Решение № 93 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Своге по дело № 753/2021 г.

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. А. Р., ЛНЧ ••••••••••, роден на ••• г. в •••, с адрес: •••••, чрез пълномощник, срещу Т. Н. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••. Предявен е иск с правно основание чл. 21, ал. 4, т. 1, пр. 2 от Семейния кодекс (СК) и при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК. В исковата молба, уточнена с молба от 30.03.2023 г. и в о.с.з., проведено на 11.05.2023 г. по делото, ищецът твърди, че ответницата, е бивша негова съпруга, като бракът им, сключен на ••• г., е прекратен с Решение № 20169902/10.08.2021 г., постановено по гр.д. № ••/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 84-ти състав, влязло в законна сила на 10.08.2021 г. Твърди се още, че през времетраене на брака са придобили урегулиран поземлен имот IX-71, в квартал 11 по подробния устройствен план на мах. „Гламек“, село Церово, Община Своге, Софийска област, одобрен със Заповед № 168 от 12.06.1992 г. на ОНС – София, с площ от 1 120 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ от 85 кв.м. и разгърната застроена площ от 170 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м., и заедно с всички трайни подобрения и приращения в имота, при граници на имота: улица с о.т. 61-60, УПИ Х-70, УПИ VII-69 и УПИ VIII-71, всички в квартал 11 по плана на населеното място, който имот е индивидуализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том II, peг. № 1672, дело № 341/08.10.2010 г. на А.Ч. – нотариус с peг. № •• по регистъра на Нотариалната камара. Сочи се, че покупната цена за описания имот е 10 000 евро, съгласно нотариалния акт, която да бъде заплатена на продавачите чрез банков кредит, а действителната продажна цена на имота е в размер на 19 000 евро, уговорена с Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.2010 г., като купувач и по предварителния, и по окончателния договор е ответницата. Твърди се също, че на 22.06.2010 г., преди сключване на предварителния договор, ищецът е получил по негова банкова сметка с IBAN: ••• сумата от 13 800 евро по наследство от родителите му, преведени от неговия брат Е. Р., които са използвани за заплащане на част от продажната цена на описания недвижим имот, а именно на сумата от 9 000 евро, от които 1 900 евро – капаро по предварителния договор. Тъй като ответницата не е разполагала с парични средства, за заплащането на остатъка от продажната цена от 10 000 евро е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот по Програма „Премия“ HL 49508/27.09.2010 г. със страни по договора: „Юробанк И Еф Дж и България“ АД, в качеството на кредитор, от една страна, а, от друга страна, ищецът и ответницата, в качеството на кредитополучатели, като ответницата е фигурирала като страна по договора за кредит единствено в качеството на съпруга на ищеца. Излагат се твърдения, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение по сметка в банката с IBAN: •••, като задълженията по договора за кредит са заплащани единствено от него и продажната цена на недвижимия имот е платена със средства от личен характер – парични средства, съставляващи наследство, от личен влог на ищеца и трудови възнаграждения на ищеца, които са изключени от обхвата на чл. 21 от СК и имат статут на „друго лично имущество“ по смисъла на правната норма, поради което намира презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за опровергана. Твърди се, че ответницата не е влагала никакви средства по влога, открит на името на ищеца, същата нямала никакъв принос (материален и нематериален) в придобиването на имота, не е полагала грижи за семейството, не е участвала в издръжката на домакинството и не е реализирала доходи, които да й позволят да участва в издръжката на семейството, получаваното от ищеца трудово възнаграждение по трудов договор със „•••“ ЕООД значително надвишавало възнаграждението на ответницата, като последното било в размер, който да осигури единствено покриване на собствените на ответницата нужди от издръжка, страните нямали родени от брака деца, за да се зачете тази форма на принос, ответницата не е участвала и с труд в домакинството, поради което не може да бъде зачетена и тази форма на принос в придобиването на имуществото по време на брака, като всички средства за издръжка на домакинството са осигурявани изключително от ищеца. Излагат се твърдения, че страните са в окончателна фактическа раздяла от 09.08.2015 г., както и че не са живели заедно през периода от декември 2008 г. до март 2009 г., когато ищецът е живеел в България, а ответницата – във Великобритания. Ищецът счита, че влагането на лични средства и фактическата раздяла изключват съвместния принос. Твърди се, че изложеното е относимо и към придобитите по време на брака движими вещи – три броя моторни превозни средства (също закупени с лични средства на ищеца, а последното – и по време на фактическата раздяла), както следва: 1) лек автомобил марка Волво В 40 с регистрационен № ••, двигател № ••, рама № ••• – Свидетелство за регистрация на МПС № 006596488/15.07.2014 г., придобито за сумата от 1 700 лева и със застрахователна стойност 2 200 лева; 2) лек автомобил марка Мерцедес Е 300 ТД с регистрационен № ••, двигател № ••, рама № •• – Свидетелство за регистрация на МПС № ••/15.07.2014 г., придобито за сумата от 3 200 лева и със застрахователна стойност 2 500 лева; 3) лек автомобил марка Волво ХЦ 90 с регистрационен № •••, двигател № ••, рама № ••• – Свидетелство за регистрация на МПС № ••/16.01.2020 г., придобито за сумата от 4 000 лева и със застрахователна стойност 4 000 лева. Поради това, иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик, съответно съсобственик на описания по-горе недвижим имот и на движимите вещи (горепосочените моторни превозни средства) поради липса на принос в придобиването им. При условията на евентуалност, с оглед изложените твърдения, че ищецът е получавал многократно по-високи доходи от ответницата, без каквото и да било участие финансово на бившата му съпруга в издръжката на домакинството и направени необходими ремонти, и подобрения на недвижимия имот, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде определен на ищеца по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, което се изчерпва с индивидуализираните в исковата молба недвижим имот и движими вещи – моторни превозни средства, а именно в размер на 99/100 идеални части поради значително по-голям принос. Претендира разноски. От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор, както и уточнителна молба към него, представена в о.