Решение № 489 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 755/2026 г.

наказателно дело № 20262120200755 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „А“ ЕООД, ЕИК: ••••, представлявано от Р.А. чрез адв. Т. К.-П. срещу Наказателно постановление № 874312-F869100/12.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с декларативни доводи за липса на пълно и изчерпателно описание на фактите относно нарушението по см. на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН . Излагат е критични доводи за непосочване на приложимите конкретни критерии за преценка относно икономическата обоснованост на ценовото завишение. В евентуалност се отстоява теза за маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание „А“ ЕООД, редовно призовано, не се явява законен или упълномощен представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт А., който счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 18.02.2026г., а жалбата е депозирана в РС-Бургас на 02.03.2026 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „А“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 08.01.2026 г. проверка по реда на чл.55а,ал.1, вр.чл.15,ал.4 ЗВЕРБ в търговски обект – бърза закуска „100 кила“, с адрес •••••, е изискана информация за продажните цени на определени основни стоки в обекта.

На електронен адрес на дружеството контролният орган изпратил искане,озаглавено „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища",на списък със стоки и таблица в Excel, целящо да установи цените на продаваните в обекта изделия - закуски и напитки за дати - 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и към 08.01.26г.

При анализа на предоставените от жалбоподателя данни, контролният орган констатирал ценови повишения към 08.01.2026 г., спрямо 11.10.2025 г. на общо 6 продукта, като повишенията варират от 3,94 % до 25,71% за различните продукти

1. Пилешки среден •• с продажна цена към 08.01.2026г - 8,80 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.-8,00 лв. Увеличението на продажната цена е 10.00%

2. Пилешки голям •• с продажна цена към 08.01.2026г- 9,78 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.- 9,00 лв. Увеличението на продажната цена е 8.67%

3. порция •• с продажна цена към 08.01.2026г - 14,76 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.- 12,00 лв. Увеличението на продажната цена е 23.00%

4. 500 грама месо от ••а с продажна цена към 08.01.2026г- 23,47 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.-20,00 лв. Увеличението на продажната цена е 17.35%

5. порция с 3 телешки кюфтета с продажна цена към 08.01.2026г - 16,00 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.-16,63 лв. Увеличението на продажната цена е 3.94% 6. сандвич фалафел голям с продажна цена към 08.01.2026г - 8,80 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.-7,00 лв. Увеличението на продажната цена е 25.71%

По повод изпратено допълнително искане по чл.37 от ДОПК за обосноваване на икономическите фактори за констатирания ценови ръст, с прилежаща таблица за попълване и заложени в нея изходни данни за % промяна в доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори, е представена справка от актосъставителя П.К., съгласно която не са намерени представените от жалбоподателя писмени обяснения, в т.ч. в Информационна система „Контрол“.

Същевременно с молба вх.№21720/26.05.2026 г. са представени разпечатка от ел.кореспонденция с актосъставителя, ведно с писмени обяснения на „А“ЕООД,съдържащи обосновка и писмени доказателства относно завишението на цените на основни храни в обекта,в т.ч. фактури за заплащана ел.енергия, консумативи и доставни цени на определени стоки.

Формулиран е заключителният извод,че жалбоподателят необосновано е повишил цените на предлаганите 6 вида артикула в обекта и е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ. Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оригинерно възприетите и документирани факти при проверката в ПИП сер.АА №0170231/08.01.2026г., както и приложените справки КЛЕН от 11.08.25г.,11.10.25 г., 08.01.26 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 29.01.2026г. Актът бил предявен на същата 29.01.26г. на законния представител, който го подписал и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. В НП бил съдържателно коригиран и обемът на фактическото обвинение, като сред обосноваващите съставомерност на деянието факти било отграничено единствено повишението в цената на артикула „сандвич фалафел голям с продажна цена към 08.01.2026г - 8,80 лв. и продажна цена към 11.10.2025г.-7,00 лв. и ценово повишение 25.71%.

Съдът намира за вътрешно последователни показанията на актосъставителя К., който при разпита си заяви,че от предоставените доказателства за повишени разходи за ел.енергия,за входни продукти и осигурителни вноски, не констатира икономическо влияние, съразмерно с процента на завишение в цените на предлаганите два вида стоки. Съдът оценява като съдържателни и логически последователни и показанията на св.И.,чрез които се установява,че способът за констатиране икономически необосновано ценово завишение е метода на КЗП- таблични формати в Exel.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно процесуалната законосъобразност и обоснованост на НП.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са иманентно въплътени и неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:

Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателят разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие- това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

В случая съгласно съдържателно коригирания обхват на обвинението в НП цената на един от предлаганите от търговеца артикули – сандвич фалафел голям е увеличена с 1.80 лв. към 08.01.26 г., спрямо 11.10.25г., като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.

