Решение № 929 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 7281/2024 г.

наказателно дело № 20241110207281 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Детска градина № 189 „Сто усмивки“, гр. София, срещу НП № 32/28.03.2024 г., издадено от директора на ОДБХ – София-град, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗХр на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон, с оспорване на възприетата в НП фактическа обстановка. От страна на наказващия орган се обосновава с конкретни аргументи негодността на процесната храна и изобщо наличието на административно нарушение, както и липсата на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, като се претендира потвърждаване на НП и присъждане на разноски. Безпредметно е да се обсъжда друго освен следното: От съставения от свидетеля по АУАН констативен протокол (за извършена на 13.02.2024 г., проверка), за съмнения в достоверността на който протокол липсват каквито и да било основания (противоречащи му доказателствени материали или дори направено оспорване, белези на недобросъвестност и/или пристрастност при съставянето, вътрешни противоречия и въобще нелогичност, данни за заинтересованост на съставителя и пр.), е видно, че обозначението върху процесните пакети с белен боб, съхранявани от жалбоподателя, е било „най-добър до“ съответната дата (01.02.2024 г.), което означава, че в АУАН и НП е възприета неправилна правна трактовка за липса на годност (очевидно е, че изводът за липса на годност в АУАН е именно правна трактовка, възприета на база на фактите, описани в констативния протокол, съставен от свидетел по акта, в който протокол впрочем е намерил място същият неправилен извод от правна страна – за липса на годност, т. е. не е налице противоречие между доказателствените материали констативен протокол и АУАН досежно фактите, за които визираните материали се отнасят). Чрез обозначението най-добър до“ се посочва не срок на годност, а срок на минимална трайност на храната, като изтичането на срока на минимална трайност (в случая с 12 дни) не означава, че съответната храна е негодна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав или представлява опасност за човешкото здраве, т. е. не означава, че е налице хипотеза по чл. 4, ал. 1 от ЗХр, съобразявайки чл. 2, пар. 2, буква „с“, чл. 24, пар. 1 и пар. 2 и Приложение Х, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета. Така се стига до извода, че материалният закон не е приложен правилно и е налице отменително основание по чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, при което положение липсва правно основание за присъждане на претендираните от наказващия орган разноски и е налице такова (съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК) за присъждане (съобразявайки и уредбата по ЗВЕРБ) в полза на жалбоподателя (и в тежест на съответното юридическо лице съобразно чл. 12, ал. 5 от УПБАБХ) на разноски – възнаграждението за един адвокат, удостоверено като заплатено въз основа на представените от процесуалния представител на въззивника договор и платежно нареждане. Мотивиран от всичко изложено, съдът