с.з. от 15.05.2023 г. по делото. Оспорена е фактическата обстановка описана в исковата молба. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответницата няма принос за придобиването на процесния имот и леки автомобили. Твърди се, че след сключване на брака между страните в •••, поради невъзможността ищецът да отговори на изискванията на местното законодателство за жилище и доходи, двамата заминали за ••, където ответницата от 2001 г. работила и живеела с малолетната си тогава дъщеря, и се настанили в общинското жилище, дадено на ответница от преди брака с ищеца. Там ищецът се опитвал да започне бизнес, регистрирал фирма за транспортни /предимно хамалски/ услуги извършвани с личен труд от ищеца, като поради невъзможност да наеме персонал ответницата често му е помагала и дори претърпяла инцидент като паднала по стълбите, носейки разглобен гардероб на клиент, счупила китката на дясната си ръка, спукала крайните фаланги на пръстите на лявата ръка и основата на носа. През 2006 г. ответницата по документи дарила на брат си нейната 1/2 ид.ч. от наследствен апартамент в •••, като се твърди, че всъщност брат й и е платил нейния дял, а ответницата е дала от получените от брат й пари 12 000 британски лири на ищеца, за да ги вложи в бизнеса, а последният обещал да ги върне, когато бизнесът потръгне, но до момента не ги е върнал. Твърди се още, че ответницата изтеглила и кредит от 5 000 британски лири, с уговорката ищецът да го изплаща, но кредитът бил върнат от приходи на ответницата. Фирмата на ищеца била служебно закрита и той за определен период от време нямал право да регистрира друга фирма и за да спасят част от движимото имущество /бусове и леки коли/, собственост на тази фирма и да помогне на семейството, брата на ответницата Н. Н. Т. на 01.03.2007 г. регистрирал нова фирма със същата дейност, в която позицията секретар се заемала от ответницата, а на 01.03.2008 г. управлението на фирмата било прехвърлено на ответницата, като ищецът заемал позицията секретар. Приходите от тази дейност били незадоволителни и ищецът започнал все по-често да говори за това двамата със съпругата му да се преместят в България, тъй като в родината си Нидерландия й във Великобритания ищецът не съумявал да реализира добри доходи, не притежавал собственост, нямал приятели и роднини, на които да разчита. Същевременно се твърди, че ищецът знаел, че в България ответницата притежавала собствено жилище, придобито преди брака, находящо се в •••, притежавала земеделски земи и малко преди брака й с ищеца е закупила от бившите си свекър и свекърва на името на малолетната си дъщеря апартамент, находящ се в •••, както и че ответницата като медицинска сестра лесно щяла да намери работа и че същата с помощта на роднините и приятели си в България щяла да му помогне и той да си намери работа, защото същият и до настоящия момент не говорел български език. През 2007 г. се наложило ответницата да продаде жилището си в ••• за сумата от 36 000 евро, като една част от тези пари дарила на дъщеря си за закупуване на жилище в Англия, а останалата част от около 20 000 евро запазила за себе си и в годините разходвала за задоволяване различни нужди на семейството, включително за ремонт и обзавеждане на къщите в процесния имот. Твърди се още, че ответницата през декември 2008 г. намерила работодателя, при който ищецът работи понастоящем. В периода март – октомври 2009 г. двамата били отново в Обединеното кралство, закрили фирмата там и през ноември 2009 г. дошли в България, като ответницата започнала работа в „••• - ••, като с цел да бъдат спестени разходи на семейството от наем, се настанили в апартамента на дъщерята на ответницата на ул. „••“ № ••, което довело до конфликти и съдебни дела между ответницата и бившите й свекър и свекърва, които си били запазили правото на ползване върху апартамента при продажбата му, а и до напрежение и финансови загуби за ответницата за разноски, в покриването на които ищецът не взел участие. Това мотивирало страните да бъде закупен на 08.10.2010 г. процесният недвижим имот, който не бил годен за обитаване и страните продължили да живеят в апартамента на дъщерята на ответницата до 21.05.2014 г., когато в изпълнение на съдебно решение го предали на бившите свекър и свекърва на ответницата. След това последната договорила с брат си за известно време безвъзмездно, тя и ищецът да живеят в собствен на брат й апартамент, находящ се в •••, който бил семейното жилище на страните до прекратяването на брака им. Твърди се, че през месец август 2015 г. ответницата заминала на обучение във Великобритания, като се оспорва твърдението на ищеца, че на 09.08.2015 г. е настъпила окончателна фактическа раздяла между тях, като се твърди, че ищецът продължил да живее безвъзмездно в апартамента, собственост на брата на ответницата. Твърди се също, че за периода от м. декември 2008 г. до м. февруари 2009 г. също не е налице фактическа раздяла между бившите съпрузи, а ответницата е била във Великобритания, защото имала насрочена доста преди това очна операция, като след този период ищецът също се е върнал във Великобритания, а после двамата са заживели в България и бракът им продължил 11 години. Твърди се, че ответницата никога не е оставала без работа – както във Великобритания, така и в България, като в периода от 2003 г. до 2009 г. е реализирала във Великобритания доходи над определения необлагаем минимум /приблизително 10 000 британски лири/, а ищецът не е, като същият неправилно изтъквал размерът на трудовото си възнаграждение само за периода от месец ноември 2009 г. насетне, т.е. 10 месеца преди сделката за процесния недвижим имот. Твърди се още, че благодарение на ответницата за периода от 2008 г. до 2016 г. семейството е спестило от наеми приблизително 76 500 лева /153 месеца по 500 лева/, същата преди брака й с ищеца е притежавала недвижимо имущество на немалка стойност, а след двете продажби през 2006 г. и 2007 г. и предвид постоянно получаваните в годините доходи от заплати определено не би могла да бъде определена като човек, който както твърди ищеца, „не разполага с никакви парични средства“. Твърди се още, че ищецът е разчитал на ответницата дори за ежедневния пазар в магазина, тъй като не знаел езика, че с нейно съдействие били закупени процесният недвижим имот и автомобили и като цяло е допринесла в значителна степен за благополучието на семейството и за придобиването на семейното имущество. Твърди още, че на 15.07.2014 г. страните останали без автомобил и закупили на името на ищеца два от процесните автомобили – марка „Мерцедес“ за ищеца, а марка „Волво“ – за ответницата, защото срещу ответницата било образувано изп.д. № 20148390400523 след приключилото съдебно производство с М. и С. М. През месец август 2015 г. ответницата заминала за Великобритания за повишаване на професионалната си квалификация с цел по-висок доход и благополучие на семейството, като до към 2019 г. – 2020 г. между съпрузите са съществували отношения на взаимност, доверие и разбирателство и дори на 07.12.2016 г. ищецът е писал на ответницата писмо, изпратено й по електронна поща, че тя му липсва – не само за почистване на къщата. В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити. По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са шестима свидетели – Б. Ц. Д., М. Н. Д., Т. Д. Д., М. Й. М., В. Р.П. и Е. К. Т., показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се взаимно и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват. Известни противоречия са налице единствено по отношение на обстоятелства, по отношение на които свидетелите нямат преки впечатления, а възпроизвеждат това, което им е заявено от страните, в която част съдът не ползва показанията им. Изслушанa e съдебно-оценителната експертиза – основна и допълнителна, неоспоренa от страните, чиито заключения съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, формира следните изводи от фактическа и правна страна: С влязло в сила на 10.08.2021 г. Решение № 20169902/10.08.2021 г., постановено по гр.д. № 38074/2020 г., по описа на Софийски районен съд, 84- ти състав е прекратен с развод бракът между страните по настоящото дело – Б. А. Р. и Т. Н. Т., сключен на ••• г., като в имуществените отношения между съпрузите е бил приложим законовия режим на общност – л. 15, л. 274 и л. 275 от делото. На 07.08.2010 г., между ответницата, като купувач и трето за делото лице – М. Г. С., като продавач, е сключен Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, а именно: УПИ IX-71, в квартал 11 по подробния устройствен план на мах. „Гламек“, село Церово, Община Своге, Софийска област, одобрен със Заповед № 168 от 12.06.1992 г. на ОНС – София, с площ от 1 120 кв.м., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ от 85 кв.м. и разгърната застроена площ от 170 кв.м., масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 30 кв.м. Продажната цена на имота е 19 000 евро, платима както следва: 1 900 евро в деня на подписване на предварителния договор и 17 100 евро в деня на изповядване на сделката пред нотариус – л. 19 – л. 22 от делото. На 27.09.2010 г. между „Юробанк И Еф Дж и България“ АД, в качеството на кредитор, от една страна, а, от друга страна, ищецът и ответницата, в качеството на кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот по Програма „Премия“ HL 49508 – л. 36 – л. 44 от делото, по силата на който на страните е предоставен кредит в размер на 10 000 евро за покупка на току-ще описания недвижим имот и за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита (чл. 5, ал. 1 от договора), като в чл. 1, ал. 3 от договора изрично е уговорено, че за връщането на кредита и за другите задължения по този договор лицата, подписали същия като кредитополучатели, отговарят солидарно. Неотносимо по делото е на името на коя от страните е открита сметката, по която се усвоява кредита, нито коя от страните е получила предварителното одобрение за отпускане на кредита, доколкото съгласно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. В мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл.32, ал.2 СК/ чл.25, ал.2 СК, отм./ и само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. На 08.10.2010 г. между ответницата, като купувач, от една страна, и, от друга страна, третото за делото лице – М. Г. С. и съпругата му Х. Ч. С., като продавачи, е сключен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот за сумата от 10 000 евро, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 169, том II, peг. № 1672, дело № 341/08.10.2010 г. на А. Ч. – нотариус с peг. № •• по регистъра на Нотариалната камара – л. 16 – л. 18 от делото. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че действителната продажна цена на горепосочения имот е 19 000 евро, вместо 10 000 евро, както е посочено в нотариалния акт. По отношение на цената на имота никой от свидетелите не излага свои лични възприятия, а това, което му е казал ищецът – така св. Б. Д. – л. 312 от делото или трето за делото лице, без да е сигурен – така св. М. Д., който заявява, че къщата била закупена за съвсем различна цена – 20 000 евро, което свидетелят знае от трето за делото лице и доколкото си спомня, доколкото е чул от това лице, с наследени пари е закупена къщата от ищеца – л. 533 от делото. Ето защо, съдът приема, че цената на процесния недвижим имот е тази, посочена в нотариалния акт – 10 000 евро. На името на ищеца са регистрирани три броя моторни превозни средства, както следва: 1) лек автомобил марка Волво В 40 с регистрационен № •••, двигател № •••, рама № •• – Свидетелство за регистрация на МПС № 006596488/15.07.2014 г., със застрахователна стойност 2 200 лева към 19.10.2021 г., с прекратена регистрация на 05.10.2022 г. поради разкомплектоване; 2) лек автомобил марка Мерцедес Е 300 ТД с регистрационен № ••, двигател № ••, рама № •• – Свидетелство за регистрация на МПС № 006596489/15.07.2014 г., със застрахователна стойност 2 500 лева към 19.10.2021 г., с прекратена регистрация на 06.10.2022 г. поради разкомплектоване; 3) лек автомобил марка Волво ХЦ 90 с регистрационен № ••, двигател № ••, рама № ••• – Свидетелство за регистрация на МПС № 010630911/16.01.2020 г., придобито на 15.01.2020 г. за сумата от 4 000 лева и със застрахователна стойност 4 600 лева към 19.10.2021 г. – л. 51 – л. 53 и л. 56 – 59 от делото. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том IV, peг. № 38023, дело № 719/17.12.2002 г. на Б. Я. – нотариус с peг. № •• по регистъра на Нотариалната камара, третите за делото лица – М. Й. М. и С. В. М., продали на дъщерята на ответницата М. Й. М. /тогава М./, чрез нейната майка и законен представител правото на строеж на апартамент № *, находящ се на ет. *, в сграда с административен адрес •••, с площ 117,85 кв.м., включващо и идеалните части от общите части на сградата, а само чистата площ от 95,60 кв.м., заедно със складово помещение № 7, с площ 7,61 кв.м. и гаражно място № 4, находящо се във вътрешността на дворното място, заедно с 4,687% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като продавачите си запазили правото да ползват горепосочения имот заедно и поотделно, безвъзмездно до края на живота си – л. 199 – л. 201 от делото. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том I, peг. № 2366, дело № 84/07.08.2006 г. на В. А. – нотариус с peг. № •• по регистъра на Нотариалната камара, ответницата дарила на своя брат Н. Н. Т. нейната 1/2 ид.ч. от апартамент № ••, находящ се в гр. •••, със застроена площ 71,66 кв.м., с принадлежащите таванско помещение № 32 с полезна площ 2,76 кв.м., с избено помещение № 52 с полезна площ 1,97 кв.м. и 0,940% идеални части от правото на строеж върху мястото – л. 362 – л. 363 от делото. Съдът не възприема твърдението на ответницата, че не се касае за договор за дарение, а за договор за покупко-продажба, сключен между ответницата и нейния брат, доколкото то по естеството си представлява твърдение за симулация, ответницата е страна по договора за дарение, поради което твърдяната от нея симулация не може да се доказва със свидетелски показания по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, освен при условията на ал. 2 – при изрично съгласие на другата страна, или на чл. 165, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, които в случая не са налице. Изрично в този смисъл е Решение № 50112 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 3155/2021 г. на ВКС, I г.о. Абсолютно неотносими са освен това твърденията за разходване на сумата, която ответницата твърди да е получила от своя брат, доколкото тя не се твърди да е разходвана за семейни нужди, а за търговски цели. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 97, том I, peг. № 1706, дело № 76/24.04.2007 г. на В.К. – нотариус с peг. № •• по регистъра на Нотариалната камара, ответницата продала собствено жилище, придобито преди брака, находящо се в •••, за сумата от 61 700 лева (равняваща се на 31 546,71 евро) – л. 359 – л. 361 от делото. Показанията на св. М. М. – дъщеря на ответницата – съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетеля, но дава вяра на същите, доколкото не констатира противоречия между тях и останалите доказателства по делото в частта им, която е относима по същото. По отношение на живота на семейството във Великобритания това е и единственият свидетел, който установява, че ответницата единствено се грижела за чистене, пазаруване, готвене и пране в дома, а ищецът готвил само една супа, която св. М. М. намира за вкусна – за супа, сготвена от ищеца говори и св. Т. Д.. Св. М. М. по отношение на трудовата заетост на ищеца сочи, че работата на същия се изразявала в преместване на вещи на хората от една къща в друга, но работа имал от време на време и не много често. За ответницата сочи, че тя работила по 70 часа на седмица в дом за стари хора. През месец ноември 2008 г. страните дошли в България и с цел да бъдат спестени разходи на семейството от наем, се настанили в апартамента на дъщерята на ответницата на •••, където страните с кратко прекъсване, продължили да живеят до 21.05.2014 г., на която дата ответницата, в присъствието на ищеца, предала апартамента на М. Й. М. и С. В. М., видно и от Протокол от 21.05.2014 г. на л. 205 от делото. В България отново без забавяне ответницата започнала работа в „•••“ ЕАД - гр. С. от месец 12.2009 г., видно и от Служебна бележка от 30.03.2022 г. След 21.05.2014 г. последната договорила с брат си безвъзмездно, тя и ищецът да живеят в собствен на брат й апартамент, находящ се в •••, който бил семейното жилище на страните до прекратяването на брака им. Макар през месец август 2015 г. ответницата да заминала на обучение във Великобритания за да започне обучение от месец септември 2015 г. до месец май 2016 г. в университет, за да може да работи като медицинска сестра във Великобритания, ищецът продължил да живее безвъзмездно в апартамента, собственост на брата на ответницата до месец юни 2016 г., т.е. за периода от месец юни 2014 г. до месец юни 2016 г. Св. В. Р., както и св. Е. Т. също свидетелстват за това, че през 2014 г. страните са се нанесли да живеят в апартамента на брата на ответницата, находящ се в •••, където ищецът е продължил да живее и след заминаването на ответницата на обучение във Великобритания през 2015 г., без заплащането на какъвто и да било наем. Показанията на тримата свидетели се подкрепят и от обстоятелството, че за периода от 26.11.2008 г. до 16.09.2020 г. ищецът е имал регистриран настоящ адрес именно в гр. •••, а едва от 16.09.2020 г. – в •••, видно от писмо от Директора на ОД на МВР – София на л. 347 от делото. До 2017 г. страните по делото са поддържали връзка с имейли, съобщения и др., като ищецът, когато не е могъл да намери ответницата на нейните средства за комуникация е търсил св. М. М. Последното се подкрепя и от посоченото по-горе писмо от 07.12.2016 г., изпратено по електронна поща от ищеца на ответницата, в което той й пише следното: „Да, много ми липсваш. Животът е различен без теб. Не само за почистване на къщата или за показване на постижения в развитието на Церово, но и за спътника, когато седя навън, изпивайки ежедневната си чаша вино“. Или пиене на кафе в магазина в София“ – л. 293 от делото. Последното не само подкрепя заявеното от св. М. М., че за дома в семейството се е грижила ответницата, но и опровергава твърденията на ищеца за настъпила преди датата на писмото фактическа раздяла, а и подкрепя изложеното от свидетелите, че докато е извършвал ремонти в процесния имот ищецът е продължавал да пребивава и в гр. София. Писмото не е оспорено от насрещната страна, а единствено е посочено, че за представянето му е настъпила преклузия, каквато според настоящия съдебен състав не е настъпила, доколкото доказателството е представено в първото по делото заседание и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест, в какъвто смисъл са и мотивите, изложени от съда – л. 529 от делото. След закупуването на процесния имот и до заминаването на обучение през август 2015 г. всички свидетели без св. М.Д., са виждали ответницата в процесния имот, която дори е набрала на св. Е. Т. зеленчуци от нейната градина. Отделно от гореизложеното, от показанията на разпитаните по делото свидетели – л. 312 – л. 313 и л. 533 – л. 541 – се установява още, че при закупуването му сградите в процесния имот били в лошо състояние, като къщата била на три етажа – приземен, втори и трети етаж, последният от които бил на гола тухла (св. М. Д.). Св. Т. Д. сочи, че къщата била в окаяно състояние. В процесния имот са извършвани ремонти за времето от 2010 г. до 2015 г. от ищеца, от брата на ответницата – понастоящем починал, за което обаче свидетелства св. Е. Т., от св. Б.Д., който ремонтирал долния етаж на къщата, полагал гранитогрес, правил стъпала, шпакловка, латекс, обръща прозорци и др., за което му плащал ищецът, от св. В. Р., който в период от две – три години е правил лично отводнителни канализации по две от сградите, които нарича малката и голямата къща, водопровод, покрив и улуци на голямата къща, покрив на малката къща, баня и врати на малката къща, в голямата къща махнал радиатори и тръбопроводи, като уговорки за плащанията за тези дейности е имал с брата на ответницата. От приетите по делото писмени заключения по съдебно-оценителната експертиза – л. 704 – л. 720 от делото, съдебно-оценителната експертиза част 2 – л. 721 – л. 773 от делото и съдебно-оценителната експертиза допълнителна част, изготвени от вещото лице Г. А., се установява следното: средната пазарната стойност на процесния имот към датата на закупуване /08.10.2010 г./ е била 43 960 лева, а към настоящия момент – 159 030 лева, като инфлацията за посочения период е 58,8 %; размерът на средния месечен наем за апартамента с административен адрес: •••, за период от месец ноември 2008 г. до мес. май 2014 г. вкл., възлиза общо на 20 639 евро, а размерът на средния месечен наем за апартамента с административен адрес: •••, за период от месец юни 2014 г. до мес. юни 2016 г. вкл. възлиза общо на 11 028 евро; към 07.08.2006 г. пазарната стойност на притежавания от ответницата апартамент № 108, находящ се в ••• е била 119 100 лева; датата на окончателно погасяване на задължението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот по Програма „Премия“ HL 49508 от 27.09.2010 г. е на 12.10.2015 г., като не са посочени внасяни погасителни вноски от други лица освен от ищеца с едно изключение – на 31.05.2012 по сметката, обслужваща кредита е постъпила от ответницата сумата от 6,12 евро – л. 761 от делото; размерът на получените от ищеца и от ответницата доходи в България за периода от сключване на брака ••• г. до неговото прекратяване 10.08.2021 г. по години е както следва: 2006 г. – 0 лева за ищеца и 212,73 лева за ответницата; 2007 г. – 0 лева за ищеца и 62 120 лева за ответницата, от които 61 700 – от продажба на жилище, придобито преди брака, находящо се в •••; 2008 г. – 906,57 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2009 г. – 7 461,21 лева за ищеца и 1 005,90 лева за ответницата; 2010 г. – 27 011,05 лева за ищеца и 9 513,83 лева за ответницата; 2011 г. – 27 109,68 лева за ищеца и 8 319,12 лева за ответницата; 2012 г. – 23 444,21 лева за ищеца и 7 096,53 лева за ответницата; 2013 г. – 28 217,98 лева за ищеца и 14 838,64 лева за ответницата; 2014 г. – 28 670,78 лева за ищеца и 9 252,47 лева за ответницата; 2015 г. – 30 046,98 лева за ищеца и 6 717,49 лева за ответницата; 2016 г. – 29 803,71 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2017 г. – 31 455,55 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2018 г. – 36 379,65 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2019 г. – 38 661,63 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2020 г. – 41 105,98 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; 2021 г. – 23 304,41 лева за ищеца и 0 лева за ответницата; брутния доход на ответницата във Великобритания за останалата част от периода от сключване на брака 25.08.2003 г. до неговото прекратяване 10.08.2021 г. по години е както следва: 2003 г. – 14 853,13 британски лири; 2004 г. – 14 252,01 британски лири; 2005 г. – 12 664,79 британски лири; 2006 г. – 14 477,79 британски лири; 2007 г. – 9 583,66 британски лири; 2016 г.-2017 г. – 18 609,28 британски лири; 2018 г. – 16 456,47 британски лири; 2019 г. – 17 018,97 британски лири; 2020 г. – 19 012,99 британски лири; 2021 г. – 21 327,72 британски лири или общо 158 256,81 британски лири, а в български лева 357 660,39 лева. Вещото лице е изчислило, че при използване на информацията за средна брутна работна заплата от НСИ и АСП за заплащане на услугите, извършени от социални асистенти за съответните години, положеният от ответницата личен труд в домакинството следва да се оцени общо за период от 2003 г. до 2021 г. при 8-часов работен ден на 79 273 лева, а при 4-часов работен ден на 39 636 лева. Вещото лице обобщава, че общият размер на приходите на страните за целия период като процентно съотношение са 48,3 % за ищеца и 51,7 % за ответницата – в о.с.з. от 18.03.2026 г. Вещото лице сочи още, че по сметка на ищеца е постъпила сумата от 13 800 евро, съгласно банково бордеро 5846655 от 22.06.2010 г., като наредител е „Erven F.C. Roest на основание сума от получено наследство“. В последната част единствено съдът не кредитира заключението на вещото лице, доколкото в приложеното към исковата молба бордеро – л. 26 от делото – не е посочено основанието на превода, поради което съдът приема, че ищецът не доказа твърденията си, че родителите му са починали, че има открито наследство и че сумата за ищеца от същото е именно в размер на 13 800 евро, доколкото не са ангажирани други доказателства за тези обстоятелства по делото. С молба по делото от 30.03.2023 г. – л. 235 – л. 236 от делото – пълномощникът на ищеца изрично уточнява, че се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата не е собственик, съответно съсобственик на описания по-горе недвижим имот и на движимите вещи (горепосочените моторни превозни средства) поради липса на принос в придобиването им – отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК. При условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен горният иск, се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде определен на ищеца по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, а именно в размер на 99/100 идеални части поради значително по-голям принос. Горното е в изпълнение на дадените от съда указания и макар да са изложени в исковата молба твърдения, че за закупуване на процесния имот е използвано лично имущество, ищецът, чрез пълномощника си, изрично сочи, че не предявява положителен установителен иск за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 и 2 от СК, което е видно и от изрично потвърденото искане до съда, а изложените във връзка с това твърдения очевидно са направени единствено с оглед оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, във връзка с твърдението, че влагането на лични средства изключват съвместния принос, с цел обосноваване основателността на отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК за установяване на липса на съвместен принос. По отношение на недвижимия имот, който е придобит на името на ответницата, следва да се има предвид, че дори да беше предявен положителен установителен иск за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 и 2 от СК, същият би бил неоснователен, доколкото съгласно Решение № 45 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 4551/2019 г. на II г.о. на ВКС, Решение № 347/15.10.2012 г. по гр.д. № 1071/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 88/24.07.2015 г. по гр.д. № 1112/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС, в хипотезите, когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено. В този случай възниква или съпружеска имуществена общност или трансформация на придобиващия съпруг. Така възприетото не влиза в колизия с ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което предмет на разглеждане е друга хипотеза – придобито имущество по време на брака на името на двамата съпрузи. Чрез предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК за установяване на липса на съвместен принос се оборва презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 от СК). За да бъде уважен този иск, ищецът следва да установи пълна липса на принос на другия съпруг – че ответникът не е участвал в придобиването на дадена вещ (всяка от процесните), нито с пари, нито с труд, нито с работа в домакинството (отглеждането на децата се изключва, тъй като страните нямат деца), като не е достатъчно да се установи значителен превес на приноса на единия съпруг пред приноса на другия съпруг, а отсъствие на принос, т.е. наличието на обстоятелства, които напълно изключват възможността за принос. Липсата на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 от СК подлежи на изследване за конкретните вещи, за които е предявен искът. На първо място, по отношение на две от вещите – лек автомобил марка Волво В 40 с регистрационен № •• и лек автомобил марка Мерцедес Е 300 ТД с регистрационен № •••, производството по този иск следва да бъде прекратено, с оглед събраните в хода на същото доказателство, че автомобилите са разкомплектовани и понастоящем не съществуват. По отношение на останалите вещи, съдът намира, че отрицателният установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК за установяване на липса на съвместен принос е неоснователен, доколкото ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си за фактическа раздяла и пълна липса на съвместен принос във всичките му възможно форми, посочени в чл. 21, ал. 4 от СК – влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Тъкмо обратното – от горепосоченото писмо от 07.12.2016 г., съдържащо извънсъдебно признание за неизгоден за ищеца факт се установи, че за дома в семейството се е грижила ответницата. Доходите на страните през целия период от сключването на брака до неговото прекратяване са в съотношение 48,3 % за ищеца и 51,7 % за ответницата, съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебнооценителната експертиза. От последното се установява още, че датата на окончателно погасяване на задължението по Договор за кредит за покупка на недвижим имот по Програма „Премия“ HL 49508 от 27.09.2010 г. е на 12.10.2015 г., като едва през месец август 2015 г. ответницата заминала за Великобритания с цел да повиши професионалната си квалификация, като до 07.12.2016 г. между съпрузите са поддържани нормални семейни взаимоотношения и не се установиха твърденията на ищеца за настъпила фактическа раздяла преди това. Ако беше настъпила такава, сумите от воденото от ответницата изпълнително дело срещу бившия неин работодател при ЧСИ Н. К. на л. 147, л. 154 и л. 162 от делото, и по-конкретно последно нареден от съдебния изпълнител превод от дата 30.09.2015 г. нямаше да постъпят по сметката на ищеца, по която той си е получавал трудовото възнаграждение. От последното се установява и обстоятелството, че не само суми от трудови възнаграждения на ищеца са постъпвали по тази сметка. Отделен е въпросът, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. по тълк.