Следва да се посочи,че в ПРОЕКТ на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (№ 52-654-01-36 от 11.05.2026 г., 52-ро НС), пар.1, се предвижда създаване на чл.68н ЗЗП.

Съгласно заложения в Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗЗП чл. 68н. (1) ЗЗП норма: „Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“

Със заложената в този проект ал.3 на чл.68н ЗИДЗЗП, се предвижда специфичен алгоритъм за проверка икономическата обоснованост на възходящата градация на цените, за идентични стоки и услуги в съпоставими периоди. Това правило придава нов аспект на доказателствената тежест, насочвайки перспективата изцяло в задължение на търговеца да установи икономическата обоснованост на ценовото повишение чрез прецизиране на всички влияещи над ценообразуването елементи и стойностното им изражение в повишената цена, а именно: „При установяване на увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, а търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.“

При неуспешно установяване на фактологическите предпоставки на икономически обосновано завишение, контролният орган фингирано признава и прилага последиците на неблагоприятния за търговеца факт съгл.чл.68н,ал.4 от ЗИДЗЗП, а именно: В случай, че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения срок, то се приема, че увеличението на цената е необосновано. Съгласно заложеното в Проекта на ЗИДЗЗП правило на чл.68н, ал.6: Обективни икономически фактори са:1. увеличение на доставни или производствени разходи; 2. увеличение на разходите за труд;3. промени в цените на енергия, горива или суровини;4. промени в данъци, такси или други публични задължения;5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.

Цитираните разпоредби от Проект на ЗИДЗЗП към настоящия момент не са действащо позитивно материално право и настоящият съд приема,че до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН, подобно правило съгл.предвидената в пар.1 на Проект на ЗИДЗЗП норма на чл.68н,ал.3, въвеждащо нов процесуален механизъм за разпределение тежестта на доказване, не може да се приеме за валидно обвързващо проверяваните субекти. В допълнение, следва да се посочи,че предвид отсъствието на достатъчно ясно разпределена доказателствена тежест, в пълнота и детайлност на указанията за изискуема информация от страна на контролния орган, в т.ч. чрез изрично разясняване последиците на неизпълнението й, този пропуск не е възможно да бъде компенсиран чрез ретроактивно приложение на евентуални норми на ЗИДЗЗП, т.к. това би елиминирало напълно принципа in dubio pro reo, в подчинение на неизпълними в проведената контролна дейност изисквания. В илюстрация на този извод, съдът приема ограничената рамка на доказателствена дейност, поставена от проверяващите с адресираното до жалбоподателя искане по реда на чл.37,ал.5 ДОПК, което не бе открито и предоставено до приключване на съдебното дирене. Не е ясно и дали в това искане изначално фигурират икономически критерии като „производствени разходи“ и „увеличение на разходите за труд“, нито изискване за обозначение от страна на търговеца на изходните елементи и стойностното им изражение при ценообразуването преди и след ценовото повишение, за да бъде ясно за проверяваното лице,че изцяло негов е ангажиментът да установи закономерното влияние и икономическата корелация между промяната в конкретни фактори и промяната в цената.

В случая и предвид приложимото материално право, щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административно- наказателния процес с издирване на указаните в пар.1,т.6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и „други фактори“ / с цялата поливариантност на отделни икономически причини за възходяща корекция в цената /, то липсата към 08.01.2026 г. на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ поради дебютния характер на използваните критерии и средства за установяването им. Независимо от гореизложеното и предвид заложените в Раздел II, чл.4, чл.5 и сл. от Закона за храните изисквания за производство, преработка и/или дистрибуция, както и с оглед регламентираните в чл.13, ал.1,т.1-т.4 ЗХ изисквания за професионална квалификация и степен на образование на заетите лица в обект за производство на храни, какъвто е обект„бърза закуска 100 кила“, може да се заключи,че размерът на плащания към бюджета във вр. с осигурителни вноски, е сред основните обективни икономически показатели, влияещи върху ценообразуването на предлаганите в обекта тестени изделия. Такива доказателства относно повишение на работни заплати и осигурителни вноски не бяха представени по делото,макар и актосъставителят да заявява,че са били депозирани в хода на проверката. /бел.л.59 „Спомням си, че представиха фактури за завишен ток, за месо, за по-високи разходи за осигуровки.“/

Съгласно чл.10,ал.1 ЗКПО: „ Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално

обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.“ Ето защо при оценка на икономическата обосновка на ценовото повишение на предлаганите артикули не е възможно да бъдат игнорирани представените фактури №0000007222/04.12.2025 г. и №00000006405/27.08.2025 г.с получател „А“ ЕООД и доставчик „••••“ЕООД, видно от които единичната цена на •• „••••“ от пилешко месо към 27.08.2025 г. е била 6.9167 лв., а към 04.12.2025 г. – 7.250 лв., както и Фактури от EVN, съгл. които консумирана ел.енергия по приложена сметка/фактура към 31.08.25г. е в размер 503,15 евро, а към 31.12.2025 г. – 570.32 евро. Наличието на допълнителни документируеми, завишени разходи към изследвания период 08.01.2026 г. се установява именно чрез представените в съдебното следствие доказателства, подкрепящи възражението за по-високи разходи за продукти и ел.енергия. Следователно и за да се приеме или отхвърли тезата за икономическа обоснованост на завишението в цената на артикул „сандвич фалафел голям“, е следвало да се определи влиянието и степента на проявление на фактора –завишение в разхода за продукти и консумативи, респ. чрез ясно обоснован изчислителен алгоритъм, който да е проследим в мотивите на АУАН, да се определи процентното изражение на обоснованото ценово завишение, респ. стойността в проценти и/или в лева/евро на необоснованото ценово завишение, с което обективният икономически предел е преминат.

В случая непълен остава предметът на отправеното от контролния орган искане по реда на чл.55а,ал.1 ЗВЕРБ. Неизяснен остава обхватът на процесуална активност по реда на чл.55а ЗВЕРБ,който да обоснове валидно изпълнение на правомощията по чл.52,ал.4 ЗАНН на наказващия орган относно преценката за законосъобразност и обоснованост на акта. Изложеното означава, че преценката, която органите правят е немотивирана, т.к. не обхваща всестранно проведена доказателствена дейност, нито обективно проследим алгоритъм на изчисление на запазили или видоизменящи своето влияние икономически фактори, валидни за ценообразуването към всеки от трите периода. Така контролният орган предлага свое знание и изчисления /непроследими според изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН/, т.к. напълно пренебрегва специфичното проявление на всички „други фактори“ по см.на пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, по недопустим начин ограничава пределите на проверката, респ. лишава съда от обективен ориентир за преценка на обосноваността на ценовото повишение. В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а единствено съществува изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай икономическото влияние на отделни фактори върху предоставяните стоки не е задължително да е съобразено единствено с промяната в доставни цени и разходи за логистика/енергия, а и с други обективни фактори като: наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите и т. н.

На следващо място имуществената санкция по чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ не е съобразена с изискването в тази разпоредба размерът да се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Това е така, защото в случая е налице необосновано тежка санкция в абсолютно измерение спрямо увеличение на цената на артикул „сандвич фалафел голям“, в съпоставка с размера на увеличение от 1,80 лв., т. е. санкцията е около 2 826,09 пъти по-висока от увеличението.

С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. е утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на нарушението, както и за укрепване принципа на пропорционалност на предвидените в националната правна уредба санкционни мерки спрямо тежестта на наказваните с тях деяния. От мотивите на цит. решение се извежда еднозначно,че обективен измерител на тежестта на нарушението се извлича от правната му квалификация от една страна, а от друга на плоскостта на конкретната фактология –чрез съотнасянето му с процентното измерение, в т.ч.ценова стойност на увеличението на цената на артикула.

Така в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 „Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел“

В заключение в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. се приема следното обвързващо настоящия съд разрешение:

„Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.“

Съгласно санкционната разпоредба на чл.59,ал.1,т.6 ЗВЕРБ: „Който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лв.; А съгласно чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал.1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв.

В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране административно-

наказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на чл.27,ал.5 ЗАНН, според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения найнисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.“

Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и размерът на това наказание –за юридическите лица е от 5 000 лв. до 100 000 лв., т.е. с фиксиран минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е съразмерен на стойността на твърдяното от приходния орган необосновано превишение в цената на предлаганата за периода 08.01.2026 г. стока, респ. да се спази съотношението със създаденото с увеличението неблагоприятно финансово положение за потребителите. В случая, с постановките на Решение по дело С-733/2023 г. на СЕС, съдът е длъжен да приеме,че преценката за пропорционалност и съразмерност на санкцията от гл.т.на границите, в които е допустимо да се преследват легитимните санкционни и предпазващи цели, се извършва в контекста на характеризиращите всеки отделен случай обстоятелства. С цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната законова формулировка – в случая на чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ.

Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горните съображения, съдът