Решение № 982 от 15.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 14531/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на К. Р. К., ЕГН •••••••••• от гр.Д. срещу „П. П.“ ЕООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление гр.В., ж.к. "В. В." бл.•••, ет.•••, ап. ••• с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Р. К. от гр. Д. не дължи на ответника „П. П.“ ЕООД, с ЕИК ••• сумата от 362,16 лева, съставляваща обезщетение по чл.221, ал.2 КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №392/24.10.2014г., прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. с чл. 19, ал.1, т.2 от КТ на 07.12.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяването на иска 26.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 360 лева – съдебни разноски за исковото производство, за които суми в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист № 28/28.07.2021 год. въз основа на влязло в сила на дата 29.12.2015 год. решение № 4877/03.12.2015 год. по гр. дело № 3386/2015 год. по описа на РС-Варна. Моли ответникът да му плати разноски за производството. Ищецът черпи права от следните твърдения, факти и обстоятелства: С влязло в сила решение на 29.12.2015 год., постановено по гр. дело № 3386/2015 год. ищецът е осъден на заплати на ответника процесните суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист през м.октомври 2024 г. е образувано изп. дело №20243110401125 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Варна. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се извършат справки за имущественото му състояние и да се насочи изпълнението върху вземания на длъжника от трети лица. ДСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника в ОББ до размера на сумата от 1621.63 лв. Ищецът счита, че така посочените по-горе задължения към настоящия момент са погасени по давност и като такива са недължими. След влизане в сила на решението по делото на 29.12.2015 г. до издаване на изпълнителния лист на 28.07.2021 г. е изтекъл срок повече от пет години. Така давността е изтекла на 29.12.2020 г. Моли за постановяване на неприсъствено решение с което предявеният иск бъде уважен като му се присъдят разноските за производството. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Същият не е изразил становище по иска и по доказателствата, не прави искания и не представя доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа молбата и моли да се уважи. Ответникът, редовно уведомен за инициираното производство не се явява, не се представлява. Същият не представя доказателства и не изразява становище по иска. Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът намира за установени твърденията на ищеца от представените писмени доказателства, а именно изпълнителен лист № 28/28.07.2024 г., разпечатка от банкова сметка, покана за доброволно изпълнение с изх. № 40798/11.10.2024 г., справка на актуално състояние от Търговския регистър към 13.11.2024 г., уведомление с изх. № 27572/07.11.2024 г. По делото са приобщени гр.д. № 3386/2015 г. по описа на ВРС, 35 с-в и изп.дело № 1125/2024 г. по описа на СИС при ВРС от които се установяват твърденията в исковата молба. Предвид процесуалното поведение на ответното дружество съдът намира, че не оспорва твърденията в молбата, както и не оспорва предявения от ищеца отрицателен установителен иск по основание и по размер. Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявения иск е основателен в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи. При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 84,86 лева за държавни такси и 800,00 лева за възнаграждение на адвокат. Съгласно чл.4 на Закона за въвеждане на еврото в Република България, обн.ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп., бр. 25 от 25.03.2025 г., в сила от 1.01.2025 г., изм., бр. 49 от 17.06.2025 г., изм. и доп., бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 1.08.2025 г., бр. 65 от 8.08.2025 г., бр. 99 от 21.11.2025 г., бр. 100 от 25.11.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., изм., бр. 115 от 30.12.2025 г., в сила от 1.01.2026 г., считано от 01.01.2026 г. валутата в страната е еврото. Дължимите разноски от ответника след конвертиране по курса на БНБ са 452.42 евро и се присъждат в този размер. Внесената гаранция по ч.гр.д.№ 182/2025 г. на ВОС подлежи на връщане на ищеца по реда на чл.403 ГПК и същата не следва да му се заплаща от ответника. Мотивиран от изложеното, съдът