитираната наредба, ако намери че възражението за прекомерност е основателно. /Определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС- IV г.о./

Настоящият състав на ОС Благоевград е запознат с Решение от 23.11.2017г. на Съда на Европейския съюз/СЕС/, по съединени дела С-427/16 и С-428/2016г., съгласно които всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението на чл. 78 ал. 5 от ГПК, но само и след като установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен, дори ако възнаграждението бъде определено при приетия минимум с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, като в този случай съдът може да определи размера на дължимото възнаграждение и под приетия с цитираната наредба минимум. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, която е дал повод за завеждането на делото. В този случай причината е поведението на насрещната страна, която при уговарянето на дължимото адвокатско възнаграждение, не е положила дължимата грижа, като в този случай уговореното в повече от обичайно дължимото, остава в нейна тежест. Преценката на съда в този случай следва да бъде концентрирана върху това, дали в този случай ответника не е съществено надценил труда на своя адвокат. /Определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС- IV г.о./

При преценката за фактическата и правна сложност на производството по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., образувано въз основа на подадена молба по чл. 426 от ГПК от взискателят- С. В. Б., срещу длъжника „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, настоящият състав на ОС Благоевград намира, че същата не надвишава обичайната фактическа и правна сложност за дела от този вид. Въззивният състав на ОС Благоевград отчита и положената до този момент активност и дължима грижа от адв. И. Ц., за осъществяване на поетата защита и процесуално представителство по изпълнителното дело. След подаването на молбата по чл. 426 от ГПК и възлагане на правомощия за изпълнителни действия на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, от пълномощника на взискателя фактически не са правени нови искания и не са посочвани допълнителни способи за изпълнение. Следва да се отчете положена дължима грижа от пълномощника на взискателя при проучването на материалите и подготовката за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като съобразява че същото е образувано въз основа на влязло в законна сила решение на съда/в частта му за разноските по чл. 78 ал.3 от ГПК/, като ясно е наличието на законово основание за започване на принудително изпълнение.

При преценката си за справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съставът на ОС Благоевград намира за съществена не осъществената действителна процесуална активност на пълномощникът на взискателя по делото, а това че именно активността на адв. Ц. след подаване на молбата по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното дело, води до прилагане на всички посочени в молбата способи за изпълнение от страна на ЧСИ, което от своя страна е довело и до изключителната ефективност при осъществяване на основната цел на изпълнителното производствосъбиране на дължимите суми по съдебно установеното вземане за пълно удовлетворяване на взискателя. Достатъчно е в този смисъл да се отбележи, че след образуването на ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д., постъпили са по сметката на ЧСИ суми в общ размер на 64 454.82лв., с които са погасени чрез плащане не само дължимата главница, но и голяма част от разноските в изпълнителното производство. Следва да се посочи че уговорено между упълномощителят С. В. Б. и упълномощения адв. И. Ц. суми за адвокатски хонорар с договора за правна помощ и защита, съответстват по размер на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС минимум/определен на осн. чл. 10 т. 1 и т. 2 от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/. С оглед на действително постигнатите цели на изпълнителното производство и с оглед на размерана събраните суми от ЧСИ, въззивният съд намира че същото не е уговорено в съществено отклонение от средното възнаграждение за защита и процесуално представителство по дела от същия вид, прието за обичайнота на пазара за предлагане на този специализиран и квалифициран труд и определения за него паричен еквивалент, като уговореното адв. възнаграждение, съответства на фактическата и правна сложност на изп. дело, на дължимата грижа и процесуалните усилия на упълномощения адвокат по осъществяваното от него защита и процесуално

представителство по ИД № 512/2025г. по описа на ЧСИ Ш. Д. /Определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС- IV г.о./ Ето защо правилно с обжалваното Разпореждане от дата 23.01.2026 г. по изп. дело № 20257960400512, е било отказано редуцрането на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя с предходното Разпореждане от дата 19.09.2025г. по изп. дело № 20257960400512 на ЧСИ - Ш. Д.

Макар да е прието с Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединените- дело № С-427/16г. и дело № С-428/16г., както и Решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С -438/22г., с които е прието че Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, противоречи на чл. 101 § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4 § 3 ДЕС, поради което определените с цитираната наредба минимални адвокатски възнаграждения, не обвързват съда в правомощията му да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от определения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, настоящият състав на ОС Благоевград намира, че възражението за адвокатско възнаграждение, договорено между С. В. Б. и упълномощения адв. И. Ц., което е уговорено в размерите предвидени като минимум в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, не е прекомерно и не е договорено в съществено отклонение относно мярката, наложена от пазара за нормалния паричен еквивалент за осъществена адвокатска дейност, при същия интензитет и по изпълнителни дела с подобна фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде оставено без уважение искането договореното адвокатско възнаграждение да бъде определено под минималните размери определени с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС, като бъде намалено от 5 231.20лева на 200лв.

С жалбата по чл. 436 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело, направени са оплаквания за частична недължимост, а при условията на евентуалност и за преизчисляване на определената от ЧСИ Ш. Д. такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, чрез нейното намаляване от 5 419.48лв. на 3992.40лв.

Съгласно чл. 79 от ГПК, разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК. Съобразно тази уредба, когато изпълнителното производство е образувано пред частен съдебен изпълнител и са предприети изпълнителни действия по него, длъжникът дължи всички такси– платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, дори и когато са изпълни пряко на взискателя и в срока за доброволно изпълнение /в т.см. е и съдебната практика, обективирана в решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 920/2009 г., решение № 251/19.09.2011 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№ 575/2011 г., решение № 266/ 19.12.2013 г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№ 1 427/ 2012 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 ТТРЗЧСИ е в тежест само на длъжника.

По отношение направеното в жалбата оплакване досежно определената от ЧСИ такса, следва да се има предвид, че разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, като съдебната практика приема, че такава такса се дължи и в случаите на плащане в срока за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие /в този смисъл решение № 278/25.06.2012 г. по гр.д.№ 414/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т.26 ТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ/.

Според настоящия състав на ОС Благоевград, неоснователни са доводите, наведени с жалбата от „ФЕН-ПЛАСТ ТРЕЙД“ ООД, чрез пълномощника му по делото, насочени срещу начина по който е определен размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. При посочване на начисления размер в поканата за доброволно изпълнение, следва както за длъжника, така и за съда упражняващ контрол за законосъобразност по жалба по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, да е ясно по какъв начин е начислена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, върху каква сума и какво е включено в тази такса. В настоящия случай това е стриктно спазено от ЧСИ Ш. Д. по изп. дело № 512/2025г. по неговия опис, тъй като същия е изготвил частична сметка за размера на дълга към този момент от развитието на изпълнителното производство.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена на основание чл. 26 ал. 1 б.”б” от ТТРЗЧСИ, начислена върху събраната от ЧСИ Ш. Д. суми при изпълнението по изп. дело № 512/2025г., поради което възражението срещу начина на нейното формиране е неоснователно.

Установена е трайна съдебна практика според която, таксите по изпълнението които са заплатени авансово от взискателя в полза на ЧСИ, не представляват материален интерес по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Включването им в общата сума и начисляването на такса за тях по т. 26 от Тарифата за ЧСИ всъщност представлява двойно плащане за едно и също нещо-веднъж като авансова такса за конкретно изпълнително действие и втори път като пропорционална такса. ЧСИ получава в същност двойно плащане за едно и също нещо, което е недопустимо. Длъжникът няма задължение два пъти да заплаща едно и също авансовите такси внесени от взискателя -веднъж на взискателя и втори път за същите суми такса и на ЧСИ, но на друго основание. Авансовите такси си остават такива до края на изпълнението и те не се трансформират в материален интерес за който да се заплаща и допълнителна такса по т. 26 от Тарифата за ЧСИ /решение № 225 от 18.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 362/2009 г., трето г. о.; решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2012 г. четвърто г. о. решение № 640 от 04.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., решение № 82 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., четвърто г. о.; решение № 26/1930 от 18.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11328/2020 г.; определение № 676 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 393/2015 г., второ т. о.; решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 414/2012 г., четвърто г. о. /. Не така стои въпроса за адвокатското възнаграждение, заплатено в изпълнителния процес от взискателя, които разноски следва да се включат в понятието събрана сума и материален интерес и също са база за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за ТРЗЧСИ за разлика от авансовите такси.

В настоящия казус не се установява някоя от таксите включени от ЧСИ Ш. Д., в изготвената от него Сметка за размера на дълга, да са авансово платени от взискателя, поради което да не следва да се включват в сметката на длъжника. От друга страна категорична е съдебната практика, съгласно която заплатеното адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя в изпълнителното производство, се включват в понятието „материален интерес“, по смисъла на чл. 83 ал.1 от ЗЧСИ и правилно и законосъобразно ЧСИ Ш. Д. е включил тази сума в базата на изчисляване на пропоционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ/В тази насока е Решение № 321/13.01.2020г., постановено по гр.д. № 16777/2019г. на СГС/. Тъй като съдът с настоящото си решение съставът на ОС Благоевград намира за неоснователно възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 5 231.20лева на 200лв., то не следва да бъде коригирана изготвената от ЧСИ Ш. Д. Сметка за размера на дълга на длъжника, както и размера на определената пропоционална такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ.

По разноските пред настоящата съдебна инстанция:

По направеното от взискателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не се дължат на страните в настоящето производство, тъй като се касае за специфично производство, в което не е предвидена възможност за разпределяне на извършените разходи. Отговорността за разноските и разпределянето им между страните е предвидена в чл. 78 и чл. 79 от ГПК, като първата хипотеза касае присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки отново същия принцип. От тук следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми, предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване действията на съдебния изпълнител няма, поради което липсва процесуално основание за присъждането им.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо в производството по чл. 248 ал. 1 ГПК не се носи отговорност за разноски. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е актуалната съдебна практика, намерила израз в определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І-во г. о., и цитираните в него определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV-то г. о., и определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV-то г. о.

Мотивиран от изложеното , ОС Благоевград в решаващия състав