Решение № 805 от 9.4.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 266/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Р. С. от [населено място], чрез адв. Р. С., против решение № 37/03.06.2025 г., издадено от кмета на община [област], с което е отказано признаването и пресъставянето на акт за раждане № ••••, издаден от Щ. К., окръг С. К., [държава], с който се удостоверява раждането на Е. Л. С., от м. п, на •••••• г. в [населено място], окръг С. К. от майка – М. Р. С. – [държава] и втори родител – С. Ш. Ч. Л. – с гражданство [държава]. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Претендират се направените разноски. Ответникът по жалбата - кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Административното производство е инициирано по искане с вх. № 2342/08.05.2025 г. от М. Р. С., адресирано до кмета на община Кюстендил за пресъставяне на акт за раждане от чужбина на детето Е. Л. С.. Към молбата е приложен и препис от чуждестранния акт за раждане, видно от който Е. С. е роден на [дата]. в [населено място], окръг С. К., като негова майка е посочена М. Р. С. и втори родител – С. Ш. Ч. Л.. В отговор на искането е издадено оспореното решение № 37/03.06.2025 г. на кмета на община Кюстендил, с което е отказано признаването и пресъставянето на акт за раждане № ••••, издаден от Щ. К., окръг С. К., [държава], с който се удостоверява раждането на Е. Л. С., от м. п., на •••••• г. в [населено място], окръг С. К., като е посочено, че в представения в община Кюстендил заверен препис на акта за раждане няма вписан баща на Е. Л. С., а е записано лицето С. Ш. Ч. Л. от ж. п., като втори родител. Като мотиви на отказа е посочено, че българската правна система не предвижда възможност за еднополови лица да бъдат едновременно вписани като родители на дете, което произтича от чл. 46, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България, съгласно който текст бракът е доброволен съюз между мъж и жена, както и от разпоредбите на Семейния кодекс, в който родителството се основава на произход от майка и баща или осиновяване при условията на българския закон. Посочено е също, че за да бъде признат представеният акт за раждане, следва преди това да бъде оборен по исков ред началният произход, установен с презумпцията по чл. 60 от СК и представеният акт противоречи на СК. По тези причини на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 117, т. 5 във вр. чл. 124 КМЧП, е отказано признаване на акта за раждане и е отразено, че съгласно чл. 118, ал. 2 КМЧП, може да се предяви установителен иск пред Софийски градски съд. По делото е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице - доц. М. Г., неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението като професионално изготвено и отговарящо на задачата, за която е била допусната експертизата. Вещото лице сочи, че съгласно приложените преведени документи на извършен ДНК анализ, приема за доказано, че детето Е. Л. С. е роден от майка М. Р. С.. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същия е издаден от компетентен орган по чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 70, ал. 2 от ЗГР и в предписаната от закона писмена форма. Отказът съдържа фактически и правни основания, позволяващи осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При преценка на оспорения акт за спазването на административнопроизводствените правила и съответствието му с материалния закон, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Според ал. 2 ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход - чл. 72, ал. 3, т. 1 от с. з. Посочените разпоредби са в Раздел VІІ от ЗГР - Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. Следователно, задължение на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес е за съставяне на акт по гражданско състояние, какъвто е и актът за раждане, на български гражданин, за събитие, подлежащо на регистрация, настъпило в чужбина. Че това е така е видно и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗГР която гласи, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2, сред които е и раждането, за всички лица, които към момента на настъпването му са български граждани и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Съответно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗГР предвижда вписването в регистъра на населението на всички български граждани. В случая по делото няма спор, че жалбоподателката е български гражданин. Установява се от представения препис от чуждестранния акт за раждане на детето Е. С., издаден от Щ. К., окръг С. К., [държава], че жалбоподателката С. е вписана като майка на детето, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Няма вписан баща на детето, а е записано лицето С. Ш. Ч. Л. като втори родител. В случая, административният орган, за да откаже съставянето на акт за раждане е приел, че съставянето на такъв, в който няма вписан баща, а е записано лице от женски пол, като втори родител е несъвместимо с българската правна уредба, относно произхода. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Конституцията на Република България, български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със Закона за българското гражданство (ЗБГ). Според чл. 8 от ЗБГ, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. По силата на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс, произходът на майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. В разглеждания случай жалбоподателката е отправила искане за съставяне на акт за раждане на детето Е. С., пред компетентното длъжностно лице по гражданското състояние в [населено място], в хипотезата на чл. 70, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР. В съответствие с чл. 70, ал. 2, изр. 2 от ЗГР, към подаденото искане е приложен и съставения от Щ. К., окръг С. К., [държава] официален документ за раждане, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Или, представеният от жалбоподателката документ за раждане удостоверява наличието на правна връзка между малолетното дете и двете лица, посочени в него, съгласно действащото законодателство на [държава]. Предвид съдържанието на подаденото искане и съображенията за постановения отказ следва да се има предвид, че според българското право произходът от майката се определя от раждането, включително и в хипотезата на асистирана репродукция. Респ., правната връзка между майката и детето възниква от биологичния произход. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 СК майка на детето е жената, която го е родила, вкл. при асистирана репродукция. В тази връзка, за установяване на горния правнозначим факт е следвало на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, административният орган да изиска доказателства за осъществяването му, тъй като в това производство са приложими разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Според тези разпоредби, административният орган има задължение за изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Събирането на доказателствата в рамките на административното производство по издаване на административния акт се извършва служебно от административния орган. Неизпълнението на горните задължения в разглежданата хипотеза е довело до неизясняване на фактите от значение за случая. С оглед на изложеното съдът намира, че преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото искане с вх. № 2342/08.05.2025 г. от жалбоподателката, като при новото произнасяне следва да се съобрази обстоятелството, че детето Е. Л. С. е родено от майка М. Р. С. – българска гражданка, която е вписана в представения препис от чуждестранния акт за раждане като такава, поради което няма пречка за съставянето на български акт за раждане, съобразно българското законодателство, като в документа се впише само майката, която е родила детето. С последното би постигнат и заявения в искането резултат - съставяне на български акт за раждане на малолетното дете и свързаните с това правни последици. За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен. Издаване на акт за раждане, в който заявителката и С. Ш. Ч. Л. да бъдат вписани като родители, както това е направено в документа, издаден в чужбина, е недопустимо, тъй като противоречи на изискванията на националното право относно произхода на лицата. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз по дело С-490/20, според което преценката за прилагане на националните правила относно произхода е от изключителната компетентност на всяка държава членка. По изложените съображения, доколкото искането пред компетентния орган касае единствено съставянето на акт за раждане на детето Е. С., административният орган неправилно е отказал извършването на посочената административна услуга, поради което постановеното от него решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да му бъде изпратена за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, в тежест на ответния административен орган следва да бъдат присъдени и направените от жалбоподателката разноски за настоящата съдебна инстанция в общ размер на 865.92 евро, от които 5.11 евро държавна такса, 306.78 евро - адвокатско възнаграждение и 554.03 евро за изготвяне на съдебномедицинската експертиза. Воден горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,