Решение № 2631 от 24.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 79/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Касаторът началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е оспорил решение № 77/19.11.2025 г., постановено по АНД № 149/2025 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № 825655-[рег. номер]/12.05.2025 г., издадено от касатора. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касаторът не е съгласен с доводите на съда относно наличието на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Според касатора случаят не е маловажен, тъй като вследствие на нарушението не са настъпили незначителни вредни последици. Касаторът счита, че съдът неправилно е направил извод за отстраняване на допуснатото нарушение от страна на наказаното дружество. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище. Ответникът по касация „МЕЛА ТРАНС“ ЕООД, редовно призован, също не изпраща представител. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, в което посочва, че оспореното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Административнонаказателната отговорност на „МЕЛА ТРАНС“ ЕООД е била ангажирана за това, че осъществява дейност по чл.2, ал.1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) без да се е регистрирало по реда на същия закон, на основание чл.3, ал.1 от него, по-конкретно административнонаказващият орган счита, че наказаното дружество не е подало заявление за дейността по чл.2, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, която извършва по реда и в сроковете по чл.17 от същия закон. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДСНПНП, според която всяко лице, което осъществява икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (транспорт на нефт и продукти от нефтен произход), подлежи на регистрация по ЗАРИДСНПНП. Санкцията е наложена на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, според която лице, осъществяващо дейност по чл.1, ал.1, без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условия, установено в глава Втора, раздел Първи и Втори, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лева, съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лева. Районният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че са налице две самостоятелни основания, всяко от които води до отмяна на наказателното постановление. На първо място, според съда, е нарушена разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, както и разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, които регламентират реквизитите на АУАН и на наказателното постановление. Сред тези реквизити е датата на извършване на нарушението. Съдът е приел, че в процесния случай такава дата липсва както в АУАН, така и в наказателното постановление. Посочените в тях дати не касаят момента, който органът приема, че представлява дата на извършено нарушение, а се отнася до осъществените проверки и резултатите от тях. На следващо място, според районния съд, в процесния случай не е спазен давностният срок по чл.34 от ЗАНН, тъй като задължението за вписване в съответния регистър е от 2020 г., а АУАН е съставен пет години по-късно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията, изложени в касационната жалба, са изцяло неотносими към съдържанието на мотивите в оспореното решение, доколкото в него съдът не е приел, че случаят е маловажен и не е отменил наказателното постановление на това основание. Според §7, ал.1 от ДР на ЗАРИДСНПНП лицата, които до влизане в сила на този закон са осъществявали икономически дейности по чл.2, ал.1, подават заявление за регистрация в шестмесечен срок от влизане в сила на наредбата по чл.4, ал.4. Тази разпоредба е в сила от 25.10.2019г. С. З. за изменение и допълнение на ЗАРИДСНПНП, влязъл в сила на 14.05.2020 г., се въвежда в §25, ал.1 и ал.2 двумесечен срок от влизане в сила на този закон, съответно четиримесечен срок от влизане в сила на изменението на наредбата по чл.4, ал.4 от ЗАРИДСНПНП. По делото няма данни от кога дружеството „МЕЛА ТРАНС“ извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Според дадените писмени обяснения в хода на административнонаказателното производство дружеството е регистрирано в Агенцията по вписванията на 28.01.2019 г., с предмет на дейност: „Транспортна дейност – превоз на пътници и товари в страната и чужбина“, а от 28.03.2019 г. притежава лиценз за международен автомобилен превози. От друго доказателство, събрано в хода на същото производство, а именно договор за отдаване под наем на МПС, сключен на 15.05.2019 г., се установява, че „МЕЛА ТРАНС“ ЕООД, в качеството на наемател, е наело за временно ползване 11 МПС и ремаркета, сред които това с рег. № [рег. номер], което е описано в обстоятелствената част на наказателното постановление. Тези косвени факти еднозначно сочат, че търговското дружество още от 2019 г. извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДСНПНП и според горецитираните разпоредби срокът за подаване на заявление по чл.17 от ЗАРИДСНПНП е изтекъл през 2020 г., както е приел и районният съд. Административно-наказващият орган е следвало да определи деня, от който насетне се е преклудирала възможността за подаване на такова заявление, защото именно от този ден нататък нарушението е било осъществено. В конкретния случай е достатъчно да се посочи, че сроковете по чл.34, ал.1 за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление са били пропуснати от административнонаказващия орган, тъй като според чл. 26, ал. 2а от Наредба № Н–18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин дружеството е подавало данни от месец април 2020 г. в НАП за получени от него течни горива по количество и стойност. Това означава, че на административнонаказващия орган още от тогава е известно, че това дружество извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗАРИДСНПНП, а не е регистрирано по надлежния ред. Затова изводът, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени след изтичане на давностните срокове, визирани в чл.34 от ЗАНН, е правилен. Това е достатъчно основание да бъде отменено наказателното постановление. Настоящият съдебен състав възприема като правилен и извода на съда, че в случая органът не е посочил дата на нарушението. Като такава не може да бъде възприета датата на проверката, тъй като в случая нарушението е започнало да се извършва в първия ден, в който е изтекъл законово регламентираният срок за подаване на заявление по чл. 17 ЗАРИДСНПНП, а не всяка произволна дата, в която е извършена проверката от органа. Административнонаказващият орган е следвало да прецени кога са изтекли сроковете, визирани в §7, ал.1 от ДР на ЗАРИДСНПНП и 25, ал.1 и ал.2 от ЗИД на ЗАРИДСНПНП и по този начин да определи датата на нарушението, спрямо която датата на извършване на проверката е възможно да е след повече от четири години и половина, което означава, че е изтекла и абсолютната давност за ангажиране на такава отговорност. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани. На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,