Решение № 1541 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 77/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Ш. С. К. от [населено място], обл.Хасково, против Решение № 164/27.11.2025г., постановено по АНД № 261/2025г. по описа на Районен съд – Харманли. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В него не били обсъдени възраженията за съществените процесуални нарушенията на материалния закон при издаване на наказателното постановление. Незаконосъобразно съдът кредитирал, че било налице виновно поведение на касационния жалбоподател. Игнорирана била доказателствената стойност на влязлото в сила съдебно решение относно извършено административно нарушение от жалбоподателя, за което било издадено неизпълнено предписание – основание за ангажиране на отговорността му. Освен това, нито актосъставителят, нито свидетелят установили собствеността на сградата, а и на имота, до който имало неограничен достъп (представлявал разграден двор). Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание се допълва възражението, че предходното издадено наказателно постановление за същия обект в [населено място] било отменено от съда, т. е. не бил налице бизнес оператор на хранителни продукти в този обект, който да действал без разрешение, съответно житейската и правна логика сочили липса на предмет на престъпление. От това следвало и че разпореждането за насочване на храни от 16.10.2023г., за което се твърдяло да не било изпълнено, било с невъзможен предмет, поради което това неизпълнение нямало как да се вмени във вина на касатора. Освен това, районният съд въвел с решението си административен акт, който не бил предмет на наказателното постановление, а именно Разпореждане за забрана № 231216.02/16.12.2023г., предхождащо това, за което се твърдяло, че не било изпълнено. При наличие на два административни акта – които съдът приел, че имали собствени права и създавали задължения, и „…при наличие, че първия също се приемало, щом вторият не бил изпълнен, а за първия нямало данни за установена вина на жалбоподателя…“, то нямало как да било законно издаденото НП. Ответникът – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита атакуваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на касационния жалбоподател, който следвало да бъде редуциран до минималния размер. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 164/27.11.2025г., постановено по АНД № 261 по описа за 2025г., Районен съд – Харманли е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 9/2024 от 02.07.2025г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, с което на Ш. С. К., за нарушение на чл.24, ал.1, във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ), във връзка с чл.138, параграф 2, букви „г“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита (Регламент (EС) 2017/625), и на основание чл.70, ал.1 от ЗУАВ е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. За да постанови този резултат районният съд установил фактическа обстановка, съгласно която на 16.12.2023г. свидетелите К. и Д. – служители на ОДБХ Хасково, извършили проверка в обект в [населено място], общ.Маджарово, в стопанисван от жалбоподателя Ш. К. имот. Там била установена постройка, в която проверяващите установили наличие на месо и месни продукти, както и уреди за обработка на месо. По време на проверката Камбер не представил документ за регистрация по Закона за храните. Впоследствие обектът бил запечатан от длъжностните лица, които съставили констативен протокол и издали разпореждане за забрана и разпореждане за насочване на храни. На 18.12.2023г. свидетелите отново посетили обекта – за извършване на повторна проверка. При тази проверка, в присъствието на жалбоподателя, се установило, че целостта на лепенката, с която обектът бил запечатан, била нарушена. Установило се също така, че описаните при предходната проверка месни продукти – оставени на отговорно пазене (съгласно констативен протокол) липсвали. От страна на Камбер не били представени документи, удостоверяващи предаването на храните в обект, регистриран по реда на чл.259 ал.1 или 2 и на инсталация по чл.259а, ал.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. От правна страна съдът е приел, че обжалваното НП било издадено при спазване на предвидените в глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, и не страдало от водещи до отмяната му процесуални пороци. Актът за установяване на административно нарушение бил редовно съставен и от компетентен за това контролен орган на ОДБХ – Хасково, като съдържал всички реквизити по чл.42 от ЗАНН. Процесното НП било издадено от компетентен орган и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и без да били допуснати съществени процесуални нарушения. То съдържало реквизитите по чл.57 от ЗАНН, като описаното в него нарушение било индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Последното се отнасяло до неизпълнение на предписание и представлявало мярка по чл.24, ал.1 от ЗУАВ. Издадените Разпореждане за насочване на храни № 231216.03 от 16.12.2023г. и Разпореждане на забрана № 231216.02 от 16.12.2023г. представлявали влезли в сила индивидуални административни актове, които следвало да бъдат изпълнени от Ш. К., но това не било сторено. Ако жалбоподателят смятал, че даденото предписание било неясно, че не касаело него и др., пътят на неговата защита бил чрез обжалването им, за което не били представени доказателства. Предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства, безспорно се установявало, че наказаното лице извършило нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Решението е правилно. Съдебният акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка, относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Волята на съдебния състав е ясна и не води до неразбиране за това по какви съображения е формиран крайния извод за потвърждаване на НП. В случая отговорността на касационния жалбоподател е била ангажирана на основание чл.70, ал.1 от ЗУАВ, предвиждаща наказания за неизпълнение на мярка по чл.23 или чл.24, ал.1 от ЗУАВ. Според чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ, мерките по чл.24, ал.1 се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл.138, параграф 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (EС) 2017/625. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл.7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. На касатора Ш. С. К. е било издадено Разпореждане за насочване на храни №231216.03/16.12.2023г. – за спиране на реализацията и унищожаване в екарисаж на месо, месни продукти, субпродукти, колбаси от ЕРД (едър рогат добитък) и свине с неизвестен произход, общо количество 449.2 кг. (описано в Констативен протокол №231216-01/16.12.2023), представляващо мярка по чл.138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, букви „г“ и „ж“, според които разпоредби „Когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: „ограничават или забраняват пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и забраняват връщането им в държавата членка на изпращане или разпореждат връщането им в държавата членка на изпращане; разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение;“. На 16.12.2023г. цитираните хипотези на посочените правни норми от Регламент (EС) 2017/625 са били приложени от инспектор на ОДБХ – Хасково, когато до Ш. К. е било адресирано визираното разпореждане, с оглед установеното нерегламентирано клане, месо и месни продукти с неизвестен произход, намиращи се в нерегламентиран кланичен обект, стопанисван от лицето. На 18.12.2023г. от контролни органи на ОДБХ – Хасково е била извършена (повторна) проверка на обекта, по отношение на който е било издадено Разпореждане за насочване на храни №231216.03/16.12.2023г., при която е било констатирано неизпълнение на последното и това е обективирано в Констативен протокол №231218-01 от 16.12.2023г. Така установеното означава, че на практика е бил реализиран фактическият състав по чл.24, ал.1 от ЗУАВ, във връзка с чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ, във връзка с чл.138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, поради което правилно на Ш. С. К. е било наложено съответно наказание по чл.70, ал.1 от ЗУАВ. В случая не може да се игнорира наличието на вина у наказаното лице при извършването на нарушението. Видно от текста на разпореждането, което Камбер е подписал, на същия е било съвсем ясно вмененото задължение за изпълнение, което обаче не е налице, въпреки изричното предписаните мерки „ограничаване“ (чрез спиране на реализацията) и „унищожаване“, по смисъла на чл.138, параграф 2, букви „г“ и „ж“ от Регламент (EС) 2017/625. Не е спорно между страните по делото, че при проверката на 18.12.2023г. е било установено, че поставените от органите на ОДБХ – Хасково обозначителни знаци (лепенки) са били премахнати и съхраняваното и възбранено месо и месни продукти не са били налични в обекта, което по същество означава неспазване на разпореждането, тъй като мярката „ограничава“ не е била спазена, като това е така и по отношение на мярката „унищожаване“, предвид липсата на данни и доказателства за извършването й, съответно на документи, удостоверяващи предаването на храните в обект, регистриран по реда на чл.259 ал.1 или 2 и на инсталация по чл.259а, ал.1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност. Неоснователно е възражението на касатора относно собствеността на поземления имот и сградата, намираща се върху него в [населено място], където е било констатирано нарушението. Тези обстоятелства са неотносими към предмета на осъществената от наказаното лице деятелност, поради което неизясняването им няма за последица отмяна на санкционния акт на това основание. Не се споделя тезата за относимост към настоящия казус на влязлото в сила Решение № 5208 от 20.05.2025г. по канд № 380/2025г. по описа на Административен съд – Хасково. С него е оставено в сила Решение № 192/16.12.2024г. по анд № 352/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменено Наказателно постановление № 10/24 от 02.07.2024 г. на директора на ОДБХ – Хасково, с което на Ш. С. К., на основание чл.128 ал.1 т.3 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл.23 ал.1, във вр. с чл.24 ал.1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. Видно е, че отмененото НП е било издадено за извършено от настоящия касатор нарушение, което е различно от санкционираното с Наказателно постановление № 9/2024 от 02.07.2025г., като обсъденото от касационния състав по визираното канд обстоятелство за правната форма на субекта касае фактическия състав на деянието, разгледан в контекста на правната квалификация на извършеното от Камбер нарушение на чл.23, ал.1, във връзка с чл.24, ал.1 от ЗХ, установено на обекта, на който е установено и разгледаното от въззивния съд нарушение по предметното по анд № 261/2025г. НП. В настоящия случай обаче такъв порок не е налице. Изпълнителното деяние по процесното нарушение се отнася единствено до неизпълнението на мярка по чл.23 или чл.24, ал.1 от ЗУХВ. В този смисъл, дали това бездействие е реализирано от бизнес оператор или от лице, което извършва дейност без вписване по чл.24, ал.1 от ЗХ, е обстоятелство без правно значение. Обсъждането от районния съд на Разпореждане за забрана № 231216.02/16.12.2023г., макар и то да не е предмет на процесното НП, не представлява порок на обжалваното съдебно решение. Посочването от съда на визираното разпореждане е направено в контекста на изясняване на характера на административния акт и няма пряко отношение към законосъобразността на НП, поради което доводите в касационната жалба в образен смисъл са неоснователни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. От районния съд са взети предвид относимите за спора обстоятелства, факти и правни норми, като макар и лаконично, са обсъдени най-съществените възражения. Съдът е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, като ги е анализирал и въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е достигнал до извод за потвърждаване на обжалваното пред него НП, Районен съд – Харманли е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид претенцията на ОДБХ – Хасково за съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, такива следва да се присъдят в размер 66.47 евро (с равностойност 130 лв.), определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът