РЕШЕНИЕ

№ 609

гр. •••еч, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И••• Й. МИТОВА при участието на секретаря •••• като разгледа докладваното от И••• Й. МИТОВА Гражданско дело № 20234310101602 по описа за 2023 година ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ по чл.422 ГПК и за мораторна лихва и законна лихва:

Постъпила е искова молба от •••, представлявано от •••-Председател на УС, чрез процесуален представител ••• И., адрес: гр. •••, ул. "•••" 23Б, срещу: С. С. И. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, по която вторият твърди, че с разпореждане, постановено по ч. гр. №•••г., по описа на Районен съд-•••еч, 5 състав, е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1, със съобщение, получено от дружеството на 21.04.2023г. съдията докладчик по цитираното дело указал, че в във връзка с възражение от длъжника/ вх.№3508, чрез адв. И. от САК/, че не дължи и възражение за давност по чл. чл.111, в ЗЗД/, дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и затова предявява настоящия и сочат основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им: Ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г /Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 юни 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. ДВ, бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр.20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 5.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2012г., в сила от 26.07.2013 г./ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия /ТЕ/ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ••• АД на клиенти за битови нужди в гр. •••, които се изготвят от •••" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от •••" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. •••, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „•••" ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб- страница на „•••" ЕАД на адрес: htt: //toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответницата, според тях, видно от приложеното извлечение от сметки, е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „•••" ООД. На основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „•••" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „•••" АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "•••" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34от 24.04.2007г./. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Моли след доказаване на исковата молба, да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на С. С. И. с ЕГН: ••••••••••, че дължи на „•••" ЕАД, сума в общ размер на 2 850, 16 лева, от които 2450, 20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 30.01. 2023г. до окончателното изплащане на вземането, 352, 06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 17.01.2023г., както и суми за дялово разпределение: 40, 61 лева - главница за периода от м.12.2019г. до м. 04. 2022г., ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 7, 29 лева-лихва за периода от 31.01.2020г. до 17.01.2023г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Съобрази и Молба 4902, досежно пасивната легитимация на ответницата; Молба 7224, с която се прилагат фактури за процесния период; Молба 8207, с която се прави възражение за прекомерност на адв. в-е на насрещната страна и за недължимостта му по чл.38, ал.2 ЗА поради липса на материаните предпоставки, предвидени в Закона и прилага списък по чл.80 ГПК. В становище 10744 се приема ССЕ и се прилага справка с начислени главници и лихва за доставената ТЕ по образуваната преписка като достоверна или общо сметки: 2802, 26 лв, в това число: главница-2450, 20 лева и лихва-352, 06 за периода от 05.2019. до 04.2022г. като са дадени и разбивки по периоди.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото от: С. С. И., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. софия, ж.к. •••; чрез: адвокат Н. И. И.-САК, съд. адрес: гр. ••• по която се счита иска за неоснователен и се прави и възражение за погасителна давност на осн. чл.111, б."в" ЗЗД и моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските по делото в заповедното и настоящото. Възраженията са, че не дължи на ищеца, поради това, че няма никакви правоотношения с него. Не е подписвала договори за предоставянето на съответните услуги. Ищецът не е представил никакви доказателства в насоката на какво основание претендира посочените в исковата си молба суми. Единствено е навял голословни разсъждения в тази насока, но без да ги докаже. Представено по делото е доказателство-Договор № 94/23.09. 2002г, подписан между "•••" ООД и ЕС на в ж.к. ••• за извършване на услугата "дялово разпределение" на топлинната енергия между потребителите в сгради ЕС. Срокът на договора е три години съобразно Раздел VI, т. 5. Приложеният договор е за срок от 3 /три/ години и към периода, който се претендира за дължим е изтекъл, тоест няма действие към датата на депозиране на заявлението в СРС нито към периода от м.05.2019г до м.04.2022г. Отделно този договор е между ЕС на бл. 510 и топлинният счетоводител "•••" ООД, а не между ЕС на блока, ••• и ищеца -"•••" ЕАД, тоест липсва правно основание ищецът да претендира сумите от нея. Приложен е също и Протокол /без номер/ и с дата 02.09.2002г. на ОС на вх. ••••, в който са описани живущите в апартаментите във входа и на ••• е записана като собственик. Този протокол е с нотариална заверка на подписите. Оспорвам тези съобщения към фактури, това не са официални документи /фактури/, които се издават за дължими суми. Считам, че при условията на сключен договор между "•••" ЕАД и дружеството топлинен счетоводител за извършване на услугата "топлинно счетоводство" /дялово разпределение/, сумите за тази услуга се заплащат от възложителя на изпълнителя и не би могло да се претендират от етажните собственици. Изтъква, че по доказателственото искане за допускане експертизи по делото, възразява вещите лица да работят върху доказателства в счетоводството на дружеството, и моли съда, ако се допуснат тези експертизи, да се изиска доказателствата, върху които ще работи вещото лице, да се представят по делото на разположение на страните по него. Смята, че и тя следва да се запознае с документите, които ще послужат за изготвяне на експертизи по делото. В случай, че "•••" ЕАД не представи доказателствата, моли да не се допускат исканите експертизи. Моли, да се задължи ищеца да представи и и Сертификати за годност на монтираният уред в абонатната станция на блока, откъдето се разпределя топлинната енергия и откъдето се регулира затоплянето на водата на потребителите в блока, за да бъде установено дали са годни, преминали ли са през необходимите проверки за годност и други. Към момента според нея не е ясно дали този уред е изправен и отчита правилно доставената топлинна енергия, разпределението и до отделните имоти и затоплянето на водата в тези имоти. Появява се съмнение за годност на уреда. Претендира изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД за претендираните суми, а именно за период от месец 05.2019г. до 30.01.2020г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда от заявителя е 30.01.2023г., видно от представеното Заявление към доказателствата на ищеца/. За този период давността за взискателя да претендира дължимост за суми е изтекла към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според чл. 111, б. "в" от ЗЗД давността за претендиране на суми, които са периодични плащания, каквито са сумите, дължими към "•••" ЕАД е три години и на това основание към 30.01.2023г е изтекла давността да се претендират от ищеца сумите за периода от м.05.2019г. до 30.01.2020г., поради което в случай че се приеме, че искът е основателен, да се уважи само за периода, който не е изтекъл по давност, а именно: от 01.02.2020г.до м.04.2022г.

Според приложените Съобщения към фактури сумите за изтеклият по давност период на исковата пратенция са посочени в Съобщение към Фактура № 1005272755 от 31.07.2020г, като от Таблицата на втора страница се вижда, че тези суми са в общ размер на - 848, 18 лв. /осемстотин четиредесет и осем лева и 18 ст/. Сочи, че с Решение № 168/22.12.2009г, постановено по гр. д № 408/2009г. по описа на ВКС, ТК, II отделение по реда на чл. 290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия и на вода, представляват задължения за периодично плащане, тъй -като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което по отношение на тях е приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и TP № 1/19.02.2009г. по тълк. дело № 1/2009г на ВКС. Теорията и съдебната практика приемат, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие, манифестиращо желание за започване на принудително изпълнение и поради това представлява факт, прекъсващ давността, в този смисъл Решение по дело № 1739/1960г, II г.о. на ВКС на РБ, Решение № 1233/2008г на ВКС, V г.о. Моли съда да се вземе предвид, че тя няма никакви правоотношения с ищцовото дружество. Липсва правно отношение между тях, липсва договор, който да я обвързва с ищеца, и на това основание счита, че не дължи претендираните суми и изцяло. По делото липсва какъвто и да било договор между тях или ЕС на ••• на бл. 510, ж.к. "Връбница 1", гр. ••• и ищцовото дружество. Според ЗЗД /чл. 8 и 9 от ЗЗД/, Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото те не противоречат на повелителните норми на закона и добрите нрави. В случая как, след като не е имало договореност между страните, Общите условия на една страна, които самата страна публикува в някакъв ежедневник, обвързва другата страна, която не е дала съгласието си за тези условия. Получава се едно едностранно принуждаване от страна на дадено лице, да задължава други масови лица /обществото/ да заплащат услуга, за която те не са се съгласили, да им бъде предоставяна. Отделно от горното според чл. 14 на ЗЗД: "Договорът се смята сключен в момента, в който приемането му достигне у предложителя". Ищецът по никакъв начин не доказва, нито представя по делото доказателства, с което да установи, че е приела предложението за доставяне на топлинна енергия в процесния имот, както и не доказва, че й е дадено предложение за това. Счита, че това, че ищецът не представя договор, който да обвързва страните по делото с доставката на претендираната топлинна енергия от негова страна е най - важното обстоятелство, което следва да се вземе в предвид при решаване на делото и отхвърляне изцяло на исковата молба от съда. Липсва правоотношение между страните по съдебния процес, и оттук следва въпросът на какво основание ищецът "•••" ЕАД претендира заплащане на съответните посочени в исковата молба суми. Отделно от горното на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗП: "Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при които от датата на отправяне на предложението до сключването на договора страните не са във физически контакт помежду си". Предоставянето на услугата от страна на дружеството без съгласието на потребителите и без тяхното предварително искане е забранено на основание чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, а в случая е налице именно това обстоятелство. При наличието на нормативен акт /закон/, който установява основни положения в правото на страната ни, не може да се приема специален подзаконов акт и да важат неговите правила, в случая публикуването на ОУ на "•••" ЕАД, които нямат никакъв превес пред специалните закони /ЗЗД и ЗЗП/ и не я обвързват да заплаща предоставената топлинна енергия принудително и без основание за предоставянето й.На посочените по - горе основания, моли, да се отхвърли исковата молба и да се издаде решение, че не дължи на ищеца претендираните с нея суми. Моли, за присъждане на направените съдебни разноски, за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар по заповедното производство и по настоящото исково производство пред СРС. Моли, в случай, че не се яви и не изпрати представител в съдебно заседание по делото, да се даде ход на делото в нейно отсъствие, както и да се съобрази съда с изложеното в настоящият отговор и да се произнесе с решение, съобразно исканията й.

Третото лице-помагач на страната на ищеца-••• ООД-•••, редовно призован, не депозира в срока по чл.131 ГПК становище, но представя Молба с заверени преписи от индивидуалните справки за използваната ТЕ за процесния период-3 бр. и формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ-3бр.

Изпълнено е производството по чл.140 ГПК.

В съдебно заседание, страните не участват лично или чрез представител. оказателства, приобщени дела и заключенията на в.л. по СТЕ-инж. Н. и по СИЕ-Н.А., От събраните по делото доказателства, приобщени дела и заключенията на в.л. по СТЕ-инж. Н. и по СИЕ-Н.А., и от становищата на страните, се приема следното:

Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение и е възразил срещу нея, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Заявителят "••• - •••" ЕАД е депозирал настоящия иск в преклузивния срок.

Предмет на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В тежест на ищеца в това производство е да докаже възникването на облигационно правоотношение между страните по делото, че ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния период, предоставянето на топлоенергия в процесния имот и използването й от ответника, както и размера на задължението му, а също и дължимото обезщетение за забава.

Възраженията по писмения отговор за липсата на договор между страните, обосноваващ облигационна връзка изпълнена със съответното съдържание: права и задължения на страните от него и последиците от неизпълнението им се преодоляват с тълкуване с т. 1 ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС. Според дадените разяснения, за правоотношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Законодателното решение съответства с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В сегашната си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 23Е), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, а собственикът, респ. съсобственикът на имот в сградата не може да откаже плащане на цената за доставената топлоенергия с възражението, че с него не е сключван договор. Правоотношението се регулира и от публично известните общи условия, действащи в релевантния период. Или ответницата като собственик на имота по ДПНИ по реда на НДИ от 11.10.1985 г.-апартамент №7, на 3 етаж, в ж.л. сграда ••• за които се установи от з-ята на в.л., че като ЕС са клиенти на ТЕ за битови нужди по смисъла на параграф 190 от ДР на ЗЕ.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., понастоящем отменена/ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. /.

В производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответника е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на третото лице-помагач, поради което са приложими правилата на чл. 139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл. 139, ал. 1 ЗЕ (чл. 139б, ал. 1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение чл. 139в, ал. 1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата - чл. 139в, ал. 2, т. 4 ЗЕ. С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл. 22, ал. 2 от ОУ от 2016 г. Съгласно клаузата на чл. 36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. В конкретния случай цената за услугата дялово разпределение може да бъде платена директно и на лицето, извършващо услугата дялово разпределение, но данни за такова плащане няма по делото.

По делото са представени изготвените от третото лице-помагач индивидуални сметки за използвана ТЕ от ищцата за периода, справка за показанията на измерителните уреди в ЕС, в която ответницата е собственик на апартамент и справка за изравнителни сметки за топлоснабдявания имот за исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с възражението, че може договора да е бил прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява. По делото се установяви безспорно, че страните по този договор са изпълнявали поетите по него задължения, като третото лице-помагач е отчитало уредите за индивидуално измерване, видно от представените по делото изравнителни сметки и протоколи за отчет, както и от заключението на техническата експертиза. По този начин страните са потвърдили обвързаността си с договора за топлинно счетоводство. Дори да се приеме, че формално определеният срок на действието му е изтекъл преди процесния период, с така посочените си действия, както живущите в етажната собственост, така и третото лице-помагач, са продължили да изпълняват задълженията си по този договор, т. е. мълчаливо са подновили неговото действие. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакцията след изменението с ДВ, бр. 74/2006 г. ) потребителите в сграда - етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата "дялово разпределение", за резултатите от който избор трябва да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди към процесния период общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в справките лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е бил уведомен писмено за новия избор. Ето защо възражението на ответника за липса на договор и с третото лице-помагач е неоснователно.

Въпреки ответните възраженията, касаещи приложените фактури, кредитни известия /за възстановяване на сума, чрез прихващане за периода 07.2019г.-03.20.20г., съгласно ЗД на ЗЕ, съобщения към фактура, предснавени от ответника, същите не са осопрени по съответния ред и съдът ги съобразява, тъй като те не противоречат като съдържание и на установеното от е-зите по делото като в.л. Н. е посочило, че консумацията за ответницата е 2470, 12 лева и съответно установеното от в.л. А., че размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период 2 850, 16 лева и на лихвата 583, 52 лева.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "•••" ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. •••, които се изготвят от "•••" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството. Общите условия за продажба на топлинна енергия от "•••" ЕАД на потребители за битови нужди от гр. •••, са одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IХ от Общите условия – "Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т. е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Или в сгради - етажна собственост, в каквато сграда се намира и имотът на ответника, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части - чл. 142, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката, като последните два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за енергетиката.

Изложеното сочи, че по делото се доказва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците за претендирания исков период, което ги прави потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката по отношение на цялото вземане претендирано от ищеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. В § 1, т. 42 от Закона за енергетиката е предвидено, че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление. По делото се установи, че ответника в качеството на собственик на процесния имот и съответно потребител на енергия за битови нужди през исковия период – от 12.2019 г. до 04.12.2022 г. е легитимна страна по иска за установяване на вземането за ползвана топлинна енергия, доставена от "•••" ЕАД, на топлоснабден имот, находящ се в процесния имот.

При липсата на доказателства ангажирани от ответниците, че процесните вземания не се дължат в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, исковете се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

По възраженията на ответната страна за изтичане на погасителната давност за претендираните суми:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "•••" ЕАД, месечните вноски за дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 се дължат в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случай на неизпълнение топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Тези задължения са срочни и по силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ВКС се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В случая, претендираните суми касаят период с начална дата 5.2019 г. до 04.12.2022 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на 31.01.2023г. /вх.№23965 при РС-•••/, поради което падежът на първото вземане е изтекъл на 15.2021 г. и в този смисъл тригодишната давност за него е изтекла към 5.2021 г.-т. е. възражението на ответния пълномощник се явява основателно и следва да се уважи като се отхвърли иска за периода до 31.01.2020г., от които като начален период иска следва да се уважи до м.4.2022г., но в случая съдът не разполага с конкретни изчисления за него или следва да го уважи само за сумата по фактура № ••••••••••-895, 00 лева-главница и лихва 124, 27 за периода от 05.2020г. до 04.2021 г. и по фактура №1019470828-719, 14 лева-главница и 26, 93 лева за периода от 05.2021г. до 04.2022г.

Или общо за сумата 1614, 14 лева-главница и сумата общо 151, 20 лева-лихва за забава, следва да се уважат исковете за дължимостта, а до пълните претендирани размери на главницата и лихвата следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани-погасени по давност на осн. чл.111, б“в“ ЗЗД.

По разноските:

По списъка, представен от ищеца възлизат на 1039, 63 лева за двете производства и съобразно уважения размер му се дължат 643, 93 лева.

Следва да се уважи и възражението за прекомерност на възнаграждението на ответния пълномощник и съобразно наредбата следва да се намали на мин.му р-р от 600, 00 лева на 418, 50 лева, определен по чл.7, ал.1, т.2 от НМРАВ.

В такъв случай разноските на ответника се определят съобразно отхвърления размер /1084, 82 лева / на 159, 29 лева.

Воден от горните съображения, съдът