Решение № 61 от 29.4.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 178/2025 г.

Окръжен съд - Силистра, с присъда № 8 по НОХД № 311/2023г. по описа на същия съд, постановена на 11.03.2025г. е признал подсъдимата С. И. Д.: за ВИНОВНА в извършване на деяние наказуемо по чл.220, ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че през периода от 11.06.2019г. до 11.07.2019г. включително, в гр.Варна и в гр. Добрич при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Д.“ ООД - гр.Добрич, ЕИК 124714524, съзнателно сключила 8 неизгодни сделки с различни съконтрахенти /физически и юридически лица/, от които произлезли значителни вреди за „Д.“ ООД гр. Добрич общо в размер на 558 581,09 лева. Наложеното по реда на чл.54, вр. чл.36 от НК наказание е в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, като изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 5 /пет/ години. за НЕВИННА: отчасти по възведеното й обвинение по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК досежно периода на продължавана престъпна дейност - 17.06.2019г. - 18.06.2019г. ; 10-18.06.2019г и след 11.07.2019г по повод сключени неизгодни сделки с различни съконтрахенти и плащане на извършени услуги, от които са произлезли значителни вреди за същото дружество„Д.“ ООД гр. Добрич за разликата над 558 581,09 лева; по възведеното й обвинение по чл.201 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода от 04.07.2019г. до 12.07.2019г. в гр.Добрич при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- управител на „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524 присвоила чужди пари - на управляваното от нея търговско дружество, поверени й в това й качество да ги управлява, в общ размер на 31 896,43 лева. С присъдата подс. Д. е осъдена да заплати на гр. ищец „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524, представлявано от Д. И. Д. сумата 51 529,78 лева., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за нанесени с деянието имуществени вреди. В тежест на подсъдимата са присъдени сторените разноски по делото в полза на Държават, на гр. ищец, включая и дължимата д. т. върху уважения гр. иск; налице е произнасяне и по ВД по делото. Въззивното производство пред АпС Варна е образувано по протест /ведно с допълнение към него/ на прокурор при ОП Добрич и жалба от подсъдимото лице С. И. Д. чрез защитника й пред първостепенния съд – адв. К. К. /АК Добрич/. В протеста и допълнението към него се излагат съображения за неправилност на присъдата в оправдателната й част по отношение изводите на първостепенния съд за несъставомерност на действията на подс. Д. по обвинението по чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК с молба за осъждане по него. В бланкетна жалба на подс. Д. се твърди неправилност на първоинст. съдебен акт в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения /без конкретизирането им/. Отправено е алтернативно искане - за отмяна на осъдителната част на присъдата, включително и относно присъденото обезщетение и постановяване на нова присъда, с която подс. бъде призната изцяло за невинна или намаляване на наложеното й наказание. Пред състава на настоящата инстанция представителят на АП Варна поддържа протеста и доразвива изложените в него доводи, а по отношение жалбата на подс. излага аргументирано становище за неоснователност. Повереникът на гр. ищец „Д.“ ООД гр.Добрич, ЕИК 124714524, представлявано от Д. И. Д. – адв. М. Я. /АК Добрич/ оспорва развити в хода на съдебните прения доводи на защитата на подс. Д. за неправилност на присъдата /нарушения на материалния и процесуален закон/, намирайки същата за правилна и обоснована. Встъпилият пред настоящата инстанция като защитник на подс. Д. – адв. О. С. /АК Варна/ оспорва протеста, базирайки се на наличните по делото гласни и писмени доказателства, оборващи доводите на държавното обвинение, като моли същият да не бъде уважаван; поддържа депозираната жалба: - с несъобразяване с цитирана практика на ВКС аргументира нарушението на материалния закон, като твърди липсата на умисъл у подзащитната му да навреди на дружеството, доколкото тя самата е била негов управител и с действията си е целяла да запази активите на дружеството, опасявайки се от неправомерните действия на Д. Д. и сестра му Е.Ж., в качеството им на наследници /деца/ на съпруга й И. Д. от предходен брак; - съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения се основават на първо място, на липсата на собствено фактическо изложение в мотивите към присъдата, т. к. изцяло била възпроизведена обстоятелствената част на ОА досежно обвинението по чл. 220 от НК; твърди се и липса на коментар от страна на първостепенния съд по повод приетата съдебнооценителна експертиза, допусната в хода на съдебното производство; оспорва се допустимостта на гр. претенция само на база наличието на ревизионен акт; изразява се и несъгласие с размера на разноските, които подзащитната му е осъдена да заплати. Искането е за отмяна на постановения първоинст. съдебен акт в осъдителните му части и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Д. бъде призната за невинна. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимата Д. заявява, че се присъединява към съображенията на защитника си. В последната си дума пред настоящата инстанция моли за справедливост, истина и пълно оправдаване. След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира неоснователност на протеста и жалбата на подсъдимото лице, по следните съображения: Съдебното производство пред ОС – Добрич е протекло по общия ред за разглеждане на делото. В хода на съдебното следствие, след изслушване на заключението по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза, назначена от съда, в с.