Решение № 297 от 1.12.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 437/2025 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Р. Я. от гр.Варна срещу решение № 236/05.06.2025 г. постановено по т.д. №315/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявените от А. Р. Я. срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр. София, обективно евентуално съединени искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт Х ХХ, том III, рег. № 6220, дело ХХХ от 2019г. на Борис Василев - нотариус рег. № 124 НК, вписан в СВп под № 35977/30.12.2019 г., акт. № ХХ, том XV, дело 22099, поради заобикаляне на закона, и 2. в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяването на горепосочения договор за нищожен поради накърняване на добрите нрави;

3. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1-во ЗЗД за прогласяването на същия нотариален акт за нищожен поради липса на предмет;

4. иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаването му поради измама; 5. иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 30 ЗЗД за унищожаването му поради заплаха; 6. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване поради сключването му при невъзможност на ищеца да разбира и ръководи действията си.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, в т.ч. при разпределение доказателствената тежест по спора. Оспорва извода на съда за осведоменост и съзнателно съгласие на кредитополучателя за предоставения му кредит, поради което е приел кредитодателят за изправна страна. Излага, че след като договора за заем е обявен за недействителен, то и договорната ипотека като форма на обезпечение по недействителния договор, също следва да се приеме за недействителна. Навежда доводи относно отговорността на кредитора да обследване кредитоспособността на кредитоискателя. Счита за доказано наличието на знание у ответника, че кредитоискателят няма финансовата наличност, нито възможност, да обслужва кредита. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове.

Постъпил е писмен отговор от третото лице-помагач С. Д. Х., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, със седалище гр.София, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че на 30.12.2019 г., в качеството на заемополучател е сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД, договор за паричен заем в размер на 50 000 лв. за срок от 84 месеца при договорна лихва от 40.08%, възлизаща на общо 99 761.08 лв. за целия срок на договора. Твърди, че месечната вноска, дължима за погасяването на заема е била 1782.87 лв., а получаваното от него месечно трудово възнаграждение е било 800 лв. Твърди, че за обезпечаване на вземанията по договора от 30.12.2019 г., помежду страните е сключен договор за ипотека, обективиран в НА Х ХХ, том 3, рег. №6220, дело № ХХХ от 2019г., вписан в СВ – гр. Варна под № ХХ, том 15, дело № 22099/30.12.2019г., вх. рег. № 35 977, дв. вх. №35683, по силата на който ищецът е учредил в полза на заемодателя ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ул.„Ма“ № ХХХ. ет. 3. Твърди, че през периода 2020 – 2022 г. е бил подложен на периодични заплахи, че ако не заплаща задълженията си по обезпечения с ипотека договор за заем, ще пострадат той и негови близки, както и че имотът, върху който е учредил ипотеката, ще бъде продаден. Излага, че у него е поддържано чувство на страх и неудобство и чрез изпращането на ПДИ относно принудителното изпълнение на дълга му по договора за заем от 30.12.2019 г. до адреса, на който живее неговата майка. Счита, че договорът за ипотека е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр. второ ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на императивна правна норма на чл.444, т.7 ГПК, прогласяваща за несеквестируемо единственото жилище на длъжника, чието приложение в настоящия случай е било избегнато на основание чл.445, ал.1 ГПК чрез учредяването на процесната ипотека. В условията на евентуалност сочи, че ипотечният договор е нищожен и поради сключването му при противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр. трето ЗЗД, произтичащо от недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в осигуряването на печалба от продажбата на жилището на ищеца посредством публична продан, вследствие изначално ясната за ответника невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по сключения помежду им договор за заем поради влошеното му финансово и имотно състояние. Твърди, че договорът е и с невъзможен предмет, което е отделно основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.2, пр. първо ЗЗД, тъй като още при сключването му заемодателят е знаел, че заемополучателят няма възможност да заплаща дължимите месечни вноски, което ще доведе до продажба на ипотекираното имущество. В условията на евентуалност ищецът твърди, че ипотечният акт е унищожаем поради сключването му при условията на заплаха – чл. 30 ЗЗД. Излага, че заплахите през годините са били отправяни както спрямо него, така и спрямо членовете на неговото семейство и са се изразявали в посещения на работното му място от лица, грубо заявяващи или желание да купят апартамента му, за да решат проблемите му, или предупреждение, че ако не заплаща задълженията си, ще продадат имота му; изпращането на текстови съобщения до неговата майка, че той ще пострада ако задълженията му не бъдат плащани от него или нея; залепване на уведомления на вратата на жилището му; посещения на друг имот на семейството; заплахи за физическа саморазправа от лицето, с което е имал сексуални контакти. Сочи, че договорът за ипотека е унищожаем поради сключването му при условията на измама – чл. 29 ЗЗД, изразяваща се във въвеждането му от ответника в заблуждение относно реалните последици от сключването на договора за заем от 30.12.2019 г. и този за ипотека, а именно че сключването им ще доведе до избягването на публичната продан на единственото му жилище, докато те всъщност са довели до обвързването му спрямо ответника при условия, по-неизгодни в сравнение с тези по заемния му договор с „Ново Финанс“ ЕООД и съответно до неизбежната загуба на единственото му жилище. В условията на евентуалност излага, че договорът е унищожаем, тъй като при сключването му ищецът е бил под влиянието на опиати – рофинол и/или кетамин, в резултат на което не е разбирал свойството и значението на извършеното.

