Решение № 5861 от 1.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 927/2026 г.
Административен съд - Бургас01.07.2026 г.докладчик Николай Диамандиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед № 2050-19/05.12.2024 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически контрол да заплати на „Арттест-Б“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“, Зона за бизнес „Аполо“ ет. 2, разноски в размер на 4 658,35 евро, от които 3845.17 евро разноски в производството по адм. дело № 228/2025г., 189.18 евро – дължима държавна такса за касационно производство, както и в размер на 624 евро, разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: �
Мотиви
Производството e по чл. 54 от Закона за измерванията /ЗИ/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК и се разглежда по реда на чл. 226 АПК.
Образувано е по жалба от „Арттест-Б“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“, Зона за бизнес „Аполо“ ет. 2, представлявано от Н. К. М. - управител, чрез адв. А. К., против Заповед № 2050-19/05.12.2024 г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол /ДАМТН/.
С решение № 6732/25.07.2025г., постановено по адм. дело № 228/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, е отхвърлена жалбата на дружеството и то е осъдено да заплати разноски по делото.
При проведено касационно обжалване, с решение № 4241/20.04.2026г., постановено по адм. дело 10594/2025г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 6732/25.07.2025г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас при съобразяване с указанията, дадени от касационната инстанция за извършване на проверка относно компетентността на длъжностните лица, извършили извънредната надзорна проверка във връзка с представената в касационното производство Заповед № 2010-671/26.09.2024г. на председателя на ДАМТН.
На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В постановеното от ВАС решение са дадени следните задължителни указания: „При новото разглеждане на делото, съдът, съобразно указанията, извърши проверка относно компетентността на длъжностните лица, извършили извънредната надзорна проверка, като съобрази определените поименно за извършването на проверка по чл.75 ал.1 от ЗИ длъжностни лица в представената в касационното производство Заповед № 2010-671/26.09.2024г. на председателя на ДАМТН, както и изложи мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед №2050-19/05.12.2024 г., издадена от председателя на ДАМТН, съобразно доводите в жалбата, вкл. и относно сроковете за извършване на извънредна надзорна проверка, констатациите от плановата проверка, извършена на 19.09.2024г., след постъпването на сигнал с вх. № 80-02-70/10.09.2024 г., като въз основа на доказателствата, представени от страните, извърши проверка на обжалваната заповед на всички основания по чл.146 от АПК“.
При новото разглеждане на делото жалбата се подържа на сочените в нея основания. Излагат се доводи за нейната нищожност, евентуално за нейната незаконосъобразност, поради постановяването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Взема се становище за несъответствието й с материалния закон по отделните констатации в нея. Счита, че оспорената заповед е издадена при нарушение на принципа за пропорционалност и съразмерност, както и в нарушение на принципа за защита правото на собственост съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По същество се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и доводите, наведени с писмено становище пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника.
Ответникът - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище изразява твърдения за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Изразява несъгласие с мотивите на Върховния административен съд относно установеното от него нарушение на БДС EN ISO/IEC 17025:2018 при извършването на извънредна надзорна проверка и необходимостта от извършване на трета проверка на основание т.7.7 ос посочения стандарт. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като съобрази дадените задължителни предписания по правото в отменителното решение на ВАС и въз основа на собствен анализ приема от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че със Заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. „Арттест-Б“ ЕООД е оправомощено за извършване на последваща проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери.Заповедта е представена по делото от жалбоподателя.
От представената административна преписка се установява, че в ДАМТН е постъпил сигнал с № 80-02-70/10.09.2024 г. от Асоциацията на оправомощените лица за проверка на средства за измерване (АОЛПСИ), в който се излагат данни за неправилно извършена от „Арттест-Б“ ЕООД последваща проверка на водомер, с представени доказателства - свидетелство за проверка (л.35 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София - град), снимка на водомер (л.36 от адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град) и декларация за съответствие на гама водомери (цялата адм. преписка приложена по адм.дело № 109/2025 г. по описа на Административен съд София- град).
В периода 01.10.2024 - 03.10.2024г., служителите на ГД „Метрологичен надзор“: Г. Д. – началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България“, М. Й. – държавен експерт в отдел „Контролно-методичен“, С. Ш. – главен инспектор в Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България“ и И. С. – главен инспектор в Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България“, извършили извънредна надзорна проверка на „Арттест-Б” ЕООД, в качеството му на лице, оправомощено да извършва проверка на средства за измерване в лабораторията на дружеството с адрес – гр. Бургас, Северна промишлена зона, на територията на „Топлофикация - Бургас“ АД, за спазване на задълженията по чл. 52 от ЗИ.
На проверката присъствали Н. М. - управител на дружеството и проверител, М. П. – отговорник на системата за управление, Д. Б. и В. П. – проверители, вписани в заповедта за оправомощаване № 2050-16/22.08.2022 г. на председателя на ДАМТН.
За резултатите от проверката служителите на ГД“ Метрологичен надзор“ са изготвили доклад с рег. № Z-11622/14.10.2024 г. (л. 90 и сл. от адм.дело № 109/2025 г. на АССГ) до Гл. Директор на ГД „Метрологичен надзор“, в който са потвърдили, че проверката е извършена по повод подаден сигнал и въз основа на разпореждане на главния директор Д. И.. Заповед за персонално определяне на състава на проверяващите служители не е приложена и не е представена по делото, въпреки дадените указания от страна съда в изпълнение на отменителното решение на ВАС.
В доклада си проверяващите са установили несъответствия с изискванията на ЗИ и наредбите по прилагането му, както следва:
- При преглед на еталонното и спомагателно оборудване за съответствие с посоченото в заповедта за оправомощаване е установено, че вписаният под т. 8 от списъка на еталоните, генератор тип SFG-1003, идент. № GCQ820167, производител GW Instek, не е наличен в лабораторията и не може да бъде представен на инспекторите. Проверяващите заключават, че липсата на еталон е фактически настъпила промяна с условията за оправомощаване и оправомощеното лице не е подало заявление за изменение на заповедта, съгласно изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НРОЛПСИМК/Наредбата). Изводът им е, че дружеството не отговаря на изискването на чл. 46, т. 1 от ЗИ, което е нарушение на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 12, ал. 2 от НРОЛПСИМК и следователно е налице хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ
- При преглед на свидетелствата за калибриране на еталонното и спомагателно оборудване на лабораторията било установено, че два от еталоните са без осигурена метрологична проследимост в нарушение на чл. 46, т. 2 от ЗИ, защото:
- свидетелство за калибриране № 112-ИВЧ/02.11.2020 г. (Приложение 2 към доклада) на програмируем брояч на импулси е с изтекъл срок на калибриране на 02.11.2023 г., съгласно определения му от дружеството период на калибриране във ФК 6.5-2 „Определяне интервалите за рекалибриране“ и съответно предвиден във ФК 6.4.-1 „Личен картон на еталон или ТС“ (Приложения 3 и 4 към доклада).
- свидетелство за калибриране № 113-ИВЧ/30.10.2020 г. (Приложение 5 към доклада) на генератор, е с изтекъл срок на калибриране на 30.10.2023 г., съгласно определения му от дружеството период на калибриране във ФК 6.5-2 и вписан в ФК 6.4.-1 „Личен картон на еталон или ТС“ (Приложения 6 и 7 към доклада).
За тези нарушения е прието, че дружеството не отговаря на изискването на чл. 46, т. 1 от ЗИ и дружеството попада в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, защото е престанало да отговаря на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ, във връзка с чл. 46, т. 2 от ЗИ.
- По време на надзорната проверка, на 01.10.2024 г. по искане на проверяващите е извършена повторна проверка на три от наличните проверени в лабораторията топломери с поставени знаци за съответствие на средствата за измерване с нормативните изисквания.
Според протоколите от „последваща проверка от 30.09.2024 г.“, извършена от Ж. Г. и утвърдени от М. П., заключението е, че проверяваните компоненти на топломерите, а именно: електронен блок с идент. № 4020737, преобразуватели на температура с идент. № 4020737, преобразувател на разход с идент. № 4020737; електронен блок с идент. № 4015564, преобразуватели на температура с идент. № 4015564, преобразувател на разход с идент. № 4015564; електронен блок с идент. № 5197240, преобразуватели на температура с идент. № 5197240 и преобразувател на разход с идент. № 5197240 „съответстват“ (Приложение 8 към доклада)
Резултатите от извънредната надзорна проверка, отразени в издадени протоколи от проверка с дата 01.10.2024 г. (Приложение 9 към доклада), показали несъответствие на изискванията за максимално допустима грешка (МДГ) на част от проверяваните компоненти, а именно на преобразуватели на температура с идент. № 4020737; електронен блок, с идент. № 4015564; преобразуватели на температура с идент. № 4015564; електронен блок с идент. № 5197240; преобразуватели на температура с идент. № 5197240 и преобразувател на разход с идент. № 5197240.
Посочено е, че топломерите са налични в помещението на лабораторията и същите не могат да бъдат манипулирани по начин, който да влияе на метрологичните им характеристики. Според проверяващите топломерите са проектирани да измерват така, че да не може да възникне случайна промяна на метрологичните им характеристики и по-точно грешките, с които измерват да съответстват или да не съответстват на нормираната МДГ, в рамките на няколко часа. Съответно, ако топломерите са били проверени от лабораторията при спазване на методите и законовите изисквания, както и в присъствие на служителите на ГДМН, то резултатите при повторната проверка трябвало да се потвърдят.
Ето защо е направен и извод, че поставените от „Арттест-Б” ЕООД на 30.09.2024 г. знаци, удостоверяващи положителни резултати от последваща проверка върху посочените по-горе компоненти на топломери, не съответстват на резултата от проверката, тъй като измерените им при повторната проверка грешки не отговарят на изискванията за МДГ посочени в НСИПМК.
Изводът на проверяващите, за поставянето на знаци от проверка, които не съответстват на резултатите от проверка, е за наличие на хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.
- На 02.10.2024 г. на основание чл. 77, т. 2 от ЗИ, във вр. с чл. 21, ал. 2 от НРНИМН е подложен на повторен контрол водомер, посочен в сигнала, а именно водомер идент. № 51635859, с маркировка за оценено съответствие СЕ М23 0102. Същият е бил проверен в лабораторията на 25.01.2024 г. с крайни показания „върнат на: 35.792 m3“, съгласно ФК 7.8-7“ - Протокол от проверка на водомер с оценено съответствие за водомери с температурни класове ТЗО и Т50“ № КЗ/25.01.2024 г., със заключение в протокола „не съответства на ЕО Сертификат за изследване на типа и НСИКПМК“, извършил проверката Д. Б.. (Приложение 10 към доклада). На водомера бил поставен знак за забрана за употреба на средството за измерване (X), поставен на метална пломба и номер на проверител 12102, който бил на Д. Б., съгласно заповедта за оправомощаване.
Заключението в протокола от повторната проверка на 02.10.2024 г. на описания водомер, извършена в присъствие на служителите на ГД “МН“, при спазване на изискванията на НСИПМК е, че водомерът съответства на изискванията за максимално допустими грешки, посочени в НСИПМК за водомери с оценено съответствие (Приложение 11 към доклада).
При така установеното е прието, че поставеният от „Арттест-Б” ЕООД знак за забрана за употреба върху водомера не съответства на резултата от проверката, защото водомер с № 51635859 отговаря на изискванията за МДГ, посочени в НСИПМК за последваща проверка, поради което е налице хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.
- На 02.10.2024 г. на основание чл. 77, т. 2 от ЗИ във вр. с чл. 21, ал. 2 от НРНИМН са подложени на контрол осем от наличните проверени в лабораторията топломери с поставени знаци за съответствие на средствата за измерване с нормативните изисквания. Топломерите са делими (комбинирани) тип Multical R 66С, производител Kamstrup А/S.
Според протоколите от първоначалната проверката от 30.09.2024 г., заключението е, че проверяваните компоненти на топломерите, а именно: електронен блок, идент. № 4019387, преобразуватели на температура идент. № 4019387, преобразувател на разход идент. № 4019387; електронен блок, идент. № 4023535, преобразуватели на температура идент. № 4023535, преобразувател на разход идент. № 4023535; електронен блок, идент. № 4016338, преобразуватели на температура идент. № 4016338, преобразувател на разход идент. № 4016338; електронен блок, идент. № 4016358, преобразуватели на температура идент. № 4016358, преобразувател на разход идент. № 4016358; електронен блок, идент. № 4019480, преобразуватели на температура идент. № 4019480, преобразувател на разход идент. № 4019480; електронен блок, идент. № 4022561, преобразуватели на температура идент. № 4022561, преобразувател на разход идент. № 4022561; електронен блок, идент. № 4019298, преобразуватели на температура идент. № 4019298, преобразувател на разход идент. № 4019298; електронен блок, идент. № 4020112, преобразуватели на температура идент. № 4020112 и преобразувател на разход идент. № 4020112 „съответстват“ (Приложение 12 към доклада).
Резултатите от надзорната проверка и отразени в издадени протоколи от проверка (Приложение 13 към доклада), разкриват несъответствие на изискванията за МДГ на следните компоненти: електронен блок, идент. № 4019387, преобразуватели на температура идент. № 4019387, електронен блок, идент. №4023535, преобразуватели на температура идент. № 4023535, електронен блок, идент. № 4016338, преобразуватели на температура идент. № 4016338, електронен блок, идент. № 4016358, преобразуватели на температура идент. № 4016358, електронен блок, идент. № 4019480, преобразуватели на температура идент. № 4019480, преобразувател на разход идент. № 4019480, електронен блок, идент. № 4022561, преобразуватели на температура идент. № 4022561, електронен блок, идент.№ 4019298, преобразуватели на температура идент. № 4019298, електронен блок, идент. № 4020112 и преобразуватели на температура идент. № 4020112.
Подобно на установеното по т. 3 от доклада, проверяващите приемат, че поставените от „Арттест-Б” ЕООД на 30.09.2024 г. знаци, удостоверяващи положителни резултати от последваща проверка върху посочените по-горе компоненти на топломери, не съответстват на резултата от проверката, защото измерените им при повторната проверка грешки не отговарят на изискванията за МДГ, посочени в НСИПМК. За поставянето на знаци от проверка, които не съответстват на резултатите от проверка, дружеството попадало в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.
- На 01.10.2024 г. бил извършен преглед на съставени от дружеството технически записи ФК 7.8-7 „Протокол от проверка на водомери с оценено съответствие с температурни класове Т30 и Т50“ с поредни номера от № БР13-6/30.05.2024 г. до № БР13-19/30.05.2024 г. (Приложение 14 към доклада). Водомерите са били заявени за последваща проверка след ремонт с ФК 7.1-1 „Заявление за последваща проверка след ремонт“, вх. № БР13/27.05.2024 г. за 39 бр. водомери (Приложение 15 към доклада). При прегледа на протоколите е установено, че МДГ, посочена в тях, не отговаря на изискването на чл. 273а, ал. 2, т. 2 на НСИПМК за последваща проверка след ремонт, тъй като съгласно тази разпоредба тя е ± 2 %. За стойности на разхода Q2 и Q3 в протоколите неправилно според проверяващите била посочена МДГ - 5%. В резултат на грешно посочената МДГ в протоколите от „Арттест-Б” ЕООД, проверяващите приемат, че са издадени неверни заключения от последваща проверка след ремонт за съответствието на водомер с идент. № 10242833 и водомер с идент. № 024299. Според доклада, заключението, че посочените водомери съответстват, не е вярно, тъй като в протокол № БР13-19/30.05.2024 г. за водомер с идент. № 10242833 при разход Q2 измерената грешка на водомера била 2,28 % , а в протокол № БР13-10/30.05.2024 г. за водомер с идент. № 024299 при Q3, измерената грешка на водомера била 2,69 %, т.е. по-голяма от нормираната МДГ от 2%, което според проверяващите води до несъответствие на изискванията за максимално допустима грешка.
За констатираното по т. 6 от доклада, проверяващите приемат, че издаваните от дружеството протоколи с неверни заключения от проверката попадат в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ.
В хода на надзорната проверка са установени и други несъответствия и неточности, свързани с реда за извършване на дейностите в лабораторията, съгласно документацията на системата за управление на „Арттест-Б” ЕООД и в наличните технически записи за проверката на средства за измерване, а именно:
- Погрешно е съставен Протокол ФК 7.8-10 „Протокол от проверка на комбиниран топломер“ (Приложение 16 към доклада) за извършена проверката на топломер тип SPX Pollustar 2WR4, вместо предвидения ФК 7.8-12 „Протокол от проверка на топломер SPX Pollustar 2WR4“ (Приложение 17 към доклада), съответно посочените стойности на МДГ не съответстват на изискуемите за този тип топломер. Фактически това е грешно прилагане на формулярите от системата за управление на лабораторията, което не е било констатирано и от лицето, което с подписа си удостоверява, че извършва проверка на изготвения протокол. В конкретния случай г-жа П., за която в хода на проверката е установено, че съгласно реда, разписан в системата за управление, няма право да го прави.
Описаното се определя като предпоставка за даването на погрешни заключения относно съответствието на посочения тип топломер.
- Предоставените от ДАМТН знаци за проверка (марки за залепване и матрици) не се съхраняват индивидуално от всеки проверител. Съгласно т. 3.6 на процедура ОПК 7.8-1 „Докладване на резултатите от проверка“, ръководителят на лабораторията трябва да зачислява знаците на всеки проверител. Констатираното по време на проверката показва, че не се спазват правилата, разписани в системата за управление и е квалифицирано като предпоставка за погрешно поставяне на знак на проверител, който не е извършил съответната проверка.
- Протоколите от проверка се утвърждавали от М. П. - отговорник за системата за управление, което според проверяващите противоречи на посоченото в Наръчника по качество НК 7.7, т. 7.7.4 и ОПК 7.7-1 „Осигуряване валидност на резултатите“, т. 3.3 и т. 3.4, че само ръководителят на лабораторията осъществява контрол на протоколите.
За така установените при метрологичния надзор несъответствия са изискани писмени обяснения от посочените в доклада длъжностни лица от състава на проверяваното дружество (Приложение 18 към доклада). Проверяващите определят представените писмени обяснения по съдържание, обективно негодни да променят описаните нарушения и обстоятелствата, при които са установени.
На основание установените нарушения, описани в точки от 1 до 6, проверяващите заключават, че „Арттест-Б ” ЕООД попада в хипотезата на чл. 53, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ, поради което следва да бъдат предприети действия за отнемане на оправомощаването на дружеството.
На 25.10.2024 г. главният директор на ГД „Метрологичен надзор“, с доклад № Z-12068/25.10.2025 г., предлага на председателя на ДАМТН да започне процедура за отнемане на оправомощаването на „Арттест-Б” ЕООД. На 01.11.2024 г. председателят на ДАМТН уведомява „Арттест-Б” ЕООД за започнало производство по отнемане на оправомощаването на основание чл. 26 от АПК и указва за възможността в 7 - дневен срок да бъде изразено становище по събраните доказателства, за бъдат направени възражения или писмени искания. Уведомлението е получено на 08.11.2024 г. и на същата дата дружеството депозира писмени възражения за липса на извършени нарушения. Направено е и искане да бъде прекратена процедурата по отнемане на оправомощаването и да бъде прието наличието на „маловажен случай“. Главният директор на ГД „Метрологичен надзор“ приел възраженията за неоснователни и изготвил доклад № Z-13003/13.11.2024 г. до председателя на ДАМТН с предложение за отхвърлянето им.
На 05.12.2024 г. председателят на ДАМТН издава оспорената заповед, като изцяло приема за установени фактите, удостоверени с доклад № Z-11622/14.10.2024 г. и с доклад № Z-13003/13.11.2024 г., и на основание чл. 53, т. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ, във вр. с чл. 12, ал. 1 от НРОЛПСИМК, и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ, и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ, отнема оправомощаването на „Арттест-Б” ЕООД.
Според заповедта, установеното по т. 1 - т. 6 са нарушения на чл. 53, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗИ и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ. Относно установените в т. 7, т. 8 и т. 9 несъответствия по спазване реда, определен в системата за управление на дружеството и коректността на съставените технически записи, е прието, че същите водят до основателни съмнения за ефективното и правилно функциониране на системата по качество на лабораторията. За да обоснове наличието на нарушение, органът посочва, че проверените три еталона - генератор, тип SFG 1003, идент. № GCQ820167, програмируем брояч на импулси, идент. № G66-244 и генератор, идент. № GCQ820167 са вписани в заповедта за оправомощаване на дружеството, поради което те трябва да са налични и калибрирани в съответствие с програмата за калибриране, изготвена от самото дружество. Относно описаните в т. 3, и т. 5 от доклад с рег. № Z-11622/14.10.2024 г. констатации на проверяващите, извършили извънредния метрологичен надзор в контекста на възражението на проверяваното дружеството за извършването на трета проверка, органът приема, че нито НРНИМН, нито стандарта БДС EN ISO/IEC 17025:2018, допускат извършване на трета проверка още повече, че двете измервания са направени в една и съща лаборатория - тази на „Арттест-Б” ЕООД. За неоснователно е прието и възражението, че констатациите на комисията по т.6 от доклад с рег. № Z-11622/14.10.2024 г., за два водомера, за които е издадено невярно заключение за тяхното несъответствие, означава, че се касае за единичен случай, съгласно Закона за административните нарушения и наказания и не разкрива обществена опасност. Органът излага разбирането, че след като водомерите не са налични в лабораторията, а са върнати на ползвателите и съответно са в експлоатация, то на основата на показанията им се начислява изразходвано количество вода, която се заплаща, е налице обществена опасност, доколкото измерват с грешка по-голяма от нормираната МДГ.
По делото жалбоподателят представя заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. за оправомощаване на „Арттест-Б” ЕООД, както и свидетелство за калибриране № 114-ИВЧ от 12.10.2023 г. на едно от устройството, за които в заповедта се сочи, че е с изтекло свидетелство за калибриране.
В проведен в хода на съдебното производство по адм. дело № 228/2025г. разпит на управителя на дружеството – г-н М., той заявява, че след оправомощаването на дружеството през 2022 г. са били извършвани планови проверки. Свидетелят заявява, че за 2024 г. планова надзорна проверка била планирана за третото тримесечие на годината, но същата била извършена на 19.09.2024 г. в рамките на един ден. Твърди, че проверяващите устно заявили, че „всичко е наред“, но не му предоставили доклад. Ответната страна не е оспорила твърдението, но съдът може да основе извод по установяване на факта на така извършената проверка единствено въз основа на писмената административна преписка по нейното извършване, каквато по делото не се представя. Действия на длъжностни лица по извършване на проверки и направени от тях констатации могат да бъдат установени само с писмени доказателства.
По адм. дело № 228/2025г. е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. магистър Банкин. От заключението на вещото лице следва извод, че изброените в заповед № 2050-16 от 22.08.2022 г. и одобрени други такива апарати, а именно генератор на импулси с идент. № GEN 2 и програмируем брояч на импулси с идент. № 36765, при тяхното наличие и при положение, че същите са одобрени от ДАМТН, в достатъчна степен позволяват да се извършва проверка на топломери. Според експерта, инспекторите на ДАМТН при извършване на надзорната проверка са задължени да спазват стандартите: БДС EN ISO/IEC 17025:2018 и БДС ENISO 19011:2018 и уточнява, че дори проверката да не е свързана с тези стандарти, то тези задължения не отпадат. Според него при получаване на различни резултати при извършване на две проверки няма как да се твърди на 100% кой от двата резултат е верен. Затова, добрата практика, основана на разумно отношение, приема за логично да се направи трета проверка, която да докаже кой е верния резултат. Експертът заявява, че според изискванията за проверки на топломери при еднакви условия в два последователни пъти не е възможно да се получат различни резултати. Вещото лице сочи, че в случай, че има разлика в условията на проверките, е възможно разминаване на резултатите. Позовава се на Методиката за проверка на топломери, на БИМ точка 7.1, според която при извършване на проверката трябва да се спазват следните условия на околната среда: Изискванията за условията на околната среда (температурата на въздуха и относителната влажност на въздуха) се съобразяват с изискванията за работа на еталонното и спомагателно оборудване, с което е извършена проверката на топломера.
Според заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, след направена задълбочена проверка на числа и направено събиране и обобщаване на данните от входящо-изходящ дневник и протоколи от проверки на водомери за периода от 22.08.2022 г. до 30.09.2024 г. общият брой проверени водомери е над 10 000 бр. ( с направена корекция в с.з.) Вещото лице заявява, че данните са публикувани и в отчетите за работа на лабораторията в ДАМНТ. Въз основа на собствената си експертна оценка, заключава, че два броя водомери, за които се установява, че е била извършена некачествена проверка, съпоставени с общата бройка на проверени водомери, е твърде малка част, за да се правят изводи за същественост на нарушенията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспорената Заповед №2050-19/05.12.2024 г., е издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол /ДАМТН/, който е надлежният компетентен административен орган, овластен от закона с правомощията по чл. 50 и 53 от ЗИ.
Със заповедта, на основание чл. 53, т. 4 от ЗИ, във вр. с чл. 47, т. 3 от ЗИ, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НРОЛПСИМК/ и чл. 46, т. 1 и т. 2 от ЗИ и в хипотезата на чл. 53, т. 2 от ЗИ, е отнето оправомощаването на дружеството-жалбоподател „Арттест-Б” ЕООД, [ЕИК], оправомощено със заповед № 2050-16/22.08.2022 г. на председателя на ДАМТН за проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери. Със заповедта се засягат права на дружеството - адресат, свързани със законно упражняване на дейност на търговец, което обуславя правен интерес от обжалването.
Съдът, при проверката по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, посочен с специален нормативен акт – ЗИ. Спазено е императивното изискване за писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на изводите за наличие на фактическите и правни основания за издаването й.
Във връзка с отменителното основание и дадените задължителни указания по приложението на закона от ВАС, настоящият състав приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган в хода на административното производство, които са от естество да опорочат оспорената заповед.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗИ метрологичният надзор се извършва чрез наблюдение и надзорни проверки от длъжностни лица от Главна дирекция "Метрологичен надзор", определени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
По делото е представена заповед № 2010-671/26.09.2024г. на председателя на ДАМТН по чл. 75, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗИ, с която са определени общо 54 длъжностни лица, които да извършват надзорните проверки и за съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗИ на територията на цялата страна за времето на действие на цитираната заповед. Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на главния директор на ГД „МН“. По делото не е представена издадена заповед за определяне на длъжностните лица, на които се възлага проверката, по повод на която е издадена оспорената заповед, нито доказателства за посоченото в доклада от 14.10.2024г. разпореждане на главния директор на ГД „МН“ за извършването й. Данни за длъжностните лица, които фактически са я извършили могат да се извлекат косвено от съдържанието на изготвения от тях доклад до Гл. Директор на ГД“МН“ – Г. Д., М. Й., С. Ш. и И. С.. От изброените проверяващи Г. Д. не е включен в състава на длъжностните лица по заповедта по чл. 75, ал. 1 от ЗИ. Отсъствието на изрично възлагане на оправомощените длъжностни лица по чл. 75, ал. 1 ЗИ, както и участието в надзорната проверка на длъжностно лице, което не е определено със заповедта по чл. 75, ал. 1 ЗИ позволява извода, че извънредната надзорна проверка е извършена от лица, на които не е възложена по надлежния ред.
По този начин, установените в хода на проверката данни за нарушения, които впоследствие са инкорпорирани, като фактическа основа на оспорената заповед, като установени от лица, некомпетентни да извършат проверката, опорочават последната до степен, като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради това незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Това е така, защото именно възложените по чл. 77, т. 5 ЗИ правомощия на определените по чл. 75, ал. 1 ЗИ лица, обезпечават създаване на фактическо основание за издаване на заповеди от характера на оспорваната чрез извършване на законосъобразна проверка.
Независимо, че заповедта подлежи на отмяна само на това основание, за пълнота на изследването на направените оплаквания съдът дължи произнасяне и по отношение на тях.
Следва да се отбележи, че по реда на чл. 226 АПК, съдът, повторно разглеждащ спора, дължи произнасяне по въпросите, по които е постановена отмяната на съдебния акт при предходното разглеждане на делото.
В настоящия случай спорен остава въпросът относно твърдяната липса на нормативна регламентация за извършването на повторна надзорна проверка (трета поред проверка), във връзка с несъответствията, посочени в т. 3 и т. 5 от оспорената заповед. Повдигнатият спор е по правото и не се налага събиране на доказателства.
Съгласно т. 7.7 „Осигуряване валидност на резултатите“ от стандарт БДС EN ISO/IEC 17025:2018 ( представен с административната преписка) и конкретно т. 7.7.1 „Лабораторията трябва да има процедура за наблюдение на валидността на резултатите, а наблюдението трябва да включва неизчерпателно посочени в б. а) до б. к) дейности, сред които повторно изпитване или калибриране – б. f) или ново изпитване или калибриране на съхранени обекти - б. g), вкл. и междулабораторни сравнения - б. j). Несъответен на цитираната разпоредба на т.7.7.3 от същия стандарт е изводът на административния орган, че извършените контролни измервания на вече проверените от оправомощеното лице топломери, представляват предприети подходящи действия за предотвратяване на неправилни резултати. В т.7.7.3 от БДС EN ISO/IEC 17025:2018 се предписва, че „данните, получени от дейностите по наблюдение, (т.е. от дейностите по т.7.7.1 и 7.7.2), трябва да бъдат анализирани и използвани за контрол и ако е приложимо – за подобряване на лабораторните дейности. Когато резултатите от анализа на данни от дейностите по наблюдение не удовлетворяват предварително определените критерии, трябва да се предприеме подходящо действие, за да се предотврати предоставяне на неправилни резултати.“ Следователно, при получени два различни резултата от проверката на средствата за измерване, е задължително използването на някой от посочените в т.7.7.1 методи/начини за наблюдение, вкл. и не само по б. g) ново изпитване или калибриране на съхранени обекти, както и друго „подходящо действие, за да се предотврати предоставяне на неправилни резултати“. В случая е от значение становището на вещото лице Банкин, според което подходящо действие е именно т.нар. „трета проверка“. В този смисъл е направено искане от жалбоподателя в хода на административното производство, което е отклонено без правно основание. След като административният орган без основание е лишил страната от признато по закон право да поиска проверка на установени в хода на надзорната проверка обстоятелства, налице е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде оспорения акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и неправилно е приел за неоснователни възраженията на дружеството. Поради изложеното, извършената извънредна надзорна проверка е в нарушение на БДС EN ISO/IEC 17025:2018.
С решението на ВАС са дадени задължителни указания за относно законосъобразността на оспорената заповед №2050-19/05.12.2024 г., издадена от председателя на ДАМТН, съобразно доводите в жалбата, вкл. и относно сроковете за извършване на извънредна надзорна проверка
Надзорната проверка е извънредна и е започнала при наличието на предпоставката, регламентирана с чл. 6, ал. 3, т. 1 от НРНИМН. Действително съгласно цитираната норма и при съобразяване с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата, проверката е следвало да бъде извършена в 14-дневен срок от получаването на писмения сигнал. Извършването на проверката извън предвидения срок само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, поради което не води до незаконосъобразност на издадения впоследствие акт. В настоящия случай забавянето не е довело до ограничаване правото на защита на засегнатото от акта лице, нито вследствие на просрочието са били събрани недопустими доказателства, които са повлияли на крайния резултат от проверката.
Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че при издаване на оспорваната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
При този изход на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, за които са представени доказателства. По делото са представени доказателства за сторени от жалбоподателя разноски в размер на 7520,50 лева (3845.17 евро) по адм. дело № 228/2025г., както и 370 лева (189.18 евро) – дължима държавна такса за касационно производство, както и в размер на 624 евро, разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция. Съдът отбелязва, че неправилно в списъка по настоящото дело са изчислени 400 лева държавна такса за касационна жалба. Пред настоящата инстанция не е направено възражение за прекомерност от страна на ответника, подари което разноските следва да бъдат присъдени изцяло.
Поради изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас
Цитирани разпоредби
37- чл. 75, ал. 1 ЗИ
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 224 АПК
- чл. 226 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 26 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 46, т. 2 ЗИ
- чл. 46, т. 1 ЗИ
- чл. 47, т. 3 ЗИ
- чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗИ
- чл. 52 ЗИ
- чл. 53, т. 2 ЗИ
- чл. 53, т. 4 ЗИ
- чл. 77, т. 2 ЗИ
- чл. 77, т. 5 ЗИ
- чл. 94, ал. 1 ЗИ
- чл. 21, ал. 2 НРНИМН
- чл. 6, ал. 3, т. 1 НРНИМН
- чл. 12, ал. 1 НРОЛПСИМК
- чл. 12, ал. 2 НРОЛПСИМК
- чл. 12, ал. 1
- чл. 12, ал. 2
- чл. 146, т. 3
- чл. 168, ал. 1
- чл. 273, ал. 2, т. 2
- чл. 46, т. 1
- чл. 50
- чл. 53, т. 4
- чл. 54
- чл. 6, ал. 5
- чл. 75, ал. 1