з. на 04.12.2024г от представителя на обвинението по реда на чл.287 от НПК е било направено изменение на обвинението, допуснато от съда / 887- 890, т.4 от НОХД / при спазване на процесуалните норми. Било е повдигнатото ново обвинение за престъплението, вече повдигнато с ОА – по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – по пунктове 1-ви до 5, както и по отношение на общия размер на настъпилата значителна вреда за „Д.“ ООД гр. Добрич – увеличен на 749 497,17 лева. Въззивният анализ на събраната по делото доказателствената съвкупност установи идентични, с подробно изложените фактически изводи от първостепенния съд в мотивната част на ревизираната присъда, а именно: Дружество „Д.“ЕООД било регистрирано в ОС Добрич през 2007 година с едноличен собственик на капитала и управител И. Д. Д.. Подсъдимата С. Д. станала негова съпруга през 2008г., а на 29.11.2017г. тя била вписана като управител на дружеството „Д.“ ЕООД. От предходния си брак, приключил с развод, И. Д. имал две деца - свидетелите Д. Д. и Е.Ж.. Св.Т.Т. и И. Д. Д. имали общи дружества и развивали обща търговска дейност чрез фирма „ЕЛ -СИ-М“ ООД, в което двамата били съдружници с равни дялове. Когато решили да отделят всеки самостоятелно дейността си от общата такава, за да гарантират равнопоставено разделяне на дяловете, св.Т.Т. станал съдружник в „Д.“ ООД. След преобразуване на дружеството в ООД /вписано в ТР на 19.09.2018г./, съдружници с равни дялове в дружеството „Д.“ ООД станали И. Д. Д. и св.Т.Т., то се управлявало от подс. С. Д. и Т.Т. - заедно и поотделно./л.15, т.1 от ДП/. Постигнатите договорки между И. Д. и св.Т.Т. включвали и разделяне между фирмите на машинните съоръжения и недвижимите имоти. Междувременно, в хода на все още документално неоформената подялба, на 27.08.2018г И. Д. починал. Дейността на дружеството „Д.“ ООД продължила при съдружници св.Т.Т. и наследниците на И. Д. - съпругата му С. Д. и децата му от първия брак- свидетелите Е.Ж. и Д. Д.. Новите съдружници следвало документално да оформят разделянето. До окончателното му осъществяване, съгласно уговорките с И. Д. за ненамеса в работата на другото дружество, въпреки, че формално бил вписан като управител заедно и поотделно с подсъдимата С. Д., св.Т.Т. не се намесвал в управлението и не се интересувал от дейността и сключваните сделки от дружеството „Д.“ ООД. На 21.11.2018г. бил подписан договор за преобразуване на ООД чрез отделяне между „Ел Си М“ ООД -преобразуващо се дружество и „Д.“ ООД - приемащо дружество. Капиталът на двете дружества бил собственост на едни и същи физически лица и към приемащото дружество „Д.“ ООД преминали активите /измежду които и селскостопанската техника, предмет на обвинението/ и пасивите, подробно описани в договора. На 22.03.2019г. св.Т.Т. подал предизвестие за напускане като съдружник и на проведеното на 25.06.2019г общо събрание на „Д.“ ООД, /л.60-61, т.1 ДП/ било взето решение за прекратяване участието на съдружника Т.Т.и заличаването му като управител. Били избрани нови управители - досегашният такъв в лицето на подсъдимата С. Д. и св.Д. Д., които следвало да управляват само заедно. Решението било вписано в ТР на 05.08.2019г, а дни по-късно - на 28.08.2019г подсъдимата подала предизвестие за напускане на дружеството. С решение на общото събрание от 29.11.2019г., вписано в ТР на 19.12.2019г. тя била освободена като съдружник. Децата на починалият съпруг на подс. Д. - свидетелите Д. Д. и Е.Ж. останали единствени съдружници в дружеството „Д.“ ООД с единствен управител св.Д. Д.. Поради това, че в периода докато била управител на „Д.“ ООД /до вписване на 5.08.2019г в ТР като управител наред с нея и на св.Д. Д./, подсъдимата оперила с банковата сметка на дружеството, извършвайки разплащания и преводи, св.Д. издал заповед за извършване инвентаризация на парични средства в касата на дружеството, приключила с констативен протокол от 30.11.2019г. Комисията установила съобразно хронологичния регистър - начално салдо към 01.01.2019г. в размер на 18 914, 75лв. и крайно салдо към 30.11.2019г. - в размер на 50 867,18лв., както и че в касата на дружеството няма никакви суми. /л.212, т.8 ДП/. В процеса на описаната по-горе хронологична фактология, свързана с дейността на дружеството след смъртта на И. Д. в края на август 2018г., подс. С. Д. като управител на дружеството, се занимавала с управлението и ръководството на дейността му. Между нея и наследниците -свидетелите Д. Д. и Е.Ж. възникнали сериозни разногласия по този повод, т.к. последните смятали, че тя не се справя удачно и поради това на проведената на 07.06.2019г. среща, св.Д. Д. й предложил да й заплати дружествения дял, оценявайки го на 200 000лв., да й се върнат и предоставените от нея на дружеството заеми, а също и да й се прехвърлят притежавани от двамата свидетели идеални части от наследствени имоти. Подсъдимата категорично не се съгласила с предложението, намирайки предложението за несправедливо. Осъзнавайки, че оттук насетне проблемите с двамата наследници по управление на дружеството ще се задълбочават във времето и опасявайки се, че ще бъде лишена от „реалните“ според нея, полагащи й се наследствени дял и печалба от дейността на дружеството, Д. предприела конкретни действия това да не се случи. На първо място, решила, че трябва да бъде охранявана и затова започнала да се движи навсякъде със св. Г. Г., работещ като охранител в „Арес груп 1 “ ЕООД. В първия работен ден – на 10.06.2019г. /понеделник/, непосредствено след разговора й със. св. Д Д. на 07.06.2019г., подсъдимата посетила обслужващата дружеството банка и спряла електронното банкиране на дружеството, анулирайки електронния подпис и лишавайки другите двама съдружници - св.Е.Ж. и св.Д. Д. от достъп до финансовата и данъчна информация, засягаща дружеството. До този момент св.Е.Ж. оперирала с електронно банкиране на дружеството и извършвала разплащанията, всички съдружници имали достъп и съответно информация за извършваните сделки, издадените фактури и счетоводната документация. Следващите си действия подс. Д. били свързани със сключване за кратък период от време на редица сделки с три търговски дружества -„Арес груп 1 “ ЕООД, „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД и ЕТ „Оникс -Д. Д.“, които до този момент нямали никакви търговски отношения с дружеството „Д.“ ООД. За да осъществи достъп на охранители от „Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна, /където работел охраняващият я св. Г. Г./, до базата на „Д.“ ООД /с находящите се активи на дружеството/, подс. решила да сключи договор за консултантски услуги с фирмата. На същата дата - 10.06.2019г., в качеството си на управител на „Д.“ ООД тя сключила договор, в който обаче представляваното от нея дружество „Д.“ ООД било вписано като ЕООД. Срещу сумата от 23 352 лв. „Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна следвало „да изготви и предаде консултации в сферата на охранителната дейност по следните проблеми: 1.охрана на земеделски земи и масиви; проектиране и 2.изграждане на системи за сигурност и видеонаблюдение в складове и зърнобази“ със срок на договора до 31.08.2019г., /л.272-274, т.2 от НОХД/. В същия този ден -10.06.2019г., св.Е.Ж. разбрала, че електронното банкиране на дружеството „Д.“ ООД е спряно от подсъдимата. Св. Д. Д. направил няколко неуспешни опита да влезе във връзка с подс., с оглед необходимостта от извършване на текущи разплащания, накрая подсъдимата му вдигнала телефона и съобщила, че вече тя управлява. На следващия ден - 11.06.2019г., придружавана от св.Г. Г., Д. посетила и счетоводната кантора, обслужваща дружеството и подала уведомление, с което задължила счетоводителите, считано от тази дата да осчетоводяват само документи /в т.ч. фактури/ лично предоставени от подсъдимата срещу подпис на счетоводител /л.25, т.1 от ДП/ Отново на 11.06.2019г. в гр.Добрич подсъдимата Д., пак в качеството си на управител на „Д.“ ООД, но пак вписано като ЕООД, сключила друг договор с „Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна - този път за физическа охрана и портиерски услуги на обект с „Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна за охрана на земеделски площи по опис съгласно подадено заявление за текущата стопанска година пред ДФ „Земеделие“ /л.279-281, т.2 от НОХД/ В договора било посочено, че ще се охраняват всички земеделски площи с площ от 9 000дка и той влизал в сила веднага, за срок от 4 месеца, след което можело да се прекрати. Към този договор, на 04.07.2019г. бил сключен и анекс за 24 часова охрана на комбайн. /л.162, т.3 от ДП, л.450, т.3 от преписката по ревизионния акт/. Комбайнът бил собственост на дружеството „Агропроект“ ЕООД, представлявано от св.Д. Д.. След плащането на две авансови вноски, този комбайн бил доставен на дружеството „Д.“ ООД, въпреки, че все още окончателната цена не била платена. С него св.Д.Д. започнал да жъне на 04.07.2019г., но подсъдимата не разрешила транспортирането на ожънатата продукция със собствените на дружеството транспортни средства до складовете на дружеството. По тази причина св.Д. Д., /доколкото комбайнът все още бил собственост на „Агропроект“ ЕООД заявил, че щом няма да се използва собствен транспорт, респ. складира, мери и тегли в базата на дружеството и на собствен кантар, то той не разрешава комбайнът да жъне продукцията/. До този момент подсъдимата не била разписала като управител на „Д.“ ООД приемопредавателния протокол за приемане на въпросния комбайн /такъв протокол, въпреки, че комбайнът е предаден още юни месец е разписан от подсъдимата с дата 10.07.2019г./ По договора от дружеството „Д.“ ООД били платени 43 200 с ДДС :на 11.06.2019г.- 21 600лв. /ф-ра на л.447 - гръб от т.3 на преписката по ревизионния акт-том „доказателства от НАП/ и на 08.07.2019г. - 21 600лв. /фактура на л.447 от т.3 на преписката по ревизионния акт, том „доказателства от НАП /. По анекса към договора, за охраната на комбайна били платени 2400лв. на 23.07.2019г. /л.450, т.3 от преписката към РА том „доказателства от НАП/, като общата платена сума по този договор с анекса възлиза на 45 600лв. Дружеството „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД“ нямало никакви търговски взаимоотношения с процесното дружество „Д.“ ООД, нито с преобразуваното от И. Д. и св. Т.Т. дружество „ЕЛ-СИ-М“ ООД, съдружниците и собственика на посоченото ЕООД не се познавали помежду си. Въпреки това на 11.06.2019г. подсъдимата като управител на „Д.“ ООД договорила на много по-ниска цена от пазарната към момента, продажбата на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД, бъдеща реколта 2019г от пшеница, царевица и слънчоглед, както и на налична царевица, сключвайки 4 договора с дружеството, 3 от които на една и съща дата: На 11.06.2019г. за продажба на 1500 метрични тона царевица реколта 2018г., за цена от 260 лева на метричен тон без ДДС. /л.92, т.4 ДП/. Видно от приложения приемо-предавателен протокол от 16.06.2019г. /л.93, т.4 от ДП/, и фактури /л.94, т.4 ДП/ реално доставеното количество било 1453,04 метрични тона, което съгласно приемо- предавателен протокол №1 от 16.06.2019г. е доставено на купувача от 13.06.2019г. до 16.06.2019г./л.93, т.4 ДП/; На 17.06.2019г. за продажба на „на зелено“ на 2000 тона царевица реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в „Д.“ ООД гр.Добрич, на цена 250 лева на тон без ДДС. /л.154-155,т.4 ДП/ По силата на договора, продавачът следвало да достави стоката в срок от 15.09.2019г. до своята база на собствени разходи, уговорена била и лихва при забава на доставката. Уговорено било и задължение на продавача да учреди особен залог, както и че плащането от страна на купувача ще е след представяне на удостоверението за учреден особен залог и окончателно извозване на стоката. Правото на собственост върху стоката преминавало върху купувача - „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. Варна от момента на предаването на стоката на представител на купувача, натоварена на негови автомобили в базата на продавача, към който момент преминава и рискът от случайно погиване и повреждане на стоката. Бързайки, т. к. същия ден подсъдимата сключила и други договори със същия търговец, на втора страница от договора /т.8.1/ погрешно било записано, че стоката е пшеница, вместо договорената царевица. Същият ден бил сключен и договор за особен залог /ФЗ П. и Щ.“ЕООД гр.Варна като залогодател, а Д.“ ООД, представляван от управителя С. Д.- като залогодател/ за обезпечаване вземанията на заложния кредитор ФЗ П. и Щ.“ЕООД гр.Варна за 500 000 лв.- върху бъдеща селскостопанска продукция, вписан на следващия ден /л.158-л.161, т.4 ДП/. На база сключено на следващия ден -18.06.2019г. допълнително споразумение към договора /л.162-164, т.4 ДП/, било уточнено, че цялата земеделска продукция, отглеждана и подлежаща на прибиране от процесните полета, описани в допълнителното споразумение и в приложение №1 към договора е собственост на купувача и при бездействие на продавача или затруднения от всякакъв характер или действия на продавача или трети лица /вкл. принудителни от надлежен орган/, купувачът има право сам да извърши действия по охрана, прибиране, съхраняване и транспортиране на реколтата. По този договор доставеното количество царевица било 1 813,77 тона на практика. От общо дължимите по договора 453 442,50лв. за доставените 1 813,77 тона царевица, купувачът ФЗ П. и Щ.“ЕООД платил 307 248,50лв. едва на 03.01.2020г., а остатъка в размер на 146 194 лв. останал дължим и незаплатен; Пак на същия ден - 17.06.2019г. бил сключен и третият договор - за продажба на бъдеща продукция – на 1500 тона пшеница реколта 2019г. на „зелено“ на цена 270 лева /тон, без ДДС. /л.176-178, т.4 ДП/. Съгласно същият продавачът следвало да достави стоката в срок от 25.06.2019г. до своята база на собствени разходи, като била уговорена и лихва при забава в доставката, на задължение на продавача да учреди особен залог, както и че плащането от страна на купувача ще е след представяне на удостоверението за учреден особен залог и окончателно извозване на стоката. Правото на собственост върху стоката преминавало върху купувача - „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.Варна от момента на предаването на стоката на представител на купувача, натоварена на негови автомобили в базата на продавача, към който момент преминавал и рискът от случайно погиване и повреждане на стоката. Отново по същата схема бил сключен и договор за особен залог / ФЗ П. и Щ.“ЕООД гр.Варна като залогодател, а Д.“ ООД, представляван от управителя С. Д.- като залогодател/ за обезпечаване вземанията на заложния кредитор ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.Варна за 405 000 лв. върху бъдеща селскостопанска продукция, вписан на следващия ден /л. 180-183, т.4 ДП/ В приложение №1 към договора били описани полетата и масивите, върху които се отглежда процесната пшеница /л.178, т.4 ДП/ Със сключено на следващия ден -18.06.2019г. допълнително споразумение към договора е уточнено, че цялата земеделска продукция, отглеждана и подлежаща на прибиране от процесните полета, описани в допълнителното споразумение и в приложение №1 към договора е собственост на купувача и при бездействие на продавача или затруднения от всякакъв характер или действия на продавача или трети лица /вкл. принудителни от надлежен орган/, купувачът има право сам да извърши действия по охрана, прибиране, съхраняване и транспортиране на реколтата./л.184-185, т.4 от ДП/ Продавачът доставил на практика 1523,89 тона пшеница и толкова била заплатена на купувача на цена 270лв/т., като на практика заплатеното било общо 411 450,30лв., като плащането било извършено на няколко пъти/ вкл. и чрез споразумителен протокол за прихващане/; Пак на 17.06.2019г. бил сключен четвърти договор за продажба на бъдеща продукция - на 750 тона слънчоглед на цена 550лв. за тон без ДДС. /л.199-л.210, т.4 от ДП/ Доставеното количество било 750,28 тона слънчоглед, реколта 2019г., за което на практика било платено 540,32 лева /за тон, без ДДС, /-т.е. по-малко и на по ниска цена от договорената. След като приключила с продажбата на селскостопанската продукция на дружеството /налична и очаквана/, подс. Д. продължила да се разпорежда и с друго имущество на управляваното и представлявано от нея дружество „Д.“ ООД -селскостопанските машини, които били обслужени и готови за жътва и никой в дружеството не знаел и не очаквал, че селскостопанската техника, необходима за извършване на жътвата, ще бъде продавана от нея. Веднага на следващия ден – на 18.06.2019г. в качеството си на управител на „Д.“ ООД в гр. Варна тя сключила договори с ЕТ „Оникс -Д. Д.“ гр.Варна, ЕИК103013979 за продажба на четири селскостопански машини с отложено плащане - в 30- дневен срок от доставката: колесен трактор марка „Claas“, модел „Axion 850“, с номер на рамата А0944ЕАА0903567, номер на двигателя CD6068L0874963 и с регистрационен № ТХ 08411 за 20 833,33 лева без ДДС /л.12-13,т.4 ДП/ приемо- предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.14, т.4 от ДП/, фактура на л.15, т.4 от ДП; тракторно ремарке марка „Rembi“, модел „DT22“, с номер на рамата XB9DT22281141322 и с регистрационен № ТХ 06532 за 5 833,33 лева без ДДС /л.34-35, т.4 ДП/, приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.36, т.4 ДП/, фактура на л.37, т.4 ДП; зърнокомбайн марка „Claas“, модел „Mega 360“, с номер на рамата 84501021, номер на двигател 90699100651473 и регистрационен № ТХ 03213 за 29 166,67 лева без ДДС, /л.2-3, т.4 ДП/ приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.4, т.4 ДП/, фактура на л.5, т.4 ДП; хедер, марка „Claas“, модел „С- 600“, категория „S1 a“, с номер на рамата 71608653 и регистрационен № ТХ 12194 А, за 6 666,67 лева без ДДС /л.24-25, т.4 ДП/, приемо- предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.26, т.4 ДП/, фактура на л.27, т.4 ДП. Непосредствено след сключване сделката /оформена като 4 самостоятелни договора, с оглед изискванията на законодателя/, още на следващия ден - 19.06.2019г. подс. Д., придружавана от св.Г. Г. и други лица, след работно време, организирала извозването на машините от базата на дружеството „Д.“ ООД. Като узнал за случилото се, св.Д. Д. на следващия ден- 20.06.2019г. поискал с имейл от подсъдимата в качеството й на управител на дружеството, информация за липсващите от базата машини./л.23, т.1 ДП/ На 21.06.2019г. във връзка с изрично направено искане от св.Д. Д. и св.Е.Ж., в качеството им на съдружници в „Д.“ ООД, подсъдимата С. Д. /в присъствие на св.Г. Г./ представила в офиса на обслужващата дружеството счетоводна кантора „РВ-К-Консулт“ ООД редица документи, повечето от които касаят описаните сделки. / л.652-656, т.4 от НОХД/ За да гарантира свобода на последващите си действия по разпореждане с имуществото на дружеството, както и да гарантира „опазването му“ за сключване на последващите сделки, подс. Д. н а 24.06.2019г., отново сключила договор с „Арес груп 1 „ ЕООД гр.Варна. Предмет на договора била физическа охрана и портиерски услуги на базата на „Д.“ ООД, находяща се в гр.Добрич, кв.Рилци. /л.276-л.277, т.2 от НОХД/, въпреки изграденото вече там видеонаблюдение от „Охрана и банков сервиз“. Договорът бил за срок от 12 месеца с предвидено обезщетение при едностранното му прекратяване от възложителя в полза на изпълнителя в размер на 6 месечни такси, при договорирана сума от 10 000лв. месечно без ДДС. Общата платена сума по договора от „Д.“ ООД била 36 000лв. За да излезе от ситуацията, при която е видно, че плаща на две фирми за една и съща дейност, пак на същата дата – 24.06.2019г, подсъдимата сключила с другите две фирми Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна и МСК -М.К.“ ЕООД тристранно споразумение, съгласно което дружеството „Д.“ ООД следвало да плати само сумата по договора с „Арес груп 1“ ЕООД гр.Варна, а последното от тази сума - да заплати дължимата такава на МСК -М.К.“ ЕООД /тристранно споразумение на л.27, т.15 ДП./ На 25.06.2019г. било проведено общо събрание на дружеството „Д.“ ООД, на което бил избран за управител и св.Д. Д. наред с подсъдимата С. Д., като двамата управители следвало да действат само заедно. На 26.06.2019г. свидетелите Д. Д. и Е.Ж. подали жалба в Окръжна прокуратура досежно действията на подсъдимата по отношение дружеството „Д.“ ООД. /л.7-12, т.1 ДП/. Вписването в ТР на промяната в управлението на дружеството се случило едва през м.08.2019г., което дало възможност на подсъдимата еднолично да сключи още няколко сделки. На 02.07.2019г. свидетелите Д. Д. и Е.Ж. уведомили с молба ОП Добрич за действията на подс. Д.: посочили, че поради зрялост на пшеницата предстои жътва и подсъдимата им заявила, че няма да позволи това да става с машини на дружеството, а с четири наети комбайна, ожънатото зърно ще се изнася директно на пристанище, а наетата от нея охрана препречила входа на базата на дружеството /л.28-29, т.1 от ДП/. На 04.07.2019г. възоснова на сключения от подс. по-рано договор за продажба на бъдещата реколта от пшеница с дружеството „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.Варна, подсъдимата в качеството си на управител на „Д.“ ООД, въпреки, че била наясно, че същото това дружество не се занимава с извършване на подобни услуги, сключила нов договор - за „жътва на пшеница“ с площ 3 914,400 дка за цена 13 лв. без ДДС, при общ размер на плащането - 35 755,20 лв. с ДДС. На 11.07.2019г. подсъдимата Д. сключила нов договор с „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.Варна за извършване на три услуги „жътва на слънчоглед“ с площ 2605 дка за цена 12 лв. без ДДС, жътва на царевица“ с площ 746,100 дка за цена 14 лв. без ДДС и физическа охрана на площите, в които ще се жънат двете селскостопански култури. По тази сделка дружеството „Д.“ ООД платило 144 302,40 лв. Описани по-горе сделки от подс. Д. причинили на дружеството „Д.“ ООД гр. Добрич вреда в общ размер възлизащ на 558 581,09 лева. За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният съд – ДОС се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетелите; заключенията по назначените на ДП и в хода на първоинст. съдебно следствие експертизи - комплексна съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа; счетоводната и допълнителната счетоводна; видеотехническа, комплексна компютърно-техническа и графическа, поддържани от вещите лица пред съда; множество писмени доказателства, измежду които решения от ТР, договори за процесните сделки, фактури, приемо-предавателни протоколи, преписка по ревизионен акт-папка „доказателства от НАП“, съотнесени към обособените етапи на фактическата обстановка, детайлно изброени и правилно тълкувани в мотивите на окръжния съд. Отчете се проведеждане на задълбочен и подробен разпит на свидетелите по делото, проверка и съпоставяне на изложеното от тях с обясненията на подс. Д. и наличните писмени документи, изложени са много изчерпателни, структурирани и убедителни мотиви по всеки пункт от възведените с ОА обвинения, с оглед относимостта на събраната информация. Цялостната съвкупна преценка обосновано е позволила да се отхвърлят обясненията на подсъдимото лице като недостоверни, вътрешно противоречиви и алогични на обективната действителност, с оглед собствените й действия, от една страна, а от друга – като противоречащи на гласните и писмени доказателства и доказат. средства. Направеният от ДОС детайлен анализ на обективно проверимите фактически и аналитични изводи на доказателствените източници /основно писмените такива, с оглед спецификата и естеството на инкриминираните деяния/, установява точна и правилна фактическа обстановка, споделяема изцяло от въззивната инстанция. Липсват основания за преразглеждане и преоценка на същата. По отношение обосноваността на заключенията по изготвените експертизи: както първоинст. съд, така и ревизиращата инстанция не намира основания за съмнение в тяхната обективност, правилност и обоснованост – всички експерти са дали компетентни заключения, защитили са ги лично пред съда, дали са и задълбочени допълнителни пояснения на поставените им въпроси, поради което нито у ревизирания съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната обоснованост и правилност. Изводите на експертите са съобразени с наличните по делото веществените доказателства, писмени материали и документация, включително и материалите от НАП, пазарните цени на селскостопанската техника и продукция на земед. култури /налични и на „зелено“/ към инкриминирания период, взети са предвид и свидетелски показания, касателно добива на земед. култури през годините от дружеството „Д.“ ООД, състоянието и поддръжката на селскостопанските машини. По жалбата на подс.Д.: Защитата на подсъдимата навежда пред състава на АпС-Варна идентични възражения с тези, които вече са били направени пред първоинст. съд, който е дал сериозни и обстойни отговори в мотивите към присъдата. Поради това, че настоящия състав се солидализира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, ІІІ НО по КД №650/22/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”. Обект на анализ и коментар в настоящото решение са съображенията на защитата на подс., развити за първи път в жалбата и пледоарията по същество пред настоящата инстанция, включително и допълване на развити вече доводи от първоинст. съд. На първо място, следва да се вземе отношение по възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения: Не се споделя виждането за липса или непълнота на първоинстанционните мотиви. ОС – Добрич е дал отговор на въпросите, включени в предмета на доказване, анализирал е фактическите положения и тяхната доказателствена основа, съпоставил е източниците на информация и е обосновал своите разсъждения. Обсъдено е било подробно и в детайли заключението по назначената в хода на съдебното следствие комплексна експертиза, приета в с. з. на 28.10.2024г, възоснова на която представителят на държавното обвинение е направил изменение на обвинението, като са развити съображения по възраженията на защитниците и становището на прокуратурата, свързано с оценката по конкретни стойностни параметри по отношение настъпилите значителни вреди. Същото е относимо и по отношение кредитирането на заключението по СОЕ. Първоинст. съд не може да бъде упрекнат и в пълно фактологично пресъздаване на отразеното в обстоят. част на ОА, на принципа „copy-paste“. Проверката на изготвените мотиви не установява подобен подход, напротив – обстойно и детайлно ДОС е изложил в хронологичен план конкретните действия на подс.Д. след смъртта на съпруга й, допълвайки всеки пункт с наличните по делото гласни и писмени доказателства, включително и коментар по наличното/или липсата на/ обвинение и доказателствата в негова подкрепа. Естеството на престъпната дейност /многофрагментно и при условията на продължавано престъпление/, с оглед съставомерните факти и писмената доказателствена база, не може да доведе до ново фактическо изложение, различно от съдържащото се в ОА, предмет на образуваното НОХД. Съдържанието на мотивите на присъдата изцяло отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК. Защитата изразява несъгласие /без конкретни доводи обаче/ по отношение изводите на съда относно обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимото лице и наличието на произлязла значителна вреда за дружеството. Тези твърдения не могат да бъдат споделени. Константната практика по правоприлагане на чл.220 от НК е категорична, че предмет на обсъждане и преценка при обосноваване на престъпната съставомерност на инкриминираното деяние са фактите, сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността на сделката към момента на нейното сключване, като оценъчната дейност следва да обхване не само характера и индивидуализиращите самата сделка параметри, но се вземат предвид всички условия, при които е обективирана волята на страните и постигнат консенсус между тях и предпоставящите сключването й обстоятелства. Задължително е и изследването на изискуемия се признак "значителна вреда", включващ реално претърпените материални щети (намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други загуби (платени неустойки, лихви и глоби), но не и пропуснатите ползи. Това е така, защото като резултатно престъпление значителната вреда за ЮЛ е пряка последица от проявения вещно-правен ефект на сделката при крайно неизгодни условия, без подсъдимата да е била поставена в „крайно тежка ситуация”, т.е. не е имало „крайна нужда” за договаряне на продажбата „при явно неизгодни условия” (чл.33 от ЗЗД). Сделките безспорно са били неизгодни /с оглед пазарната стойност на селскостопанската продукция и техника, и необходимостта от извършване на услуги-охрана/ и в ущърб на интересите на дружеството, в резултат на която са настъпили реални вреди. Същите са и "значителни" - включват реално претърпените материални щети (намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други загуби (платени неустойки, лихви и глоби), но не и пропуснатите ползи. Със сключването на множеството неизгодни сделки са произлезли пряко и значителните вреди за дружеството, включващи реално претърпените материални щети- намаляване на активите му. Установените чрез писмените и гласните доказателства действия на подс.Д. по сключване на описаните сделки, хронологично разкриват естеството и механизма на извършване на деянието, безспорно разкривайки и неговата субективна съставомерност: непосредствено след 07.06.2019г. – датата, когато й е било отправено предложение за заплащане на дружествения й дял, за един месец, начиная от първия работен ден - 10.06.2019г – до 11.07.2019г, подс.Д. подчертано активно е започнала да сключва сделки със съконтрахенти, с които до този момент дружеството, както и починалият й съпруг и съдружника му – св. Тодоров, не са се познавали и не са имали никакви отношения. Всички посочени сделки са сключени от неясъзнателно и целенасочено – съзнавала е че те са неизгодни за дружеството, което управлява и представлява, че те му причиняват и ще му причинят значителни вреди, но въпреки това упорито и систематично ги е сключвала. Подсъдимата напълно е съзнавала, че продава селскостопанската техника и продукция /от предходна реколта и „на зелено“/ на доста по-ниска цена, след като в обясненията си изрично заявява, че всичко на пазара на зърно й е ясно, има много опит в тази сфера и по професия е агроном. Същата е била наясно, че вследствие на сключените от нея множество неизгодни сделки, за представляваното от нея дружество ще настъпят значителни вреди, с оглед разликата в пазарната цена и цената, на която тя е продавала. Част от тези сделки са били сключени с отложено плащане за купувача „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. Варна, което трябвало да се осъществи едва след доставка. Неизгодност на сделките е налице и при сключените 2 такива за охрана на имуществото на дружеството и за физическа охрана с „Арес груп 1 „ ЕООД гр.Варна с разлика от 14 дни: подс. Д. е била наясно за наличното видеонаблюдение и договорни отношения и с друга фирма, както и за липсата на необходимост от подобна охрана, т. к. цялата бъдеща реколта е продадена „на зелено“, не се предвижда да се съхранява в базата селскостопанска продукция, нито селскостопански машини с принадлежностите към тях, също продадени от нея. Налагащият се недвусмислен извод за целта на сключване на тези две сделки е от една страна, безпрепятствена възможност за сключване на последващи сделки, а от друга - присъствие на охранители в базата, за да не се допусне извозване на продукция и излизане на машини от базата без нейно знание и позволение, както и уведомяване за всичко, което се случва. По протеста: Изложените в допълнението към него съображения, поддържани от представителя на АП Варна за съставомерност на действията на подс. Д. по чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК не могат да бъдат споделени. Установимо от доказателствата по делото, че докато била управител на „Д.“ ООД /до вписване на 05.08.2019г. в ТР като управител наред с нея и на св.Д. Д./ подсъдимата теглела от банковата сметка на дружеството суми, вкл. извършвала разплащания и преводи. В показанията си св.Р.В.-счетоводител, обслужвал дружеството към процесния период, твърди, че съдружниците /преди разваляне на отношенията/ са водили и проверявали касата, и по-точно, това са правили подсъдимата и св.Е.Ж.. Същата свидетелка е пояснила, че при нея не е представен протокол за приемане и предаване на каса между подс. Д. и св. Ж., налични са само авансови отчети и разходни ордери за теглени суми, липса на подобни отчети и ордери означава, че тя не е осчетоводявала други теглени суми от касата. /л.229, т.1 от НОХД/ След подаденото от подсъдимата предизвестие за напускане на дружеството на 28.08.2019г., /решение на общото събрание от 29.11.2019г., вписано в ТР на 19.12.2019г./, св.Д. издал заповед за извършване инвентаризация на парични средства в касата на дружеството. Изготвения констативен протокол от 30.11.2019г. установява съобразно хронологичния регистър, начално салдо към 01.01.2019г. в размер на 18 914, 75лв. и крайно салдо към 30.11.2019г. в размер на 50 867,18лв., както и че в касата на дружеството няма никакви суми. /л.212, т.8 от ДП/. Едва на 21.04.2021г. св.Д. издал към счетоводното дружество „РВ-К-Консулт“ ООД, и по-конкретно към св.Р.В. указание, салдото в размер на 50 811,18лв. да се отпише от см.501 и да се осчетоводи като вземане от С. Д.. /л.213, т.8 ДП/. Свидетелката отказала да стори това с аргумент, че указанието за завеждане на липса на посочената сума е дадено след годишното приключване и то за липса от преди две години. / л.229, т.1 от НОХД/. Заключението по съдебно-счетоводна експертиза установява, че от банковата сметка на дружеството са изтеглени суми от подсъдимата С. Д., при което е налице ръст на установената документална касова наличност в размер на 31 896,43 лв. Сумите са изтеглени: на 04.07.2019г. -1896,43лв., на 05.07.2019г. -10 000лв., на 08.07.2019г. -10 000лв. и на 12.07.2019г. -10 000лв. /л.115, т.9 от ДП/. Този факт сам по себе си обаче не означава, че подс. Д. се е разпоредила с тази сума от 31 896,43 лева в свой или чужд интерес, а не за задоволяване нуждите на управляваното от нея дружество. Както правилно е изтъкнал първоинст. съд в мотивите си, за наличието на извършено престъпление по чл.201 ал.1 от НК не е достатъчно парите да са се намирали във фактическата власт на подсъдимата, /тя ги е изтеглила от банковата сметка на дружеството, каквото правомощие безспорно е имала като негов управител/, нужно е да бъде установено, че с тези изтеглени суми тя се е разпоредила, отклонявайки ги в своя полза или в полза на трети лица, като извършените разпоредителни действия следва да бъдат индивидуализирани по съдържание. Действително, в този период подс. е сключила неизгодни сделки с различни дружества, но конкретни /а не хипотетични/ доказателства за конкретни разпоредителни действия не са налични. Залегналите разсъжденията в допълнението към протеста за невнесени, но изтеглените от подс. парични средства от касата на дружеството и липсата в счетоводството на дружеството на разходно - оправдателни документи за разходването на тези суми, не обосновава безспорен извод, че с тези средства подс. се е разпоредила в свой интерес, респ. че не са не са били използвани за заплащане на разходи на дружеството или за нуждите на дружеството. При лисата на категорични доказателства в подкрепа на обвинит. теза, подобни разсъждания остават в сферата на подозренията и съмненията. Материалите по делото изобилстват от доказателства в насока на антагонистични и влошаващи се във времето след смъртта на наследодателя И. Д. отношенията между подс. и децата му – наследници и съдружници в процесното дружеството. Показателни са и действията на подс. по сключване на редица неизгодни сделки, в стремежа й дружеството /чието управление и печалби тя не желае да поделя с наследниците/ да понесе вреди. Коментираните по-горе обаче свидетелски показания на счетоводителя В. поставят резонния въпрос, защо св. Д., в качеството си на управител след напускането на подс. Д. и вписването на този факт /на 29.110.2019/, при наличието на констативен протокол от 30.11.2019г., установяващ липсата на пари в касата на дружеството, едва година и половина по-късно - на 21.04.2021г., е указал на св.