Решение № 40 от 4.2.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 739/2021 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „В.И.“ ООД, ЕИК......... със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Б., ул.О. №.., против решение № 93/27.04.2021г. на РС-Самоков по гр.д.№ 817/2020г., с което е отхвърлен искът на дружеството с правно основание чл.221, ал.1 КТ.Релевират се оплаквания за необоснованост и процесуална незаконосъобразност, изразяваща се в необсъждане на всички доказателства по правнозначимите факти.Съдът достигнал до погрешния извод, че трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие, докато в действителност работникът направил едностранно волеизявление по чл.326, т.1 КТ/с предизвестие/, считано от 03.07.2020г.Не съществувал спор, че прекратяването на трудовото правоотношение е било законосъобразно, поради което съдът неправилно извел логическото съждение, че искът за последиците от прекратяването на ТП е неоснователен.Ответникът не предявил иск за оспорване законността на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в двумесечния срок по чл.365, ал.1, т.2 от КТ, който бил изтекъл на 03.07.2020г.Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на осн.чл.221, ал.1 КТ обезщетение в размер на 610 лв. за неспазен срок на предизвестие, който съгласно чл.7 от трудовия договор б ил двумесечен/две месечни брутни ТВ, всяка от които при четиричасов работен ден в размер на 305 лв./, претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба 20.10.2020г. до окончателното плащане на вземането и съдебно-деловодни разноски за двете инстанции 795 лв. по приложения списък. Въззиваемата страна С. П. И.. с ЕГН •••••••••• с адрес с.П., Община С., не е депозирал отговор на въззивната жалба. След преценка на данните по делото поотделно и втяхната съвкупност, настоящият състав намира жалбата процесуално допустима и основателна. По делото е безспорно, че отгветникът е заемал длъжността“работник строителство“ по силата на трудов договор, сключен на 09.06.2020г.видно от самия договор, последният е безсрочен, работното време е 4 часа и ТВ305 лв.Съгласно т.7 предизвестието за прекратяване на договора от всяка една страна е 60 дни.депозирана е молба без входящ номер с дата 03.07.2020г., с печатен текст, подписана саморъчно от С. П. И.., чиято автентичност не е оспорена и в която И. заявява, че иска да бъде освободен на осн.чл.326, ал.1 от КТ, считано от 03.07.2020г.несъмнено волеизявлението в този частен дипозитивен документ визира едностранно прекратяване на договора с предизвестие.съгласно чл.326, ал.2 КТ срокът на предизвестието се уговаря свободно в границите натри месеца и 30 дни, т.е. клаузата в договора за двумесечно предизвестие е законна.Издадена е заповед № 769/03.07.2020г. за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.326, ал.1 КТ, считано от 03.07.2020г. съгласно волята на работника.В заповедта дори е вписано, че на осн.чл.220, ал.1 КТ на работодателя следва да се заплати възнаграждение за неспазено предизвестие.заповедта е връчена още на 03.07.2020г. на работника срещу подпис и документът не е оспорен.За да отхвърли иска, предявен на 20.10.2020г., съдът е приел, че молбата по съдържанието си не представлява волеизявление за едностранно прекратяване без спазване срока на предизвестие, а молба да бъде освободен на определена дата, поради което договорът бил прекратен по взаимно съгласие и не се дължало обезщетение за неспазено предизвестие.Този извод е необоснован, което следва недвусмислено от езиковото и логическо тълкуване на документа/молба за прекратяване на договора/.Разбира се, тезата на първонистанционния съд е подкрепена с метаюридически ааргументи, които са житейски правдоподобни- несъмнено работникът е по-слаба и икономически зависима страна, уговореното ТВ е много ниско, социално несправедливо е работникът да бъде задържан да работи при тези условия, възможно е да не е осъзнавал последиците от едностранното прекратяване поради липса на достатъчно правни знания, въпреки изричния текст в заповедта, че дължи обезщетение за предизвестие.Но пасивното процесуалното поведение на страната в двете инстанции обуславя извода за нарушаване на принципа за диспозитивност /чл.6, ал.2 ГПК/25 в гражданския процес от първоинстанционния съд.Ето защо решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и исковете за обезщетение и за законната лихва върху сумата на обезщетението следва да бъдат уважени.Предвид извода на делото на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции: 25 лв.държавна такса в полза на СОС и 288 лв., представляваща редуцирана сума по приложения договор от 02.02.2022г.пред въззивната инстанция.В кориците на делото липсват данни за плащане на държавна такса за първонистанциоонното производство/в списъка с разноски за първа инстанция фигурира сумата 50 лв., но няма данни да е платена и закономерно се съдържа в осъдителния диспозитив /, а така също липсват доказателства дружеството да е платило адвокатски хонорар за първоинстанционното производство, по което е представено само пълномощно; липсват доказателства за регистрация на процесуалния представител на ищеца по ЗДДС, следователно сумата следва да се редуцира до 288лв.Следва да се отбележи, че и в двете инстанции не се е явил процесуален представител на дружеството в о.с.з., делото е с ниска правна и фактическа сложност, малък имуществен интерес и е протекло с по едно заседание във всяка инстанция.С оглед изхода на правния спор ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 50 лв. Водим от горното, Софийски окръжен съд