д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК – в настоящия случай второто. Доходите от възнаграждение по трудово правоотношение придобити но време на брака и постъпили по сметка на единия съпруг не са лични средства. Не се установи и сумата от 13 800 евро да е получена от ищеца в резултат на наследяване от неговите родители, доколкото в банковото бордеро липсва посочено подобно основание и е напълно възможно сумата да е получена от продажба на съсобствен имот с родителите на ищеца или на друго основание, като съдебното решение не може да почива на предположения. Не се установи и влагане именно на тази сума при покупката на процесното имущество, доколкото от заключението на вещото лице се установява единствено, че е налице теглене на част от тази сума. По този въпрос никой от свидетелите не излага собствени възприятия. Поради тези съображения, отрицателния установителен иск по чл. 21, ал. 4 от СК за установяване на липса на съвместен принос в допустимата му част по отношение на недвижимия имот и лек автомобил марка Волво ХЦ 90 с регистрационен № ••• следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед отхвърляне на главния иск, съдът следва да се произнесе и по предявения в условията на евентуалност такъв. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК, не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност. Той има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. От гледна точка приложението на разпоредбите на Глава VІІІ от ГПК се касае за неоценяем иск. Изрично в този смисъл е Решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 137/2014 г. на II г.о. на ВКС. Ето защо, производството по делото по отношение на този иск няма част, по отношение на която да бъде прекратявано поради недопустимост на иска, тъй като искът има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака и цели определянето на по-голям дял от имуществената общност. Силата на пресъдено нещо на решението ще обхване цялото имущество, дори да са налице и други имущества, непосочени от страните. Обективното съединяване на конститутивния иск за определяне на по-голям дял от общото имущество по чл. 29, ал. 3 от СК с установителния иск по чл. 21, ал. 4 от СК за липса на съвместен принос, при което главен е установителният, а конститутивният е евентуален е допустимо винаги – Решение № 85 от 03.11.2017 г. по гр.д. № 4360/2016 г. на II г.о. на ВКС и независимо дали общото имущество се изчерпва с вещите, предмет на установителния иск. Искът по чл. 29, ал. 3 от СК е конститутивен, като законът е предвидил изключение от законовия принцип за равенство на дяловете в прекратената съпружеска имуществена общност, при наличие на принос на единия съпруг, който значително надхвърля приноса на другия в придобиването на имуществото, по време на брака. Този иск има за предмет получаване на поголям дял от всички вещи, включени в СИО, поради което значителният превес в приноса на единия съпруг пред този на другия трябва да бъде установен не по отношение на една конкретна вещ, а като цяло спрямо всички вещи, включени в общността, поради което е необходимо, от една страна, да се установи обемът на това имущество и, от друга страна, размерът на приноса на всеки от съпрузите за придобиването му. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ найголямо или преимуществено значение. Всички форми на принос следва да се вземат предвид при преценка на приноса на всеки от съпрузите – средства, труд, грижи за децата, работа в домакинството и изпълнението от всеки от съпрузите на задълженията за обща грижа по чл. 17 от СК през целия период на брака, при което е възможно в различни периоди да има превес на приноса на единия или на другия съпруг, както е в случая. За да бъде основателен искът по чл. 29, ал. 3 от СК, следва да се установи по категоричен начин, че е налице значително по-голям принос на единия съпруг като приносът не се измерва единствено с получавания доход. По-големият размер на получаваното трудово възнаграждение от един от съпрузите по време на брака само по себе си не е основание за определяне на по-голям дял от имуществената общност, ако другият съпруг е изпълнявал задълженията си за грижа за домакинството и семейството, не е разхищавал имущество, а напротив – съобразно възможностите си е внасял такова. Всеки от съпрузите следва да докаже и то по категоричен начин своя принос. На доказване подлежи както влагането на средства от трудово възнаграждение или търговска дейност в определен размер, така и полаганият труд в домакинството в случая. За да бъде възможно съпоставянето на приноса, следва да се установи размерът на вложените средства, количеството полаган личен труд, действията, чрез които са осъществявани грижите за децата, както и работата в домакинството. При извършване на съпоставянето следва да се вземат предвид броя и възрастта на децата, техните занимания, за чието осъществяване родителят се е грижел, действията, които е извършвал при това (в случая обаче страните нямат деца) и за поддържането на домакинството на съответното ниво. Съпругът, който твърди, че неговият принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, следва да установи това свое твърдение и то по категоричен начин независимо от естеството на действията, чрез които твърди, че е допринасял за придобиването на имуществото по време на брака. Ако този съпруг поддържа, че неговият принос се изразява в осигуряване на материалната издръжка на