Р.В. тази сума /50 811,18лв./ да се о т п и ш е от см.501 и да се осчетоводи като вземане от подс. Д.?! Съществуващите неуредени гражданско-правни отношения между наследниците на И. Д. очевидно са допринесли за наличието и на документално несъответствие с действителното положение по различни причини - неправилно водено счетоводство, на отсъстващо такова, на неправомерни действия на трети лица и други. В този смисъл въззивният съд намери, че извода на ДОС за недоказаност обвинението по чл.201 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, вменено на подс. Д. е правилен и законосъобразен. Въпреки липсата на протест в тази част, следва да се отбележи, че изцяло се възприемат и изложените от първоинст. съд съображения по повод частичното оправдаване на подс. Д. по обвинението по чл.220 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК - за периода на продължаваното престъпление след 11.07.2019г. и за причинен общ размер на значителните вреди от престъплението за разликата над 558 581,09 лв. Всичко изложено по-горе обосновано е довело до правния извод за осъществено от подс. С. Д. деяние по смисъла на чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК – същата, през периода от 11.06.2019г. до 11.07.2019г. включително, в гр.Варна и в гр. Добрич при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Д.“ ООД - гр.Добрич, ЕИК 124714524, съзнателно сключила 8 неизгодни сделки с различни съконтрахенти /„ФЗ П. и Щ.“ЕООД, „Арес груп 1“ ЕООД, ЕТ „Оникс -Д. Д.“/, от които произлезли значителни вреди за „Д.“ ООД гр. Добрич общо в размер на 558 581,09 лева. Същите са настъпили реално, не са предполагаеми и не представляват пропуснати ползи. Правните съображения на първостепенния съд, базиращи се на правната доктрина и съдебната практика, се споделят изцяло и не е необходимо да се преповтарят. По наказанието: Индивидуализацията е протекла по реда на чл.54, вр. чл.36 от НК. Отчетени са като смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни за подс.Д. и продължителността на наказателното производство. Като отегчаващо обстоятелство е съобразен високият размер на причинената вреда, надвишаващ многократно установения критерий за значителни вреди. Обществената опасност на деянието обосновано е отчетена като висока. В този смисъл правилна е била преценката на първоинст. съд да наложи наказание към средния предвиден в закона размер от три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок от пет години, което според въззивния състав се явява справедливо и ответно на извършеното. Същото би оказало и предупредително и превъзпитационно въздействие върху подсъдимата Д., рефлектирайки върху нагласите и поведението. Санкцията ще въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото, възпирайки ги от извършването на криминални прояви. Наказание в този обем, спрямо подсъдимата би изпълнило целите по чл.36 от НК, влияейки положително върху индивидуалната и генерална превенция и явявайки се справедливо спрямо извършеното деяние и причинения резултат. Като неоснователни се преценяват възраженията на защитата на подс. Д. във връзка с деликтната й отговорност по чл. 45 от ЗЗД, респ. по повод правилността на гражданско-осъдителната част на присъдата. Допуснатият от първостепенният съд гр. иск намира своето основание с възведеното спрямо подс. Д. обвинение за деяние по чл. 220 ал.1 от НК, доколкото се претендира сума за вреди, причинени от подсъдимата на дружеството чрез сключените неизгодни сделки. Видно от РА №°Р-03000820005654-091-001/05.08.2021г/ след извършена от НАП ревизия са били начислени данъчни задължения за дружеството по ЗДДС и ЗКПО, в резултат на сключените от подс. Д. сделката за продажба на четирите селскостопански машини и 2000 т. царевица реколта 2019г., 1500т. пшеница, реколта 2019г. Тези задължения са били платени от дружеството на 11.08.2021г. На дружеството са начислени и допълнителни данъчни задължения, т. к. данъчната основа е била определена на база наличните укрити приходи при тези сделки с оглед многократно по-ниската цена, на която са сключени договорите в сравнение с пазарната или сравнима с други продавачи. Поради това и обосновано ДОС е приел, че подс. в качеството й на управител на търговско дружество е била длъжна да действа с грижата на добър търговец и да предвиди, че данъчните задължения се дължат на база сключените съзнателно от нея неизгодни сделки. Допълнително начислените данъчни задължения, претендирани от граждански ищец и заплатени от него по сметка на НАП на 11.08.2021 г., са изцяло по вина на подсъдимата. В този смисъл предявения граждански иск се явява доказан по основани и по размер и затова правилно е бил уважен в предявения размер от 51 529,78 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата. Произнасянето по отношение дължимите от подс. разноски също е правилно и законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК. При служебната проверка на присъдата, не бяха констатирани нарушения, които да налагат отмяна на присъдата или изменението й. С оглед на всичко изложено, присъдата на Окръжен съд - Добрич като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл.338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,