Ответното дружество и третото лице помагач са подали писмени отговори на исковата молба, в които са изразили становище за неоснователност на предявените искове.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба, уточнителните молби и в хода на производството твърдения за нищожност на атакуваната сделка. В този смисъл доводите на въззивника за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в отказ да се произнесе по наведени доводи за нищожност на осн. чл.170 от ЗЗД и поради липса на основание, тъй като договорът за кредит е признат за нищожен са неоснователни, поради следните съображения:

Съобразно принципа на диспозитивното начало /чл.6 ГПК/, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. Принципът на диспозитивното начало намира приложение и по отношение на защитата на ответника. Съдът не може да разреши спора въз основа на ненаправени искания и възражения от ответника и не може да му дава указания за начина на организиране на защитата му. Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. В този смисъл, наведените едва в писмената защита пред първоинстанционния съд основания за нищожност на договора за учредяване на ипотека по чл. 170 от ЗЗД, както и тези наведени във въззивната жалба, сочещи на нищожност на сделката поради липса на основание, представляват нови обстоятелства, които не са наведени в исковата молба, поради което не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания по разгледаните в първоинстанционното решение основания за нищожност, които са предмет на разглеждане във въззивното производство и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.12.2019 г. между страните е сключен договор за учредяване на ипотека върху апартамент №9 с идентификатор № 10135.5504.527.4.9 по КККР, ведно с избено помещение Х ХХ, както и 9, 67 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт № ХХ, том III, рег. №6220, дело ХХХ от 2019 г. на Борис Василев – нотариус рег. №124 НК. Установява се, че ипотеката е учредена за обезпечаване вземанията на кредитора по договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ от 30.12.2019 г., по силата на който въззиваемото дружество е предоставило на въззивника заем в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване от 84 месеца, при годишен лихвен процент от 40, 08%, която сума, ведно с уговорената лихва в размер на 99 761.08 лв. ипотекарния длъжник следва да изплати на ипотекарния кредитор по определения в договора срок и начин.

От приложеното ч.гр.д. №9438/2021 г. по описа на ВРС се установява, че „Сити Кеш“ ООД е сезирало заповедният съд със заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумите, дължими по договора за кредит. Искането е частично уважено като след служебна преценка на уговорките, обвързващи потребител, съдът е отрекъл валидността на възмездното кредитиране и е установил като безспорно изискуема само чиста стойност на получената в заем главница, за която единствена сума, допълнена със съответно дължими разноски е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 53 от 10.01.2022 г. Няма данни за продължаване на защита на кредитора по исков път за останалите отречени претенции. Предприето е само принудително изпълнение по издадения незабавно изпълнителен лист за обезпечената с ипотека главница в размер на 46 703 лв., както и разноски, сторени в това производство от заявителя.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че към датата на сключване на договора, официалните доходи на ищеца са само от трудови правоотношения.

По делото са представени като доказателства декларация за получена информация за условията по договора за кредит, обезпечен с ипотека от 12.12.2019 г., подписана собственоръчно от ищеца, удостоверение за кредитната задлъжнялост на ищеца към 13.12.2019 г., Тарифа на такси, събирани от „Сити Кеш“ ООД, Предоставяне на обща информация, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗКНИП.

За установяване твърденията по наведените основания за унищожаемост на договора за ипотека, по делото е разпитана като свидетел Н П. От показанията на свидетелката се установява, че са се запознали случайно с въззивника, станали приятели и започнали да излизат, като няколко пъти Петрова е оставала да нощува в апартамента на А. Я., докато си намери квартира. Сочи, че ищецът е демонстрирал добри финансови възможности, като освен в апартамента, живеел във вилата си в м-ст „Боровец“, където правил ремонт. Свиделката излага, че въззивникът лично ѝ споделил, че не желае да погасява кредита си към „Сити Кеш“ ООД и че е ипотекирал апартамента, за да ремонтира вилата си.

По делото са изслушани и два записа от приложената с исковата молба флаш-памет, от които се установява единствено гласа на свидетелката (в съдебно заседание потвърждава, че гласът нейният), която използва нецензурни думи по адрес на ищеца. Видно от възпроизведеното в съдебния протокол съдържание, не се съдържат изявления за заплахи към въззивника или неговото семейство, че ако той не заплаща задълженията си, апартаментът му ще бъде продаден, нито се установяват заплахи за физическа саморазправа от нейна страна в тази насока.

Една от хипотезите по чл.26, ал.1 ЗЗД на нищожност на договорите е сключването им при заобикаляне на закона. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел.

Заобикалянето на закона като основание за нищожност се отличава от уреденото в предложение първо на чл.26, ал.1 от ЗЗД основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

В случая сключеният договор за ипотека като форма, страни и съдържание отговарят на изискванията на чл.166 и сл. от ЗЗД респ. не противоречи на закона, но по делото не са събрани преки или косвени доказателства, от които да се направи извод, че и двете страни по договора са имали цел да постигнат твърдения непозволен резултат, а именно, че чрез учредяване на процесната ипотека, страните са имали за цел да заобикалят императивната правна норма на чл.444, т.7 от ГПК. Действително, разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК ограничава принудителното изпълнение спрямо единственото жилище на длъжника, но не забранява учредяването на ипотека върху такава вещ и такава хипотеза е изрично предвидена в чл.445, ал.1 от ГПК, според която несеквестируемостта може да отпадне, когато длъжникът учреди ипотека върху единственото си жилище, какъвто е и настоящият случай. Въпреки нищожността на отделни клаузи от договора за заем, то безспорно длъжникът дължи връщане най-малко на чистата стойност по кредита, която няма спор, че му е била предоставена, поради което за кредиторът не може да бъде отречена възможността да се удовлетвори от стойността на ипотекирания имот, при евентуална публична продан.

Ето защо съдът намира, че договорът за ипотека не е сключен при заобикаляне на закона, поради което искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По иска за нищожност на договора за ипотека поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нормата на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи част от действащото право (напр. приципите на справедливостта, на добросъвестността, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и пр.). Спазването на добрите нрави е предвидено в защита не само на индивидуалния правен субект, но и в защита на обществените отношения. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделката и субективното отношение на лицата е ирелевантно.

В случая, въззивникът основава иска си за нищожност на договора за ипотека поради сключването му в противоречие с добрите нрави на твърдението, че страните към момента на сключването му са знаели, че длъжникът очевидно не може да заплаща вноските по кредита.

Като акцесорно право, ипотеката възниква само при наличието на друго главно правоотношение, което обаче не е елемент от договора за ипотека, а предпоставка, която обуславя действието й. Каузата на ипотечния договор, т. е. непосредствената цел, поради която страните го сключват, е да бъде обезпечено удовлетворяването на кредитора за индивидуализираното вземане, което придава акцесорен характер на ипотеката. Няма спор, а и от съдържанието на ипотечния акт се установява, че ипотеката обезпечава вземане възникнало по силата на сключен между страните договор за кредит от 30.12.2019 г., с голяма част от главницата по който е рефинансиран и изцяло погасен предходен договор за заем. Възможността на длъжника да погасява задълженията си има отношение към параметрите, при които възниква кредитното правоотношение, като обезпечаването на вземанията на кредитора, включително с ипотека е резултат именно на преценката по какъв начин, кредиторът ще удовлетвори вземането си в случай, че длъжникът се окаже в невъзможност да погасява задълженията си. Съпоставянето на сумата по главницата по кредита, която е единственото действително задължение по договора с данъчната оценка на жилището не сочи на свръх обезпечаване, а и дори получената при публичната продан цена на имота се окаже по-висока от вземането на взискателя, горницата следва да бъде предадена на длъжника.

С оглед на горното съдът намира, че сключеният договор за ипотека не накърнява добрите нрави, поради което искът за обявяването му за нищожен на това основание, следва да се отхвърли.

По иска за нищожност на договора за ипотека поради липса на предмет, на осн. чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД.

Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по нея. Предмет на сделката могат да бъдат вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

Предметът на ипотеката е недвижим имот, собствен на учредителя. Доколкото по делото няма спор, че правото на собственост върху имота предмет на ипотеката принадлежи на въззивника и че имотът е съществуващ във вида, в който е описан в нотариалния акт към момента на сключване на договора, съдът намира, че договорът е с възможен предмет, поради което искът за прогласяването му за нищожен е неоснователен и следва да бъде отхвърлен По иска за унищожаемост на договора за ипотека поради измама, на осн. чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД.

За осъществяването на фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката по чл.29 от ЗЗД е небходимо наличието на следните елементи: да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, това заблуждение да е предизвикано умишлено от насрещната страна и сделката да е сключена именно поради заблуждението.

Въззивникът сочи като действия на въззиваемото дружество по въвеждането му в заблуждение - създаване и поддържане на внушение, че със сключване на договора, ще се избегне насочването на принудително изпълнение върху неговото жилище.

О т приложените по делото декларации за вземане на информирано решение за сключване на индивидуален договор за паричен заем, обща информация за предлагания ипотечен продукт и разяснения относно същия се установява, че още преди учредяването на ипотеката, въззивникът е бил наясно, че при неплащане на уговорените в договора за заем месечни погасителни вноски е налице вероятност единственото му жилище да бъде изнесено на публична продан.

Доколкото в хода на съдебното производството, не се събраха доказателства, че договорът е сключен под влияние умишлено предизвикано заблуждение, че последиците на така сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици, съдът намира, че не е налице соченото основание за унищожаемост на договора, поради което искът за унищожаване на договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По исковете за унищожаемост на договора за ипотека поради заплашване, на осн. чл.27 вр. чл.30 ЗЗД и на осн. чл.31 от ЗЗД.

Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или от трето лице, чрез възбуждането на основателен страх, да сключи договора. При заплашването има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране. За да е осъществен фактическия състав на заплашването е необходимо страната да е под влияние на определени страхови представи, които да са предизвикани от другия участник в сделката или от трето лице, като в случай, че са породени от трето лице, не е необходимо другата страна по сделката да знае за тях, астъпването на страховите представи трябва да е свързано с човешки действия и да е налице причинно-следствена връзка между волеизявлението и наличието на представите, предизвикващи страх.

При заплахата всъщност става въпрос за това, че върху волята на лицето се упражнява психическа принуда. По това заплахата се различава от насилието, при което няма психическа, а физическа принуда. При заплашването не е важно как, по какъв начин са предизвикани страховите представи, а релевантно е, че такива са налице, за да бъде принудена страната да сключи определена сделка.

Доколкото заплашването трябва да е налице към момента на сключване на договора, следва да са налице доказателства, че при подписване на договор, страната е била подложена на въздействие, което е предизвикало основателен страх и е повлияло на волеизявлението. Такива доказателства по делото не са събрани. Единствено в изслушаните по делото звукозаписи се установява, че към въззивника са отправяни заплахи от свидетелката Н П, но същите по никакъв начин не са свързани с процесния договор, а и са отправени почти четири години след неговото сключване. Не са налице други доказателства, от които да се установяват твърденията на въззивника за отправяни заплахи, че ако не погасява месечните си вноски в срок, апартаментът му ще бъде изнесен на публична продан или, че ако не сключи процесният договор за ипотека, ще бъде навредено на живота и здравето му или това на негови близки.

Не са ангажирани и доказателства, от които да се установява, че към момента на сключване на договора за ипотека, въззивникът е бил под влияние или въздействие на химични вещества, които са оказали влияние върху волята му. Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че преди сключване на договора за заем, въззивникът е бил запознат с условията му и е имал възможността да избира дали да го обезпечи с договорна ипотека.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

Воден от горното, съдът