семейството, размерът на средствата следва да бъде установен, за да бъде извършена преценка за осигурения стандарт на живот на семейството, който да бъде съпоставен с приноса на другия съпруг, изразяващ се в грижи за децата и семейството и в работа в домакинството, който също има своето количествено измерение с оглед броя на децата, тяхната възраст, задълженията, които са били изпълнявани по повод тяхното развитие и конкретните дейности, извършвани в домакинството. Тежестта да установи, че приносът му значително надхвърля този на другия съпруг е на ищеца. Съобразявайки горните общи постановки, настоящият съдебен състав намира, че при така установените по делото факти не може да се приеме, че приносът на ищеца значително надхвърля приноса на ответницата при придобиване на имуществото в режим на съпружеска имуществена общност. Всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 от СК и съобразно възможностите си се е грижил за благополучието на семейството. Доходът от работната заплата на ищеца действително надхвърля този на ответницата, но не и значително. Следва да се отчете обаче, че тя е тази, която се е грижила за семейството с работа в домакинството, а и от сключване на брака до неговото прекратяване не е спряла да полага труд – често на повече от едно работно място. Разполагала е и с лични средства, тъй като е продала собствено жилище, придобито преди брака, находящо се в •••, за сумата от 61 700 лева, от която също е внасяла в семейния бюджет. Ищецът е влагал и личен труд при ремонтните дейности в процесния имот, а ответницата е подпомагала тези дейности с помощта на своя брат и св. В. Р. Ответницата е осигурила и жилище за семейството, когато през месец ноември 2008 г. страните дошли в България и с цел да бъдат спестени разходи на семейството от наем, се настанили в апартамента на дъщерята на ответницата на •••, където страните с кратко прекъсване, продължили да живеят до 21.05.2014 г. След тази дата ответницата договорила с брат си безвъзмездно, тя и ищецът да живеят в собствен на брат й апартамент, находящ се в гр. •••••. Общият доход по времето на брака за всеки от съпрузите е установен от счетоводната експертиза и като процентно съотношение е 48,3 % за ищеца и 51,7 % за ответницата, съгласно заявеното от вещото лице в о.с.з., проведено на 18.03.2026 г. по делото. Дори и да не беше така, практиката на ВКС е разяснила, че при равен нематериален принос и когато всеки от съпрузите е изпълнявал задълженията си по чл. 17 от СК, значително по-високия доход на единия от тях е основание за определяне на по-голям дял от общото имущество, само ако без този по-висок доход имуществото не би могло да бъде придобито. В случая при придобито по време на брака имущество, всяка от страните е разполагала със средства за придобиването му, поради което единствено поради стойността на реализирания от ищеца спрямо стойността на реализирания от ответницата доход, не може да бъде определен по-голям принос на основание чл. 29, ал. 3 от СК (така и Решение № 50122 от 06.01.2023 г. по гр.д. № 4989/2021 г. на ВКС, II г.о.). Нещо повече – в мотивите към т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д. № 5/1972 г. е посочено, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия. Това тълкуване е дадено при действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г., според която норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество. Нормите на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. и чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г. (втората от които е приложим към настоящия казус), са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Макар в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК да не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай“, понастоящем практиката на ВКС продължава да приема, че по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи. Изцяло в този смисъл са Решение № 460 от 09.07.2024 г. по гр.д. № 1719/2023 г. на II г.о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика. Изключителни случаи, съгласно горепосоченото ППВС ще са налице например, когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства. Такива обстоятелства не се установяват по настоящото дело. Когато и двамата съпрузи са изпълнявали възложените им от чл. 17 СК задължения и чрез взаимно разбирателство, с общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството, няма да е налице изключителен случай и основание за изменяване на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл. 29, ал. 3 от СК. Съгласно трайната съдебна практика, като по-голям принос не следва да се третират и средствата, които единият съпруг е получил в резултат на сключен от него договор за заем. Когато продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК. Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 от СК. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 32 от СК, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. По настоящото дело кредитът е отпуснат на двамата съпрузи, които са били солидарно задължени за погасяване на задълженията по договора и ирелевантно е кой е погасил същите към кредитора. Тези суми не следва да се отчитат като част от приноса само на единия съпруг в придобиването на общото имущество. От всичко изложено дотук следва, че ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорването на иска, не проведе пълно и главно (несъмнено) доказване на твърденията си относно обстоятелствата, по отношение на които носи тежестта на доказване, поради което този иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника, направените по делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ищеца, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като според съдебния състав, за горницата над 2 441,41 евро разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Останалите заплатени по делото разноски са 255,65 евро – депозит за вещо лице за СОЕ или общо разноските са в размер на 2 697,06 евро. Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът